ИМА ЛИ ПИЛОТ В САМОЛЕТА НА ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД И КЪДЕ Е АДРЕСЪТ МУ

Представяме на вниманието на нашите читатели Решение №4280 от 22.06.2018 година, по адм.д. № 1408/2014 година , по описа на АССГ.
Какво е особеното в него, и защо е потенциална сеизмична вълна, породена от деформацията на неродилото се административно правосъдие у нас.
Не защото постановяването му е две години след като е обявено за решаване,
Не защото пряк интерес от него има съканторник на бивш зам. председател на ВАС, неназначен за конституционен съдия.
Не защото за пореден път административен съдия, видимо неумело, но с виртуозна шарлатанщина недопустимо се произнася по преюдициален спорен въпрос, свързан с право на собственост.
Значими са носещите мотиви, а те са истинският образ на прикритото правосъдие, упражнявано в сферата на административното правораздаване (такъв е замисълът му български, а и такова е битието му нашенско.)
Решението си съдия Б. М. от АССГ е постановила, следвайки задължителните за нея указания по тълкувателно дело № 4/2016 годи., на І и ІІ колегии на Върховния административен съд.
Всъщност, решение по това тълкувателно дело, не само липсва, но от сайта на ВАС се установява, че на 28.06.2018 год. ще е поредното заседание – трето, по обсъждане на окончателния интепретативен акт по поставените от главния прокурор и омбудсмана въпроси за тълкуване, които са следните, автентично възпроизведени:
„1. Какъв е правният характер на срока по чл. 216, ал.7 /нова-ДВ бр. 82/2012г., в сила от 26.11.2012г./ ЗУТ /преклузивен или инструктивен/, в който началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено длъжностно лице следва да се произнесе по постъпилите жалба или протест, заедно с административната преписка по издаване на обжалвания акт?
2. Какви са правните последици пре непроизнасяне в срок от началника на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице по жалби или протест, подадени на основание чл. 216 ЗУТ?“
Какъв е скритият опасен чар на тези съвместните питания от Гл. прокурор и Мая – естествено, единствено стопански, своеобразен корупционен амбриаж в дейността на всички РДНСК-та, римува се с ДСК-та. Защо? Не е тайна, че РДНСК-та имат обичай да издават актовете си по жалби срещу разрешения за строеж месеци, а понякога и години след постъпване на жалбата, след като е построен обектът и населен с нищо неподозиращи граждани, чийто живот може да бъде отвян с елегантния параф на началника на РДНСК (съдебна реалност и житейско чистилище ). Ако ВАС или незнайно кой приеме, че срокът е инструктивен, ще бъде учредена официална борса за новата съдебна криптовалута – входящи номера по описа на РДНСК срещу разрешения за строеж. Въпросът тогава пред АССГ, и други АС ,ще бъде – не основателна ли е жалбата, а колко струва тя на РДНСК?
Интересен е изборът на докладчик на тълкувателната завера – Л. М. , която в решение № 10804 от 17.10.2016 г. по адм. д. № 7255/2016 г., ІІ отд. на ВАС приема, без подкрепящи извода си мотиви, че срокът по чл. 217, ал. 7 ЗУТ е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на началника на РДНСК да се произнесе по жалбата, с която е сезиран. В решение № 6484 от 23.05.2017 г. по адм. д. № 13412/2016 г., ІІ отд. на ВАС, съдия М. достига по–далече – приема, че началникът на РДНСК е специализиран „законоустановен юрисдикционен орган“, който се „произнася“. Сиреч, инж. еди кой си или заместникът му, строителен техник, са си нещо като колеги със съдията от административния съд, част от трета независима власт; какъв очарователен институционален Франкещайн. Очакваме съответните промени в ЗСВ, и включването на началниците на РДНСК в авангарда на съдебната система – с тога и с пергел; чакаме в ЗСВ да влязат и началниците на КАТ, които пак според ВАС са юрсдикционни органи, при „произнасянето“ им по принудителните административни мерки. Органите вече не издават актове, те се произнасят. Моля, изнесете съда.
Съгласно ЗСВ, всеки съдия при първоначално встъпване в длъжност полага следната клетва: „Заклевам се в името на народа да прилагам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона.“
Съдия Б.М. от АССГ е в едноличен състав, т.е. трябва да се съвещава сама със себе си, за да постанови решението си. Но ясно е, че правосъдният й акт по адм.д. 1408/2014 година не произтича от нейната решаваща дейност, а от съвещателната й инициатива извън съдебната зала и сградата на съда. Как съдия Б.М. е предугадила решенията на повече от трийсет нейни колеги от горната инстанция шест дни преди заседание (приемане на решението) по тълк.д. № 4/2016 година. Защо ВАС следва да тълкува нещо, вече известно на долната му инстанция? Имали изобщо тълкувателна дейност, дебати, или едноличният докладчик Л.М. от ВАС ще претвори в тълкувателен акт това, което сама вече преди три години си е решила, а останалите й колеги с досада ще одобрят. Защо надделява усещането, че тълкувателната дейност на ВАС, а и практиката му, цели да синхронизира и нагоди правосъдието към изпълнителната власт, за да е удобно на последната, а не обратното? Къде всъщност е адресът на ВАС: на ул. Вашингтон, или бул.Стамолийски, Аспровалта, или другаде. Този въпрос отправяме както към председателя Г.Ч., така и към съдийката от АССГ Б.М.