ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО СТАБИЛИЗАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВЦИ

1. В чл. 761 от Търговския закон (ТЗ) е уредено правилото, според което производството по стабилизация може да се открива само за лица, които имат търговско качество. То е приложимо за всички търговци, от което следва недопустимост за откриване на стабилизационно производство по отношение на непритежаващи търговско качество лица.

В ТЗ са предвидени изключения и в двете проявления на горепосоченото правило, които частично съвпадат с изключенията от правилото, според което и производство по несъстоятелност може да се открива само за търговци.

В чл. 764 ТЗ са уредени изключения от изискването, според което производство по стабилизация може да се открива за всички търговци, а в чл. 763 ТЗ е предвидено изключение, според което такова производство може да се открива и за лица, които не са търговци. Именно тези две разпоредби се анализират в следващото изложение.

2. В чл. 764 ТЗ са посочени четири вида търговци, по отношение на които е недопустимо да се открива производство по стабилизация: публично предприятие, което упражнява държавен монопол; публично предприятие, което е създадено с особен закон; банка и застраховател.

Първите два субекта напълно съвпадат с тези, за които чл. 612, ал.1 ТЗ постановява неприложимост и на производството по несъстоятелност.

Публично предприятие, което упражнява държавен монопол, може да бъде еднолично търговско дружество (ЕДТ)- еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) или еднолично акционерно дружество (ЕАД) с държавно участие в капитала ( срв.  чл. 61 ТЗ). Тези дружества се образуват с акт на Министерския съвет (МС), който се определя като разпореждане [1], или като решение [2]. Този акт се квалифицира като административен акт с гражданскоправни последици [3] или като едностранна сделка[4], тъй като при извършване на стопанска дейност държавата действа не като публичноправен субект, а като ЮЛ, което упражнява правото на частна държавна собственост, поради което встъпва в отношенията на равнопоставеност с другите гражданскоправни субекти (ФЛ и ЮЛ), а не в отношенията власт- подчинение[5]. Решението на МС за образуването на ЕООД и ЕАД с държавно участие има само административноправна форма, но по съдържание е гражданско-правно волеизявление, поради което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по ред на Административно процесуалния кодекс (АПК)[6]. Следователно в качеството им на субекти на частното право (ЮЛ и търговци) за ЕООД и ЕАД с държавно участие също би следвало да се открива производство по несъстоятелност и по стабилизация. Не прилагането на двете производства според чл. 612, ал. 1 и чл. 764 ТЗ за ЕООД и ЕАД с държавно участие се основава на друго – упражнявания от някои от тези дружества държавен монопол.

Често в обикновения език, а понякога и в икономическата теория и практика монополното положение се смесва с господстващото положение на пазара (напр. говори се за естествени монополисти).

Член 612, ал. 1 и чл. 764 ТЗ имат предвид само ЕТД, които упражняват държавен монопол. Такъв може да се установява само със закон и то за извършване на изчерпателно[7] посочените в чл. 18, ал. 4 от Конституцията на РБългария (КРБ) дейности (железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества). Член 612, ал.1 и чл. 764 ТЗ са приложими за търговските дружества, които имат господстващо положение на пазара, защото с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп на пазара, технологично равнище и стопански отношения с други субекти могат да попречат на конкуренцията на съответния пазар, тъй като са независими от своите конкуренти, доставчици или купувачи  (срв. чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията – ЗЗК). Член 19, ал. 3 ЗЗК изрично обявява за недействително всяко предоставяне на монополно положение, което не е на основание закон или е за непосочени в чл. 18, ал. 4 КРБ дейности, докато установяването на господстващо положение е винаги конкретно за всеки отделен случай в практиката и се преценява за определен по географски и продуктов признак пазар.

Под създадено с особен закон публично предприятие по смисъла на чл. 612, ал. 1 и чл. 764 ТЗ се имат предвид държавните предприятия според чл. 62, ал. 3 ТЗ. Те не са търговски дружества, но са ЮЛ и търговци, които също са равнопоставени на останалите участници в гражданския (търговския) оборот[8], въпреки че специални закони причисляват държавните предприятия към организациите от публичния сектор (напр. Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор). Причините за изключване от закона на прилагането на производството по несъстоятелност и по стабилизация се основават на специфичното място и значение на държавните предприятия за националната икономика, тъй като по правило те задоволяват комплексни потребности на населението, имат многобройни (неперсонифицирани) потребители (клиенти) на предлаганите от тях стоки, работи или услуги, а някои от тях изпълняват и социални функции. Тези обстоятелства обуславят централизираното държавно управление, под което и в рамките на дадения особен закон да се извършват необходимите саниращи или ликвидационни действия спрямо държавните предприятия, а не по общия ред на ТЗ относно производството по стабилизация и по несъстоятелност.

Банките и застрахователите също са ЮЛ и търговци по своята правноорганизационна форма (АД, съответно АД или взаимозастрахователни кооперации), но имат специфично значение за финансовата система на държавата. Достатъчно е да се отбележи, че по същата икономическа логика (както при държавните предприятия) и засиления държавен надзор върху банковата и застрахователната дейност, за банките и застрахователите е недопустимо да се открива стабилизационно производство, тъй като тяхното финансово стабилизиране се извършва по предвидени в специалното (особеното)законодателство административни процедури. За банките и застрахователите обаче може да се открива производство по несъстоятелност, но по реда на съответния особен закон – Закон за банковата несъстоятелност (ЗБН) или Кодекса за застраховането (КЗ).

Член 764 ТЗ съдържа изключение от правило, поради което не би следвало да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. Следва да се има предвид обаче, че както чл. 1 (2) от Регламент (ЕС) 2015/848, така и чл. 1 (2) от Предложението за директива за превантивно преструктуриране от 2016г. значително в по-голяма степен ограничават в персонално отношение прилагането на производствата по стабилизация (преструктуриране)[9]. Регламент (ЕС) 2015/848 не се прилага (включително спрямо пред-несъстоятелни производства, образувани поради вероятност от неплатежоспособност с цел нейното избягване или избягването на преустановяването на стопанската дейност на длъжника) за: застрахователни дружества; кредитни институции; инвестиционни посредници и други посредници, институции и предприятия, доколкото те са обхванати от Директива 2001/24/ЕС; предприятия за колективно инвестиране. Още по-съществени персонални ограничения предвижда чл. 1(2) от Предложението за директива, според който тя няма да се прилага за пред-несъстоятелни процедури по преструктуриране не само по отношение на горепосочените субекти, но и спрямо: централни контрагенти, които са определени в Регламент (ЕС) № 648/2012; централни депозитари на ценни книжа, както са определени в чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) 909/2014; други финансови институции и субекти, посочени в чл. 1, пар. 1, ал. 1 от Директива 2014/59/ЕС.

Характерно за посочените в Регламент (ЕС) 2015/848 и в Предложението за директива субекти, за които е предвидена неприложимост на производствата по стабилизация (преструктуриране) са специфичните функции, които те изпълняват и значението им за финансовата система на държавите членки, поради което спрямо тях се упражнява засилен държавен надзор от специализирани органи с призната от закона широка компетентност в това отношение. Този надзор се проявява преди всичко в разрешително-нормативната система за образуване, преобразуване и прекратяване с ликвидация на разглежданите субекти, чиито физически състав включва три елемента – учредителен акт (решение за преобразуване или за прекратяване), лиценз (разрешение) от компетентен държавен орган, вписване в съответен регистър (регистри). Освен това тези субекти могат да се прекратят с ликвидация и по разпоредителната система чрез отнемане на лиценза за извършваната от тях дейност. Прилагането на двете системи е характерно не само за банките и застрахователните дружества и за посочените в Регламент (ЕС) 2015/848 и в Предложението за директива субекти, но и за други ЮЛ (предимно за АД) – финансови и стокови борси, осигурителни дружества, публични дружества и др.

Гореизложеното дава основание de lage ferenda да се препоръча разширяване на персоналните ограничения по чл. 764 ТЗ, ако не за всички дружества, за които се прилага разширително-нормативната система, то поне за част от тях (освен банките и застрахователните дружества).

3. Второто изключение от общото правило е, че в определени от закона случаи производство за стабилизация може да се открие и за лица, които не са търговци.

Второто изключение от общото правило също не съвпада напълно при двете производства – по несъстоятелност и по стабилизация. За сметка на трите уредени в чл. 609, 610 и 611 ТЗ изключения, при които производство по несъстоятелност може да се открие и за лица, които не притежават търговско качество – прикрито лице при скрито съочастие, неограничено отговорни съдружници в СД, КД и КДА и наследници на починал ЕТ или на неограничено отговорен съдружник, в чл. 763 ТЗ е предвидено само едно изключение, при което стабилизационно производство може да се открие и за лица, които на са търговци – за неограничено отговорни съдружници в СД, КД и КДА. Член 763 ТЗ напълно съответства на чл. 610 ТЗ.

В търговскоправната доктрина се изтъква, че в изключението по чл. 763 ТЗ, според който едновременно с откриването на производството по стабилизация за търговското дружество се смята за открито и производството по стабилизация за неограничено отговорните съдружници, няма логика (смисъл), като се държи сметка за характера и целите на производството по стабилизация. То не е изпълнително производство и няма за цел да се осребрява имуществото на дружеството, респ. на неговите неограничено отговорни съдружници. Последните не са търговци в това им качество, често пъти не са търговци и на собствено основание. Поддържа се, че целите на производството по стабилизация срещу търговското дружество би могло да се постигнат с уреждане на законови ограничения върху правата на неограничено отговорните съдружници да се разпореждат със свое имущество, докато трае производството по стабилизация, вместо de lege lata да им се възлагат разноските, които съпътстват откриването на производство по стабилизация [10].

Гореизложените аргументи против изключението от общото правило по чл. 763 ТЗ не трябва да се оставят без внимание. Действително, откриването на производство по стабилизация и за неограничено отговорните съдружници в СД, КД и КДА има смисъл и практическо значение само ако това производство приключи неуспешно и за търговеца се открие производство по несъстоятелност, тъй като наложените ограничения по отношение на неограничено отговорните съдружници по време на стабилизационно производство (напр. забраната за извършване на плащания по чл. 776, ал. 1 ТЗ, забраната за прихващане по чл. 779, ал. 2, спирането на изпълнителни дела по чл. 780, ал. 2 ТЗ и др.)спомагат за запазване на тяхното имущество (активи). Това имущество формира отделна маса на несъстоятелността в производството по несъстоятелност, от която дружествените кредитори могат да се удовлетворят за вземането си, което не е било удовлетворено от имуществото на дружеството (срв. чл. 743 ТЗ).

В стабилизационното производство обаче се предлага, приема и утвърждава само план за стабилизация на дружественото предприятие, а не и на това на неограничено отговорните съдружници, ако те са търговци на собствено основание. Производството по стабилизация има приоритетно охранителен характер за търговеца[11], а не е универсално принудително изпълнение, както традиционно се определя производството по несъстоятелност срещу длъжника, за което е присъщо да се съчетае с едновременното откриване на такова производство и по отношение на неговите неограничено отговорни съдружници.

По тази причина непосредствената опасност от неплатежоспособност , която е другата предпоставка за откриване на същинско производство по стабилизация, следва да се преценява само за дружеството, а не за неговите неограничено отговорни съдружници. Впрочем и неплатежоспособността като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност трябва да е налице само за дадено СД, КД и КДА, а не се установява и за неограничено отговорните му съдружници[12]. Но докато имуществото на неограничено отговорните съдружници е от значение при преценката за неплатежоспособност на дружеството[13], тъй като и те са длъжници в производството по несъстоятелност и от тяхното имущество също се образува маса на несъстоятелността за удовлетворяване на дружествените и личните кредитори[14], то имуществото на неограничено отговорните съдружници не следва да се взима предвид при установяване на непосредствена опасност от неплатежоспособност. Тя трябва да е налице само по отношение на съответното СД, КД или КДА, тъй като само дружественото предприятие ще се стабилизира след откриване на същинското производство по стабилизация.

Както в чл. 610 ТЗ, така и в чл. 763 ТЗ е предвидено, че производството по несъстоятелност или по стабилизация за неограничено отговорните съдружници се смята за открито едновременно с откриване на съответното производство за търговското дружество. По правило с израза „се смята“ или „се счита“ се означават правни норми, които съдържат презумпции. Това дава основание да се приеме, че и в двете разпоредби е уредена една необорима презумпция[15]. От това следва, че съдът е длъжен да открие производство по несъстоятелност или по стабилизация за неограничено отговорните съдружници и без това да е поискано в съответната молба. И двете производства следва да се смятат за открити и по отношение на неограничено отговорните съдружници дори ако това не е посочено изрично в съответното решение или определение, без да е необходимо допълване на съответния съдебен акт[16].

Съгласно чл. 280а, ал. 2 ТЗ за европейското обединение по икономическите въпроси (ЕОИИ) може да се открие производство по несъстоятелност съгласно част 4, но за членовете му чл. 610 ТЗ не се прилага , въпреки че те отговарят за задълженията на обединението по правилата за СД (вж. чл. 280а, ал. 3 ТЗ). А щом за членовете на ЕОИИ не може да се открива производство по несъстоятелност, когато такова производство е образувано за обединението, по отношение на тях не може да се открива и производство по стабилизация, тъй като неговата основна цел е именно предотвратяването на откриване на производство по несъстоятелност. Както се разгледа, правилото е за съвпадане на субектите, за които могат да се откриват двете производства, а изключенията от това правило са в друга насока – за определени търговци не може да се открива производство по стабилизация, въпреки че за тях може да се образува производство по несъстоятелност.

На това основание не може да се открива производство по стабилизация и за лицата по чл. 2 ТЗ – селскостопански производители, занаятчии, упражняващи свободна професия, извършващите услуги с личен труд или хотелски услуги чрез предоставяне на стаи в обитавани от тях жилища.

По мое мнение е по-оправдано и логично именно за субектите по чл. 2 ТЗ да се уреди законово изключение от правилото, според което производство по стабилизация може да се открива само за търговци, в сравнение с предвиденото в чл. 763 ТЗ откриване на такова производство за неограничено отговорните съдружници в СД, КД и КДА. Лицата по чл. 2 ТЗ извършват стопанска (търговска) дейност, т. е. те са предприемачи по смисъла на европейското законодателство и имат предприятие, което дори да не изисква дейността му по предмет и обем да се води по търговски начин (по чл. 1, ал. 3 ТЗ), може да се нуждае от стабилизиране. Още повече, че и в други насоки нашето законодателство приравнява субектите по чл. 2 ТЗ на търговци (напр. по отношение на срока за изпълнение на парични задължения по чл. 303а, ал. 6 ТЗ и с оглед възможността да бъдат залогодатели по договори за особен залог съгласно чл. 3, ал. 1 ЗОЗ). Следва да се има предвид също, че с оглед изискването за търговско качество на субектите, за които е допустимо да се откриват производства по стабилизация и по несъстоятелност нашето търговско законодателство стои сравнително най-близко до разрешенията на френското право, което обаче допуска прилагане на процедурата по съхранение (sauvegarde) и по отношение на лица, съвпадащи със субекти по чл. 2 ТЗ. За тях обаче може да се открива и производство по несъстоятелност, което по нашето право е недопустимо. Това е същественият аргумент за неуреждане на възможност за откриване на производство по стабилизация по отношение на лицата по чл. 2 ТЗ.

Не може да се открива производство по стабилизация и по молба на наследниците на починал ЕТ. Те обаче могат да поискат продължаване на производството, ако ЕТ – молител е починал след откриването му. Производството продължава и при такава смърт на неограничено отговорен съдружник.

4. Законът не посочва изрично последиците при подаване на молба за стабилизация от лице, което не е търговец, или от търговец за който не може да се открива същинско производство по стабилизация (публично предприятие по чл. 764 ТЗ, банка или застраховател). В тези случай липсва първата материалноправна предпоставка за откриване на същинско производство по стабилизация.

В чл. 771, ал. 2 ТЗ обаче е уредена хипотезата, при която молбата е подадена от търговец, за когото може да се открива производство по стабилизация, но са налице посочените в чл. 762, ал. 3 ТЗ пречки. Тези пречки са: непоискване обявяването в търговския регистър на годишните финансови отчети (ГФО) за последните три години преди подаване на молбата за стабилизация; подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност преди подаване на молба за стабилизация; откриване на производство по стабилизация през последните три години преди подаване на молба за стабилизация; поемане на повече от 1/5 от задълженията на търговеца към свързани с него лица или към лица, които са придобили през последните три години вземания от свързани с търговеца субекти. В тези хипотези не може да се открие същинско производство по стабилизация, като съдът с разпореждане трябва да прекрати предварителното стабилизационно производство по молбата за стабилизация, която подлежи на връщане на молителя (вж. чл.771, ал. 2 ТЗ).

В доктрината се приема, че на още по-силно основание от чл. 771, ал. 2 във връзката му с чл. 762, ал. 3 ТЗ следва, че и когато молителят няма търговско качество или е търговец, за който не може да се открива производство по стабилизация, молбата за стабилизация е недопустима и следва да се отхвърли с разпореждане[17]. Следва да се има предвид обаче, че според приетото в съдебната практика за производството по несъстоятелност, изискуемото по закон качество на молителя (по делото кредитор на длъжника по търговска сделка) е въпрос на материалноправна легитимация, по която съдът се произнася с решението за откриване на производство по несъстоятелност[18]. От друга страна, когато констатира, че не е налице втората материалноправна предпоставка за откриване на производство по стабилизация – непосредствена опасност от неплатежоспособност, тъй като търговецът-молител вече е в състояние на неплатежоспособност или на свърхзадълженост, съгласно чл. 773, ал. 1, т. 2 ТЗ съдът отхвърля молбата за стабилизация с определение, т.е. като неоснователна, а не като недопустима (с разпореждане).
 

автор: Тихомир Николаев Николов,
заместник председател на УС на
„Асоциацията на синдиците в България“

 

[1] Вж. Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1994, с. 118 и Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга трета. С., 1998, с. 707.

[2] Вж. Стефанов, Г. Еднолични търговски дружества. С., 2015, с. 123.

[3] Вж. Таджер, В. Новото в правната уредба на търговските дружества с държавно участие – В; съвременни частноправни проблеми, С., 1995, с. 203-210 и Р- 1383- 1996 ВКС, V г.о.

[4] Вж. Калайджиев,  А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С., 2014, с. 305- 306, и акционерно дружество.С., 2019, с.294.

[5] Р- 3- 2008 и Р- 3 2014 на Конституционни съд.

[6] Вж. Стефанов, Г. Еднолични търговски дружества, с. 123- 125, както и ТР- 2- ОС на ВАС и Р- 66- 1997 ВКС, V г.о.

[7] Така Р- 6 2000 на Конституционния съд.

[8] Така Голева,П.Търговско.Книга първа.С.,2001,с.99; Герджиков, О.Коментар на търговския закон.Книга първа.С., 2007, с.328; Стефанов, Г.Еднолични търговски дружества, с.117-121.

[9] За прилагането на Регламент(ЕС) 2015/848 вж. по-подробно Сърбинова,Д.  Приложимо право в производство по несъстоятелност с международен елемент-новости в правната уредба и практиката на съдилищата,сп.Търговско право, кн. 4, 2017, с. 73 и сл. Пълното название на горепосоченото предложение за директива е „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задълженията и за изменение на Директива 2012/30/ЕС

[10] Вж. Григоров, Гр. Несъстоятелност, с., 2017 , с. 436

[11] По тази причина възражения поражда твърдението на Гр. Григоров (вж.Несъстоятелност,с.436), че производството по стабилизация се открива срещу търговското дружество, тъй като по-скоро то се открива в негова полза.

[12] Така и съдебната практика, Вж. напр. Р-27-1996 на СГС, т.о., I състав.

[13] Така Р-531-2006 на ВКС, Iт.о.

[14] Така Р-90-2016 на ВКС, Iт.о.

[15] Така Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност, В.Търново, 2018, с.35 по отношение на презумпцията по чл. 610 ТЗ.

[16] Вж. Стефанов, Г. Търговска несъстоятелност, В. Търново, 2018,с.35(за съдебното решение по чл.610ТЗ). Обратно Попова, В.Избрани съчинения в три тома. Том втори. Несъстоятелност. С., 2014, с.163 и Тянкова, Я. Несъстоятелност на лица-нетърговци. С., 2010, с.200.

[17] Вж.Стефанов, Г.Търговска несъстоятелност, с.342.

[18] Вж. Р-45-2017 на ВКС, IIт.о.

 

---

---

---

[1] Вж. Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1994, с. 118 и Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга трета. С., 1998, с. 707.

[2] Вж. Стефанов, Г. Еднолични търговски дружества. С., 2015, с. 123.

[3] Вж. Таджер, В. Новото в правната уредба на търговските дружества с държавно участие – В; съвременни частноправни проблеми, С., 1995, с. 203-210 и Р- 1383- 1996 ВКС, V г.о.

[4] Вж. Калайджиев, А. Търговски дружества. Персонални дружества. Дружество с ограничена отговорност. С., 2014, с. 305- 306, и акционерно дружество.С.,2019,с.294.

[5] Р- 3- 2008 и Р- 3 2014 на Конституционни съд.

[6] Вж. Стефанов, Г. Еднолични търговски дружества, с. 123- 125, както и ТР- 2- ОС на ВАС и Р- 66- 1997 ВКС, V г.о.

[7] Така Р- 6 2000 на Конституционния съд.

[8] Така Голева,П.Търговско.Книга първа.С.,2001,с.99;Герджиков,О.Коментар на търговския закон.Книга първа.С.,2007,с.328;Стефанов,Г.Еднолични търговски дружества,с.117-121.

[9] За прилагането на Регламент(ЕС) 2015/848 вж. по-подробно Сърбинова,Д. Приложимо право в производство по несъстоятелност с международен елемент-новости в правната уредба и практиката на съдилищата,сп.Търговско право,кн.4,2017,с.73 и сл.Пълното название на горепосоченото предложение за директива е „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задълженията и за изменение на Директива 2012/30/ЕС

[10] Вж.Григоров,Гр.Несъстоятелност,с.,2017 ,с.436

[11] По тази причина възражения поражда твърдението на Гр. Григоров (вж.Несъстоятелност,с.436), че производството по стабилизация се открива срещу търговското дружество, тъй като по-скоро то се открива в негова полза.

[12] Така и съдебната практика,Вж.напр.Р-27-1996 на СГС,т.о.,I състав.

[13] Така Р-531-2006 на ВКС, Iт.о.

[14] Така Р-90-2016 на ВКС,Iт.о.

[15] Така Стефанов,Г.Търговска несъстоятелност,В.Търново,2018,с.35 по отношение на презумпцията по чл. 610 ТЗ.

[16] Вж.Стефанов,Г.Търговска несъстоятелност,В.Търново,2018,с.35(за съдебното решение по чл.610ТЗ).Обратно Попова,В.Избрани съчинения в три тома.Том втори.Несъстоятелност.С.,2014,с.163 и Тянкова,Я.Несъстоятелност на лица-нетърговци.С.,2010,с.200.

[17] Вж.Стефанов,Г.Търговска несъстоятелност,с.342.

[18] Вж.Р-45-2017 на ВКС,IIт.о.