Кратък разбор на съдебно-регистърната сага по държавните дружества „Българска банка за развитие“ ЕАД, „Автомагистрали“ ЕАД, „Многопрофилна болница за активно лечение Лозенец“ ЕАД
В своята монография „Делата на държавата“, бележитият съдия-лорд Съмпшън, иронично, но тревожно и задълбочено свидетелства за ново социално-политическо явление – „присвояване“ на правомощия от съдебната власт за сметка на другите две. Принципът на немския военен теоретик Клаузевитц, че правораздаването е продължение на политиката, но с други средства, е вече политическа съдебна реалност, тук и там. Ако съдията претендира да упражнява власт, с която да дава задължителен ефект на своето вътрешно убеждение, мнение и ценности, какво е това, ако не претенция за политическа власт, без политическа отговорност, пита лорд Съмпшън. Своеобразната магистризация (предшествана от мутризация) на обществения живот е моторът на политико-икономическия регрес в България. Какво, ако не ангренажен ремък на стопанския упадък е българският главен прокурор, който също е магистрат, съгласно Конституцията. И ако прокуратурата се включи активно в редистрибуцията само на частния капитал и собственост (взема от едни, за да освободи място за други), съдът, който също с прокуратурата е магистратура, извинена с гарантираната си независимост, тези дни окупира правомощия чужди, и пряко свързани с текущото управление и бюджета на държавата.
Последните месеци обществото узна, че неговите средства, харчени по хазартен, безсрамен и безскрупулен начин – милиарди аванси без срок за изпълнение; милиони кредити в угоени дружества, а не за двигателите на икономиката – малките и средни предприятия. Държавата, чрез правителствената си болница е член на безименна организация за международен престъпен трафик на човешки органи. Позор. Прекратяването на този порочен управленски маниер чрез отстраняването на ръководителите на съответните държавни предприятия – единствено разумният, очакван и естествен акт, бе саботиран от съда, и по точно от СГС. Скрит зад китайската стена на буквата на закона – СГС спря (и ежедневно спира – в условията на продължаваност) уволненията (вписването в търговския регистър ) в три решаващи държавни дружества. Така, търговията с бъбреци и тъпченето на нощните шкафчета могат да продължат, още поне пет години, ГАРАНТИРАНО от СГС. Всяко действие, всеки акт, дори съдебният, следва да съдържа като собствено основание и оправдание човешкия разум, т.е. да е обясним и приемлив. Обяснението, което досега се предлага на интервенцията в правомощия на изпълнителната власт, е че съдебната власт е независима, т.е. актовете й следва се търпят, без да се отчитат ефектите им в цялото общество. Как се противопоставя концепцията за независимост на капариран бъбрек? Пак според гилдията на независимите, когато се произнасял по искане за спиране на производство пред търговския регистър, СГС се интересувал само, дали има исково производство, касаещо вписването, но не и дали това исково производство е допустимо. Какво означава това на обикновен език? Министърът заявява за вписване в ТР промяна в ръководството на държавно дружество, освободеният е недоволен, предявява иск, че е уволнен (договорът му е прекратен ) незаконосъобразно, и само защото е предявил иск, СГС спира освобождаването му с определение. Такъв бил законът – чл. 536, ал.1, т.1 от ГПК, който не се интересувал дали искът бил допустим. Да, ама тройно не. На обикновен език недопустимият иск означава, че той не подлежи на разглеждане, т.е. не може да има съдебно решение, което да разреши въображаемия спор. А този спор може да изглежда и така – освободеният може да твърди следното – поех ангажимент да авансирам две-три магистрали, за да не остава чекмеджето празно; имам само още пет капарирани нелегални трансплантации, поради което моля да установите, че още съм управител, изпълнителен директор, заповедта за освобождаването ми за мен е неудобна, трябват ми само още няколко месеца, спрете вписването, Моля. Според СГС, дори такъв иск е основание за спиране на вписването, защото той – съдът, като си постановявал акта за спиране на вписване, не се интересувал от допустимостта и вероятната основателност на иска. Известна ли е някому цивилизована правна система, в която съдът спира прекратяване на договор? Възможно ли е утре, съд да постанови спиране на процедурата по уволнение на подсъдим за присвояване счетоводител? И ако това е невъзможно по КТ, защо да е възможно по мандатни отношения в търговското право, или – с още по-голяма сила – при управлението на държавата? Как функционира стопанска единица, в която никой никога не може да бъде назначен или освободен? Кой на кого следва да служи: съдът като гарант на нормалните отношения, или нормалните отношения да бъдат подчинени на неразумни вътрешни убеждения – китайски загадки, обясними само от юридически Шеролк Холмс.
И, ако такава беше наистина буквата на закона, примирението пред негова откровена глупост би оправдало актовете на СГС, и това, че една съдийка сама си разпределя дела и ги приключва. Всъщност, законът има друг смисъл.
Спирането по чл.536 от ГПК има функция да обезпечи законосъобразно развитие на едно отношение – а именно да не се вписват актове, незаконосъобразни, които да увреждат интересите на засегнати от вписването лица. Условие за спирането е да има преюдициално дело, касаещо законосъобразността на акта, подлежащ на вписването. Необходимо е това дело да е образувано по допустима искова молба. Няма как да обезпечиш нещо, спор, по който няма да имаш съдебно решение изобщо. В случая и трите иска, заради които е спряно вписването, са недопустими.
Основанията на исковете, станали повод за спиране на вписването са общи и са следните:
Иска се установяване на несъществуване на обстоятелство, подлежащо на вписване;
Иска се установяване на нищожност на акт на министър за освобождаване от длъжност;
Иска се установяване на съществуване на прекратено отношение като член на УС на АД;
Искания, основани на такива оплаквания, са абсолютно и напълно недопустими, и то според съда – върховния.
Не може да се иска установяване на несъществуване на невписано обстоятелство. Няма интерес да се установи, нещо което не се е случило, а и законът е ясен – установява се несъществуване на вече вписано нещо – чл. 29, ал.1 ЗТРЮЛНЦ.
Според перифраза на РЕШЕНИЕ № 234 ОТ 23.12.2016 Г. ПО Т. Д. № 54/2016 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКСИЦЕ, ( касае ООД, но по принцип важи за всички капиталови дружества), лице което не е член на търговско дружество (акционер, съдружник) няма регламентирано от ТЗ „право“ да бъде управител или член на управителен орган. Право на участие в управлението не принадлежи на управителя, който не е съдружник. Правата на управителя, който не е член на дружеството, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на избора на друго лице за нов управител, не би могла да бъде обосновано с „нарушаване“ на гарантирано от закона „право“ и правен статут, които да бъдат нарушени от вписването, съответно да бъдат защитени чрез оспорване на вписването. Иск, с който се оспорва вписване на управителен орган от лице, което не съдружник или акционер, е недопустим и не подлежи на разглеждане. Няма спор, че бившите управителни органи не са акционери в капитала на дружествата, от които са освободени, т.е. нямат гарантирано право да ги управляват. Единственият орган, който решава въпросите по управлението на дружеството е едноличнияг собственик на капитала – в случая – държавата.
Според РЕШЕНИЕ № 127 ОТ 29.10.2010 Г. ПО Т. Д. № 20/2010 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС установяването на обстоятелството дали договорът е валидно прекратен, не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК. Не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор – на практика иска се от съда да санира един прекратен договор. Подобен иск също е недопустим.
Искът за нищожност на акт на министъра е абсурден и немислим. Първо – това не е индивидуален административен акт, второ такъв иск няма самостоятелно битие – чл.17, ал.2 от ГПК .
Изводът е един – СГС е спрял вписванията в държавни капиталови дружества, поради недопустими искове на лица, които имат вътрешното си убеждение, че няКОЙ им е гарантирал право да управляват тези държавни дружества, неограничено, без да се отчита волята и решенията на едноличния собственик на капитала, в случая – държавата. Резултат – вместо правителството, съдът дърпа лостовете на държавното управление. СГС недопустимо, защото производствата са такива, взема суверенното правомощие да се управляват публични средства от държавата и ги предоставя на самономинирали се физически лица, политическо решение на съд, който обаче няма да поеме необходимата отговорност. Буквата на закона сега, оказа се, е последното убежище на политическата корупция, афродизиак за превъзбуда и вдигане на вече отреченото. Грешка е разбирането, че съдебната реформа – това е реформа само в прокуратурата, а за съда трябва да се чертае само съдебна карта, нужно е друго – интегритет, компетентност, вътрешна отговорност (освен убеждението), които се установяват и изграждат с нови принципи за атестации, оценки в дълбочина, а не на номинални, общи декларации, както е по настоящем. И последно, ако същият този съд прекрати делата на самономиниралите се, има ли право държавата чрез търговките си дружества да претендира от същия от този съд вреди от актове му – определения , в които вътрешното убеждение няма място, защото това не са актове по същество? Кой ще плаща тогава – пак държавата, разбира се, от единия джоб – в другия. Прекрасно усещане за разделение на властите, по български.
Не Ви ли изглежда това като собственото убождане на скорпиона?
