ИКОНОМИЧЕСКИ И ПРАВНИ АСПЕКТИ НА КРАУДФАНДИНГА

I. Краудфандинг е английски термин (crowdfunding) и означава групово финансиране – (буквално: събиране на фонд от тълпата). Той представлява новосъздаден начин за събиране на средства от много хора и се определя като един от съществуващите иновативни бизнес модели.

Краудфандингът е икономическо, но не и правно явление. За първи път в тази статия той се разглежда и от позициите на правната наука. Засега терминът не е използван в законодателството, но това не означава, че той няма правно значение. Тъй като краудфандингът набира все по-голяма сила в действителността, юристите не следва да останат неинформирани и безразлични за него.

Краудфандингът е начин за набавяне на финансови средства в рамките на социалната електронна мрежа, като голям брой хора се подканват да осигурят малки суми за да финансират социално значими или алтруистично ориентирани начинания – напр. събиране на пари за лечение на дете, построяване на сграда за бездомници или издаване на албум с любими песни.

Доскоро за финансиране на бизнес, на проект или начинание, предприемачите и лицата, нуждаещи се от финансови средства за финансиране на своите начинания или за осъществяване на определена идея, отправяха питане до няколко лица за набавяне на нужните им финансови средства. По начало средствата можеха да се набират от дарения, заеми, вкл. банкови заеми, от съдружие (договор за дружество, създаване или участие в търговско дружество). Краудфандингът преосмисли тази идея, като се ориентира към интернет мрежата, в която може да се установи комуникация с хиляди – ако не и с милиони потенциални финансиращи лица и организации. Могат да се използват социалните мрежи, заедно с традиционните мрежи от приятели, роднини, познати и колеги, за да се съберат необходимите за реализиране на съответната идея пари.

Груповото финансиране (краудфандингът) е сфера, която става все по-популярна, особено за малкия и среден бизнес, който често, за да намери финансови средства, се бори с банковата система за отпускане на заеми и доказване на платежоспособност, на добър бизнес план и стратегия за развитие на дейността. Той улеснява стартирането на проекти, обективира публичното признание на социалната стойност на проекта и дава смисъл на участието на обществеността в развитието на положителни начинания.

Краудфандингът е форма за набиране на средства от „тълпата” чрез провеждане на онлайн компания, с цел обезпечаване изцяло или частично на необходимия финансов ресурс за осъществяване на даден проект. Краудфандингът се дефинира като форма на източник на групово финансиране, фокусиран върху получаването на част или на всички от необходимите финансови ресурси за определен проект от онлайн обществото, което е готово да финансира кампанията[1]. Кампанията по набиране на финансови средства обикновено протича по електронен път посредством социалните мрежи, макар че не е изключено използването на някои други традиционни офлайн средства[2]. На практика финансирането чрез краудфандинг – проекти преобладава в продукти на развлекателната индустрия и само през 2013 г. набраните от груповото финансиране средства възлизат, според изследвания, на 2,7 млд. щатски долара[3]. Дава се за пример фондацията «уикимедия», която регулярно провежда в социалните мрежи кампании за набиране на средства за своя главен проект – уикипедия. В отговор на тази кампания фондацията «Уикипедия» набра 35,2 млн. щатски долара от дарители в САЩ през 2012 г. и 32 млн. – през 2013 г.[4]. Редица галерии, църкви, университети и училища съществуват и днес благодарение на краудфандинга. През 2012 г. по този модел са били събрани средства за проекти в размер на около 1,5 млд. щатски долари, без да е уговаряно задължение за финансово възнаграждение или задължение за връщане на средствата на инвеститорите.

При груповото финансиране всичко опира до доброто представяне на интересна идея, проект, като останалото е въпрос на лично усещане от страна на потенциалните инвеститори. Управлението на процеса на финансиране се осъществява не от отделен потребител, а от „съобществото”, „тълпата”, която се формира хаотически, независимо от определени признаци и има влияние върху съгласуването на икономическите интереси между отделно взетите потребители и предприемачи. В теорията се приема, че протича изменение в обекта на управление в маркетинга – от управление посредством конкретния потребител към управление чрез „тълпата”, т.е. чрез мрежата потребители[5]. Досега според цитираните автори учените са разглеждали въпросите на мрежовата икономика и мрежовото информационно общество, изследвали са само влиянието на социалните мрежи върху отделния респондент, но не са повдигали въпроса за управление на цялата мрежа от обекти. Самите те въвеждат нов подход в управлението на маркетинга в условията на информационното общество и откритата мрежова икономика. Под влияние на развитието на информационните технологии и в частност на интернета, обектите на управление в маркетинга се интегрират в определена съвкупност, „тълпа” на потребителите. Те могат да образуват мрежа и да взамодействат помежду си. В рамките на интеграцията на обектите на икономически отношения доста бързо се развива такова явление като краудсорсинг[6], което понятие идва от английския и означава „крауд” – тълпа и „сорсинг” – източник на ресурси. Това определение е дадено от Джером Хауи и Марк Робинсон през 2006 г. То се характеризира със способа да се използва потенциала на голямата „тълпа”. То означава, че предприятието може да привлича потенциала на цялата „тълпа” за решаване на собствените си задачи – маркетингови изследвания, търсене на финансови ресурси и др. Авторите на статията предлагат да се въведе ново понятие „крауд – маркетинг”, което отразява процеса на маркетинговото управление в условията на интеграция на обектите на управление. Крауд-маркетинг е процес на маркетингово управление, който е насочен към активизиране на вътрешната енергия на тълпата с цел реализиране на задачите на съответното предприятие или начинание. Или с други думи, сменя се обектът на управлението – от отделния потребител – до тълпата потребители, която се формира в средата на интернет пространството. Мануел Кастелс в книгата си „Възходът на мрежовото общество”[7] изрично посочва, че понятието за мрежа играе особена централна роля в характеристиката на обществото през информационната епоха. Той дефинира мрежата като съвкупност от взаимосвързани възли, а възелът е точката, в която една крива пресича сама себе си. Новата икономика е организирана на базата на глобални мрежи от капитал, управление и информация. Това са фондовите борси, националните съвети на министрите и членовете на ЕК в политическата мрежа, която управлява Европейския съюз. Но това са и мрежите от контрабанда и нелегални лаборатории, финансови институции, занимаващи се с пране на пари в мрежата на наркотичния трафик, който прониква в икономиките, обществата и държавите в целия свят. Изводът е, че виртуалната мрежа е обхванала обществото и икономиката и може да бъде използвана по всякакъв начин, вкл. и като източник за финансиране на начинания, проекти и дейности.

II. Краудфандинг се получава от съединяването на две думи – крауд – crowd, която означава тълпа, множество хора, група хора и fund – фонд, приход, капитал. Краудфандингът е процес на набиране на средства от тълпата и засега протича основно по електронната мрежа. Тези, които дават парите, харесват, одобряват идеята, която някой се наема да реализира, се наричат backers – лица, които подкрепят идеята или проекта (to back – подкрепям). За тях може да се използва и термина „инвеститори”. Тъй като за това са необходими средства, инициаторът моли участниците в социалните мрежи да му съдействат като му предоставят финансови средства. Даването е доброволно и безвъзмездно. Една част от участниците може да не искат връщане на средствата, а други може да уговорят дял от приходите, съответстващ на дадените финансови средства. Освен това финансираното начинание обикновено е високо рисково и затова кредитните институции не биха дали заем. То би могло да бъде и в известна степен, шантаво, ненормално, непостижимо. Ако набраните средства се изразходят и не могат да се върнат, рискът остава за финансиращите. Финансираният не може да отговаря за резултат, а само за поведение – той трябва да е положил дължимата грижа за постигане на обещаната цел и носи гражданска и наказателна отговорност, ако е приел парите с измамлива цел, ако е използвал парите за цели, различни от обявените.

Тези, които инициират краудфандинга и набират средствата, се наричат fundraisers, като ние тук ще запазим английския термин и ще ги означим с думата „фандрейзъри”.

Може да се включи и медиатор – посредник. Това е уебсайт, осигуряващ платформа за разясняване на идеята на проекта и сайт за онлайн разплащане.

Функциите на събиращия средствата или фандрейзъра са:

– да инициира проекта;
– да обяви проекта на собствен сайт или на друг уеб сайт – платформа за набиране на средства;
– да определи и организира схемата за набиране на средства;
– да извърши всичко необходимо за предоставяне на информация на евентуалните инвеститори;
– да върне набраните средства в зависимост от избрания модел.

Правата и задълженията на инвеститора са:

– да предостави средства;
– да получи награда;
– да получи предоставените от него средства обратно в зависимост от избрания модел;

Функциите на посредника са:

– да посредничи при превеждането на сумите и да събира информация за предоставените за проекта средства;
– да гарантира връщането на сумите на инвеститорите, ако целта не е постигната в зависимост от избрания модел;

III. Досега в рамките на краудфандинга се прилагат три схеми:

Всичко или нищо – all or nothing – ако целта не бъде постигната, получените средства се връщат на инвеститорите. Тук посредниците играят най-важната роля;
Задръж всичко – keep it all – ако целта не бъде постигната, връщането на средствата е предоставено на преценката на набиращия средствата;
Stretched goal schemes – постигането на различните цели е разпределено на етапи, като изпълнението на отделния етап зависи от събирането на достатъчно средства за всеки един етап или цел.

Всъщност моделът е доста прозрачен, тъй като никой нищо не обещава, единствено се представят добрите намерения за реализация на успешен проект. Оттук идва разликата в някои от моделите за групово финансиране. При едни инвеститорите получават дял от проекта, тоест стават вид акционери и при успешната реализация на проекта получават дивиденти от реализираните приходи. При другия тип проекти за групово финансиране, потребителите инвестират средства, без да получават нещо в замяна, единствено символични награди в знак на благодарност за направената инвестиция. В известна степен правната фигура на тази плоскост е договорът за дарение.

Могат да се определят няколко основни насоки, в които се набират средства за групово финансиране:

– За обществено полезни каузи, които не облагодетелстват пряко и единствено своя създател, а напротив – група от хора или цели общества. Каузата се реализира по идея на едно лице или група лица, които фактически не разполагат с достатъчно финансови средства за да я реализират. Реализацията на тази идея обаче ще облагоприятства трети лица или цялото общество. В този случай не бихме говорили за дарение в същинския смисъл, защото даденото от тълпата не води до увеличаване на имуществото на реализатора на проекта или идеята. Налице е договор, насочен към постигането на обща, общественополезна цел, която не е стопанска. За разлика от юридическите лица, които се създават в обществена полза по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, тук липсва персонификация на тълпата. Между инициатора на проекта и всяко физическо или юридическо лице, се сключва договор, по силата на който последното предоставя на инициатора материална облага, а той се задължава да я използва за постигането на общата нестопанска цел.
– С комерсиална цел, при които набраните средства от проекта отиват и се изразходват изцяло от неговия създател.

IV. Проектите могат да бъдат, както следва:

Артистични проекти – изложби, музикални клипове, записи на албуми и други подобни, които имат по-скоро за цел да подкрепят различни сфери на изкуството.
Бизнес проекти – малки компании или новостартиращи такива.
Изобретения – често това е изработка на ръчни изделия, като в този вариант се преминава все повече към електронна търговия, тъй като се представя цена на всяко изделие и всеки желаещ може да си поръча или подкрепи разработката им или човека, който ги прави. В тази сфера има още един тип платформи за групово финансиране, където инвеститорът финансира проект за изработка на авторско изделие или изобретение и след неговата изработка то се пуска за продажба онлайн и печалбата се поделя между инвеститорите, които са повярвали и са подкрепили идеята.

При комерсиалния краудфандинг тълпата, която следва да се разглежда като персонална съвкупност от отделни физически и юридически лица, предоставя парична вноска, но при уговорката, че след постигане на съответната цел ще получи резултата от проекта – напр. ще получи диск с желаните песни, произведението на науката, изкуството или изобретението. И при тази хипотеза възникват договорни отношения между всеки участник във финансирането, от една страна и предприемача или реализатора на проекта, от друга страна. По своята правна същност този вид отношения не се оформя с договор за дарение, а тук бихме могли да говорим за договор за дружество или за ненаименован договор. От значение е дали страните уговарят, че при проваляне на проекта те имат право да искат връщане на дадената от тях парична сума или договорът е алеаторен и се сключва на базата на поемане на риска от участващите в тълпата. Това не е договор за дарение, защото дарението е трансфер, направен от необвързано лице, акт на безкористност и на щедрост, проява на обич, уважение, възхищение, благотворителност, плод на алтруистични мотиви, при който даденото материално благо е невъзвратимо.

Всъщност, един от проблемите на краудфандинга, е дали всичко, което получава носителят и изпълнителят на идеята, следва да се квалифицира като дарение, като подарък. Дали може да се направи тъждество между краудфандинга и дарението. Отговорът на този въпрос е от значение както за приложимото право, така и за данъчното право.

По данни на списание Форбс[8], на практика се констатира взрив на краудфандинга, който много тревожи данъчните служби, определящи го като недействителен акт. Въпреки това той не е изрично забранен и в действителност функционира, което задължава юристите да изследват неговата правна идентичност. При краудфандинга лицата, които дават паричните средства и които условно може да наречем инвеститори, получават дял или дават в заем финансови средства на фонд, който засега няма правна идентичност и не е персонифициран. В него се набират средства от много хора от интернет мрежата. Те не са същински инвеститори, защото нямат акции и дялове във фонда. Не са и кредитори в правен смисъл на думата. Участниците в тълпата (крауд) дават средства за да финансират реализирането на една идея, предвартително заплащат за създаването на бъдеща вещ, най-често софтуер или друг електронен продукт. Впоследствие те могат по уговорка с получателя на средствата да получат и дял от приходите при продажбата на новосъздадената вещ или от успешното реализиране на идеята, която са финансирали.

V. Краудфандингът датира от 2000–та година, когато много предприятия включват в своите сайтове бутона „дарения”.

Най-напред той е получил признание в икономическата литература. В нея са систематизирани следните модели на краудфандинг:

Моделът на краудфандинг, основан на справедливостта – вложителите получават в кампанията дял, определен по справедливост;
Заемоподобен краудфандинг – вложителите получават лихви за сумата, която надхвърля сумата, която залагат, т.е. която рискуват;
Краудфандинг, основан на дарението – вложителите даряват финансовите си средства, без да очакват някаква материална или нематериална облага (макар че краудфандингът може понякога да реши да им предостави някаква облага с благодарствена цел);
Краудфандинг, основан на връщане на средствата на вложителите – вложителите получават материални или нематериални блага, в зависимост от размера на своето дарение.

Възможно е вложителните (backers) да действат не само като клиенти, но и да участват пряко в развитието на софтуера и във вземането на решения.

Моделите, основани на дарения и на връщане на сумите, са много полулярни в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Югоизточна Азия през последните три години, но са все още малко известни в останалата част на света. Както вече посочих, в посочените модели голяма роля може да изпълнява така нар. медиатор – уеб сайтове и сайтове за онлайн плащания. Той може да изпълнява следните функции – да инициира проекта; да анонсира проекта във фандреизинг – платформа и/или на своя собствен сайт; да проведе информационната кампания, адресирана до потенциалните вложители; да трансферира обратно сумите към вложителите си.

Основните права на вложителите са да получат информация за проекта; да вложат (заложат) сумите; да получат материална облага или да получат обратно вложената сума, независимо дали целта е постигната или не; да получат обратно сумата, ако предварително оповестената цел не бъде постигната.

Схемата, по която се движи краудфандингът, е следната:

Инициаторът на краудфандинга (fundraiser) създава проект, в който се описват целите и срока за неговото реализиране. Кампанията по групово набиране на финансови средства стартира в социалните мрежи. В информацията се посочва сметка, в която се набират средствата. Паричните суми се превеждат по сметката на платформата. Средствата се трансферират по сметка на набиращия паричните суми. Представя се информация дали целта е постигната в определения срок. Средствата се връщат обратно, ако целта не е постигната или ако са настъпили други условия [9].

Икономическата практика е създала 4 модела за краудфандинг:

Краудфандинг, стимулиран чрез получаване от инвеститорите на ценни книжа в дружеството, нуждаещо се и набиращо средствата. В този случай обаче инициаторът следва да създаде акционерно дружество или командитно дружество с акции. Тук се използва правната фигура на участие в учредяването на акционерно дружество или закупуване на акции от вече учредено дружество;
Краудфандинг, стимулиран чрез получаване от инвеститорите на лихва от дружеството, нуждаещо се и набиращо средствата. Лихвата се начислява върху предоставената главница. Правната фигура е възмезден договор за заем. Ако дружеството е акционерно, то може да пристъпи към издаване на облигационен заем;
Краудфандинг – дарение – лицата, които подкрепят идеята, даряват, без да очакват някаква материална или нематериална облага (но понякога набиращият средствата може да реши да изрази своята благодарност).
Краудфандинг с обещание за награда – инвеститорите получават предварително определена материална или нематериална облага, а впоследствие, след като започнат да получават доходи от реализираната идея или проект те могат да предоставят награда в зависимост от обещаното или в зависимост от сумата, която са получили.

Общото за инвеститорите при модела краудфандинг е че те не са типичните потребители, тъй като участват в управлението и развитието на софтуерния пазар чрез решението си кой проект да подкрепят. Даден проект се обявява на широката публика и авторът на идеята или специално съставена комисия молят обществеността да подкрепи проекта като подплатяват молбата си с изяснението на ползата от проекта за обществото или голяма обществена група.

VI. В заключение може да направим следният извод. Засега краудфандингът е икономическо явление, което набира все по-голяма сила, развива се стихийно и все още липсва намеса на държавата в неговото правно регулиране. Но ако краудрейзърът причини вреди на инвеститорите, последните може да претендират обезщетение на основание чл. 82 от Закона за задълженията и договорите. Това е така, защото, независимо от отсъствието на правна уредба, между инвеститора и краудрейзъра възникват договорни отношения в момента на постигане на съгласие да финансират проекта и на приемане от краудрейзъра на паричните средства. В редки случаи може да се породят и членствени отношения (ако инвеститорът придобие дялове или акции) от финансираното дружество. Бъдещето тепърва ще показва какви проблеми грозят и едната, и другата страна. Трябва да се внимава добрата, алтруистична идея да не се изроди и да не се стигне до недобросъвестно използване на този икономически модел за лични цели, което би наложило намесата на държавата и евентуална забрана на краудфандинга.

Автор: Проф. д-р Поля Голева

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Вж. Crowdfunding business models and their use in software product development. In: Informatics in Economics,Managment and Culture. International scientific conference informatics in the scientific knowledge. 2014. Varna, p. 7.

[2] Пак там, с. 7.

[3] Пак там, с. 7.

[4] Пак там, с. 9.

[5] Зозулев, А. В., Полторак, К.А. Особености трансформации подходов к управлению в маркетинге. В: Теория и методология маркетинга. „Маркетинг в России и за рубежом” Nr. 6 (98), 2013, с. 1.

[6] Пак там, с. 6.

[7] Мануел Кастелс. Възходът на мрежовото общество. Том 1, София, 2004, ИК „Лик”, с. 451 и 452.

[8] Българско издание, август, 2015 г., с. 96.

[9] Пак там, с. 13.