ЗАСТРАХОВАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ

Увод
В днешните динамични икономически условия е всеобщ стремежът за постигане на по-голяма сигурност във финансовия сектор. Това води и до необходимост от съчетаване на кредитиране и застраховане с оглед гарантиране платежоспособността на длъжниците по банков кредит. У нас за пръв път се създава правна уредба на застраховка, сключена в полза на кредитор, с приемането на чл. 199а (Нов – ДВ, бр. 97 от 2007 г.) от вече отменения Кодекс за застраховането. Тази материя предизвиква интерес поради широката си приложимост. Новият Кодекс за застраховането (Обн. ДВ. бр. 102 от 29 декември 2015 г.) предлага доразвиване и цели усъвършенстване на тази уредба.

Същност

Застраховането като допълнително обезпечение на банката намира приложение при всички разновидности на кредитирането, следователно и застраховките към кредитите биват различни видове и с различни покрития. Повечето банкови институции притежават застрахователен лиценз и осъществяват самостоятелно тази дейност.

От правната уредба може да се изведат някои основни законови положения. Съществуват две хипотези за сключване на засатрхователния договор – в първата той се сключва между застраховател и застраховащ, който е кредитор, в полза на последния, а във втората застраховащ е длъжникът или трето лице – заложен или ипотекарен длъжник, който сключва договор със застрахователя в полза на кредитора. Договорът следва задължително да е сключен при общи условия, като могат да се добавят и индивидуални уговорки.
В първата хипотеза – когато договорът е сключен от кредитора, законът поставя условие за валидността му – необходимо е изрично и предварително дадено съгласие на кредитополучателя. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено уведомен. Придадена е изключителна важност на информираността на длъжника. Кредиторът е длъжен да му предостави предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на застрахователния договор. В това число влизат общите условия, информация за застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срок на застраховката и лицата, имащи право да получат застрахователното обезщетение и застрахователната сума. Задължително е и длъжникът да е уведомен за въпросите по съществени за застраховката обстоятелства, които застрахователят поставя, както и за отговорите, които кредиторът е дал. Обвързаващи за длъжника са само тези уговорки, за които той е дал своето писмено съгласие. Кредиторът се задължава от закона да предостави на длъжника сертификат, съдържащ информация по гореочертаните основни пунктове на застрахователния договор. Това задължение следва да бъде изпълнено в срок до 15-то число на месеца, следващ месеца на сключване на застрахователния договор. Кредиторът е длъжен веднага след узнаване писмено да уведоми длъжника за промени, действия, бездействия или други обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на договора или по друг начин да засегнат интересите на длъжника. Длъжникът следва да бъде незабавно уведомен и при прекратяване на договора.

Предмет на договора за застраховка, сключен във връзка с договор за банков кредит, е имуществено или неимуществено благо на длъжника. Във връзка с кредитирането често са изпозлвани застраховка „Живот“, и„Злополука“. Обикновено банките предлагат различни видове пакети, включващи различни покрития, които могат да бъдат избрани и съчетани с даден вид кредит. Застраховка „Живот“ на кредитополучателя може да бъде предлагана само от животозастрахователни компании. Тя осигурява защита при настъпване на смърт или трайна неработоспособност и може да намери приложение при потребтелски, жилищен или ипотечен кредит. Застраховките „Злополука“ и „Пожар и природни бедствия и щети на имущество“ например, пък се предлагат от общозастрахователните компании.

При настъпване на застраховаелното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечаване на което е сключен застрахователния договор. Вклюват се и лихвите и разноските, като относима е датата на настъпване на застрахователното събитие. При настъпване на застрахователното събитие длъжникът е длъжен незабавно да уведоми кредитора, в хипотезата когато кредиторът е застраховащ. Когато длъжникът е застраховащ това задължение остава- той, неговите наследници, както и застрахвателят (уведомен в случая от длъжника), са длъжни незабавно да уведомят кредитора за настъпването му.
В случай, че застрахователната сума за дадено застраховано лице не е с фиксиран размер, тя е равна на непогасената част от главницата, за която е сключен застрахователния договор, заедно с просрочените лихви. Това правило е диспозитивно и може страните да уговорят друго. Когато дължмото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на застрахователния договор надхвърлят непогасената част от задължението и след като се извърши плащане на кредитора, остатъткът се заплаща на длъжника или на неговите наследници. В хипотезата, когато застраховащ е длъжникът, остатъкът може да се заплати и на трето ползващо се лице, а когато застраховащ е заложен или ипотекарен длъжник – той като такъв има право на остатъка. По повод изплащане на обезщетението длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да получи обезщетението до непогасената част на задължението. В случай на смърт на длъжника, неговите наследници, както и съдлъжници и поръчители по кредита имат всички права на застрахован (отново без правото на обезщетение до непогасената част на задължението.) В случай на смърт на длъжник – застраховано лице по застрахователен договор по повод негово неимуществено благо, също така, кредиторът е длъжен да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор. При изплащане на обезщетение или застрахователна сума по застраховка, задължението на длъжника се намалява със стойността на полученото от кредитора плащане. Това основно обуславя правния му интерес.

Застрахователната премия обикновено се плаща заедно с вноските по кредита на месечни вноски и зависи от сумата по него и кредтния период. Застраховките биват групови и индивидуални.

Практика
Материята, свързана със съчетаването на кредитиране и застраховане, намира своето приложение в правоприлагането. Сложността й, както и известната неяснотата на уредбата по КЗ (отм.) предизвикват интерес и водят до дискусии в практиката.

Като първа антонация на практиката, свързана с темата, може да се разгледа ситуацията, когато дадено благо е застраховано от притежателя му със сключен от него застрахователен договор, а в последствие по повод взимане на кредит, по когото застрахованото благо служи като обезпечение, същото бива застраховано и със застрахователен договор между кредитора по договора, от една страна, и застрахователя, участвал като страна и в първата застраховка, от друга.

С решение № 104 от 19.01.2012 г. на СГС по т.д. № 2196/2008 г. е е поставено разглеждането на този въпрос. Ищецът по делото склюва договор със застраховател с предмет процесния имот. След това ищецът сключва договор за кредит и ипотекира в полза на кредитора процесния имот. Кредиторът по кредита сключва като застраховащ договор със същия застраховател, с предмет ипотекирания в негова полза (и вече застрахован) недвижим имот. Поради късо съединение и възпламеняване на горими материали по излоацията на имота възниква пожар, представляващ предвидено в застрахователните договори застрахователно събитие. Ищецът претендира на основание чл. 193 КЗ (отм.) да му бъде изплатено застрахователно обезщетение в пълен размер, представляваща стойността на недвижимия имот, както и стойоността на погиналите движими вещи, плюс обезщетение за забава по сключения между него и застрахователя договор. Застрахователят, от своя страна, изплаща само част от обезщетението и твърди, че не дължи изплащане на застрахователно обезщетение в размер над изплатената от него сума, тъй като процесния имот е предмет на втори застрахователен договор, сключен между него и банката, който е действал през процесния период. Твърди, че едни вреди не могат да бъдат обезщетени два или повече пъти, както и че е изплатил на кредитора по договора сума, която следва да бъде приспадната от претенцията на ищеца. Причината за това е, че ищецът също се ползва от изплатеното на банката застрахователно обезщетение и в случай на удовлетворяване на претенцията му ще се обогати неоснователно, получавайки два пъти обезщетение за един и същи недвижим имот.

Становището на съда е, че предмет на договора между застрахователя и кредитора-застраховащ е ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот, който служи за обезпечение по сключения от ищеца (длъжник) договор за кредит. Тоест чрез него се застрахова финансовия риск на банката, в следствие на погиване на имуществото, послужило като обезпечение по отпуснатия на ищеца кредит, поради опасността от невъзможността за реализирането на учредените в полза на банката обезпечения. Поради това той няма никакво отношение към застрахователното правоотношение между ищеца и ответника , което е със съвсем различен предмет – имуществено застаховане на притежавания от ищеца недвижим имот, по силата на което при възникването на предвиденото в договора застрахователно събитие и с оглед на поетия от застрахователя риск, последният се задълава да заплати на ищеца застахователно обезщетение. Ако съдът приемеше за основателни възраженията на ответника, то тогава следва да се счита, че и той се е обогатил неоснователно като е получавал еднвременно застрахователни премии по два застрахователни договора, но при настъпване на застрахователното събитие да е задължен да изплати застрахователно обезщетение само по единия застрахователен договор, и то на произволно избраното от него застраховано лице.

Съдът се произнася и във връзка с искането на ищеца за заплащане на стойоността на погиналите при пожара движими вещи, намиращи се в имота. Съдът отхвърля иска в тази част, тъй като по делото не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да е видно придобиването, собствеността и стойоността на както и доказателства, че те са били налични в сградата при нейното опожаряване. Следователно е невъзможно да се направи обективна оценка на застрахованото движимо имущество, въз основа на което да се определи и размера на вредата. Отхвърля се и искът за забава по чл. 86 ЗЗД.

Решение № 743 от 17.04.2013 г. на САС по в.т.д № 3211/2012 г. също е свързано с темата за склюване на заастрахователен договор в полза на кредитор по банков кредит. В посоченото решение съдът постановява, че при сключване на договор без пълномощие, договорът се счита за валиден, независимо, че този, който го е сключил, е застраховал чужд интерес, докол кото законът изрично предвижда възможността по всяко време, дори и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, в случая – собственикът на имуществото, изрично да го одобри. В този смисъл е и възприетото в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 64 от 15.06.2010 г. по т.д. № 667/2009 г. на ВКС на РБ, ТК, 1 т.о.

Проблеми по чл. 199а КЗ (отм.) възникват, когато, поради бездействие на кредитора, длъжникът по сключен с него кредит, след настъпване на застрахователно събитие, е в необходимост да реализира неговото субктвно право и да претендира получаването на застрахователно обезщетение от застрахователя. В практиката това се осъществяваше чрез използването на Павлов иск по 134 ЗЗД и суброгиране в правата на кредитора.

Решение № 465 от 06.12.2013 г. на ОС – Сливен по гр.д. 414/2012 с правно основание чл. 422 от ГПК. постановява, че единственият случай, в който застрахования кредитополучател може да предяви директно иск срещу застрахователя, е в условията на чл. 242 от КЗ (отм.), а именно когато застраховката „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор, но е платило задължението при настъпване на застрахователното събитие. Това право е признато и на всяко трето лице, платило задължението. Ищец по делото е кредитора-застраховащ, който иска да се приеме за установено съгласно чл. 422 от ГПК., че ответника по делото му дължи определена сума, въз основа на сключен между тях договор за кредит, обявен от кредитора за предсрочно изискуем. Като допълнително обезпечение по договора за кредит, кредиторът като застраховащ, е сключил застраховка „Живот“. Ответникът подава молба за конституиране на застрахователя като трето лице- помагач и предявява обратен иск към него – в случай, че бъде осъден да заплати исковите суми, иска застрахователят да му ги възстанови. Твърди, че е настъпило застрахователното събитие (пълна трайна нетрудоспособност), поради което застрахователят следва да изплати остатъка от договора за кредит. Макар, че отбелязва, че от събраните доказателства може да бъде направен извод за дължимост на застрахователното обезщетение от застрахователя, съдът отхвърля обратния иск като неосноателен. Причината, която сочи е, че в настоящия случай ищецът не твърди и не е заплатил дължимото по договора за кредит, т.е. не може да се суброгира в правата на кредитора си и да предяви иск срещу застрахователя.

Решение № 1861 от 26.11.2012 г. на САС по в. гр. Д. № 1599/2011 г. засяга въпроси, свързани с застрахователния риск. И е подаден от наследници на длъжника, за които съдът признава, че имат правен интерес, защото кредитното задължение към банката е преминало в техния патримониум по силата на наследственото правоприемство.

Решение № 405 от 21.10.2013 г. на ОС Стара Загора по т.д. № 492/2012 г. е образувано по предявен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 238 от КЗ (отм.). В него се постановява, че наследниците на застрахования кредитополучател се явяват кредитори на банката въз основа на правото им да получат обратно платените от тях погасителни плащания по кредита след периода на настъпване на застрахователното събитие, а, от друга страна, въз основа на правото им да получат пълно погасяване на задължението по кредита. Тъй като след настъпване на застрахователнто събитие – смърт на кредитополучателя, наследниците му продължавали да обслужват кредита, което довело до дезинтересиране на кредитора да търси застрахователното обезщетение. В настоящия случай установеното бездействие от страна на банката заплашва удовлетворяването на посочените права на ищците. Именно поради това за тях е налице правен интерес да упражнят имуществените права на банката спрямо застрахователя по реда на косвения иск по чл. 134 ЗЗД.

В този смисъл е и Опредление № 669 от 31.07.2015 г. по дело № 3089/2014 на ВКС, Търговска колегия, 1 т.о. След настъпило застрахователно събитие – смърт на кредитполучателя, неговата съпруга се явява частен правооприемник по отношение на предприятието и фирмата на съпруга си, същата като физическо лице е и солидарен длъжник по договора за кредит. Позовавайки се на настъпилото застрахователно събитие и бездействие от страна на кредитодателя за получаване от ответното застрахователно дружество на дължимото се застрахователно обезщетение, тя предявява по реда на чл. 134 ЗЗД иск за осъждане на застрахователното дружество да заплати на кредитодателя дължимото застрахователно обезщетение, съизмеримо с остатъка от погасителните вноски по кредита за периода след настъпване на застрахователното събитие. Въззивният съд е отрича качеството на ищцата като „кредитор, поради което счита същата за нелигитимирана да предяви правото на кредитодателя за получаване на застрахователното обезщетение. Съдът е отрекъл правото на суброгационен иск въз основа на клаузите на застрахователния договор. Не приема, че чл. 199 а от КЗ (отм.) урежда задължение на бнката да приспадне застрахователното обезщетение от дължимата по кредита сума. Полазващо се от застахователния договор лице, според въззивния съд, е единствено кредитодателят. В изложението по чл. 280 ал. 1 касаторът поставя следните въпроси: При сключен застрахователен договор в полза на кредитодател,в който е уговорено, че при настъпило застрахователно събитие застрахователят заплаща остатъка по кредита към датата на събитието,кредитополучателят има ли качеството на кредитор по отношение на кредитодателя въз основа на правото си да получи погасяване на кредитното си задължение, дори и когато такова право не е изрично уговорено в договора за кредит? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , поради противоречие на въззивното с решение № 1861 / 26.11.2012 год. по гр.д.№ 1599 / 2011 год.на САС. 2 / Договорът за застраховка в полза на кредитор,сключена в обезпечение на задълженията на неговия длъжник, освен материалния интерес на кредитора ,обезпечава ли и материалния интерес на длъжника при настъпване на застрахователното събитие ? ; 3 / Изплащането на застрахователното обезщетение по застраховка,сключена в полза на кредитор, за обезпечение на задължение на неговия длъжник по договор за кредит,обуславя ли задължение за кредитора да приспадне това обезщетение / респ. създава ли право за длъжника да поиска приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение / от задълженията на длъжника, обезпечени със застраховката , ако такова задължение / респ. право / не е изрично уговорено в договора за кредит ? – втори и трети въпроси обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, поради нужда от тълкуване на чл. 199а ал.1 КЗ (отм.), с оглед целта на разпоредбата, правилата на добросъвестността / мотивира липса на интерес за кредитодателя да упражни правото си по застрахователния договор,доколкото по този начин се реализират последиците на предсрочно прекратяване на договора за кредит, респ. застрахователното обезщетение покрива само остатъка от главницата,с разноски и лихви,но считано от датата на застрахователното събитие /,както и в съответствие с мотивите към законопроекта за изменение на КЗ и конкретно тези , за въвеждането начл.199а КЗ, с които изменения се цели да се създаде „възможност за намеса накредитополучателя в това правоотношение, когато интересите му са застрашени вследствие на действията или бездействията на някоя от страните по застрахователния договор„. Съдът приема, че втори и трети въпрос са по своята същност подвъпроси на първия, обосновими в мотивите към обосноваване на крайния извод на съда. ВКС намира, че първият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, но не се явява обоснован в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, нито в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Макар и упомената във връзка с втори и трети въпроси,хипотезата на чл. 280 ал.1т.3 ГПК следва да се разгледа и във връзка с първия правен въпрос,предвид несамостоятелността на втори и трети въпроси и поддържаната от касатора връзка на отговора на същите именно с отговора на първия от въпросите. Съдът постановява, че е последователна позицията на касационната инстанция за непритежавано от застрахования кредитополучател право за предявяване по реда на чл.134 ЗЗД на иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка,сключен на основание чл.233 ал.1 вр. с чл.199а КЗ,в полза на кредитодателя ,вкл. с оглед изричната норма на чл.242 КЗ – така опр. № 165 по ч.т.д.№ 1263 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, опр.№ 243 по т.д .№ 2126 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС. Макар да не са задължителна съдебна практика,определенията съдържат мотиви в подкрепа на последователно поддържаната такава от касационна инстанция,по въпроса за легитимираните да предявят иск за заплащане на застрахователното обезщетение, по сключена в полза на кредитор застраховка,лица. Кредитополучателят, чието неимуществено благо е застраховано, не е страна по застрахователния договор и правоприемниците му имат единствено пряк иск срещу застрахователя,в случай на плащане на кредитодателя, съгласно чл. 242 ал.1 КЗ . Обосноваваки се така с Определнието си ВКС не допуска касационно обжалване на обжалваното решение.

Новият Кодекс за застраховането.

Глава 37 от новия Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г. доразвива и обогатява уредбата на анализираната материя и въвежда специална уредба във връзка със защитата на длъжниците по обезпечен със застраховка банков кредит, сключен в между застрахователя и кредитора, в полза на последния. Най-важната промяна е слагането на край на споровете относно легитимацията на наследниците на кредитополучател със застраховка. За да се гарантират правата на длъжника и наследниците му, те имат правата на застрахован с изключение на правото на застрахователно плащане относно неизплатената част от кредита. Следователно, че те ще могат да предявят сами иск към застрахователя. Нещо повече, кредиторът е длъжен при смърт на длъжника първо да положи усилия с грижата на добър търговц да събере застрахователното обезщетение. Подчертава се необходимостта от информираност на длъжника за всички относими към застрахователния договор обстоятелства. Чрез предоставянето на сертификат от полицата на застраховката в кратък срок след сключването й, наследниците също ще имат достъп до цялата информация за договора. Въвеждат се по-ясни правила за застраховките, които се сключват при вземане на кредит.

Автор: Милена Гонева