“Прехвърляне на дружествени дялове на едноличен собственик на капитала, придобил права в резултат на престъпление, е съществуващо, респ. не може да бъде квалифицирано като липсващо”- из забележителните мотиви на Варненския окръжен съд по т.д.№2297/2013
Анонс: Въведението в организацията на гражданския процес го представя като защита и санкция. Защита в полза на правоимащия, санкция спрямо правонарушителя. Тази илюстрация на процеса алюзира със своеобразен съдебен коловоз, по който симетрично следва да се движи всяко съдопроизводство. Разделянето на санкцията от защитата би довело до своеобразно дерайлиране на всеки процес. Фокусът на настоящата статия е насочен към немислим процесуален маршрут, в който идеята за правосъдие след дерайлирането й е катастрофирала – санкцията е дадена преди защитата, която още чака. Казусът и фактите са ясни и чисти – отчуждени са и продадени дружествени дялове с неистински пълномощни. Извършителят е признат за виновен с присъда за измама чрез съзнателно служене с неистински документи- решение на ОС на съдружниците в „Б.“ ООД, гр. Варна, и подправени пълномощни за продажба на дялове. Пет години след присъдата за измама, въпросът за принадлежността на дяловете, придобити чрез престъпление, е въпрос неразрешим, и с неизвестен отговор за българския съд.
Анализираните решения, заедно с концептуалните общи въпроси, произтичащи от тях, ваят нови образи на правораздаването и участниците в него – съдебни теолози, оплетени в мрежите на процесуални тайнства и мантри (интерес, допустимост), необвързани с функцията и целта на гражданския процес – разбираемо, навреме, и справедливо отдаване на защитата, потърсена от нуждаещия се и заслужващия я.
Илюстрираната дълга и обременителна хронология от няколко търговски и едно наказателно производство, свидетелства за това, че българският съд по търговски дела при принципно значими спорове (а не може да бъде друг спор за принадлежност на дружествени дялове), често не може да оправдае предназначението и функцията си – да удовлетвори всеобщото очакване за справедливост, чрез пълноценна и навременна защита. Седем години, девет съдебни състава, включени в триинстанционата съдебна пирамида, заплетени в процесуална митология, утвърждават и легитимират последиците от едно престъпление. Въпреки общо деветте съдебни решения, и една присъда, дяловете в „Б.“ ООД не са в патримониума на действителните им собственици, а у други лица, придобили ги в хода на процеса от осъдения за измама бивш съдружник, престъпник – продавач. Тази конструирана от съдебни актове несъвместимост между цели и резултат, ясно очертава контурите на недостатъците на правораздаването по граждански и търговски дела – неспособността да се мисли извън рамката, очертана от конюнктурен конвенционализъм и буквалистика на закона, синхронизирани с практика по чл. 290 от ГПК и атестационно – рангови амбиции – тежести, деформиращи везната на правосъдието.
Предмет на анализ е решение на ВАС по т.д 65/2010 год. и свързаните с него съдебни решения: три акта на касационна, два на въззивна и два на първа окръжна инстанции – Варна, по неразрешените и до настоящия момент (8 години) въпроси за принадлежността на дружествени дялове в “Б.” ООД, гр. Варна, придобити чрез измама (за което е налице и влязла в сила присъда), както и съпътстващите и последващи измамата вписвания в търговския регистър (ТР). Решението провокира към преоценка на формиралия се своеобразен съдебен “нормативизъм” (шаблонни съдебни решения за всеки спор, без се държи сметка за целта на правораздаването), в резултат на което страните следва да търпят неефективни и неработещи разрешения на проблеми и въпроси, касаещи установяването на несъществуващи (неистински) обстоятелства, вписани в ТР и възможните процесуалните способи за защита. Конкретните въпроси, произтичащи от съдебната казуистика по прилагане на чл. 29 от ЗТР и чл.498 ГПК ( отм.), изведени от мотивировката на анализираните актове, са следните:
- Несамостоятелен ли е, и допустим ли е искът за нищожност на сделка, прехвърляща дялово участие в ООД ? Следва ли страна по такава сделка да обосновава и докаже правен интерес при предявяване на иск за несъществуване на продажбено отношение, поради нищожност в която и да е от хипотезите на чл. 26 от ЗЗД?
- Съществуващи ли са обстоятелства – вписвания на няколко последователни прехвърляния на дружествени дялове, чието придобиване е осъществено чрез престъпления, при висящ процес между придобилия дяловете чрез престъпление и действителните им притежатели ?
- Как следва да се квалифицира процесуалният потенциал на съдия, с ранг на такъв от ВКС, отхвърлящ иск, поради неконституиране на необходими другари в процеса? Когато благото – обектът, предмет на гражданския спор, е отнето и придобито чрез престъпление, допустима ли е съдебна интервенция в нарушение на диспозитивното начало, или десетилетен правен маратон, без край, удовлетворява изискванията за справедлив процес?
- Според анализираните решения на Варненския апелативен съд и ТР 1/2002, допустим ли е и съществува ли изобщо иск или друго средство за правна защита в случаите, в които придобитите чрез престъпление дялове са прехвърлени многократно на трети лица?
- Кога и как влиза в сила решение на ОС на съдружници в ООД, чиито подписи са подправени?
- Дяловото участие в ООД, освен като комплексно членствено отношение между съдружник и дружество, може ли да се разглежда и като своеобразен обект на собственост, или вземане, което е годно да бъде предмет на правна защита? Възниква ли конкуренция между правата на придобилия дял чрез престъпление и “действителният” собственик на дела, след като Варненският окръжен съд приема, че прехвърлянето на дялове в резултат на престъпление е нещо съществуващо, и не може да бъде квалифицирано като липсващо нещо в процеса, поради което и е отхвърлил иска за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство?
- Според установената практика в търговските отделения на съдилищата, има ли смисъл да се упражнява процесуалната форма на защита в случаите на отчуждаване на дружествен дял чрез престъпление?
1.Факти; предпроцесуална хронология; вписвания в ТР
1.1. Въз основа на решение № 27/02.01.2008 г., постановено по ф.д.№ 4937/2007 г. по описа на ВОС по заявление от 27.12.2007 г., по партидата на „Б.“ ООД на 07.01.08 г. са вписани следните промени в регистрираните обстоятелства: Прехвърляне на всички дружествени дялове на съдружниците П.В.П., Н.Я.Я. и Г.Ж.И. в полза на съдружника Д.С.А; вписване на Д.С.А. като едноличен собственик на капитала на дружеството, заличаване на досегашните управители П.В.П., Н.Я.Я. и Г.Ж.И. и вписване на нов управител – Д.С.А, заличаване на досегашния адрес на управление и вписване на нов – гр.Варна, бул. “Осми П. П.”№ 119 ап.2, както и промяна в наименованието на дружеството от ООД в ЕООД.
1.2. Документите, въз основа на които е извършено вписването по решение № 27/02.01.2008 г., с което Д.С.А. е вписан като едноличен собственик и управител на дружеството „Б.“ ООД и преобразуването му от “Б.” ООД в „Б.“ ЕООД в регистъра за търговските дружества на ВОС, са подправени и неистински. Подписите на съдружниците – Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. са пренесени и прекопирани от други автентични документи върху протоколно решение на ОС от на съдружниците в “Б”. ООД от 12.10.07 г. и върху нотариално заверено пълномощно от 21.12.07, с което съдружниците – Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П упълномощават четвъртия съдружник Д.С.А. да продаде, на когото сметне за добре (включително да договаря със себе си) дяловото им участие в “Б.” ООД. Въз основа на подправените документи, на 22.12.2008 година Д.С.А. прехвърля на себе си дяловете в “Б.” ООД, принадлежащи на Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П., посредством договор с нотариална заверка на подписите.
За пълнота е необходимо да се посочи, че подписът на съдружника Д.С.А. върху протокола от 12.10.07 год. на ОС съдружниците е автентичен. Или, подправката по отношение на този документ, удостоверяващ решение на ОС е налице само за Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П.
1.3. На 13.02.2008 год. е издадено удостоверение за пререгистрация на основание § 4 ал.2 ПЗР ЗТР, в което са отразени вписаните съобразно решение №27/02.01.2008 г. обстоятелства. Пререгистрацията на дружеството в ТР към АВ е осъществена на 17.03.2008 г. с едноличен собственик на капитала и управител на дружество Д. С. А., и нов адрес на управление.
1.4. На 03.06.2008 година е вписано прехвърляне на всички дружествени дялове в „Б.“ ЕООД от Д.С.А на лицето С.Б.С.
1.5. На 16.12.2008 е вписано приемането на нов съдружник А.И.М. чрез прехвърляне на 50 дяла от С.Б.С., както и промяна в начина на управление – заедно и поотделно, при вписване и на С. за управител;
1.6. На 12.08.2013 година са заличени съдружниците и управителите А.И.М. и С.Б.С., които продават всичките си дялове, съответно на Д. Г. Д. и на П.Д.М., които са вписани като съдружници и управители на “Б.”ООД при начин на представителство – заедно и поотделно, както и вписване на ново седалище и адрес на управление.
Или, след сделката, извършена с подправени пълномощни, по силата на която на 07.01.2008 год. Д.С.А. е вписан като едноличен собственик, са извършени допълнително три прехвърляния на дяловете, принадлежащи на „бившите“ съдружници – П.В.П., Н.Я.Я. и Г.Ж.И.
- Хроника на съдебния маратон, общ изглед:
2.1. „Бившите“ съдружници – Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. предявяват искове пред Варненския окръжен съд за: установяване на несъществуването на вписани обстоятелства – пререгистрация на „Б.” ЕООД; заличаване като управител и едноличен собственик на капитала в лицето на Д.С.А. и вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала на същото дружество – С.Б.С., след пререгистрацията; прогласяване на нищожността на решенията на ОС на съдружниците на „Б.” ООД от 12.10.07 г. и от 21.12.07 г., на нотариално заверени пълномощни за упълномощаване на Д.С.А. от Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. и на нотариално заверен договор от 21.12.2007 г. за прехвърляне на дяловете им на същото лице.
С решение по т.д.№470/27.11.2009 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1079/2008 г. година на ВОС исковете са изцяло уважени.
2.2. С друго решение по т.д. 65/2010 год, Варненският апелативен съд е обезсилил решението с №470/27.11.2009 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1079/2008 г. в частта, в която са уважени исковете за прогласяване на нищожността на решенията на ОС на съдружниците на „Б.” ООД – Варна от 12.10.07 г. и от 21.12.07 г., на нотариално заверени пълномощни за упълномощаване на Д.С.А. от Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. и на нотариално заверен договор от 21.12.2007 г. за прехвърляне на дялове, като АС – Варна е отхвърлил исковете на Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. за установяване несъществуването на вписани обстоятелства – пререгистрация на „Б.” ЕООД – Варна, заличаване като управител и едноличен собственик на капитала на лицето Д.С.А. и вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала на същото дружество – С.Б.С., като неоснователни.
В производството по делото като ответници и необходими другари на “Б.” ООД са конституирани Д.С.А.и С.Б.С.
Мотиви на Апелативната инстанция:
2.2.1. Според АС, подправката (материална такава) на подписите на Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. върху пълномощното, послужило на Д.С.А. да прехвърли дяловете на себе си, е безспорно установена. Констатирана е и подправка на подписите на съдружниците върху протокол от събранието им от 12.10.2007 год., с изключение на подписа на Д.С.А. – използвал същия този протокол и подправените пълномощни, за да отчужди дяловете на останалите съдружници без тяхно съгласие.
АС – Варна приема, че иск за нищожност на договор за продажба на дялове в ООД поради липса на съгласие – чл. 26, ал.(1) от ЗЗД, като самостоятелен такъв, бил недопустим. Решението на ОС на съдружниците в “Б.” ООД, обективирано и удостоверено в неистински документ, било валидно такова, неатакувано в срока и по реда на чл.74 от ТЗ, било влязло в сила. Предявените искове за нищожност на договора за продажба на дялове били недопустими, следвало да бъдат такива за установяване на несъществуващо обстоятелство, вписващо продажбата на дяловете от Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. чрез пълномощника им Д. С. А.
2.2.2. Исковете за установяване на несъществуващи обстоятелства – пререгистрация на “Б.” ООД, заличаване като едноличен собственик на капитала Д.С.А. и вписването като такъв на С.С.Б., не били основателни, тъй като формулировката на петитума следвало да бъде насочена само към установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство – последващото прехвърляне на всички дружествени дялове в „Б.“ ЕООД от Д.С.А на – С.Б.С., извършено на 03.06.2008 година. Или, вкратце – ясни, разбираеми и обосновани мотиви по отхвърлителната част на този иск, липсват.
2.3. ВКС – с определение от 16.07.2012 год. по т.д 1196/2012 год., не допуска решението на АС – Варна по т.д 65/2010 до касационно обжалване;
2.4. Присъда № 229 от 18.04.2012 година на Варненския районен съд е признала съдружника Д.С.А. виновен за това, че на 02.01.2008г., чрез използване на неистински документи: пълномощно рег. № 13 948/20.12.2007г., пълномощно рег. № 13 949/20.12.2007г. и пълномощно рег. № 9827/29.11.2007г. и протокол от 12.10.2007г. от общо събрание на „Б.” ООД– гр. Варна, е получил без основание чуждо имущество – дружествени дялове на съдружниците Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. от капитала на „Б.” ООД – гр. Варна в размер на 5 000 лв., с намерение да ги присвои, поради което, на основание чл. 212, ал. 1 вр. чл. 54 НК, му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от три години, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от пет години.
2.5. ВКС с решение от 20.03.2013 г. по т.д. 87/2013 г. отменя изцяло влязлото в сила решение по т.д. 65/2010 година на основание чл. 303, ал.1, т.2 от ГПК – влязла в сила присъда № 229 от 18.04. 2012 година на Варненския районен съд.
2.6. АС – Варна с решение от 31.07.2013 година по т.д 218/2013 година, след връщане на делото от ВКС, обезсилва за втори път решението по т.д. 1069/2008 год. на ОС Варна, но само в частите, отнасящи за установяване на несъществуване на вписани обстоятелства. В частта за нищожност на продажбата на дружествени дялове, АС – Варна не се произнася. Производството по т.д.№218/2013 година протича без участието на Д.С.А. и С.Б. С, въпреки конституирането им като необходими другари в предходното разглеждане на делото през 2010 г. пред АС-Варна.
2.7. На 03.10.2014 година с решение № 880, след връщане на делото от АС – Варна и след образуване на дело с № 2297/2013 година, първата инстанция ОС-Варна, се произнася за втори път по исковете на бившите съдружници в „Б.“ ООД, сега ЕООД. Решението на първата инстанция е съобразено с модификацията и корекцията на исковете, така, както е указал АС – Варна с решение от 31.07.2013 година по т.д. 218/2013 година. С решение по т.д.№2297/2013, ОС – Варна е постановява три диспозитива:
2.7.1.. Приема за установено, че вписаните обстоятелства по партидата на „Б.” ЕООД – гр. Варна в съдебния регистър при ВОС въз основа на решение № 27/02.01.2008г., постановено по ф. д. № 4937/2007г. по описа на ВОС, а именно: прехвърляне на дружествените дялове на съдружниците Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. на Д.С.А., заличаване на прехвърлителите като съдружници и като управители, вписване на Д.С.А. като едноличен собственик на капитала и управител на дружество, заличаване на вписания до момента адрес на управление и вписване на нов: гр. Варна, бул. „ Осми П.П.” № 119, промяна на наименованието на дружеството – от ООД на ЕООД, са НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ обстоятелства;
2.7.2. Приема за установено, че вписаните обстоятелства по партидата на „Б.” ЕООД – гр. Варна, въз основа на удостоверение за пререгистрация по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗТР, с вписване №20080317140958, а именно: вписване на Д.С.А. като едноличен собственик на капитала и управител на дружество, вписване адрес на управление: гр. Варна, бул. „ Осми П.П.” № 119, и наименование на дружеството в частта относно правноорганизационната форма – ЕООД, вместо ООД, са несъществуващи обстоятелства, по иск на Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. срещу „ Б.“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 148057784, с правно основание чл. 29 ЗТР.
2.6.3. Отхвърля иска, предявен от бившите съдружници Г.Ж.И., Н.Я.Я., и П.В.П. срещу „Б.” ЕООД – гр. Варна, с правно основание чл. 29 ЗТР, за установяване несъществуването на обстоятелства, вписани под № 20080603183403 на Агенция по вписванията, а именно: заличаването на Д.С.А., като управител и едноличен собственик на капитала, вписване на нов управител и едноличен собственик на капитала С.Б.С., вписването на нов адрес.
2.8. За да отхвърли третия иск, който би възстановил правното положение, предхождащо първото порочно вписване и така да „възвърне“ дяловото участие на първоначалните съдружници, Окръжен съд – гр. Варна е изложил следните забележителни, и обезкуражаващи мотиви:
Решението за прехвърляне на дружествени дялове на едноличен собственик на капитала, придобил права в резултат на престъпление, е съществуващо, респ. не може да бъде квалифицирано като липсващо/невзето. Прехвърлителната сделка между несобственика, придобил от последващия приобретател, не е нищожна….. Спорът за непротивопоставимостта на сделката за продажба на дружествени дялове, сключена от мним собственик, на действителните собственици, следва да намери съдебно разрешение с участие на лицето, ползващо се от регистърния акт – последващия приобретател на дружествени дялове.
Или, преобразувани в логическа категория, изводите на ОС – Варна звучат така: от несъществуващото произтича съществуващото и действителното, което следва да се зачита от съда, страните и държавните учреждения.
2.9. Окончателната невъзможност съдружниците Г.Ж.И., Н.Я.Я. и П.В.П. да възстановят положението си на такива в „ Б.“ ООД чрез окончателното отричане на членствените им права, се консолидира с Решение по т.д.№ 207/2015 година на Варненския апелативен съд. С него е потвърден отказ за вписване на първоначалните съдружници Г. Ж. И., Н. Я. Я. и П. В. П. като единствени такива, в капитала на „Б.“ ООД. Като основание за отказа си АС-Варна приема, че решението с № 880/03.10.2014г. на ВОС по т.д. № 2297/2013г не разпростира СПН като обективни и субективни предели по отношение на последващите вписвания и отразявания в ТР (включващо три последващи прехвърляния на процесните дялове – описани в т.1.4. до 1.6 вкл.), предвид на което длъжностното лице по регистрацията, респ. съдът нямал правно основание да разпореди отразяване на промяна и по отношение на тези последващи вписвания. Или, според съда – АС – Варна, последващите прехвърляния на придобитите чрез престъпление дялове, извършени в хода на съдебни процеси, свързани с принадлежността им, са важими, правно-непродолими, съществуващи обстоятелства.
- Изводи, анализ, критика, съображения по поставените въпроси
Спорът за принадлежността на дяловете в „Б.“ ООД вероятно би бил решен окончателно още през 2010 година, ако съставът на АС – Варна, постановил решението си по т.д. 65/2010 год. е бил воден от началото, че правото, освен власт и процес, е стремеж към утвърждаване на принципа над процедурата, с цел постигане на възможно най-доброто решение, асоциирайки по този начин в съзнанието на страните юриспруденцията със справедливостта, а не с императивността – последната е последица, а първата е същността. Непопулярните разрешения, които биха преустановили окончателно спора още през 2010 година, подчинени на конкретната казуистика, поради което и в разрез с утвърдената практика, по необходимост изискват нетрадиционни интерпретации и тълкуване на формулираните в началото на изложението въпроси, които бяха следните:
3.1. Несамостоятелен ли е, и допустим ли е искът за нищожност на сделка, прехвърляща дялово участие в ООД ? Следва ли страна по такава сделка да обосновава и докаже правен интерес при предявяване на иск за несъществуване на продажбено отношение поради нищожност, в която и да е от хипотезите на чл. 26 от ЗЗД?
Установено и преобладаващо е позитивното виждане, че исковете по чл. 498 от ГПК (отм.), сега чл. 29 от ЗТР (установяване на нищожно и недопустимо вписване, и на несъществуване на вписано обстоятелство) били специални – Решение № 165 по т.д. 52/2012 на Варненския апелативен съд; Решение № 276 по т.д. 315/2012 на Варненския апелативен съд; Решение по т.д.№2092/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив, и др. Прилагателното „специални” не изяснява същността им. Специалността в случая вероятно е изведена от съдилищата и от ВКС от подсъдността, и реда за разглеждането им – по реда на търговските спорове, родово подсъдни на окръжния съд, но този ред се отнася за всички търговски спорове, а не само за регистърните искове. Особеността всъщност може да се изведе от предмета на исковете, който е свързан с характеристиката на всяка една от трите хипотези на порочни вписвания, визирани в чл. 29 от ЗТР. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, извършено от ненадлежен орган; недопустимо е вписването, извършено без да са налице процедурни предпоставки, обуславящи извършването му, или наличие на отрицателни такива – липсва заявление, последното е оттеглено или е подадено от нелегитимирано лице (Съгласно постановките в ТР №1/2002 год., важими и днес). Общото между нищожното и недопустимото вписване е, че при тях недостатъкът е свързан със самата процедура по вписване, и действията на участниците в нея. При вписване на несъществуващо обстоятелството порокът лежи извън процедурата по вписване и не се идентифицира с него. Съществуването или несъществуването на обстоятелството не е свързано с производството по вписването му. Процедурата при този вид порочно вписване е перфектна, но самото доказателствено и удостоверително действие е неистинско, и не съответства на действителното правно положение, т.е. удостовереното в базата данни на ТР липсва в обективната действителност. Или, както е посочил проф. Живко Сталев, в монографията „Търговски регистър”, изд. Софи- р, стр.241: “…самото съдържание на вписването обикновено не може да ни укаже, дали удостоверяването е истинско”. Следователно, искът за установяване на несъществуване (неистинност) има за предмет състояния и права, извън регистърното производство, т.е. извънрегистърни такива. Исковете за нищожност и недопустимост са само „процедурни“ искове, като техният предмет се концентрира върху действия, които в най-общ план са свързани със започването и приключването на вписването. Отликата на иска за несъществуване на вписано обстоятелство от исковете за нищожност и недопустимост, е съществена и съдържателна, и следва дори от граматическото тълкуване на чл. 29 от ЗТР – първите две предложения се отнасят до “вписването” (т.е до регистърния процес), а третото до несъществуване на вписано обстоятелство, т.е. касае извънрегистърните дейности. Подвеждането под един процесуален знаменател на исковете за недопустимост и нищожност на вписване, с тези за несъществуване на вписани обстоятелства в ТР, е прибързано обобщаване, което не държи сметка за различието в предмета им. Тази линия на генерализация е дала основание на правоприлагането да определи трите иска само като установителни, със собствена “самобитност”, на специални, и самостоятелни такива. Обособяването на тези “регистърни“ искове като отделен вид, е основният мотив на ВКС да обезсилва решения на инстанции по същество, в случаите, в които те са се произнесли само по недействителността на договори за продажба на дружествени дялове, без да е поискано допълнително установяване на несъществуване на произтичащото от договора вписано несъществуващо обстоятелство. “Поради имплицитното произнасяне по действителността на договора по чл. 129, ал. 2 ТЗ, самостоятелен иск за установяване несъществуването на такъв договор е недопустимо….Произнасянето по такъв (бел. ред. – иск за нищожност, или на недействителност на договор за продажба на дял) се включва инцидентно в произнасянето по специалния иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, самостоятелното произнасяне по него (бел. ред.) по иска за нищожност на договор по чл.129, ал.2 от ТЗ е лишено от правен интерес. Това е така, поради обстоятелството, че самият договор за прехвърляне на дружествени дялове не се вписва в търговския регистър, а се представя с оглед вписване на обстоятелството по чл. 119, ал. 1, т. 1 ТЗ – отразяване в дружествения договор на собствеността и разпределението на капитала“ Решение № 87 от 02.08.2013 г. по т.д.№ 68/2012 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Или, според ВКС, иск за нищожност на сделка, прехвърляща дял в ООД бил несамостоятелен такъв, и следвало задължително да се съединява и включва в този по чл. 29 от ЗТР, за да е допустим. Този неправилен в случая извод, се дължи на некоректното систематично тълкуване на чл. 119, ал. 1, т. 1 ТЗ с чл. 129, ал.2 от ТЗ, което не е необходимо, поради изчерпателния и ясен смисъл на нормата на чл. 129, ал.2 от ТЗ, указваща, че се вписва именно прехвърлянето на дяловете, а не друго. Чл. 119 от ТЗ визира различни регистърни задължения, тези по обявяване, които съставът на ВКС необосновано е приравнил на вписване. Или, нормативна и логическа връзка между обявяването на дружествения договор и защитата срещу порочно вписване няма, а тезата на ВКС ( а и на АС – Варна в т.д 65/2010) в посоченото решение е напълно неубедителна.
Процесуалният подход, отричащ самостоятелното предявяване на иска за нищожност на договор за прехвърляне на дружествен дял (независимо от основанието) е погрешен, неправилен, и израз на своеобразна съдопроизводствена интровертност, необосновано отделяща материалното право и носителите му от способите за защита. Според ВКС, допустимостта на иска за нищожност на сделка по чл. 129, ал.2 от ТЗ се предпоставя от своеобразна искова формула, включваща задължително, самостоятелно искане – да се установи несъществуване на вписаното обстоятелство, извършено въз основа на нищожния договор. Изискваната нарочна формулировка, съвпадаща с буквата на закона – чл. 29 от ЗТР, според ВКС, е процесуалното условие, положителната процесуална предпоставка, без която иск за принадлежност на дружествен дял (при спор между вписан и невписан съдружник в ООД, свързан с действителността на договора по чл. 129, ал.1 от ТЗ), е недопустим. Подобно изискване е неоправдано. С искови формули процесът не си служи повече от 25 века, и постановката, според която правото на иск се обвързва с точно предначертан, „екзактен“ петитум, е най–малкото неубедителна, освен нефункционираща.
Всъщност, искът за нищожност на договор за прехвърляне на дружествен дял и искът за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, поради недействителността на договора за прехвърляне на дял, нямат различен, а напротив – имат еднакъв предмет. Защото не може да се установи, дали вписаното обстоятелството съществува, или не, ако със сила на пресъдено нещо не се установи или отрече спорното правоотношение – действителността на прехвърлителната сделка по чл.129, ал.1 от ТЗ, от което може да се прави и извод за това, дали принадлежността на дружествения дял е в патримониума на ищеца, или в този на ответника. Решаващата дейност на съда и в двата случая (при иск по чл.29 от ЗТР, включващ този по чл.26 от ЗЗД, или само по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД) е една и съща, след подвеждане на фактическите констатации под правната норма, съдът прави извод за съществуване или несъществуване на спорното правоотношение – сделка с дял в ООД. Или, ако си послужим с пример, сходен на разглеждания с казуса по т.д. 65/2010 на ВАС, при твърдяно нищожно прехвърлянето на дялове, заради подправка на подписите на продавача в нотариално заверен договор по чл.129, ал.2 от ТЗ съдът, приемайки, че подписът на продавача е неистински, подвежда това фактическо положение под нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, за да установи с решението, и със сила на пресъдено нещо, че договорът е нищожен поради липса на съгласие, т.е. правоотношението прехвърляне на дялове не съществува като такова. Следователно, само с изводите за съществуването (респ.несъществуването на договора и неговата действителност) се изчерпва дейността на съда, и предмета на делото, както по иска, формално именуван като такъв по чл. 29, ал. 1 от ЗТР, така и по иск по с правно основание чл.26 от ЗЗД вр. чл.129 от ТЗ. По отношение на т.нар. установяване на несъществуване на вписано обстоятелство, съдът не извършва същинска решаваща, а само фактическа дейност, съпоставяйки данните по извършеното вписване на несъществуващо прехвърляне с тези по недействителния (нищожен) договор, за да формира отделен диспозитив, установяващ порока на вписването. Едва ли съпоставката на едни факти с други може да образува сърцевина, същност на съдебната деятелност.
Следователно, спорна и нееднозначна е изобщо квалификацията на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТР като самостоятелен такъв, диспозитивът по него е обусловен, зависим от преценката за валидността на сделката по чл.129, ал.2 от ТЗ. В случая, решаваща е преценката за това дали договорът е действителен, която образува и предмета на делото, защото не може да се отхвърли иска по чл.29 от ЗТР, ако съдът е установил недействителност на договора за продажба на дружествени дялове, и обратното.
По–скоро тревожни, независимо че потвърждават тезата за допустимост на самостоятелен иск за недействителност на продажба на дялове в ООД, са мотивите към решение по т.д. 581/2009 на ВКС, ІІ т.о. и към решение по т.д. 752/2012 година на ІІ т.о. на ВКС. Първото решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите за обусловеността на иска с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) от иска по чл. 26, от ЗЗД, доколкото резултатът от втория иск дава отговор на въпроса съществуващо или несъществуващо е обстоятелството, въз основа на което е извършено атакувано с първия иск вписване. Отменяйки решение на АС, касационната инстанция по т.д. 581/2009 на ВКС, ІІ т.о, е указала на новия състав да се произнесе по иска по чл. 26 от ЗЗД, като самостоятелен такъв, обуславящ този по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), сега чл. 29 от ЗТР. Мотивите във второто решение са свързани с тълкуване на въпроса, свързан с действието на влязло в сила съдебно решение от 23.03.2005 г. на ПОС (Пловдивски окръжен съда) по т.д. № 50/2005, с което е прогласена нищожност на продажба на 80 на сто от капитала на приватизирано дружество, представляващи дялове в ООД. Тези две решения, съпоставени с коментираното – т.д. 65/2010 на АС- Варна и Решение № 87 от 02.08.2013 г. по т.д № 68/2012 г., І т.о. на ВКС, свидетелстват за колебания, липса на единодушие по принципен въпрос, свързан с ред за защита на правото собственост в широк смисъл (каквото представлява и правото на участие и дял в ООД). Правната несигурност, произтичаща от различните и противоположни разрешения, предполага произвол в окончателните съдебни актове, рефлектиращ непоправимо и окончателно върху имуществото на конкретните страни в процеса, доизграждайки по този начин ново убеждение в обществото, че съдът абдикира последователно, но уверено от функцията си да бъде последен, но убедителен гарант на собствеността и предвидимата инвестиционна среда.
Не могат да се споделят и тезите за липса на правен интерес от самостоятелно предявяване на иск за недействителност на продажба на дялове по чл.124, ал.1 от ТЗ вр. чл. 129, ал.2 от ТЗ вр. чл. 26 от ЗЗД, без последният да е съединен с такъв по чл. 29 от ТЗ. В редица случаи ВКС е потвърждавал решения на инстанции по същество (Решение по т.д № 713/2008, отхвърлящо иск за нищожност на цесия; Решение по т. д 116/2009 ІІ т.о, отхвърлящо иск за нищожност на сделка с акции; Решение по т.д 354/2005 година за валидността на продажба на имот от АД и др. ), с което споровете, касаещи изобщо допустимостта на самостоятелен иск за обявяване на недействителност на сделки, в която и да е от хипотезите на чл. 26 от ЗЗД, остават значими само в догматичен ракурс. Въпреки че интересът все повече се представя като процесуален катинар, който страните трябва да отключат за да получат право на участие в който и да е процес, ВКС в практиката си по чл. 290 от ГПК признава такъв не само на страните по сделка или друго материално правоотношение, но и на трети лица. Забележително в тази насока е решение по т.д. 1069/2011 год., І т.о. на ВКС, в което касационната инстанция приема, че за допустимост на установителен иск е достатъчен и евентуален интерес, представляващ, цитираме: „косвена полза, която правният субект може да има от уважаване на подобен иск, което би обосновало правния му интерес и съответно допустимостта на иска”. Според ВКС, „Диспозитивното начало в процеса предоставя свобода на преценка на ищеца да определи предмета на делото и страните, като не е изключено между едни и същи страни да е възможно да има множество правоотношения, което не означава, че този, които търси правна защита е задължен да я изчерпи в рамките на едно съдебно производство, т.е. въвеждайки основания по отношение на всички правоотношения в рамките на този процес.“ Следването на този принцип налага отпадане на изискването искът за несъществуване на правоотношението по чл.129, ал.2 от ТЗ да се съединява задължително с регистърния по чл.29 от ЗТР като условие за допустимост. Законът и установената практика безспорно не могат да обхванат и изчерпят всички хипотези, свързани с интереса от уважаване на установителен иск, независимо от неговия предмет.
В решение по т.д.№ 710/2012 г. ІІ т.о, на ВКС, се разширява обхвата на процесуалната предпоставка – интерес, като според ВКС “правният интерес на всеки правен субект да иска прогласяване нищожността на сделка, не се основава единствено на правото на собственост или на качеството на страна по сделката и не може да бъде отречен, дори интересът да не е непосредствен“.
Мотивите по т. д. № 710/2012 г. ІІ т.о, на ВКС разкриват несъстоятелността на изводите на АС – Варна, отричащи интереса на съдружниците от упражняване на правото на иск за прогласяване на нищожност на сделките, с предмет собствените им дялове в „Б“ ООД. Това е така, защото по аргумент от противното, според ВКС, страната по сделката (спорното правоотношение) винаги има интерес да установи несъществуването му, без провежда нарочно процесуално обосноваване на тази процесуална предпоставка. Това заключение следва от съдържанието на чл.124, ал.1 от ГПК, предл. второ и целта на установителния иск – „да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения, като разпръсне облаците на съмнението, обкръжаващи спорното право“- проф. Живко Сталев, „Българско гражданско процесуално право“, Университетско издателство, 1994 год. Обратното положение, затварящо вратите на процеса за страна по спорно правоотношение, заради неоткрит от съда интерес, е отказ от необходима съставка на обществения ред – правосъдието.
Колебание в характеристиката на иска по чл.29 от ЗТР като установителен и самостоятелен такъв внасят хипотезите, в които дяловете са прехвърлени чрез измама, заплашване, грешка; или ако договорът за прехвърляне на дружествени дялове не е изпълнен – не е платена уговорената цена. В тези случаи, за заинтересованата страна единственият способ за възстановяване на законосъобразното състояние и за защита е предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 27 (във всички хипотези) от ЗЗД, чл. 87 и сл. от ЗЗД. Спорно е допустимостта на съединяването на конститутивен иск във всяка една от хипотезите с установителния по чл. 29 от ЗТР. Исковете по чл. 29 от ЗТР се разглеждат само по реда на глава тридесет и втора от ГПК, в която са поставени и исковете, свързани с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество (такива са тези по чл. 71 от ТЗ и чл. 74 от ТЗ). Следователно, по различен процесуален ред следва да се разгледат исковете, свързани с участие в търговско дружество и исковете за унищожаване на договор за продажба на дружествени дялове (който не е абсолютна търговска сделка), напр. поради заплашване – чл. 30 от ЗЗД. Граматическото тълкуване на чл.365, ал.1, т.3, предл.първо ГПК сочи на искове, чиято основна предпоставка е съществуващо участие, като комплексно правоотношение, а не юридическите факти, свързани с възникването и прекратяването му. Т.е., различният предмет и ред за разглеждане на исковете чл. 29 от ЗТР (чл.365, ал.1 т.3, предл. второ) и тези по чл.30 от ЗЗД (чл.27 от ЗЗД), препятства съединяването им, и налага самостоятелното предявяване на иска за унищожаване на сделката прехвърляне на дружествени дялове.
В случая, важен и значим е не само въпросът за допустимостта на кумулативно съединяване на искове, а последицата от уважаване на конститутивен иск, свързан с продажба на дружествени дялове, който може да се предяви самостоятелно (липсва практика в обратния смисъл). Очевидно, в този случай вписаното обстоятелство – прехвърляне на дружествени дялове поради заплашване или измама например, и като неистинско, следва да бъде заличено по силата на чл.297 от ГПК, а не поради постановяване на отделен диспозитив, разпореждащ заличаването (какъвто дори по исковете по чл.29 от ЗТР, съдилищата не постановяват).
Разгледаните възможни хипотези на унищожаване на сделки, свързани с обстоятелства, подлежащи на вписване, водят до заключението, че до установяване несъществуването на вписано обстоятелство може се достигне и чрез предявяване на конститутивен иск, без нарочно и специално предявяване на установителния иск по чл. 29 от ЗТР. Това е така, защото случаите на недопустими и нищожни вписвания, представляващи процедурни пороци подлежат на предварително обобщение, лимитирани са, предвидими са. Не така стоят нещата с вписванията на несъществуващи обстоятелства. Последните удостоверяват правни и фактически състояния, които не отговарят на действителността – умозримата и емпиричната, т.е. – основанията, поради които е вписаното обстоятелството може да е несъществуващо, са непредвидими и неизброими. Следователно, процесуалната абсолютизация на иска по чл.29, ал.1 , предл. трето от ЗТР е ненужна, и без нормативно и логическо основание. Исковете, които биха разкрили и установили несъществуване на едно правно състояние, което е вписано в ТР, могат и да не съдържат петитум в тази насока, за да са допустими. Основание за този извод се съдържа и в нормата на чл. 30 от ЗТР, предвиждащ нарочно регистърно производство по заличаването на обстоятелството, за което със сила на пресъдено нещо е установено несъществуването му. Или, самото решение по чл.29 от ЗТР не постига непосредствено целите на иска – заличаване, отстраняване на неистинското обстоятелство. Напълно възможно е да не се стигне до заличаване, както поради процесуална пасивност на заинтересованите лица, така и поради незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по вписванията. Тези вероятни хипотези по никакъв начин не се отразяват на действието на решението, с което е установено неистинското вписване. Последното е противопоставимо, правно важимо спрямо дружеството и другите заинтересовани лица и държавните учреждения.
Изводът е, че е допустимо самостоятелно предявяване на искове, свързани с установяване на недействителността на действия и сделки, които са и едновременно с това обстоятелства, подлежащи на вписване в търговския регистър. Интерес от предявяване на такъв иск от страните по сделка или участници в правоотншението, подлежащо на вписване, не следва да се доказва, последният произтича от закона.
Автор: Веселин Иванчев, юрист
Подобни статии
Договорът за прехвърляне на дялове в ООД и невъзможното му действие без А4
ТЪЛКУВАНЕТО КАТО САМОЦЕЛ И УДОВОЛСТВИЕ ЗА ТЪЛКУВАЩИЯ
ТЪЛКУВАНЕТО КАТО САМОЦЕЛ И УДОВОЛСТВИЕ ЗА ТЪЛКУВАЩИЯ Още за съдържанието на пълномощното и ТР 5/2014 на ОСГТК ( очаквано)
НЕОБХОДИМО ЛИ Е РЕШЕНИЕ НА ОС НА ООД КАТО УСЛОВИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДЕЙСТВИЯ НА УПРАВИТЕЛЯ ПО ВКЛЮЧВАНЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО КАТО УЧАСТНИК В ДРУГО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ПО ЧЛ.137, АЛ. 1, Т. 6 ТЗ?
ПОЕМАНЕ НА ДРУЖЕСТВЕНИ ДЯЛОВЕ ПО ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО
