Комисионен договор
1.1. От легалната дефиниция на комисионния договор, уредена в правната норма на чл. 348 ТЗ, се изяснява, че тази двустранна правна сделка представлява разновидност на мандатните договори, като за неуредените в ТЗ случаи субсидиарно се прилагат правилата на гражданското право, уреждащи договора за поръчка – арг. чл. 348, ал. 2 ТЗ. Страни по възникналото от комисионния договор облигационно правоотношение са комитентът (доверителят, мандантът) и комисионерът (довереникът, мандатарят).
1.2. При изпълнението на породените задължения от комисионен договор се пораждат три отношения (две вътрешни и едно външно): 1. между доверителя (комитента) и довереника (комисионера) – то възниква с пораждането на мандатното правоотношение, по което мандантът възлага на комисионера да сключи една или повече сделки с друго лице, от свое име, но за сметка на доверителя (при комисионния договор, в отлика от договора за поръчка, комисионерът поема задължение да извърши само определено правно действие – да сключи възложената му от комитента търговска сделка); 2. между комисионера и третото лице (външно) – то се характеризира с правното действие на съответната изпълнителна сделка. Като сключва търговската сделка с третото лице комисионерът изпълнява задължение по комисионния договор и 3. между комисионера и комитента (вътрешно) – с прехвърлянето на породените от изпълнителната сделка субективни права и правни задължения комисионерът изпълнява изцяло поетите задължения по комисионния договор. Това прехвърляне на правата и задълженията от изпълнителната сделка се назовава в практиката отчетна сделка.
1.3. В зависимост от предмета на придобитите субективни права и поетите правни задължения по изпълнителната сделка при осъществяване на поръчката прехвърлянето на правния резултат от патримониума на комисионера в имуществения комплекс на комитента се извършва чрез правна сделка в съответната законоустановена форма за действителност, респ. чрез фактическото предаване на движимите вещи, придобити в изпълнение на мандата (traditio). За да встъпи обаче комитентът вместо комисионера изцяло в породеното от изпълнителната сделка правоотношение, да упражни от свое име всички породените от нея субективни права, респ. да придобие всички поети от комисионера правни задължения в изпълнение на мандата, комисионерът следва да прехвърли не само придобитите от изпълнителната сделка субективни права (чрез цесия, джиро и чрез останалите транслативни способи съобразно естеството на субективното право), но комитентът трябва да поеме придобитите от комисионера в изпълнение на поръчката правни задължения, като го замести в дълга по реда на чл. 102, ал. 1 ЗЗД, вследствие на което комисионерът се освобождава от задължението и третото лице, страна по изпълнителната сделка – кредитор, може да упражни придобитите субективни права срещу комитента. Но прехвърлянето на цялото правоотношение, вкл. и поетите от комисионера правни задължения в изпълнение на поръчката (чрез заместването на комисионера от комитента) може да се осъществи само със съгласието на кредитора, тъй като за него са ирелевантни вътрешните отношения между комитента и комисионера, респ. обстоятелството, че комисионерът е сключил изпълнителната сделка за сметка на комитента – арг. чл. 349, ал. 1 ТЗ.
По този начин се достига до т. нар. субективно изменение на породеното мандатно правоотношение. Ирелевантно за кредитора по изпълнителната сделка е обстоятелството на какво основание новият длъжник (комитентът) е поел задължението на комисионера (в този смисъл по отношение на третото лице по изпълнителната сделка договорът за заместване в дълг притежава абстрактен характер), но тъй като е налице правоприемство в дълга, новият длъжник (комитентът) може да противопостави на кредитора по изпълнителната сделка всички възражения, които е имал комисионерът, произтичащи от прехвърленото правоотношение – арг. чл. 102, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е и правната норма, уредена в чл. 349, ал. 4 ТЗ, която предписва, че доверителят може да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера, поради което той може да упражни всички възражения по изпълнителната сделка, които са могли да бъдат релевирани от комисионера по отношение на третото лице.
Но ако изпълнението на поетите от комисионера правни задължения са били гарантирани чрез учредяване на реални обезпечения от трети на правоотношението лица (залог или ипотека), респ. персонални (поръчителство), обезпеченията се погасяват, в случай че те не изразят съгласие учреденото обезпечение да служи за новия длъжник – арг. чл. 102, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. В случай че реалното обезпечение е учредено от комисионера, залогът и ипотеката остават в сила – арг. чл. 102, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. Ако обезпечението представлява недвижима вещ или право на строеж върху недвижима вещ (ипотека), заместването в дълг, за да има действие по отношение на ипотеката, трябва да е извършено чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в имотния регистър – арг. чл. 171 ЗЗД.
1.4. Съобразно предмета на придобитите субективни прави и правни задължения по т. нар. изпълнителна сделка са уредени различни транслативни способи за преминаване на правните последици от изпълнителната сделка от патримониума на комисионера в имуществения комплекс на комитента, схващан като съвкупност от имуществени субективни права и правни задължения. Обектите на изпълнителната сделка, представляващи недвижими вещи или вещни права върху тях, се прехвърлят в нотариална форма – арг. чл. 18 ЗЗД (поради липса на възможен предмет на транслативна сделка би бил нищожен комисионен договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване – арг. чл. 56, ал. 2 ЗС, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД); движимите вещи, за отчуждаването на които е уредена специална форма за действителност, в предписаната форма – напр. нерегистрирани на територията на Република България моторни превозни средства в обикновена писмена форма (чл. 140, ал. 1 ЗДвП), регистрирани на територията на Република България автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³ – в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните (чл. 140, ал. 2 ЗДвП); регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW – в писмена форма с нотариална заверка на подписите (чл. 12 ЗРКЗГТ); на въздухоплавателно средство на територията на Република България – в обикновена писмена форма (чл. 23, ал. 1 ЗГВ), на кораби на територията на Република България – писмена форма с нотариална заверка на подписа (чл. 46, ал. 1 КТК), респ. чл. 16, ал. 1 от нормативния Указ № 396/28.09.1953 г. за търговското корабоплаване на Република България (но само по отношение на речните кораби – арг. § 4, ал. 1 т. 1 КТК, с който се отменя действието на този нормативен указ по отношение на морския транспорт) и пр.; безналични поименни корпоративни ценни книжа в публични дружества – с цесия, като фактическият състав, при който се прехвърля членственото правоотношение, завършва с регистрация на разпоредителната сделка в Централния депозитар (арг. чл. 127, ал. 1 ЗППЦК)[1], но в чл. 138, ал. 1 ЗППЦК е регламентиран един оригинерен придобивен способ при добросъвестност на приобретателя, в случай че към момента на сключване на сделката той не е знаел, че прехвърлителят не е бил притежател на финансовия инструмент; компенсаторни инструменти по смисъла на ЗСКИ (компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи по ЗОСОИ, както и поименните компенсационни бонове по ЗСПЗЗ и по ЗВСГЗГФ; те са безналични и поименни) – чрез цесия[2], но в чл. 10 ЗСКИ е уреден един оригинерен придобивен способ при добросъвестност на приобретателя – „придобиването на компенсаторни инструменти на регулирания пазар от добросъвестно лице е действително, независимо дали прехвърлителят е техен притежател”; налични поименни корпоративни ценни книжа – с джиро, което като едностранна сделка представлява деривативен придобивен способ (арг. чл. 185, ал. 2 ТЗ[3]; държавни ценни книжа – сделки на първичния и вторичния пазар могат да бъдат сключвани само чрез правен субект, представляващ първичен дилър – участник в АДЦК, по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5/4.10.2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа, които са избрани от Министерството на финансите. Държавните ценни книжа се прехвърлят чрез цесия, като извършването на разпоредителната сделка се регистрира в БНБ, след приключване на сетълмента по разплащателните сметки и/или сметките, отчитащи ДЦК – арг. чл. 16, ал. 2 от Наредбата. Безналичните държавни ценни книжа се регистрират по сметки в БНБ или в поддепозитар на държавни ценни книжа; ценни книжа на заповед (менителнични ефекти, вкл. и тези, които материализират вещни права върху стоки при т. нар. търговска асигнация – чл. 316 ТЗ, както и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед) – чрез джиро (индасомент), като едностранна сделка, представляваща оригинерно придобивно основание (арг. чл. 466, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 537 ТЗ – за менителницата и записа на заповед; чл. 316, ал. 1 ТЗ – за имуществените права, предмет на търговската асигнация, чл. 119, ал. 2 КТК – за поименния коносамент; чл. 316, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 371, ал. 2 ТЗ – за товарителния запис; чл. 578, ал. 1 ТЗ – за складовите записи; чл. 261, ал. 2 КТК, във вр. с чл. 316, ал. 2 ТЗ – за полиците за морска застраховка[4]); ценни книжа на приносител – чрез простото им предаване (traditio) – напр. при акциите чл. 185, ал. 1 ТЗ; при коносамента – чл. 119, ал. 3 КТК; ценни книги на заповед с клауза „ректа джиро” (не на заповед) – чрез цесия (арг. чл. 466, ал. 2 ТЗ)[5].
1.5. При комисионната сделка за комисионера възникват две основни задължения – 1. да изпълни поръчката без отклонения съобразно възложения мандат и нарежданията на комитента и 2. да даде отчет (да прехвърли на комитента придобитите в изпълнение на поръчката от свое име, но за сметка на манданта, субективни права и правни задължения от т. нар. изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя). Това правоприемство се постига чрез една или повече отчетни действия – арг. чл. 355 ТЗ. И за комитента възникват две основни правни задължения – 1) да получи резултата от изпълнителната сделка и 2) да заплати направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. (арг. чл. 356, ал. 2, изр. 1 ТЗ, както и чл. 285, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ) и да заплати уговореното комисионно възнаграждение при точно и добросъвестно изпълнение на уговорения мандат. Тъй като по дефиниция комисионният договор е възмездна правна сделка (двустранен договор), дори и първоначално да не е уговорено възнаграждение за осъществяване на поръчката от комисионера, комисионният договор не е нищожен поради липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД (непосредствената цел при съвпадане на насрещните волеизявления на страните по договора за постигане на признат от закона интерес), а комитентът следва да осъществи насрещна парична престация, а именно да заплати комисионно възнаграждение в обичайния му размер за сключване в търговския оборот на сходни сделки – арг. чл. 356, ал. 2, изр. 2 ТЗ.
1.6. В правната норма, регламентирана в чл. 357 ТЗ, е уреден законен залог в полза на комисионера върху движимите вещи, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал, обезпечаващ изпълнението на договорното задължение за заплащане на уговореното комисионно възнаграждение и сторените разноски в изпълнение на поръчката. По своето правно естество това реално обезпечение представлява търговски залог – чл. 310, ал. 2 ТЗ, поради което по силата на чл. 311, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 310, ал. 2 ТЗ и чл. 357 ТЗ комисионерът, за осъществяване на своите парични вземания по отношение на комитента, може да се удовлетвори от вещите, предмет на законния залог, извънсъдебно, ако заложената вещ има пазарна или борсова цена, като може да я продаде сам, спазвайки общите правила за добросъвестност на частноправните субекти при сключване на сделки в търговски оборот – за чужда сметка, като положи грижата на добрия търговец (по аналогия на закона от разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, която предписва, че при продажбата кредиторът е длъжен да положи грижата на добър търговец). В този случай комисионерът следва незабавно да извести залогодателя за продажбата, а ако продажната цена надвишава паричните вземания на комисионера, да му предаде остатъка от цената.
1.7. Съобразно своето правно действие комисионният договор представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор (принципно формата за действителност на комисионния договор е устна, като в разпоредбата на чл. 348, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 292, ал. 3 ЗЗД е уредена по-тежка форма за действителност на мандатния договор, в случай че предметът на т. нар. изпълнителна сделка представляват вещни права върху недвижими вещи – писмен договор с нотариална заверка на подписите; изискванията за тази по-тежка форма за действителност на мандатните правоотношения се прилагат и за т. нар. косвено (скрито) представителство, чийто най-типичен представител е комисионният договор)[6].
1.8. В отклонение от нормативните правила, уреждащи договора за поръчка, при комисионния договор, с изключение на договора за спедиция – арг. чл. 363 ТЗ, мандатното правоотношение не може да бъде съпътствано с упълномощителна сделка, а възниква т. нар. косвено (скрито) представителство, при което при изпълнение на мандата комисионерът става носител на всички придобити субективни права и поети правни задължения при осъществяването на т. нар. изпълнителна сделка – арг. чл. 349, ал. 1 ТЗ, дори той да е съобщил на третото лице името на доверителя. Едва след като придобитите права и задължения бъдат прехвърлени на доверителя (комитента) от комисионера при осъществяването на т. нар. отчетна сделка, мандантът (комитентът) може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията, предмет на т. нар. изпълнителна сделка, към трето лице (арг. чл. 349, ал. 4 ТЗ).
Но тъй като сключването на т. нар. изпълнителна сделка е в изпълнение на поетото мандатно задължение, като придобитите субективни права и поетите правни задължения са за сметка на комитента, в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ТЗ е уредена законна фикция, по силата на която правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени. Това правило намира приложение и при безвиновното погиване на индивидуално определените вещи, придобити от комисионера в изпълнение на мандата, което представлява по своето естество обективна невъзможност за изпълнение на договорно задължение за даване на отчет. В този случай комисионният договор се счита за прекратен по право – арг. чл. 89, изр. 1 ЗЗД, като в отношенията между страните по мандатното правоотношение намира приложение правилото res perit domino (вещта погива за собственика; „рискът се носи от собственика”). Следователно, в случай че е настъпила индивидуализацията на непаричната престация при прехвърляне на родовоопроделени вещи по реда на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, дори и те още да не са предадени на комитента при осъществяване на отчетната сделка, рискът от тяхното невиновно погиване се понася от техния собственик – комитентът.
1.9. Комисионният договор представлява и абсолютна (обективна) търговска сделка – арг. чл. 286, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5, предл. 1 ТЗ, поради което правното действие на този договор попада под приложното поле на ТЗ независимо от качеството на правните субекти, които са страни при учредяването на мандатното правоотношение при т. нар. косвено (скрито) представителство, т.е. за породените от него правни последици и приложимото обективно право е ирелевантно обстоятелството дали страните по него са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. В този смисъл за комисионния договор ще се прилагат правилата на търговското право.
1.10. Правното задължение за осъществяване на мандата от комисионера е intuitu personae – арг. чл. 283, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ, т.е. той следва да осъществи поръчката лично и тъй като комисионният договор представлява абсолютна търговска сделка, мярката на дължимото поведение от комисионера е по-висока от тази на довереника по договора за поръчка, а именно комисионерът следва да изпълни своите задължения точно и добросъвестно, както предписва правната норма на чл. 63 ЗЗД, с грижата на добрия търговец – арг. чл. 350, ал. 1 ТЗ, като специалист, професионалист на съответния продуктов пазар при сключване на търговски сделки по занятие от свое име, на за сметка на доверителя.
Понеже задължението на комисионера е за лична престация (поето е с оглед на личността), той може да бъде заместен в изпълнение на мандата от друго лице, само ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси, както и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди (арг. чл. 283, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ). В случай че комисионерът не е бил надлежно овластен от комитента за заместването при осъществяване на мандата, е налице субективно отклонение от поръчката, поради което доверителят не е длъжен да потвърди сделката (да я признае), освен ако са били налице следните кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки – това заместване е било в негов интерес и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него, или не е получил навреме отговор на запитването си. За да бъде обвързан комитентът от изпълнителната сделка, сключена от заместника на комисионера, комисионерът е длъжен незабавно да извести манданта за замесването – чл. 283, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ.
В случай че комисионерът не е имал право да бъде заместен от друго лице, той отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал право да бъде заместен, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си – арг. чл. 283, ал. 4 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ.
В случай че неоснователно комисионерът се е отклонил от поръчката, това правнорелевантно обстоятелство представлява по своята правна същност виновно неизпълнение на договорно задължение (в зависимост от характера и степента на неизпълнението то може да е пълно или неточно), поради което доверителят не е длъжен да признае (да потвърди) сделката за извършена за негова сметка и е основание да претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди (под формата на претърпени загуби или пропуснати ползи) от пълното неизпълнение на договорно задължение, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са били предвидими към момента на учредяване на мандатното правоотношение – арг. чл. 82, изр. 1 ЗЗД. В случай че комисионерът е бил недобросъвестен (при неоснователното заместване е действал с умисъл или при груба небрежност), той отговаря за всички причинени на комитента при пълното неизпълнение на договорното задължение преки и непосредствени вреди, дори и те да не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението – арг. чл. 82, ал. 2 ЗЗД.
ИСК ПО ЧЛ. 355 ТЗ
І. Приложно поле и предпоставки за предявяване
1.1. Правната норма, уредена в чл. 355 ТЗ, урежда правното задължение на комисионера за даване на сметка на доверителя и за прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка.
Принципно, искът с правно основание чл. 355 ТЗ по своето правно естество е осъдителен. С него се цели съдебно да се установи съществуването и да се допусне принудително удовлетворяване на възникнало от комисионния договор парично или непарично притезание на комитента срещу комисионера – в случай че комисионерът, макар и да е изпълнил поръчката, предмет на комисионния договор, като е сключил т. нар. изпълнителна сделка, неоснователно не прехвърля на комитента резултатите от съответната изпълнителна сделка, неизпълнявайки своите договорни задължения да даде отчет за изпълнения мандат и за прехвърляне на придобитите при осъществяване на поръчката права и задължения в патримониума на доверителя. Следователно, този иск е за реално изпълнение и се подвежда под общата правна норма на чл. 79, ал. 1 ЗЗД. При определени предпоставки – в зависимост от естеството на спорното право и характера на търсената съдебна защита, комитентът може да предяви срещу комисионера установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като предпоставките за това ще бъдат разгледани в настоящото изложение.
1.2. В зависимост от предмета на имущественото право, придобито при осъществяване на изпълнителната сделка, този иск може да бъде облигационен или вещен. Следва да се изясни, че задължението на комисионера да прехвърли резултата от изпълнителната сделка е облигационно (относително) по своето правно естество и негов носител е само комисионерът, но не и трети на мандатното правоотношение правни субекти.
Тъй като задължението на комисионера за прехвърляне на резултата от изпълнителната сделка е договорно, комитентът може да иска само от него удовлетворяване на това парично или непарично притезание, а в случай че той не прехвърли доброволно на доверителя придобитите от изпълнителната сделка субективни права, комитентът може да предяви иск за реално изпълнение на тази насрещна престация, като иска от съда със сила на пресъдено нещо да допусне принудително удовлетворяване на породените парични или непарични притезания, като комисионерът бъде осъден да му прехвърли резултата от изпълнителната сделка с иск за реално изпълнение с правно основание чл. 355 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с Определение № 35/13.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 810/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че „доколкото с така заявената искова претенция се иска да бъде осъдена ответницата, в качеството й на довереник, да изпълни поетите с договора за определяне на номинален собственик от 20.05.2008 г., притежаващ правната характеристика на поръчка, сключена при условията на косвено представителство /скрит пълномощник/, задължения към ищеца, като доверител, а именно – да действа като доверителен собственик на процесната акция по отношение на последния и като такъв да нареди на номиналния акционер нейното прехвърляне, то същата се явява средство за защита на накърненото от отказа на довереника да изпълнява наредените му разпоредителни действия, право на доверителя. Несъмнено е, че ако длъжникът по договор за поръчка-довереник не изпълни поръчката точно, доверителят разполага с иск за реално изпълнение, с който да го принуди да изпълни, а това в конкретния случай означава извършване на конкретно определените правни действия. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е съществуващата правна уредба на комисионния договор, чийто генезис е фигурата на косвеното представителство, регламентирано с разпоредбата на чл. 292 ЗЗД. Следователно приетото в противен смисъл от въззивния съд в обжалвания съдебен акт се явява в противоречие със закона и с цялостния смисъл на института на мандата. Същевременно обстоятелството, че новелата на чл. 527, ал. 1, изр. 1 ГПК предвижда принудително изпълнение на лични действия, без каквито и да било ограничения, се явява още едно потвърждение за процесуалната допустимост на предявения осъдителен иск”.
В случай че искът за реално изпълнение на незаместимата непарична престация бъде уважен с влязло в сила решение, единственият процесуален способ за принудително удовлетворяване на притезанието на комитента е този, уреден в чл. 527, ал. 1 ГПК: чрез налагане от съдебния изпълнител на комисионера – по искане на взискателя, глоба до 200 лв. до изпълнение на правното действие – прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка.
1.3. Когато предмет на придобитите в изпълнение на мандата вещи са индивидуално определени, облигационното задължение за прехвърляне на резултата от изпълнителната сделка по своето правно естество представлява задължение за лична незаместима престация, тъй като само комисионерът може да прехвърли правото на собственост или друго вещно право върху недвижима или движима вещ.
1.4. Когато предмет на т. нар. отчетна сделка са пари или родовоопроделени, респ. заместими движими вещи, които не са били все още индивидуализирани по правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД[7], при неизпълнение на задължението за предаване на паричните средства, респ. на заместимите вещи от страна на комисионера, комитентът може да предяви срещу довереника осъдителен облигационен иск – за реално изпълнение с правно основание чл. 355 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи, че по силата на уредената в чл. 349, ал. 2 ТЗ законна фикция той е носител на предявеното парично или непарично вземане и да допусне неговото принудително удовлетворяване чрез способите на държавната принуда – в изпълнителното производство въз основа на издаден изпълнителен лист по влязло в сила осъдително решение. В този случай комисионерът не може да навежда възражение за обективна невъзможност за изпълнение на паричните и непаричните притезания, предмет на т. нар. отчетна сделка, тъй като намира приложение общият правен принцип в гражданското право – „родът не погива”, чийто нормативен израз представлява разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД, предписваща, че обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Този осъдителен иск не разкрива някакви особености и за него се прилагат всички процесуални правила за неговото разглеждане. Те ще бъдат обсъдени по-долу в изложението.
1.5. В случай обаче че е настъпила концентрацията по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, като родовоопределените вещи са индивидуализирани, при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на отчетната сделка (при погиване на вещите при настъпване на случайно събитие, непреодолима сила) намира приложение правилото res perit domino (вещта погива за собственика), като в този случай комисионният договор се разваля по право – арг. чл. 89, изр. 1 ЗЗД, тъй като комисионерът не може да изпълни по обективни причини своето договорно задължение да прехвърли резултата от изпълнителната сделка. Този извод се извлича и при тълкуване на разпоредбата на чл. 359, ал. 2 ТЗ с аргумент от противното основание („Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи.”). Следователно, per argumentum a contrario, когато този двустранен договор се развали по право – поради обективна невъзможност за изпълнение на задължението да се осъществи т. нар. отчетна сделка, комисионерът няма право на възнаграждение. Наистина, съгласно правилото на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника възнаграждение съответно на извършената работа, но с оглед правния интерес на комитента „изпълнението на поръчката” по смисъла на чл. 288, ал. 2 ЗЗД представлява не сключването на изпълнителната сделка, а прехвърлянето на резултатите от нея (т. нар. отчетна сделка). Тъй като при обективна невъзможност за прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка поръчката изцяло не може да бъде изпълнена, комисионерът няма право на възнаграждение (не е налице съответна извършена работа по смисъла на чл. 288, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ).
Ако обаче претендира уговореното комисионно възнаграждение, комисионерът следва да престира родовоопроделени вещи поне от средно качество, ако друго не е уговорено между страните – чл. 64 ЗЗД. Тъй като рискът от погиването на придобитите в изпълнение на поръчката вещи се носи от техния собственик – във вътрешните отношения това е комитентът, той не би имал иск за връщане на дадените средства за изпълнение на мандата. Но при обективна невъзможност за изпълнение комисионерът ще има право на обезщетение за сторените от него разходи в изпълнение на поръчката – арг. чл. 288, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ.
1.6. В случай че комисионерът е придобил за сметка на комитента в изпълнение на поръчката движими вещи по договор за търговска продажба, за действителността на която е необходима специална форма, респ. при закупуване на индивидуално определени движими вещи, комитентът може да предяви или вещен иск[8] или облигационен иск – за предаване фактическата власт върху тези вещи. При предявяване на вещния иск ще се установи със сила на пресъдено нещо по отношение на комитента и неговите универсални и частни правоприемници, че собственик на спорните вещи, придобити в изпълнение на поръчката от името на доверителя за сметка на манданта, е комитентът. В случай че към момента на предявяване на осъдителния иск за реално изпълнение комитентът не е наясно дали индивидуално определените движими вещи са погинали, унищожени или вече не се намират в държане на комисионера, а в трето лице на годно правно основание[9], може да предяви осъдителен иск, обективно съединен с иска с правно основание чл. 355 ТЗ, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на равностойността на погиналата вещ. В случай че комисионерът по нареждане на комитента е обезпечил настъпване на застрахователен риск при увреждане или погиване на вещта, предмет на придобивната сделка в изпълнение на мандата – арг. чл. 350, ал. 5 ТЗ, комитентът би могъл да предяви под евентуалност, в случай че се установи по главния вещен иск, че той е собственик на спорната индивидуално определена вещ, осъдителен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по имуществено застраховане, като се позове на уредената в чл. 349, ал. 2 ТЗ законна фикция. Той може и да предяви срещу застрахователя по имуществено застраховане сурогационен (непряк иск) по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, по който като съищец – задължителен необходим другар, ще бъде конституиран и комисионерът, като ще бъдат обвързани от обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по този иск– арг. чл. 134, ал. 2 ЗЗД. До прехвърляне резултатите от изпълнителната сделка комитентът не притежава пряк иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение при настъпил застрахователен риск – арг. чл. 349, ал. 4 ТЗ. От друга страна, той би имал пряк иск срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по договор за имуществено застраховане едва след прехвърляне правото на собственост върху застрахованата вещ – чл. 212, ал. 1 КЗ, който предписва, че когато застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата по застрахователния договор, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго.
При предявяване на облигационния иск инцидентно, ad hoc, в мотивите на съдебното решение ще се установи, при приложение на уредената в чл. 349, ал. 2 ТЗ законна фикция, че носител на правото на собственост върху спорните движими вещи е доверителят (комитентът), но по отношение на притежаваните вещни права няма да се формира сила на пресъдено нещо, като универсалните и частните правоприемници на комисионера не биха били обвързани от субективните предели на силата на пресъдено нещо и при спор относно правото на собственост върху тези вещи между тях и комитента би бил процесуално допустим петиторен иск. За основателността на този иск е от значение обстоятелството дали комисионерът надлежно е отчуждил правото на собственост върху придобитите в изпълнение на мандата движими вещи, респ. дали третото лице-приобретател е придобил на възмездно правно основание спорната вещ като добросъвестен владелец по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗС и дали са налице изключенията за придобиване правото на собственост върху движими вещи, за чието отчуждаване е предписана по-тежка форма за действителност (нотариален акт или нотариална заверка на подписите).
1.7. В случаите, когато движимите вещи, предмет на мандатното правоотношение, се прехвърлят с по-тежка форма за действителност и тяхното ползване съобразно предназначението им изисква вписването в съответен регистър по административен ред (напр. при ползването на моторни превозни средства – арг. чл. 143, ал. 1 ЗДвП и при ползването на земеделска и горска самоходна техника – арг. чл. 11 ЗРКЗГТ), практически целесъобразно е да се предяви петиторен (вещен) иск, за да може да се установи със сила на пресъдено нещо притежанието на правото на собственост. При влизане в сила на съдебното решение, с което се установява принадлежността на правото на собственост, възниква материалната легитимация на комисионера като титуляр на правото на собственост върху тази движима вещ, поради което при представяне на комисионния договор, ведно с транслативния договор за придобиване на вещта (т. нар. изпълнителна сделка) и влязлото в сила съдебно решение надлежният административен орган следва да регистрира моторното превозно средство на името на комитента – носител на правото на собственост върху вещта, по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство (арг. чл. 143, ал. 1 ЗДвП).
При предявяване на облигаторен иск комитентът, макар и собственик на тези движими вещи, би получил фактическата власт върху тях, но пред надлежния административен орган не би могъл да установи със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост върху тези движими вещи, поради което не би могъл основателно да поиска регистрацията на моторното превозно средство или самоходна техника, както и да ползва тези вещи по предназначение, ако не са били първоначално регистрирани – арг. чл. 140, ал. 1 ЗДвП („По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани”), респ. чл. 11, ал. 11 ЗРКЗГТ, който предписва, че собствениците на самоходната техника могат да ползват само регистрирана техника, а по силата на чл. 11, ал. 1 ЗРКЗГТ тази техника се регистрира на името на техния собственик.
1.8. В случай че комисионерът е придобил за сметка на комитента в изпълнение на поръчката право на собственост или други вещни права върху недвижими вещи (с изключение на ограниченото право на ползване, което по силата на чл. 56, ал. 2 ЗС е неотчуждимо), комитентът може да предяви срещу комисионера както вещен иск – за установяване правото на собственост върху придобитата за негова сметка недвижима вещ, вкл. и да иска да му бъде предадено владението върху нея, така и облигаторен – за реално изпълнение на задължението за предаване фактическата власт върху спорната вещ, а при наличието на определени материални предпоставки и конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които ще бъдат разгледани по-нататък в изложението.
Относно правната възможност за предявяване на ревандикационен иск от комитента срещу комисионера е формирана задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС – напр. Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г., III г. о., ГК, в което се приема, че „съгласно чл. 292, ал. 2 ЗЗД – в отношенията между косвения представител и доверителя – правата от изпълнителната сделка се считат за права на последния. В тежест на този, който твърди, че е натоварил другиго да действа за него при сключване на придобивната сделка е да докаже овластителната сделка, която поради косвеното представителство остава скрита. Поради това доверителят има против косвения представител право на иск за собственост върху вещта, закупена въз основа на договора за поръчка, като за воденето на този иск не е необходимо предварително скритият пълномощник да е отчел дейността си. За доказването му важат общите правила за допустимите доказателствени средства по ГПК.”, както и в незадължителната практика – напр. Определение № 726 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 842/2009 г., III г. о., ГК, в което се приема, че „изложените в исковата молба обстоятелства за наличието на съглашение между страните ответниците да купят от свое име за сметка на ищцата процесния имот, след което да й го прехвърлят, сочи на твърдение за сключен договор за поръчка. В този случай скритият упълномощител има право на директен иск за собственост срещу скрития пълномощник, за да може по силата на съдебното решение да се легитимира като собственик на придобит в изпълнение на поръчката имот.”.
При предявяване на ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС вписването на исковата молба е процесуална предпоставка за извършване на съдопроизводствени действия – арг. чл. 114, ал. 2 ЗС, във вр. с чл. 114, ал. 1, б. „в” ЗС, чл. 112, б. „з” ЗС и чл. 112, б. „а” ЗС, като само по отношение на третите лица-приобретатели на спорната недвижима вещ от комисионера това вписване притежава защитно действие (по отношение на останалите трети лица само оповестително) – съгласно правната норма на чл. 114, ал. 1, б. „в” ЗС, която предписва, че придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Това правило се извлича и от разпоредбите на чл. 226, ал. 3 ГПК („Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването по чл. 114 ЗС”)[10].
При уважаване на петиторния иск влязлото в сила решение ще представлява годен титул за собственост, въз основа на който комитентът ще се легитимира като притежател на правото на собственост върху спорния имот. Това съдебно решение подлежи на вписване в имотния регистър по реда на чл. 112, б. „з” ЗС, като вписването притежава оповестително действие по отношение на третите добросъвестни лица.
Ако комисионерът не прехвърли правото на собственост върху недвижимата вещ, предмет на изпълнителната сделка, но е предал фактическата власт на комитента, респ. ако комитентът е получил държането на вещта на друго правно основание, той може да предяви срещу комисионера установителен петиторен иск, който също подлежи на вписване.
1.9. В случай че комисионният договор е сключен в писмена форма и са уговорени всички съществени клаузи, обуславящи действителността на възмезден транслативен договор (индивидуализация на страните, обекта и цената – цената е съответна на стойността на придобития от комисионера по нареждане на манданта недвижим имот, тъй като изпълнителната сделка е сключена за сметка на комитента), той би притежавал всички правни признаци на предварителен договор за продажба по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, поради което при неизпълнение на задължението от страна на комисионера да прехвърли правото на собственост върху придобития от него, но за сметка на манданта, имот комитентът може да предяви конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен по уреденото в Глава ХХХІ от ГПК особено исково производство.
1.10. Тъй като по силата на чл. 355 ТЗ комисионерът е носител на облигационно задължение за прехвърляне резултата от изпълнителната сделка, при приложение на правилото, уредено в чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, във вр. с ч. 348, ал. 2 ТЗ, комитентът може да предяви облигационен осъдителен иск за предаване държането на недвижимата вещ, но в този случай няма да се формира сила на пресъдено нещо по отношение притежанието правото на собственост върху вещта, поради което влязлото в сила решение по този облигаторен иск не би представлявало титул за собственост, респ. не може да се противопостави на третите добросъвестни лица, които биха придобили вещни права върху спорната вещ от комисионера.
1.11. Макар във вътрешните отношения между комисионера и комитента и по отношение на кредиторите на комисионера да се счита, че правата, придобити от довереника в изпълнение на поръчката, да са права, включени в патримониума на комитента, при прехвърляне на придобитите от комисионера за сметка на комитента субективни права в полза на трето на мандатното правоотношение лице, правата на комитента са непротивопоставими на добросъвестните трети лица-приобретатели. Този извод следва от логическото и телеологическото тълкуване на разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ТЗ, предписваща, че правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени. Това правило се прилага само във вътрешните отношения между страните по комисионния договор, както и по отношение на кредиторите на комисионера, тъй като неговата цел е насочена към защита правата на комитента, тъй като субективните права, придобити от комисионера в изпълнение на поръчката, са за негова сметка, т. е. с негови средства. Следователно, ако не беше учредено мандатното правоотношение при т. нар. косвено (скрито) представителство, не би се осъществила изпълнителната сделка със средства на манданта, поради което комисионерът не би придобил субективните права, предмет на изпълнителната сделка, и неговите кредитори не биха могли да се удовлетворят принудително от тяхната стойност. По дефиниция тези имуществени права само временно са включени в патримониума на комисионера, като при осъществяване на т. нар. отчетна сделка ще бъдат прехвърлени в имуществения комплекс на комитента. Именно поради спецификата на правната конструкция, по отношение на която се развиват вътрешните отношения при комисионния договор, по отношение на кредиторите придобитите в изпълнението на мандата субективни права се считат за права на комитента – дори те още да не са му били прехвърлени.
Но законодателят не е разширил приложното поле на тази законна фикция и по отношение на третите добросъвестни лица, които биха придобили от комисионера субективните права преди да бъдат прехвърлени на комитента в изпълнение на задължението на довереника по мандатното правоотношение да прехвърли резултатите от изпълнителната сделка. Този извод се извлича и от основния принцип в частното право – непротивопоставимост по отношение на трети добросъвестни лица на конкуриращи се права, чието частно проявление представляват разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ЗС, чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД, чл. 113 ЗС, чл. 114, б. „б” и б. „в” ЗС.
Следователно, когато комисионерът не изпълни своето договорно задължение да прехвърли на комитента резултатите от комисионния договор, вкл. да транслира правото на собственост върху придобити движими и недвижими вещи, респ. да прехвърли възникнали парични или непарични вземания чрез цесия или джиро, а отчужди тези имуществени права в полза на трето добросъвестно лице[11], то като приобретател ще придобие тези права, като комитентът няма да може основателно да му противопостави правата, които въз основа на фикцията по чл. 292, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 348, ал. 2 ТЗ във вътрешните отношения между него и комисионера се считат за негови. В този случай той може да предяви срещу комисионера осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинените му вреди в размер на стойността на отчужденото имуществено право, както и да иска връщане на всичко, което е било дадено на комисионера за извършване на поръчката. Но той не би имал право на иск в материалния смисъл на думата срещу третото добросъвестно лице – приобретател.
За прехвърляне на вещни права върху недвижими вещи е уредена специална форма за действителност, поради което сделките на разпореждане с тези права трябва да бъдат обективирани в нотариален акт (арг. чл. 18 ЗЗД), като за някои от тях вписването в имотния регистър притежава конститутивно действие (ипотека се учредява чрез вписване в имотния регистър – чл. 166, ал. 1 ЗЗД; а отказът от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър). Тъй като имотният регистър е публичен – арг. чл. 8, ал. 1, предл. 2 ЗКИР, по отношение на третите добросъвестни лица вписаните актове се считат за известни от момента на вписването им. В този смисъл на тях не могат да се противопоставят възникнали във вътрешните отношения по мандатното правоотношение субективни права, в случай че не е осъществена отчетната сделка и този акт не е бил вписан в имотния регистър.
1.12. За да запази своите права, възникнали при осъществяване изпълнителната сделка, при възникналата конкуренция между комитента и третото лице-приобретател на недвижимия имот, предмет на мандата, доверителят може да предяви отменителния иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относително недействителна по отношение на него на транслативната сделка, по силата на която е прехвърлен на трето лице придобит в изпълнение на поръчката имот. Този конститутивен иск се предявява от кредитора (манданта) срещу своя длъжник по мандатното правоотношение (комисионера) и третото лице-приобретател, като ответниците са необходими задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникналата между тях съвместна пасивна процесуална легитимация. За да възникне потестативното право на комисионера да се обяви за недействителна спрямо него увреждащата го сделка, сключена от комисионера, е необходимо мандантът да установи в процеса на доказване по несъмнен начин по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК (чрез пълно и главно доказване), че в обективната действителност са възникнали следните материални предпоставки (два обективни и един субективен юридически факта) – 1) ищецът е комитент по мандатно правоотношение с праводателя на третото лице по увреждащата го сделка (комисионера), т.е. че е негов кредитор; 2) транслативната сделка да уврежда комитента, т.е. едно имуществено право не е постъпило в неговия патримониум, макар и да е съществувала висока степен на вероятност, сигурност за преминаването му в имуществения комплекс на комитента и 3) знание за увреждането както на длъжника, така и на третото лице – приобретател. В чл. 135, ал. 2 ЗЗД е уредена една оборима презумпция за знание за увреждането, в случай че приобретател по увреждащата сделка е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на комисионера. Този иск подлежи на вписване в имотния регистър по правилата на чл. 114, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 112, б. „а” ЗС, като това вписване притежава защитно-противопоставимо действие – арг. чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, който предписва, че недействителността на увреждащата сделка не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Процесуално допустимо е този конститутивен иск да бъде съединен под евентуалност с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС при първоначално обективно съединяване на исковете съобразно изискванията на чл. 210, ал. 1 ГПК.
1.13. По отношение на кредиторите на комисионера обаче се прилага уредената в чл. 349, ал. 2 ТЗ законна фикция, по силата на която правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени. Това правило е установено, за да защити комитента, тъй като именно в изпълнение на възложената от него поръчка и за негова сметка е сключена изпълнителната сделка, въз основа на която са придобити субективни права от комисионера. Тези права следва да бъдат прехвърлени при т. нар. отчетна сделка от комисионера на комитента. В отклонение от правилото на чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД обаче при комисионния договор тази фикция се прилага без да се разграничават добросъвестните от недобросъвестните кредитори. В този смисъл дори и комисионерът при изпълнение на мандата да не е разкрил пред третото лице, с което сключва изпълнителната сделка, че действа като скрит пълномощник, по отношение на кредиторите на комисионера носител на придобитите от довереника права ще се счита комитентът.
Наистина, по силата на чл. 453, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение и отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата, но тази разпоредба се съотнася по отношение на правната норма на чл. 349, ал. 2 ТЗ като обща към специална, поради което при конкуренция на права между взискателите в изпълнителния процес и комитента по силата на законната фикция, уредена в чл. 349, ал. 2 ТЗ, следва да се предпочитат правата на комитента пред тези на взискателите и присъединените кредитори на комисионера в изпълнителния процес.
Макар че формата за действителност на комисионния договор, с изключение на този, по силата на който е възложено да се придобие право на собственост или други вещни права върху недвижима вещ, да е устна, при възникналата конкуренция между правата на взискателите и тези на комитента следва да се установи по несъмнен начин, че комисионният договор, в изпълнение на който е придобито субективното право, върху което е наложена обезпечителен или изпълнителен запор, е сключен преди налагане на съответната обезпечителна мярка. В този смисъл, ако този договор е без достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК по отношение на третите добросъвестни лица – взискатели и присъединени кредитори на комисионера в изпълнителното производство, би се затруднило доказването в изпълнителното и исковото производство на правнорелевантното обстоятелство, че комисионният договор е сключен преди налагането на запора (за движимите вещи и вземанията). За придобиване правото на собственост или друго вещно право върху недвижима вещ, в случай че е спазена формата за действителност – нотариална заверка на подписите, е налице достоверна дата на комисионния договор по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.
1.14. В случай че кредиторите на комисионера насочат принудително изпълнение за удовлетворяване на свое изпълняемо право, респ. обезпечат иск чрез налагане на обезпечителна мярка върху вещ, придобита от комисионера за сметка на комитента и в изпълнение на мандата, комитентът като трето лице на изпълнението, респ. на обезпечителното производство може да обжалва действията на съдебния изпълнител, който е наложил изпълнителна, респ. обезпечителна възбрана (при недвижимите вещи), респ. запор (върху движимите вещи) по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, като в този случай жалбата се разглежда от окръжния съд, респ. СГС в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя (арг. чл. 437, ал. 2 ГПК). Активно процесуално легитимирано обаче е само това трето лице, което е упражнявало фактическата власт върху вещта в деня на възбраната или запора. За да притежава право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, преди налагане на възбраната или запора по искане на кредиторите (взискателите) на комисионера следва владението да е било предадено от комисионера на комитента.
Когато в обезпечителното производство по искане на кредитор на комисионера е допуснато обезпечение на бъдещ или висящ иск чрез налагане на възбрана или запор върху вещ, придобита от комисионера за сметка на комитента, последният, макар и да не е бил страна в обезпечителното производство, е активно процесуално легитимиран да предяви жалба срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителната мярка – по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, тъй като с тази обезпечителна мярка, подготвяща изпълнението на решението по бъдещия или предявения иск, се засягат права на това трето лице. В този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 6 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, в което се приема, че „изводът, че определението по допускане на обезпечение може да бъде обжалвано от всяко лице, чиято правна сфера е засегната от обезпечителната мярка се подкрепя и от препращащата разпоредба на чл. 401 ГПК относно действието на обезпечителната мярка. Препращането към разпоредбите, намиращи се в Глава 39 ГПК „Защита срещу изпълнението” (чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 440 ГПК), сочи за идентичност на способите за защита на третите лица в изпълнителния и обезпечителния процес. Когато третото лице, в чието владение са намира вещта в деня на запора, възбраната или предаването, може да обжалва действията на съдебния изпълнител за насочване на изпълнението върху тези вещи (чл. 435, ал. 4 ГПК) или разполага с иск, за да установи правата си върху предмета на обезпечителната мярка, то това трето лице е легитимирано да обжалва и определението, с което е допусната тези обезпечителна мярка, засягаща правната му сфера. Трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяната и е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника”.
Следователно, както в изпълнителното, така и в обезпечителното производство третото лице по изпълнението, респ. обезпечението – комитентът, който твърди, че е собственик на намиращата се в негово владение вещ, по отношение на която е насочено принудително изпълнение, респ. е наложена обезпечителна мярка, може да подаде жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК, като се позове на уредената в чл. 349, ал. 2 ТЗ законна фикция. В този случай по изрично предписание на закона съдът е длъжен да се произнесе ad hoc, в мотивите на решението по преюдициалния спор за принадлежността на правото на собственост върху спорната вещ и ако са налице основанията за това, да приложи правните последици на уредената в чл. 349, ал. 2 ТЗ фикция – per argumentum a contrario от правната норма, регламентирана в чл. 435, ал. 4, изр. 2 ГПК, която предписва, че жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
Комитентът може да се защити срещу неоснователното насочване на изпълнението за удовлетворяване на парично вземане на кредитор на комисионера върху вещ, която е придобита от комисионера за сметка на доверителя в изпълнение на мандата, като предяви отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 440, ал. 2 ГПК при предявяване на този иск възниква пасивна съвместна процесуална легитимация, защото ответници трябва да бъдат длъжникът и взискателят, които в това исково производство са задължителни необходими другари (следва спрямо тях еднакво да се реши спорът за принадлежността на правото на собственост върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение). В този процес, като при всеки отрицателен установителен иск, на ответниците принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установят, че длъжникът е бил собственик на спорната вещ към момента на налагане на възбраната или запора, но тъй като комитентът е скрит пълномощник на комисионера, той трябва да установи, че придобитите от комисионера права са за негова сметка и в изпълнение на учредения мандат, за да се приложи законната фикция, уредена в чл. 349, ал. 2 ТЗ.
За обезпечение на този иск ищецът-комитент следва да поиска спиране на изпълнението по реда на чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно ГПК. В противен случай не само би могло да се достигне до прекратяване на вещните права на комитента върху движими вещи, които биха били придобити от добросъвестни лица в изпълнителното производство – арг. чл. 482, ал. 2 ГПК (купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника), но и би довело до отпадане на правния интерес от тази искова защита и производството следва да бъде прекратено. След продажбата на движимите вещи в изпълнителното производство правото на собственост върху тях се придобива от купувача дори и длъжникът да не е бил собственик – арг. чл. 482, ал. 2 ГПК, като по силата на чл. 482, ал. 1 ГПК извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред. В този смисъл комитентът не би могъл да иска нито от комисионера, нито от купувача както предаване на движимите вещи, върху които е било насочено изпълнението, така и да бъде прехвърлено правото на собственост върху тях. Следователно, правото му на собственост се е преобразувало в облигационно (парично) вземане към взискателя и длъжника по реда на чл. 482, ал. 3 ГПК – в размер на получената от тях цена при разпределението, а ако взискателят е бил недобросъвестен (знаел е, че движимите вещи са били придобити от комисионера за сметка на комитента в изпълнение на мандата), за комитента възниква право на парично обезщетение за репариране на всички причинени вреди – арг. чл. 482, ал. 4 ГПК. Следователно, при загубването на собствеността върху движимите вещи отпада правният интерес на комитента от поддържането на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК, а за него възниква право на парично вземане по чл. 482, ал. 3 ГПК, респ. по чл. 482, ал. 4 ГПК.
1.15. Ако придобитото в изпълнение на мандата вещно право е било надлежно отчуждено в полза на трето на мандатното правоотношение добросъвестно лице, комитентът може на общо основание да развали извънсъдебно комисионния договор поради виновно неизпълнение на договорно задължение[12] и да иска връщането на даденото на комисионера във връзка и по повод на изпълнение на мандата, както и да претендира заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) – арг. чл. 88, ал. 2 ЗЗД.
1.16. В случай че отчуждителят на недвижимата вещ по изпълнителната сделка не предава владението на комисионера и той не само не прехвърля на комитента резултатите от изпълнителната сделка, но не предава владението на прехвърления имот, комитентът може да предяви сурогационен (косвен) иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 108 ЗС за предаване владението на имота. Този иск може да бъде съединен и под евентуалност с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от комитента срещу комисионера за установяване правото на собственост върху имота и допускане принудителното удовлетворяване на притезанието за предаване владението върху него.
1.17. Когато обект на изпълнителната сделка са безналични или налични поименни корпоративни ценни книжа – акции, удостоверяващи възникнало членствено правоотношение между акционера и акционерното дружество, комисионерът освен иск за реално изпълнение по чл. 355 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД (за прехвърлянето им съобразно уредения в закона транслативен способ), може да предяви положителен установителен иск срещу акционерното дружество и комисионера, които ще бъдат обикновени другари, за установяване, че именно той е носител на имуществените и неимуществените права, които се включват в членственото правоотношение. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК с Определение № 35/13.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 810/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че „допустима е и установителната искова претенция, с която ищецът К. П. Г. цели да установи за кого номиналният акционер „У. Л.” – притежава процесната акция- за него самия, или за ответницата М. Следователно, същата има за предмет установяване правните последици от мандата между доверител и довереник, т. е. кой е действителният собственик на тази акция, а не номиналния акционер във вътрешните отношения помежду им, както неправилно е счел въззивният съд – арг. от чл. 292, ал. 2 ЗЗД. Що се касае до правния интерес за ищеца от предявяване на установителен иск, то в случая той е обусловен от отсъствието на друг правен способ за установяване при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, със сила на пресъдено нещо, че именно той е краен бенефициент на собствеността върху процесната акция, за която твърди, че е придобита от ответника за негова сметка и наличието на защитен от закона интерес да не бъде разкриван пред трети лица, освен, ако едновластно не прецени обратното. Липсата на предприетото от дружеството, чиито акции са предмет на спора, оспорване правата на доверителя, изключва да е налице такъв правен интерес от самостоятелна искова защита срещу последното. Следователно, спорът не се свежда до собствеността върху акция, противопоставима на трети лица и на ТД, издало същата, поради което предявеният иск не е за защита на членствено правоотношение по реда на чл. 71 ТЗ и като не е съобразил гореизложеното Софийски апелативен съд е постановил процесуално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.”.
Този иск е процесуално допустим, както се приема и в Определение № 40/22.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 415/2008 г., II т. о., ТК, с което не се допуска въззивно решение до касационно обжалване: „Като излага, че притежава 210 акции от капитала на дружеството, за които притежава временно удостоверение, като не е джиросвал акции на лицето Г. С., въпреки което дружеството е отразило в книгата на акционерите прехвърлянето им в полза на посоченото лице, ищецът предявява срещу търговското дружество иск да се установят правата му, оспорени от търговското дружество с извършеното вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите, съответно ищецът иска търговското дружество да отрази правата му върху притежаваните акции в книгата на акционерите. Не се касае за искове, които са недопустими, тъй като с установителния иск ищецът брани действителните си членствени права, оспорени от дружеството с извършеното вписване в книгата на акционерите на прехвърляне, каквото валидно не е извършено, а и без да има искане да се задължи дружеството да впише в книгата на акционерите правата върху притежаваните акции, книгата на акционерите следва да се приведе в съответствие с действителните членствени права на ищеца, следствие на уважаването на установителния иск по чл. 71 ТЗ… Ответник по иска за защита на членствени права е търговското дружество, чиито органи са извършили неправомерното действие, с което фактически са оспорени членствените права на ищеца, накърнени с извършеното вписване в книгата на акционерите и искът не е за собственост върху акции.”.
При наличните поименни акции след уважаването на положителния установителен иск търговското дружество следва да впише в книгата на акционерите като акционер комитента (по аргумент от чл. 185, ал. 2 ТЗ) и да го счита за акционер, макар и формално да не е извършено прехвърляне на акциите от комисионера на комитента чрез джиро като деривативен придобивен способ. При безналичните поименни акции след уважаването на установителния иск Централният депозитар, който по силата на чл. 127, ал. 2 ЗППЦК е акционерно дружество, следва да регистрира във водените от него книги за безналични акции като титуляр на безналичните поименни акции комитентът. За да бъде обвързано това търговско дружество от решението на съда, срещу него също трябва да бъде предявен установителният иск. Именно това обстоятелство обосновава правният интерес от предявяване на установителен иск и срещу Централния депозитар.
1.18. Комитентът може да защити своите права по наличните поименни или на приносител акции, придобити от комисионера за негова сметка, но при неизпълнение от страна на довереника да изпълни своето договорно задължение да прехвърли на манданта акциите с джиро (при акциите на приносител – с простото предаване), чрез образуване на охранително производство за обезсилване на ценни книжа по реда на Глава „Петдесет и трета” от ГПК. По своето правно естество чрез отказа да се прехвърлят резултатите от изпълнителната сделка, вкл. и физически да се предадат на комитента тези ценни книги комисионерът лишава манданта от владение върху акцията по смисъла на чл. 560 ТЗ. Възможността да се обезсилват поименни корпоративни ценни книжа е призната и със задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, обективирана в Определение № 247 от 23.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 74/2009 г., II т. о., ТК, в което се приема, че „съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ срещу направените парични или непарични вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Временните удостоверения са само поименни и макар в ТЗ да не се посочва какво трябва да бъде съдържанието им, по принцип то трябва да съответства на съдържанието на акцията и това е така, тъй като удостоверението се издава за да изпълнява нейните функции до момента на издаване на акциите. Временното удостоверение също като акцията е ценна книга от категорията на заповедните ценни книги и затова се прехвърля чрез джиро /вж. чл. 187, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 185, ал. II ТЗ/, а не чрез предаване както е при акциите на приносител съгласно чл. 185, ал. I ТЗ. Съгласно чл. 560 ГПК, всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед – запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена. От разпоредбата на закона следва, че изброяването на ценните книги не е посочено изчерпателно, но като е употребил след думите запис на заповед и менителница израза „и други”, законът е имал предвид и други ценни книги, а такива ценни книги представляват временните удостоверения които заместват акциите до момента на тяхното издаване.”.
Нормативната цел на производството за обезсилване на ценни книжа е насочена към охраняване правата по ценната книга на техния действителен носител, свързани с нейното загубване, унищожаване или неовластено легитимиране на трето на материализираните в ценната книга субективни права лице. Поради това обстоятелство предназначението на това производство е да замести със съдебното решение липсващата ценна книга в държане на легитимирания носител на правата по нея, като я възпроизведе, както и да обезсили ценната книга, като я лиши от нейния легитимиращ ефект.
Родово компетентен да разгледа молбата е районният съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя – арг. чл. 531, ал. 1 ГПК. По силата на чл. 561, т. 2 ГПК молителят-комитент следва да изложи обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея, като възпроизведе същественото съдържание на комисионния договор.
Съдът, след като установи, че молбата отговаря на изискванията по чл. 561 ГПК, в закрито заседание издава заповед, в която се обективира покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена. Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, може да заяви това най-късно в съдебното заседание и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора – чл. 564, ал. 1 ГПК, в който случай съдът спира производството по обезсилването и дава едномесечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга – чл. 564, ал. 2 ГПК.
По силата на чл. 566 ГПК след обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата си по нея въз основа на решението за обезсилване, като въз основа на него той може да иска издаване на дубликат на ценната книга от акционерното дружество.
1.19. В случай че комитентът бездейства и не упражнява правата си по комисионния договор, кредиторите му могат да упражнят неговите права като процесуални субституенти по правилата на чл. 134, ал. 3 ГПК, като поискат от съда по реда на обезпечението на исковете да подадат молба за обезсилване на ценните книги, които са придобити от комисионера за сметка на комитента в изпълнение на мандата.
1.20. Когато обект на изпълнителната сделка са компенсаторни инструменти по смисъла на ЗСКИ (компенсаторните записи и жилищните компенсаторни записи по ЗОСОИ, както и поименните компенсационни бонове по ЗСПЗЗ и по ЗВСГЗГФ), комитентът може да поиска комисионерът да бъде осъден да му прехвърли чрез цесия тези финансови инструменти (разбира се, чрез инвестиционен посредник, осъществяващ дейност на съответния регулиран пазар на финансови инструменти), като това задължение е за лична незаместима престация и се изпълнява принудително по реда на чл. 527, ал. 1 ГПК.
Комитентът може на общо основание извънсъдебно да развали комисионния договор чрез едностранно волеизявление, като предяви иск за връщане на всичко, което е дал на комисионера в изпълнение на поръчката, както и обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер, съответен на паричната оценка на имуществените права, предмет на финансовите инструменти. Същите способи за защита на накърнените му субективни права има комитента срещу комисионера и когато обект на изпълнителната сделка са държавни ценни книжа.
1.21. При придобиване от страна на комитента на ценни книги на приносител комитентът може да предяви облигационен иск за предаване държането на ценната книга, като по този начин биха се прехвърлили всички материализирани в този документ субективни права. В случай че той е унищожен или е предаден в изпълнение на разпоредителна сделка на трето добросъвестно лице, комитентът може под евентуалност да предяви осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер, съответен на паричната оценка на имуществените права, които са материализирани в ценната книга.
1.22. При придобиването на ценни книги на заповед (менителнични ефекти, вкл. и тези, които материализират вещни права върху стоки при т. нар. търговска асигнация – чл. 316 ТЗ, както и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед) комитентът може да предяви срещу комисионера иск за реално изпълнение за прехвърляне чрез джиро или цесия на ценната книга[13], като при уважен осъдителен иск изпълнението на решението по него ще се изпълнява по реда на чл. 527, ал. 1 ГПК.
В случай че комитентът не изпълни своето договорно задължение да прехвърли чрез джиро или цесия придобитата в изпълнение на мандата ценна книга на заповед, комитентът може по реда на охранителното производство – по обезсилване на ценните книги, да защити своите материални права, като по силата на чл. 566 ГПК след обезсилване на ценната книга молителят (комитент) ще осъществи правата си по нея въз основа на решението за обезсилване и след издаване на дубликат от нея. По този начин – със съдебното решение, комитентът ще се легитимира като законен приносител на менителничния ефект по смисъла на чл. 471, ал. 1 ТЗ и ще може да иска от длъжника изпълнение на материализираните в менителничния ефект парични или непарични (при т. нар. търговска асигнация) задължения.
Автор: Красимир Машев, съдия
[1] В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 174 от 13.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1025/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „безналичните акции – като разновидност на поименните, са лишени от материално битие, от „корпоралност”, поради което прехвърлянето им е възможно само с цесия и нейното последващо вписване в регистрите на Централния депозитар”.
[2] Борсовите сделки (на съответния регулиран пазар), с които се прехвърлят компенсаторните инструменти, могат да бъдат сключвани само чрез инвестиционните посредници по ЗПФИ, като разпореждане с компенсаторни инструменти се извършва само на регулиран пазар на ценни книжа при условията и по реда на ЗПФИ.
[3] Деривативният характер на джирото като способ за прехвърляне на налични поименни акции се изяснява и при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 186 ТЗ, която предписва, че прехвърлителят на поименни акции, които не са изплатени или от които произтичат други задължения към дружеството, е отговорен солидарно с приобретателя, т.е. приобретателят на акцията отговаря за задълженията на прехвърлителя по съществуващото членствено правоотношение. В този смисъл дори и на легитимирания по реда на джирата добросъвестен акционер дружеството може да прави възражения, черпени от съществуващото членствено правоотношение, поради което приобретателят не придобива акцията на оригинерно, а на деривативно правно основание и отговаря за задълженията по тази ценна книга солидарно с прехвърлителя. В този смисъл са и мотивите към Решение № 14/25.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 524/2009 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
[4] При прехвърлянето на тази ценна книга обаче джирото е деривативен, а не първичен придобивен способ, тъй като съгласно правната норма, уредена в чл. 261, ал. 2 КТК, застрахователят може да противопостави възраженията, които има спрямо застраховащия по полица на заповед, и към последващите приобретатели по джиро.
[5] В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 218/1.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1008/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че „цесията е допустим гражданскоправен способ за прехвърляне на менителничното вземане и представлява договор между легитимирания по ефекта кредитор /поемателя, респ. неговия правоприемник/ – цедент и новия кредитор – цесионер за прехвърляне на материализираното в менителничния документ субективно право. При нея вземането се придобива от цесионера по производен начин. За разлика от джирото, цедентът прехвърля на цесионера само тези права, които има, а не правата съобразно текста на записа на заповед. Поради това на приносителя на менителничния ефект по цесия могат да се правят всички възражения, които длъжникът има, както срещу цедента, така и срещу цесионера. В този случай издателят на записа на заповед може да противопостави на цесионера, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, основани на личните му отношения с цедента /поемателя на записа на заповед/, независимо дали цесионерът е бил добросъвестен или не към момента на цедиране на вземането по записа на заповед”; по същество с това решение, което, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища, е прието, че и ценни книги на заповед могат да се прехвърлят чрез цесия като деривативен придобивен способ, за който договор се прилагат общите правила, уредени в разпоредбата на чл. 99 и чл. 100 ЗЗД.
[6] В този смисъл е и Решение № 590 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1617/2008 г., I г. о., ГК, в което се приема, че „скритият пълномощник действа от свое име, но за сметка на друго лице, с което е сключило договор за поръчка. В тежест на този, който твърди, че е натоварил другиго да действа за него при сключване на придобивната сделка, е да докаже овластителната сделка, която при косвеното представителство остава скрита. Според чл. 292, ал. 3 ЗЗД когато договорът за поръчка има за предмет придобиване на вещни права върху недвижим имот, същият трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите”.
[7] Например, при т. нар. договор за консигнация, при който изпълнителната сделка представлява договор за покупко-продажба, по силата на която комисионерът прехвърля на третото лице – купувач по изпълнителната сделка, правото на собственост върху родовоопроделени движими вещи (стоки), притежавани от комитента, респ. договор за заем за потребление, договор за банков кредит, договор за неправилен влог, договор за влог в публичен склад и пр.
[8] Този иск е осъдителен, вещен (ревандикационен по чл. 108 ЗС), при който ще се установи със сила на пресъдено нещо, че комитентът е носител на правото на собственост върху тези вещи, като въз основа на това съдебно установяване ще бъде допуснато принудителното удовлетворяване на вещното притезание за предаване владението на тези вещи от комисионера, който упражнява фактическата власт върху тях като държател, за комитента – като негов скрит пълномощник, без правно основание; във вътрешното, мандатното правоотношение, както и по отношение на кредиторите на комисионера, титуляр на придобитите в изпълнение на поръчката вещни права е комитентът, поради което именно той може да упражнява всички вещни правомощия, включени в сложното субективно право на собственост, вкл. да владее вещта.
[9] Например, трети на мандатното правоотношение правен субект е придобил чрез добросъвестно владение правото на собственост върху движимата вещ по реда на чл. 78, ал. 1 ЗС, при което не са били налице уредените в тази правна норма изключения – когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.
[10] В този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС с Решение № 631/23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 247/2009 г., II г. о., ГК, в което се приема, че „Регламентираното в глава ХI от Закона за собствеността вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самият закон не му придава и защитно или конститутивно действие. Според чл. 112, б. „а” ЗС, във връзка с чл. 4, б. „а” от ПВ, в редакцията им след измененията, извършени с ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър /в сила от 1.01.2001 г./, на вписване подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните нотариални актове, а по силата на чл. 114, б. „в” ЗС, във връзка с чл. 11, б. „в” ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които извличат правата си от същия праводател. Приобретателят на права от ответник по вписана искова молба, чиито права са отречени чрез уважаване на иска, не е трето лице по смисъла на закона. Същият се явява частен правоприемник на спорното право и ако е придобил правата си в хода на висящия процес, е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение, съгласно чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.). Ревандикирайки недвижим имот срещу правоприемника, ищците могат да се позоват на установеното със съдебното решение против праводателя тяхно право на собственост и не е необходимо повторно да доказват придобивното си основание”, както и с Решение № 162/31.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 800/2010 г., I г. о., ГК, в което се приема, че „Разпоредбата на чл. 114, б „в” ЗС предвижда вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права. Съдебните решения по искове за собственост установяват със сила на пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост на ищеца, поради което като „заместващи актове” по смисъла на чл. 112, б. „з” ЗС подлежат на вписване. Поради това и исковите молби по искове за собственост – осъдителни и установителни, също подлежат на вписване. Съгласно чл. 115, ал. 4 ЗС ако исковата молба не е вписана, решението, постановено по нея, няма действие за трети лица, освен от деня, в който то е вписано. Следователно, ако не е предвидено друго, вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие – да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които са придобили права от ответника по иска.”.
[11] Това е правният субект, който при извършване на отчуждителната сделка в негова полза не е знаело за предметното съдържание на мандатното правоотношение, респ. че придобитите от него права са включени в патримониума на отчуждителя в изпълнение на мандата, при приложение на законната фикция, уредена в чл. 349, ал. 2 ТЗ.
[12] Предявеният осъдителен иск, с който се иска осъществяване последиците на неоснователното обогатяване при отпаднало с обратна сила правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, притежава правните характеристики на едностранно писмено волеизявление, с което се упражнява потестативното право за разваляне на двустранни договори по смисъла на 87, ал. 1 ЗЗД.
[13] В Решение № 218 от 1.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1008/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че менителничен ефект на заповед може да бъде прехвърлен и на деривативно основание – чрез цесия, дори и изрично да не е уговорена „ректа клауза” – „Допустимо е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на изискванията на чл. 99 ЗЗД и предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл. 466 и сл. ТЗ… Неправилно въззивният съд е приел, че представеният договор за цесия не може да прехвърли правата по записа на заповед от 02.10.2007 г., тъй като прехвърлянето на вземането по ценната книга не е извършено по изискуемия от закона ред чрез джиро. Джирото е един от способите за прехвърляне на права по запис на заповед и същият не изключва приложението на цесията като начин на прехвърляне на правото на вземане по записа на заповед. Разликите при двата способа са във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците, начина на доказване и различното им действие. Въз основа на гореизложените съображения и дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивната инстанция, че договорът за цесия не е породил прехвърлителен ефект поради липса на изискуемата форма – джиро, е незаконосъобразен”.
Подобни статии
Иск на комитента срещу комисионера по чл. 355 ТЗ (ІІ Част)
Защита на съдружниците в ООД срещу последиците от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК
Договор за лечение
ОБЕМЪТ НА ДЪЛЖИМОТО ПРИ ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ НА ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ НА ВЗЕМАНЕТО ПО ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ В ХИПОТЕЗАТА НА ПРЕДЯВЕН ИСК ПО ЧЛ. 422, АЛ. 1 ГПК
