ЗАЛОГЪТ НА ВЗЕМАНИЯ ПО ЗЗД И ЗОЗ

Задължения, безспорно, могат да бъдат обезпечавани с вземания, принадлежащи на длъжника или на трети лица. Могат да се залагат само вземания, които могат да бъдат прехвърляни, т.е. чието естество позволява разпореждане[1]. Когато те служат за обезпечаване на договор за банков кредит, той следва да се отличава от договора за факторинг[2]. Характерна особеност на залога върху вземане е, че задълженото лице не е учредител на залога, а такъв се явява неговият кредитор (длъжник по основния договор). Това е едно изключение от правилото за съгласие на задълженото по обезпечението лице, което изключение произтича ex lege.

В миналото е имало различни теории, опитващи се да обяснят същността на залога върху вземания. Теорията за “право върху право” е била отхвърлена. Това се е наложило поради нематериалния характер и невъзможността самото вземане да бъде предадено на кредитора или залогоприемателя. Друга теория, която се е опитвала да обясни залога на вземания, е била, т.нар. “условна цесия”, която не споделяме поради факта, че цесията е продажба, която прехвърля и риска относно вземането и неговата събираемост върху приобретателя. При залога рискът се носи от залогодателя, за пример ще дадем хипотезата на обезпечението погива, но кредиторовите права се трансформират и запазват върху застраховката на имуществото[3]. Отмененият Търговски закон[4] (ТЗ) е предвиждал с прехвърляне на вземането, което е обезпечено със залог, последният да се счита за прехвърлен само ако е предаден и той. Съществувало е мнението, че правото на залог на вземане не се е считало за прехвърлено поради реалния характер на залога и трудностите, произтичащи от това[5].

Вземанията, които могат да служат за залог, могат да бъдат разделени условно на два вида в зависимост от различни критерии. Те биват необезпечени[6] и обезпечени. Като специфичен пример за необезпечени вземания може да послужи подчиненият срочен дълг уреден в Наредба № 16 на БНБ[7] и Наредба № 38 на БНБ[8]. От своя страна обезпечените вземания могат да се разделят на два подвида пряко обезпечени и опосредствено обезпечени. Последните се материализират най-често в отделен документ, който представлява ценна книга[9]. Те могат да бъдат залагани по реда на Закона за особените залози[10] (ЗОЗ). Учредяването на залог върху едно такова вземане, безспорно, е акт на разпореждане с обезпечението[11]. Друго разделение на вземанията, което можем да направим, е на съществуващи към момента на залагането им и на бъдещи[12]. Обезпеченото вземане също може да бъде бъдещо[13]. ЗЗД не съдържа изрични разпоредби за възможен залог на бъдещо вземане, но следва да се приеме, че това е възможно.

Общата уредба на залога на вземания се намира в ЗЗД[14]. Залогът на вземане е уреден и в ЗОЗ[15]. Залогът следва обезпеченото вземане, когато то бъде заложено[16].

Вземания, обезпечени пряко с ипотека, са могли да бъдат предмет на залог[17], като за да се противопоставят на трети лица, ако те е трябвало да бъдат вписани с нотариален акт. Това правило е възприето и в сега действащия ЗЗД[18], с разликата, че се извършва отбелязване към първоначалния акт, а не се вписва нов акт. Становището за необходимостта на вписването чрез отбелязване се споделя от широк кръг автори[19]. Действието на отбелязването следва да бъде изрично изключено, когато се касае за залог на опосредствени вземания.

Залогодателят е длъжен да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане, ако има такива[20]. Самото вземане, както споменахме, може да бъде обезпечено или необезпечено, ако вземането е обезпечено, ще следва залогодателят да предаде и документите, отнасящи се до обезпечението. В този случай ще се приложи чл. 99, ал. 2 ЗЗД по analogia legis. Някои автори считат, че чрез предаването на документа, доказващ вземането, последното се предоставя в реален залог на кредитора[21]. Това схващане е изоставено, поради невъзможността вземането, което има нематериален характер, да бъде реално предадено.

Кредиторът е длъжен да извършва всички действия, които са нужни, за да се запази то, както и да събира лихвите на заложеното вземане, а ако то стане изискуемо и главницата. Залогът ще се разпростре и върху лихвите, ако има такива. В този смисъл следва да се приеме, че когато заложеното вземане стане изискуемо преди обезпеченото, то кредиторът ще следва да го събере и залогът да се разпростре върху полученото или кредиторът да го приеме като плащане[22]. Когато предмет на залога са пари, те се прихващат и според правната теория не е необходимо наличието на изпълнителен лист[23].

При договора за залог на вземания следва да се извършат следните действия:

За да бъде противопоставим на трети лица, залогът следва да е в писмена форма, с достоверна дата и съдържащ означение на вещите и на вземането. На практика достоверната дата на договора за залог е нотариалната заверка, удостоверяваща деня, в който документът е представен на нотариуса[24]. Следва да се имат предвид и другите хипотези, при които може да се получи достоверна дата, като например за наличието на достоверна дата се счита деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа[25].

Това означава, че независимо кога е сключен договорът между страните, той ще бъде противопоставим от момента на поставяне на достоверната дата. В ЗОЗ противопоставимостта за залога на вземане възниква от момента на вписването на писмения договор[26] в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя[27]. Ако законът предвижда вписване в друг регистър, противопоставимостта ще възникне от вписването в другия регистър. Тези действия следва да се извършат, преди трети лица да са придобили права върху заложените вземания[28].

Друго изискване, което поставят ЗЗД и ЗОЗ, е да бъде съобщено на длъжника по вземането, за да има залогът действие спрямо него[29]. ЗЗД не указва под каква форма трябва да се извърши съобщаването. Изискването на ЗОЗ за определено съдържание ни навежда на мисълта за писмена форма[30]. Кой трябва да направи съобщението? ЗЗД не дава ясен отговор. Правната доктрина в миналото препращала към правилата за уведомяване на длъжника при цесията[31]. ЗЗД (отм.)[32] изрично е посочвал, че съобщението до длъжника е можело да бъде направено както от стария кредитор (цедент), така и от новия (цесионер), за разлика от сегашния ЗЗД, който приема категорично, че изявлението следва да изхожда само от стария кредитор (цедент)[33]. Изправени сме пред двойствена нормативна уредба по този въпрос, което едва ли можем да приемем за оправдано. ЗОЗ[34] следва логиката на ЗЗД (отм.)[35], а не тази на сега действащия ЗЗД[36] съобщението може да се направи както от залогодателя, така и от заложния кредитор. Кога трябва да бъде направено съобщението до длъжника? ЗЗД и тук не съдържа изрични разпоредби по този въпрос. Изискването е да бъде съобщено на длъжника, за да може залогът да е противопоставим на трети лица[37]. Според ЗОЗ съобщението до длъжника, следва да бъде направено след вписването на залога в ЦРОЗ. В противен случай не би било възможно включването в съобщението на данните за вписването на залога в ЦРОЗ[38]. След като на залогодателя бъде съобщено, независимо дали по реда на ЗЗД[39] или ЗОЗ[40], се счита, че той не може да се разпорежда с вземането, когато това би влошило положението на заложния кредитор. Този принцип се прилага и при запор на вземане, облечено в изпълнителен лист. Съдия-изпълнителят трябва да изпрати запорно съобщение и на третото задължено лице[41]. Споделяме и мнението, че когато няколко лица са длъжници по заложеното вземане (независимо дали ще отговарят солидарно), те ще трябва да бъдат уведомени поотделно, иначе съобщението ще има сила само за тези, на които то е направено[42]. Когато за втори по ред залог е съобщено на длъжника по вземането преди първия, то вторият ще има предимство пред първия[43].

Въпреки че липсва изрична забрана, следва да се приеме, че залогодателят не би могъл да измени или да отмени вземането си към третото лице длъжник. Това би било едно едностранно изменение на договора за залог, което не би имало действие, ако не бъде дадено съгласието на кредитора.

Ако падежът на заложеното вземане настъпи преди падежа на обезпеченото вземане, теорията е приела, че залогодателят не ще може да получи заложеното вземане[44]. Някои автори не споделят това виждане, защото въпреки приложението на някои от принципите на цесията вземането е собствено на залогодателя[45]. Залогът върху вземане се погасява по същия начин, както и при залога на вещи отказ от страна на кредитора, доброволно връщане на документа[46], погасяване на главното задължение, прехвърляне на обезпеченото вземане без преминаване на заложното право (например при несъгласие на трети лица, дали обезпечение[47]) и погиване на заложеното имущество или сливане.

Автор: Д-р Иван Мангачев

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Чл. 162 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г.

[2] Подробно по този въпрос вж. Б. Найденов, Търговски сделки, Книга първа. (София 1998) с. 130-132.

[3] Чл. 154 ЗЗД.

[4] Чл. 322 ТЗ, Утвърденъ съ указъ от ъ 18.05.1897 год., подъ № 93, обн. въ бр. 114 на ДВ от ъ 29.05. с. г., отм., бр. 78 от 28.11.1951 г.

[5] Джидров, П. Коментар на Търговския закон, Том 4 (фототипно издание, ИК Христо Ботев, София 1994) 1292-1293.

[6] Това е условно, тъй като цялото имущество служи за общо обезпечение на кредиторите чл. 133 ЗЗД.

[7] Чл. 9, ал. 1, т. 7, б. „е” Наредба № 16 от 16.07.2009 г. за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи (Загл. доп. – ДВ, бр. 30 от 2011 г., в сила от 30.04.2011 г.), Обн., ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., изм. и доп., бр. 102 от 22.12.2009 г., бр. 102 от 30.12.2010 г., бр. 30 от 12.04.2011 г., в сила от 30.04.2011 г., бр. 59 от 2.08.2011 г., бр. 27 от 25.03.2014 г.

[8] Чл. 5, ал. 2, т. 4, б. „ж” Наредба № 38 от 23.12.2004 г. за капиталовата адекватност на банките (Загл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2006 г.), Обн., ДВ, бр. 5 от 14.01.2005 г., в сила от 1.07.2005 г., изм. и доп., бр. 55 от 5.07.2005 г., в сила от 1.07.2005 г., изм., бр. 19 от 2.03.2006 г., в сила от 1.04.2006 г., изм. и доп., бр. 106 от 27.12.2006 г.

[9] Например облигации по чл. 100з Закон за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), Обн., ДВ, бр. 114 от 30.12.1999 г., в сила от 31.01.2000 г., изм. и доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 20.12.2013 г., бр. 34 от 12.05.2015 г. или ипотечни облигации, издадени по реда на Закон за ипотечните облигации (ЗИО), Обн., ДВ, бр. 83 от 10.10.2000 г., изм., бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 3.07.2007 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г.

[10] Чл. 3, ал. 3 ЗОЗ, Обн., ДВ, бр. 100 от 22.11.1996 г., в сила от 1.04.1997 г., доп., бр. 50 от 3.07.2015 г.

[11] Така и П. Венедиков, Ипотеки, залог, привилегии (Сиби, София 1994) 241.

[12] Чл. 4, ал. 2 ЗОЗ.

[13] Чл. 5, ал. 1 ЗОЗ.

[14] Чл. 162-165 ЗЗД.

[15] Чл. 17 и 44а ЗОЗ.

[16] Чл. 6 ЗОЗ.

[17] Чл. 6 Законъ за привилегиите и ипотеките (ЗПИ), Обн., ДВ, бр. 21 от 26.01.1908 г., изм. и доп., бр. 283/1908 г., бр. 189/1910 г., бр. 306/1919 г., бр. 10/1922 г., бр. 94/1924 г., бр. 255/1927 г., бр. 87/1938 г., бр. 294/1948 г., бр. 182/1949 г., част. отм., бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., отм., Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от 16.12.1951 г.

[18] Чл. 171 ЗЗД.

[19] Венедиков (1994) 241, А. Кожухаров, Облигационно право: Общо учение за облигационното отношение, Книга втора (Софи-Р, София1994) 196, бел. под линия 171, Х. Омарбалиев, Ръководство по нотариални действия във връзка със собствеността (Сиби София 1998) 252 и др.

[20] Чл. 163 ЗЗД.

[21] Й. Фаденхехт, Залог върху вземания (Печатница на Армейския Военно-Издателски Фонд, София 1928) 74: “Как теоретически това ще се обясни, няма значение: важното е, че предаването на вземането се изисква и то се счита (може би случай на символично предаване на владението) за станало, като се предаде документът за вземането”.

[22] Чл. 510 Граждански процесуален кодекс (ГПК), Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 3.07.2015 г.

[23] Н. Меворах, Д. Лиджи, Л. Фархи, Коментар на Закона за задълженията и договорите, чл. 483668 (Част III, чл. чл. 483-668, София 1928) 447, с което авторите споделят становищата на Силяновски и Фаденхехт по въпроса.

[24] Интересно мнение за достоверната дата дават Меворах, Лиджи, Фархи (1928) 432: “Така че изискването на закона се счита спазено в три случая: когато датата е заверена от нотариуса; когато някоя от страните е умряла и когато съдържанието на заложния договор е възпроизведено в друг някой официален акт”.

[25] Чл. 181, ал. 1 ГПК.

[26] Чл. 2 ЗОЗ.

[27] Съгласно условията на чл. 12, ал. 2 или по ал. 3 ЗОЗ.

[28] Така и Д. Силяновски, Същност и съдържание на заложното право върху вземания (София 1926) 60-61.

[29] Чл. 162 ЗЗД и чл. 17 ЗОЗ.

[30] Чл. 17, ал. 2 ЗОЗ.

[31] Така и Венедиков (1994) 237; Меворах, Лиджи, Фархи (1928) 438-440.

[32] Член 318 Законъ за задълженията и договорите, обн., ДВ, бр. 268 от 5.12.1892 г., в сила от 1.03.1893 г., доп., бр. 31 от 10.02.1904 г., отм., бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г.

[33] Чл. 99, ал. 4 ЗЗД

[34] Чл. 17, ал. 2 ЗОЗ.

[35] Чл. 318 ЗЗД.

[36] Чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

[37] Чл. 162 ЗЗД.

[38] Чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗОЗ.

[39] Чл. 162 ЗЗД.

[40] Чл. 17 ЗОЗ.

[41] Д. Силяновски, Ж. Сталев, Граждански процес, том II. (Наука и изкуство, София 1958) 138-139 “Без изпращане на такова съобщение запорът не може да се смята за наложен спрямо това лице и то може валидно да плати на длъжника.”

[42] Силяновски (1926) 68-69.

[43] Така и Меворах, Лиджи, Фархи (1928) 439.

[44] Силяновски (1928) 84.

[45] Подобно виждане за правото на събиране на вземането от залогодателя споделя и Фаденхехт (1928) 88-89.

[46] Чл. 109 ЗЗД.

[47] Чл. 102, ал. 2 ЗЗД.