Резюме: Законодателят е предвидил няколко хипотези, в които индивидуалното принудително изпълнение спира по силата на закона. Проблемът, който настоящият доклад си поставя за цел да разреши е намирането на отговор относно въпроса от кога настъпва самият ефект на спирането.
Считаме за меродавно становището, че ефектът от спирането на изпълнението по силата на закона настъпва в момента, в който бъде уведомен органът по принудително изпълнение. Това становище изхожда от функцията на съдебния изпълнител като независим орган натоварен с публични функции, който не може да бъде служебно ангажиран да следи за настъпването на факти с правно значение за страните в изпълнителното производство, от които те черпят определени правни последици, освен в случаите, в които законът повелява това.
Уредбата касаеща спирането на изпълнението се съдържа в общия процесуален закон – ГПК, както и в някои специални закони – ТЗ, ЗБН, ДОПК.
Спирането на изпълнението е мярка, която може да бъде поискана от взискателя, длъжника, както и от трето лице, което не е участник в него. Самото спиране се извършва по три възможни начина: чрез акт на съдебния изпълнител, по нареждане на съд чрез съдебен акт, както и по силата на закона.
Безспорно, ефектът на спиране на изпълнението, когато то е постановено с издаването на акт на съдебния изпълнител, настъпва именно от датата на издаването на този акт. При постановен съдебен акт за спирането, ефектът настъпва с представянето на съдебния акт пред съдебния изпълнител. Интерес за настоящата работа представлява третата хипотеза, в която спирането на изпълнението настъпва по силата на закона.
1.Хипотези на спиране на изпълнението по силата на закона
1.1.Спиране на изпълнението при откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника – чл. 638, ал. 1 ТЗ
В посочената хипотеза законът повелява, че с откриване на производство по несъстоятелност се спира изпълнителното производство срещу имуществото, което е част от масата на несъстоятелността. Въпросът, който се поставя е откога настъпва ефектът на спирането на изпълнението – от момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, от момента на вписването на решението в търговския регистър по партидата на несъстоятелния длъжник, или от момента на уведомяване на съдебния изпълнител за откритото производство по несъстоятелност ?
Отговор:
Според чл. 7 ЗТР „вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.” В този смисъл взискателят, по чиито почин протича принудителното изпълнение, и който е двигателят на провежданото изпълнение (дори и в хипотезата на чл. 18 ЗЧСИ), следва да се счита за трето добросъвестно лице по смисъла на ЗТР, т.е че му е известно вписаното решение за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, от момента на вписването му в регистъра, тъй като той е участник в търговския оборот. Длъжникът не попада в тази хипотеза, тъй като той е обявеният в несъстоятелност търговец и се явява недобросъвестен.
На съдебния изпълнител също може да се гледа като на трето лице, което след вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, следва да се счита узнало за това вписване. Именно поради тази причина, както и под страх от отговорност (имуществена и дисциплинарна), частните съдебни изпълнители използват услугите на правно-информационните системи „АПИС”, „СИЕЛА” и „ЛАКОРДА”. Те притежават функция, ползването на която позволява на органите по принудително изпълнение да узнават незабавно за настъпилите промени спрямо длъжника, които са обявени или вписани в търговския регистър. Държавните съдебни изпълнители не използват посочените информационни системи и могат да узнаят единствено чрез проверка в търговския регистър или уведомяване от страните.
С оглед на гореизложеното може да се направи първоначално заключение, че поради публичността на търговския регистър и действието на вписването в него, съдебните изпълнители следва да следят служебно за вписаните решения за откриване на производство по несъстоятелност на длъжниците след образуване на изпълнителното производство, за да могат служебно да спират изпълнението. Дали обаче това е правилното заключение ? Отговорът следва да се търси в точния смисъл, който се влага в понятието “по силата на закона”, или какво следва да разбираме под спиране на изпълнението по силата на закона ?
Според някои тълкувания, под спиране на изпълнението по силата на закона следва да се разбира, че ефектът на спирането настъпва с осъществяването на юридическия факт предвиден в хипотезиса на правната норма, автоматично, и не е нужно каквото и да било допълнително действие. Според друго становище, дори и в този случай следва да се издаде нарочен акт от съдебния изпълнител, чрез който да бъде постановено спирането[1]. Не споделяме нито едно от двете изложени становища. Според нас, под спиране на изпълнението по силата на закона в настоящия случай се има предвид, че с осъществяването на юридическия факт предвиден в хипотезиса на правната норма, който в случая е вписването на постановеното от съда решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника в търговския регистър, изпълнението подлежи на спиране, и не е необходим допълнителен акт на съдебен или извънсъдебен орган, който да прогласява спирането. Именно това е смисъла на израза „по силата на закона”. Ефектът на спирането в този случай обаче не може да настъпи със самото вписване на решението за откриване производство по несъстоятелност на длъжника в търговския регистър. Нужно е уведомяване на съдебния изпълнител за настъпилото вписване, тъй като той провежда принудителното изпълнение и не може да се очаква от него да следи служебно за споровете между страните, които се водят извън изпълнителния процес[2]. В този смисъл чл. 7 ЗТР не следва да се тълкува в тежест на съдебния изпълнител, а именно, че ако той не установи служебно, че в регистъра е вписано решението за откриване на производството по несъстоятелност, и то незабавно, действията му след вписването ще бъдат незаконосъобразни. Това е така и по друга причина, а именно, че Законът за търговския регистър е създаден да обслужва участниците в търговския оборот и презумпцията за знание следва да се прилага именно за тях, а не и за органите по принудително изпълнение, които не са участници в него (не са търговци)[3]. Освен това на противопоставимостта на вписването могат да се позовават не всички лица, а лицата, които са заинтересовани от вписването (търговците и лицата имащи качеството заявител), а съдебният изпълнител не попада в тях[4].
Органът по принудително изпълнение, подобно на съда, следва да следи служебно за настъпилите факти, които имат значение за валидността и допустимостта, или така наречената законосъобразност на изпълнителния процес, а спирането не е такъв факт. Страните в изпълнителното производство са заинтересованите лица участници в търговския оборот и именно те следва да информират органа по принудително изпълнение за новонастъпилите обстоятелства, които ги ползват. Именно заинтересованата страна, която би се ползвала от новонастъпилото обстоятелство, следва да има инициативата да уведоми изрично съдебния изпълнител, за да може веднага след постъпване на уведомяването в деловодството му, той да се счита уведомен и да предприеме необходимите действия свързани с незабавна проверка на предоставената му информация относно вписването на решението на съда по несъстоятелността в търговския регистър и при установяването и да спре изпълнението. Официалното уведомяване не е единствената възможност, тъй като може да бъде направено и устно, но е по-трудно доказуемо. Разбира се уведомяването може да бъде извършено и от трети лица, например синдик или неучастващо в принудителното изпълнение трето лице. Без значение от кого е извършено уведомяването, съдебният изпълнител трябва да извърши незабавна проверка на изложените твърдения, за да установи тяхната достоверност и ако информацията се потвърди, незабавно да спре изпълнението, т.е в деня на уведомяването[5]. Това е така, тъй като изпълнението се спира по силата на закона и тук съдебният изпълнител може да действа и служебно, без да има изрично искане на страните. Не е необходим акт на съдебния изпълнител за самото спиране, тъй като той би имал само констативно значение. Вече в случай, че е налице доказуемо уведомяване за вписаното решение за откритото производство по несъстоятелност спрямо длъжника (независимо кое е лицето, което го е извършило – длъжник, взискател, синдик, трето лице), и въпреки това изпълнението продължава поради пасивност на органа по принудително изпълнение, всички последващи изпълнителни действия ще бъдат незаконосъобразни, а съдебният изпълнител ще носи имуществена и дисциплинарна отговорност. От друга страна, съдебните изпълнители са подчинени на издадения изпълнителен лист и действат под командването на неговия титуляр. Те не са страна по протичащото принудително изпълнение, а подобно на съда са участник, чрез който последното се осъществява. Въпреки предприетите мерки (ползването на правно-информационна система „АПИС”, „СИЕЛА”, „ЛАКОРДА” от ЧСИ), те са изключително натоварени с работата по стотици, а някъде и по хиляди дела и не може да се очаква да се информират служебно за всяка настъпила промяна спрямо длъжника, било то и получавайки информация за това от даден специализиран софтуер, или пък имайки възможност да я проверят чрез отдалечен достъп. Така например, частният съдебен изпълнител може и да е получил информация от „АПИС” за вписаното в търговския регистър решение, с което е открито производство по несъстоятелност спрямо даден длъжник, но поради натовареността му да се запознае с информацията след дни, или седмица. Още повече това важи за държавните съдебни изпълнители, които трябва да разчитат единствено на извършените справки в търговския регистър по техен почин. Значи ли това, че извършените в периода между вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност и узнаването от съдебния изпълнител за осъществяването на този факт действия следва да се определят като незаконосъобразни и същият да бъде държан отговорен (имуществено и дисциплинарно) ? Считаме подобно разрешение за прекалено „лъвско” спрямо съдебните изпълнители. Длъжникът е този, който при откриване на производството по неговата несъстоятелност следва да уведоми незабавно органа по принудително изпълнение, тъй като именно той ще се ползва от постановеното и вписано в търговския регистър съдебно решение и последиците от него, а именно – спиране на изпълнението спрямо своето имущество и отклоняването му в производството по несъстоятелност, където нещата може да се развият по съвсем различен начин – например синдикът да не приеме вземането на кредитора с изпълнителен лист. Недопустимо е независим орган с възложени от държавата публични функции, какъвто е съдебният изпълнител, да носи отговорност за това, че страната в процеса, която черпи изгоди от обявяването си в несъстоятелност и е пряко заинтересована от това да предизвика спирането на изпълнението, не го прави, т.е „спи”. Нека не забравяме, че правото е за зрящите, а не за спящите ! По същия начин стои въпроса и когато не длъжника, а взискателят е пряко заинтересован да бъде спряно изпълнението, тъй като по негов почин е поискано откриването на производство по несъстоятелност на неговия длъжник, с цел да се спре индивидуалното принудително изпълнение провеждано от друг кредитор и същото да се прехвърли в производството по несъстоятелност. В този смисъл, за да отпадне подчинението на съдебния изпълнител на заповедта изразена в изпълнителния лист, той следва да бъде сезиран от заинтересованата страна, която да се позове на основанието за спиране, което съдебният изпълнител да е в състояние да констатира лично или да е длъжен да възприеме по нареждане на съда[6].
Изводът е, че пряко заинтересованите страни, които ще се ползват от спирането на изпълнението, а именно взискателят или длъжникът, следва да носят тежестта да уведомят незабавно съдебния изпълнител, за да може последния да констатира настъпилият юридически факт, в случая вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, след което да спре и самото изпълнение.
В резултат на гореизложеното може да се приеме, че ефектът от спирането на изпълнението по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ настъпва от деня, в който съдебният изпълнител е уведомен за вписаното решение за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника.
- Спиране на изпълнението по силата на подадено възражение по реда на чл. 420 във връзка с чл. 417, т. 9 ГПК
В посочената хипотеза законът повелява, че с подаването на възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение на основание представен запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея, принудителното изпълнение се спира. Въпросът, който се поставя е от кой момент настъпва ефектът на спирането – от момента на постъпване на възражението в съда, от момента на уведомяването на съдебния изпълнител за подаденото възражение, от момента на издаване на определение за спирането от съда, или от уведомяването на съдебния изпълнител за постановеното определение ?
Отговор:
Тъй като спирането на принудителното изпълнение в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, следва да се приложи изложеното по-горе тълкувание, а именно, че с осъществяването на юридическия факт предвиден в хипотезиса на правната норма, в случая това е подаването на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в съда, изпълнението подлежи на спиране. Тъй като съдебният изпълнител връчва заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, именно той при представено пред него възражение с вх.номер от съда, може сам да направи преценка дали е подадено в двуседмичния срок от връчването на заповедта и съответно да констатира спиране на изпълнението. Именно затова и тук не би следвало да е необходим акт на съда, който да прогласява настъпилото спиране. В случай, че съдебният изпълнител, въпреки представеното пред него подадено в срок възражение с вх.номер от съда, не констатира спиране на изпълнението и го продължи, длъжникът трябва да поиска от съда, пред който е висящо заповедното производство, да постанови спиране на изпълнението със съдебен акт. Ако е издаден съдебен акт констатиращ спирането, но съдебният изпълнител не изпълнява съдебната повеля и продължава с изпълнението, всички негови действия биха били незаконосъобразни, а отделно би се активирала и неговата имуществена и дисциплинарна отговорност.
Често в практиката се допуска грешка като се счита, че от момента на издаването на определение от съда, с което се констатира факта на подаването на възражението в срок от длъжника, и в чиито диспозитив се изписва, че се спира изпълнението по конкретно изпълнително дело, следва да се счита спряно и самото изпълнение. Това становище не може да бъде споделено. За да настъпи ефектът от спирането на изпълнението е необходимо до знанието на съдебния изпълнител да бъде доведен юридически факт с осъществяването на който, законът повелява спиране на изпълнението по силата на закона, а именно, подадено до съда в срок възражение с вх.номер.
В съответствие с гореизложеното, ефектът на спирането на изпълнението в тази хипотеза настъпва в деня на представяне на подаденото в срок възражение с вх.номер от съда пред съдебния изпълнител. При отказ на последния, длъжникът следва да се снабди със съдебен акт констатиращ спирането, и с представянето му по принудителното изпълнение, последното следва да се счита спряно. Съдебният изпълнител би носил отговорност за действията извършени в периода между представяне на възражението в случай, че не го е зачел, и последващо издадения съдебен акт за спиране.
De lege ferenda, с оглед огромните усложнения при прилагането на тази разпоредба, противоречието и с европейското законодателство и масовите злоупотреби със записите на заповед, следва т. 9 на чл. 417 да бъде отменена и да бъде добавена в чл. 410 ГПК като т. 3
По този начин изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, менителница и др., ще се издава след като заповедта за изпълнение бъде връчена на длъжника от съда, а не преди това.
- Спиране на изпълнението по реда на чл. 420, ал. 1 във връзка с чл. 417, т.1-8 ГПК, при учредено обезпечение по реда на чл. 180-181 ЗЗД
Отговор:
В производството по чл. 417, т.1-8 ГПК изпълнението не може да бъде спряно по силата на закона с простото подаване на възражение, тъй като законодателят е предвидил освен него, да бъде представено и надлежно обезпечение по реда на чл. 180-181 ЗЗД.
В съдебната практика е прието, че спирането е настъпило по силата на закона, но длъжникът не може да удостовери това пред съдебния изпълнител, без акт на съда, който прогласява това. Без такъв акт, съдебният изпълнител дължи подчинение на издадения от съда изпълнителен лист. За да парализира изпълнителната сила на издадения от съда изпълнителен лист, длъжникът не може да доказва пред съдебния изпълнител осъществяването на съответното основание, той трябва да представи акта на съда, който прогласява това[7].
Безспорно в настоящата хипотеза е необходимо да се издаде акт на съда, който да прогласи спирането и чрез който страната подала възражение и представила обезпечение да инициира спиране на изпълнението, връчвайки го на съдебния изпълнител. Необходимостта произтича от обстоятелството, че се представя обезпечение за кредитора, което трябва да бъде преценено от гледна точка неговата валидност и адекватност от съда
- Спиране по реда на чл. 21 Закона за банковата несъстоятелност
Отговор:
При тази хипотеза, от датата на обявяването в търговския регистър на решението на Централната банка за отнемането на лицензията на банката на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата по несъстоятелността. Законът е предвидил спиране по силата на закона от момента, в който решението за отнемане на лицензията бъде обявено в търговски регистър. Тази хипотеза е подобна на разгледаната в т.1.1 във връзка със откриване на производство по несъстоятелност на обикновен търговец. Няма причина тук да не се приложи същата аргументация, както в т.1.1 от настоящия доклад, който застъпва извода, че страните, а не съдебния изпълнител са пряко заинтересованите лица, които следва да го уведомяват за настъпилите нововъзникнали обстоятелства от значение за изпълнителното производство и че ефектът от спирането настъпва след надлежното уведомяване на органа по принудителното изпълнение за обявеното решение на БНБ в търговския регистър. Подобна разпоредба, но за съда, е предвидена и в чл. 235, ал. 3 ГПК, където е уредено, че той взема предвид и настъпилите след образуване на исковото производство факти от значение за спорното право. Тук също може да възникне хипотеза, в която по време на исковия процес, за някоя от страните бъде открито производство по несъстоятелност. Трябва ли да бъде държан съдът отговорен да следи във всеки един момент статуса на страните в отделните публични регистри, до които е налице достъп ? Трябва ли съдът да бъде отговорен за това, че страните бездействат и не се възползват от предоставените им права поради това, че не ги упражняват ? Отговорът на поставените въпроси категорично е отрицателен. Както вече беше посочено, съдът и съдебният изпълнител следят служебно за настъване на факти касаещи валидността и допустимостта на процеса, а спирането на исковия, съответно изпълнителния процес не са такива факти.
И в този случай, ефектът от спирането на изпълнението спрямо банката е уведомяването на съдебния изпълнител за обявеното в търговския регистър решение на БНБ, с което и се отнема лицензията.
КРАЕН ИЗВОД:
С оглед на всичко гореизложено, следва да се направи извод, че с настъпването на предвидения в хипотезиса на правната норма юридически факт, а именно, вписването на решение за откриване на производство по несъстоятелност за длъжник, подадено в срок пред съда възражение в хипотезата на чл. 417, т.9 ГПК, издаване на определение за спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 417, т.8 ГПК, или обявено решение на БНБ за отнемане на лицензия на банка, изпълнението подлежи на спиране по силата на закона, но самият ефект следва да настъпи след надлежно уведомяване на органа по принудително изпълнение. След като бъде уведомен, съдебният изпълнител следва да извърши незабавна проверка на достоверността на информацията и в случай, че я установи, да спре изпълнението в същия ден, в който е получил уведомяването. Без такова уведомяване, органът по принудително изпълнение дължи подчинение на изпълнителния лист.
ИНФОРМАЦИЯ В ПЛЮС:
В практиката остро се поставя въпроса относно това как следва да процедира съдебният изпълнител в случай, че в периода между издаването на постановлението за възлагане и влизането му в сила получи информация, че изпълнението подлежи на незабавно спиране поради настъпване на хипотезата уредена в чл. 638, ал. 1 ТЗ.
Отговор:
С промяната в чл. 496, ал.2 ГПК от 29.06.2012г., беше прието, че собствеността върху имота предмет на публична продан се прехвърля не от момента на издаване на постановлението за възлагане, а от момента на влизането му в сила. За да влезе в сила постановлението за възлагане е необходимо да не е обжалвано в 7-дневния срок от получаването му от заинтересованите лица, или да е потвърдено от окръжния съд в производството по чл. 435 и сл. ГПК. Ако съдебният изпълнител получи документ, от който е видно, че изпълнението следва незабавно да бъде спряно, поради настъпила хипотеза на спиране по силата на закона, но вече е издал постановлението за възлагане, то той не може да направи нищо, тъй като постановлението за възлагане е крайният акт, с който приключва изпълнението върху недвижимия имот. В периода между издаването на постановлението за възлагане и влизането му в сила, съдебният изпълнител е в изчаквателна позиция и не извършва никакви изпълнителни действия спрямо имота. В този смисъл, не е налице висящо изпълнение, което да подлежи на спиране.
В практиката се среща становището, че при спиране на изпълнението, съдебният изпълнител няма право да администрира жалби[8]. Не можем да се съгласим с подобно становище. Администрирането на жалби не представлява изпълнително действие, а действие по самото му движение и съдебният изпълнител не може да ги задържа.
В случай, че съдът потвърди постановлението и съдебният изпълнител бъде уведомен с препис от решението, той следва да предаде влязлото в сила постановление за възлагане на купувача от търга, тъй като вещното му действие е настъпило и няма основание за задържането му от органа по принудително изпълнение. В този смисъл, купувачът има всички основания да поиска и последващ въвод във владение още повече, че влязлото в сила постановление е и пряко изпълнително основание. Хипотезата на чл. 438 ГПК е неприложима при обжалване на постановление за възлагане, тъй като не е налице изпълнение, което да се спре[9].
В резултат на гореизложените аргументи смятаме, че спирането на изпълнението в този случай би било допустимо до момента на издаване на постановлението за възлагане, докато все още е налице висящо изпълнение пред съдебния изпълнител.
De lege ferenda, приетата промяна на чл. 496, ал. 2 ГПК се указа не добре обмислена и пораждаща множество проблеми. Поради тази причина следва да се възстанови стария текст на чл. 496, ал. 2 ГПК, при който вещно-прехвърлителният ефект на постановлението настъпваше с издаването, а не с влизането му в сила[10].
Автор: Димитър ИВАНОВ, докторант по гражданско и семейно право в СУ „Св.Св. Климент Охридски”
Статията е публикувана за първи път в сборник „Предизвикай изпълнителни процес“, 2016, Сиела, поредица „Предизвикай правото“.
[1]Сталев, Ж., и колектив. Българско гражданско процесуално право, 2012, с.956.
[2]В Решение № 134 от 20.04.2015г. по т.д. № 160/2015г. на Апелативен съд Пловдив също е споделено виждането, че щом съдебният изпълнител не е уведомен за вписаното решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър, то изпълнителното производство не следва да се счита за спряно; Необходимостта от уведомяване на съдебния изпълнител е призната и в Определение № 712 от 10.05.2011г. по в.г.д. № 503/2011г. на Апелативен съд Пловдив; Решение № 235 от 22.05.2014г. по в.г.д. № 218/2014г. на Окръжен съд Пазарджик; Подобни мотиви и в Решение № 5844 от 07.12.2014г. по гр.д. № 9650/2014г. на Варненски районен съд; Обратно Решение № 2469 от 22.12.2014г. по гр.д. № 4200/2014г. на Бургаски районен съд.
[3]Голева, П. Действие на вписването в търговския регистър. – Търговско и конкурентно право, 2010, № 5, цитира така „от логичното тълкуване на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗТР може да се направи извод, че основното действие на вписването е оповестителното. Целта на вписването е да информира участниците в търговския оборот за важни обстоятелства, касаещи търговците.
[4]Сталев,Ж. Търговски регистър, С., 1994, с. 306.
[5]Обратно Решение № 286 от 19.11.2012г. по г.д. № 560/2012г. на ВКС, в което е прието, че такова уведомяване може да ангажира съдебния изпълнител само ако е направено от надлежна страна или неин представител, както и самото уведомяване да е направено формалния ред на ГПК. Не споделяме това становище, тъй като информацията за настъпил факт от значение за спирането на изпълнението е достатъчно сериозно основание за съдебния изпълнител, за да извърши проверка и да установи достоверността и още повече, че в случая той може да действа служебно и сам да спре изпълнението при констатиране на настъпилия факт, без да има искане на страните.
[6]Виж Пунев,Б., и колектив. Гражданско процесуален кодекс, 2012, с.956.
[7]Определение № 454 от 29.12.2008г. по ч.г.д. № 2260/2008г. на ВКС.
[8]Определение № 698 от 07.10.2013г. по в.ч.г.д № 831/2013г. на Окръжен съд Пазарджик.
[9]Виж Пунев, Б., и колектив. Гражданскопроцесуален кодекс, 2012, с.1186; Така и Иванов, Д. Дискусионни въпроси в изпълнителния процес – 2, 2015, достъпна на https://gramada.org/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BA/
[10]Мотиви в тази посока виж в Решение № 365 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 17/2012г.
Подобни статии
Решение № 212 от 27.11.2017 г. по т.д. № 754/2017 г. на ВКС и проблемът със спирането на изпълнението по силата на закона
Кредиторът с учреден особен залог не е присъединен по право взискател в индивидуалното принудително изпълнение
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДЯЛ НА СЪДРУЖНИК В ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ – НЯКОИ ВЪПРОСИ И ОСОБЕНОСТИ
Съдебната практика по принудително изпълнение срещу неограничено отговорни съдружници в събирателно дружество
