(Коментар на Решение № III-55 от 27.01.2015г. по в.гр.д. № 2098/2016г. на Бургаски окръжен съд и Решение № 33 от 19.01.2017 г. по в. гр. д. № 2051/2016 г. на Бургаски окръжен съд)
В продължение на два последователни коментара акцентирахме върху няколко постановени съдебни акта, след влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за особените залози, обнародвани в ДВ, бр.105 от 30.12.2016г. Прегледът на съдържанието на тези актове ясно показа, че съдилищата не успяват да се справят с приложението на новите разпоредби на закона, като това не е единствения проблем. Очертаха се и няколко други, а именно: прилагане на стари законови текстове при наличието на нови, съответно неправилно тълкуване на текстове от старите разпоредби, което продължава и при действието на новия закон, който уж трябваше да ги разреши, внасяйки яснота във волята на законодателя.
Настоящият коментар е едно необходимо продължение, на продължаващата порочна съдебна практика по приложението на ЗОЗ, както по старата уредба преди 30.12.2016г., така и по новите текстове.
♦ Предварителни бележки на автора, касаещи въпроса предмет на разглеждане:
При действието на ЗОЗ преди измененията от 30.12.2016г., имаше противоречие, както в доктрината, така и в съдебната практика, относно статута на заложния кредитор във висящото принудително изпълнение спрямо заложеното имущество. Според една част от доктрината, кредиторът с учреден особен залог не следваше да се приема за присъединен по право взискател по смисъла на чл. 459, ал. 2 ГПК[1], тъй като се приемаше, че тя касае само реалните залози. Други приемаха, че под заложен кредитор се има предвид, както кредитор с реален, така и кредитор с особен залог, съответно приемаха, че заложният кредитор по ЗОЗ е присъединен по право взискател[2].
В съдебната практика също имаше разединение, макар и мотивите за това да бяха малко по различни. Едната част от съдебната практика приемаше, че кредиторът с особен залог не е присъединен по право, тъй като разпоредбата на чл. 32, ал.5 ЗОЗ (стар) била в съотношение специална към обща спрямо чл. 459, ал. 2 ГПК, съответно изключвала нейното приложение[3]. В другата част от практиката се поддържаше, че кредиторът с особен залог е присъединен по право по смисъла на чл. 459, ал.2 ГПК[4].
С оглед на гореизложената полемика, законодателят внесе изменения в ЗОЗ, като в чл. 10, ал.3 изрично се предвиди, че заложният кредитор е присъединен по право в изпълнителното производство. Решението на съда, което ще разгледаме, не само, че не се съобразява с тази разпоредба и прилага чл. 32, ал.5 (стар), но и абсолютно погрешно тълкува и стария текст.
- Поглед върху Решение № III-55 от 27.01.2015г. по в.гр.д. 2098/2016г. на Бургаски окръжен съд и Решение № 33 от 19.01.2017 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 2051/2016 г
Съдът е приел, че, цитирам – „взискател с вписан в ЦРОЗ договор за особен залог върху лек автомобил не може да участва в производството като привилегирован взискател, като се позове на вземането си по договора за особен залог. В своята глава седма Законът за особените залози урежда последиците за длъжника от неизпълнение на поетите от него задължения по договора за залог. Съгласно чл.32 ЗОЗ заложният кредитор може, след вписване в ЦРОЗ, че пристъпва към изпълнение, да извести залогодателя за започване на изпълнението. В случай на висящо изпълнително производство, по което изпълнението е насочено срещу обекти, заложени по договора за особен залог, кредиторът може да поиска от съдебния или публичния изпълнител предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверението за вписано пристъпване към изпълнение – чл.32, ал.5, изр.І ЗОЗ. В случай, че действието му не предхожда, а следва извършена публична продан, той може, съгласно чл.32, ал.5, изр.ІІ ЗОЗ, да се присъедини въз основа на извлечението за вписания залог. Както става ясно от цитираните нормативни текстове, за заложния кредитор не е предвидена правна възможност да се включи в качеството си на обезпечен кредитор в изпълнителното производство преди провеждането на публичната продан и да участва в нея. Тук е мястото да се отбележи, че ЗОЗ се явява специален по отношение на ГПК и неговите разпоредби не може да се тълкуват разширително. ЗОЗ урежда различен ред, извън съдебно-изпълнителния, за реализиране на правата на заложния кредитор, на когото е дадено правото да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество. Ето защо при положение, че ЗОЗ, в разпоредбите на глава седма, чл.34, 37 и др., изрично очертава обема на правомощията на заложния кредитор, легитимирането на Банката пред ЧСИ с вписано в ЦРОЗ заявление за пристъпване към изпълнение не е основание да бъде присъединена като привилегирован кредитор. По тази същата причина тя следва да се счита за взискател по изпълнителното дело само на основание приложения изпълнителен титул за описаните в него суми, за които не ползва привилегия”.
Преглед на мотивите:
Видно от цитираните разсъждения на съда е, че те се базират изцяло на законови текстове, които действаха преди 30.12.2016г. Т.е., съдът не е приложил текста на чл. 10, ал.3 ЗОЗ, който е действал към момента на постановяване на решението, което е груба грешка. При правилното приложение на закона съдът би стигнал до съвършено различен извод, и то без да е нужно да излага такива подробни разсъждения, тъй като разпоредбата на чл. 10, ал.3 е ясна и изрично посочва, че кредиторът с особен залог е присъединен по право взискател. Задължително е съдилищата да съобразяват факта, че всички решения касаещи въпроси на ЗОЗ, постановени след 30.12.2016г., трябва да се съобразяват с новите текстове на закона и да ги прилагат, тъй като в ЗИДЗОЗ е прието, че той се прилага и за залозите, вписани преди влизането му в сила – параграф 49, ал.2.
С оглед на гореизложеното, невинен порок изглежда извършеното от съда неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 32, ал.5 ЗОЗ (стар), тъй като едно е да не приложиш актуалната и действаща редакция на закон към момента на постановяване на съдебния акт, което е изключително сериозно нарушение, докато неправилното тълкуване на законова разпоредба е нещо съвършено различно и се базира на разбирането на съда спрямо конкретен законов текст, който същият прилага, съответно тълкува. Неправилното тълкуване не е нарушение на задълженията на съда, а порок във волята му, обективирана в съдебното решение, който порок причинява достигането на резултат от съдебния акт, който не отговаря на закона и противоречи на принципа за справедливо решаване на делата, тъй като не може да е налице справедливо съдебно решение почиващо на мотиви, които се основават на погрешно тълкуване на закона приложим към съответния казус предмет на разглеждане в съдебния акт. Но да се върнем на разпоредбата на чл. 32, ал.5 ЗОЗ (стар), който гласеше, че „до извършване на публичната продан заложният кредитор, който е пристъпил към изпълнение, може да поиска от съдебния или от публичния изпълнител предаване на заложеното имущество въз основа на удостоверение за вписано пристъпване към изпълнение. До изготвяне на разпределението от съдебния или от публичния изпълнител обезпеченият кредитор може да се присъедини въз основа на извлечение за вписан залог”.
По този текст също имаше противоречиви тълкувания в доктрината и съдебната практика преди приемането на ЗИДЗОЗ. Не ни е известно обаче да е имало спор относно възможността заложният кредитор да избере дали да се удовлетвори сам от заложеното имущество, като поиска неговото предаване от органа по принудително изпълнение преди да е извършил публичната му продан, или да се присъедини като взискател към принудителното изпълнение осъществявано върху заложеното имущество. В коментираните тук решения, които са изолирани, се прави опит за тълкуване на чл. 32, ал.5 (стар), като съдът вижда в нея две възможности за заложния кредитор, а именно: да поиска предаване на заложеното имущество преди публичната му продан; да се присъедини в изпълнителното производство чрез извлечение за залог, като крайният момент е изготвянето на разпределението. Проблемът идва от това, че според Бургаски окръжен съд, единствено в периода между извършената публична продан и изготвянето на разпределението от органа по принудително изпълнение, заложният кредитор би могъл да се присъедини. Ако той поиска присъединяването му да се извърши докато не е извършена публичната продан на заложеното имущество, присъединяването било недопустимо. Тези мотиви на съда са категорично неправилни и не кореспондират със смисъла и духа на закона, в частност на чл. 32, ал.5 (стар) ЗОЗ. Тази разпоредба определя крайния момент, в който заложният кредитор може да се присъедини – до изготвянето на разпределението. Също така, тя определя и крайния момент, до който заложният кредитор би могъл да поиска предаване на заложеното имущество, за да го продаде сам по реда на ЗОЗ, и той е до извършването на публичната продан. Законовият текст обаче няма за цел да пресече възможността заложният кредитор, още щом узнае за висящото принудително изпълнение спрямо заложеното имущество, да гарантира правата си чрез присъединяването си като взискател на основание вписания в негова полза залог. Поради тази причина преобладаващата съдебна практика по чл. 32, ал.5 ЗОЗ приемаше, че тя е специална спрямо чл. 459, ал.2 ГПК и изключва нейното приложение. Идеята на това становище беше, че заложният кредитор следва сам да поиска своето присъединяване, а не да разчита органът по принудително изпълнение да го приема за присъединен по право. От друга страна, изпълнението по ЗОЗ не е задължително за заложния кредитор, а опционално[5], т.е. той има право сам да избере дали да се удовлетвори като продаде сам заложеното имущество по реда на ЗОЗ, или да остави органа по принудително изпълнение да го направи, като той се присъедини чрез извлечение за залог. Изложеното от съда, че ЗОЗ се явявал специален по отношение на ГПК, съответно ЗОЗ уреждал различен ред за изпълнение – извънсъдебно-изпълнителния, за реализиране на правата на заложния кредитор, на когото било дадено правото да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество, са правилни, но тук съдът не е отчел обстоятелството, че това извънсъдебно изпълнение не е задължително за заложния кредитор, а опционално. Последният прави избор дали да изпълнява сам по реда на ЗОЗ, или да остави органа по принудително изпълнение да осребри заложеното имущество, като в този случай заложният кредитор се присъединява на основание вписания в негова полза залог. Именно неотчитането на това изключително важно обстоятелство, е накарало съда да изтълкува неправилно чл. 32, ал.5 (стар) ЗОЗ и да приеме, че за заложния кредитор не е предвидена правна възможност да се включи в качеството си на присъединен кредитор в изпълнителното производство, преди провеждането на публичната продан, съответно да участва в нея. ЗОЗ не създава задължение за заложния кредитор да следва този ред за изпълнение и да не може да използва общия ред предвиден в ГПК, било то чрез самостоятелно образуване на изпълнително производств, било то чрез присъединяване по вече образувано. Той създава една допълнителна и облекчена възможност за удовлетворяване на кредитор, чиито вземане е обезпечено с особен залог. За щастие, текстът на чл. 32, ал.5 (стар) вече е в историята, а новата разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОЗ изрично указва, че заложният кредитор с вписан особен залог е присъединен по право кредитор, което решава окончателно всички възникнали преди измененията спорове по този въпрос. За някои съдебни състави обаче, нещата явно не са толкова ясни.
ИЗВОД:
Чл. 32, ал.5 (стар) ЗОЗ е отменен и считано от 30.12.2016г. не се прилага.
Приложение след 30.12.2016г. намира разпоредбата на чл. 10, ал.3 ЗОЗ, която изрично урежда, че заложният кредитор е присъединен по право взискател, т.е. органите по принудително изпълнение следят за правата на кредитора още с насочването на изпълнението върху заложеното имущество, тъй като ще трябва да извършват справка в ЦРОЗ или съответния регистър, за да установят има ли особен залог върху имуществото предмет на изпълнение. По отношение на извършвани разпределения след влизането в сила на ЗИДЗОЗ, по които на заложният кредитор не са зачетени права, следва да се отчете чл. 10, ал.3 ЗОЗ, и същите да бъдат присъединени по право.
Съдилищата следва да се запознаят с измененията в ЗОЗ от 30.12.2016г. и да започнат да прилагат новите разпоредби, тъй като те действат и за сключените преди влизането им в сила особени залози[6]
Автор: Димитър Иванов, доктор по право
[1]Иванов, Д. Кредиторът с учреден особен залог не е присъединен по право взискател в индивидуалното принудително изпълнение. – Търговско и облигационно право, 2014, №12; Градинарова, Т. Изпълнително производство, 2015, с.312.
[2]Калайджиев, А. Облигационно право, Сиби, 2016, с.121.
[3]Решение № 102 от 04.07.2014г. по г.д.№ 314/2014г. на Апелативен съд – Варна; Решение № 5795 от 10.08.2012г. по в.г.д. №6333/2011г. на Софийски градски съд; Определение № 16257 от 30.07.2014г. по г.д.№ 4777/2014г. на Софийски градски съд; Определение № 1038 от 28.10.2014г. по в.г.д.№ 774/2014г. на Окръжен съд – Хасково; Определение № 561 от 17.09.2014г. по ч.г.д.№ 411/2014г. на Апелативен съд Варна; Определение № 896 от 29.10.2014г. по в.г.д. № 216/2014г. на Окръжен съд –Разград и др.
[4]Решение № 323 от 13.07.2011г. по в.г.д.№ 513/2011г. на Окръжен съд – Пазарджик, Решение № 323 от 17.12.2010г. по в.ч.г.д.№ 620/2010г. на Окръжен съд – Хасково; Решение № 187 от 23.04.2014г. по г.д.№ 25/2014г. на Окръжен съд – София и др.
[5] Виж Иванов, Д. ЗОЗ, ГПК, ЗЧСИ – конкуренция на закони и борба между кредитори, достъпно на https://gramada.org/%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/; Иванов, Д., Николов, Д. Изпълнително производство по ГПК и ЗОЗ, Сиела, 2016, с.187.
[6]Разбира се има изключения, но те не касаят въпроса за качеството на заложния кредитор в изпълнителния процес.
Подобни статии
Някои въпроси на продажбата на недвижим имот по реда на Закона за особените залози
Критичен поглед върху някои съдебни решения по прилагането на ЗИДЗОЗ обнародван в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. – част 2
ПО НЯКОИ СПЕЦИФИКИ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 7 ОТ ЗАКОНА ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ
За същността на чл. 12, ал. 3 от Закона за особените залози и правилното му приложение от депозитаря
Критичен коментар на някои съдебни актове, които противоречат на разпоредби на Закона за особените залози
