Когато сядам да пиша, предпочитам винаги да е по същество. Не одобрявам пространните уводи, философските разсъждения за това какво е и какво не е правото. Този път ще направя изключение. Ще поразсъждавам малко. За това кое е първо- животът като обобщаващ термин на обществените отношения във всичките им разновидности или нормативното начало, създаващо ред и хармония в привидния житейски хаос. Във философските доктрини, където се е приемало, че всички са равни, не е имало нужда от правото, тъй като се е приемало, че всеки следва да живее по правилото „Каквото искате да правят вам, и вие правете това на останалите“.
Но така или иначе правото съществува, за да регулира обществените отношения, за да не допусне това по-силния да има повече права от по-слабия. Нима това означава, че правото е създадено да брани слабия от по-силния? Не. Смисълът му е да създаде порядък в който отделните индивиди, доколкото е възможно, да имат равната възможност да се развиват, без прогреса, обогатяването и усъвършенстването на единия да означава деградация за останалите. Затова, когато разглеждаме всяко отделно правило за поведение, независимо дали е нормативно закрепено или не, с цел правилната му интерпретация следва да откриваме в чий интерес е създадено то. Когато ние създаваме правило за поведение, една от най-тежките и отговорни задачи е да преценим правилно в какво отношение ще съпоставим интересите на адресатите на дадената норма.Да преценим във всяка ситуация както това чий интерес би бил засегнат в по-голяма степен, така и доколко това засягане си струва. Когато създаваме, тълкуваме или прилагаме правото, според мен първо трябва да гледаме именно житейската ситуация, подлежаща на регулиране с дадена правна норма. Да се опитаме да си обясним съотношението в интересите на адресатите. В противен случай правото няма да бъде справедливо. Буквата на закона и абстрактните правни принципи не могат да оправданият липсата на справедливост. Защото без нея има всичко друго, но не и право.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК, ВКС достигна до следния извод:
„Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител/управители)“.
Възприето е становището, че с цел осигуряване на стабилност на търговския оборот, следва да се кредитира изразената от представителния орган воля, вместо действително формираната. Като допълнителен аргумент е възприет факта, че решенията на ОС не се вписват и затова съдържанието, респективно липсата им не може да се противопостави на трети лица.
Очевидно, целта на възприетото тълкуване е защита на интереса на третите лица и стабилност на търговския оборот. Но това, което аз се питам е чий интерес в случая се нуждае от повече защита- на този който има нещо, или на този който иска да придобие нещо. А не е лишено от правна логика и разбирането, доколко тогава е защитен интереса на придобиващия, при положение, че той няма сигурност относно волята на прехвърлителя. Наличието на тълкувателно решение не е предпоставка за липса на правен интерес от оспорване на подобна сделка, а също и не е основание за отказ за допускане на обезпечение, под формата на възбрана на процесния имот.
На практика се получава следното- лицата А, В и С са съдружници в ООД. Недвижимите имоти, включени в актива на тяхното търговско предприятие са активите с най-голяма стойност по баланс. Управителят Х решава, че на своя глава ще продаде имотите на дружеството, като в нотариалния акт бива посочена данъчната оценка, а същият се разбира с евентуалните купувачи, остатъка до пазарната цена да му бъде преведен по лична сметка. Имотите биват продадени, купувачите превеждат сумите. Тълкувателното решение казва, че сделката си е действителна отвсякъде. Чий интерес е защитен?- Имотите на дадено дружество са продадени по документи на цена, в пъти по-ниска от пазарната, като съдружниците дори и не знаят. ВКС казва, че не е нужно да знаят, нали си имат управител. Трябва да браним интереса на третите лица. С кое го браним? Въпреки Тълкувателното решение, ООД-то предявява иск за нищожност на продажбата поради липса на воля, като в същото време прави искане за налагане на възбрана върху процесните имоти. Да предположим, че искането бъде уважено. Нека задълбаем и чисто фактически в хипотезата- след като разбират за прехвърлянето, съдружниците нареждат на лицата, контролиращи достъпа до имотите да не пускат новите собственици. Това означава допълнителни разправии, частни съдебни изпълнители, полиция, допълнителни разходи. И ако аз съм от страната на третото лице купувач, кога бих си купил такъв имот? Кой мой интерес бива защитен? Кое ме защитава повече, мнението на половината съдии във ВКС, или просто наличието по нотариалната преписка по продажбата на още един документ, озаглавен „Решение на Общото събрание“. Това евентуално висящо положение, което би се създало неминуемо пречи на осъществяването на нормалната търговска дейност от страна на дружеството-купувач, тъй като кой би тръгнал да инвестира в активи, за които още не знае със сигурност дали са негови? Но юристите ще кажат, ами той дори и да инвестира в имотите и впоследствие да се окаже,че не са негови, той ще има правата за подобренията, които е направил в имота. Да разбира се- ново дело, експертизи за пазарна цена, чакане години наред за получаване на сумата на подобренията.. Ами изпуснатата клиентела, изпуснатия пазарен момент, неусвоените пари по европрограми? Ами счетоводните проблеми, начисляваните амортизации, издаването на кредитни известия по данъчни фактури за периоди опреди години? И пак се връщаме на теоретичната концепция за интереса в правото, за това, че ad hoc за всяка ситуация трябва да търсим баланса между интересите на адресатите на дадено правило за поведение. Баланса в това те да са пропорционално защитени, не застрашени.
Но понякога, в случаи като този, не можем да променим правната действителност. Това не означава да се стои със скръстени ръце, защото обществените отношения много често биват доста по-динамични от правното мислене и трябва да се измислят решения, които целесъобразно да защитават правата и интересите на правните субекти от юридическите недомислици. Затова е нужно да бъдат очертани способи, с помощта на които, споменатите възможни порочни практики биха били сведени до минимум.
Специално при дружествата с ограничена отговорност, предимството е че членственият състав е по-ограничен в сравнение с този при акционерните дружества например. Там проблемът е още по-голям, тъй като там действителността на сделки, сключени от съответния управителен орган на дружеството, без решение на общото събрание, са нормативно разписани като действителни съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.4 от ТЗ. Там дори бих казал, че положението е още по-лошо. По аргумент от чл. 236, ал.2, т.2, изрична компетентност на Общото събрание на акционерите са сделките на разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния заверен годишен финансов отчет. И именно разпоредбата на ал. 4 от същия член обявява сключените в нарушение на горната забрана сделки за действителни. НО, лицето, което я е сключило отговаря за вреди. Надявам се, че лицата, включени в състава на управителните органи на акционерните дружества, са милионери и всичките им по-ценни имущества да са записани на тяхно име. Очевидно законодателят преди ВКС е приел подобно гениално тълкуване.. Очевидно да си акционер е по-лошо от това да си съдружник в ООД. Но това кое е по-рисково ще бъде предмет на друг анализ.
И така да се спрем на въпроса какво могат да направят съдружниците в едно ООД, за да защитят недвижимите си имоти от недобросъвестни управители?
Един от първите и според мен най- ефективни начини е формирането на управителен съвет, в който членуват само съдружниците, без външни лица. Какви са плюсовете и минусите на това решение? На първо място, положителният ефект би се изразявал в това, че няма да има външни лица с управителни функции, от които може да се очакват злоупотреби. Но горното следва да стане заедно с промяна в дружествения договор, където да бъде записано, че членовете на управителния съвет могат да действат само заедно, защото по аргумент от чл. 141, ал.2, изр. 3-то ТЗ, такова изискване да действат съвместно има действие по отношение на трети лица. В противен случай, ако не е налице такава уговорка са възможни злоупотреби от страна на някои от съдружниците и цялото упражнение би станало безсмислено. Определено този способ е най-приложим при ООД-та къде има двама съдружници, където са трима и повече, същият би породил проблеми от гледище на това, че би забавил и усложнил извършването на търговската дейност. Но това как би следвало да се процедира е въпрос ad hoc, като не е проблем да бъде упълномощен прокурист или търговски пълномощник за извършване на текущата дейност на дружеството. По този начин, колкото и да са съдружниците, от една страна, когато става въпрос за разпореждане с имот, това трябва да стане съвместно от всички тях в качеството им на членове и на управителния съвет на дружеството, от друга същите могат специално да упълномощят за това прокурист или друго лице за съответното разпореждане, респективно обременяване с тежести.
Друг способ, предоставящ до голяма степен адекватна защита е обособяването на отделно дружество, към което да бъдат прехвърлени недвижимите имоти, собственост на ООД-то. Този способ като цяло е подходящ, не само когато има опасност от злоупотреби от страна на управител, респективно на членове на управителен съвет, но и когато от страна на дружеството се поемат големи задължения по кредити, по договори с други контрагенти или при проблеми от счетоводно или данъчно естество. Защото както ограниченията по отношение на лица с представителни функции не важат спрямо трети лица за разпореждане с недвижими имоти, собственост на ООД-то, така по същия начин те не важат за поемане на големи задължения, които пряко или косвено да застрашат патримониума на дружеството като цяло. Самото прехвърляне на имотите би могло да стане или чрез тяхната продажба на новоучреденото дружество, или чрез преобразуване по реда на чл. 262в от ТЗ. Тънък момент и при двата варианта е оценката на имотите, тъй като двете дружества биха били свързани лица по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК и самото прехвърляне да има характера на сделка между свързани лица, поради което би трябвало да се осъществи по пазарни цени на имотите. Като недостатък на този способ може да се приемат разходите по самото прехвърляне на имотите в отделното дружество, които биха могли да бъдат много съществени, но в крайна сметка това са подробности, които би следвало да се преценяват според конкретния случай.
Друг вариант, който е възможен е учредяването на право на ползване от дружеството на съдружниците. Най-голяма практическа полза това би имало при ООД-тата, чийто съдружници са чужденци. Във връзка с 5-годишния мораториум (2007-2012г.) граждани на ЕС да придобиват като физически лица прилежащата земя към купените от тях ваканционни имоти, един от най-често използваните способи за заобикаляне на забраната беше регистрирането на търговско дружество в България. Тази практика придоби по осезаеми размери и вследствие приемането на измененията в ТЗ, регламентиращи минималния капитал на ООД да бъде два лева. В тези дружества, за управители бяха назначавани българи, които да се ангажират със стопанисването и поддръжката на имотите, което доведе до предпоставки за т. нар „кражби на фирми“. Тъй като тези дружества нямат реална търговска дейност, при тях на практика са приложими и гореизброените способи за защита, но предвид засиления престъпен интерес към техните имоти, не са изключени и фалшификации на дружествени документи, решения на ОС и други, така че с оглед на цялостната защита на собствеността на такива дружества, учредяването на безсрочно право на ползване в полза на съдружниците би било адекватен способ.
Автор: Александър Натов, юрист
Подобни статии
Бележки върху неимуществените вреди в светлината на Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по т.д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС
За поредността на удовлетворяване на разноските по осъдителен иск, заповедно производство и издаване на изпълнителен лист в т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
Критичен преглед на Тълкувателно решение № 6 от 15.05.2012 г. по тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК на ВКС
В очакване на Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС
КАК ДА ТЪЛКУВАМЕ ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ No 6/2012г. ОСГТК на ВКС
