ДЪЛЖАТ ЛИ СЕ РАЗНОСКИ ЗА АДВОКАТСКА ЗАЩИТА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 248 ГПК?

Отговорността за съдебни разноски по делото, чиято правна уредба се съдържа в чл. 78 и сл. от ГПК, е институт с огромно правно значение, както и един от институтите на гражданското съдопроизводство, които провокират най-много въпроси при осъществяване на правораздавателната дейност от съдилищата. Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ВКС, ОСГК от 06.11.2013 г. даде отговор на 24 въпроса относно разноските, по които до момента беше формирана противоречива съдебна практика. За други въпроси като разбирането за правната същност на отговорността за разноските като облигационно правоотношение в теорията съществува единно мнение. Така проф. Живко Сталев дефинира отговорността за разноските по делото като правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.¹

Все още обаче не е разгледан задълбочено въпросът относно това дължат ли се разноски (за адвокатска защита) в производството по чл. 248 ГПК относно изменение и/или допълнение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.“ Този правен проблем не е обхванат от посоченото тълкувателно решение относно разноските, липсва и единно становище в съдебната практика, постановена по чл. 248 ГПК, съответно чл. 274, ал. 2 ГПК.

Непосредствена задача на настоящото изложение ще бъде именно разглеждането на проблема дължат ли се разноски за адвокатска защита в производството по чл. 248 ГПК.

ДВЕ СТАНОВИЩА В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА

По поставения за разглеждане въпрос в съдебната практика са формирани две противоречиви становища. Едни състави на Върховния касационен съд застъпват разбирането, че разноски за производството по чл. 248 ГПК не следва да се присъждат. Противното разбиране, според което на общо основание и в това производство разноски се дължат, също се „прокрадва“ в практиката.

Считам, че страната, чието искане за изменение и/или допълнение на решението в частта относно разноските не е било уважено, не следва да понесе тежестта на кумулирането на нови разноски за разглеждане на молбата й. В подкрепа на тази теза могат да бъдат изложени следните аргументи:

І. ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 248 ГПК НЕ Е САМОСТОЯТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (така Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О. на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС). Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК). Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК.

В отношенията между адвокат и клиент важи принципът за свободно определяне на адвокатското възнаграждение. Уговореното между тях адвокатско възнаграждение обаче рефлектира и върху трето за тези отношения лице – загубилата делото страна. ²₁Именно поради тази причина фактът, че молителят е удостоверил извършването на разноски за адвокатска защита в производството по допълнение и/или изменение на съдебния акт не променя характера на производството като продължение на делото в инстанцията (за която вече е сключен договор за правна защита и съдействие) и не е причина за присъждането им само заради представянето на доказателства за направено плащане. Следователно молба за присъждане на разноски за производството по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

ІІ. ПРИСЪЖДАНЕТО НА РАЗНОСКИ В ТОВА ПРОИЗВОДСТВО ПРОТИВОРЕЧИ НА СЪЩНОСТТА НА ИНСТИТУТА НА РАЗНОСКИТЕ.

Основно правило в гражданския процес е, че „като санкция за неоснователно предизвикания правен спор“ страната, за която постановеният краен акт е неблагоприятен трябва да понесе отговорността за направените и от двете страни разноски в производството като държавната такса, възнаграждението за един адвокат и т.н. ³Както пише проф. д-р Поля Голева в статията си „Отговорност за разноските по делото“: „Това правило важи за всички инстанции, през които може да премине делото … Губещата делото при последната инстанция страна трябва да плати всички разноски на противната страна, независимо дали тя е била спечелила делото при по-долна инстанция.“ ⁴

Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК „във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски“. Чл. 81 ГПК обаче не следва да се отнася до производството по чл. 248 ГПК. Процесуално право на всяка от страните е да иска изменение и/или допълнение на акта, постановен на съответната инстанция в частта относно разноските без да носи отговорност за направените в стартираното по нейна молба производство разноски. „Страхът“ от кумулирането на нови задължения за разноски, в случай че молбата бъде оставена без уважение противоречи на целта на предоставената процесуална възможност за изменение на акта в частта относно разноските, без да бъде обжалван по същество и на практика води до ограничава правото на защита на страните. Положение, при което всяко действие по защита (каквото е и подаването на молба по чл. 248 ГПК от недоволната страна) води до ново обременяване на страната с разноски чрез „контра“ молба на другата страна по чл. 248 ГПК за допълване на вече постановеното определение по чл. 248 ГПК е в противоречие и с фундаменталния принцип на гражданския процес – принципа на процесуална равнопоставеност.

Разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр.2 ГПК предвижда, че определението за разноските „може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението“. Откъдето следва, че в закона не е уредена възможност постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение да се изменя/допълва отново на основание чл. 248 ГПК по искане на страна по делото. В същото време изрично е посочено, че определението подлежи на инстанционен контрол. Това тълкуване на закона е застъпено и в Определение № 377 от 17.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3105/2013 г., Г. К., ІV Г.О. на ВКС, съгласно което „Според разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Оттук следва, че то е неоттегляемо. С него се определя отговорността за разноските по делото, т.е. разрешава се материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. По тази причина защитата срещу неправилното определение по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските може да се постигне по реда на инстанционния контрол чрез обжалване, но не и чрез изменението му от същия съд.“

ІІІ. НЕ СЕ ДЪЛЖИ ДЪРЖАВНА ТАКСА ЗА ПОДАВАНЕ НА МОЛБА ПО ЧЛ. 248 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК при предявяване на искане за процесуална защита или съдействие се събира държавната такса, предвидена в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. ⁵Основното правило, залегнало в Тарифата при определяне на таксите в съдебното производство е, че се дължи държавна такса за всяко самостоятелно действие по защита. За разглеждането на молбата, подадена по чл. 248 ГПК не е предвидено заплащането на държавна такса по Тарифата, което само по себе си води до извода, че производството за изменение и/или допълнение на постановеното съдебно решение не е самостоятелно производство. В противен случай защо не е предвидено заплащането на такса и за това производство, освен ако то не се счита за продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. По аналогия за процесуална защита и съдействие в производството по чл. 248 ГПК, разноски за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Договорът за правна защита и съдействие за съответната инстанция включва и защитата по повод на размера на дължимите разноски, затова и в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения няма предвидени възнаграждения за подаване и отговор на молба по чл. 248 ГПК. ⁶ (Определение № 230/13.07.2015 г. по гр.д. № 4631/2014 г., Г.К., I Г.О. на ВКС).

ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ПРОТИВНАТА ТЕЗА

При анализ на съдебната практика по чл. 248 ГПК, може да се направи заключение, че тезата, застъпена в настоящето изложение се подкрепя в преобладаващата част от актовете постановени от ВКС по този въпрос. За да бъде обърнато необходимото внимание и на привържениците на противоположното мнение, може да се цитира Определение № 268/12.07.2011 г. по гр.д. № 1010/2010 г., Г.К., II Г.О. на ВКС, където e посочено, че „разноски се дължат във всяко едно производство“, като производството по молба с правно основание чл. 248 ГПК не прави изключение, доколкото това производство е „двустранно и ответникът по тази молба осъществява защита и има доказателства за направени от него съдебни разноски във връзка с процесуалното му представителство в това производство.“. До подобен извод е стигнато и в Определение № 294/13.11.2013 г. по гр.д. № 565/2012 г., Г.К., II Г.О. на ВКС, където е постановено, че с оглед изхода на производството по чл. 248 ГПК „ответниците имат право на разноски, доказали са такива … и своевременно са поискали присъждането им.“

IN POSTERUM …

В заключение може да бъде направен извод, че би било добре поставеният на разглеждане в настоящето изложение правен въпрос да намери своето място в тълкувателната практика на Върховния касационен съд в бъдеще с цел преодоляване на противоречията при прилагането на чл. 248 ГПК.

Автор: Пенка Попова, магистър по право, Софийски Университет „Св. Климент Охридски“

Сталев, Ж. и Колектив. Българско гражданско процесуално право, Сиела, 2012, ISBN 978-954-28-1016-2, с. 378.
Голева, П. Отговорност за разноските по делото (https://gramada.org).
Сталев, Ж. и Колектив. Българско гражданско процесуално право …, с. 380.
Голева, П. Отговорност за разноските по делото (https://gramada.org).
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ. бр.64от 23 Юли 2004г.