Кратка бележка на преводача:
Статията на г-жа професор Ан-Мари Льороайе беше преведена поради множество причини. Между 2008г. и 2012г. френските Касационен съд и Конституционен съвет отказаха да легализират еднополовия брак чрез съдебно решение, считайки, че това е въпрос за законодателната власт. През 2013г. френското правителство гласува закон, позволявайки бракове между хора от един и същи пол. Статията третира обстойно и обективно въпроса. Тя напомня дебатите, които се проведоха във Франция, споменава процеса на законотворство в този частен случай, анализира текста на реформата и завършва с бъдещи проблеми.
Този въпрос ще се наложи да бъде адресиран в България предвид еволюцията в практиката на Европейския съд за правата на човека. Следователно българският юрист би могъл, ако не да се вдъхнови, то поне да разгледа позиция на известен професор от държава като Франция, която вече е започнала да отговаря на множеството проблеми, свързани с еднополовия брак. Доктриналният диалог е полезен сам по себе си, независимо дали читателят споделя позицията.
От друга страна, формата и стилът на писане е също така от особен интерес – както в приликите, така и в разликите. Ето защо, въпреки че по занаят съм юрист, а не преводач, си позволих да преведа следната статия.
Статията е публикувана за първи път в сборник Далоз 2013, стр. 1697
Законът н° 2013-404, гласуван на 17 май 2013, позволяващ брака на еднополови двойки. В миналото, настоящето и бъдещето.1
Автор: Ан-Мари Льороайе, Професор, Факултет по Право на Сорбоната, университет Париж-1, Пантеон-Сорбона
Основното
Настоящата реформа подканва да се запитаме най-вече върху бъдещето на различните брачни статути, както и върху еволюцията на концепцията за произход. Изборите, които ще бъдат направени, не могат да бъдат независими от позицията, заета в спора спрямо естеството на брака и на осиновяването. Става дума, следователно, да се изследват пътищата, които могат да се разкрият пред законодателя, ако бъде решено да се разбира брака като институция, създадена върху задължението на съпрузите и свързана с осъществяването на единствени по рода си социални функции. По същия начин, да се счита осиновяването не като правна фикция, а като реалност, основана върху институционално посветената воля, е определящо, за да се мисли бъдещето на произхода.2
По техния мащаб, дебатите, предизвикани от закона за брака за всички, имаха заслугата да заставят юриста да мисли както върху метода за създаване на закони, така и върху същината на правото. Обемът на свършената работа по време на изслушванията3 и значителното място, дадено на социалните и медицински науки, бяха един от знаковите елементи на реформата. Пред двете законови комисии в Асамблеята и в Сената социолози, психиатри, психоаналитици, философи и антрополози с авторитет представиха тяхната концепция за семейството, брака и произхода. Също така бяха чути религиозните представители, както и лобитата на сдруженията с нестопанска цел на семействата или тези на хомосексуалистите. Подобни изслушвания са обичайни за текст, засягащ социален въпрос и e достойно за похвала, че законодателят процедира по този начин. Подобни изслушвания, развивайки се в разгара на контроверса, изиграха психологическа и педагогическа роли за подготовката на реформата, въпреки че политическият избор беше направен. Антропологията просто показа, че съществуват различни начини за организиране на семейството, но този констат сам по себе си не беше достатъчен, за да легитимира или предпише осъществената промяна. По същия начин опозициите, формулирани от определени психоаналитици, не се наложиха, защото дисциплината не можеше да бъде „използвана като експертна таблица“4, за да се създаде закона. Несъмнено се достигаше до границите на приноса на социалните науки към законодателството.
Законодателят, следователно изправен сам пред задачата, се оказа изначално изправен пред трудностите на писането: налагаше се да се направи възможно приложението на текстове върху брака и осиновяването за съпрузи и родители от един и същи пол. Първоначалният проектозакон претендираше да създава отегчителен и относително опасен инвентар относно текстовете, които трябва да се променят5, където думите „баща“ и „майка“, „съпруг“ и „съпруга“ щяха да бъдат заменени от „родител“ или „съпруг“. Методът не беше нов, подобен речник е представян в Гражданския кодекс всеки път, когато е ставало въпрос за равенство, като например при реформата за брачните режими и за упражняването на родителските права. Но поради опозицията срещу брака за всички, която се беше кристализирала около терминологията, обвинена да отрича разликата между половете, беше предложена друга, по-внимателна редакция. Законът по този начин въвежда минимално нужните промени6, препраща за останалото към приложение чрез вторични правни норми и въвежда по много символен начин в предговорната глава на Гражданския кодекс член 6-1, който предвижда, че диспозициите относно брака и осиновяването ще се прилагат също така и спрямо съпрузите и родители от един и същ пол. Може да се добави към вече формулираните критики7, че диспозицията, поне за осиновяването, е ненужна, тъй като Гражданският кодекс (ГК)8 вече предвиждаше, че детето, което е осиновено има „същите права и същите задължения като дете, чийто произход е установен чрез прилагането на Раздел VII“ (чл. 358 ГК)9. Кодексът можеше следователно да се чете като прилагащ се спрямо дете, осиновено от родители от един и същи пол. Символизмът на член 6-1 е по този начин подсилен: технически ненужен, се предполага той да носи със себе си по брилянтен начин принципа на равнопоставеността.
От приемането на закона, потвърден от Конституционния съвет чрез решение, което не изненадва10, множество текстове за приложение не са спирали да решават проблемите на формулировката и да потвърждават, че думите „съпруг“, „съпруга“ или „баща“ и „майка“ няма да изчезнат. Условията на формулиране на актовете относно гражданското състояние и относно семейната книга бяха обект на специални директиви (Декрет н°2013-429, 24 май 2013 и Указ от 24 май 2013). Общ циркуляр за представяне увенча всичко това, предоставяйки модели за актове за сключване на граждански брак, за транскрипция на решение за осиновяване и за откъс от акта за раждане без посочване на произхода11, оставяйки на длъжностното лице по гражданското състояние грижата да допълни, според ситуацията, празните места със съответните думи (съпруг/съпруга, съпруга/съпруга, баща/баща, майка/майка).
Спрямо същината на закона, законодателят се зае не само с брака и осиновяването, но също така и със семейното име и други разпръснати въпроси, засягащи трудовото право или правото на здравно осигуряване. Претенцията за изцяло пълен коментар би била твърде рисковано начинание, следователно изследването ще засегне просто новите лица на брака и на произхода. Възелът на споровете реално беше да се разбере дали разнополовостта е задължителна за тези две институции. До този момент разликата в половете се предполагаше да бъде в брака ключът към продължаването на рода, който беше неотменно свързан с него, и в произхода, основата на двулинейна връзка, разполагаща върху природата.
Ако законодателят намери свободата да промени брака и осиновяването, то последствията от тази промяна останаха спорни. Немалко въпроси остават спрямо запазването на множеството съпружески статути.
Бракът би ли имал призванието да прекрати ПАКС-а12 или обратното13? Какво да кажем за последствията от новия закон върху концепцията за произхода, върху неговите основи и начини за установяване? Множество въпроси, които са дискутирани от години насам, бяха оставени настрана, най-вече тези относно статута на третите лица, относно установяването на произхода на деца, родени чрез бременност на трето лице, относно позволяването на осиновяване от неженени двойки или относно достъпа до личния произход. Без да претендираме да отговаряме с няколко реда на тези въпроси, които остават дебатирани без да бъдат изчерпани, нашата амбиция е да се покаже, че отговорите не могат да бъдат напълно независими от заетата позиция в дебата относно естеството на брака и на осиновяването. Нека да го кажем отсега, не споделяме критичните анализи, които бяха представени тук и там, върху тези наскоро променени институции14. Ние предпочитаме да следваме друг път, който позволява да се счита брака като институция, основана върху задълженията на съпрузите и свързана с осъществяването на единствени по рода си социални функции. Този друг път ще ни доведе още и до това да погледнем осиновяването не като правна фикция, а като реалност, основана върху институционализирана воля15. Следователно, връщайки се към миналото, ние ще можем да представим друг прочит на закона. Спрягането на закона от 17 май 2013г. в минало и в настояще би трябвало следователно да позволи да се мисли бъдещето.
-
В миналото : обхващането на спора
Споровете, често безпощадни, възникнали поради реформата, са добре познати. Без да се връщаме към тях, краткото им препрочитане позволява по-добре да се разбере как, според гледната точка, правото на брак и на осиновяване са могли да еволюират.
Размишления върху брака. Според често срещано предположение, отварянето на брака спрямо лица от един и същи пол би било позволено от промяна в естеството на брака, който от институция, имаща за цел продължаването на рода, би станал обикновен договор за организация на живота на двойка, основан върху съгласието на лица, които се обичат16. Тази изходна точка позволява следователно на едните да защитят еволюцията, тъй като бракът не е основан върху нищо друго освен чувства на любов, лицата от един и същи пол, които се обичат, трябва да могат да се оженят, а на другите, обратно, да я окайват поради причината, че подобна еволюция се вписва в една неизбежна логика за развитие на индивидуалните права, която трябва да бъде осъдена17.
Подобен анализ предизвиква цяла серия от последствия, които съвсем обосновано са изобличени. Ако бракът не беше нищо повече от акт на любов, то юридическият аналог би се намирал единствено в обмена на съгласията според чл. 146 ГК, следователно би трябвало да се запитаме защо Държавата би трябвало по специален път да регламентира тази форма на живот между двама18. Гореспоменатият анализ, управляван от желанието за общ живот, би трябвало вече единствено да зависи от независимостта на волята. Логиката следователно би трябвало да доведе до изначалното преосмисляне на брачните отношения с произхода, както и цялостно на брачните норми с императивно значение и най-накрая, да либерализира развода, волята бидейки единственият критерий за общия живот. Следователно би трябвало да се преразгледат множеството статути, следващи от брака, от ПАКС и от свободното съжителство с друго лице, както и това, че Държавата не би могла вече да обоснове различното третиране на лицата, които живеят заедно. Въпросът за уникалността на брака би бил следователно зададен19.
Тази съмнителна логика може да не убеждава, доколкото предполага радикална промяна в естеството на брака20. Тя затулва на практика не просто императивния статут, който продължава да го управлява и който е свързан със забраната на инцеста, на полигамията, както и със съществуването на множество задължения (на общ живот, вярност, помощ, и т.н.), но също така и единствените по рода си социални функции, които бракът продължава да изпълнява, най-вече солидарността и помощта. Въпреки че бракът вече не е свързан с продължаването на рода, той не се е превърнал в обикновен обмен на съгласие. Той остава задължение, което притежава функции на солидарност и на помощ, които не се намират по същия начин в гражданския съюз или в свободното съжителство с друго лице. А ако желаем да вземем предвид реалността на това задължение, на императивната стойност, на която е подложено, както и на социалните му функции, става по-трудно да отречем уникалността му и да предложим цялостно приравняване на брачните статути. В подобен ред следва да се мисли бъдещето на брака.
Размишления върху осиновяването. Спорът относно осиновяването от своя страна поднови добре познат философски спор между юснатюралистите и позитивистите, а дори и номиналистите. Противниците на реформата имат претенцията да намират в природата нужните граници на възможността да се създава и разобличават законодателя-позитивист21, който си позволява да промени смисъла на думите22. Няма нужда да се споменава, че въпросът за легитимността на намесата на политическата власт не би могъл сам по себе си да получи прости отговори. Споменаването на природата на нещата не е повече от един от тях. Тя намира, впрочем, едно особено начало в историята на правото. Знаем, че средновековните юристи, които се базират върху пасаж от Аристотел, са смятали, че правото, подобно на изкуството, би трябвало да имитира природата23. Цялата система на осиновяването в Средновековието е била построена върху идеята, че фикцията на осиновяването имитира природата и че тя трябва да спазва границите ѝ24. Подобни аргументи получиха изведнъж модерен акцент, при това въпреки че природата не може сама по себе си да обоснове легитимността на политическата намеса. Никой не игнорира също така несигурния характер на концепцията за природа и за природно право, подобни концепции бидейки също толкова разновидни, колкото са и мислителите и епохите. Трябва ли да се напомни доктрината на юристите от XVII и XVIII век и субективистичната насоченост по онова време, придадена на природното право, която след това би дала почва за революционната идея за човешките права25? Точно от тази философия, чрез егалитарното ѝ лице, се възползваха защитниците на реформата, вписвайки се в друга юснатюралистична концепция. Защо следователно беше радикализиран спора в подобна философска опозиция, ако не за да се стигматизират по-добре така наречените привърженици на номинализма? Оказа се относително успешно начинание, когато стана дума за терминологията на законопроекта и за премахването на термините „баща“ и „майка“, въпреки че тези термини не изчезват нито от Гражданския кодекс, нито от гражданското състояние, нито от семейната книга26. Подобна стигматизация също така спомогна за развиването на фантазма за съзидателна власт без граници, предлагайки ни образ на чудовищен произход, без граници на възраст, генеология или още отваряйки пътя към феномена на безконтролно „многородителство“.
Реалността е съвсем друга. Правото не създава по никакъв начин илюзията, че осиновеното дете е родено от осиновяващите го родители. Два елемента най-малко предизвикаха изчезването на подобна фикция: въвеждането на еднолично осиновяване чрез закона н° 66-500 от 11 юли 1966 и новата редакция на актовете за раждане. Последните споменават решението за осиновяване и вече не са написани литературно27, а чрез помощта на рубрики, показвайки, че детето има за майка или баща такъв и такъв осиновяващ родител28. Следователно е невъзможно да се претендира, че осиновяването от двама души от един и същи пол би било фалшифициране на реалността29. Да се продължава да се квалифицира осиновяването като фикция не представлява нищо повече от желание за остойностяване на надмощието на биологическата връзка, считана за модел30. При все това, отдавна многообразието на основания за установяване на произход е взело превес31, който произход може да бъде разбиран като създадена връзка, основана върху комплексност от едновременно биологически и волеви факти32. Конституционният съвет не сбърка, когато потвърди, че никое конституционно изискване „не налага нито осиновителният характер на произхода да бъде разкрит, нито роделските връзки, установени чрез осиновителното родство, да имитират тези от биологическото родство“33. Следва да се мисли бъдещето на осиновяването като реалност, основана върху институционализирана воля.
Разполагайки с тези първи елементи на размисъл, четенето на текста става възможно.
-
Настоящето: разбирането на текста
Предвид невъзможността за изчерпателност, единствено определени диспозиции, измежду които са най-емблематичните, са избрани с цел обяснение на символните последствия на реформата, свързана с брака и родството.
Разбирането на правото на брак. След като обявява, че бракът може от този момент нататък да бъде „сключен между две лица от различен или един и същи пол“ (чл. 143 ГрК), законът уточнява, че той е честван „чрез демократична церемония“ от длъжностното лице по гражданското състояние (чл. 165 ГрК)34. Едно подобно утвърждаване, предвидено да позволи на съпрузите да осъзнаят важността на публичното им обвързване, е най-вече мотивирано от волята да се напомни, че гражданският брак се различава от религиозния такъв35, сякаш подобна педагогика е нужна. Полученият ефект е между другото обратният на очаквания. Чрез терминологията гражданският брак изглежда, че препраща към религиозния брак с неговата „церемония“. По този начин гражданското право имплицитно разпознава друг нормативен ред, произвеждайки други последствия36. Някои даже се опасяваха в тази линия от поставянето под въпрос на прецесията на гражданския брак или даже от разпознаването на гражданскоправни последствия на религиозния брак, но всъщност, религиозното се появява отново чрез „клаузата на съвест“ днес в гражданския брак, чрез ново предложение за закон37.
Също толкова емблематични са диспозициите на закона, които му дават много широко приложение във времето и пространството. Браковете между хора от един и същи пол, сключени в чужбина преди встъпването в сила на закона, ще произвеждат занапред последиците си във Франция спрямо съпрузите и децата, и от момента на транскрипцията им – спрямо трети лица (чл. 21 З. № 2013-403). Създавайки изключение след това на правилото при конфликт на норми, според което вещественоправните условия за валидност на брака са определени от личния закон на заинтересованото лице, законът създава нова материална норма, позволявайки брака между две лица от един и същи пол, щом „поне за едно от тях или персоналният му закон, или законът на Държавата, в която то има дома или резиденцията си, го позволява“ (чл. 202-1 ГрК)38.
Не по-малко символен, благодарение на свойството си на равенство, е текстът относно името на съпрузите. Нов член 225-1 постановява, че „всеки от съпрузите може да носи по обичай името на другия съпруг, чрез заместване или добавяне на неговото фамилно име в реда, който избере“. Текстът единствено и само установява по по-ясен начин приложимото право (чл. 264 ГрК). Той просто казва на жените, че употребата на името на мъжа им е факултативно. Кой знае дали това ще промени практиката, защото мнозинството мисли обратното! Той също така казва на мъжете, че могат не просто да добавят името на жена си до тяхното, но също така и да го заместят, което едно време можеше да бъде дискутирано39.
На последно място, символиката е институционална, припомнянето на забраната за инцеста вървейки ръка за ръка с промените на текста, взимайки предвид идентичността на половете: бракът е забранен между братя и сестри (чл. 162. ГрК), както и между чичо и племенник, леля и племенница (чл. 163 ГрК). Тези промени са логични и не представляват промяна на основите на забраната на инцеста. Това табу се основава реално по-малко върху страха от кръвното родство, колкото върху по-сложни основи от културен вид40. Табуто еволюира също така заедно с обществото, което приема нови видове семейства41. Природата на родителската връзка, която определя обхвата на забраната, би заслужавала между другото да бъде изучена по-отблизо, толкова тя изглежда едновременно установена (в гражданския регистър), социална (общ живот) или биологическа (ако произходът не е установен)42.
Разбирането на правото на осиновяване. Какъв е точният принос на закона, позволяващ пълно осиновяване от двама родители от един и същи пол (чл. 343 и сл. ГрК) и едностранното осиновяване на детето на съпруга от един и същи пол (чл. 345-1 и 360 ГрК)? Сезиран за тези диспозиции, Конституционният съвет издаде решение с резервирана интерпретация43, считайки, че одобрението за осиновяване не може да бъде дадено на осиновяващите, освен ако молбата не е съобразена с интереса на детето, което вече го знаехме44. От друга страна, съдът удобно уточнява, че тази съобразеност е конституционно защитено изискване, базирано върху десетата алинея на Преамбюла на Конституцията от 194645. Интересът на детето, вече конвенционално гарантиран46, се превръща следователно изрично в „изискване с конституционна стойност“, което би могло да доведе до нови приоритарни конституционни въпроси47, най-вече спрямо достъпа до личния произход.
Приемането на тези нови видове осиновяване повдигна редовния въпрос относно възможността да има множество родители, феномен често описван чрез нарицателното „множеродителство“48. Залогът е важен, защото се вписва директно във философския дебат относно възможностите за създаване и границите на осиновяването. Впрочем, ако нормата на ексклузивност, която води до свързването на детето към един единствен баща или майка, е поставена под въпрос, броят на родители не се променя: той е ограничен на двама, произходът остава билатерален, с единственото изключение, както винаги, за осиновяването от сам родител.
Знаем, че още отпреди реформата, Касационният съд, сезиран относно съобразността на чл. 346 ГрК, ограничаващ осиновяващите родители на двама, с членове 8 и 14 на Европейската конвенция за правата на човека, беше счел, че „правото на зачитане на личния и семейния живот нито забранява да се ограничи броя на последователни осиновявания, на които едно и също лице може да бъде обект, нито изисква да се утвърдят чрез едно осиновяване всичките връзки на привързаност, били те дори стари и установени“49. При създаване наново на семейство, едно пълнолетно дете може да бъде осиновено чрез обикновената форма от новия съпруг на един от родителите му, но не и от всеки от новите доведени родители, ако всеки от родителите е сключил брак повторно. Решението полезно ограничава броя на осиновявания, но оставя място на произвола в предимство на първия от доведените родители осиновители. Произволът би могъл да изглежда толкова по-силен поради факта, че съгласието за простото осиновяване се дава единствено от пълнолетното дете, без да могат биологичните родители да се противопоставят50.
Новият закон се погрижи да ограничи случаите на множествени или последователни осиновявания, но той можеше да се справи и по-добре. Без изненада, пълното осиновяване не позволява да се установят повече от две родствени връзки. Съвместното осиновяване от две лица от един и същи пол изключва каквото и да било друго осиновяване, тъй като никой не може да бъде осиновен от две лица, освен ако те са съпрузи (чл. 346 ГрК). То изключва също така и каквато и да била друга връзка на произход, осиновяването заменяйки първоначалния произход (чл. 356 ГрК). Поради същите причини, пълното осиновяване на детето на съпруга не позволява създаването на повече от две родствени връзки. Това осиновяване е занапред позволено според условията, предвидени от чл. 345-1 от френския Граждански кодекс, тоест най-вече щом детето няма установен произход освен спрямо този съпруг, включително когато детето на съпруга е осиновено в пълна форма. Това уточнение е добре дошло дори ако практиката приемаше пълни последователни осиновявания по едностранен път на основание чл. 356 от френския Граждански кодекс51. Съгласието за второто осиновяване трябва да бъде дадено от първия осиновил родител, тъй като пълното осиновяване, дори едностранно, вече е довело до прекъсване на връзките с биологичното семейство. Вследствие на пълното осиновяване на детето на съпруга, биологичният родител не може повече да припознае детето. Тази недопустимост, по принцип следствие на правилото, което пречи на всякаква декларация за произход и на всякакво припознаване (чл. 352), има действие спрямо осиновяването на детето на родителя от деня на решението за осиновяване.
Ясното правило, според което не може да има повече от две пълни осиновявания, позволява да се забрани всякакво друго пълно осиновяване52 в случай на промяна на семейството, ако осиновителите сключат брак отново, с изключение на смъртен случай (чл. 346, ал. 2).
Непълното осиновяване остава следователно единствената техника, която позволява повече от две връзки на произход. Осъществена едновременно от двамата съпрузи от един и същи пол (препратка от чл. 361 към чл. 343), тя може да доведе до това детето да има трима бащи или три майки. Осъществена непълно от съпруга на родителя, тя не забранява последващо установяване на биологичния произход. Биологичният баща би могъл по този начин да припознае детето след неговото осиновяване от съпругата на майката. Въпреки това, според чл. 369 от Гражданския кодекс, осиновяването би запазило всичките си последствия, без значение по-късното изграждане на тази връзка. Законът позволява също така непълното осиновяване на вече осиновеното дете на съпруга по непълен или пълен начин, както го уточнява член 360 на Гражданския кодекс. При прочит на членове 360 и 345-1, трябва да се разбира, че дете, осиновено непълно, може да стане обект само на второ непълно осиновяване от съпруга на осиновителя и че дете, осиновено по пълен начин, може да бъде осиновено втори път непълно или пълно. Както за пълното осиновяване, последователните осиновявания от различните съпрузи на родителя на детето са забранени53.
Забелязваме, следователно, че „множеродителството“ в случаи на промени в семейството е невъзможно за осиновеното дете и че тази невъзможност би трябвало да бъде нормата във всички случаи, щом родителите са живи. Но тази предложена промяна остава вече за в бъдеще.
-
Занапред: представянето на бъдещето
Бъдещето ще зависи от запазената концепция за брака и произхода. Да се мисли бракът като задължението на двойка, имащо за основна цел да осигури солидарността, би трябвало да доведе до запазване на особеността му. Да се мисли осиновяването не като фикция на правото, имитираща природата, а като реалност, основана върху съществуването на институционализирана воля, би трябвало да позволи да се разберат по-добре основанията на произхода и множеството начини на създаването му. Да се престане да се разглежда осиновяването като удобна техника, предназначена да позволи трансфера на родителски права, на фамилното име или на наследството, е също така императив, до който довежда новият закон.
Върху бъдещето на брака. Бъдещето на брака зависи от концепцията, която ще вземе превес след тази реформа54. Бракът като акт на любов и спогодба за организация на общия живот е осъден в крайна сметка да изгуби особеността си, защото дава повод на аргумента за дискриминацията55. Любовта и общият живот реално се намират във всички форми на съвместен живот между двама56. В тази перспектива, единствено изискването за прецесията на гражданския брак спрямо религиозния брак би осигурило неговото оцеляване. Обратно, бракът като публично задължение може да запази специфичността, която му принадлежи, при условие че позволи тежестта на задълженията да остава различна във всяка форма на съвместност. Можем също така да отбележим, че солидарността между съпрузи е единствена, тъй като тя предполага задължение, най-вече за помощ, което взема превес над останалите задължения за издръжка, което оцелява след смъртта, което основава едновременно пенсионната издръжка на оцелелия съпруг и наследствените му права, както и съществуването на компенсаторна престация след развода. Впрочем, ако тази солидарност, свойство на брака, е считана за пряко следствие на по-силната значимост на брачното задължение, тя не би трябвало да бъде пренесена също така върху гражданския пакт на солидарност, където силата на задължението е по-слаба. Казано иначе, разглеждането единствено на общия живот не обосновава изобщо трилогията на статута на двойката, а е често основание за уеднаквяването на правата57. Докато считането на задължението, както и функцията на солидарността, за свойствени за брака, би трябвало да доведе до отказ да се асимилират брака, гражданския пакт на солидарност и обикновеното съвместно съжителство58.
Върху бъдещето на произхода. Доктрината правилно доказа, че трите форми на установяване на произход59, според раздел VII, чрез осиновяване или чрез медицинско спомагане за създаване на потомство, следват различни логики, което не може да няма последствия върху бъдещето им60.
Да напомним първо произхода според раздел VII, естествено наречен биологичен, тъй като той почива или върху презумпция за биологическа истина (акт за раждане, припознаване, презумпция за бащинство, possession d’état61), или върху същата тази истина (иск за установяване на произход от бащата или майката, който позволява доказване чрез биологична експертиза). Припознаването и презумпцията за бащинство са днес доказателствата, които се предполага да удостоверят тази истина и, освен при изтичането на определен срок, те отпадат при наличие на доказателства за обратното. Би било следователно нелогично да се използват, за да се установи произходa, който не почива върху биологична истина. Ето защо трябва да се радваме, че законодателят не е позволил да се използват, за да докажат бащинството на съпруга на бащата или на майчинството на съпругата на майката. Подобен констат би подканил също така и да се преразгледат правилата, създадени през 1994 за медицински асистирано раждане с трето лице донор. Тези правила, навремето легитимирани от нуждата да се позволи на родителите да запазят тайната, са днес широко критикувани62. Същата критика тежи върху презумпциите за „съмайчинство“, установени в определени страни за двойките жени, които са се обърнали към медицински асистираното раждане63. Би трябвало да се помисли, ако някой ден помощта за раждане бъде разрешена за двойките жени.
След това, по-специално относно презумпцията за бащинство, мнозина се страхуваха за бъдещето ѝ, поради причината че връзката между брака и произхода би била занапред съвсем прекъсната или че е нелогично да се позволи право на брак с различни последствия според това дали е разрешен на двойки от различен или еднакъв пол64. Презумпцията за бащинство би могла да бъде символът на брак, ориентиран към favor filiationis, предвидена да даде на децата статут с по-силна защита65. Въпреки това отдавна правилото вече не изпълнява тази защитна функция и доктрината констатира последствията на неговия залез по време на реформите. Днес става дума за обикновен вид доказателство, което не е вече централно в брака, но за което основанието се намира най-вече в plerumque fit, фактът, че най-често съпругът на майката е реално бащата на детето. Подобна прагматична версия на презумпцията би могла да доведе до приемането на транспозицията за неомъжените двойки, както го беше приело средновековното канонично право66.
Относно бъдещето на осиновяването се задават няколко въпроса67. Преди реформата от 2013 беше поставено под въпрос разрешаването му за неженените двойки. Сравнението с медицински асистираното раждане беше аргумент в негова полза, но страхът да се приеме в този случай осиновяването на дете от лица от един и същи пол водеше до тенденцията да се отхвърли. Тъй като подобен аргумент вече не е състоятелен, осиновяването от неженена двойка би трябвало да бъде позволено, още повече че според Касационния съд, член 346 от Гражданския кодекс, ограничавайки осиновяването само за женена двойка, не е основен принцип на френското право68. Ето защо е вероятно Касационният съд да приеме занапред екзекватура на чуждестранни решения за осиновяване от неженени двойки. Той няма да може занапред да реши, че транскрипцията на решение за осиновяване от двама неженени души от един и същи пол е невъзможна поради причината, че тя би довела до вписване на детето като „родено от“ двама души от един и същи пол. Аргументът става недопустим както в основата си (осиновяването от двама родители от един и същи пол бидейки позволено), така и спрямо формалността (детето описано не като „родено от“ в гражданското състояние, а като имащо за „баща/майка“ и „баща/майка“ този или тази). Ако осиновяването беше по този начин разрешено на неженените двойки, непълното осиновяване на детето на партньора или партньорката би могло да бъде осъществено на основание на променен член 365, без да осъществява трансфер на родителски права69 .
Още по-радикално, заместителният характер на пълното осиновяване е обект на дебат, за който свидетелства проблематичността на достъпа до личния произход. От 2002г. френското право се върна към пълната тайна на пълното осиновяване, позволявайки регламентиран и ограничен достъп до личния произход. Поставените по този начин правила не изглеждат въпреки това достатъчни и, по повод реформата, се бяха появили мнения за позволяване на реален достъп до произхода70, аргументирайки, че тайната би била още по-абсурдна и трудна за понасяне от дете, осиновено от двама родители от един и същи пол71. По-спорен стои въпросът относно самото придържане към осиновяване с прекъсване на родството, специфично предвид правилата относно международното осиновяване, предвид това че множество държави не го допускат. Ако подобна линия беше следвана, бъдещето на осиновяването би могло да се състои, както преди, единствено и само в осиновяване без прекъсване на родството с кръвните родители72, което би предположило да се преосмисли осиновяването73, така че то да бъде винаги необратимо74, с различни последствия спрямо името75 и наследството.
Би трябвало да бъде намерена и независима логика за установяването на произхода, произлязъл от медицински асистирано раждане, вместо припознаването и презумпцията за бащинство. Подобни начини на установяване, избрани поради миметизъм с биологическия произход, са неадаптирани за произхода, основан върху волеизявланието76. Няколко алтернативи бяха предложени, като например да се прибегне към осиновяване77. Но нито условията, нито философията на осиновяването78 не са реално измислени за асистираната прокреация. Идеята би била по-скоро да се предвиди начин на установяване sui generis, волеви и декларативен79, който би могъл да бъде направен подобно на припознаването пред длъжностното лице по гражданското състояние или нотариус (в момента, в който съгласието е дадено) и който, обратно на припознаването, не би предположил да установи биологичната истина. Длъжностното лице по гражданското състояние би могло след това да транскрибира тази неотменима декларация за припознаване върху регистъра на гражданското състояние.
За да продължим с волевия произход, съществува още един, който би трябвало да бъде разпознат: този на децата от гестация на трето лице80. След решенията на Касационния съд, отказващи транскрипцията на актовете за раждане81, Апелативният съд на Рен я позволи, щом доказателствата за гестацията на трето лице не са достатъчни82, след това, още по-смело, независимо от доказателството за подобна гестация, след като актът за раждане е законосъобразен спрямо член 47 от Гражданския кодекс, „за който не са оспорвани нито формалната законосъобразност, нито съобразността с реалността на констатациите му“ 83. По този начин, актът за раждане, споменавайки името на биологичния баща и на биологичната майка (майката преносител), може да бъде транскрибиран, но не и този, който посочва майката по намерение84. Несъмнено смелостта на съдиите е истинска чрез прочита на член 47 от Гражданския кодекс, който засяга доказателствената сила на акт, за да му придадат роля на признаване. Всъщност, транспозицията на чуждестранния документ за гражданско състояние зависи не от доказателствената му сила, а от съобразността му с международния публичен ред и по-точно с основните принципи на френското право. Тази смелост е едва относителна въпреки всичко, тъй като майчинството на майката по намерение все още не е разпознато във френското право. Решението е още по-критикуемо, тъй като то създава много изкуствена разлика между родителите на деца, родени от гестация от трето лице, според умелостта на написване на акта за раждане. Подобна половинчата мярка не може да продължи и би могла да отстъпи пред съображението за интереса на детето да види произхода си установен спрямо двамата си родители по намерение. И тук трябва да се желае намесата на законодателя85.
Върху бъдещето на родителските права. Законът от 17 март 2013г. създаде нова относително ненужна диспозиция, за да се вземе предвид ролята на третите лица. Член 371-4, алинея втора от Гражданския кодекс е променен, за да предвиди, че съдията по семейните дела може да определи формата на отношенията между детето и трето лице, „в частност щом въпросното трето лице е пребивавало по непрекъснат начин с него и с един от родителите му, спомогнал е за образованието му, за издръжката му и е поддържал с него дълготрайна емоционална връзка“. Практиката вече беше такава преди закона, предвид факта че юриспруденцията даваше на бившата партньорка на майката право на посещение според същите критерии86. Истинският прогрес би било да се предвиди олекотена процедура, позволяваща на „социалния родител“ да се възползва от право на посещение по-бързо87.
От друга страна, законът нарочно потули важния въпрос относно прилагането на родителски права, разделени с трети лица. При все това въпросът беше ключов, тъй като щом осиновяването не е възможно, тоест ако детето има двойно установено родство или двойката не е женена, заинтересованите лица се обръщат към делегация на родителски права на основата на член 377, алинея първа. Чрез тази техника, създавайки разрив между произход и родителски права, правото създава това, което социологията нарича „множеродителство“88.
А бъдещето би могло да направи точно от делегацията истинския парагон на подялбата на родителските права в неженени семейства или при промени на композицията на семейството, както атестира вече захласа по подобна практика. Често използваната система е въпреки това значително подобрима.
Приемайки делегацията в полза на партньора на майката, Касационният съд беше изискал да присъстват особени89 или дори изключителни90 обстоятелства. Съдиите от по-долни инстанции не следваха тази строга позиция и, позовавайки се на интереса на детето, първо широко позволиха съществуването на подобни обстоятелства, след това решиха, че дори при тяхното отсъствие91, юридическата ситуация на детето би трябвало да бъде адекватна на емоционалната и материалната му ситуация92. Оттогава, делегацията успешно е давана от бащата, живеещ с друг мъж, на партньорката на майката93 или даже от всяка една от двете майки на детето на другата94. Техниката предполага, разбира се, съгласието на родителите, носители на родителските права, и не може да се приложи повече от веднъж. Следователно, в случай че детето има баща и майка, всеки от които живее с трето лице, не би могло да има повече от една делегация в полза на един от партньорите на родителите, тъй като разделянето на четири на родителските права не е позволено. Делегацията е също така използвана, за да уреди раздялата, тъй като бившите партньори искат често продължението ѝ95. В случай на трудности, съдията отсъжда съобразно диспозициите на член 373-2-11 от Гражданския кодекс (по препратката на чл. 377-1 Гр. К.). Той може следователно да вземе предвид предходната практика или уговорките и да позволи алтернативна резиденция или да счете, въз основа на природно задължение96, че партньорката на майката дължи издръжка на въпросната за поддръжката и обучението на детето97. Още по-изненадващо е използването на делегацията на родителските права, щом детето произлиза от гестация за трето лице. Щом актът за раждане на детето не е транскрибиран върху регистъра за гражданско състояние, тъй като произходът от родителите му не може да бъде установен според френското право, не би трябвало делегацията да е възможна. Въпреки това, заобикаляйки тази трудност, основавайки се на съществуването на припознаване, извършено от бащата и сертификат за френско гражданство, издействано в полза на детето98, съдиите успяха да позволят подобна делегация от баща в полза на партньора му99 (91). Много вероятно е Касационният съд да не позволи подобни решения, ако получи възможността да се изкаже по въпроса. В очакване, съдиите се справят както могат с конкретни ситуации, които се представят пред тях. Трябва, следователно, за пореден път да се обърнем към законодателя.
Би останало за накрая, за тези нови семейства, да се обмисли въпроса за наследствения трансфер. Осиновяването не е винаги полезно за осъществяването на данъчно изгоден трансфер, тъй като законът се намесва, за да установи условията си и да избегне измамите. Остава завещанието и решението (утопичното!?) би било да се предвиди данъчен преференциален режим за трансфера на собственост, направен от делегатаря на детето на делегиралия родител.
Виждаме следователно да се нахвърля система, разделяща по-добре произход, родителски права и наследствен трансфер в родство по права линия, и позволяваща да се избегне инструментализацията на произхода и в същото време разпознаваща множеството на начините на семеен живот. В това се намира едно от предимствата на закона от 17 май 2013: да се задължи да се мисли бъдещето на семейното право.
Преводач: Рудолф Ефремов
1 La loi n° 2013-404 du 17 mai 2013 ouvrant le mariage aux couples de personnes de même sexe. Au passé, présent et futur, Anne-Marie Leroyer, Professeur à l’Ecole de Droit de la Sorbonne, Université Paris I, Panthéon-Sorbonne, Dalloz 2013, p. 1697.
2 Насочвам моите благодарности към колегата ми Р. Либшабер за нашите обогатяващи разговори и неговата приятелска подкрепа.
3 Е. Бине, доклад Национална асамблея н°628, 17 януари 2013, том втори; Ж.-П. Мишел, сенаторски доклад н°437, 20 март 2013, том 2ри; E. Binet, Rapp. AN n° 628, 17 janv. 2013, t. 2 ; J.-P. Michel, Rapp. Sénat n° 437, 20 mars 2013, t. 2.
4 Е. Рудинеско, сенаторски доклад н°437, стр. 98 и сл.; E. Roudinesco, Rapp. Sénat n° 437, préc., p. 98 s.
5 Обосновано разобличен метод: Семейно право 2013, досие 3то, наблюдения А. Батьор и други.: Dr. fam. 2013. Dossier 3, obs. A. Batteur et alii.
6 Вж.: чл. Л. 351-4 от Кодекса за здравното осигуряване, който предвижда подялба в увеличението на пенсионните котизации между двамата родители. Аддендум О. Курсие, „Относно няколко последствия в здравното осигуряване от закона, установяващ брак за всички“, Газет дьо Пале 2013, н° 159, стр. 29. V. l’art. L. 351-4 CSS qui prévoit un partage de la majoration des cotisations de retraites entre les deux parents. Adde. P. Coursier, De quelques effets en matière de protection sociale de la loi portant mariage pour tous, Gaz. Pal. 2013, n° 159, p. 29.
7 Ц. Перес, чл. 6-1 ГК: щастие и нещастие относно предговорната глава, Далоз 2013, 1370.; C. Peres, L’article 6-1 du code civil : heurs et malheurs du titre préliminaire, D. 2013. 1370
8 Бележка на преводача: става дума за френския Граждански кодекс, Code civil, съкратен занапред като ГрК.
9 За обикновеното осиновяване, препратките позволяват също така и приложението на правилата относно родителските права, законовата администрация, настойничество или на наследството (чл. 365, ал. 2 и 3, и чл. 368 ГК).
10 Конституционен съвет, 17 май 2013, н°2013-669 ДС, АЖ сем. 2013, 332, изследване на Ф. Шенде; Cons. const., 17 mai 2013, n° 2013-669 DC, AJ fam. 2013. 332, étude F. Chénedé.Съветът беше вече казал, че позволяването на брака между лица от един и същи пол приспада към компетентността на законодателя: 28 януари 2011, н° 2010-92, параграф 3, Далоз 2011, Ф. Ром, 1042, наблюдения Ж.-Ж. Льомулан и Д. Виньо, 1723, наблюдения В. Берно и 2012. 1034, набл. М. Души-Удо; АЖ. Сем. 2011. 157, набл. Ф. Шенеде; Триместриално ревю по гражданско право 2011. 326, набл. Ж. Озе; 28 janv. 2011, n° 2010-92 QPC, consid. 3, D. 2011. 297, édito. F. Rome , 1042, obs. J.-J. Lemouland et D. Vigneau , 1723, obs. V. Bernaud , et 2012. 1034, obs. M. Douchy-Oudot ; AJ fam. 2011. 157, obs. F. Chénedé ; RTD civ. 2011. 326, obs. J. Hauser. Той смята освен това тук, че сексуалното различие както в брака, така и в произхода, , не е измежду фундаменталните принципи, разпознати от законите на Републиката, потвърждавайки по този начин даваната интерпретация на първата алинея от Преамбюлата на Конституцията от 1946, според която фундаменталните принципи, разпознати от законите на Републиката, не са самостоятелна категория, а са свързани с правата и свободите, гарантирани от Преамбюлата.
11 Циркуляр 29 май 2013 с цел презентация на закона, отварящ брака за еднополови двойки, Circ. 29 mai 2013 de présentation de la loi ouvrant le mariage aux couples de personnes de même sexe, NOR JUSC1312445C, www.textes.justice.gouv.fr/art_pix/JUSC1312445C.pdf.
12 Бележка на преводача : PACS е институция на граждански съюз във френското право, която се характеризира с по-лесното встъпване и прекъсване на съюза, но и по-малкото количество облаги и задължения.
13 В.Х. Фюлширон, цитиран по-долу, бележка 15
14 Бележка на преводача: визират се статиите, които критикуваха закона. Тоест, проф. Льороайе не споделя тези критики.
15 В случая, чрез административна и съдебна процедури.
16 Р. Либшабер, Концепцията на гражданския брак, Сборник в чест на П. Жестаз, стр. 341; Л. Ейнес, Проектозаконът, позволяващ брака на еднополови двойки: твърде или твърде малко, Д. 2012. 2750. Вж. също така Съвет Семейство и общество – Конференцията на Владиците на Франция, 28 септември 2012: R. Libchaber, La notion de mariage civil, in Mélanges en l’honneur de P. Jestaz, p. 341 ; L. Aynès, Le projet de loi ouvrant le mariage aux couples de personnes de même sexe : trop ou trop peu, D. 2012. 2750 . V. égal. Conseil Famille et société – Conférence des Evêques de France, 28 sept. 2012.
17 Д. Феноуийе, Правото на двойката, Годишна конференция на Асоциацията на Магистратура Общо частно право, Париж-2, 15 април 2013г., в очакване на публикация; И. Лекет, Встъпителна част, горепосочената конференция; D. Fenouillet, Le droit du couple, Colloque annuel de l’Association du Master 2 droit privé général, Paris 2, 15 avr. 2013, à paraître ; Y. Lequette, Propos introductifs, colloque préc.
18 Ф. Декеуер-Дефосе, Разширението на брака и на произхода към еднополовите двойки: обявено цунами в семейното право, РЛДС 2012. 98; F. Dekeuwer-Defossez, L’extension du mariage et de la filiation aux couples de même sexe : tsunami annoncé en droit de la famille, RLDC 2012. 98.
19 Вж. спец. Х. Фулширон, Партньорството разтворимо ли е в брака (и обратно)?, в Сборник в чест на професор Жан Озе, Лексиснексис, Даллоз, 2012, стр. 125 и сл.; Признаването на хомосексуалното семейство: изучаване на последствията, Д. 2013. 100; От институцията към правата на индивида: размисъл върху брака в XXI век, в Светът на правото, Писания в чест на Жак Фойе, Економика, 2008, стр. 395 и сл.; . spéc. H. Fulchiron, Le partenariat est-il soluble dans le mariage (et réciproquement) ?, in Mélanges en l’honneur du professeur Jean Hauser, Lexisnexis, Dalloz, 2012, p. 125 s. ; La reconnaissance de la famille homosexuelle : étude d’impact, D. 2013. 100 ; De l’institution aux droits de l’individu : réflexion sur le mariage au début du XXIe siècle, in Le Monde du droit, Ecrits rédigés en l’honneur de Jacques Foyer, Economica, 2008, p. 395 s..
20 Ще наблюдаваме, благодарение на други, че бракът е еволютивна институция: А. Льобел, Бракът, еднополовата двойка и правният историк, АЖ. Сем. 2013. 122; A. Lebel, Le mariage, le couple de même sexe et l’historien du droit, AJ fam. 2013. 122
21 Вж. П. Малори, Хомосексуалния брак и гражданския съюз, Отговор на Кс. Лабе, ЖСП 2012. 1096; Л. Ейнес, цит. по-горе; V. not. P. Malaurie, Le mariage homosexuel et l’union civile, Réponse à X. Labbée, JCP 2012. 1096 ; L. Aynès, loc. cit.
22 М. Вакен и Ж. П. Уинтер, Не на свят без полове!, Льо Монд, 4 декември 2012; M. Vaquin et J. P. Winter, Non à un monde sans sexe !, Le Monde, 4 déc. 2012.
23 Аристотел, Физика, II, 2, 194, a 21 (Физика, I–IV, изд. и превод Х. Картерон, Париж, 1990, стр. 63); Е. Канторовиц, Суверенитетът на артиста, в Да умреш за родината, ПЮФ, практични и теоритични колекции, 1984, стр. 37; Aristote, Physique, II, 2, 194, a 21 (Physique, I-IV, éd. et trad. H. Carteron, Paris, 1990, p. 63) ; E. Kantorowicz, La souveraineté de l’artiste, in Mourir pour la patrie, PUF, coll. pratiques et théoriques, 1984, p. 37.
24 Бартол, ад Д. 1, 7, 15, 2: „In adoptione… ars imitatur naturam in quantum potest… ». Върху тази теория, Ф. Руми, Осиновяването в научното право, от XII до XVI век, увод А. Лефебр-Тейар, ЛЖДЖ, 1998, ос. стр. 122 и сл.; И. Тома, Юридическата институция на природата (забележки върху казуистичното право в Рим), Ист. ревю пр. фак. 1989, стр. 27 и сл., ос. стр. 44 и сл.: Е. Канторовиц, цит. по-горе.; Bartole, ad D. 1, 7, 15, 2 : « In adoptione… ars imitatur naturam in quantum potest… ». Sur cette théorie, F. Roumy, L’adoption dans le droit savant, du XIIe au XVIe siècle, préf. A. Lefevbre-Teillard, LGDJ, 1998, spéc. p. 122 s. ; Y. Thomas, L’institution juridique de la nature (remarques sur la casuistique du droit naturel à Rome), Rev. hist. fac. dr. 1989, p. 27 s., spéc. p. 44 s. ; E. Kantorowicz, loc. cit.
25 А. Ж. Арно, Философия на правата на човека и семейното право, в интернационализация на правата на човека и семейното право, ЛЖДЖ, 1996, стр. 3 и сл.; A. J. Arnaud, Philosophie des droits de l’homme et droit de la famille, in Internationalisation des droits de l’homme et droit de la famille, LGDJ, 1996, p. 3 s.
26 А.-М. Льороайе, Потискане на категориите на баща и майка, в Еднополов брак и произход, ЕХЕСС, Случаи, 2013, стр. 75 и сл.;A.-M. Leroyer, Une suppression des catégories de père et mère, in Mariage de même sexe et filiation, EHESS, Cas de figure, 2013, p. 75 s. Следователно няма „десексуализация“ на гражданския регистър: вкл. Сем. Пр. 2012. Ориентир 6, набл. С. Неиринк; Dr. fam. 2012. Repère 10, et 2012. Repère 6, obs. C. Neirinck.
27 За общините, които продължават да установяват преписа на акта за раждане чрез литературна форма, детето не е посочено като „родено от“, а като бидейки „момиче“ или „син на“, цит. по-горе Циркуляр 29 май 2013г.
28 Вж. модела за съставяне на актове, който вече е препоръчан от циркуляри от 30 юни 2006г. (JUSC0620513C) и 28 октомври 2011 (JUSC1119808C) и повторен точно в новия циркуляр от 29 май 2013. Декретът от 24 май 2013г., допълнен от указа от същия ден, определя условията за съставяне на акта, рубриките не са предварително принтирани и ще бъдат попълнени или с съпруг, съпруга, или с баща, майка (ДВ 29 май, стр. 8821, JO 29 mai, p. 8821)
29 Л. Брюне, Осиновяването в еднополовите двойки: „фалшификация“ на реалността?, в Еднополов брак и произход, гор. цит., стр. 89; L. Brunet, L’adoption au sein des couples de même sexe : une « falsification » de la réalité ?, in Mariage de même sexe et filiation, préc., p. 89 s.
30 А.-М. Льороайе, Юридическите фикции, принт. теза, Париж-2, 1995, стр. 479 и сл.; A.-M. Leroyer, Les fictions juridiques, th. dactyl., Paris 2, 1995, p. 479 s.
31 Вж. особено М.-Т. Молдер, Новите основи за концепцията на произхода, Анали на Университета на Лувен, 1973, н° 4, стр. 285 и сл.: М. Гобер, Размисли преди наложителна реформа на правото на произхода, ЖСП 1968. 2207; V. spéc. M.-T. Meulders, Fondements nouveaux du concept de filiation, Annales de l’Université de Louvain, 1973, n° 4, p. 285 s. ; M. Gobert, Réflexions avant une indispensable réforme du droit de la filiation, JCP 1968. 2207.
32 За по-задълбочен анализ на основите на произхода и неадекватността на разликата между социален и биологически родител, И. Тери, Послеслов, Раждане, произход, медицинско подпомагане за прокреация,в Х. Фулширон, Ж. Сосон и П. Мура (дир.), Раждане, произход, медицинско асистиране за раждане, Далоз, в очакване;; I. Théry, Postface, Engendrement, filiation au temps du démariage, in H. Fulchiron, J. Sosson et P. Murat (dir.), Engendrement, filiation, Assistance médicale à la procréation, Dalloz, à paraître.
33 Конституционен съвет, 17 май 2013, н° 2013-669 ДЦ, цит., параграф 51; Cons. const., 17 mai 2013, n° 2013-669 DC, préc., consid. 51.
34 Д. Феноуйе, Правото на двойката, loc. cit.; D. Fenouillet, Le droit du couple, loc. cit.
35 Ж.-П. Мишел, Докл. Сенат, н° 437, стр. 61 и сл.; J.-P. Michel, Rapp. Sénat n° 437, préc., p. 61 s.
36 Това е случай на свързаност на нормативността, правото разпознава религията, но при все това запазва първенството си, Ж. Карбоние, Писания, ПУ, 2008, стр. 697; J. Carbonnier Ecrits, PU, 2008, p. 697.
37 Пред. Сенат н° 613 (Ж-Л. Масон), 23 май 2013. Adde. Ф. Дьо, Противопоставяне на длъжностните лица по гражданското състояние срещу брака между хора от един и същи пол? Д. 2013. 1643; ЖСП А 2013. 406, и 2178, набл. С. Туков. Клауза, която би могла да освободи кметовете от официализирането на брака и за която можем да се запитаме тя защо точно присъства в дебата. Prop. L. Sénat n° 613 (J.-L. Masson), 27 mai 2013. Adde. F. Dieu, Opposition des officiers d’état civil au marriage entre personnes de même sexe : vers la reconnaissance de l’objection de conscience ?, D. 2013. 1643 ; JCP A 2013. 406, et 2178, obs. C. Tukov.
38 Вж. Най-вече Х. Фулширон, Бракът за всички. Дете за кого? ЖСП 2013, Докт. 658; H. Fulchiron, Le mariage pour tous. Un enfant pour qui ?, JCP 2013. Doct. 658.
39 Вж. първо цирк. от 26 юни 1986, забраняващ заместването, след това указ от 29 юли 2011, ДВ 15 ноември, стр. 1938, анекс II, който напомняше, че „всеки от съпрузите се ползва от употребата, ако го пожелае, на фамилното име на съпруга си, добавяйки или заменяйки собственото си име“ и мин. Отговор н°113910, 18 окт. 2011.
40 К. Леви-Страус, Основните структури на роднинството, Париж, Мутон дьо Груйтер, 1967, стр. 14; C. Lévi–Strauss, Les structures élémentaires de la parenté, Paris, Mouton de Gruyter, 1967, p. 14 s.
41 Ibid.
42 От социологическа гледна точка, забраната е спонтанно счетена като засягаща едновременно братята и сестрите си от правна, кръвна и житейска гледна точка, доказвайки по този начин, че роднинските връзки, които служат за основа на забраната, са разбирани от обществото по много по-обширен начин, надминаващ правото. За повече детайли, вж. нюансите на мотивацията на дело Стюбинг ср/ Германия, ЕСПЧ, 12 април 2012, н° 43547/08, РТД сив. 2012. 285, набл. Ж-П. Маргено; Stübing c/ Allemagne, CEDH 12 avr. 2012, n° 43547/08, RTD civ. 2012. 285, obs. J.-P. Marguénaud .
43 Бележка на преводача: Тоест, издава решение, с което постановява какво тълкуване на закона не противоречи на Конституцията.
44 Конс. Съв. 17 май 2013, н°2013-669 ДЦ, оп.цит., пар. 53.; Cons. const., 17 mai 2013, n° 2013-669 DC, préc., consid. 53.
45 Ibid., т. 53 et 54.
46 Чл. 3, пар. 1, Конвенцията за правата на детето и чл. 24-2° от Харта на основните права на ЕС; Art. 3, § 1, Conv. des Nations Unies du 20 nov. 1989 relative aux droits de l’enfant et art. 24-2° de la Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne.
47 Бележка на преводача: Става дума за така наречената QPC процедура, където се задава преюдициален въпрос за конституциосъобразността на вече действащ и приложим закон по делото. Въпросът се задава от страна по дело, поради което процедурата се прекъсва до получаване на отговор от Конституционния съвет.
48 Ф. Мийе, Бащинството: хроника на обявена смърт, Д. 2013. 782; Пътят на добре организирано хомородителство: завръщане към произхода, Д. 2012. 1975; F. Millet, La paternité : chronique d’une mort annoncée, D. 2013. 782 ; La voie d’une homoparentalité bien ordonnée : retour aux fondamentaux de la filiation, D. 2012. 1975
49 К.С. 12 януари 2011, н°09-16.527, Д. 2011. 239, и 1588, набл. Ф. Гране-Ламбрехт; Спр. И кас. 2011. 149, докл. Ф. Монеже, и 158, мнение Б. Пажес; АЖ сем. 2011. 100, набл. Ф. Шенеде; АЖСТ 2011. 188, набл. И. Галмейстър; РТД гр. 2011. 337, набл. Ж. Озе; Даллоз актуалности, 25 януари 2011, набл. С. Сифрен Блан, ЖСП 2011. 415, набл. Х. Бос-Платиер и А. Гутноар, Сем. Право 2011, н°20, бел. С. Неиринк, вж. Също Поатие, 27 юни 2012, н°11/05262, ЖСП 2013. 156, набл. Ж-С. Алоуин. Civ. 1re, 12 janv. 2011, n° 09-16.527, D. 2011. 239 , et 1588, obs. F. Granet-Lambrechts ; Just. & cass. 2011. 149, rapp. F. Monéger, et 158, avis B. Pagès ; AJ fam. 2011. 100, obs. F. Chénedé ; AJCT 2011. 188, obs. I. Gallmeister ; RTD civ. 2011. 337, obs. J. Hauser ; Dalloz actualité 25 janv. 2011, obs. C. Siffrein Blanc ; JCP 2011. 415, obs. H. Bosse-Platière et A. Gouttenoire ; Dr. fam. 2011, n° 20, note C. Neirinck. V. aussi Poitiers, 27 juin 2012, n° 11/05262, JCP 2013. 156, obs. J.-C. Hallouin.
50 Кас. Съд. 1 Гр. Отд., 20 март 2013, н°12-16.401, Д. 2013. 837, и 1442, набл. Ф. Гране-Ламбрехт; АЖ сем. 2013, набл. П. Салфаж-Жерест, Сем. Пр. 2013, ком. 67, набл. С. Неиринк. Civ. 1re, 20 mars 2013, n° 12-16.401, D. 2013. 837 , et 1442, obs. F. Granet–Lambrechts ; AJ fam. 2013. 231, obs. P. Salvage–Gerest , Dr. fam. 2013. Comm. 67, obs. C. Neirinck.
51 Вж. Ос. Ж. Озе и П. Делмас Сен Илер, Два опита за анализ върху осиновяването, Дефреноа, 2000, стр. 1009. V. spéc. J. Hauser et P. Delmas Saint Hilaire, Deux exercices d’exégèse sur l’adoption, Defrénois, 2000, p. 1009.
52 Както и непълно осиновяване, освен „тежък мотив“, (чл. 360, ал. 2).
53 Вж. Всичките възможни конфигурации, описани в цирк. 29 май 2013.
54 Задавайки въпроса, Х. Фулширон, Разпознаването на хомосексуалното семейство, изследване на последствията, loc. cit. ; H. Fulchiron, La reconnaissance de la famille homosexuelle : étude d‘impact, loc. cit.
55 Аргументът на дискриминацията произхожда реално от анализа на брака като обикновен начин на живот между двама. Този аргумент, основан върху сексуалната ориентация, започва да изчезва в определянето на брачния статут.
56 Особеността на съвместния живот в брака, носещ най-вече брачните задължения, спрямо общия живот на партньорите, би могла да изглежда почти анекдотична.
57 Вж. Аргумента, развит по този начин, за да оправдае приближаването на текстовете относно получаването на право за престой поради право на личен и на семеен живот, които са различни за брака (чл. Л. 313-11-I, IV, CESEDA), и за ПАКС (чл. Л. 313-11-7 CESEDA). Относно пропуснат случай от Конституционния съвет да се произнесе, поради твърде ограничен иск, Конс. Съвет. 22 май 2013, н° 2013-312, Д. 2013. 1282; АЖДА 2013. 1018; АЖ. Сем. 2013 387, набл. И. Галмейстер, ДС, 2ра и 7ма подсекция, 22 февр. 2013, н°364341, Торес Мой, АЖДА 2013. 443.; Cons. const., 22 mai 2013, n° 2013-312 QPC, D. 2013. 1282 ; AJDA 2013. 1028 ; AJ fam. 2013. 387, obs. I. Gallmeister , saisi par CE, 2e et 7e ss-sect., 22 févr. 2013, n° 364341, Torres Moye, AJDA 2013. 443
58 По този начин, за да откаже предимството на съпружеската пенсия на неоженени двойки, Конституционният съвет се обоснова чрез специфичните задължения, свързани с брака при неговия край, Конс. Съв. 29 юли 2011, н°2011-155 КПС, ДВ 30 юли; Д. 2012, 983, набл. Ж.-Ж. Льомулан и Д. Виньо, и 1034, набл. М. Души-Удо, АЖДА 2011. 1591; АЖ. Сем. 2011. 436, набл. В. Жан-Батист; РТД гр. 2011. 748, набл. Ж-Озе, Сем. Пр. 2011. Ком. 143, набл. В. Лорибо-Тернейр, . Cons. const., 29 juill. 2011, n° 2011-155 QPC, JO 30 juill. ; D. 2012. 983, obs. J.-J. Lemouland et D. Vigneau , et 1034, obs. M. Douchy-Oudot ; AJDA 2011. 1591 ; AJ fam. 2011. 436, obs. W. Jean-Baptiste ; RTD civ. 2011. 748, obs. J. Hauser ; Dr. fam. 2011. Comm. 143, obs. V. Larribau-Terneyre. Референцията към задължението присъства също така в решенията на ЕСПЧ Шалк и Копф ср. Австрия (24 юни 2010, н°30141/04, Д.2011. 1042, набл. Ж.-Ж. Льомулан и Д. Виньо; АЖ сем. 2010. 333; Конституции 2010. 557, набл. Л. Бургорг-Ларсен; РТД. Гр. 2010. 738, набл. Ж.-П. Маргено, и 765, набл. Ж. Озе) и Га и Дюбоа ср. Франция (15 март 2012, н° 25951/07, Д. 2012. 814, набл. И. Галмейстер, 1241, бел. А. Дионизи-Пейрюс, 2013. 670, набл. Ж-С. Галу, 803, набл. М. Души-Удо, и 1443, набл. Ф. Гране-Ламбрехт; АЖДА 2012. 1726, хрон. Л. Бургорг-Ларсен; АЖ сем. 2012. 220, набл. С. Сифрен-Блан, и 163, гледна точка Ф. Шенеде, РТД. Гр. 2012. 275, набл. Ж.-П. Маргено, и 306. Набл. Ж-Озе) Мин. Отг. Н°18249, ДВНА К 5 май 2013. CEDH Schalk et Kopf c/ Autriche (24 juin 2010, n° 30141/04, D. 2011. 1042, obs. J.-J. Lemouland et D. Vigneau ; AJ fam. 2010. 333 ; Constitutions 2010. 557, obs. L. Burgorgue-Larsen ; RTD civ. 2010. 738, obs. J.-P. Marguénaud , et 765, obs. J. Hauser ) et Gas et Dubois c/ France (15 mars 2012, n° 25951/07, D. 2012. 814, obs. I. Gallmeister , 1241, note A. Dionisi-Peyrusse , 2013. 670, obs. J.-C. Galloux , 803, obs. M. Douchy-Oudot , et 1443, obs. F. Granet-Lambrechts ; AJDA 2012. 1726, chron. L. Burgorgue-Larsen ; AJ fam. 2012. 220, obs. C. Siffrein-Blanc , et 163, point de vue F. Chénedé ; RTD civ. 2012. 275, obs. J.-P. Marguénaud , et 306, obs. J. Hauser ). Adde Rép. min. n° 18249, JOAN Q 5 mai 2013.
59 Думите не достигат, за да ги облекат умело, в частност не бихме били убедени от обичайната разлика между биологичния произход и избрания произход, защото във всеки случай, произходът от раздел VII, чрез осиновяване и чрез медицинска помощ за създаване на потомство (МПСП), частта на биологичното и на избирателното е сравнително неясна и дихотомията между биологическото и волевото е твърде симплистична. Бихме могли да предложим да се заменят думите на декларативен произход (този от раздел VII, която се предполага да декларира биологичен произход), на осиновителен произход и на конститутивен произход (този на МПСП).
60 Вж. Спец. П. Мура, Пролегомени за хипотетичното реструктуриране на правото на произхода, в Сборник в чест на проф. Жан Озе, цит., стр. 405 и сл.; Х. Фулширон, Разпознаването на хомосексуалното семейство, цит. V. spéc. P. Murat, Prolégomènes à une hypothétique restructuration du droit des filiations, in Mélanges en l’honneur du professeur Jean Hauser, op. cit., p. 405 s. ; H. Fulchiron, La reconnaissance de la famille homosexuelle : étude d’impact, préc.
61 Бележка на преводача: possession d’état позволява установяването на бащинство заради най-общо казано непрекъснато и неоспорвано присъствие на лицето като родител спрямо детето, семейството и спрямо трети лица.
62 Вж. Особено П. Мура, loc. cit. ; Х. Фулширон, Брак за всички, дете за кого; V. spéc. P. Murat, loc. cit.; H. Fulchiron, Le mariage pour tous. Un enfant pour qui, loc. cit.
63 В тази посока острата критика, ползваща примера на Квебек, П. Мура, loc. cit., особено стр. 422; Х. Фулширон, Разпознаването на хомосексуалното семейство. En ce sens très critique et prenant l’exemple du Québec, P. Murat, loc. cit., spéc. p. 422 ; H. Fulchiron, La reconnaissance de la famille homosexuelle : étude d’impact, loc. cit.
64 L. Aynès, loc. cit.
65 А. Льофебр-Теийар, Pater is est quem nuptiae demonstrant : жалони за история на презумпцията на бащинство, Ревю на история на правото 1991. 331; ;A. Lefebvre-Teillard, Pater is est quem nuptiae demonstrant : jalons pour une histoire de la présomption de paternité, Rev. hist. dr. 1991. 331.
66А.-М. Льороайе, Семейно право, изд. PUF, кол. Бакалавър, 2011, стр. 211. Вж. Ф. Дьомулен-Озари, Искове за гражданско състояние в римскоканоничното средновековно право: брак и произход, LGDJ, 2004, стр. 263-265; A.-M. Leroyer, Droit de la famille, PUF, coll. Licence, 2011, p. 211. V. F. Demoulin-Auzary, Les actions d’état en droit romano-canonique médiéval : mariage et filiation, LGDJ, 2004, p. 263-265.
67 Би трябвало да се препрочетат статиите на Ж. Озе върху темата, защото той казва всичко. На последно място, Ж. Озе, Проектозаконът върху брака между хора от един и същи пол, Парадоксът на ахилесовата пета, ЖСП 2012. Докт. 1185; J. Hauser, Le projet de loi sur le mariage des personnes de même sexe. Le paradoxe de la tortue d’Achille, JCP 2012. Doct. 1185
68 К.С. 1во отд. 7 юни 2012, н°11-30.261 и 11-30.262, Д. 2012. 1546, набл. И. Галмейстър, 1992, бел. Д. Виньо, 1973, гледна точка Л. Аву, 2013. 1444, набл. Ф. Гране-Ламбрехт, и 1514, набл. Ф. Жо-Сеске;АЖ сем. 2012. 397, набл. Б. Афтел, набл. А. Диониси-Пейрюс; РТД гр. 2012. 522. Набл. Ж. Озе, ЖСП 2012, н°856, закл. С. Пети, и н°857, бел. Ф. Шенеде, ЖСП 2012, н°1314, бел. Азенкур, РЖПФ 2012-7-8/30, набл. М. С. Льо Бурсико. Също ЕСПЧ 19 фев. 2013, Х ср. Австрия, н°19010/07, Д. 2013. 502, набл. И. Галмейстър, и 1443, набл. Ф. Гране-Ламбрехт; АЖ сем. 2013. 227, набл. Ф. Шенеде, който смята, че австрийското право съдържа дискриминация, приемайки осиновяването от неженена хетеросексуална двойка, но не и хомосексуална. Civ. 1re, 7 juin 2012, n° 11-30.261 et 11-30.262, D. 2012. 1546, obs. I. Gallmeister , 1992, note D. Vigneau , 1973, point de vue L. d’Avout , 2013. 1444, obs. F. Granet-Lambrechts , et 1514, obs. F. Jault-Seseke ; AJ fam. 2012. 397, obs. B. Haftel , obs. A. Dionisi-Peyrusse ; RTD civ. 2012. 522, obs. J. Hauser ; JCP 2012, n° 856, concl. C. Petit, et n° 857, note F. Chénedé ; JCP N 2012, n° 1314, note Azincourt ; RJPF 2012-7-8/30, obs. M. C. Le Boursicot. Comp. CEDH 19 févr. 2013, X c/ Autriche, n° 19010/07, D. 2013. 502, obs. I. Gallmeister , et 1443, obs. F. Granet-Lambrechts ; AJ fam. 2013. 227, obs. F. Chénedé.
69 Обратно на сегашната юриспруденция, която задължава партньорът или членът в неженената двойка, да изчака пълнолетието на детето, за да поиска непълно едностранно осиновяване. Вж. Осиновяването на детето на партньора в немското право, Федерален конституционен съд, 19 фев. 2013, коментиран от Н. Байон-Уиртц, Сем. Пр. 2013, Досие 8; , Cour const. fédérale, 19 févr. 2013, commenté par N. Baillon–Wirtz, Dr. fam. 2013. Etude 8.
70 Било то под формата на осиновяване, МСПС с трето лице донор или анонимно раждане.
71 Ж. Рошфелд, Позволяването на брака на двойки от един и същи пол и правото на достъп до личния произход, Годишен колоквиум на Асоциацията на Мастър 2 Общо гражданско право, цит. По-общо върху анонимността на даренията и правото на достъп до произхода, Ехес, Хипотеза, 2010; С. Лабрус-Риу, Анонимността на дарителя: критичен анализ на френското право в сила, в Писания за биоетика, PUF, 2007, стр. 196 и 327. J. Rochfeld, L’ouverture du mariage aux couples de personnes de même sexe et le droit d’accès au passé d’engendrement, Colloque annuel de l’Association du Master 2 droit privé général, préc. Plus généralement sur l’anonymat des dons et l’accès aux origines, V. spéc. I. Théry, Des humains comme les autres. Bioéthique, anonymat et genre du don, EHESS, Cas de figure, 2010 ; C. Labrusse-Riou, L’anonymat du donneur : étude critique du droit positif français, in Ecrits de bioéthique, PUF, 2007, p. 196 et 327.
72 Която вече е най-често практикуваната, Инфостат. Справедливост, н°106, септ. 2009; Infostat Justice, n° 106, sept. 2009.
73 Ж. Озе, Проектозаконът за брак на лица от един и същи пол, Парадоксът на Ахилесовата пета, цит. По-горе.; J. Hauser, Le projet de loi sur le mariage des personnes de même sexe. Le paradoxe de la tortue d’Achille, préc.
74 Вж. Е. Бине, Док. НС, н°628, 17 януари 2013, стр. 83; E. Binet, Rapp. AN, n° 628, 17 janv. 2013, p. 83.
75 Сегашният режим на свързването на имената, което се предполага да илюстрира двойния произход, е неразбираемо. Би трябвало да се направи място за по-голяма свобода в избора на името на осиновения.
76 Разобличавайки този модел, И. Тери, Л. Брюне, М. Грос и Ж. Маршан, Льо Монд, 18 септ. 2009; I. Théry, L. Brunet, M. Gross et J. Marchand, Le Monde, 18 sept. 2009.
77 Д. Феноуие, Пълното осиновяване, модел в търсене на идентичност, в Бъдещето на правото, Сборник в чест на Ф. Тере, Далоз, PUF, Jurisclasseur, 1999, стр. 509 и сл. Особено стр. 533. Вж. Също така Х. Фулширон, Разпознаването на хомосексуалното семейство. D. Fenouillet, La filiation plénière, un modèle en quête d’identité, in L’avenir du droit, Mélanges en hommage à F. Terré, Dalloz, PUF, Jurisclasseur, 1999, p. 509 s., spéc. p. 533. V. aussi H. Fulchiron, La reconnaissance de la famille homosexuelle, loc. cit.
78И. Тери, Послеслов, Раждане, произход, медицинско подпомагане за прокреация, в Х. Фулширон, Ж. Сосон и П. Мура (директор), цит. По-горе. I. Théry, Postface, Engendrement, filiation au temps du démariage, in H. Fulchiron, J. Sosson et P. Murat (dir.), op. cit..
79 Няколко предложения бяха направени в тази насока, като докл. Тера Нова върху биоетиката, която е коментирана от И. Тери, в Хора като всички други, цит. По-горе, най-вече стр. 292-293. Вж.също така, П. Мура, Пролегомени за хипотетичното реструктуриране на правото на произхода, стр. 405. М. Грос, Отварянето на МСПС за двойките жени?, в Еднополовият брак и произхода, стр. 104 и сл., особено стр. 111. I. Théry, in Des humains comme les autres, op. cit., spéc. p. 292-293. V. aussi P. Murat, Prolégomènes à une hypothétique restructuration du droit des filiations, loc. cit., p. 405 s. M. Gross, Ouvrir l’accès à l’AMP pour les couples de femmes ?, in Mariage de même sexe et filiation, préc., p. 104 s., spéc. p. 111.
80 Сравн. Напълно противопоставена, М. Фабр-Манян, Гестацията за трето лице, Файар, 2013; M. Fabre–Magnan, La gestation pour autrui, Fayard, 2013.
81 К.С. Гр. 1во, 6 апр. 2011, н°09-66.486, н°09-17.130 и н°10-19.053, Д. 2011. 1522, бел. Д. Бертьо и Л. Брюне, 1001, изд. Ф. Ром, 1064, интервю Кс. Лабе, 1588, набл. Ф. Гране-Ламбрехт, 1995, набл. А. Гутноар, 2012. 320, набл. Ж.-С. Галу, и 1239, набл. Ф. Жо-Сеске, АЖ. Сем. 2011. 262, 265, набл. Б. Хафтел, и 266, интервю М. Доминго, АЖСТ 2011. 301, набл. С. Сифрен-Блан, Рев. Крит. МЧП 2011. 722, бел. П. Амже, РТД. Гр. 2011. 340, набл. Ж. Озе; Civ. 1re, 6 avr. 2011, n° 09-66.486, n° 09-17.130 et n° 10-19.053, D. 2011. 1522 , note D. Berthiau et L. Brunet , 1001, édito. F. Rome , 1064, entretien X. Labbée , 1588, obs. F. Granet-Lambrechts , 1995, obs. A. Gouttenoire , 2012. 320, obs. J.-C. Galloux , et 1239, obs. F. Jault-Seseke ; AJ fam. 2011. 262 , 265, obs. B. Haftel , et 266, interview M. Domingo ; AJCT 2011. 301, obs. C. Siffrein-Blanc ; Rev. crit. DIP 2011. 722, note P. Hammje ; RTD civ. 2011. 340, obs. J. Hauser .
82 Рен, 29 март 2011, н°10/02646, Сем. Пр. 2012. Ком. 67, набл. С. Неиринк, обтатно: 10 януари 2012, н°11/01846, Д. 2012. 1436, набл. Ф. Гране-Ламбрехт (дело, обект на касационен иск). Rennes, 29 mars 2011, n° 10/02646, Dr. fam. 2012. Comm. 67, obs. C. Neirinck. Contra 10 janv. 2012, n° 11/01846, D. 2012. 1436, obs. F. Granet-Lambrechts (arrêt faisant l’objet d’un pourvoi).
83 Рен, 21 фев. 2012, н°11/02758, Д. 2012. 878, набл. А. Миркович, 1239, набл. Ф. Жо-Сеске, 1436, набл. Ф. Гране-Ламбрехт, и 2013. 667, набл. Ж-С. Галу; АЖ сем. 2012. 226, набл. С. Сифрен-Блан, РТД. Гр. 2012. 304, набл. Ж. Озе, Сем. Пр. 2012. Ком. 67, набл. С. Неиринк, РЖПФ 2012-3/28, набл. И. Корпар (решението е пред Касационния съд). Rennes, 21 févr. 2012, n° 11/02758, D. 2012. 878, obs. A. Mirkovic , 1239, obs. F. Jault–Seseke , 1436, obs. F. Granet–Lambrechts , et 2013. 667, obs. J.-C. Galloux ; AJ fam. 2012. 226, obs. C. Siffrein-Blanc ; RTD civ. 2012. 304, obs. J. Hauser ; Dr. fam. 2012. Comm. 67, obs. C. Neirinck ; RJPF 2012-3/28, obs. I. Corpart (la décision fait l’objet d’un pourvoi).
84 Рен, 8 януари 2013, н°12/01538, И. Корпар, Спорното даване на националност на деца, родени в чужбина след гестация за трето лице, РЖПФ 2013-3/31. Вж. За сравнително проучване, Сравнително проучване на режима за сурогатността в Държави членки на ЕС, Проучване на Европейския парламент, 2013. Rennes, 8 janv. 2013, n° 12/01538, I. Corpart, La controversée délivrance de certificats de nationalité aux enfants nés à l’étranger après une gestation pour autrui, RJPF 2013-3/31. V. Pour une étude comparée, A comparative Study on the regime of surrogacy in EU Member states, Etude du Parlement européen, 2013.
85 Нека апелираме тук за „клинично законодателство“, защото не сме убедени нито от дисуазивния ефект на отказа на транскцрипция при ползване на гестация, нито от узаконяващия ефект на транскрипцията на тази практика. Вж. В полза на контролирана транскрипция, Ж. Озе, Изслушване Сенат, Док. Н°437, 20 март 2013, стр. 135 и сл. Върху клиничното законодателство, Ж. Карбоние, Юридическа социология, PUF, Quadrige, 2004, стр. 281; J. Hauser, Audition Sénat, Rapp. n° 437, 20 mars 2013, p. 135 s. Sur la législation clinique, J. Carbonnier, Sociologie juridique, PUF, Quadrige, 2004, p. 281.
86 Париж, 17 януари 2013, н°11/16048. Отказващ правото, Бордо, 16 апр. 2013, н°12/03914, Нанси, 10 февр. 2012, н°12/00477, отменяйки ТЖИ Бри, 21 окт. 2010, н°09/00482, Д. 2010Paris, 17 janv. 2013, n° 11/16048. Refusant le droit, Bordeaux, 16 avr. 2013, n° 12/03914 ; Nancy, 10 févr. 2012, n° 12/00477, infirmant TGI Briey, 21 oct. 2010, n° 09/00482, D. 2010. 2649, obs. I. Gallmeister , 2011. 1060, note V. Bonnet , et 1590, obs. F. Granet-Lambrechts ; AJ fam. 2010. 540, obs. F. Miloudi ; RTD civ. 2011. 118, obs. J. Hauser . La loi ajoute que peut constituer un dol permettant de faire tierce opposition au jugement d’adoption la dissimulation au tribunal du maintien des liens entre l’enfant et un tiers antérieurement décidé par le juge aux affaires familiales (art. 353-2).
87 Изслушване на А. Берар, Доклад за Сената №437, който предлага директното сезиране на съдията по семейните дела и следването на общата процедура, предвидена от чл. 1179 ГПК (art. 1179 c. pr. civ). Audition d’A. Bérard, Rapp. Sénat n° 437, préc., p. 224.
88 A; Фин, Множеродителства и режим на произход в западните модерни общества, в Д. Льо Гал и И. Бетаат, Множеродителствата, PUF, 2001, p. 69 и сл.; А. Фин, Да имаш двама бащи или две майки: революция или откритие на значението на произхода?, в Еднополов брак и произход, op. cit., p. 115 и сл.; М. Грос, Родителството при хомосексуалните двойки, Какво знам? PUF 2003, И. Тери, Хора като всички останали, op. cit., стр. 258 и сл.; Ф. Декьовер-Дефосе, Критични размисли на юрист върху родителството, в Сборник в чест на професор Жан Озе, op. cit., стр. 41 и сл. A. Fine, Pluriparentalités et système de filiation dans les sociétés occidentales contemporaines, in D. Le Gall et Y. Bettahat, Les pluriparentalités, PUF, 2001, p. 69 s. ; A. Fine, Avoir deux pères ou deux mères : révolution ou révélation du sens de la filiation ?, in Mariage de même sexe et filiation, op. cit., p. 115 s. ; M. Gross, L’homoparentalité, Que sais-je ?, PUF, 2003 ; I. Théry, Des humains comme les autres, op. cit., p. 258 s. Comp. F. Dekeuwer-Défossez, Réflexions critiques d’une juriste sur la parentalité, in Mélanges en l’honneur du professeur Jean Hauser, op. cit., p. 41 s.
89 Касационен Съд, Гр 1, 24 фев. 2006, №04-17.090, Д. 2006. 897 бел. Д. Виньо, 876, гледна точка Х. Фулширон, 1148, набл. Ф. Гране-Ламбрехт, и 1423, набл. Ж.-Ж. Лемулан и Д. Виньо; АЖ Сем. 2006. 159, набл. Ф. Шенеде; РДСС 2006. 578, набл. С. Неиринк, ТПР гр. 2006, 297, набл. Ж. Озе, ГСРГЮ, 12 изд., № 53-55. Civ. 1re, 24 févr. 2006, n° 04-17.090, D. 2006. 897 note D. Vigneau, 876, point de vue H. Fulchiron, 1148, obs. F. Granet-Lambrecht, et 1423, obs. J.-J. Lemouland et D. Vigneau; AJ fam. 2006. 159, obs. F. Chénedé ; RDSS 2006. 578, obs. C. Neirinck; RTD civ. 2006. 297, obs. J. Hauser ; GAJC, 12e éd., n° 53-55.
90 Касационен Съд, Гр 1, 8 юли 2010, №09-12.623, Д. 2010. 1786, и 2011. 1589, набл. Ф. Гране–Ламбрехт; АЖ. сем. 2010. 394, набл. Ф. Шенеде, РДСС 2010, 1128, бел. С. Неиринк; ТПР гр. 2010. 547, набл. Ж. Озе; Civ. 1re, 8 juill. 2010, n° 09-12.623, D. 2010. 1786, et 2011. 1589, obs. F. Granet-Lambrechts; AJ fam. 2010. 394, obs. F. Chénedé; RDSS 2010. 1128, note C. Neirinck; RTD civ. 2010. 547, obs. J. Hauser.
91 Париж, 16 юни 2011, № 10/22338, АЖ. Сем. 2011, 604, и 605, набл. А. Миркович, 20 окт. 2011, №11/11743, Д. 2012. 1438, набл. Ф. Гране–Ламбрехт, Ажен, 2. фев. 2012, №11/00530, Д. 2012. 2271, набл. А. Гутноар. Paris, 16 juin 2011, n° 10/22338, AJ fam. 2011. 604, et 605, obs. A. Mirkovic; 20 oct. 2011, n° 11/04042 ; 20 oct. 2011, n° 10/11743, D. 2012. 1438, obs. F. Granet-Lambrechts; Agen, 2 févr. 2012, n° 11/00530, D. 2012. 2271, obs. A. Gouttenoirе.
92 ГС Париж, 21 сеп. 2012, № 11/44249, Д. 2012. 1443, набл. Ф. Гране–Ламбрехт; АЖ Сем. 2012. 550, набл. С. Сифрен–Блан. TGI Paris, 21 sept. 2012, n° 11/44249, D. 2013. 1443, obs. F. Granet-Lambrecht ; AJ fam. 2012. 550, obs. C. Siffrein-Blanc.
93 ГС Париж, 22 фев. 2013, н°12/35092, АЖ Сем. 2013. 232, набл: И. Галмейстър, TGI Paris, 22 févr. 2013, n° 12/35092, AJ fam. 2013. 232, obs. I. Gallmeister
94 ГС Париж, 22 фев. 2013, непубликуван. Благодарим на г-жа Берар, че ни изпрати тези анонимизирани решения. TGI Paris, 22 févr. 2013, inédit.
95 Париж, 1 декември 2011, н°11/06495, Д. 2012. 1438, набл. Ф. Гране-ЛАмбрехт; АЖ Сем. 2012. 146, набл. С. Сифрен-Блан; ГС Париж 7 фев. 2013, непубликуван. Paris, 1er déc. 2011, n° 11/06495, D. 2012. 1438, obs. F. Granet–Lambrechts; AJ fam. 2012. 146, obs. C. Siffrein–Blanc; TGI Paris, 7 févr. 2013, inédit.
96 Бележка на преводача: това е задължение, което не е изискуемо, но ако бъде изпълнено, е необратимо.
97ГС Париж 7 фев. 2013, цит. по-горе; TGI Paris, 7 févr. 2013, préc.
98 Практиката беше вече позволена преди циркуляра от 25 януари 2013 (Циркуляр на министерството на справедливостта, NOR JUSC1301528C), Ж. Р. Бине, Циркуляра Тобира, Да не се оплакваш от последствия, чиито причини оценяваме, ЖСП 2013. 161; Н. Матей, Циркуляра Тобира, Между илюзия и противоречия, ЖСП 2013. Актуалност 162; В. И. Корпар, цитиран по-горе, бележка 77. Circ. min. justice n° NOR JUSC1301528C. J. R. Binet, Circulaire Taubira, Ne pas se plaindre des conséquences dont on chérit les causes, JCP 2013. 161 ; N. Mathey, Circulaire Taubira, Entre illusion et contradictions, JCP 2013. Act. 162 ; V. I. Corpart, cité supra, note 77.
99 ГС Париж 7 януари 2013, непубликуван; TGI, Paris 25 janv. 2013, inédit.
