Обременяването с тежест на страната, която получава безвъзмездно имуществена престация, не представлява еквивалент за извършеното разпореждане, то не е главната му цел, поради което нито превръща безвъзмездната сделка във възмездна, нито я разделя на части, едната от които да е възмездна, а другата – не. Оттук възникват няколко въпроса: Кой е легитимиран да иска изпълнение на тежестта, респективно – може ли при неизпълнение на тежестта да се приложи правилото на чл. 80 ЗЗД? Може ли да се иска обезщетение за неизпълненото задължение, произтичащо от тежест? Какво става, ако при изпълнение на тежестта в полза на лицето е прехвърлена чужда вещ или вещ обременена с права на трети лица – прилагат ли се правилата на отговорността за евикция в тези случаи?
- КОЙ МОЖЕ ДА ИСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕЖЕСТТА
Неизпълнението на задълженията, породени от тежест, от страна на лицето, комуто тежестта е възложена, не дава основание да се атакува самата правна сделка и да се осуетят нейните правни последици. За завещанието изрично е посочено в чл. 18, изр. 2, ЗН, че неизпълнението на наложените с него тежести не влече след себе си унищожаването на завещателното разпореждане. Същото се приема и за дарението. Но както бе посочено, тежестта създава право, като именно лицето, в чиито интерес е възложена тежестта, може да търси изпълнение на възникналото от нея задължение.
В правната ни литература[1] се приема, че заинтересованите лица, легитимирани да искат изпълнение на задължението, породено от тежест, са дарителят и неговите наследници, както и заветниците или наследниците по закон или завещание на завещателя. Ако тежестта е в обществен интерес, изпълнението на задължението, което тя поражда може да се иска и от съответен държавен орган[2]. Кой е заинтересуван да иска изпълнение на тежестта по смисъла на чл. 18 ЗН, зависи от това, в чия полза е уговорена тя.
Хипотезите биха могли да са няколко:
а) тежест в полза на лицето, което я е поставило: изпълнението ще облагодетелства лицето, прехвърлило определено право с уговорената тежест, като искане за изпълнение ще може да направи лицето, което е поставило тежестта (при договор между живи), съответно – от неговите наследници (при завещание);
б) когато тежестта е в полза на трети лица (трето в случая е лицето, което не участва в правната сделка, в чието съдържание е включен модусът, нито предоставя някакво благо, нито поема задължение по нея), в тези случаи реалното изпълнение на тежестта ще може да се иска както от лицето, което е поставило тежестта, така и от третото лице, което ще се облагодетелства от нейното изпълнение, респективно от неговите наследници. В случаите, когато уговорената тежест не е свързана с личността на облагодетелстваното с нея лице, искът по чл. 18, изр. 1 ЗН би следвало да се признае и в полза на наследниците на това лице. Те също ще бъдат заинтересовани от изпълнението на тежестта, доколкото са универсални правоприемници на лицето, което тя имуществено облагодетелства.
в) не на последно място тежестта може да е уговорена и в полза на самото лице, натоварено с нейното изпълнение – в този случай задълженото с тежестта лице трябва да осъществи поведение, което по правило би го облагодетелствало. Като примери за подобна уговорка могат да бъдат посочени: дарение с тежест дареният да завърши висше образование; завет с тежест заветникът да научи чужд език и др. В тези случаи реално изпълнение на тежестта ще може да иска само лицето, което е поставило тежестта (при договор между живи), съответно – неговите наследници (при завещание), защото ще е налице сливане между задълженото лице и лицето, в чиято полза е уговорена тежестта. Тази възможност следва да му бъде призната, независимо че тежестта е в полза на задълженото с нея лице, тъй като уговарянето й (като част от съдържанието на правната сделка) свидетелства за желанието тя да породи реално правно действие. Правото на лицето, поставило тежестта, да иска реалното й изпълнение, не е intuitu personae, поради което то е наследимо и може да бъде упражнено и от неговите наследници. Изказано е и виждане, разширяващо кръга от лицата не само до тези, в чиято полза тежестта е уговорена (т.е. тези, имащи имуществен интерес), но и до лицата с морален интерес от изпълнението на това задължение.
Във връзка с изпълнението на задължението, произтичащо от тежест, възниква и друг интересен въпрос, а именно – може ли обременяването, установено с тежестта, да премине към други лица, ако лицето, което завещателят е натоварил с нея, не осъществи правоприемство?
Когато натовареното с тежестта лице почине преди откриване на наследството или е недостойно да наследи, тогава завещателното разпореждане изобщо не може да прояви действие. Това се отнася и за клаузата за тежест. Ако обаче определеният от завещателя наследник или заветник почине, след като се е открило наследството, правото за приемане преминава към наследниците му (чл. 57 ЗН). Приемат ли те, върху тях като правоприемници преминава и задължението да изпълняват наложената тежест. Ако натовареното с тежестта лице се откаже от наследството или завета, тогава определеното за него имущество преминава към имуществото – обект на наследяване по закон. Наследниците по закон обаче не дължат изпълнение на тежестта, която е свързана със завещателното разпореждане. Основанието за тяхното приемство не е завещателният акт. Тежестта не може да премине към другите наследници по завещание, защото нашият закон не предвижда приращение в наследяването по завещание.
- ИСКАНЕ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕЖЕСТТА
Във връзка с това възниква и друго питане – само реално изпълнение ли може да иска заинтересованото лице или и обезщетение при неизпълнение на тежестта? Неизпълнението на задължение, породено от тежест, дава право да се иска изпълнението ú от всеки заинтересован. Това правило, установено за завещанието в чл.18 ЗН, следва да се прилага и при дарението. Някои автори[3] приемат, че при липса на доброволно изпълнение на такова задължение, не може да се търси защита по съдебен ред, т. к. това неизпълнение, както вече бе споменато, не засяга правните последици на сделката. С основание в литературата[4] се приема, че като същинско правно задължение, и задължението, породено от тежест, подлежи на принудително изпълнение, когато това е възможно. Това разрешение се обосновава именно с факта, че придобитото безвъзмездно имущество по сделката с тежест, се запазва за облагодетелствания. Отделно от това, чл. 18, изр. първо ЗН изрично урежда възможността да се иска изпълнение на тежестта (което означава – включително и по съдебен ред), следователно – да се предприемат действия по принудителното й осъществяване.
„Несъгласуваността“ между изр. първо и второ на чл. 18 ЗН изчезва, ако текстът се тълкува от гледна точка на разбирането, че тежестта поражда субективно право за заветника, съответно – правно задължение за обремененото с нея лице. Щом законът допуска реалното и принудително изпълнение на тежестта, няма основание към нея да не се приложат и останалите санкционни последици от неизпълнението на едно правно задължение, освен ако те изрично са изключени. Чл. 18, изр. второ ЗН обаче изрично изключва само възможността на заинтересуваното лице да унищожи завещателното разпореждане[5].
В правната доктрина се посочва, че заинтересованото лице разполага с възможностите по чл. 80 ЗЗД[6]. Когато задължението (тежестта) е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът по тежестта ще има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника (чл. 80, ал. 1 ЗЗД). Когато задължението (тежестта) е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението (чл. 80, ал. 2 ЗЗД).
Дали обаче може да се търси обезщетение за неизпълнението на тежестта? Това е въпрос, чийто отговор зависи от това, дали ще се признае в полза на заинтересованото лице качеството на кредитор по тежестта?
Изхождайки от това, че тежестта е валидно юридическо задължение, спрямо което се прилага само специалното ограничение на чл. 18, изр. второ ЗН (недопустимост единствено да се прекрати основното правоотношение при неизпълнението на тежестта), би могло да се обоснове, че заинтересованото лице (това, уговорило тежестта и/или лицето, в чиято полза е уговорена тежестта) ще се явява кредитор[7] по тежестта и спрямо него приложение би следвало да намират правилата на чл. 79 – 83 ЗЗД.
По така поставения въпрос липсва съдебна практика; такава не съществува и по това, дали чл. 18 ЗН урежда самостоятелен иск за изпълнение на задължение, произтичащо от уговорка за тежест. Считам, че няма причина да се откаже приложението на чл. 79 ЗЗД, както и на предвидените там възможности за въздействие срещу неизправния длъжник, само защото задължението произтича от уговорка за тежест, респ. – защото нормата текстът се квалифицира като lex imperfectа. Към това задължение следва да се приложат и правилата за обективната невъзможност, следователно, длъжникът по тежестта няма да отговаря в общия случай, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина (чл. 81, ал. 1 ЗЗД).
Възприемането на обратното становище, според което кредиторът по тежестта разполага единствено с правото да иска реално изпълнение, но не и с право на обезщетение при нейното неизпълнение, според мен противоречи на юридическия характер и на предназначението на тежестта като уговорка в допълнителното съдържание на правните сделки..
Обезщетението за неизпълнение се явява заместител на дължимото изпълнение, поради което следва да бъде признато в полза на кредитора по тежестта. В противен случай длъжникът по тежестта лесно би могъл да се освободи от тежестта, просто като направи фактически невъзможно нейното изпълнение. За да се утвърди юридическият характер на тежестта, следва да се допусне както възможността за принудителното й изпълнение, така и правото на заинтересованото лице да получи обезщетение, в случаите когато изпълнението й е станало невъзможно по вина на длъжника по тежестта.
В случая би могло да се направи аналогия с договора в полза на трето лице (чл.22 ЗЗД) където на разположение на бенефициера срещу обещателя е както искът за реално изпълнение, така и този за обезщетение на вреди. Положението би било подобно, ако напр. след като е признато правото на бенефициера по договор в полза на трето лице – чл. 22 ЗЗД да иска от промитента реално изпълнение на уговореното в негова полза задължение (чл. 79, ал.1 ЗЗД), да му бъде отказана възможността да претендира срещу него обезщетение при забавено или лошо изпълнение, предвидена в същия текст, или това обезщетение вместо изпълнение по чл. 79, ал.2 ЗЗД)
- ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВИЛАТА ЗА ЕВИКЦИЯТА, АКО ЛИЦАТА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ИЗПЪЛНЯТ ТЕЖЕСТТА (РЕСП. – КОСВЕНИЯ ЗАВЕТ), СА ПРЕХВЪРЛИЛИ В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДЪЛГА СИ ИЗЦЯЛО ЧУЖДА ИЛИ ОБРЕМЕНЕНА С ПРАВА НА ТРЕТИ ЛИЦА ВЕЩ
В случаите, в които тежестта съставлява съдържание и на косвен завет, възникват допълнителни въпроси по повод точното изпълнение на задължението, произтичащо от тежестта: прилагат ли се правилата на евикцията, ако лицата задължени да изпълнят тежестта – косвен завет, са прехвърлили в изпълнение на дълга си изцяло чужда или обременена с права на трети лица вещ[8]? В случая последиците от неизпълнението, с които разполага заветникът по косвен завет, не могат да се определят като отговорност за съдебно отстранение, понеже като трето, ползващо се тежестта лице, той може да търси само реално изпълнение, съответно обезщетение за вреди от неизпълнението. Той обаче не може да иска унищожаване на завещателното разпореждане, което поражда и тежестта за обременените лица (чл. 18, изр. второ ЗН).
Допълнително съображение в тази насока е, че отговорността за евикция (схващана като комплекс от различни способи за въздействие от приобретателя срещу прехвърлителя на чужда (или обременена с противопоставими права на трети лица вещ), е предвидена само при двустранни, възмездни договори (аргумент от чл.188 и сл. ЗЗД, предвеждащи тази отговорност при продажбата, респ. по силата на чл. 223 ЗЗД – при замяната), какъвто тук очевидно не е случаят. Освен това, разлика от включените в отговорността за евикция способи, заветникът по косвен завет като бенефициер не може да въздейства върху съществуването на правната връзка, пораждаща задължението за обремененото лице. Неговият интерес ще бъде задоволен от реалното изпълнение на тежестта, съответно от паричното обезщетение по чл. 79, ал.2 ЗЗД, но не и от прекратяване на завещателното разпореждане, направено в полза на обремененото лице. По тези причини отговорността на обременените лица при принудителното отстранение на правоимащия по косвения завет, не може да се определи като отговорност за евикция.
Още по-малко може да се определи така претенцията на такъв заветник срещу тях, когато той е платил, за да освободи вещта си. В случая противопоставимите му права вече са премахнати и неговият интерес ще бъде защитен чрез суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, ако те са били обезпечени със залог или ипотека (чл. 155 ЗЗД). Суброгирането срещу обременените с косвения завет лица е възможно, само ако те са и лично задължени (на собствено основание – например обезпечили свое вземане с вещта, която впоследствие прехвърлят в изпълнение на тежестта или като наследници на лично задължения по обезпеченото вземане завещател). Основание за суброгацията по чл. 155 ЗЗД е плащането от заветника на обезпеченото задължение или принудителното отнемане на вещта поради неплащането му, а не непосредствено неизпълнението на задължението на обременените да прехвърлят предмета на завета, свободен от права на трети лица.
При прекия завет наследниците нямат такова задължение, а при косвения, макар плащането (съответно отстраняването) да са резултат от него, последиците от суброгацията се различават от общите, предвидени за неизпълнение на задължението за даване. В първия случай заветникът може да претендира плащане на изпълненото от него задължение, ведно с лихвите и разноските и обезщетение за вредите, които ги надхвърлят, като разполага с обезпеченията на удовлетворения кредитор. Във втория случай той ще търси реално изпълнение или заплащане на равностойността на завещаното му право, или ако се касае за родово определена вещ – замяна с друга, необременена, както и обезщетение за вреди.
Заветникът би могъл и да привлече наследниците в процеса срещу него (аргумент от чл. 191, ал. 2 ЗЗД). И когато обременените по косвения завет имат едновременно качеството на лично задължени по обезпечения дълг и на праводатели, заветникът, платил тяхното задължение, не може да търси последиците от неизпълнение на тежестта. В резултат на плащането правата на третите лица са погасени и заветникът не би могъл да иска премахването им, заплащане равностойността на вещта, престиране на друга необременена родово определена вещ, обезщетение за вреди. Той би могъл само да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор.
Но и когато заветникът е бил принудително отстранен, възможността да получи реално изпълнение е по-скоро теоретична и той ще се задоволи със суброгацията. В тези случаи той ще търси от наследниците вземането на кредитора до размера, който е изплатил, без да може да претендира нито стойността на вещта, нито необходимите и полезни разноски за нея.
Правата на заветника като суброгиран кредитор не могат да се сведат и до онези, предвидени в чл. 191, ал. 3 ЗЗД, тъй като сумата, която може да претендира заветникът при суброгация е точно определена и не е предмет на договаряне между него и наследника, респ. – длъжника.
Ако обременените с косвения завет лица са учредили залог или ипотека за обезпечаване на чуждо задължение или са придобили, за да му прехвърлят, вещ, обременена с такива права, заветникът, претърпял принудително изпълнение (или платил, за да освободи вещта си), ще може да търси от тях само съответните последици от неизпълнение на задължението за даване. В тези случаи той не може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу тях, тъй като обременените със завета лица не са лично задължени по обезпеченото вземане, а с прехвърляне на вещта върху заветника те престават да бъдат и „реално“ задължени, тъй като обезпечително-гаранционното им задължение се погасява.
Автор: проф. ИВАН РУСЧЕВ, д.ю.н.
[1] Цанкова, Ц цит. съч., с. 134 – 138.
[2] Според мен, по-скоро юридическото лице, което съответният орган представлява.
[3] Таджер, В. цит съч., с.258.
[4] Така Павлова, М. Гражданско право, Обща част, 2. прераб. и доп. изд., С. Софи-Р, 2002, 505.
[5] В този смисъл Русчев, И. Завет на чужда вещ, Собственост и право, 2001, № 4, ЕПИ On-line
[6] За приложимостта на чл. 80 ЗЗД при тежестта вж. Цончев, Кр. Договор за дарение. С., 2001, с. 116, както и Стефанов, Г. Гражданско право. Обща част. Юридически лица. Сделки. Представителство. Погасителна давност. С., 1995, с. 96. Признаването на тази възможност по същността си означава и признаване на качеството „кредитор“ на заинтересованото лице.
[7] Според Василев, Л. Гражданско право. Обща част. С., 2000, с. 281, модусът (тежестта) не установява конкретни субективни права, а „само тежест за получателя на правото да даде или да извърши нещо“. Същото становище се застъпва и от Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С., 2001, с. 447: тежестта „не поражда някакво право за лицето, в полза на което е учредена“. Струва ми се обаче, че това разрешение противоречи на предоставената от чл. 18, изр. първо ЗН възможност на заинтересованото лице да иска реално изпълнение на тежестта. След като заинтересованото лице разполага с тази възможност, в негова полза следва да се признае и съществуването на материалното право, защитавана с иска за реално изпълнение. Тезата, че третото ползващо се лице, притежава субективно право (съответно и качеството „кредитор“) се възприема от Цончев, Кр. Договор за дарение. С., 2001, с. 122, 123: „не бихме могли да отречем правото на дарителя да иска от дарения да изпълни тежестта“. За тезата, според която тежестта в един завет, когато има определеност на ползващото се трето лице и на имуществото, което му се предоставя чрез тежестта, представлява по същността си косвен завет и създава определено право за облагодетелстваното от нея лице, вж. Цанкова, Ц. Завещанието в българското наследствено право. С., 1995, с. 175.
[8] Вж по–подробно по този въпрос Русчев И., Завет на чужда вещ, Собственост и право, 2001, № 4, ЕПИ оn-line
Подобни статии
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ КЛАУЗА ЗА ТЕЖЕСТ. ПОНЯТИЕ И ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ТЕЖЕСТТА
По някои въпроси за правната закрила на видеоигрите. Създаване на технически средства за защита на права
ТЕЖЕСТТА В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО – ОТГРАНИЧЕНИЕ ОТ НЯКОИ СХОДНИ ФИГУРИ
ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И УСЛОВИЯ ЗА ВАЛИДНОСТ НА ТЕЖЕСТТА В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕД СБЪДВАНЕ НА УСЛОВИЕТО
