Законът като вълшебно кебапче

Цола Драгойчева

Представяме на вашето внимание два законодателни кекса, пардон, текста:

Първият е от:

НАРЕДБА-ЗАКОНза съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея

(Обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944)

Чл. 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 година, са нищожни по право спрямо държавата.

Чл. 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 година върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи, освен придобитите по наследство.

Присъдите се изпълняват неотложно от прокурорите при областните съдилища.

Вторият е от Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет на 09.02. 2018 год. от НС; сега- ветиран от Президента.

6. Извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност, в периода от поставянето й под специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения, са нищожни.Учредените обезпечения се смятат за действителни и запазват своя ред.

7. Всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества, извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност под специален надзор, е недействително по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността.

Какво е общото между тях, освен, че летят във времето назад и го обръщат напред? Общото, естествено, е правната сигурност, която повече от 70 години крепи сигурното правно убеждение у всеки български гражданин, че законът е произволен, но осмислен користен хаос, вълшебна покривка, постилана на трапезата на избрани. Пилот в машината на времето, един възроден Хърбърт Уелс – българският законодател, новият господар на времето, твори от недействителността на правните сделки, една нова апетитна действителност от ексхумирани обезпечения, възкръснали акции. За народа дневният законодателен ред на народното му събрание е вече само едно меню… това което го нямаш днес, ти е сервирано завчера, това което имаш днес, е изядено вчера, гарантирано от парламента.

Какви бяха дългосрочните имуществени последици от първия закон. Хиляди байовци, полугоспожи, полугоспода, тогава просто другари, а сега господари, употребявайки закона като тесла-оръжие, нахлуха в чужди домове и къщи, установиха се в тях, „одомиха“ се, и забиха с поколения сянката си в българската история, неизвестно докога. Справка – другарката Цола Драгойчева, набързо самонастанена в апартамента на убития на 1 февруари 1945 г. княз Кирил (осъден от народния съд), разхождала се из София с коженото палто на Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер проф. Богдан Филов. През 1995 година, другарката Драгойчева продава „народния апартамент“, за да обгрижи съвестта си в последните си дни, без да подозира, че малкото й жилищно „ноу- хау“ с апартамента на княза (вземаш, само за да преглъщаш),ще скверни тленните останки на българския икономически порядък, тогава и сега.

Оправданието на двата закона – народният и банковият е, че те са в интерес на народа (виж оценката за втория на сайта на парламента, дадена от вносителите Хамид, Пеевски, Цонев). Интересът на народа и досега не е дефиниран за пред самия народ и от самия народ. Според Тях–парламентаристите, интересът на народа е тогава реализиран, когато на народа му е интересно. Народ, заради тях, вече е срамна дума – пешкир за забърсване, законодателна завеса, трепереща ръка, поднасяща нормативни порции към жадни усти.

Всъщност, нека признаем, че основанията, целите и резултатите от двата закона са еднакви. Народняшкият закон постави в кесията на държавата хиляди имоти, които по- късно безсрамни джебчийски ръце, отново в името на народа, придърпаха за себе си. Колко от одържавените имоти през 1945 год. останаха до 1990 год. държавна собственост – нито един. Какъв ще е ефектът от втория закон: Синдиците на КТБ ще приберат едни активи от едни лица, за да ги продадат на други лица, които лица са всъщност кредитори от първи ред на КТБ, поради което след продажбата ще си получат обратно платената цена. Какво икономическо перпетууммобиле, какъв здрав български стопански гений! Не е прав Президентът, че парламентът е нотариат, той – парламентът е вълшебна микровълнова фурна на времето, в която няКОЙ винаги намира затоплено вълшебно кебапче, дори да са му казали, че е излапал и последното.

Да погледнем на новия закон от 2018 година през розовите очила на европредседателството. Десетки решения на ЕСПЧ ни доказват, че адекватната, предвидима и вдъхновена от справедливостта регулация, не е част от правната техника и от съзнанието и законотворческия апарат в България сега. Примери:

В решението си от 24.07.2014 г. по делото Azienda Agricola Silverfunghi S.A.S. и други срещу Италия, Съдът по правата на човека призна нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОЧС: „Дори да приемем, че новият законе необходим за попълването на празноти в съществуващата правна уредба, обстоятелствата по случая, особено обществения интерес, от койтопроизтича прилагането му, не са по–важни, отколкото опасността от закона с обратно действие. ЕСПЧ не намери обществен интерес, който убедително да оправдава неговото прилагане с обратна сила.”

В решение Арас и други срещу Италия– 17972/2007 г., Съдът излага следните мотиви, касаещи обратно действие на закон :

„Въпреки че държавата не е страна в конкретното съдебно производство, съдът постановява, че отговорността й е ангажирана като упражняваща законодателна и съдебна власт. ………… Следователно, чрез ретроактивен закон не е било осигурено равенство на средствата между две частни страни, тъй като държавата е действала в полза на една от тях, въвеждайки спорния закон. Освен това, държавата не е представила основателна причина от обществен интерес за да оправдае законодателна намеса от този вид.“

Разбираме, защо актовете на някакъв си европейски съд не тревожат парламента, и не са част от осмислен законодателен процес, та нали те са и европредседатели, поне шест месеца, а председателят в България, знаем, може всичко.

Всъщност, необходимо е те да осъзнаят, че действаща назад във времето негативна инерция на закона изключва движението напред, дискредитира ни като пълноценен и здрав приемник на принципи и ценности, изолира ни, доказва, че мъдростта намалява със силата на апетита и интензитета на регулацията.

Всъщност, те трябва и да разберат, че народ и нация не се убива с национални катастрофи, епидемии, пандемии и циклони, а тогава, когато убедиш всеки гражданин, че единственият враг на справедливостта е законът. В това е грехът им, който историята няма да прости.