Залогът на търговско предприятие доби изключително широка популярност след приемането на Закона за особените залози и се превърна в един от най-предпочитаните способи, чрез които заложните кредитори гарантират удовлетворението на обезпечените си вземания. В този смисъл и изпълнението върху заложено търговско предприятие придоби особено значение, тъй като се ползва изключително често, което пък от своя страна породи и множество въпроси и неизяснени аспекти във връзка с реализирането му.
С настоящият материал ще бъде изследвана проблематиката при изпълнението върху заложено търговско предприятие, когато същото се осъществява с участието на частен съдебен изпълнител, като ще бъдат разгледани и новостите около него, които бяха въведени с последните изменения на ЗОЗ, влезли в сила на 30.12.2016г.
1. Ред за изпълнение върху заложено търговско предприятие чрез частен съдебен изпълнител
Опциите пред заложния кредитор да използва услугите на частния съдебен изпълнител са уредени в чл. 35, ал.1 и 2 ЗОЗ във връзка с чл. 18, ал.4 ЗЧСИ, съответно
в чл. 10, ал.2 ЗОЗ във връзка с чл. 426, ал.1 ГПК. В първата хипотеза са уредени мерките за предаване на заложеното имущество в държане на заложния кредитор, съответно възможността последният да възложи на частен съдебен изпълнител неговата продажба, като изрично укаже и реда, по който съдебният изпълнител да извърши продажбата – ЗОЗ или ГПК. Във втората хипотеза се касае за образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение, при което извлечението за вписано пристъпване към изпълнение замества изпълнителния лист, и което може да бъде осъществено освен от частен и от държавен съдебен изпълнител.
При изпълнение на мерките по чл. 35 ЗОЗ вписаното пристъпване към изпълнение има функцията на издадена заповед за незабавно изпълнение за предаване на движима вещ, съответно за въвод във владение на недвижим имот, но образуваното производство пред съдебния изпълнител не поглъща частното и извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ, нито пък същото се трансформира в принудително. Законодателят е позволил да не се налага заложният кредитор да минава през заповедно производство, за да се снабдява със заповед за незабавно изпълнение, която би му позволила да поиска съдействието на съдебен изпълнител, а директно да поиска от него това действие, използвайки извлечението за вписано пристъпване към изпълнение. Идеята е да се облекчи кредиторът по ЗОЗ, за да може да използва услугите на частния съдебен изпълнител без да е необходимо да се снабдява с изпълнителен титул, но не и да бъде трансформирано частното и извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ, в индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК. При тази хипотеза приложение намират разпоредбите на ГПК касаещи реда за предаване – чл. 521, съответно въвода във владение – чл. 522. След предаване на заложеното имущество на заложния кредитор, изпълнението продължава в рамките на ЗОЗ, освен ако заложният кредитор не избере да образува изпълнително производство по реда на ГПК, за да проведе изпълнение върху заложеното имущество – чл. 10, ал.2 във връзка с чл. 426 ГПК.
Съществуваше спор относно това дали частният съдебен изпълнител, при възлагане от заложния кредитор продажбата на заложеното имущество да се извърши по реда на ГПК, в хипотезата на чл. 18, ал.4 ЗЧСИ, изпълнява публични функции и изпълнението се трансформира от частно и извънсъдебно, каквото е изпълнението по ЗОЗ, в индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК с всичките му последици. Защитих становището, което преобладава и към настоящия момент, че в този случай частният съдебен изпълнител не изпълнява публични функции, а действа като договорен представител на заложния кредитор, съответно изпълнението следва частния и извънсъдебен ред предвиден в ЗОЗ, като не се трансформира в индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК[2] . Органът по принудително изпълнение следва изцяло уредбата в ГПК, която касае извършването на публична продажба на имуществото на длъжника, но последиците от нея не се отъждествявят с последиците на извършена публична продажба, на основание образуван изпълнителен процес по предоставен изпълнителен лист или друг акт подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426 ГПК. Единственото сходство между изпълнението по ГПК, възложено на частен съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал.4 ЗЧСИ от заложен кредитор, и принудителното изпълнение по реда на ГПК е, че продажбата на имуществото се извършва чрез прилагане на процедурния ред за публични продажби, както и че разпределението на сумите от извършената продажба се предявява и обжалва по реда на ГПК.
Именно поради разразилия се спор законодателят прие разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗОЗ, която изрично позволява на заложния кредитор да образува принудително изпълнение по реда на ГПК, на основание извлечение за вписано пристъпване към изпълнение. В молбите за образуване на изпълнително производство обаче, задължително следва да се посочи това правно основание, тъй като ако бъде посочен само чл. 18, ал.4 ЗЧСИ, съдебният изпълнител ще може да действа само като частно лице, но не и като орган по принудително изпълнение. Затова е важно заложните кредитори да бъдат прецизни в посочването на правното основание за образуването на изпълнително производство пред съдебен изпълнител[3] .
Изводът е, че изпълнението по ЗОЗ чрез ЧСИ може да протече извънсъдебно и по частен ред при реализиране на мерките за предаване на заложеното имущество
– чл. 35, ал.1 и 2, съответно при последващата им продажба по реда на ЗОЗ или ГПК – чл. 18, ал.4 ЗЧС, както и в производство по индивидуално принудително изпълнение за реализирането на заложеното имущество – чл.10, ал.2 ЗОЗ във връзка с чл. 426 ГПК.
-изпълнение по реда на чл. 35 ЗОЗ във връзка с чл. 18, ал.4 ЗЧСИ
В Закона за частните съдебни изпълнители е предвидено, че по възлагане от заложния кредитор, частен съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 ГПК, съответно да го продаде по реда на ЗОЗ или ГПК, като при продажба по реда на ЗОЗ той действа като депозитар. По този начин се предвижда изключение от императивното изискване на чл. 38 ЗОЗ, че само адвокат или регистриран одитор може да бъде депозитар по реда на ЗОЗ. Законодателят е предвидил това изключение с оглед професионализма и опита на частните съдебни изпълнители, свързан най-вече с провеждането на публични продажби. Идеята е, чрез неговата намеса, да се постигне максимално облекчаване на заложния кредитор, който най-често е частно лице (физическо или юридическо) и не е специализиран в извършването на подобно изпълнение, а от друга страна, достигане и на максимално висока цена при продажбата на заложеното имущество, което е в интерес и на залогодателя, и на заложния кредитор. На края, но не на последно място, това до някаква степен гарантира и спазването на законовите правила при провеждане на изпълнителната процедура.
- предаване на заложени движими вещи, елемент от заложено търговско предприятие, по реда на чл. 18, ал.4 ЗЧСИ във връзка с чл. 521 ГПК
Преди приетите изменения в ЗОЗ от 30.12.2016г имаше значение дали в договора за залог са изброени някои от отделните елементи на предприятието. В хипотезата, в която изброяване беше налице и залогът беше вторично вписан в съответния регистър, залогът тежеше върху отделния елемент и след отделянето му от предприятието, в противен случай противопоставимостта важеше единствено за обезпечителните сделки, но не и за разпоредителните – чл. 21, ал.3 /стар/. Ако не беше налице вторично вписване в съответния регистър, заложното право върху всички елементи възникваше с вписването на пристъпване към изпълнение в търговския регистър, тъй като вторично вписване на пристъпването към изпълнение в съответния регистър не беше предвидено.
След измененията обаче нещата бяха променени. С уреждането на конститутивното действие на вписването на залога в съответния регистър, то за да възникне заложното право върху отделните елементи, същият следва да се впише вторично в съответния регистър, където се вписват сделките със съответните елементи – чл. 2, ал.1 във връзка
с чл. 21, ал.3 и чл. 12, ал.3 ЗОЗ, за да може впоследствие там да се впише и пристъпването към изпълнение спрямо отделния елемент, което също беше предвидено като възможност след измененията в чл. 26, ал.3, т.4 във връзка с чл. 46, ал.1 ЗОЗ. С оглед на уреденото в чл. 20, ал.1 ЗОЗ, която е приложима и при залога на търговско предприятие – чл. 21, ал.9 ЗОЗ, залогът на съвкупността тежи върху всеки отделен елемент до отделянето му от предприятието, т.е. с вписването на залога на търговско предприятие в търговския регистър и в съответните други регистри, заложното право ще тежи върху всеки елемент и ще е противопоставимо на всички учредени права върху тях, както и на всички разпореждания[4] .
Необходимо е и вписване на пристъпване към изпълнение върху отделни елементи на търговското предприятие в търговския регистър и в ЦРОЗ /тъй като тук става въпрос за движими вещи/, като в него да са изброени движимите вещи, върху които ще се изпълнява – чл. 46, ал.1, изр.2 ЗОЗ. След като извърши вписването и извести залогодателя, заложният кредитор следва да поиска предаване на движимите вещи чрез съдебния изпълнител по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ във връзка с чл. 35, ал.1 ЗОЗ и чл. 521 ГПК, ако залогодателят не оказва съдействие за тяхното доброволно предаване. Това производство се явява принудително само с оглед намесата на частния съдебен изпълнител, съответно оказването на принуда при изземването на заложените вещи, което става противно волята на залогодателя. Според мен това производство не представлява изпълнително производство по смисъла на ГПК и запазва характера си нa частно изпълнение, което се движи в рамките на ЗОЗ[5] , тъй като съдебният изпълнител единствено съблюдава реда предвиден за предаване на движими вещи по чл. 521 ГПК, подобно на възлагането по чл. 18, ал.4 ЗЧСИ продажбата да се извърши по реда на ГПК, а и при реализиране на мерките предвидени в чл. 35 ЗОЗ не е уредена трансформация на изпълнението от частно в принудително, а единствено се препраща.
към определени правила в ГПК, които съдебният изпълнител да съблюдава при реализирането на мерките за принуда.
Съдебният изпълнител известява с уведомление/призовка/съобщение залогодателя, че ще пристъпи към предаване на заложеното имущество, като сочи и дата и час, в който ще предприеме съответните действия. Личното ми мнение е, че тук не е налице нужда от даване на срок за доброволно изпълнение на длъжника, тъй като с уведомяването за вписаното пристъпване към изпълнение заложният кредитор вече го е уведомил и длъжникът е имал възможност да изпълни доброволно [6]. В деня на предаването, частният съдебен изпълнител съставя протокол, в който описва извършените действия, съответно какво е описал, иззел и предал на заложния кредитор. Ако заложените вещи не бъдат открити, съдебният изпълнител, само по искане на заложния кредитор, определя равностойност на вещите, след което се пристъпва към събирането и от цялото имущество на залогодателя по смисъла на чл. 133 ЗЗД. При тази хипотезата изпълнението вече е принудително по смисъла на ГПК, тъй като събирането на равностойността на заложеното имущество се извършва само в индивидуално принудително изпълнение – чл. 10, ал.4 ЗОЗ.
- въвод във владение на заложния кредитор и назначения управител в помещенията, където се намира управлението на търговското предприятие, съответно предаване на търговските книги на залогодателя – първа хипотеза в чл. 35, ал.2 ЗОЗ във връзка с чл. 18, ал.4 ЗЧСИ
Въводът се извършва по правилата на чл. 522 ГПК, т.е. съдебният изпълнител насрочва дата и час за въвода, като залогодателя се уведомява със съобщение. При липса на съдействие от негова страна, съдебният изпълнител го отстранява принудително в деня на въвода. При тази хипотеза, която е нова за ЗОЗ, законодателят въведе така наречения въвод в „централата” на търговското предприятие или така наречения „команден център”. Въпросът, който се поставя, е как следва да се прецени кой е обекта, от който се осъществява управлението на търговското предприятие и спрямо който следва да бъде извършен въвода, съответно кой от всички обекти на предприятието е неговата централа. За да се прецени това обстоятелство, съдебният изпълнител, за целите на изпълнението, следва да съобрази качеството на залогодателя-търговец, съответно посоченото в търговския регистър седалище на търговеца, както и да направи проверка на този адрес дали там се намира обекта, от който се управлява търговското предприятие. Освен това, съдебният изпълнител може да събере информация откъде действително се извършва управлението на дружеството (централния офис, сграда или друг тип имот). Важно е да се отчете от кой имот действително се ръководи управлението на предприятието, а не дали е на седалището на търговеца вписано в търговския регистър[7] . След като прецени кой е този имот, съдебният изпълнител въвежда във владение заложния кредитор и назначения управител. Само в този имот съдебния изпълнител може да извършва въвод, не и в други поделения, офиси или имоти част от предприятието. За извършването на въвод в останалите имоти, част от предприятието, заложният кредитор следва да пристъпи към изпълнение върху отделни активи от предприятието – недвижими имоти и да поиска допълнително въвеждането му във владение в тях. Това следва от разпоредбата на чл. 35, ал.2 ЗОЗ, която включва в себе си два способа за изпълнение – въвод в имотите, където се намира управлението на предприятието, включително и в търговските му книги, както и въвод в недвижими имоти на предприятието, които са различни от тези,
в които се осъществява управлението му. В първия случай заложният кредитор трябва да е вписал пристъпване към изпълнение върху цялото търговско предприятие като съвкупност, докато във втория случай пристъпването към изпълнение трябва да е върху отделни елементи от предприятието, като в него следва да са посочени съответните недвижими имоти.
Относно търговските книги, съдебният изпълнител следва да ги изиска от залогодателя, а ако същият не оказва съдействие, след въвеждането във владение в имота описан по-горе, да извърши претърсване на помещенията, с цел откриване на книгите на търговеца. При това изпълнение приложение намират и разпоредбите на чл. 431, ал.1 и 2 ГПК, тъй като законодателят изрично е посочил това в ЗОЗ – чл. 35, ал.2, т.е. органът по принудително изпълнение може да използва съдействието на полиция и ключари, за да осигури осъществяването на въвода. Ако търговските книги на залогодателя се съхраняват в счетоводна къща, съдебният изпълнител следва да я уведоми, като изиска счетоводните книги за целите на изпълнението по този ред. При неизпълнение на разпореждането му се налага глоба – чл. 93, ал.1 във връзка с чл. 87 ГПК.
- въвод във владение на недвижим имот, отделен елемент от заложеното търговско предприятие – втора хипотеза в чл. 35, ал.2 ЗОЗ във връзка с чл. 18, ал.4 ЗЧСИ
При тази хипотеза съдебният изпълнител спазва изцяло реда предвиден при принудителното изпълнение по реда на ГПК, но това не е същински въвод, подобно на въвод във владение на основание влязло в сила постановление за възлагане, тъй като заложният кредитор ще получи фактическата власт върху вещта (corpus), но няма да е налице animus (намерението за своене на вещта като негова собственост), тъй като заложният кредитор, за разлика от купувача посочен в постановлението за възлагане, не става собственик, а само получава фактическата власт, която му позволява да организира продажбата на вещта. Поради тази причина е налице прилика между него и взискателя получил за пазене вещ след извършен опис, тъй като и двамата държат вещта, но не я владеят.
Съдебният изпълнител изпраща съобщение до длъжника, с което го уведомява за датата и часа, в който ще бъде извършен въвода. Подобно на въвод извършен по издадена заповед за незабавно изпълнение, съдебният изпълнител не може да го осъществи, ако в имота се намира трето лице. Въводът може да бъде извършен само спрямо длъжника посочен в заявлението за вписване на пристъпване към изпълнение. Това следва от факта, че и заповедта за незабавно изпълнение и извлечението за вписано пристъпване към изпълнение не могат да разпрострат, подобно на изпълнителен лист издаден на основание влязло в сила съдебно решение, субективните си предели спрямо трети лица намиращи се в имота [8]. Т.е. срещу третите лица не е налице изпълнителен титул и поради тази причина въвод е недопустим[9] .
Съдебният изпълнител следва да отчете и всички подобрения и приращения в имота, доколкото те също се считат заложени – чл. 21, ал. 4 ЗОЗ. За да прецени кое имущество е приращение, съответно подобрение, органът по принудително изпълнение следва да използва за ориентир чл. 92 ЗС, както и задължителната практика на ВКС по въпросите на приращенията и подобренията [10].
Описаните в предходните точки действия на съдебния изпълнител не могат да се обжалват по реда на чл. 435 ГПК поради това, че при реализиране на мерките посочени в чл. 35 ЗОЗ не е налице изпълнително производство по смисъла на ГПК. Последното е налице при наличие на събиране на равностойност на заложено имущество, както и в хипотезата на чл. 10, ал.2 ЗОЗ.
Залогодателят може да оспори с иск залога или обезпеченото вземане по реда на чл. 36 ЗОЗ във връзка с чл. 124, ал.1 ГПК[11] . Проблемът е, че с обезпечителни мерки по реда на ГПК е недопустимо да се спира изпълнение по реда на ЗОЗ[12] . Тази празнота в закона се запази и след промените от 30.12.2016г.
Автор: Д-р Димитър Иванов
[1]Статията е публикувана за първи път в списание Търговско и облигационно право, 2018, №2.
[2]Подробно за спора относно характера на изпълнението по реда на чл. 18, ал.4 ЗЧСИ и отделните становища в Иванов, Д. Особеният залог в българското право, Сиела, 2017, с.248-252, както и в Иванов, Д., Николов, Д. Становища относно приложението на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ. – Търговско и облигационно право, 2015, №2, където последователно съм защитил тезата, че в коментираната разпоредба не е уредено принудително изпълнение по реда на ГПК. Същата теза се застъпва и от Калайджиев, А. Облигационно право, 2016, с.705, Митева, Д., Иванова, В. Проблеми на особените залози,С., 2008, достъпно на www.nij.bg; Нацкин, М. Пристъпване към изпълнение срещу вещ, дадена като обезпечение по реда на Закона за особените залози. – Търговско и облигационно право, 2016, №9.
Текстът на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ е вдъхновен от чл. 23.7 от Модела-закон за обезпечителните сделки, където е предвидена възможност за заложния кредитор да посочи съдебен изпълнител, който да извърши изпълнителната процедура вместо него. В този текст изрично е посочено, че при тези действия заложният кредитор би имал нужда от лице с признат авторитет (съдебния изпълнител), който бързо да осъществи изпълнителната процедура без да е необходимо заложният кредитор да води съдебни производства, за да може да достигне до съдействието му. От тази разпоредба ясно прозира каква е идеята и на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, а именно – да не се чака заложният кредитор да осъди залогодателя и едва в изпълнително производство по реда на ГПК да реализира правата си, а да може директно да използва
услугите на съдебния изпълнител в частното производство, чрез овластяване. Тук обаче не се има предвид, че частното производство се трансформира в принудително.
[3]Разбира се, частните съдебни изпълнители могат да искат допълнително уточнение от заложния кредитор по кой ред искат да се извърши изпълнението върху заложеното имущество
[4]Изоставил съм виждането си в редакцията на статията публикувана в сп.Търговско и облигационно право, а именно, че при разпореждане елементът ще се придобива чист.
[5]Подробно за този спор и изразеното от мен становище в Иванов, Д. Особеният залог. Цит.съч.., с.214 и цитираната там съдебна практика.
[6]Пак там, с.176.
[7]Преценката от кой имот се извършва управлението на предприятието е от материалноправно естество, като съдебният изпълнител я прави единствено за целите на изпълнението.
[8] Подробно за допустимостта на въвод срещу трето лице при издаден в полза на взискателя изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение в ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ВКС.
[9]Виж Определение № 174/11.03.2013г. по ч.гр.д.№ 1436/2013г. на ВКС и Определение № 479 от 17.08.2009г. по ч.г.д.№ 178/2009г. на ВКС.
[10] Решение № 5 от 27.02.2013г. по гр.д. 70/2012г. на ВКС.
[11]След влизането в сила на ЗИДЗОЗ на 30.12.2016г., разпоредбата на чл. 36 ЗОЗ придоби следния облик – „залогодателят може да оспори вземането или заложното право по общия исков ред, а когато е образувано производство по принудително изпълнение – по реда на чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс. В мотивите си законодателят аргументира промяната с наличието на спорна съдебна практика, според която залогодателят може да оспори съществуването на вземането или заложното право само по реда на чл. 439 ГПК – ако са предприети действия за удовлетворяване по реда на ГПК, но не и когато изпълнението е по реда на ЗОЗ. Т.е., от мотивите на законодателя става повече от ясно, че проблемът на стария текст на чл. 36 ЗОЗ е бил в това, че предвижда оспорване на вземането на кредитора, в това число и на заложното му право, но само при наличие на принудително изпълнение по реда на ГПК, но не е бил предвиден ред за оспорване, когато изпълнението е по реда на ЗОЗ. Сравнявайки стария и новия текст на разпоредбата на чл. 36 ЗОЗ става ясно, че е извършено съществено изясняване, съответно и разграничение на реда, по който залогодателят може да оспори вземането, съответно заложното право на кредитора. Според редакцията на текста след влизането в сила на ЗИДЗОЗ, законодателят допуска при протичащо изпълнение по реда на ЗОЗ, т.е. частно изпълнение, залогодателят да оспори вземането на кредитора или заложното му право по общия исков ред. Има се предвид общият процесуален ред за предявяване на установителен иск – чл. 124, ал.1 ГПК, който не е обусловен от наличието на висящо принудително изпълнение. В случай, че заложният кредитор е преминал към принудително изпълнение по реда на ГПК – в хипотезите на чл. 10, ал.4 във връзка с чл. 35, ал.1 ЗОЗ и чл. 521 ГПК, както и по чл. 10, ал. 2 ЗОЗ във връзка с чл. 426, ал.1 ГПК, защитата на залогодателя се осъществява по реда на чл. 439 ГПК.
[12]Подробен преглед на съдебната практика по въпроса, както и разсъждения върху него, може да бъдат видяни в Иванов, Д. Преглед на съдебната практика относно допустимостта да се налага обезпечителна мярка спиране на изпълнението по реда на ЗОЗ. – достъпна на www.gramada.org.
Подобни статии
Конкуренция между апорт и особен залог на търговско предприятие във връзка с придобиване на правa върху недвижим имот
ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО НА ОСОБЕНИЯ ЗАЛОГ НА ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
ОТНОСНО ТЕМПОРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО ПРИ ДОГОВОРА ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ ВЪРХУ ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ И ПРОБЛЕМЪТ С НЕГОВОТО ЗАЛИЧАВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
Действия на съдебния изпълнител при някои специфични хипотези в изпълнителния процес1
СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЗАКОНОВ РЕГЛАМЕНТ, ПО СИЛАТА НА КОЙТО ОРГАНИТЕ НА МВР ДА ИЗПЪЛНЯТ ОТПРАВЕНО ДО ТЯХ ИСКАНЕ ОТ СТРАНА НА СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ ЗА ВРЕМЕННО СПИРАНЕ ОТ ДВИЖЕНИЕ НА МПС?
