1. Въведение
Предмет на изследване на настоящата статия представлява правния режим, под който се поставят сградите или постройките, чието изграждане става по време на сключен граждански брак между съпрузи. В настоящото изложение е направен опит да се изясни при какви хипотези и обстоятелства построеното през време на брака става съпружеска имуществена общност (СИО) и кога изграденото в този момент е лично имущество на някого от двамата съпрузи. Изясняването на разглеждания въпрос е от важно теоретично и практическо значение по отношение на произхода на собствеността, която възниква върху построеното и в този смисъл дали при евентуални разпоредителни сделки с него следва да се изисква участието и на двамата съпрузи или само на единия от тях. Статията засяга мнения и становища по интересни въпроси във връзка с предмета на изследване, изложени в правната доктрина и залегнали в съдебната практика, като по тях са направени коментари и е изразена позиция. Изследването има за цел да бъде полезно и да предизвика интереса както на всеки, който упражнява юридическа професия, така и на студентите към юридическите факултети.[1]
Ключови думи: съпружеска имуществена общност, лично имущество, вещно право на строеж, сграда, постройка, фактически състав, съпрузи, брак.
2. Проблемът
Важността на разглеждания проблем е обусловена от въпросите които неминуемо се пораждат при реализиране на сграда или постройка в „груб строеж“[2] по време на брака било то в общ на двамата съпрузи недвижим имот, в недвижим имот, лично притежание на когото и да било от тях или в имот, собственост на трето лице, а именно: „Какви са предпоставките, които трябва да са налице, за да възникне общност върху сградата или постройката?“, „В кой момент възниква общността върху сградата или постройката?“, „Кои сгради или постройки попадат в имуществения режим на общност и кои не?“, „Какво е значението на обстоятелството, че сградата или постройката е изградена в имот, лична собственост на единия от съпрузите?“, „Как може да се защити съпруг, който желае да бъде едноличен и изключителен собственик на изграденото по време на брака, т.е. да изключи другият съпруг като съсобственик на построеното?“
В следващите редове се разглеждат както поставените въпроси, така и други, релевантни към предмета на изследване, като с оглед на дадените отговори се цели да се изясни обсъждания проблематичен въпрос.
2.1. Фактически състав (предпоставки) за възникване на СИО по отношение на сграда или постройка, изградена по време на брака.
За да се говори за съсобственост от вида на бездяловата такава (СИО), по отношение на изграденото по време на брака следва да са налице следните кумулативно необходими предпоставки, които съставляват изискуемия фактически състав (ФС), необходим за пораждане на общност върху построеното: сградата или постройката да е реализирана в „груб строеж“ по време на брака; сградата или постройката да е изградена въз основа на учредено ограничено вещно право на строеж в полза на единия от съпрузите или въз основа на издадено разрешение за строеж на името на единия от съпрузите; да е налице съвместен принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) в построяването на сградата или постройката; и по отношение на изграденото да възниква вещно право.[3] Отсъствието дори и само на един от посочените кумулативно изискуеми елементи от ФС се явява препятствие за пораждането на общност върху изграденото.
2.2. Момент на възникване на СИО върху сградата или постройката. Сгради или постройки, върху които може да възникне СИО. Правен режим на постройка или сграда, построена в имот, изключителна собственост на единия съпруг.
Моментът, в който се поражда общността върху постройката или сградата е моментът на реализирането й в „груб строеж“, стига сградата или постройката да представлява самостоятелен обект – да има вещноправна обособеност и самостоятелно функционално предназначение.[4] СИО може да възникне само по отношение на сграда или постройка, която е самостоятелен обект на собственост и която притежава самостоятелно функционално предназначение.[5] Съгласно указанията, дадени в т. IV от ППВС № 5/1972 г., изграждането на сграда или постройка през време на брака върху терен, лична собственост на единия съпруг, води до възникване на СИО върху сградата или постройката, като съпругът-несобственик на терена придобива съответна част от правото на строеж върху терена. В разглежданата хипотеза се включва в СИО сградата, построена по време на брака върху земя, лична собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено ограничено вещно право на строеж в полза на другия съпруг. ВС аргументира това свое разрешение, като се оповава на разпоредбата на чл. 55 от Закона за собствеността (ЗС), която предвижда, че вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В обсъжданата хипотеза изграждането на сградата, ако отговаря на горепосочените четири кумулативно необходими предпоставки за възникване на СИО върху нея, построеното попада под имуществения режим на общност и с това елиминира приращението, инкорпорирано с нормата на чл. 92 ЗС, т.е. съпругът-едноличен собственик на земята няма да бъде изключителен собственик и на постройката, изградена по време на брака, а същата попада в режим на СИО. Коментираното разрешение следва да се разглежда като изключение от принципа, въведен от законодателя с нормата на чл. 92 ЗС, уреждаща приращението като правен институт. Но в хипотеза, в която върху поземлен имот, лично притежание на единия съпруг, бъдат изградени постройки, с предназначение да обслужват използването на този имот или на сграда в него, изключителна собственост на този съпруг, обслужващите постройки не попадат под режима на СИО, а стават лична собственост на съпруга-собственик на обслужвания поземлен имот или сграда.[6] Като постройки, предназначени да обслужват съществуваща сграда, индивидуална собственост на единия съпруг, могат да се посочат: кухни, навеси, стопански постройки, бараки, сгради и други, които нямат самостоятелно предназначение и притежават второстепенен характер. На следващо място, от обхвата на имуществената общност се изключват и постройките, предназначени да обслужват имот, изключителна собственост на единия съпруг – градини, лозя и други. В тази категория постройки влизат складови бараки, навеси и други подобни постройки в селскостопанския имот. Изтъкнатите две групи постройки или сгради с обслужващо предназначение не покриват нормативно закрепените изисквания за обособеност на един обект в светлината на пар. 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ) – да бъдат самостоятелен строеж или обособена част от строеж с определено местоположение (граници), самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В по-новата съдебна практика е възприето, че посочените допълнителни постройки, които нямат самостоятелно значение, следват режима на собствеността върху земята.[7] Разрешенията, възприети в ППВС № 5/1972 г. и ТР № 44/1971 г., запазват своята актуалност и продължават да се прилагат и при действието на новия СК от 2009 г., като действащият СК необяснимо не ги възпроизвежда под формата на правни норми, инкорпорирани в него.
2.3. Правни средства за защита, с които разполага съпруг, желаещ да бъде изключителен собственик на построеното през време на брака.
Законодателят предоставя средство за правна защита, от което може да се възползва съпруг, който има намерение да установи, че построеното по време на брака, е негова индивидуална собственост. Такова средство за правна защита представлява претенцията по чл. 21, ал. 4 СК – т.нар. иск за липса на съвместен принос. Съпругът, който претендира, че е едноличен собственик на изграденото по време на брака може да заяви искане с материално основание чл. 21, ал. 4 СК, както под формата на първоначален отрицателен установителен иск (когато е в ролята на активно легитимиран в процеса), така и под формата на насрещен отрицателен установителен иск[8] (когато е в ролята на пасивно легитимиран във вече образуван процес). Искът с правно основание чл. 21, ал. 4 СК притежава отрицателен установителен характер, защото посредством заявяването му съпругът-ищец търси съдебно установяване на отрицателен факт – че поради липса на съвместен принос във формите, посочени в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК (влагане на средства, на труд, грижи за децата и работа в домакинството), другият съпруг не е допринесъл по никакъв начин за изграждането на постройката по време на брака. Следва да се отбележи, че съпругът, предявил претенцията по смисъла на чл. 21, ал. 4 СК, следва да обори презумпцията за съвместен принос, инкорпорирана в разпоредбата на чл. 21, ал. 3 СК („Съвместния принос се предполага до доказване на противното.“), и той следва да докаже пълната липса на принос на съпруга-ответник по иска във всяка от законово предвидените форми в чл. 21, ал. 2 СК, т.е. доказателствената тежест лежи върху съпруга-ищец. Искът не се погасява по давност. Активната легитимация може да принадлежи както на съпруга (който може да заяви претенцията по време на брака или след неговото прекратяване), така и на наследник на съпруга. Съпругът, предявил посочения иск, цели по съдебен ред въз основа на положително за него съдебно решение, постановено и влязло в сила, което уважава иска му като основателен, със сила на пресъдено нещо да бъде установено, че поради липса на принос на съпруга му в изграждането на постройката, същата не попада в режим на СИО, а е лично притежание на съпруга, оборил презумпцията.
3. Симбиоза между заключение и предложения de lege ferenda
Въпросът за правния режим на постройките или сградите, реализирани в „груб строеж“ по време на брака, е въпрос с важна теоретична и практическа приложимост, защото следва да бъдат избегнати всякакви неясноти по отношение на произхода на собствеността на изграденото по време на брака, по отношение на неговата юридическа съдба. Дали дадена сграда или постройка е обща на двамата съпрузи или пък е лично притежание, на когото и да било от тях, има обуславящо значение и за последващи разпоредителни действия с изграденото, защото ако то е лична собственост, съпругът-собственик може свободно да извърши разпоредителна сделка с него, докато ако построеното е в режим на общност, тогава разпореждането с недвижимата вещ следва да се извърши общо от двамата съпрузи.
De lege ferenda в сега действащия СК от 2009 г. следва да бъдат нормативно възпроизведени разрешенията, дадени в ППВС № 5/1972 г. и ТР № 44/1971 г., за да могат тези указания най-накрая да бъдат облечени в нормативни разпоредби, с което разглежданият проблематичен въпрос следва да получи в най-голяма степен своето адекватно разрешение.
Автор: Димо Хаджиев
редовен докторант по гражданско и семейно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски
[1] В бележки под линия са предоставени използваната литература и съдебна практика във връзка с предмета на изследване, което дава възможност на читателя да придобие яснота и по-детайлна представа по отношение на разглеждания проблематичен въпрос.
[2] Вж. пар. 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, където законодателят дефинира понятието „груб строеж“.
[3]Вж. Ненова, Л. Семейно право на Република България. Книга първа. Нова редакция проф. д-р Методи Марков. Трето основно преработено и допълнено издание по новия Семеен кодекс от 2009 г. С.: СОФИ-Р, 2009, с. 254.
[4] Вж. пар. 5, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, където законодателят разяснява понятията „обект“ и „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“.
[5] Матеева, Ек. Семейно право на Република България. Разширен лекционен курс по новия Семеен кодекс от 2009 г. С.: ВСУ „Черноризец Храбър“, 2010, с. 120.
[6] Вж. ТР № 44 от 18.05.1971 г. на ОСГК на ВС.
[7] В този смисъл са Решение № 1197 от 10.12.2008 г. по гр. д. № 3506/2007 г. на III г. о. на ВКС; Решение № 932 от 31.10.2008 г. по гр. д. № 4144/2007 г. на I г. о. на ВКС; Решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 96/2011 г. на II г. о. на ВКС.
[8] В този смисъл са т. 7 от ППВС № 8/1980 г. и Решение № 1124 от 19.10.2007 по гр. д. № 1281/2006 г. на II г. о. на ВКС.
Подобни статии
ДОСЕЖНО ДРУГАРСТВОТО МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ ПО ПРЕДЯВЕНИ ОТ ИЛИ СРЕЩУ ТЯХ ИСКОВЕ ЗА СОБСТВЕНОСТ НА ВЕЩИ ИЛИ ИМОТИ, КОИТО СА ПРИДОБИТИ В РЕЖИМ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ
НОВА СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ВЪПРОСИ НА ПРАВНИЯ РЕЖИМ НА ЮРИСКОНСУЛТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
За приложното поле и значението на правото на предпочитание по смисъла на чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността като предпоставка за придобиване на вещни права
Определяне на по-голям дял на съпруга от общото имущество в хипотезата на чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс – същност и дискусионни въпроси
РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ „ОБРАТНО ПИСМО“ И „НАЧАЛО НА ПИСМЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО“ В ПРАКТИКАТА НА ВКС
