- ИЗРИЧНО И МЪЛЧАЛИВО ОПРЕДЕЛЕНИ СРОКОВЕ
Като самостоятелно подразделение на класификацията на видовете срокове според тяхната определеност, освен делението на известни и неизвестни, се сочи от някои автори[1] и друго деление: на изричен и на мълчалив срок. В по-старата коментарна литература[2] се приема, че мълчалив или изричен може да бъде срокът, респективно срочното задължение, което е установено в договора. Като изричен се сочи срокът уговорен (като експлицитен, словесно формулиран) с изрично и нарочно волеизявление на страните в този смисъл. По принцип уговарянето на срок се основава на чл. 9 ЗЗД, като свободата на договаряне в някои случаи обаче търпи определени ограничения[3].
За мълчалив срок (съответно за срочно задължение, обусловено от мълчалив срок) се говори, когато срокът за изпълнение се оказва необходим поради естеството на сделката или заради начина, по който следва да се постигне определената цел, или следва от обстоятелствата, които съпровождат пораждането на последиците от сделката (напр. това за връщане на заетата вещ, „след ползуването“ – чл.249, ал.1 или ал.2 ЗЗД). При отмененото гражданско законодателство това виждане е имало и законова опора в правилото на чл. 78 ЗЗД (отм.[4]), в който изрично се сочи, че „когато няма условенъ срокъ, задължението трябва незабавно да се изпълни, освенъ ако естеството на задължението или начинътъ по който то трябва да се изпълни, или условеното място за неговото изпълнение изисква срокъ, който, въ такъвъ случай, се определя отъ съда“.
Мълчаливо уговорен ще бъде срокът когато естеството на задължението не позволява „немедленно“ изпълнение, в който случай срокът се определя или от обичая или от съда. Като пример, в който е налице мълчаливо уговорен срок, в коментарната книжнина[5] се сочи продажбата на бъдеща реколта, или задължение по договор за доставка на плодове от определено отдалечено място, налагащо по-продължителен транспорт. Въпреки липсата на текст, аналогичен на този в чл. 78 ЗЗД (отм.), някои автори и при сега действащата законова уредба поддържат виждането, че срокът може да бъде мълчаливо установен, т.е. да се говори за срочно задължение с мълчаливо определен срок – когато от естеството на задължението, начина и мястото на изпълнението, целта на договора може да се направи изводът, че задължението трябва да се изпълни след настъпването на бъдещо сигурно събитие[6]. Сочи се, че в тези случаи точното време на изпълнението трябва да се определи съобразно с добросъвестността – чл. 20, 63, ал. 1 ЗЗД.
Това виждане не ми се струва съвсем прецизно по причина, че в сега действащия чл. 69, ал.1 ЗЗД е възпроизведена само първата част от чл. 78 ЗЗД (отм.) – че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага (срв. напр. чл.249, ал.2 ЗЗД), без да се сочат изключенията, свързани с естеството на задължението. С оглед на това считам, че ако не е уговорен изрично срок за изпълнение, т. е. не е посочен падеж, без оглед на това дали той е определен или определяем, ще следва да се приложат правилата за изпълнение на задълженията без срок по чл. 69, ал.1 ЗЗД: ще следва да се счита, че кредиторът може да търси изпълнение още с възникването на задължението. Другата възможност е чрез тълкуване волята на страните да се приеме, че в тези случаи, когато естеството на задължението или начинът, по който то трябва да се изпълни или мястото на неговото изпълнение изисква определено време, ще се касае за срок, предоставен на волята или възможностите на длъжника. Но като че ли и в двете хипотези не става дума за срочно задължение, а за задължение без срок или за такова, предоставено на волята на длъжника кога да изпълни.
- СРОКОВЕ В ПОЛЗА НА ДЛЪЖНИКА, В ПОЛЗА НА КРЕДИТОРА, И НА КРЕДИТОРА И НА ДЛЪЖНИКА.
Друго, от съществено значение деление на сроковете, а оттам – и на срочните задължения, е с оглед на това, в чия полза е уговорен срокът. То е относимо само по отношение на отлагателните срокове, които определят падежа на дълга и чието настъпване прави вземането, на което задължението съответства, изискуемо.
По правило срокът може да бъде уговорен в полза на кредитора, на длъжника или в полза и на двете страни. В чл. 80 ЗЗД (отм.) е било предвидено правилото, че „Срокътъ всякога се предполага да е условенъ въ полза на длъжника, ако отъ условието или отъ обстоятелствата не произлиза, че той е условенъ така също и въ полза на кредитора“. Той създава предположението, че доколкото друго не следва от волята на страните, срокът е уговорен в полза на длъжника. Това правило е в съответствие с разпоредбата на чл. 42 ЗЗД (отм.), съгласно която договорите се тълкуват в полза на длъжника. Правилото на чл. 80 ЗЗД (отм.) е възпроизведено в сега действащия чл. 70, ал. 1 ЗЗД , като по аргумент от чл. 70, ал. 3 ЗЗД може да се направи заключение, и че (срокът за изпълнение на) паричните лихвоносни задължения е винаги в полза на длъжника.
Това, в чия полза е уговорен срокът при задълженията, е от съществено значение, т. к. дава отговор на въпроса кога може длъжникът да изпълни и в кой момент кредиторът може да иска изпълнение от длъжника. Общите правила са, че ако срокът е стипулиран в полза на длъжника, той може да се откаже от него, изпълнявайки задължението си преди изтичането му. Напротив, ако срокът е уговорен в полза на кредитора, той може още от възникване на дълга да иска неговото изпълнение, докато длъжникът не може са изпълни когато реши преди срока. Възможно е най-после срокът да е уговорен в полза и на двете страни. В такъв случай никоя от тях не може едностранно преди изтичането му да изпълни, респ.-да иска изпълнение.
а) Когато срокът е уговорен в полза на длъжника, той може да изпълни задължението си и преди срока, но кредиторът не може да иска изпълнение преди срока (задължението е изпълняемо, но не е изискуемо) – чл. 70, ал. 2 ЗЗД. Така напр. липсата на изрична уговорка между страните за това, в чия полза е уговорен срокът и включването на клауза за възможност за предсрочно погасяване на задължението с приспадане на лихвите до края на срока, сочат на приложение на общото правило на чл. 70, ал. 1 ЗЗД за срок, уговорен в полза на заемателя.
Срокът е уговорен в полза на длъжника и в хипотезата на потребителски кредит по аргумент от чл. 32 ЗПК провери го!!!!, според който потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той може да иска намаляване на общите разходи по кредита, което се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора.
Такъв е и срокът по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.). Той е в полза на съделителя – длъжник, затова преди той да изтече, кредиторът не може да иска изпълнение, включително по принудителен ред (чл. 70, ал. 1 ЗЗД). Съделителят – кредитор не може да иска изпълнение и след изтичането на законния срок[7]. В практиката също се приема, че срокът по чл. 362, ал. 1 ГПК е в полза на длъжника, поради което той може да предложи изпълнение и в последния ден на срока, а кредиторът не е може да изисква изпълнение преди този срок. Ако кредиторът предяви иск за изпълнение преди вземането му да е станало изискуемо (при преждевременно заведен иск) и изискуемостта не настъпи до края на устните прения, съдът следва да отхвърли иска. Ако пък изискуемостта настъпи в рамките на висящия процес и по аргумент от чл. 235, ал.3 ГПК, съгласно който съдът взема предвид и фактите от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска искът, той следва да бъде уважен[8].
б) Срокът може да бъде уговорен в полза на кредитора — чл. 70, ал. 2 ЗЗД. В този случай той може да иска изпълнение и преди срока, но длъжникът не може да изпълни преди срока (задължението е изискуемо, но не е изпълняемо). Като такива хипотези се сочат:
аа) когато изрично това е уговорено;
бб) когато естеството на договора налага това (напр. договор за влог) или това следва от обстоятелствата[9]. В тежест на кредитора в тези случаи е да докаже, че срокът е уговорен в негова полза. Ако срокът е уговорен в полза на кредитора, той не е длъжен да приеме изпълнение преди изтичането му и ако такова му се предложи, той не изпада в забава с неприемането.
В чл. 70, ал. 3 ЗЗД като последица от плащането на лихвоносно задължение преди срока, е предвидено, че длъжникът може да приспадне лихвите за времето до края на срока. Спорно е тук дали възможността за приспадане на възнаградителната лихва е призната в полза на длъжника само при предсрочно изпълнение или дори когато длъжникът изгуби преимуществото на срока по смисъла на чл. 71 ЗЗД? Този въпрос ще бъде разгледан по-детайлно в изложението, посветено на загубата преимуществото на срока и обема на дължимото в тези случаи.
Изискуеми от възникването им са вземанията, за чието удовлетворяване не е определен срок за изпълнение – в този случай кредиторът във всеки момент след това може да отправи покана за изпълнение, упражнявайки претенцията (чл. 69, ал. 1 ЗЗД), но това са т. нар. задължения без срок, от които срочните задължения ще бъдат отграничени.
в) Ако срокът е установен в полза на двете страни, нито длъжникът може да престира, нито кредиторът може да изисква изпълнение преди срока – чл. 208, ал. 2 ЗЗД.
Изпълнението преди срока поставя и други въпроси. Действително ли е предсрочното престиране в случаите, когато срокът не е в полза на длъжника и може ли длъжникът да търси обратно даденото? На така поставения въпрос ЗЗД (отм.) е съдържал изричен отговор. Съгласно чл. 79 ЗЗД (отм.) „това, което се дължи въ определенъ срокъ, не може да се иска преди изтичането на срока; но това, което е заплатено по-напредъ, не може да се иска назадъ, макаръ длъжникътъ и да не е знаялъ, че съществува срока“. Въпреки, че в сега действащия ЗЗД втората част на разпоредбата на чл. 79 ЗЗД (отм.) не е възпроизведена, следва да се приеме, че предсрочното престиране от страна на длъжника, дори когато срокът не е в негова полза, е напълно валидно.
Аргумент в тази насока може да бъде и правилото, съдържащо се в чл. 118 ЗЗД. След като изпълнението на естествено задължение е действително, не по-различно трябва да е положението и относно предсрочното изпълнение. Действителността на предсрочното изпълнение означава, че изпълнението не е без правно основание и изключва възможността длъжникът да търси обратно даденото[10]. В по-старата ни коментарна литература се е поставяло и питането дали ако преждевременното плащане е направено по погрешка (относно срока, относно съществуването на задължение), кредиторът не следва да върне даденото.[11] С оглед на това, че и при действието на ЗЗД (отм.) се е сочело, че връщане не се дължи и при незнание за наличието на срок, то на тази хипотеза следва да се приравни и онази на изпълнение преди срока поради грешка.
Автор: проф. ИВАН РУСЧЕВ, д.ю.н.
[1] Бъров, Д. цит. съч. 257- 258
[2] Меворах Н., Д. Лиджи , Л. Фархи, цит съч. с. 188.
[3]Така съгласно чл. 303, ал. 1 ТЗ (Нов – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Когато длъжникът е публичен възложител, страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не по-дълъг от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
[4] Според проф. Д. Бъров, Учебник по гражданско право с увод в правото. Книгоиздателство на фонда „Научни цели“ при ВУССН, Свищов, 1948 г., с. 468, към мълчаливите срокове спадат и тези, които според волеизявленията на страните се определят от една от страните, която е поела задължение, като според него и в тези случаи срокът се определя от съда окончателно, съобразно обстоятелствата. Това е и причината авторът да разглежда мълчаливите срокове и като съдебни такива, защото се определят от съда.
[5] Меворах Н., Д. Лиджи, Л. Фархи , цит. съч. с. 189.
[6] Така Калайджиев, А. цит. съч., с. 266. Като примери се дават договорите за ски услуги, които трябва да се изпълнят през зимата, изпълнение по договорите за събиране на определена на реколтата може да се иска през лятото и есента.
[7] Пълното или частичното неизпълнение на това задължение, има за законова последица обезсилване на решението за възлагане и възстановяване на делбеното производство (чл. 288, ал. 7 ГПК). С обратна сила отпада и основанието за плащане. Частично платеното подлежи на връщане, но в полза на извършилия го съделител, не възниква право на „обратен“ изпълнителен лист, а следва да бъде успешно проведен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Това е така, защото полученото на отпаднало основание парично уравнение е резултат от доброволно изпълнение, а не от държавна принуда. Съответно и длъжникът не се нуждае от облекчена защита на обратния изпълнителен лист. В този смисъл изрично Определение № 459 от 12.10.2015 г. по ч. гр. д. № 3985/2015 г., I г. о., ГК, ВКС постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
[8] ВКС в по-старата си практика (виж напр. Р. № 922 от 14.ХІІ.1933 г., Адвокатски преглед, год. ІV, бр. 14, с. 147) приема, че преждевременното завеждане на иска не е причина за отхвърлянето му, ако срокът настъпи преди издаването на решението. Според проф. Л. Диков, цит съч., с. 93 принципът за неизискуемост на срочните задължения с още ненастъпил начален срок е съществена и непреодолима пречка за разглеждането на един предсрочно заведен иск, но не е проблем да бъде предявен установителен иск за съществуване на вземането. Д. Силяновски, Гражданско съдопроизводство том ІІ, год. с. 243-245, Ив. Апостолов, цит. съч., с. 150 споделят мнението, че преждевременно заведеният иск за изпълнение на срочно вземане с още ненастъпил падеж, подлежи на разглеждане, а не следва да се отхвърля. В Коментара на ЗЗД, Част Ι, Чл.1–333, с.191, Меворах, Н., Д. Лиджи, Л. Фархи, позовавайки се нa френската доктрина, сочат, че искът предявен за вземане, което към момента на предявяването не е било изискуемо, следва да се отхвърли, дори изискуемостта да настъпи по време на исковия процес.
[9] Така изрично Меворах Н., Д. Лиджи, Л. Фархи, цит. съч. с. 191.
[10] В същия смисъл вж. Апостолов, И. цит. съч., с. 151.
[11] В този смисъл Pacifici –Mazzoni, Instituzioni di drito civ.italiano, 6-eme edit, 422 s. vol. IV цитирано по Меворах Н., Д. Лиджи, Л. Фархи, Коментар ЗЗД, стр. 191 бел. под линия 1.
Подобни статии
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВАЛИДНОСТ НА УСЛОВИЕТО В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
УСЛОВИЕ И УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО. ВИДОВЕ УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
КАКЪВ Е РЕДЪТ ЗА ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА ПРИ ПОСЛЕДВАЩА РАЗПОРЕДИТЕЛНА СДЕЛКА, ИЗВЪРШЕНА ОТ ТРЕТОТО ЛИЦЕ, В ЧИЯТО ПОЛЗА ДЛЪЖНИКЪТ МУ СЕ Е РАЗПОРЕДИЛ С ИМУЩЕСТВОТО СИ?
Приемането на наследството по опис от наследник с право на запазена част в хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗН като предпоставка за възникване и реализиране на субективното право по чл. 30, ал. 1 ЗН и като защитно средство в полза на непризованите към наследяване наследници
Въпроси на обезщетението за вреди от неизпълнен договор като форма на санкцията в гражданското право
