- Проблемът
През последните години, особено след краха на Корпоративна търговска банка и драстичното спадане на лихвите по депозитите, у нас актуален стана проблемът, къде да влагат хората своите спестявания. Мнозина се насочиха към покупка на недвижими имоти с цел отдаването им под наем, което засега се определя като инвестиция с огромен процент печалба, предвид същественото увеличаване на наемите, за което допринасят и очакванията от предстоящото председателство на страната ни. Сградният фонд обаче по начало е ограничен и след като започна да се изчерпва, отново стана актуален въпросът за инвестициите в ценни книжа и други финансови инструменти, които са в оборот на капиталовите пазари.
Но както всеки знае, капиталовите пазари крият не само шансове, но и рискове. При инвестиране инвеститорът го грози риска, предприятието, на което е дал заем или от което е купил облигации, да стане неплатежоспособно и да не може да върне получените парични средства. Лицето, което е придобило акции и други дялове от предприятието, също така носи риска от несполуки и неуспехи от стопанската дейност, защото, ако предприятието има много дългове и кредитори, носителите на дялове в капитала получават печалба едва след като се удовлетворят кредиторите. Те поемат този риск, защото знаят, че в случай на стопански успех ще получат част от печалбата под формата на дивиденти или ще бъдат облагодетелствани от покачване на курса на акциите и от повишаването на стойността на дяловете и ценните книжа. Изобщо вложенията на капиталовите пазари представляват примамливи, но рискови сделки и простият факт на загуба по никакъв начин не означава, че инвеститорът би могъл да трансферира на някой друг претърпяната загуба. От друга страна е ясно, че рисковият характер на капиталовложенията е ясен знак, че могат да бъдат увредени други лица. Задачата се състои в това, да се разграничат случаите, при които типичният за капиталовложенията риск от загуби се реализира, от случаите, при които инвеститорът би претърпял крах, за който „принос” биха имали емитентът на ценни книжа и/или посредникът – инвестиционен посредник. Проблемът е в това, дали като критерий за разграничаване на тези случаи да бъде използвано обстоятелството, разчита ли капиталовложителят на информацията за свързаните с капиталовложението му шансове и рискове. Доколкото вложителят основава решението за своята инвестиция на знанията си, които са релевантни за неговото решение, той следва да носи сам и последиците от провала на инвестицията си. Ако обаче той не е бил достатъчно добре информиран от емитента, продавача или посредника за рисковия профил на инвестицията си, възниква въпросът за неговите права на обезщетение на вредите.
Превръщането на тази проста истина в правна догматика създава съществени трудности. От една страна следва да се има предвид отговорността на лицата, чиято задача е да консултират и съветват своите клиенти, които трудно се ориентират в лабиринта на инвестиционните форми, а от друга страна трябва да се има предвид, че отговорността за загуби от разликите в курса на инвестиционните инструменти би отприщило притезанията за обезщетения на вреди, които в своята съвкупност биха достигнали до ексорбитантни суми. Отговорността на емитиращото предприятие води до проблема, че ако се обезщетят група „невинни” нови акционери това на практика ще стане за сметка на друга група също така невинни стари акционери. Да не говорим за това, че личната отговорност за недостатъчна или липсваща информация на ръководния орган би представлявало за последния една ексорбитантна тежест, която той няма да може да понесе.
- Отговорността на емитента
Отговорността на емитента на ценни книжа спрямо инвеститорите за невярна или недостатъчна информация и данни при първоначално емитиране на ценните книги се означава като „проспектна” отговорност.
Проспектът съдържа цялата информация, която съобразно конкретните особености на емитента и ценните книжа, които се предлагат публично или се допускат до търговия на регулиран пазар, е необходима на инвеститорите за точна оценка на икономическото и финансовото състояние, активите и пасивите, финансовите резултати, перспективите за развитие на емитента и лицата, гарантиращи ценните книжа, както и на правата, свързани с ценните книжа. Проспектът не може да съдържа неверни, заблуждаващи или непълни данни – чл. 81, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа[1] (ЗППЦК). Проспектът се подписва от емитента и предложителя или от лицето, което иска допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, както и от лицето, гарантиращо ценните книжа. Те декларират, че проспектът съответства на изискванията на закона.
Съгласно чл. 81, ал. 3 от закона членовете на управителния орган на емитента и неговият прокурист, както и предложителят, лицето, което иска допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, и лицето, гарантиращо ценните книжа, отговарят солидарно за вредите, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни в проспекта. Лицата по чл. 18 от Закона за счетоводството[2] отговарят солидарно с лицата по предходното изречение за вреди, причинени от неверни, заблуждаващи или непълни данни във финансовите отчети на емитента, а регистрираният одитор – за вредите, причинени от одитираните от него финансови отчети.
Отговорността по ал. 3 не може да възникне само въз основа на резюмето на проспекта, включително на неговия превод, освен ако съдържащата се в него информация е заблуждаваща, невярна или противоречи на другите части на проспекта или резюмето, четено с другите части на проспекта, не предоставя ключовата информация, която да подпомогне инвеститорите при вземането на решение дали да инвестират в такива ценни книжа или не. Резюмето съдържа ясно предупреждение за обстоятелствата, отнасящи се до риска – чл. 81, ал. 4 ЗППЦК.
Според мене е без значение формата на вината. Посочените в закона лица отговарят за вредите и когато се е стигнало до заблуждаваща и невярна, противоречива информация и ако тя се дължи на непроявената дължима грижа, а не само при умисъл или груба небрежност. Това е така, защото емитентът и другите, посочени в закона солидарно отговорни лица, декларират в проспекта, че информацията е пълна и вярна. Те гарантират сигурността на инвестицията, направена от трети лица, които нямат друг начин да узнаят за естеството и степента на риска, който поемат.
Освен за изготвяне на проспекта и за верността и пълнотата на информацията, посочените лица отговарят за вредите и ако в периода от подаването на заявлението за потвърждаване на проспекта до вземането на решение от комисията за неговото потвърждаване емитентът, предложителят или лицето, което иска допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар не са уведомили Комисията за финансов надзор в 3-дневен срок от узнаването за промените, които са настъпили впоследствие и които налагат поправки в проспекта и/или не са внесли съответните поправки в проспекта.
Отговорността им възниква и ако в периода между издаване на потвърждението на проспекта и крайния срок на публичното предлагане или започването на търговията на регулиран пазар в зависимост от това, кое от обстоятелствата възникне по-късно, са узнали, но не са съобщили най-късно до изтичането на следващия работен ден след настъпването, съответно узнаването на съществено ново обстоятелство, значителна грешка или неточност, свързани със съдържащата се в проспекта информация, които могат да повлияят на оценката на предлаганите ценни книжа и не са изготвили допълнение към проспекта, което да представят в комисията. Резюмето, както и неговите преводи, също се допълват, ако това е необходимо с оглед новата информация, включена в допълнението на проспекта – чл. 85, ал. 1, и ал. 2, във връзка с ал. 7 от закона. Същите тези лица носят солидарна имуществена отговорност спрямо инвеститорите и затова, че не са изпълнили задължението си по чл. 85, ал. 5 ЗППЦК, при първа възможност, но не по-късно от един работен ден от решението на комисията за потвърждаване на допълнението към проспекта, да публикуват съобщение за допълнението и да предоставят допълнението на разположение на обществеността по реда на чл. 92а от цитирания закон.
Цитираните тук текстове на закона уреждат деликтната, преддоговорна, проспектна отговорност на емитента, на предложителя на ценни книжа за търговия на регулираните пазари на ценни книжа за невярна, заблуждаваща, непълна и противоречива информация за целия период от изготвяне на проспекта, до неговото потвърждаване от Комисията за ценните книжа и публикуването му, ако е налице причинна връзка между невярната информация и решението, което инвеститорите са взели за закупуване на съответните ценни книжа.
При емисия на обезпечени облигации емитентът носи отговорност за неизпълнение на задълженията по емисията облигации и довереникът на облигационерите е длъжен да предприеме определени действия, за да защити интересите на облигационерите – чл. 100ж, ал. 2 от същия закон.
3. Отговорност на пенсионноосигурителното дружество
Отговорност за вредите, причинени на своите вложители носят и пенсионноосигурителните дружества. Съгласно чл. 134, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване[3] пенсионноосигурителните дружества отговарят имуществено пред осигурените лица за загуби, настъпили в резултат на недобросъвестно изпълнение на своите задължения по отношение управлението и представляването на съответните пенсионни фондове.
В този случай отговорността е договорна, виновна и нейният обем се определя от чл. 82 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В немското право може да се търси обезщетение на вреди от лицата, които са отговорни за проспекта и от инициаторите на проекта във формата на възстановяване на платената сума срещу връщане на емитираните ценни книжа. Тази последица носи правните белези на разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на емитента да информира вложителите. Развалянето на договора не изключва и отговорността на вреди, ако бъдат доказани. Но носещите проспектна отговорност в немското право може да се освободят от нея като докажат, че не са действали умишлено или с груба небрежност.
Проспектната отговорност може да се определи като законова преддоговорна отговорност – чл. 12 ЗЗД. Но трябва да има специални правила, които да я ограничават, защото по нашето право тя не е ограничена в зависимост от вида и степента на вината.
При заблуждение на инвеститорите на така наречения вторичен пазар – продажба на акции от други капиталовложители, емитентът е задължен да обезщети вредите, възникнали в резултат на бездействието на емитента – ако той не публикува незабавно данните, които влияят съществено върху курса или ако публикуваните данни не съответстват на истината. Размерът на отговорността и тук се редуцира до умисъл и груба небрежност според немското право. У нас законът не е уредил тази отговорност. Той се е ограничил само до първичната проспектната отговорност.
- Отговорност за невярна и непълна информация на консултанти
Когато някой даде в заем пари или прави вноска в предприятие или му предоставя стоки на кредит, той го прави по начало затова, че има доверие в данните и уведомленията, консултацията, разясненията, които едно трето лице – банка, одиторско предприятие или други информационни медиатори му дават относно платежоспособността и кредитоспособността на съконтрахента. И ако ако впоследствие се установи, че кредитополучателят в действителност е неплатежоспособен, предприятието в действителност е свръхзадължено, се поставя въпросът, дали не би претърпял тези вреди, ако не беше се оповавал на данните и сведенията на посредника. Той трябва да докаже, че данните, предоставени му от третото лице, са неверни и че той, ако те бяха правилни, не би дал заема, не би направил вноската в предприятието и не би доставил стоките на кредит. Отговаря ли третото лице за вредата, която е причинил на друго лице в резултат на неверните данни? В немското право има изричен текст, че който даде на друго лице съвет или препоръка, не е задължен да обезщетява вредата, възникнала в резултат на съобразяване и следване на съвета или на препоръката – пар. 675, ал. 2 от Германския граждански законник. Но в същото време в Германия може да се приложи пар. 826 от същия закон – отговаря се при условие, че чрез своето поведение лицето, което е дало съвет или препоръка, е накърнило добрите нрави и освен това е дало умишлено неверния съвет, т.е. е действало съзнателно. Достатъчно е лицето, което дава съвета, да възприема увреждането на другото лице като възможно, съзнателно да го има предвид. Особено ако е одитор, финансов или данъчен консултант. Освен на основание деликт, лицето, което предоставя съвет на договорна основа, може да бъде задължено да плати обезщетение. В този случай е достатъчно и действие, извършено по небрежност.
- Отговорност на инвестиционния посредник
В нашето законодателство в чл. 27, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти[4] са уредени изискванията към дейността на инвестиционните посредници, а в чл. 33, ал. 2 от същия закон – изискването за изпълнение на нареждане на клиента. От задължението за поддържане на застраховка “професионална отговорност” от инвестиционните посредници и рисковете, които покрива – вреди, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му, свързани с неговата дейност като инвестиционен посредник – чл. 8, ал. 5, т. 2 също така може да се направи извод, че те носят такава отговорност. Съгласно глава втора от Закона за пазарите на финансови инструменти, озаглавена «Условия за извършване на дейност» инвестиционният посредник, който извършва инвестиционни услуги, трябва да има застраховка „Професионална отговорност“, валидна в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му, свързани с неговата дейност като инвестиционен посредник. Минималната застрахователна сума на застраховката е в размера на левовата равностойност на 1000000 евро за едно застрахователно събитие и 1 500 000 евро за всички застрахователни събития през годината. Застраховката покрива до размера на договорените лимити обезщетенията, които застрахованият инвестиционен посредник бъде законово задължен да заплати като обезщетение на вреди, които настъпват вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му, свързани с неговата дейност като инвестиционен посредник.
Вредите се установяват на основата на претенции, предявени за пръв път писмено през срока на застраховката, при условие че са възникнали на територията на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, след началната дата на застраховката[5].
Инвестиционните посредници могат да предоставят множество финансови услуги. Резултатите според някои икономисти могат да бъдат катастрофални – от лош инвестиционен съвет до грешка при изпълнение на поръчката или още по-лошо – до злоупотреба с доверието на клиента. Те могат да бъдат дори престъпления. Според икономисти това е причината да се определят високи лимити на застрахователната сума при застраховка на професионалната им отговорност. При минимална застрахователна сума за едно събитие от 1000000 евро и 1500000 евро за всички застрахователни събития за една година, това прави при 85 лицензирани инвестиционни посредници според данни на Комисията за финансов надзор 250 млн. лв. застрахователен капацитет[6].
Инвестиционният посредник няма право да дава съвети или да сключва сделки с ценни книжа за сметка на клиент, които не са подходящи за него, съобразно получената по предходното изречение информация или съобразно друга относима информация, която е известна или е следвало да бъде известна на инвестиционния посредник.
Съветите, които инвестиционният посредник дава на своите клиенти, трябва да бъдат обосновани. Те не могат да се основават на преувеличени благоприятни факти или на неотчетени неблагоприятни факти, както и да бъдат мотивирани единствено от стремеж да се получи възнаграждение. Предпоставка за отговорността е във всички случаи да съществува договорно отношение между този, който предоставя съвет и този, който действа въз основа на сведенията, на които основава своето решение поради доверието, което има в консултанта си. Следователно, отговорността е договорна и у нас тя се урежда от чл. 82 ЗЗД.
В литературата[7] обаче се дискутира дали е уместно отговорността за неверни сведения да се счита за договорна отговорност по същество. Някои смятат, че тя трябва да се третира като деликтна отговорност, а трети клонят към трети вид отговорност – отговорност, която се намира между договорната и деликтната отговорност – претенцията за обезщетение се осовава на нарушаване на задължението за защита на интересите на другото лице, което е извършило увреждащото го действие поради доверието, което е имало в консултанта или лицето, дало сведенията.
Независимо от споровете в теорията, би могло да се направи заключението, че на капиталовите пазари възниква отговорност в тежест на лицата, които имат по силата на закона или на договор задължение да полагат дължимата грижа при предоставяне информация на лицата, които искат да вложат своите парични средства в предлаганите на капиталовия пазар форми на инвестиране. Отговорността е имуществена и у нас тя обхваща вредите, които инвеститорът претърпява от това, че е вложил финансовите си средства в неподходящи инвестиционни форми и за това негово решение от съществено значение е невярната информация или погрешният съвет, предоставен му от задължените по закон или договор лица. Отговорност би възникнала, ако се докаже, че при наличието на вярна и пълна информация или съвет инвеститорът не би направил такова капиталовложение, а поведението на отговорното лице е резултат от съзнателно подвеждане на инвеститора или небрежно отношение към неговите задължения.
- Отговорност за вреди, причинени на капиталовложителите от бездействието на надзорните органи
Комисията за финансов надзор би следвало да отговаря спрямо инвеститорите, които са претърпяли чиста икономическа загуба от неупражнения надзор от страна на комисията върху пропуските и некоректното недобросъвестното поведение на поднадзорните инвестиционни дружества, в които те са вложили своите парични средства. Разбира се, тук става дума за една хипотетична възможност, която на практика до голяма степен зависи от трудностите при доказването на вида на вредата и причинната връзка. В теорията и в съдебната практика на някои държави обаче вече усърдно се обсъжда въпроса кой следва да отговаря за тежката финансова криза, обхванала много държави след 2006-2007 г. и много автори се спират на отговорността на държавните органи, които са натоварени със задължението и властта да упражняват надзор върху банки и други финансови институции [8]. В САЩ могат да се предявяват такива искове съгласно Federal Tort Claims Act, но се поставя под съмнение дали, предвид трудностите, свързани с оперативната самостоятелност и имунитета на подобни органи, те биха били успешни [9]. В Белгия банковият надзор се е подчинявал на принципите на общата отговорност, поради което се е прилагало изискването за вина, но през 2002 г. законодателството е въвело имунитет за решения, взети при упражняване на законовите функции на надзорната институция, освен в случаите на умисъл или груба небрежност. Това е Законът за надзора във финансовия сектор и финансовите услуги от 2.8. 2002 г. – чл. 68. Същото правило – отговорност само за умисъл и груба небрежност е въведено в Гражданския кодекс на Италия – чл. 2043 през 2005 г., като правилото се отнася само до финансовите регулаторни органи. Преди 2005 г. и те са се подчинявали на общата отговорност за вина. У нас през 2006 г. със Закона за кредитните институции – чл. 79, ал. 8 се предвиди, че Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. В Австрия и в Холандия пък се стигна до пълен имунитет на надзорните финансови институции или до отговорност само за груба небрежност или недобросъвестност.
Всъщност в рамките на ЕС има голямо разминаване в уредбата на отговорността на държавните органи, които упражняват надзорни функции върху финансовите институции. В Чехия, Гърция, Полша, Словакия е установена безвиновната им отговорност и инвеститорите, респ. депозантите, се нуждаят само да докажат противоправността на бездействието на държавния регулаторен орган от гледна точка на публичното право. Няма специални разпоредби, важащи за финансовите надзорни органи. В тези държави по отношение на тях се прилагат законите за отговорността на държавата за вреди. Ако трябва да се обобщи, картината е доста пъстра – тръгва се от безвиновна отговорност в някои държави, прилага се общата отговорност за вина в други, за да се стигне до отговорност за груба небрежност или умисъл или липса на отговорност, т.е. до пълен имунитет на държавния орган. В теорията се прави и едно важно концептуално възражение срещу исковете към надзорната институция – тя не може да отговаря за вреди, които не е причинила непосредствено, доколкото вредите са причинени пряко от поднадзорните лица. Надзорният орган не може да отговаря пред инвеститорите или депозантите за вредите, които те са претърпяли, защото не е техен непосредствен причинител, а такава е съответната финансова институция – банка или инвестиционно дружество[10]. На практика, с изключение на Унгария, където поредица от съдебни искове срещу Комисията за финансов надзор, предявени от депозанти на фалирали банки, са били уважени, и където се е прилагал общият стандарт за небрежност, не са докладвани в рамките на ЕС други успешни искови претенции [11].
У нас има решение на Административен съд – гр. Варна по адм. д. 3707 от 2012 г.[12], с което е отхвърлен като неоснователен предявения на основание чл. 203, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, от физическо лице иск срещу Комисията за финансов надзор, с цена от 10 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното му плащане за нанесени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на Комисията за финансов надзор (КФН).
В исковата молба е посочено, че незаконосъобразните действия и бездействия, в резултат на които са причинени вредите и времето им на извършване са следните: За периода от 23.01.2009 г. до 25.05.2010 г. в гр. София, КФН не е контролирала дали инвестиционен посредник разполага с начален капитал и дали го поддържа в необходимия размер. КФН не е контролирала дали инвестиционния посредник разполага със застраховка „Професионална отговорност”, дали е образувал фонд „Резервен” и какви суми е държал в него, дали е заверяван годишния финансов отчет от регистриран одитор.
Изложено е, че на 25.05.2010 г. инвестиционният посредник без съгласие на ищеца е извършил продажба на притежаваните от него компенсаторни записи. Според ищеца КФН не е извършила надзор върху дейността на посредника съобразно чл.2, вр.чл.8, вр.чл.6 и 7 от Закон за пазарите на финансовите инструменти. В случай, че навреме беше извършена проверка, КФН щеше да стигне до заключение за отнемане лиценза на инвестиционния посредник и нямаше да се стигне до извършване на продажбата на компенсаторните записи. Ищецът счита, че причинената му вреда е в размер на 10 000 лв. – стойността на компенсаторните записи.
Според съда, съгласно чл. 1, ал.2, т.1 от ЗКФН КФН е компетентна да извършва финансов надзор на дейността на регулираните пазари на ценни книжа, Централния депозитар и инвестиционните посредници. На основание чл.2, вр.чл.1, ал.1, т.1 от Закона за пазарите на финансови инструменти, регулирането и надзорът на дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на финансови инструменти се осъществява от КФН. Но въз основа на представените доказателства съдът приема, че инвестиционният посредник е отговарял на въведените изисквания за извършване на сделки с компенсаторни инструменти. Към 25.05.2010 г. – датата на извършване на продажбата на компенсаторните записи на ищеца, е нямало предпоставка за отнемане на лиценза на посредника. Но дори хипотетично да се приеме, че до 25.05.2010 г. той не е отговарял на някое от законоустановените изисквания и това нарушение не е установено от КФН, ще е налице незаконосъобразно бездействие от страна на КФН, с оглед неспазване на чл. 1, ал.2, т.1 от ЗКФН и чл.2, вр.чл.1, ал.1, т.1 от ЗПФИ. Това бездействие обаче няма да е в пряка причинна връзка с извършената продажба на компенсаторни записи на 25.05.2010 г. Това е така, защото продажбата на компенсаторни инструменти се извършва съобразно ЗПФИ и същата сделка се регистрира от Централния депозитар – чл. 9, ал.1 и 2 и чл.10 от ЗСКИ. Следва, че в самата сделка КФН не взема участие, а същата е контролен орган, т.е. сделката може да се осъществи при нарушаване на всички законоустановени норми, но това не става с участието или съучастието на КФН. Също така макар и незаконосъбразно, сделка с компенсаторни записи може да се осъществи и от инвестиционен посредник без лиценз. От изложеното се налага извода, че КФН е нямала механизъм да предотврати извършената сделка, поради което и от нейна страна не е налице незаконосъобразно действие или бездействие. Едва при установяване на нарушението КФН има право да наложи предвидените санкции, включително и отнемане на лиценз, но тази дейност, както беше отбелязано, не може да предотврати сделката с компенсаторни записи.
Освен установяване на незаконосъобразни бездействия на административни органи или длъжностни лица на КФН, е необходимо същите да се намират в причинна връзка с реално причинени вреди на ищеца, които не са настъпили по негова изключителна вина, а ако има виновно поведение, при отчитане на съпричиняването.
Действително отговорността на държавата и общините за причинените вреди по чл. 1 от ЗОДОВ е обективна, което означава, че не е необходимо ищецът да доказва вината от страна на длъжностното лице. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. При всички положения обаче последица от незаконосъобразната дейност следва да са настъпилите вреди, за да се ангажира отговорността на държавата. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже настъпването на вреди, както и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на административния орган или длъжностни лица. В случая е налице вреда, с оглед лишаване на ищеца от компенсаторните му записи. Липсва обаче установяване на незаконосъобразни действия или бездействия на КФН, които да са в причинна връзка с вредата, последвала за ищеца, поради което искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
От решението, което би могло да се определи като емблематично, следва, че у нас съдът не е склонен да търси имуществена отговорност от държавата поради неупражнен контрол върху поднадзорните лица, оправомощени да посредничат при сключване на сделки на капиталовите пазари.
Автор: Проф. д-р Поля Голева
[1] Дв бр. 114 от 1999 г., в сила от 1.1.2000 г.
[2] ДВ бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.1.2016 г.
[3] ДВ бр. 67 от 2003 г.
[4] ДВ 52 от 2007 г.
[5] www. bki-bg.eu
[6] www.capital.bg
[7] Вж. Koetz/Wagner. Deliktsrecht.Vahlen, 2016, S. 198.
[8] Вж. вж. Nolan, D. The Liability of Financial Supervisory Authorities. In: Journal of European Tort Law, 2013, Nr. 2, p. 190 ff.
[9] Пак там, с. 194.
[10] вж. Nolan. Op. cit., p. 214
[11] Пак там, с. 221.
http://www.admcourt-varna.com/site/files/Vlezli%20v%20zakonna%20sila%20sad.aktove/2014/1/0361d812/70721913.htm
Подобни статии
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА АВТОМОБИЛНИЯ ПРЕВОЗВАЧ ЗА СМЪРТ ИЛИ ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, ПРИЧИНЕНИ НА ПЪТНИК В ОБЩЕСТВЕНИЯ ТРАНСПОРТ
Практиката на Съда на Европейския съюз по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите през 2017 г.
ЗАСТРАХОВКАТА „ПРОФЕСИОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ”, В ЧАСТНОСТ ЗАСТРАХОВКАТА НА ОТГОВОРНОСТТА НА ЛИЦА, УПРАЖНЯВАЩИ МЕДИЦИНСКИ ПРОФЕСИИ
Режимът на лихвата при застраховката „Гражданска отговорност“ по Кодекса за застраховането
