21дек.2016

За ограниченията на представителната власт в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество

представителната-власт

                                                                     

  1. Увод[1].

Търговските дружества „живеят“ чрез своите представители. Въпросът за ограниченията на представителната власт на органните представители е от особено значение за сигурността и бързината на оборота, доколкото противопоставимостта на тези ограничения във външните отношения с третите лица би могла да се отрази върху действителността на извършените правни действия[2]. Проблемът придобива още по-широки измерения, когато дружеството има повече от един представител. Целта на настоящата разработка е да постави, анализира и разреши въпроса за ограниченията на представителната власт в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество, като разгледа проблема в светлината на европейското и националното законодателство, теорията и съдебната практика.

  1. Постановка на проблема.

Назначаването на двaма или повече представители, които да действат само съвместно, е често срещано явление в корпоративната практика, познато като „принцип на четирите очи“ (“two-man rule”). Лицата, действащи при условията на колективно[3] представителство, могат да задължават дружеството само заедно. Единствено симбиозата между волеизявленията на всички колективно действащи представители е годна да породи присъщите за представителството правни последици. Облагите от колективното представителство са свързани със защитата срещу евентуална нецелесъобразност и/или злоупотреба с представителна власт от страна на някой от представителите, тъй като за действителността на сделката е необходимо съгласието на всеки един от тях.

В хипотезата на колективно представителство представителната власт принадлежи на всички представители заедно, но не и поотделно. По своята правна природа съвместното представителство е ограничение на представителната власт[4]. Затова сделката, сключена само от един от колективно действащите представители, е извършена при превишаване пределите на представителната власт и като такава попада под хипотезата на чл. 301 ТЗ[5]. Макар и порочна поради неспазване параметрите на представителната власт, сделката може и да е благоприятна за търговеца. Той може да я приветства в своята правна сфера, като замълчи. Ако обаче сделката е неизгодна и нежелана, достатъчно е другият представител (или един от другите представители) да се противопостави на извършеното правно действие веднага след узнаването му, за да се преодолее състоянието на „висяща действителност“ и така търговецът да се освободи от обвързващото действие на сделката, наложена в правната му сфера от волята на един от колективно действащите представители. По силата на това възражение другата страна се оказва лишена от облагите на една сделка, която е сключила за задоволяване на свой признат от правото интерес. Тази тежка санкция поставя на дневен ред проблема за допустимите ограничения на представителната власт на органните представители, а именно дали са противопоставими на третите лица предвидени в учредителния акт модификации в начина на представителство, свързани с вида, предмета и цената на сделката.

  • Правна уредба на проблема.
  1. Проблемът в светлината на европейското дружествено право.

1.1. За целите и значението на Първа директива.

В областта на представителството на капиталовите търговски дружества централно място заема Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за координиране на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 48, втора алинея от Договора, за защита на интересите на членовете и на трети лица с цел тези гаранции да станат равностойни[6]. Съгласно ал. 9 от Преамбюла от Директивата „[з]ащитата на третите лица следва да бъде гарантирана чрез разпоредби, които във възможно най-голяма степен ограничават основанията за недействителност на задълженията, поети от името на дружеството“. Директивата цели да осигури гаранции, които да служат в полза на сигурността и бързината на търговския оборот не само на национално, но и на трансгранично ниво[7]. В материята на представителството на капиталови търговски дружества методът, който може да даде максимална защита на третите лица, е въвеждането на императивни норми, които да регулират по еднакъв начин валидността на извършените от представителния орган правни действия[8].

1.2. За представителната власт на управителните органи в капиталови търговски дружества съгласно Първа директива.

Въпросът за ограниченията на представителната власт на управителните органи на капиталови търговски дружества е уреден в чл. 10 от Директивата[9]:

„1. Действията, извършени от органите на дружеството, обвързват последното дори и когато тези действия не попадат в предмета на дейност на дружеството, освен ако надхвърлят правомощията, които законът предоставя или позволява да бъдат предоставени на тези органи.

Въпреки това държавите-членки могат да предвидят, че дружеството не е обвързано от действията извън предмета на неговата дейност, ако докаже, че третото лице е знаело, че действието е извън този предмет или не е могло да не знае това с оглед на обстоятелствата; оповестяването на устава само по себе си не представлява достатъчно доказателство във връзка с това[10].

  1. Ограниченията на правомощията на органите на дружеството, които произтичат от устава или от решение на компетентните органи, не могат да се противопоставят на трети лица, дори и ако са били оповестени.
  2. Ако националното законодателство предвижда, че в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на едно лице или на няколко лица, които действат заедно, това законодателство може да предвиди, че подобна разпоредба на устава може да се противопостави на трети лица, при условие че е свързана с общата представителна власт; противопоставимостта на такава разпоредба на устава на трети лица се урежда от разпоредбите на член 3“. [11]

3.3. За противопоставимостта на ограниченията на представителната власт на управителните органи в капиталови търговски дружества.

Чл. 10 от Директивата разграничава три вида ограничения на представителната власт в зависимост от източника, от който те произтичат: 1) по силата на закона; 2) на основание учредителен акт на дружеството (дружествен договор или устав)[12]; 3) на основание решение на компетентен орган на дружеството (общо събрание, управителен съвет/съвет на директорите).

Законовите ограничения на правомощията на органните представители са противопоставими на третите лица, т.е. неспазването им ще се отрази върху действителността на извършените правни действия (чл. 10, ал. 1 от Директивата)[13]. Те ще бъдат валидни само ако са в рамките на правомощията, които законът предоставя или позволява да бъдат предоставени на органа, който ги е осъществил. Така например недействителни ще бъдат сключените от управител на ООД застрахователни сделки и изключителни банкови сделки (напр. банков влог, банков кредит, банкова гаранция, акредитив) – арг. от чл. 64, ал. 4 ТЗ във вр. с чл. 12, чл. 28, ал. 2 КЗ и чл. 2, ал. 5, чл. 7, ал. 1 ЗКИ.

Вътрешнокорпоративните ограничения, дори и оповестени по съответния ред, нямат правно значение за третите лица – арг. от чл 10, ал. 2 от Директивата. Проявената от третите лица недобросъвестност, изразяваща се в знание за наложените ограничения, е ирелевантна за валидността на извършените правни действия[14]. Така Директивата генерализира идеята за сигурността на оборота, като се отклонява от древното правило, съгласно което само добросъвестните лица заслужават правна защита.

Директивата (чл. 10, ал. 3) дава известна свобода на националния законодател, който може да предвиди възможност учредителният акт да съдържа разпоредба, която да дава представителни правомощия 1) на едно лице – в отклонение от правилото, че дружеството се представлява от повече лица; 2) на няколко лица, които да представляват дружеството заедно – в отклонение от правилото, че дружеството се представлява от едно лице. Във връзка с тази препратка към националното законодателство държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират задължителното оповестяване на назначаването, прекратяването на правомощията и данни за лицата, които в качеството си на орган, предвиден от закона, или като членове на такъв орган са упълномощени да представляват дружеството по отношение на трети лица и в съдебни производства, като следва да се уточни дали лицата, упълномощени да поемат задължения от името на дружеството, могат да правят това поотделно или трябва да действат заедно (чл. 2, б. „г“, i от Директивата). Както е видно от посочените разпоредби, изключение от правилата за представителство в съответната материя е допустимо само ако е 1) предвидено като възможност в националното законодателство; 2) установено изрично в учредителния акт на дружеството; 3) оповестено по надлежния ред.

  1. Проблемът в светлината на националното законодателство.
    • Исторически обзор на проблема.

2.1.1. За ограниченията на представителната власт на управителния орган на ООД съгласно ЗДОО от 1924 г. (отм. 1951 г.).

Съгласно чл. 17 от Закона за дружествата с ограничена отговорност (обн. ДВ бр. 28 от 08.05.1924 г., отм. ДВ бр.78 от 28.09.1951 г.) “[д]ружеството трябва да има един или няколко управители“. Според чл. 20 „[п]ред всички власти и частни лица дружеството се представлява от управителите. Управителите действуват и подписват фирмата всички заедно, ако дружествения договор не постановява друго. Подписването става, като под фирмата на дружеството се поставят подписите на управителите. Ако дружеството има прокуристи, договорът може да постанови, щото действуването и подписването на дружеството да става от един или повече прокуристи. Съобщения и връчване на призовки и други книжа за дружеството могат да се правят валидно на всяко лице, което има право да го подписва. Начинът, по който няколко управители сами или заедно с прокуристи ще упражняват представителните права, трябва да бъде вписан в търговския регистър същевременно с вписването на тяхното назначение. Това вписване се обнародва“. Както е видно, активното представителството от множество управители е колективно[15], докато пасивното представителство (приемане на изявления) е изрично уредено като разделно[16]. Предвидена е възможност управителите да представляват дружеството съвместно с прокурист/и[17].

Чл. 22 ЗДОО (отм.) гласи, че „[у]правителите са задължени към дружеството да спазват всички ограничения на техните права за представляването на дружеството, които ограничения са постановени в дружествения договор, в решение на съдружниците или в задължителна за тях наредба на надзорния съвет. За трети лица, такова ограничение на представителните права няма никакво действие. Това важи особено за случая, когато представителството трябва да се простира само върху известни сделки или видове сделки, или трябва да съществува само за определено време, или за определено място, или когато за известни сделки трябва да се вземе съгласието на съдружниците, на надзорния съвет или на друг някой дружествен орган. Правилото на предшествуващата алинея не се прилага, когато третото лице е знаело за ограничението на представителните права и освен това е знаело или е трябвало да предполага, че сделката ще докара вреда на дружеството“. Вътрешнокорпоративните бариери пред правомощията на управителя намират проявление само в отношенията с дружеството, но не и спрямо третите лица, като законът изрично посочва някои категории ограничения, за които посоченото правило важи с пълна сила[18]. Законът обаче допуска изключение от максимата за защита на третите лица, като отчита тяхното знание за ограниченията, наложени на представителя[19].

2.1.2. За ограниченията на представителната власт на управителния орган на AД съгласно ТЗ от 1897 г. (отм. 1951 г.).

Съгласно чл. 193 от Търговския закон (обн. ДВ бр. 114 от 29.05.1897 г., в сила от 01.01.1998 г., отм. ДВ бр. 78 от 28.09.1951 г.) „[с]прямо учреждения и трети лица, акционерното дружество се представлява от управителния съвет. Съобщенията, които се отнасят до дружеството, се считат редовни, ако са връчени на едного от членовете на управителния съвет“. Според чл. 196 ТЗ (отм.) „[у]правителният съвет е длъжен спрямо дружеството да се подчинява на ония ограничения, които, според устава или решенията на общото събрание, сa свързани с правото му да представлява дружеството“, но „[а]ко по устава или по решението на общото събрание, правата на управителния съвет са ограничени, те нямат юридическо действие спрямо трети лица“ – чл. 197 ТЗ (отм.)[20]. Законът не позволява отклонение от правилото за колективна представителна власт на членовете на управителния орган[21]. Спрямо външния свят управителният съвет разполага с всеобхватна предствителна власт, която не подлежи на редуциране[22]. За разлика от ЗДОО (отм.) тук законодателят не отчита дали е налице знание или незнание на съконтрахента за наличието на вътрешнодружествени прегради[23].

  • De lege lata.

Разпоредбите на Първа директива са транспонирани в нашето законодателство при уредбата на капиталовите търговски дружества[24].

  • Проблемът в материята на АД.

Решенията на европейския нормотворец са възприети в материята на акционерното право в чл. 235, озаглавен „Представителна власт“. Ал. 1 предвижда, че „членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго“. Допустимо е уставът да се отклони от законноустановено правило за колективно представителство, като разчлени представителната власт между членовете на съответния съвет или като я предостави на едно лице измежду тях. Така законодателят е реализирал предоставената му с чл. 10, ал. 3 от Директивата свобода да прецени дали „в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на едно лице…“. Съгласно чл. 235, ал. 2 ТЗ Съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет, може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството – това е предвиденото в чл. 235, ал. 1 in fine ТЗ „друго“. За да бъде то противопоставимо на третите лица, имената на лицата, овластени да представляват дружеството, следва да се впишат в търговския регистър (чл. 235, ал. 3 ТЗ).

Разпоредбата на чл. 235, ал. 4 ТЗ предвижда, че „ограничения на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица по ал. 2 нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър“. От закрилящата непротивопоставимост се ползват не само добросъвестните, но и всички трети лица, които влизат в правоотношения с дружеството[25]. Вътрешнокорпоративните ограничения на представителната власт нямат място в публичния регистър[26]. Значението им се проявява само на плоскостта „дружество-представител“. Така родният законодател е транспонирал правилото на чл. 10, ал. 2 от Директивата.

В акционерното право въпросителни възникват по повод тълкуването на чл. 235, ал. 1 ТЗ във връзка с ал. 4 на същия член. Опорната точка на проблема е в това, доколко онова „друго“, което е предвидено в устава в отклонение от правилото за колективно представителство, е съвместимо с императива на чл. 235, ал. 4 ТЗ, който не допуска ограничения на представителната власт спрямо третите лица.

  • Проблемът в материята на ООД.

В материята на ООД основополагаща за изследваната проблематика е разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ: „Дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действува самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго….“. Докато принципът в акционерното право диктува колективност на представителната власт на членовете на съответния съвет, при ООД законодателят е възприел огледалния подход.  Когато са назначени двама или повече управители не се предполага, че те могат да действат само заедно, тъй като няма презумпция  в тази насока[27]. Всеки един от множеството управители може да действа самостоятелно. Колективното представителство следва да бъде изрично установено като такова в дружествения договор. И тук нормотворецът се е възползвал от предвидената чл. 10, ал. 3 от Дикрективата възможност, като е предвидил, че „в отклонение от правните норми в тази област уставът може да предоставя правомощия да се представлява дружеството на (…) няколко лица, които действат заедно“. Извън това ограничение на представителната власт никакви други ограничения не могат да бъдат поставяни валидно пред управителя, дори и да бъдат изрично предвидени в дружествения договор. Императивът на чл. 10, ал. 2 от Директивата е намерил място в чл. 141, ал. 2, изр. 3, съгласно който „други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица”. Така всички трети лица са предпазени от действието на вътрешнокорпоративните ограничения.

Проблеми възникват по повод тълкуването на чл. 141, ал. 2, изр. 2 in fine ТЗ във връзка с изр. 3 на същата алинея. Не е съвсем ясно кое е това противопоставимо „друго“, което може да бъде предвидено в дружествения договор в отклонение от правилото за разделна представителна власт,  и кои са тези непротивопоставими „други“ ограничения на представителната власт.

В материята на ООД липсва изрично правило, подобно на чл. 234, ал. 4 in fine ТЗ, което да изключи вписването на непротивопоставимите ограничения. Съгласно чл. 115, т. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ начинът на представителство подлежи на вписване в търговски регистър. Това дава почва за противоречивата съдебна практика, постановена във връзка с отказите на длъжностните лица по регистрацията да вписват ограничения на представителната власт, свързани с вида, предмета и цената на сделката.

  1. Съвместен анализ на релевантните разпоредби от европейското и националното законодателство.

Разпоредбите на чл. 141, ал. 2 ТЗ и чл. 235, ал. 4 ТЗ са въведени в интерес на оборота, т.е. на третите лица, които влизат в правоотношения с дружеството, в изпълнение на задълженията на нашата страна като държава-членка на Европейския съюз с оглед хармонизирането на нашето право с вторичното право на ЕС[28]. Посочените правила са императивни, но неясни, тъй като са транспонирани по изключително завоалиран начин, който създава конфликти при тълкуването и прилагането им[29]. Езиково и смислово несполучливо е решението на родния законодател да предвиди противопоставимост на „друго“-то, предвидено в дружествения договор/устава, и непротивопоставимост на „други“-те ограничения.  Кое е това „друго“, което е противопоставимо на третите лица по смисъла на чл. 141, ал. 2, изр. 2 in fine и чл. 235, ал. 1 in fine ТЗ, и по-специално в тази категория ли попадат ограниченията, които въвеждат смесен режим на представителната власт на множеството представители – разделна или колективна в зависимост вида, предмета или цената на сделката? Или този вид ограничения, които набират все по-голяма популярност у нас, са „други“ по смисъла на чл. 141, ал 2, изр. 3 и чл. 235, ал. 4 ТЗ, т.е. попадат под ударите на непротивопоставимостта, предвидена в чл. 10, ал. 2 от Директивата?

3.1. Кои са противопоставимите ограничения по смисъла на чл. 141, ал. 2, изр. 2 in fine и чл. 235, ал. 1 in fine ТЗ, съответно чл. 10, ал. 3 от Директивата?

3.1.1. Ясно решение на въпроса за допустимите ограничения на представителната власт на управителните органи в капиталото търговско дружество следва да се търси през призмата на Първа директива[30].  Ограничаването на представителата власт на множеството представители, т.е. това „друго“ по смисъла на чл. 141, ал. 2, изр. 2 in fine и чл. 235, ал. 1 in fine ТЗ следва да бъде предвидено в разпоредба на дружествения договор, съответно на устава, която „може да се противопостави на трети лица, при условие че е свързана с общата представителна власт” по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Директивата. Противопоставими са ограниченията, свързани с общата представителна власт, определена в Директивата като „general power of representation“ – нейното съдържание обхваща всички представителни правомощия[31], а не конкретни правни действия, определени по своя вид, предмет и цена. Ограниченията, свързани с общата представителна власт, не редуцират кръга на представителните правомощия, а предвиждат представителната власт в нейния пълен обем да се осъщестява съвместно от две или повече лица. Мистериозното „друго“ обхваща чисто субективни (персонални) ограничения на представителната власт.

3.1.2. Това „друго“ може да обхваща следните модификации[32] на режима на представителство:

3.1.2.1. В „Х“ ООД са назначени четирима управители – А., Б., В и Г., като А. и Б., съот. В. и Г. могат да представляват дружеството само заедно. При тази модификация на колективно представителство всяка от двете „двойки“ управители разполага с пълен обем от представителни правомощия. Управител, който действа съвместно с някой от другите управители, а не със своя „партньор“, излиза извън рамките на своята представителна власт. Така например А. не може да задължава дружеството заедно с В. и/или Г. Тази невъзможност е абсолютна, т.е. обхваща всякакви активни правни действия, а не само конкретно определени. Казано по друг начин: 1) ако е заедно с Б., А. може всичко; 2) ако е заедно с В. или Г., А. не може нищо.

3.1.2.2. Съветът на директорите на „Х“ АД е овластил А., Б. и В. да представляват дружеството, като А. може да действа самостоятелно, а Б. и В. само заедно, т.е. А. действа в режим на разделна представителна власт, а Б. и В. – при условията на колективно представителство.

3.2. Кои са непротивопоставимите ограничения по смисъла на чл. 141, ал. 2, изр. 3 и чл. 235, ал. 4 ТЗ, съответно чл. 10, ал. 2 от Директивата?

3.2.1. В търсене на отговор на въпроса, кои са тези непротивопоставими „други“ ограничения, бихме могли да преминем отвъд пределите на европейското заоконодателство и да намерим разрешението на проблема в немското дружествено право[33]. Във всички случаи е необходимо тълкуването на чл. 10 от Директивата да се извършва в съответствие с германската доктрина, която е първоообраз на нормата[34]. Според германското законодателство представителните правомощия  на органите на дружеството са уредени в закона, а не в учредителния акт. Чл. 37 от германския Закон за дружествата с ограничена отговорност посочва, че „ограничение на представителната власт няма правно действие спрямо трети лица. Това се отнася специално до случая, когато това ограничение касае определени сделки или видове сделки (к.м. – Д.А.), или се отнася до известни обстоятелства, или за известно време, или за известни места, или ако съгласието на членовете или на орган на дружеството се изисква за определени сделки“[35]. Следва да се има предвид, че в чл. 10, ал. 2 от Директивата е закрепено именно германското разрешение на въпроса за неограничимостта на представителната власт на органите на дружеството[36].

3.2.2. Тези „други“ ограничения могат да бъдат най-разнообразни[37] и не подлежат на изчерпателно изброяване, но най-често се свеждат до следните хипотези:

3.2.2.1. В „Х“ ООД са назначени двама управители – А. и Б., които действат поотделно, освен при сключване на договори за продажба на недвижими имоти на дружеството на стойност над 100 000 лв., в който случай А. и Б. могат да задължават дружеството само заедно. Налице са три предметни ограничения, които се отнасят до 1) вида на сделката (продажба); 2) предмета на сделката (недвижим имот); 3) цената на сделката (100 000 лв.).

3.2.2.2. Съветът на директорите на „Х“ АД е овластил А. и Б. да представляват дружеството поотделно, освен при сключване на договори за заем на стойност над 200 000 лв. Предвидените предметни ограничения са три и редуцират представителната власт при сключването на сделки в зависимост от техния вид (заем за потребление), предмет (пари) и  цена (200 000 лв.).

3.2.3. Предметните ограничения на представителната власт са напълно несъвместими с бързината и сигурността, които са емблематични за търговското право ценности. Каталогът от представителните правомощия, които са ограничени предметно, се доближава до съдържанието на пълномощно съгласно чл. 39 ЗЗД, ал. 1 – според изявеното от упълномощителя (в случая учредителите, които са подписали учредителния акт, или съдружниците/акционерите, които са сформирали ОС). Съдържанието на представителната власт на органния представител обаче не се определя от волята на представлявания, а от предвидения в закона императивен модел. Върху съдържанието на представителната власт на управителния орган не може да се посяга, тъй като предметните ограничения са годни да сринат принципа за динамичност и стабилност на търговския оборот. Този проблем придобива особено мащабни измерения, когато се касае за предметни ограничения, свързани с определена стойност или цена, която да служи като граница между двата режима на представителство – разделния („до…“) и колективния („над…“)[38]. Спазването на този вид ограничения налага всяка сделка да се предшества от задълбочено тълкуване и математическо калкулиране. Така определянето на релевантния режим на представителство може да се превърне в решаване на уравнение с много неизвестни. Този проблем може да се разгледа на фона на следните казуси:

3.2.3.1. Недвижим имот на дружеството е с:

1) данъчна оценка – 70 000 лв.;

2) балансова стойност – 80 000 лв.;

3) отчетна стойност – 90 000 лв.;

4) застрахователна стойност – 100 000 лв.;

5) експертна оценка имота по чл. 72, ал. 2 ТЗ – 110 000 лв.;

6) пазарна оценка – 120 000 лв.;

В дружествения договор/устава е предвидено колективно представителство между А. и Б. при сключване на договори с предмет активи на дружеството на стойност над 100 000 лв. Налице ли е превишаване на пределите на представителната власт, ако А.:

1) продаде имота срещу цена от 100 000 лв. с разноски по прехвърлянето – 5 000 лв.?

2) продаде имота срещу реално получена цена от 115 000 лв., за което е издадено обратно писмо, и вписана в нотариалния акт цена от 95 000 лв.?

3) сключи предварителен договор за продажба на имота по цена левовата равностойност на 60 000 щатски долара[39]?

4) апортира имота с оценка 99 000 лв. съгласно чл. 72, ал. 3 ТЗ?

5) застрахова имота срещу годишна застрахователна премия 1500 лв?

3.2.3.2. В дружествения договор/устава е предвидено колективно представителство между А. и Б. при сключване на договори, с които се поемат задължения на стойност над 50 000 лв. А. сключва договор за лихвен заем (като заемател) в размер на 46 000 лв. с предвидена неустойка за забава. До датата на падежа уговорената възнаградителна лихва възлиза в размер на 5 000 лв. След датата на падежа натрупаната мораторна неустойка възлиза в размер на 5 000 лв. Налице ли е превишаване на пределите на представителната власт с оглед стойността на главното задължение и стойността на предвидените акцесорни задължения за лихва и неустойка?

3.3. Подлежат ли на вписване в търговския регистър непротивопоставимите ограничения на представителната власт по смисъла на чл. 141, ал. 2 , изр. 3 ТЗ?

В материята на акционерното право вписването на „други“ непротивопоставими ограничения е изрично изключено по силата на чл. 235, ал. 4 in fine ТЗ. Липсва основание същото решение да не намери приложение и по отношение на ООД[40].

Една от основните цели на търговския регистър е да укрепи сигурността на търговския оборот чрез пълно и достоверно осведомяване на третите лица за тези обстоятелства, които са от значение за техните отношения с търговците, до които подлежащите на вписване обстоятелства се отнасят[41]. Търговският регистър брани интересите на търговците да противопоставят вписаните обстоятелства на третите лица, както и интересите на третите лица да узнаят своевременно за тези обстоятелства, които са им противопоставими[42]. В името на сигурността на оборота законът цели да предпази третите лица от неизгодни за тях последици от незнание на факти, които са от значение за техните отношения с лицата, до които вписването се отнася[43]. Оповестителното действие на вписването важи в такива отношения между търговеца и третите лица, за които е релевантно знанието[44]. С изтичането на 15 дни от вписването му обстоятелството става противопоставимо на всички лица, включително и на тези, които не са го узнали или не са могли да го узнаят –  арг. от чл. 7, ал. 1, изр. 2 ЗТР. Непротивопоставимостта на предметните ограничения на представителната власт е несъвместима с последиците, прикрепени към вписването в търговския регистър. Затова вписването на подобни обстоятелства е безпредметно, води до излишно натоварване на публичния регистър и всява несигурност в търговския оборот.

  1. Извод: С оглед на гореизложеното езиково, систематическо, историческо и телеологическо тълкуване на разпоредбите от европейското и националното законодателство следва да се приеме, че в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество ограниченията на представителната власт, свързани с вида, предмета и цената на сделката, са непротивопоставими на третите лица и не подлежат на вписване в търговския регистър.
  1. Теоретичен обзор на проблема.
  2. Според проф. В. Таджер „това „друго“ може да се изрази в съвместно преставляване или в ограничаване на представителната власт само за определен вид правни действия (к.м. – Д.А.), например само за сключване на външнотърговски сделки“[45].
  3. Проф. А. Калайджиев приема, че представителната власт на управителя е „неограничена по предмет и обем и обхваща цялата дейност на дружеството. Представителната власт на управителя не може да бъде ограничавана по предмет и обем, защото това означава ограничаване на дееспособността на дружеството като юридическо лице, дори и подобно ограничение да е вписано в търговския регистър. Ограничаване на представителната власт може да има само във вътрешните отношения – например при повече от един управители, които представляват дружеството поотделно, може да се уговори, че единият от тях ще действа само при невъзможност за упражняване на компетенциите на другия[46]“. Авторът посочва, че „единственото ограничение на представителната власт на управителя, което законът допуска, е избирането на няколко управители, които да действат съвместно[47]“.

Същевременно обаче авторът приема, че колективното представителство може да касае само отделни действия[48].

  1. Според проф. О. Гердижков ограничаването на представителната власт е насочено към „препятстване на определени действия (к.м. – Д.А.) от органния представител. ТЗ казва, чрез чл. 141, ал. 2 in fine, че такова ограничение няма действие[49]“.
  2. Според проф. К. Касабова е възможно представителната власт на изпълнителните членове да бъде ограничена по отношение извършването на определени действия[50].
  3. 5. Доц. Кр. Таков приема, че представителната власт на управителя на ООД и на представителните органи на АД има минимално установено съдържание, под което не може да се слезе. Ограничения на този вид овластявания нямат действие спрямо трети лица; те могат да имат значение само във вътрешните отношения между представлявания и съответния представител. Иначе казано, в тези случаи представителната власт се определя на принципа „или всичко, или нищо“[51]. Според автора би било наистина нетърпимо при всеки контакт с предствител на търговско дружство да се проверява какъв точно е обемът на представителната му власт, да се искат съгласия от други органи на дружеството, да се търпят широко разпространените у нас шикани с твърдения, че дадена сделка била сключена от лице без предствителна власт.
  4. Доц. Т. Йосифова приема, че ограничения на представителната власт на членовете на съветите в АД нямат действие по отношение на трети лица, като става дума за ограничения, свързани с предмета и обсега на представителната власт на органите[52].
  5. Според д-р Н. Колев при назначаването на няколко изпълнителни директори единственото валидно спремо трети лица ограничение на тяхната представителна власт е установяването на съвместно представителство с друг изпълнителен директор във всички и всякакви случаи. Въвеждането на съвместно представителство с прокурист или друг член на съвета на директорите или на управителния съвет и/или на ограничения за сключване на определени сделки или извършване на други правни действия (индивидуализирани по техния предмет) не притежава правен ефект спрямо третите лица, дори тези ограничения да са известни на третите лица и да са били вписани в търговския регистър[53].
  6. Според К. Кунчев не е допустимо да се впише в дружествения договор определен размер на сделките, до който може всеки управител да действа самостоятелно, а над този размер – само съвместно, или да се предвиди, че определен вид сделки могат да се извършват само съвместно от представителите на дружеството. Дори това обстоятелство да се впише в търговския регистър, то не може да се противопостави на третите лица, тъй като създава неяснота относно начина на представителство и застрашава сигурността в търговския оборот. При това положение спрямо трети лица действие ще има режима на разделно представителство, и то за всички сделки, а ограничението ще има значение във вътрешните отношения между дружеството и органнния представител[54].
  7. Според Цв. Байрактарова „изборът на съвместно представителство при ООД е единственото ограничение на представителната власт на управителния орган, което е противопоставимо на трети лица според чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ. Затова в ТР може да се впише, че например само всеки двама управители (съответно членове на УС или СД) заедно могат да задължават дружеството, но не и че поначало всеки член на управителния орган може сам да извършва действия от името на ООД или АД, но за сключване на конкретни сделки (к.м. – Д.А.) (напр. отчуждаване или ипотекиране на недвижим имот, поемане на задължения над определен размер, договаряне във връзка с дейността на определен клон) е необходимо дружеството да се представлява от две или повече лица. Това би съставлявало ограничение на представителната власт на органния представител, което по силата на чл. 141, ал. 2 и чл. 235, ал. 4 ТЗ не подлежи на вписване в ТР и не е противопоставимо на трети лица независимо от това добросъвестни ли са, или не, тоест независимо от това, дали са знаели за наличието на такова ограничение“[55].
  1. V. Проблемът в светлината на съдебната практика.

1) Съдебни решения, постановени по реда на чл. 25 ЗТР[56], срещу откази на длъжностните лица по регистрацията да извършат вписване в Търговския регистър на заявени обстоятелства относно начина на представителство на дружеството:

1.1. С Решение № 1125 от 15.07.2014 г. на СГС по т. д. № 3295/2014 г. е потвърден като законосъобразен отказът на длъжностното лице по регистрацията да впише решение на едноличния собственик на капитала за назначаване на нови двама управители, които „да представляват дружеството поотделно с изключение на случаите, за които е задължително двамата управители да представляват дружеството заедно, а именно: учредяване на обезпечения върху активите на дружеството, закупуване на недвижими имоти от името на дружеството или продажба на недвижими имоти собственост на дружеството, учредяване на залози върху имоти на дружеството, учредяване на обезпечения върху имоти на дружеството от името на трети лица, учредяване на други ограничаващи права върху имоти на дружеството, сключване на договори за заем от името на дружеството за суми в размер на 1 000 000 щатски долара или над тази сума“.

Отказът е мотивиран с това, че заявеният за вписване начин на представителство противоречи на разпоредбите на чл. 141, ал. 2 ТЗ и чл. 9, ал. 2 от Директива 68/151/ЕИО. Съдът приема, че чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ допуска ограничения по отношение на представителната власт на управителите на ООД само по отношение на начина на представляване на дружеството в случаите, при които е назначен повече от един управител – самостоятелно представителство от всеки от управителите, съвместно представителство от всички управители или съвместно представителство от определен брой от назначените управители (именно последната хипотеза касае предвидената с Наредба № 1 от 14.02.2007 г. в образеца на заявление А4 графа „друг начин на представляване“, на която се позовава жалбоподателят).

Съгласно императивната разпоредба на чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ други ограничения на представителната власт на управителите нямат действие по отношение на трети лица, а именно такива ограничения са предвидени с решението на едноличния собственик на капитала на дружеството-жалбоподател и са заявени за вписване с процесното заявление. Доколко тези ограничения пораждат действие в отношенията между назначените управители и дружеството е ирелевантно за допустимостта на вписването им в ТР, тъй като вписването на обстоятелствата относно търговските дружества е предвидено за охраняване на правата на третите лица, а не на вътрешните правоотношения в дружеството. Вписването в ТР на обстоятелства, несъответни на действителното правно положение, ще е в противоречие с основната цел на регистърното производство по ЗТР.

1.2. С Решение № 1795 от 4.09.2014 г. на САС по ф. д. № 3216/2014 г. въззивният съд е отменил решението на СГС и е указал да се впише заявеният начин на представителство. Съображенията на САС са следните:

1.2.1. В хипотезата, при която назначените управители са повече от един „всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго“, т.е. те могат да действат и съвместно (заедно). Точните характеристики на тяхното съвместителство, ако е уговорено такова, се определят от дружествения договор. Търговският закон е предоставил пълна свобода учредители/съдружници/едноличен собственик да определят целесъобразни за успешната им търговска дейност вариации на съвместителство на управителите – само съвместно, един плюс един от останалите няколко, единият в пълен обем, а другият, съответно другите с различни ограничения, респ. с еднакви ограничения. След като определеният начин на съвместителство е определен и е залегнал в дружествения договор няма пречка да бъде вписан в TP и според чл. 141, ал. 2 от ТЗ този начин на съвместителство (представителство) има действие не само в отношенията между дружеството и управителите, но е противопоставим безусловно и по отношение на всички трети лица.

1.2.2. Търговският закон говори за ограничения на представителната власт на управителя, следователно възможно е ограничението да бъде и само по отношение на единия от управителите, когато са повече от един. Следователно при най-ограничения брой на персонално съвместителство – при двама управители, единият може да притежава в пълнота цялата представителна власт, а по отношение на другия да има ограничения, както и няма пречка ограничения да има и по отношение и на двамата, стига да е предвидена възможност двамата съвместно по съответен начин да притежават в пълен обем представителната власт. Определеният начин на представителство в дружествения договор/учредителен акт е задължителен за регистърния орган и той не може да се отклони от волята на съдружниците.

1.2.3. Възможно е “други ограничения на представителната власт” да бъдат установени и с други актове, различни от дружествения договор (решения на общото събрание/едноличния собственик, договор за управление), като в този случай се ограничава действието им по отношение на третите лица, но това не представлява забрана за установяване на ограничения за управителите, а е клауза, създадена за защита на третите лица, като предвижда не забрана за установяване и вписване на ограничения на представителната власт на управителите, ако те са няколко, а предвижда непротивопоставимост на такива ограничения, ако установените и вписани ограничения за някой от управителите не са установени с дружествения договор. Интересът на третите лица е достатъчно защитен от разпоредбата на чл. 141 от ТЗ, който текст без да въвежда забрана за вписване на ограничения защитава техния интерес, като предвижда непротивопоставимост на определени ограничения и вписвания. Тоест, ако по някаква причина – било по грешка, било поради неяснота или нежелание – те не се съобразят с установените и вписани, но непротивопоставими на тях, съобразно разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ ограничения на представителната власт на някой от управителите, те не биха били уязвими, тъй като тези ограничения не могат да им бъдат противопоставяни.

1.2.4. Макар да няма действие по отношение на третите лица – оповестеното ограничение чрез вписването създава възможност за по-добра превантивна защита на интереса на дружеството, тъй като вписването, макар да им е непротивопоставимо, известява третите лица и създава възможност те да се съобразят с ограниченията, като съдействат по този начин за превантивното запазване на интереса на дружеството от евентуални недобросъвестни действия на управителя, по отношение на когото са налице ограниченията. Съобразеното с непротивопоставимите ограничения поведение на третите лица ще е в защита на обществения интерес – ще бъдат защитени интересите на дружеството, като по този начин биха се предотвратили евентуални злоупотреби, влияещи на ликвидността, което ще способства защитата и на кредиторовите интереси (също трети лица по отношение на дружеството). Следователно оповестяването на други ограничения, които нямат действие по отношение на трите лица – чрез вписването им TP, освен че ще бъде в изпълнение на предвиденото с нормата на чл. 119, ал. 2, във вр. с т. 6, чл. 115 от ТЗ (вписва се начинът на представителство независимо от действието му по отношение на третите лица), но ще бъде и в защита на обществения интерес.

1.2.5. В изпълнение на това законово изискване е и приложеният в Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър образец на „Заявление А4“, където предвидено самостоятелно поле, касаещо представителството „по друг начин“, като това поле е по-широко, за да може да бъде описан този друг начин на представляване.

  1. С Решение № 379 от 7.03.2014 г. на СГС по т. д. № 341/2014 г. съдът е потвърдил отказа на длъжностното лице да впише заявените обстоятелства, тъй като предвиденото в дружествения договор ограничение на представителната власт е в противоречие с повелителната норма на чл. 141, ал. 2 ТЗ и поради това не подлежи на вписване. Сигурността и динамичността на търговските отношения, които законодателят се стреми да гарантира, в т.ч. и чрез разпоредбата на чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ, не съвместяват други ограничения на представителната власт на управителя извън съвместното представителство.

3.1. С Решение № 1499 от 20.08.2013 г. на СГС по т. д. № 4273/2013 г. е потвърден отказът на длъжностното лице да впише ограничение на представителната власт на единия от двамата управители на дружеството във връзка с взето решение на ОС, съгласно което единият управител има пълни и неограничени права, а другият управител не може да поема задължения и/или каквито и да било договорни ангажименти, задължаващи дружеството с повече от 1 000 лв. Съдът приема, че е налице несъответствие между текст от дружествения договор, предвиждащ колективно представителство, и решение на общото събрание, с което се въвеждат ограничения за единия от двамата управители по един произволен и изискващ тълкуване начин. Заявлението за вписване е в противоречие с принципа, заложен в чл. 141, ал. 2 ТЗ. Вписване на допълнителни ограничения, свързани с количествени критерии, би застрашило интересите на третите лица, доколкото надлежното представителство на дружеството ще може да бъде определено едва в резултат на тълкуване на всяка конкретната сделка.

3.2. С Решение №2338 от 20.12.2013 г. на САС по ф. д. № 4370/2013 г. въззивният съд е възприел мотивите на СГС и е потвърдил решението му.

4.1. С Решение от 03.02.2009 год. на СГС по рег. д. № 392/2008 г. е потвърден отказът на длъжносното лице да впише решение на Съвета на директорите, съгласно което „дружеството се представлява от председателя на СД и изпълнителния директор X. заедно и поотделно, а за сключване на сделки на стойност над 5000 лв., както и за сделки на разпореждане със или придобиване на вещни права върху недвижимо имущество, за учредяване на залог, ипотека или друг вид обезпечение, сключване на договори за кредит, заем, за поръчителство /включително менителнично/, поемането на менителнични задължения по записи на заповед, менителници и чек /независимо от материалния интерес на описаните сделки/ – същите лица представляват дружеството само заедно“. Първоинстанционният съд е приел, че органите на дружеството или овластените от тях лица могат да извършват всякакви сделки и ограниченията на представителната власт нямат действие, дори и органите на дружеството да са приели решение в този смисъл, третите лица да са знаели за ограниченията и те да са вписани в търговския регистър. Вписването би било нищожен акт, тъй като не се касае за подлежащо на вписване обстоятелство. Споделил е мотивите на длъжностното лице, че такова вписване противоречи на разпоредбите на чл. 235, ал. 4 ТЗ и чл. 9, ал. 2 от Първа Директива 68/151/ЕИО.

4.2. С Решение № 1093 от 17.07.2009 г. на САС по т. д. № 997/2009 г.  решението на първоинстанционния съд е потвърдено на фона на следните съображения:

 4.2.1. Колективните органи могат да овластят едно или повече лица да представляват дружеството, но когато овластяването е за две и повече лица, противопоставим на третите лица е единствено начинът на представителство, ограничен до възможностите „заедно“ и при комбинации от „всеки двама“, в който смисъл следва да се възприема и хипотезата „по друг начин“, предвидена в приложение А5 на чл. 22, т. 1, б. „ж“ от раздел VI-ти на Наредба за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. В този смисъл е тълкуването на чл. 235, ал. 4 вр. с Директива 68/151/ЕИО – чл. 9, т. 3 вр. с т. 2 от същата.

4.2.2. Ограничаване на представителната власт е всяко допълнително условие за извършване на преценка в конкретната хипотеза дали надлежното представителство се осъществява само заедно или поотделно. Подобни ограничения са непротивопоставими, доколкото исканото вписване вменява на третите лица преценка на допълнителни условия относно упражняването на представителната власт, с което законодателят не би желал да ги обременява.

5.1. С Решение № 5715 от 21.12.2009 г. на СГС по ч.р.д. № 11573/2009 г. е потвърден отказът на длъжностното лице да впише ограничението на представителната власт на Х. като втори управител, а именно – „да представлява дружеството самостоятелно, включително с право самостоятелно да открива банкови сметки на дружеството и да внася парични суми по тях, с ограниченията, че ще го представлява само заедно с другия управител, когато се отнася за теглене на парични суми от банкови сметки на дружеството, за сключване на единични търговски сделки на стойност над 1 000 лв. и сделки със съвкупна стойност за 12 месечен период над 20 000 лв., както и за сключване на договори за наем и заем, независимо от техния срок и стойност“. Съдът приема, че сигурността и динамичността на търговските отношения, които законодателят се стреми да гарантира, не съвместяват други ограничения на представителната власт на управителя, извън съвместното представителство. Заявеното обстоятелство не подлежи на вписване, тъй като нарушава норма от публичен ред.

5.2. С Решение № Ф-56 от 18.06.2010 г. на САС по ф. д. № 7/2010 г. първоинстанционното решение е отменено и е указано вписване на заявените обстоятелства със следните мотиви:

5.2.1. Чл. 141, ал. 2 ТЗ не въвежда забрана за поставяне на ограничения на представителната власт на някой от управителите. Напротив, нормата въвежда възможност с дружествения договор да се установяват ограничения на представителната власт на управителите, ако са няколко, като в този случай ограниченията са противопоставими на третите лица. Освен това, per argumentum a contrario на законовия текст, че други ограничения на представителната власт нямат действие по отношение на трети лица, същият допуска възможността все пак такива ограничения да бъдат установени и с други актове, различни от дружествения договор, като в този случай се ограничава действието им по отношение на третите лица. Това не представлява забрана за установяване на ограничения за управителите, а е клауза, създадена за защита на третите лица, като предвижда не забрана за установяване и вписване на ограничения на представителната власт на управителите, ако те са няколко, а предвижда непротивопоставимост на такива ограничения, ако установените и вписани ограничения за някой от управителите не са установени с дружествения договор. Такова ограничение не може да бъде установено с дружествения договор, тъй като в него никога не се посочва персоналният състав на управителите – дружествения договор решава нещата за управлението и представителството по принцип, като персоналното представителство се установява конкретно, с решението за избор и определяне на управителите. Напълно допустимо е, ако общото събрание желае да установи конкретно за някой от управителите някакви персонални ограничения на представителната му власт, да го направи именно с решението си за избор на този управител.

5.2.2. Дружеството има правен интерес установеният с решението на Общото събрание на съдружниците специфичен начин на представляване, включващ персонални ограничения на представителната власт на единия от двамата управители, да бъде вписано в ТР, дори когато това вписване може да се счита непротивопоставимо на третите лица, защото практиката показва, че третите лица добросъвестно се съобразяват с вписаните в TP персонални ограничения на представителната власт на някой от управителите. Интересът на третите лица е достатъчно защитен от разпоредбата на чл. 141 от ТЗ, който текст, без да въвежда забрана за вписване на ограничения, защитава техния интерес, като предвижда непротивопоставимост на определени ограничения и вписвания. Тоест, ако по някаква причина – било по грешка, било поради неяснота или нежелание – те не се съобразят с установените и вписани, но непротивопоставими на тях, съобразно разпоредбата на чл. 141 от ТЗ ограничения на представителната власт на някой от управителите, те не биха били уязвими, тъй като тези ограничения не могат да им бъдат противопоставяни. Вписването на така установените ограничения създава възможност за по-добра превантивна защита на интереса на дружеството от евентуални недобросъвестни действия на управителя, тъй като вписването, макар да им е непротивопоставимо, известява третите лица и създава възможност те да се съобразят с ограниченията.

5.2.3. Вписването на друг начин на представляване, различен от „заедно“ или „поотделно“, е имплицитно предвиден и включен като възможност в бланката на самото заявление за вписване на обстоятелства за ООД в TP – наред с полетата „заедно“ и „поотделно“, е предвидено самостоятелно поле „по друг начин“, като в допълнение е предвидено и съответното по-широко поле за описване на този друг начин на представляване.

  1. С Решение № 1646 от 24.10.2014 г. на СГС по т. д. № 6958/2014 г. СГС е отменен отказът на длъжностното лице да впише заявените промени в начина на представляване от управителите – „поотделно, с изключение при сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и други дълготрайни активи, както и при сделки, с които се поемат задължения за над 50 000 лева, като в тези случаи дружеството се представлява заедно от управителите“. Съдът приема, че колективното представителство може да касае само отделни действия. Клаузата на дружествения договор, предвиждаща самостоятелно представителство и само за определени действия – колективно, е договорена валидно между съдружниците и не противоречи на императивни прави норми. Длъжностното лице по регистрацията неправилно е приело, че заявените за вписване обстоятелства противоречат на Директива 68/151/ЕИО.
  2. С Решение № 123 от 26.01.2015 г. на СГС по т.д. № 8306/2014 г. е потвърден отказът на длъжностното лице да впише заявеното изменение на устава, съгласно което „дружеството се представлява поотделно от Председателя на Съвета на директорите, Главния изпълнителен директор и от изпълнителния директор, с изключение при сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и други дълготрайни материални активи, както и при сделки, с които се поемат задължения за над 50 000 лв., в които случаи дружеството се представлява заедно от Председателя на Съвета на директорите, Главния изпълнителен диретор и от Изпълнителния директор“. Съдът приема, че предвиденото колективно представителство при сключване на определени сделки представлява ограничение на представителната власт и има действие само във вътрешните отношения между дружеството и управителния орган, но не и по отношение на третите лица и съгласно чл. 235, ал. 4 от ТЗ не подлежи на вписване.
  3. С Решение № 137 от 13.05.2014 г. по т. д. № 226/2014 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил отказа на длъжносното лице да впише изменение на дружествения договор относно начина на представителство, а именно тримата управители да представляват дружеството заедно, освен при поемане на задължения и сключване на договори за суми до 5000 лева. Принципно положение е, че частни (невъведени със закон) ограничения в представителната власт на управителите на търговските дружества не са противопоставими на трети лица, поради което не подлежат на вписване. Според търговския ни закон третите лица биха могли да бъдат обвързани единствено от рестрикция, свързана със задължително съвместно упражняване на представителните правомощия от няколко управители. Съчетаването на този субективен (свързан с лицата) критерий с допълнителни обективни ограничения, произтичащи от конкретен материален интерес, е неоправдано, тъй като би внесло несигурност в търговския оборот. Следователно подлежащо на вписване би било ясното и безусловно ограничение за управителите да упражняват представителните си правомощия само заедно. В изменената редакция на дружествения договор такава безусловност липсва, което поставя под съмнение същността на въведената рестрикция.
  4. С Решение от 6.10.2010 г. по гр. д. № 314/2010 г. Благоевградският окръжен съд е потвърдил отказа на длъжностното лице да впише заявеното обстоятелство относно начина на представителство от тримата съдружници, които са и управители, а именно „заедно и поотделно за неопределен срок, като сключването на всякакъв вид сделки на стойност над 200 000 лв. се извършва само от тримата съдружници заедно“. Съдът се позовава на чл. 141, ал. 2 ТЗ, като приема, че тълкуването на последното изречение от посочената законова норма във връзка с второто обосновава извод, че при няколко управители представителството може да се извършва или от всеки самостоятелно, или от всички само „заедно“ при недопустимост на ограничения в представителната власт относно други белези – дейност, функции,сключване на определени по вид сделки или с предмет вземания до и над определен размер и пр. Такива ограничения са в противоречие с изискването по чл. 141, ал. 2, изр. 3 ТЗ, което прави безпредметно вписването им. На вписване подлежат указаните в закона обстоятелства именно за да са противопоставими на трети лица с оглед действието на вписването в ТР. Щом законът изключва това действие на вписването по отношение на „други ограничения“ на представителната власт на управителите, то вписването им не само няма да създаде сигурност в гражданския оборот, а обратно – би създало невярна представа за ефекта на вписването по отношение на трети лица.
  5. С Решение № 75 от 26.09.2013 г. по т. д. № 91/2013 г. Сливенският окръжен съд отменя отказа на длъжностното лице и указва да се извърши вписване на заявените обстоятелства с оглед взетото от ОС решение за изменение на дружествения договор, съгласно който „управлението на дружеството се извършва по следния начин: А/ Всеки един от двамата управители поотделно извършва сделки, при които дружеството поема задължения и сключва договори в размер до 20 000 лева. Б/ Двамата управители винаги заедно след решение на общото събрание на съдружниците в дружеството извършват сделки по които дружеството поема задължения и сключва договори в размер надвишаващ 20 000 лева; извършват и сключват всякакви сделки и подписват договори по отношение на разпореждане с имоти и движими вещи, собственост на дружеството, както и обременяването им с вещни тежести и права на трети лица”. Според съдебния състав не може да се приеме, при тълкуване на чл.141, ал. 2 ТЗ, че при двама и повече избрани от ОС управители на ООД са допустими само субективни ограничения на тяхната представителна власт, като се изключат другите възможни ограничения. Съдът приема, че тълкуването на третото изречение от чл.141, ал. 2 ТЗ сочи, че по отношение на третите лица нямат действия само такива ограничения на представителната власт на управителите, които не са посочени в дружествения договор и съответно не са вписани в търговския регистър. Търговският регистър създава за третите добросъвестни лица тежест да го проверят, преди да сключат сделка с юридическо лице. Ако обстоятелството е вписано в регистъра, от деня на вписването се счита за известно и на третите лица и може да им бъде противопоставено. Вписването на ограничаването на представителната власт на управителите при сделки до и над 20 000 лв. ще създаде сигурност в търговския оборот и знание у третите лица.
  6. С Решение № 39 от 4.02.2015 г. по т. д. № 62/2015 г. Бургаският окръжен съд отменя отказа на длъжносното лице и указва на Агенцията по вписванията да извърши вписване на заявените обстоятелства относно начина на представляване на дружеството, както следва: „дружеството се представлява от всеки един от двамата управители, поотделно, с изключение на случаите, при сключване на сделки или поемане на задължения, от името на дружеството, на стойност над 15 000 лв. в които случаи, дружеството се представлява от двамата управители, само заедно“. Съдът приема, че не е налице нормативна пречка за вписване на заявения начин на представляване на дружеството – жалбоподател. В текста на чл. 141, ал. 2 от ТЗ не е постановена забрана за такова вписване, а цитираната Директива 68/151/ ЕИО не е акт с пряко приложение. Вписването на заявените обстоятелства ще е в полза на третите лица, които имат свой път за защита на интересите си.

2) Съдебни решения, постановени във връзка с направени възражения за липса на представителна власт.

  1. С Решение №1281 от 16.07.2012 г. на СГС по гр. д. № 1448/2011 г. е отхвърлено като неоснователно възражението за липса на представителна власт на изпълнителния директор Х. поради наличие на уставно ограничение, съгласно което „сделки на стойност над 100 000 лв., както и за приемане на задължение или нареждане за плащане над 100 000 лв. дружеството се представлява от двамата изпълнителни директори заедно или от един изпълнителен директор и от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно от другия изпълнителен директор“.

2.1. С Решение № 222 от 16.12.2010 г. по в. т. д. № 501/2010 г. Варненският апелативен съд отхвърля като неоснователно възражението за нищожност на договор за цесия поради допуснато нарушение на чл. 46, ал. 2 от устава на дружеството, съгласно който „за поемането на задължения и/или предприемането на фактически действия над 10 000 лева изпълнителният директор представлява дружеството само заедно с Председателя на СД“. Уставното ограничение в представителната власт на изпълнителния директор е вписано и в ТР, но съобразно изричната разпоредба на чл. 235, ал. 4 ТЗ ограниченията в представителната власт на овластените лица по чл. 235, ал. 2 ТЗ нямат действие по отношение на третите лица. Сделките, сключени от овластеното лице в нарушение на наложените му ограничения са действителни, но лицето, което ги е сключило отговаря пред дружеството за причинените му вреди. Този принцип важи за всички случаи, когато по силата на устава или на закона е наложено ограничение в представителната власт на овластеното лице – вж. чл. 236, ал. 4 ТЗ и чл. 240б, ал. 3 ТЗ.

2.2. Срещу посоченото решение на ВАпС е подадена касационна жалба. Касаторът сочи, че въпросът за уставните изисквания за сключване на договор и ограниченията в представителната власт, като условие за действителността му, следва да се изясни с решение по чл. 290 ГПК, тъй като има опасност от неточно прилагане на чл. 235, ал. 4 ТЗ и недостатъчна съдебна практика. С Определение №186 от 19.03.2012 г. по т. д. №557/2011 г., ТК, ІІ т. о. ВКС приема, че въззивният съд е решил въпроса за недействителността на договора за цесия и за действието на процесното ограничение по отношение на третите лица съобразно изричната законова разпоредба – чл. 235, ал. 4 ТЗ, и не е допуснал касационно обжалване.

3) Както е видно от прегледа на съдебната практика, въпросът за противопоставимостта и вписването на ограниченията на представителната власт се решава противоречиво от съдилищата.

  1. Някои съдебни състави (V., 1), 1.1., 2, 3.1, 3.2., 4.1, 4.2., 5.1., 7., 8., 9.) приемат, че противопоставими и подлежащи на вписване по смисъла на чл. 141, ал. 2, изр. 2 и чл. 235, ал. 1 ТЗ са тези ограничения на представителната власт, които се отнасят до случаите на съвместно представителство от всички представители и до съвместно представителство между някои от представителите.

Всички останали ограничения извън посочените са непротивопоставими на третите лица по смисъла на чл. 141, ал. 2 , изр. 3 и чл. 235, ал. 4 ТЗ и като такива не подлежат на вписване.

  1. Други съдебни състави (V., 1), 1.2., 5.2., 6., 10., 11.) приемат, че противопоставими и подлежащи на вписване по смисъла на чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ и чл. 235, ал. 1 ТЗ са всякакви вариации на съвместителство между представителите, включително и смесен режим, съчетаващ разделна и колективна представителна власт в зависимост от вида, предмета, цената на сделката, стига това да е предвидено в дружествения договор/устава.

„Други“ непротивопоставими ограничения на представителната власт по смисъла на чл. 141, ал. 2 in fine и чл. 235, ал. 4 ТЗ могат да бъдат установени с други актове, различни от дружествения договор/устава (решения на общото събрание/едноличния собственик на капитала, договор за управление), като по отношение на ООД те също подлежат на вписване.

  1. Заключение.

В хода на изложението стана ясно, че проблемът за ограниченията на представителната власт в хипотезата на множество представители в капиталово търговско дружество е придобил национални и наднационални измерения. Предметните ограничения, набиращи все по-голяма популярност в корпоративната практика, представляват сериозна пречка пред бързината и сигурността, които стоят на пиедестал в търговското право. За постигането на целите и гарантирането на ценностите, които са вдъхновили създаването на Първата директива, е необходимо проблемът да се реши чрез въвеждане на безупречна, завършена и ясна правна уредба, върху която да се изгради стройна, непротиворечива и правилна съдебна практика.

 Автор : Диана Асеникова, ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ 

star

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.
Всеки има право на отговор!
R.S.V.P.

[1] На първо място, бих искала да изразя своята благодарност към гл. ас. д-р Таня Бузева, чиято категорична позиция по поставения проблем бе източник на вдъхновение за написване на настоящата статия.

[2] Проблемът за противопоставимостта на ограниченията, които не се отнасят до начина на представителство, не е обект на изследване в настоящата разработка, доколкото по отношение на ООД въпросът е решен с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС,  а по отношение на АД –  с изрични законови норми (чл. 236, ал. 4 ТЗ и чл. 240б, ал. 3 ТЗ).

[3] Познато е още като съвкупно, съвместно, задружно представителство – вж. Ганев, В. Представителството, Годишник на Софийския университет, Юридичеси факултет, том XXIX, 1934, с. 104; Василев, Л., Гражданско право на Народна република България. Обща част., 1956., с. 497; Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. 2, С., 2001, с. 615; Павлова. М., Гражданско право – обща част., С., 2001, с. 608; Тасев. С., Марков, М., Гражданско право – обща част. Modus studendi, С., 2010, с. 254;  Таков, Кр., Доброволно представителство, С., 2008, с. 53 и с. 189.

[4] Таков, Кр., Доброволно…, с. 188.

[5] В този смисъл са Решение № 103 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2994/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 18 от 4.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I т. о., ТК: „Разпоредбата на  чл. 301 ТЗ е приложима и в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно или част от лицата, осъществяващи колективното/съвместното му представителство, като в този случай за противопоставянето по смисъла на чл. 301 ТЗ е достатъчно наличието на волеизявление за това на едно от останалите лица, формиращи съвместното представителство на търговеца“.

[6] Това е кодифицираната Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г. относно координирането на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втори параграф от Договора, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността, позната още като Директива на публичността.

[7] Директивата е създадена, за да улесни трансграничното договаряне, като се редуцират пречките пред частноправните субекти, свързани с разходи и загуба на време във връзка с установяване съдържанието на чуждестранното национално право – Йосифова, Т., По някои въпроси на органното представителство според Първата директива 68/151/ЕИО и българското право, сп. „Търговско право“, 2004, бр. 3, с.37;

[8] Третите лица трябва да разполагат с гаранация, че сделката, сключена със законен представител на дружеството, обвързва последното – вж. Opinion of Mr. Advocate-General Mayras, 23 October 1974, Haaga, Case 32/74

[http://curia.europa.eu/juris/celex.jsf?celex=61974CC0032&lang1=nl&lang2=ES&type=NOT&ancre]

Раздел ІІ от Първата директива предвижда разпоредби, които в максимално възможна степен ограничават основанията, на които поетите от името на дружеството задължения са недействителни. – вж. т. 20 от Решение на СЕО от 16.12.1997 г. по д. C-104/96

[http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=43557&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=269048]

[9] Съгласно приложената таблица на съответствието чл. 10 от Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година съответства на чл. 9 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 г.

[10] Теорията „ultra vires“ е характерна за англосаксонската правна система – вж. Колев, Н., Съдържание и развитие на доктрината за ultra vires договорите на корпорацията в американското корпоративно право, сп. „Правна мисъл”, бр. № 1/2010 г.; Сравни чл. 31 – чл. 39 от английския Закон за дружествата, който чувствително смекчава измеренията на родната доктрина „ultra vires”.  У нас до отмяната на чл. 26, ал. 3 ЗЗД (ДВ, бр. 30 от 1990 г.) правните действия на социалистическите организации, които излизаха извън техния предмет на дейност, бяха нищожни. В условията на пазарна икономика юридическите лица придобиват обща, универсална правоспособност, която не се ограничава от вписания предмет на дейност  – вж. Таджер, В., За предмета на дейност на търговеца, Съвременни частноправни проблеми, С., 1995, с. 188.;

[11] Цит. по ОВЕС от 01.10. 2009 г. [http://data.europa.eu/eli/dir/2009/101/oj/bul/pdfa1a]

[12] По правило в страните от ЕС дружествата с ограничена отговорност имат устав, а не дружествен договор, както е по българското право – вж. Герджиков, О., Сделки с недвижими имоти без решение на общото събрание на ООД, сп. „Търговско и облигационно право“, 2013, бр. 3, с. 18.

[13] Така Стефанов, Г., За колективното представителство на търговски дружества и кооперации от органен представител и прокурист, сп. „Съвременно право“, 2005, бр. 6, с. 22-23; Йосифова, Т., По някои въпроси на органното представителство…, с. 44.

[14] Предвиденото в Директивата защитно правило в полза на третите лица не освобождава представителните органи от задължението им да спазват и изпълняват актовете на дружеството, включително и да се съобразяват с наложените им ограничения. Макар и правноирелевантни за външния свят, вътрешнокорпоративните бариери пред представителната власт важат с пълна сила вътре в дружеството, където настъпват последиците от поведението на  представителя, излязъл отвъд границите на предоставените му правомощия. Подобни явления, познати в доктрината като „относителни правни състояния“, са характерни за дружественото право и са обусловени от необходимостта да се даде предимство на сигурността и бързината на оборота. Развоят на събитията във вътрешните отношения между дружеството и представителя/ите му не е предмет на Директивата.

[15] Срв. de lege lata чл. 141, ал. 2, изр. 2 ТЗ.

[16] Срв. de lege lata чл. 269, ал. 2 ТЗ. Общо правило за разделност при осъществяване на пасивни представителни действия не е изрично уредено в закона, но може безпрепятствено да се извлече чрез телеологическо тълкуване – вж. Таков, Кр., Доброволно…, с. 189-190; Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга втора., С., 2000, с. 514; Антонова, А., Събирателно дружество, С., 2004, с. 159-161; Касабова, К., Търговско пълномощие, С., 2004, с. 173-174; Иванов, Св., Правните последици за представлявания от волеизявления, предадени на един от колективно овластените му представители, сп. „Съвременно право“, бр. 5, 2013 г., [http://challengingthelaw.com/targovsko-pravo/pravnite-posledici-za-predstavlqvaniq] (27.07.2014);

[17] Срв. de lege lata колективно представителство между управител/изпълнителен директор и прокурист не е уредено изрично в закона. Съвместно представителство между изпълнителен директор и прокурист не може да бъде прието при липсата на изрична законова разпоредба за неговата допустимост (каквато например се съдържа в пар. 78, ал. 3 и 4 от немския Закон за акционерните дружества) – така Колев, Н., Относно представителната власт на изпълнителния директор на акционерното дружество, сп. „Търговско и конкурентно право“, бр. 3, 2009, с. 15;

Колективното представителство има значение във външните отношения само когато е между няколко управители, но не и когато е между управител и прокурист. – така Стефанов, Г., За колективното…, с. 24;

Герджиков, О., Коментар…, с. 512 – авторът приема, че е допустимо колективното представителство между управител и прокурист без да посочва какво е значението на това ограничение спрямо третите лица;

[18] Срв. чл. 37 от германския Закон за дружествата с ограничена отговорност от 1892, от който е реципирано родното правило.

[19] Срв. de lege lata чл. 40 ЗЗД; Вж. Диков, Л., Курс по търговско право, С., 1992, с. 325 – „Необходимо е, прочее, да се установи едно съзнателно сътрудничество между управителя, който превишава границите на това, що му е позволено, и третото лице за умишлено ощетяване на дружеството“;

[20] Срв. §190 от Унгарския търговски закон от 1875 г., от който е реципирано правилото; срв. de lege lata чл. 235, ал. 4 ТЗ.

[21] Смекчение е предвидено в чл. 200, съгласно който „[у]правлението на дружествените дела, както представителството, относително деловодството, може да се повери и на други пълномощници или на чиновниците на дружеството”.

[22] Вж. Джидров, П., Коментар на Търговския закон. Том първи., 1993, С., с. 872-875: Представителните права на управителния съвет се разпростират до всички действия, които не са изключени от закона. Кое е нужно и какво трябва да се извърши – върху туй третите лица не са длъжни да се замислят. Представителната власт не се определя нито от целта, която преследва дружството, нито от средствата, посочени в устава – тя обхваща всяка възможна дейност в областта на частното имуществено право. Навътре – спрямо дружеството – ограниченията са действителни и произвеждат юридическо действие, като правят членовете на управителния съвет отговорни.

[23] Пак там, с. 874: „Ограниченията нямат сила и когато третите лица са ги знаели. Постановлението на чл. 197 ТЗ е абсолютно – то не е обусловено от знанието или незнанието на третите лица. Такава сделка ще бъде действителна и дружеството не може да възразява, че третото лице е знаело за съществуващото запрещение. Другояче стои въпросът, обаче, ако третото лице и управителният съвет сключат сделка с намерение да се ощети дружеството; срещу такъв контрагент, който е знаел за запрещението и е участвал в измамливото действие на управителния съвет, дружеството може да си послужи с exceptio doli и да унищожи сключената сделка“.

[24] Вж. §5а от ДР на ТЗ.

[25] Преди изменението на чл. 235, ал. 4 през 2000 г.( ДВ, бр. 84 от 2000 г.) законът визираше само третите добросъвестни лица.

[26] Чл. 235, ал. 4 ТЗ доп. ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.

[27] Изразът „да представляват заедно и/или поотделно“, набрал популярност в практиката, следва да се тълкува в светлината на самостоятелна представителна власт на всеки един от управителите. Щом всеки от управителите може да задължава дружеството сам, per argumentum a fortiori може да го прави и заедно с другите.

 

[28] Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружествo с ограничена отговорност.,С., 2014, с. 282.

[29] Транспонирането трябва да бъде възможно най-точно, по възможно най-близкия до оригиналния начин, за да се осигури единството на тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз. Транспонирането на acquis не е достатъчно само по себе си, то трябва да бъде последвано от ефикасно прилагане и гарантиране на съответствието – така Попова, Ж., Право на Европейския съюз, С., 2015, с. 251-253.

[30] Както е посочено по делото Marleasing v La Comercial Internacional de Alimentacion, необходимо е тълкуването на националното право да се извършва в съответствие с разрешенията на директивите (в случая Първата директива) – вж. Йосифова, Т., По някои въпроси на органното представителство…, с. 48; „Всеки опит българският ТЗ да се тълкува в разрез с европейското дружествено право би ни поставило в положението на ученик, който не си е научил урока“ – така Герджиков, О., Сделки с недвижими имоти…, с. 14.

[31] Овластяването винаги се отнася до цялата представителна власт и цели по-бързо и ефективно вземане на решения – Stein, E., Harmonisation of European Company Laws. The Bobbs-Merill, 1971, p. 296-298;

Ограничения на представителната власт, свързани с определени сделки, няма да са противопоставими на третите лица, тъй като не са свързани с общата представителна власт – Кунчев, К., Проблеми при представителството на дружеството с ограничена отговорност – [http://challengingthelaw.com/targovsko-pravo/problemi-pri-predstavitelstvoto-na-ood/] (31.05.2015);

Колев, Н., Относно овластяването на членовете на съвета на директорите или на управителния съвет на акционерното дружество по чл. 235, ал. 2 от Търговския закон”, сп. „Търговско право”, бр. № 6/2006 г., с. 62: Обемът на представителната власт на овластените лице се определя от закона и per definitionem съвпада с обема на представителната власт на съвета на директорите или на управителния съвет.

Стефанов, Г., Въпроси на управлението на акционерното дружество, сп. „Търговско право“, бр. № 6/2004 г, с. 11-12: При овластвяване по чл. 235, ал. 2 ТЗ на овластвените членове се делегира цялата представителна власт на съвета на директорите в отношенията между АД и трети лица.

[32] Подобни ограничения могат да се предвидят с оглед личните отношения между представителите, по съображения за териториална отдалеченост помежду им, както и въз основа на други фактори, които налагат особен режим на представителство.

[33] Вж. Герджиков, О., Сделки…, с. 14 – „Българското дружествено право се е формирало под влиянието най-вече на немското. Затова няма как нашите законодателни разрешения да се различават по принципните въпроси от тези, които се съдържат в немското дружествено право.“

[34] Van Ommeslaghe, P., La premiere Directive du Conseil du 9 Mars 1968 en matiere de societas, 1969, in Cahiers de droit europeen, p. 632  – цит. по Йосифова, Т., По някои въпроси на органното представителство…, с. 44.

[35] Йосифова, Т., По някои въпроси на органното представителство…, с. 45.

[36] Пак там.

[37] Вж. например начина на представляване, вписан в ТР, на АД с ЕИК: 831820470: „Поотделно, освен в следните случаи, за които изпълнителните директори представлват дружеството заедно: 1. Сключване на търговски договори с клиенти или доставчици, чиято стойност е над 15 000 лв.,  с изключение на договорите за продажба на рекламно време, сключвани при стандартните условия на радиото и при стандартните отстъпки; 2. Сключване  на договори с банки; 3. Представяне на годишния финансов отчет на СД за одобрение.“ При тълкуване на предвидения начин на представителство възникват множество въпроси: 1) Кои са тези „търговски договори“ (напр. такава ли е продажбата по чл. 318, ал. 2 ТЗ; може ли представителят самостоятелно да издава запис на заповед – това е търговска сделка, а не „търговски договор“)? 2) Кои лица имат качествата „клиенти или доставчици“ (напр. клиент ли е всяко лице, което купува стоки и ползва услуги на дружеството, или се има предвид „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП)? 3) Как се изчислява предвидената „стойност над 15 000 лв.“ (напр. с/без включен ДДС)? 4) Кои са „стандартните условия“ на договорите за продажба на търговско време (общи условия ли се има предвид)? 5) Кои са „стандартните отстъпки“ при сключване на договори за продажба на рекламно време?

 

[38] Това е най-широко разпространеното предметно ограничение в корпоративната практика – вж. например начина на представителство, вписан в ТР, на АД с ЕИК: 832047653, ЕИК: 831820470, ЕИК: 130544585, ЕИК: 131032463;

[39] Без да е уточнено към кой момент се определя конверитирането на валутата: 1) в деня на сключване на предварителния договор; 2) в деня, предвиден за сключване на окончателния договор; 3) в деня на осъщественото сключване на окончателния договор; 4) в деня на подаване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; 5) в деня на вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; 6) в деня на постанояваване на съдебното решение, с което се уважава иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; 7) в деня на влизане в сила на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; 8) в деня на плащането – било то доброволно или принудително;

[40] Допустимо е извеждането на правила по аналогия от уредбата на АД – така Герджиков, О., Коментар на търговския закон. Книга втора., С., 2000, с. 346; В материята на ООД липсата на изрична разпоредба, аналогична на чл. 236, ал. 4 ТЗ, бе преодоляна по тълкувателен път с т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по т.д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС.

[41]Калайджиев, А., Търговско право. Обща част., С., 2010, с. 148; Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право, С., 2004, с. 952.

[42] Калайджиев, А., Търговско право…, с. 148.

[43] Пак там, с. 176.

[44] Пак там, с. 178.

[45] Таджер, В., Капиталови търговски дружества, С., 2011, с. 101.

[46] Калайджиев, А., Търговски дружества. Персонални дружества. Дружествo с ограничена отговорност.,С., 2014, с. 287.

[47] Пак там.

[48] Пак там.

[49] Герджиков, О., Сделки с недвижими имоти…, с. 16.

[50] Касабова, К., Търговско пълномощие, С., 2004, с. 171-172.

[51] Таков, Кр., Доброволно представителство, С., 2008, Второ издание, с. 184.

[52] Йосифова, Т., За значението на вписването в търговския регистър при представителството на търговците, сп. „Търговско право“, 2002, № 4, с. 71.

[53] Колев, Н., Относно представителната власт на изпълнителния директор на акционерното дружество, сп. „Търговско и конкурентно право“, бр. 3, 2009, с. 17;

[54] Кунчев, К., Проблеми при представителството…

[55] Байрактарова, Цв., Управление и представителство на капиталово търговско дружество, сп. „Търговско право“, бр. 4, 2014, с. 99-100, [http://challengingthelaw.com/targovsko-pravo/upravlenie-kapitalovi-drujestva/] (02.11.2014).

[56] Предмет на изложението е практиката на първоинстанционните и въззивните съдилища – съгласно чл. 25, ал. 4 ЗТР решението на апелативния съд е окончателно, т.е. не подлежи на касационно обжалване.

Подобни статии

art-31-03-1ЗА НЕПАРИЧНИТЕ ВНОСКИ В ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО art-249Откриване на производство по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорни съдружници в търговско дружество – чл. 610 ТЗ. gramada-4-5-15НЕОБХОДИМО ЛИ Е РЕШЕНИЕ НА ОС НА ООД КАТО УСЛОВИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДЕЙСТВИЯ НА УПРАВИТЕЛЯ ПО ВКЛЮЧВАНЕТО НА ДРУЖЕСТВОТО КАТО УЧАСТНИК В ДРУГО ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ПО ЧЛ.137, АЛ. 1, Т. 6 ТЗ? gramada-23-06-15В очакване на Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС 28-05-2015НАЛИЦЕ ЛИ Е СЪПРИЧИНЯВАНЕ НА ВРЕДАТА В ХИПОТЕЗАТА, КОГАТО ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Е ПЪТУВАЛО В АВТОМОБИЛ, УПРАВЛЯВАН ОТ ВОДАЧ, УПОТРЕБИЛ АЛКОХОЛ?