Искът за менителнично неоснователно обогатяване в практиката на ВКС

Съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях[1], той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Този иск[2] се погасява с тригодишна давност, която по аргумент от чл. 534, ал. 2 ТЗ започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека[3]. Искът по чл. 534 от ТЗ е с ограничено приложно поле, поради което се явява специален, изрично уреден с конкретна разпоредба на ТЗ и като такъв, изключващ субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД[4]. В съдебната практика се приема, че този иск принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него[5].

I. Предпоставки за възникване на правото по чл. 534 ТЗ

1.1. Искът за менителнично неоснователно обогатяване може да се упражни само при наличието на валиден менителничен ефект[6], доколкото основателността на възражения на задълженото лице (издател или платец) относно липсата на формални изисквания, които да определят сделката като менителничен ефект, биха имали за последица отхвърляне на иска по чл. 534 ТЗ. По тази причина, в производство по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ решаващият съд дължи проверка за редовността на менителничния ефект от формална страна[7] ( така и Решение № 133 от 05.07.2013 г. по търг. д. № 104/2011 г. на Върховен касационен съд).

1.2. На следващо място, искът по чл. 534 ТЗ може да се предяви само тогава, когато приносителят е изгубил всички останали искове по менителницата, което се явява абсолютна предпоставка за упражняване на това право. В таз връзка правилно с Решение № 236 от 26.03.2015 г. по търг. д. № 4615 / 2013 г. на Върховен касационен съд е прието, че погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл.531 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ срещу издателя на ефекта. Именно по тази причина приносителят трябва да докаже, че не разполага с друг иск освен този по чл. 534, ал. 1 ТЗ, при все това за предявяването на иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ не е предпоставка воденето на иск по чл. 531 ТЗ[8].Тоест, наличието или не на предхождащ го неуспешно проведен пряк менителничен иск, респ. неуспешно принудително изпълнение, е правно ирелевантно[9], но ако бъде установено, че ищецът по иск с правно основание чл. 534 ТЗ разполага с друг менителничен иск, претенцията му за плащане по чл. 534, ал. 1 ще бъде отклонена (като според някои съдебни решения отхвърлянето на иск по чл. 538, ал. 1 ТЗ, аналогичен на иска по чл. 531 ТЗ, е вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато последният е предявен като евентуален. (Решение № 202/21 юни 2016 г. по в. т. д. № 242/2016 г. на Пловдивския апелативен съд). Именно по тази причина с Решение № 236 от 26.03.2015 г. по търг. д. № 4615/2013 г. на Върховен касационен съд е отменено Решение № 355/13.08.2013г., постановено по т.д.№ 1221/13г. от Старозагорския окръжен съд като неправилно, т.к в последното съдът неправилно е приел, че претенцията за връщане на платеното по менителничен ефект от страна на авалист била погасена по давност, т.к от падежа на записа на заповед до предявяване на иска от страна на авалиста били минали повече от три години. Тези разсъждения са неправилни, т.к авалистът, плащайки сумата по менителничния ефект, не се суброгира в правата на кредитора, а по правилата за лицата, спрямо които е реализирана регресната отговорност, разполага на свой ред с обратен иск по чл.507 ТЗ срещу издателя, който иск, противно на възприетото от Старозагорския окръжен съд, не е погасен по давност, поради което и разглеждане на исковата претенция на авалиста за на основание чл. 534ТЗ правилно е приета от състава на ВКС неоснователно.

Относно изискването за липса на друг менителничен иск и за съотношението между иска по чл. 534 ТЗ и прекия иск може да се постави въпросът в производство по иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по запис на заповед с падеж на предявяване, въз основа на който е издадена заповед по чл. 417, т. 9 ГПК, когато съдът приеме за основателни възраженията на издателя, че записът на заповед не е предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ и че вземането е погасено по давност, следва ли да отхвърли иска по чл. 422 ГПК или може да изведе правата на поемателя на записа на заповед от чл. 534 ТЗ, на което основание да уважи иска по чл. 422 ГПК. Струва ми се, че следва да бъде предпочетен отрицателният отговор. Това е така, защото производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК има за предмет установяване на вземане по заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на конкретен менителничен ефект и когато съдът приеме за основателни възраженията на издателя на записа на заповед, че същият не е предявен в срока по чл. 487, ал. 1 ТЗ и че вземането е погасено по давност на основание чл. 531, ал. 1 ТЗ, то съдът следва да отхвърли иска по чл. 422 ГПК и не може в това производство да изведе правата на поемателя на записа на заповед, основани на иска за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ, на което основание и да уважи иска за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК[10]. Ищецът може да търси правата си по иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 ТЗ, ако са налице условията затова, но това няма как да стане в рамките на процес за установяване съществуването на вземане по менителничен ефект. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че поради погасяване по давност, то към датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 417, т. 9 ГПК вземането не съществува, поради което искът по чл. 422 ГПК следва да се отхвърли, а не да бъде уважен въз основа правата на поемателя по иска за менителнично неоснователно обогатяване.

1.3. Освен кумулативно необходимите за уважаване на специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване действителен от формална страна менителничен ефект, държане на ценната книга и загуба от страна на поемателя на всички останали искове по менителницата, необходимо е също и „обогатяване на издателя или платеца във вреда на поемателя“. Как следва да бъде разбирано това изискване и необходимо ли е да се доказва обедняване и обогатяване по подобие на иска по чл. 59 ЗЗД?

В съдебната практика се приема, че искът по чл. 534 ТЗ, макар и да е иск за неоснователно обогатяване, се различава съществено от исковете по чл. 55-59 ЗЗД, и за основателността му не трябва да се изследва въпросът имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма, и този извод се налага от специфичността на менителничните правоотношения. Да се търси неоснователно получена имуществена облага при начална липса на основание, отпаднало основание или неосъществено основание в производство по иск по чл. 534 ТЗ, означава да се обезсмисли съществуването на самия иск и да се приеме изначално неговата неоснователност[11]. В производството по този иск /за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД/ не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, респективно имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия. Неправилно е също така да се възприема, че реализиране отговорността на издателя на ефекта в производството по специалния иск по чл.534, ал.1 ТЗ зависи от факта на обогатяването му, който следва да бъде самостоятелно доказан от ищеца, както и че всякога при иск за менителнично неоснователно обогатяване следва да бъде установено наличие на каузално отношение между издателя на ценната книга и кредитора- приносител, като доказателствената тежест е на последния[12]. Всъщност, за разлика от неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 534 ТЗ произтича от самата невъзможност да се реализират правата по менителничния ефект, поради което се изключва необходимостта от доказването на други правопораждащи факти. Тоест, искът ще бъде основателен, само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Тази вреда се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така защото вземането по ценната книга е прескрибирано или преюдицирано и не може да се инкасира дължимата сума, а обогатяването на издателя се изразява в спестяване на парични средства за погасяване на задълженията му по менителничния ефект [13].

ІІ. Активна и пасивна легитимация по иска с правно основание чл. 534 ТЗ

Специалният иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ принадлежи на всеки приносител на менителничен ефект, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него[14]. Според законовия текст пасивно легитимиран да отговаря по иска е само издателят или платеца[15]. Същевременно в правната литература се сочи, че авалист, който е обезпечил задължението на издателя на менителничния ефект , отговаря за изпълнение на задължението, по начина по който отговаря и издателя. Означава ли това, че иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ може да бъде предявен и срещу авалист, обезпечил изпълнението на задължението на издателя на ефекта. Разкриването на точния смисъл на посочената законова разпоредба налага извод, че въпросът дали поръчителят (авалист) въобще може да бъде конституиран като ответник по такъв иск следва да се решава на плоскостта на отношението му към спорното право, т. е. дали той е активно материалноправно легитимиран да отговаря по такава претенция, е въпрос по основателността на иска, а не на допустимостта на последния. Същевременно с Решение № 183 от 29.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 474/2012 г., I т. о., ТК е прието, че „изгубването на исковете по записа на заповед“ прекратява автоматично поръчителството по ценната книга, което прави искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ насочен срещу авалиста неоснователен.

III. За размера на претенцията по чл. 534, ал. 1 ТЗ

Както бе посочено съгласно чл. 534, ал. 1 ТЗ с иска за неоснователно обогатяване приносителят на менителничния ефект има право да иска сумата, с която издателят и платецът са се обогатили в негова вреда. Какъв обаче е размерът на тази вреда – дали това е сумата по менителницата или става въпрос за някаква друга, различна сума.

В съдебната практика като че се поддържа виждането, според което именно със съдържащото се в записа на заповед парично вземане се съизмерва и настъпилата в патримониума на приносителя на ефекта вреда, довела до увеличаване имуществото на издателя на записа на заповед[16].Така в Определение № 729 от 14.11.2011 г. по търг. д. № 1060/2010 г. на Върховен касационен съд е прието, че специалният менителничен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ е основателен, когато ищецът, в качеството си на кредитор по каузалната сделка, във връзка с която е издаден записът на заповед, не е получил плащане от длъжника и е в невъзможност да предяви прекия менителничен иск, защото търпи вреда именно в размер на сумата по ценната книга.Според Решение № 320 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 161/2009 г., II т. о., ТК погасяването на правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл. 531, ал. 1 ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ГПК срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на платеца-издател, се съизмерява[17]. Тоест, приносителят на записа на заповед разполага с процесуалното право да предяви срещу издателя на ефекта специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ до размера на инкорпорираното в ефекта вземане, с което се съизмерва настъпилата за приносителя вреда от пропускането на необходимите действия за запазване на менителничните права или от тяхното погасяване по давност[18].

В правната литература е изказано и друго становище, според което вредите, които ищецът по иска по чл. 534 ТЗ би претърпял, са равни на сумата, която той (приносителят на менителничния ефект, бел.моя. И.Б) е дал, за да придобие правата по менителницата[19]. Изтъква се, че именно невъзможността да си върне тази сума означава невъзможност въобще да получи плащане от издателя или платеца поради погасяване на всички останали искове срещу тях. Слабост на едно подобно виждане, която като че и сам цитираният автор отчита, е не само че ищецът по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ ще следва да доказва срещу какво е придобил правата по ефекта, но и основателността на този иск ще бъде обусловена от възмездния или безвъзмезден характер на придобивното основание, въз основа на което приносителят е придобил ефекта. Нещо повече, едно подобно разбиране за вредите, които ищецът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е претърпял от прескрибирането, респективно преюдицирането на менителничния ефект, не дава да се разбере в каква връзка са тези вреди с обогатяването на издателя, респективно на платеца. Неслучайно законовият текст говори за сума, с която издателят или платецът са се обогатили в негова (на поемателя на ефекта, бел.моя., И.Б) вреда. По какъв начин заплащането от приносителя на ефект на определена сума за неговото придобиване може да обуслови обогатяване на платеца или издателя, доколкото при прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект последните „се обогатяват“ с това, че не изпълняват валидно възникнало в тяхна тежест задължение.

ІV. Искът по чл. 534 ТЗ и възраженията, почерпани от каузалното правоотношение

4.1. При предявен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, абстрактният характер на менителничният ефект не следва да се абсолютизира. При липса на възражение за наличие на каузално правоотношение, в доказателствена тежест на приносителя на ценната книга е при предявен иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ да установи факта на наличието на действителен менителничен ефект, както и че търпи вреда поради невъзможност да реализира менителничните си имуществени права[20]. В тази връзка и в съдебната практика се прием, че основателността на специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ е обусловена от доказване на посочените юридически факти, а евентуалното каузално правоотношение, послужило като повод за менителнично задължаване, не е елемент от фактическия състав, от който произтича този иск[21]. Последователно е становището на ВКС по въпроса дали в хипотезата на иск по чл. 534 ТЗ, когато ответникът твърди, че между него и ищеца не съществува правоотношение, което да е причина за издаването на записа на заповед, т.е., че последният е „безпаричен“, подлежи на изследване съществуването на каузално правоотношение между издател и поемател, или самият запис на заповед, щом е редовен, е основание и доказателство за съществуване на вземането. Приема се, че и в хипотезата на иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ при възражение на ответника за „безпаричност“ на записа на заповед, съществуването на каузално правоотношение между издател и поемател не подлежи на изследване, тъй като издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането[22].

Това като че не би било вярно, когато са наведени от страна на ответника (или ищеца) по иска твърдения, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на изпълнението по каузална сделка. В тези случаи в съдебното производство по чл. 534, ал. 1 ТЗ следва да се вземат предвид всички възражения, имащи отношения към каузалното правоотношение, които водят до недължимост на вземането по абстрактната сделка[23]. Подобно е разбирането на решаващия състав, постановил Решение № 110 от 08.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о, в което е изразено виждането, че няма пречка в рамките на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ да бъдат разглеждани и доводи, произтичащи от каузално правоотношение, но те биха били релевантни, ако са свързани с погасяването, евентуално новиране на задължението по ефекта и други. Със сходни решаващи мотиви в Решение № 133 от 05.07.2013 г. по търг. д. № 104/2011 г. на Върховен касационен съд е прието, че в производство по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ решаващият съд дължи проверка освен за редовността на записа на заповед от формална страна и на вземането, предмет на процесния запис на заповед, с оглед връзката между менителничния ефект и каузално правоотношение между страните, само ако е въведено твърдение за съществуване на такова конкретно каузално правоотношение или е направено от ответника като възражение срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства във връзка с последното.

При възникнал между страните спор относно конкретно каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, и при наличие на твърдени от страните различни каузални правоотношения, съдът е длъжен да изследва съществуването на каузално правоотношение, вида му и връзката му с менителничния ефект. В този случай всяка от страните съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си[24]. Тоест, за спора по чл. 534, ал. 1 ТЗ развитието на твърдяно от ответника каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед (менителничният ефект) е релевантно[25]. Този извод е верен само ако ответник по иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ е и страна по каузалното правоотношение. Ако ли легитимиран приносител на менителничния ефект не е поемателят, а друго лице, придобило менителницата с джиро, то това друго лице не придобива правата на поемателя, респективно не може да черпи възражения от съществуващо каузално правоотношение между издателя и поемателя на менителничния ефек. Независимо от това защо е издаден ефектът, валидното му придобиване дава правото на поемателя да иска плащане, включително чрез иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ и в този случай поради липсата на каузални отношения със задължените лица (издател или платец), последните не могат да правят на поемателя никакви възражения освен такива, произтичащи от самата менителница.

4.2. При възникнал обаче спор между страните във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдените от ищеца факти и обстоятелства по иск с правно основание чл. 534, ал 1 ТЗ, то кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията му с кредитора. В този смисъл са р. № 31/5.04.2012 г. по т. дело № 55/2011 г. на ВКС, ТК – II т. о.; р. № 110/8.11.2010 г. по т. дело № 949/2009 г. на ВКС, ТК – I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да провери фактите и обстоятелствата свързани с твърдяната каузална сделка, съответно – дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не.Но в хипотеза на обвързаност между менителничния ефект и определено каузално правоотношение между страните, извършеното плащане по каузалната сделка, чието изпълнение ценната книга обезпечава, следва да изключи възможността да е налице настъпила за поемателя по менителничния ефект (и кредитор по каузалното правоотношение) имуществена вреда[26], а от там и основателността на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Това е така, т.к в случаите, в които менителничният ефект е издадена като гаранция по каузална сделка, то неговата гаранционна функция отпада, когато обезпеченото вземане е изпълнено, защото кредиторът е удовлетворен чрез изпълнение. Означава ли това, че в случаите, в които вземането по каузалното правоотношение е погасено чрез способ, различен от изпълнение, искът по чл. 534 ТЗ ще бъде основателен. Например в хипотеза на погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечена със запис на заповед, води ли това до неоснователност на иска за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят на записа на заповед е загубил възможността да предяви иск срещу платеца в срока по чл. 531, ал. 1 ТЗ? С решение № 38/29.01.2016 г. по т. д. № 1210/2015 г. на Окръжен съд Стара Загора е прието, че изтичането на погасителната давност по каузалното правоотношение и погасяването по давност на обезпечените със запис на заповед задължения на издателя за лизингови вноски по сключен с поемателя договор за финансов лизинг обуславя неоснователност на предявения от поемателя /лизингодател/ иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване. В решение № 419 от 8.05.2009 г. по гр. дело № 1482/2008 г. състав на Софийски апелативен съд се е произнесъл, че когато ценната книга е издадена като гаранция за изпълнение на задължение по каузална сделка, несъществуването или погасяването на обезпеченото каузално правоотношение изключва, респ. погасява и менителничното задължение, чиито източник е записът на заповед или менителницата, независимо от техния абстрактен характер. Погасителният ефект е резултат от волята на страните по каузалното правоотношение да се поеме менителнично задължение единствено с цел да се гарантира изпълнението на задължението по каузалната сделка.

В Решение № 131 от 30.08.2017 г. по т. д. № 557/2016 г., с което по реда на чл.290 ГПК /в редакцията преди изменението от ДВ бр. 86/227.10.2017 г./ състав на ВКС, І т. о., е отговорил на идентичен правен въпрос в следния смисъл : „Когато приносителят на записа на заповед е пропуснал да предяви менителничния си иск в сроковете по чл.531, ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ срещу издателя на записа на заповед, платец по заповедната книга, предявеният на основание чл.534, ал.1 ТЗ иск за неоснователно обогатяване ще е неоснователен, ако правото на иск за вземането по каузалната сделка е погасено поради непредявяването му в предвидените в закона давностни срокове за съответното вземане”. Отговорът на въпроса е даден в хипотеза, при която в защита срещу предявен иск по чл.534, ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване вследствие прескрибиран запис на заповед ответникът – платец е извел недължимостта на менителничното вземане за неоснователно обогатяване от погасяването по давност на каузалното вземане, обезпечено със записа на заповед“. В тълкувателната част на решението са изложени съображения, че доколкото предпоставка за уважаване на специалния иск по чл.534, ал.1 ТЗ е и доказването от ищеца на причинена вреда, съдът е задължен да обсъди всички релативни възражения на ответника във връзка с каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, вкл. и възражението за изтекла погасителна давност за вземанията, за обезпечаване изпълнението на които е издаден прескрибираният запис на заповед. Това е така, т.к ако поемателят на записа на заповед разполага с иск за събиране на вземането по каузалната сделка, за длъжника няма да има обогатяване поради прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект. Същевременно, когато менителничният иск е погасен поради прескрибиране или преюдициране и е едновременно с това е погасен по давност гражданският иск /за вземането по каузалното правоотношение/, ако настъпи обогатяване за издателя на записа на заповед и вреда за поемателя, то ще е поради бездействието на кредитора да упражни правата си по обезпечената със записа на заповед каузална сделка, а подобно обогатяване не се счита за незаконно. Така възприетите разрешения са съобразени с трайната практика на ВКС по приложението на чл.534, ал.1 ТЗ и в частност с решение № 133/05.07.2013 г. по т. д. № 104/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че в производството по предявен иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 ТЗ решаващият съд дължи проверка освен на редовността на записа на заповед от формална страна, и на вземането, предмет на записа на заповед, с оглед връзката между менителничния ефект и каузалното правоотношение на страните. Доказването на релативните възражения на длъжника срещу приносителя на записа на заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица освобождаване на длъжника от менителнична отговорност и ще е основание за отхвърляне на иска по чл.534, ал.1 ТЗ, тъй като за ищеца няма да има вреда, въпреки невъзможността да упражни правата си по менителничния иск поради погасяването му по давност.

Автор: Ирина Богданова

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Втората хипотеза на предявяване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ има предвид извършване на действия по запазване на произтичащите от менителничния ефект регресни права

[2] Според Диков, Л., Курс по търговско право, т. ІІ, С. 1992, с. 1006 касае се до специален уравнителен иск, т.к целта приносителят на менителницата е да бъде компенсиран за претърпените от него вреди вследствие изгубените искове срещу джирантите, респективно срещу издателя и/или платеца по менителничня ефект.

[3] Така и Решение № 339 от 02.07.2007 г. по т.д. № 10/2007 г., II т.о. на ВКС, докладчик съдия Кръстьо Яначков

[4]В по-старата съдебна практика този иск неправилно се е разглеждал като разновидност на иска по чл. 59 ЗЗД. В този смисъл са мотивите на Постановление на Пленума на Върховния съд № 1 от 1979 г. въпреки че двата иска съществено се различават както по правната си природа, така и по предпоставки за предявяване и последици. Отделно от това, наличието на иск по чл. 534 ТЗ изключва приложимостта на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. Аргументи срещу тезата, че искът по чл. 534 ТЗ е разновидност на иска по чл. 59 ЗЗД виж у Павлова, М., Записът на заповед и менителницата, С. 1993, с. 184.

[5] Решение № 12 от 02.06.2016 г. по т. д. № 3788 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение

[6] Така и Определение № 92 от 15.02.2010 г. по т. д. № 829 / 2009 г. на Върховен касационен съд, I ТO

[7]Произнасяне в този смисъл се съдържа в Решение № 133 от 05.07.2013 г. по търг. д. № 104/2011 г. на Върховен касационен съд

[8]Така Определение № 131 от 02.03.2011 г. по т.д. № 736/2010 г. на Върховен касационен съд

[9]Така Решение № 132 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 161/2009 г., II т. о., ТК

[10] Така Решение № 162 от 2.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1126/2011 г., II т. о., ТК

[11] Виж Решение № 42 от 07.04.2009 г. по т. д. № 453 / 2008 г., II т. о. на ВКС

[12]Така и Решение № 229 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 259/2010 г. на Върховен касационен съд

[13]В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК р.№42/07.04.2009г. по т. д. №453/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.; р.№135/20.12.2010г. по т. д. №13/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. Решение № 42 от 07.04.2009 год., по т.д.№ 453/2008 год. на II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, № 135/20. 12. 2010 год., по т.д.№13/2010 год. на I т.о.; №229 от 06.01.2011 год., по т.д.№ 259/2010 год. на II т.о.; № 90 от 10.09.2012 год., по т.д.№ 431/2011 год. на II т.о. и др.

[14]Така Решение № 599 от 17.03.2006 г. по т. д. № 664/2004 г., I т. о. на ВКС

[15]Алтернативното посочване на задължените лица по претенцията по чл. 534, ал. 1 ТЗ отчита обстоятелството, че издаването и приемането на менителницата поначало не стават в един и същи момент, затова законодателят е уредил и двете хипотези – на приемане или на отказ от приемане на менителницата, докато при записа на заповед фигурата на издателя и платеца съвпадат.

[16] Така Определение № 105 от 26.02.2014 г. по т. д. № 271/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о.

[17] Така и Определение № 62 от 03.02.2010 г. по т.д. № 854/2009 г. на ВКС , 2 ТК,

[18] В този смисъл Решение № 132 от 17.06.2010 г. по т. д. № 161/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.

[19] Хорозов, Г., Менителничният иск за неоснователно обогатяване, „Търговско и облигационно право“, 2013 г., кн. 04, стр. 39.

[20] Решение № 283 от 13.11.2015 г. по т. д. № 390/2015 г. на Апелативен съд – Варна

[21] Определение № 62 от 03.02.2010 г. по т.д. № 854/2009 г. на ВКС , II, ТК

[22]Така Решение № 45 от 31.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1029/2015 г., II т. о., ТК, аналогично на приетото в решение № 143/1.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на ВКС, I-во

[23] Решение № 143 от 01.02.2013 г. по т. д. № 870/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.

[24] Така Решение № 145 от 17.02.2016 г. по т. д. № 1276/2015 г., ТК, II т. о.

[25] Решение № 90 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 431/2011 г., II т. о., ТК

[26] Мотиви в тази насока съдържа и Определение № 729 от 14.11.2011 г. по търг. д. № 1060/2010 г. на Върховен касационен съд