Кратък практически преглед
Предисловие:
На свое заседание в Брюксел от 10. – 11. Декември 2009 г. Европейският съвет прие дългосрочна програма със заглавие „Стокхолмската програма – една отворена и сигурна Европа в служба и в защита на гражданите“. В документа Европейският съвет констатира, че принципът на взаимното признаване на отделни права на гражданите на различните държави – членки на ЕС следва да бъде разширен и към области, които до момента не са били разглеждани, но оформят в значителна степен ежедневието на гражданите, като например правото на наследяване по закон и по завещание, като същевременно следва да се зачете и обществения ред (ordre public), както и националните традиции и специфики на отделните държави в тази област.
Идеята е да се стимулира функционирането на общия европейски пазар чрез премахване пречките пред свободното движение на хора като се гарантират техните права при случаите на наследяване, когато са налице юридически факти, прекрачващи границите на държавите, но от значение за гражданите. В едно европейско правно пространство трябва да се осигури възможност за предвидимост при уреждането на наследствените въпроси. Правата на наследниците и заветниците, както и тези на другите лица, имащи отношение към наследодателя, както и на кредиторите на наследствената маса трябва да бъдат ефективно гарантирани.
За да се постигнат тези цели, е необходим регламент, в който да се уредят въпросите за компетентността, за приложимото право, за признаването и изпълнителната сила на решения по наследствени въпроси, за официалните документи, съдебните спогодби, както и за въвеждане на единно удостоверение за наследници.
Приложното поле на този регламент се разпростира по отношение на всички гражданско правни аспекти на правоприемството поради смърт на наследодателя, и по-специално върху всички форми на наследствена трансмисия и правоприемството по отношение на правата и задълженията на наследодателя, било то по пътя на наследяването по закон или по силата на завещателно разпореждане. Извън приложното поле на регламента остават публично правните аспекти и последици на юридическия факт на наследяването.
От 17.08.2015 г. влезе в сила Европейският регламент за наследяването по отношение на всички държави – членки на Европейския съюз, с изключение на Великобритания, Ирландия и Дания. Този Регламент съдържа разпоредби относно всички случаи на наследяване, при които съществува международно правен елемент.
Примери:
-
Български наследодател, който е живял в чужбина.
-
Наследник от България получава в наследство имущество в чужбина (например имот в Германия или банкова сметка в Австрия).
Какво урежда Европейският регламент за наследяването?
Въпросният Европейски регламент за наследяването урежда преди всичко следните три съществени въпроса:
-
Кое национално право при такъв случай на наследяване с международен елемент (чл.20 и сл. от Регламента) следва да се приложи, ако липсват изрични билатерални договори.
-
Кой съд или коя институция е компетентна в такива случаи (така наречената интернационална компетентност – чл.4 и сл. от Регламента).
-
Какво представлява европейското удостоверение за наследяване.
Европейското удостоверение за наследяване се въвежда за пръв път и е валидно на територията на целия Европейски съюз. С това удостоверение се доказва преди всичко качеството на наследник. Този документ съществува и действа наред с националните официални документи (като например немското удостоверение за наследници), като улеснява упражняването на правата на правоприемниците по наследство в чужбина.
Материалното наследствено право (напр. кой е наследник по закон), както и данъчното право по повод на наследството на отделните държави – членки не се засягат от Европейския регламент за наследяването.
Какво е значението на Европейския регламент за наследяването?
Европейския регламент за наследяването се прилага при случаи на наследяване с международен елемент две цели. На първо място, наследодателите трябва да бъдат улеснени да планират наследяването на имуществото си. На второ място, цели се наследниците да могат да получат достъп до наследството си по-бързо чрез ускоряване на необходимите процедури за това.
Основната концепция на Европейския регламент за наследяването, с оглед на гореизложеното, може да се формулира по следния начин:
Едно откриване на наследство, един съд, едно право, едно европейско удостоверение за наследство
Един и същ случай на откриване на наследство трябва следователно да се разгледа от съда на една държава според действащото в тази държава право.
Ново уреждане на приложимото право
От основно значение е новата регулация относно приложимото право в случаи на наследяване с международен елемент. За случаи на откриване на наследство след 16.08.2015 г. не се прилага вече, както до сега, отечественото право на наследодателя. Според Европейския регламент за наследяването от 17.08.2015 г. се прилага правото на страната, в която наследодателят е имал своето последно обичайно местопребиваване (чл.21 от Европейския регламент за наследяването).
Като цяло, Европейският регламент за наследяването определя приложимото право, по което се третира цялата наследствена маса. При това вече не се прави разлика между движимо и недвижимо имущество. Важи принципът на единство на наследствената маса.
Примери:
-
Български наследодател живее от дълги години в Германия, за да работи там, запазил е обаче през тези години близки и неразривни отношения с България.
-
Български наследодател живее продължително време в Германия, но пребивава на променливи периоди в Германия и България=
По тези казуси не може да се направят глобални изводи. Обичайното пребиваване се определя много повече чрез съвкупна преценка на обстоятелствата от живота на наследодателя. Критериите при това определяне могат да бъдат например колко продължително и колко редовно даденият човек пребивава в конкретната държава, респективно къде е центърът на жизнените му интереси в семеен или социален аспект. Следователно, този, който пребивава четири месеца от годината в Германия и през останалото време живее в България, има своето обичайно местожителство в България.
Избор на право
Който има обичайно местожителство в държава, различна от тази, чийто гражданине е, но същевременно желае в случай на откриване на наследство да се прилага отечественото му право, може да направи своя т.н. избор на право. (чл.22 Европейския регламент за наследяването).
Пример:
Български гражданин живее в Германия и желае при откриване на наследството му да се прилага българското, а не немското право: той трябва да избере приложимост на българското , а не на немското право. Изборът на приложимо право в полза на отечественото е препоръчителен винаги, когато съществува несигурност относно мястото на обичайно пребиваване на наследодателя. Изборът на право следва да е обективиран изрично в завещание или договор относно имуществата от наследствената маса (т.н. договор за разпореждане по повод на смърт), или поне да се разбира еднозначно от направените от наследодателя разпореждания с имуществото му по повод смъртта. По съображения за правна сигурност е препоръчително, изборът на право да е направен с изрично волеизявление.
Европейският регламент за наследяването осигурява зачитане на волята на наследодателя при избор на приложимо право дори за волеизявленията в този смисъл, направени преди 17.08.2015 г., ако наследството бъде открито след 17.08.2015 г.
Международна компетентност
В Европейския регламент за наследяването се предвижда да се предостави на съдилищата (или съответните институции) само на една държава членка на Европейския съюз компетентността да се произнасят по въпроси относно цялостната наследствена маса в случаи с международен елемент. Принципно, такава компетентност се възлага на съдилищата (или съответните институции) на държавата, в която наследодателят е имал своето последно пребиваване. Заинтересованите страни (например наследниците) могат обаче да сключат споразумение за избор на съд, ако наследодателят им приживе е направил валидно волеизявление за избор на право в полза на отечественото му право. Чрез това споразумение за избор на съд между наследниците може да се определи за компетентен съдът (или институцията) според държавната принадлежност на наследодателя. (чл.5 от Европейския регламент за наследяването).
Удостоверение за наследници и европейското удостоверение за наследство
С Европейския регламент за наследяването се въвежда европейското удостоверение за наследство (чл.62 и сл. от Европейския регламент за наследяването). Предвиденият в регламента документ трябва да способства за ускореното развитие на процеса (административен или съдебен), трансграничен, по повод наследяването. Европейското удостоверение за наследство е валидно във всички страни на Европейския съюз и произвежда своето действие навсякъде по идентичен начин – то не замества националното удостоверение за наследници. Изискването му не е задължително (чл.62, ал.(2) от Европейския регламент за наследяването), то не замества официалния документ – удостоверение за наследници, издавано от органите на държавата, като представлява едно допълнително удостоверяване на качеството на наследник. Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество. (чл.63, от Европейския регламент за наследяването)
Пример
Български гражданин живее от години в своето жилище в Мюнхен. След смъртта си оставя замеделски земи и друго имущество в България. Принципно в този случай е приложим чл.21, ал.(1) от Европейския регламент за наследяването относно цялата наследствена маса, тъй като наследодателят е имал своето обичайно местожителство към момента на смъртта си в Германия.
Наследодателят е имал възможността приживе , например чрез завещание, да избере приложимото право към наследството – отечественото за него. В последния случай щеше да се приложи избраното от него приложимо право – българското. Но ако наследодателят не е определил приживе чрез изрично валидно волеизявление като приложимо отечественото си право, ще се приложи немското право (чл. 4 от Европейския регламент за наследяването) и компетентен по въпросите на наследството ще бъде немският съд, дори и за недвижимите имоти в България, тъй като ще се прилага правото на страната по последното местопребиваване на наследодателя.
Ако например наследниците му, които живеят в България, желаят да променят компетентността и приложимото право и да установят приложимост на българския закон и компетентност на българските институции, биха могли да го направят само ако е налице приживе изразената воля за избор на отечествено право от страна на наследодателя. Така че в общия случай, при липса на избор на право от страна на наследодателя, наследниците ще трябва да се снабдят с удостоверение за наследници и с удостоверение за наследство по смисъла Европейския регламент за наследяването от немския съд.
Относно имуществата на наследодателя, които се намират на територията на България, наследниците ще следва да се снабдят с удостоверение за наследници от компетентните органи в България, и да го представят пред немския съд за продължаване на процедурата съгласно немското право.
Какво трябва да направя аз като потенциален наследодател?
-
Да си формулирам въпроси
Дори да звучи леко притеснително, когато човек се замисли за последиците от собствената си смърт, препоръчително е всеки своевременно се занимае с въпросите по планиране на наследяването. Поради все по-всепроникващите взаимни отношения в обединена Европа и променящия се начин на живот на гражданите – трансграничен, с промяна на местожителство, работа, семейство и свързаното с тях понятие „обичайно местопребиваване“, отскоро действащият Европейски регламент за наследяването е наистина необходим. Всеки, който като гражданин на обединена Европа има житейски връзки, семейство и имущества в различни държави от Съюза, би трябвало да преодолее притеснението си и да планира приживе наследяването си от своите наследници – били те по закон, или по завещателната му воля, и, ако е нужно, да изрази изрично и валидно желанието си за избор на право. Това е препоръчително преди всичко защото разпоредбите относно наследяването в другите държави на Европейския съюз се различават от правилата на българския закон. Поради това, както кръгът на наследниците по закон, така и полагаемите се квоти могат да се окажат частично или напълно различни от предвиденото в българския Закон за наследството.
Ето защо е препоръчително също за тези, които вече са формулирали разпоредителните си волеизявления относно имуществото си по повод на смърт, да се консултират относно валидността на всички клаузи в тях и преди всичко, дали формулировката им ще постигне желания от наследодателя ефект според приложимото право в страната на обичайното му пребиваване, ако не е направил изрично волеизявление за избор на право.
В случай на съмнения или неясноти препоръчително е също гражданинът да се обърне към адвокат, за да получи професионална консултация по въпросите на наследственото право и приложението на Европейския регламент за наследяването в неговия конкретен случай.
Петер Хойн,
Адвокат в Бавария
Превод Мария Миткова
