Фокусът в настоящия материал ще бъде поставен върху един много често срещан проблем в практиката. Това е проблемът с присъединяването на вземанията на кредитори във висящо изпълнително производство, по което техният длъжник се явява ипотекарен длъжник, с оглед насоченото изпълнение върху ипотекираните недвижими имоти.
Общи бележки по присъединяването:
Присъединяването на кредитори във висящ изпълнителен процес е уредено в чл. 456-459 ГПК. По своята същност присъединяването е встъпване на кредитор с изпълнителен лист във висящ изпълнителен процес, образуван от друг взискател, за да бъде удовлетворен встъпилият кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението по висящия изпълнителен процес. То води до множество взискатели, които търсят удовлетворение чрез едно и също изпълнително производство, като встъпват в отделни изпълнителни правоотношения с органа по принудително изпълнение. Чрез присъединяването кредиторът иска принудително изпълнение в своя полза и става страна в изпълнителния процес[1].
Присъединяването може да бъде по право, както и по молба на кредитора. В първия случай се касае за публични вземания на държавата – чл. 458 ГПК, както и за вземания на обезпечени кредитори посочени в чл. 459 ГПК, докато вторият случай се отнася за вземания на кредитори, в чиято полза има вписани запори/възбрани, които обаче са наложени след запора/възбраната на съдебния изпълнител, който допуска присъединяването[2].
В разглеждания случай имаме следната хипотеза:
Образуван е изпълнителен процес на основание издаден изпълнителен лист, в който взискател е лицето А, а длъжник лицето Б. За обезпечаване на вземанията на А от Б, лицето С учредява договорна ипотека върху свой недвижим имот. След образуване на изпълнителното производство, А насочва изпълнението върху ипотекирания недвижим имот, като вписва възбрана върху него, след което се извършва опис и се насрочва публичната му продан. Преди да започне продажбата обаче, при съдебният изпълнител постъпва искане от лицето Д, което представя удостоверение за образувано изпълнително дело срещу С при друг съдебен изпълнител, съответно иска присъединяването на вземането му, посочено в удостоверението, по изпълнителното дело срещу Б. От изложеното се извежда и въпросът допустимо ли е присъединяване на вземане на кредитор от ипотекарен длъжник в изпълнително производство, където последният не е длъжник по изпълнителния лист ? За да се даде отговор на поставения въпрос следва да се отговори на няколко други въпроса през призмата на изложения казус, които ще разгледам по-долу.
Кои лица са взискатели и длъжници по издадения изпълнителен лист?
В разгледаната хипотеза взискател е лицето А, а длъжник лицето Б, т.е. изпълнителното основание, на основание на което е издаден изпълнителния лист, е със страни А и Б и само те са обхванати от субективните предели на изпълнителния титул.
Върху какъв имуществен обект е насочено изпълнението и чия собственост е той?
В случая изпълнението е насочено върху недвижим имот, който е собственост на лицето С ?
На какво основание съдебният изпълнител е насочил изпълнението върху имущество, което не е на длъжника ?
Основанието е вписана договорна ипотека от лицето, чиято собственост е имота, за обезпечаване на вземането на взискателя А от длъжника Б.
Допустимо ли е разпростиране на субективните предели на изпълнителния лист спрямо лице, което е учредило договорна ипотека върху свой имот за обезпечаване на чужд дълг ?
Отговорът е положителен и се крие в разпоредбата на чл. 429, ал.3 ГПК, която гласи, че „изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ”.
Длъжник ли е С на А в изпълнителното производство, или има статута на трето лице?
Тъй като субективните предели на изпълнителния лист издаден в полза на А срещу длъжника Б се разпростират върху С, с оглед учредената договорна ипотека, определено е налице изпълнителен титул на взискателя А срещу длъжника С, но отговорността на С като длъжник на А се ограничава само до имуществото предмет на ипотеката, като в този случай чл. 133 ЗЗД е неприложим. Именно тук е разковничето, около което следва да се търси отговора на въпрос № 2 поставен в тълкувателно дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС[3].
Има ли вписано обезпечение в полза на кредитора на С, който е поискал присъединяване, или последното е на основание единствено удостоверение по чл. 456 ГПК, съответно изпълнителен лист срещу С?
В настоящият случай няма вписано обезпечение в полза на кредитора на С, който е поискал присъединяване по реда на чл. 456 ГПК, а издадено удостоверение.
След като бяха дадени отговори на въпроси, които са жизнено важни за достигане на становище по поставения въпрос, следва да се провери и какво приема съдебната практика:
Решение № 39 от 3.IV.1997 г. по гр.д. № 3903/96 г на ВС
„По време на изпълнение е недопустимо присъединяване на кредитор, чието вземане не е било от същия длъжник: този срещу който е било насочено принудителното изпълнение по първоначално образуваното изпълнително производство”.
Решение № 355 от 18.01.2016г. по гр.д. № 1897/2015г. на ВКС
„Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК изпълнителният лист има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Посочената правна норма сочи на изключение от легитимацията на изпълнителния титул. Законодателят е предоставил на взискателя право да насочва изпълнение върху имущество, за което не само че не твърди, че е на длъжника, а дори доказва, че е собственост на трето лице, но е предназначено предварително за принудително изпълнение. Насочването на молбата за изпълнение в този случай по необходимост налага и свързване на способа за изпълнение с обезпечителното право върху определено имущество. Собственикът – учредител, на вещното обезпечение по силата на закона е в правното положение на длъжника по изпълнителния лист, т.е. той е адресат на принудата, упражнявана върху личното му имущество, независимо, че сам не отговаря за изпълнението на дълга. Изложеното обаче се отнася само за взаимоотношенията между взискателя, спрямо вземането на който е учредена ипотеката, длъжника и гаранта”.
Решение № 400 от 01.07.2015г. по гр.д. № 436/2015г. на Окръжен съд – Пазарджик
„Водещото по конкретното изпълнително дело при разглеждане въпроса за присъединяване на кредитори по чл.456 и следващите от ГПК е, кои са първоначалните страни в това производство и кои лица се сочат според първоначално представения изпълнителен лист като длъжници по изпълнението. Присъединяването на нови кредитори към образувано и висящо изпълнително производство е допустимо дотолкова доколкото същите имат изпълнителен титул по отношение на първоначалния длъжник по изпълнението. Разпоредбата на чл.456 ал.1 от ГПК е императивна. Могат да се присъединяват само и единствено кредитори на същия длъжник. Не може по пътя на присъединяването при положение, че кредиторът има изпълнителен лист и срещу други длъжници, да се заобиколи тази процесуална норма. Актуален длъжник по изпълнението е този който се сочи от първоначалния изпълнителен лист.Разширяването на кръга на длъжниците чрез присъединяване на кредитори по чл.456 и следващите от ГПК е недопустимо. Обратното би означавало безконтролно да се увеличи броя на длъжниците в един изпълнителен процес, което определено би осуетило бързината и ефективността на изпълнението. Не такъв е смисъла на закона. Ограничението на длъжниците по изпълнението съответства и на основните принципи на изпълнителния процес. В ситуация при която един кредитор има няколко длъжници и висящо изпълнително производство само срещу един от тях той има право да избира по какъв процесуален ред да се защити-дали да се присъедини като взискател по висящото дело, но само срещу онзи от длъжниците му който е страна по това започнато изпълнение, рискувайки по този начин възможността да иска изпълнение срещу останалите длъжници в този процес или да не се присъединява, а да образува самостоятелно, отделно изпълнително производство срещу всички длъжници така както се сочат от изпълнителния лист”.
Решение от 09.12.2016г. по гр.д. 787/2016г. на Окръжен съд – Плевен
Ипотекарният длъжник е трето лице, ипотекарен собственик на недвижимите имоти и в тази връзка за него не се изисква от НАП издаването на удостоверение по чл. 191 от ДОПК, за размера на публичните му задължения.
Ипотекарният длъжник не отговаря за публичните задължения на длъжниците по настоящото изпълнителното производство, т.к. евентуалните техни задължения не могат да се погасяват със суми постъпили от продажба на недвижим имот на трето лице-ипотекарен собственик.
В обратен смисъл:
Решение № 602 от 12.07.2017 г. по в. гр. д. № 598/2017 г. на Окръжен съд – Бургас
Ипотекарният длъжник има всички права и задължения на длъжник в изпълнителното дело, когато изпълнението е насочено върху имота,ипотекиран за обезпечение на чуждия дълг. Съдебният изпълнител има задължение да изиска информация от НАП за всички публични задължения на ипотекарния длъжник и от общината за дължими данъци и ТБО, като при извършване на разпределението съобрази съответните им привилегии. Тъй като съгласно чл. 458 ГПК държавата винаги се счита за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични и други вземания, а в случая предмет на принудителното изпълнение е имотът, собственост на ипотекарния длъжник, то правилно ТД на НАП е присъединена като взискател за вземанията на държавата от ипотекарния длъжник
КОМЕНТАРНИ БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:
По силата на чл. 429, ал. 3 ГПК третите лица дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълга, придобиват качеството страни – длъжници в изпълнителното производство, когато изпълнението бъде насочено върху тази вещ, т.е. разширяват се субективните предели на изпълнителния лист. Обвързаността на ипотекарния гарант не произтича от изпълнителното основание, нито от изпълнителния лист за обезпечения дълг, а от наличието на ипотечно право, възникващо относително самостоятелно, макар и обусловено от обезпеченото задължение. Страни в материалното правоотношение по ипотеката са само кредиторът и гарантът, а обезпеченият дълг е елемент от друго материално правоотношение – това между кредитора и длъжника. Това разрешение на процесуалния закон е съответно на материалноправното положение на страните, защото съгласно чл. 133 ЗЗД кредиторът може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, но в случаите когато за вземането е учредена ипотека, това общо обезпечение се разширява и до цената на ипотекирания имот, вкл. и когато е собственост на други лица – чл. 173, ал. 1 ЗЗД. Поради това ипотекарните длъжници имат аналогично на длъжника по вземането процесуално качество на страна /длъжник/ в конкретното изпълнение срещу това обезпечение. Именно, за да бъде реализирана тази отговорност е наложително при изпълнение върху вещното обезпечение те да разполагат със същите процесуални права и задължения в изпълнителното производство, каквито има и длъжника по обезпеченото вземане.
Не може да бъде споделено виждането, че поради това, че по изпълнителното дело има вписана освен ипотека и възбрана върху ипотекирания имот, по искането на ипотекарния взискател, то всички хирографарни кредитори на ипотекарния длъжник, по смисъла на чл. 456 ГПК, могат да присъединят вземанията си от него и да се ползват от действието на вписването на възбраната. Вярно е, че между ипотекарния взискател и ипотекарния длъжник е налице „мини” изпълнителен процес, който се развива на основание вече образуваното основно изпълнително производство между ипотекарния взискател и главния длъжник, и във него, но това е възможно само защото е налице ипотека. От правата по тази ипотека, както и от възможността, която осигурява чл. 429, ал.3 ГПК обаче, може да се ползва само ипотекарният взискател. Вписаната по негово искане възбрана върху ипотекирания недвижим имот е възможна само поради обстоятелството, че е налице вписана ипотека. Ако допуснем тезата, че поради вписаната възбрана хирографарните кредитори на ипотекарния длъжник могат да се присъединят и ползват от ефекта и, то излиза, че те черпят права от ипотеката, защото без нея тази възбрана нямаше въобще да може да се впише.
Тук може да бъде даден и друг аргумент в полза на възприетото в настоящата статия становище. Ако се приеме, че държавата, а и всички хирографарни кредитори на ипотекарния длъжник С могат да присъединят вземанията си по изпълнителното дело на А срещу Б, с оглед изпълнението проведено от А срещу ипотекирания в негова полза имот от С, съответно да участват в разпределението на сумите от продажбата му с ред по чл. 136, ал.1, т.6 ЗЗД, то по същия начин би следвало в случая, когато трето лице направи превод за плащане на дълга на длъжника, да се изисква справка за публичните му задължения към държавата, съответно да се допуска присъединяването на негови кредитори. Та нали сумата, която третото лице е платило за дълга на длъжника също е имущество, което излиза от патримониума му, подобно на ипотекирания недвижим имот, който излиза от патримониума на ипотекарния длъжник, за да удовлетвори обезпечения ипотекарен взискател и вземането му от длъжника. При плащанията извършени от трети лица за погасяване на задълженията на длъжника по делото обаче никой не изследва дълговете на това трето лице, което е логично, тъй като то няма качеството на длъжник спрямо никого, подобно на ипотекарния длъжник. Ето тук прозира отговора на поставения въпрос, а именно – статута ипотекарен длъжник съществува само спрямо ипотекарния взискател А, което означава, че само последният може да се удовлетворява от ипотекирания недвижим имот в изпълнителното производство срещу длъжника Б. Изключение са таксите и разноските на съдебния изпълнител осъществил изпълнението – чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и вземанията на общината за данък върху недвижимия имот – чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД.
Поради гореизложеното следва да се приеме, че не могат да се присъединят хирографарните кредитори на ипотекарния длъжник С като взискатели в изпълнителното производство между А и Б, по реда на чл. 456 ГПК, тъй като С не е длъжник по изпълнителния лист, а обхващането на ипотекирания недвижим имот от субективните му предели, за целите на изпълнението, ползва само взискателя А, в чиято полза ипотеката е учредена. Ако кредиторът на ипотекарния длъжник иска да се присъедини като взискател, който да се удовлетворява от цената на ипотекирания недвижим имот, той може да впише възбрана и да поиска от съдебния изпълнител водещ изпълнението да зачете правата му на кредитор с вписана възбрана. Изричното искане е необходимо, когато тази възбрана е наложена след възбраната на ипотекарния взискател, по която тече изпълнението. Не така стоят нещата обаче в случаите, когато върху ипотекирания недвижим имот има вписани ипотеки, особени залози на търговско предприятие, възбрани вписани преди възбраната на ипотекарния взискател, съответно със съдебно решение е признато право на задържане. В тези хипотези съдебният изпълнител е длъжен да счита тези кредитори за присъединени по право, тъй като при тяхното наличие не е от значение кой е длъжник в изпълнителния процес, а спрямо какво имущество е насочено изпълнението[4]. При положение, че имуществото е това, върху което тегнат обезпеченията, то без значение в чия собственост и за чии дълг се изпълнява върху него, органът по принудително изпълнение следва да задели суми за обезпечените кредитори, тъй като те са присъединени по право.
Относно публичните вземания на държавата, с оглед чл. 458 ГПК, съдебният изпълнител следва да съобрази единствено вземанията на общината за данък върху недвижим имот, които се удовлетворяват по реда на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД. Това е така, тъй като тoва вземане е пряко свързано с ипотекирания недвижим имот. Не така стоят нещата за публичните вземания на държавата от ипотекарния длъжник по т.6 от чл. 136 ЗЗД, които са свързани с личноста на длъжника, а в коментирания случай изпълнителното производство е срещу друг длъжник, съответно само за неговите публични задължения държавата следва да се счита присъединена по право.
ИЗВОД:
Ипотекарният длъжник – трето лице обезпечаващо чужд дълг има качеството на длъжник в изпълнителното производство срещу длъжника по изпълнителния лист, но само спрямо ипотекарния кредитор – взискател, съответно само относно ипотекирания недвижим имот, върху който е насочено изпълнението. Поради тази причина други негови кредитори не могат да се присъединят във висящото изпълнително производство по реда на чл. 456 ГПК.
Кредитори с вписани обезпечения – ипотеки, особени залози на търговско предприятие, възбрани вписани преди възбраната на ипотекарния кредитор, както и кредитори с признато по съдебен ред право на задържане, са присъединени по право взискатели относно изпълнението върху ипотекирания недвижим имот и съдебният изпълнител служебно следва да зачете правата им.
При продажба на недвижим имот, който е на ипотекарния длъжник, нефигуриращ в изпълнителния лист, държавата не се счита за присъединен по право взискател за публичните си вземания от него. Удовлетворяват се само вземанията на общините за местен данък.
Автор: Д-р Димитър Иванов
[1] Сталев, Ж. и колектив. Българско гражданско процесуално право, Сиела, 2012, с.1112; Корнезов, Л. Гражданско съдопроизводство, Том II, Софи-Р, 2010, с.436.
[2] Подробно за видовете присъединяване в Иванов, Д. Последици от прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.3 ГПК, спрямо присъединените взискатели, достъпна на https://gramada.org/%d0%bf%d0%be%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%82%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d1%8a%d0%bb/
[3] Подробно за становището, че ипотекарният длъжник е длъжник, а не трето лице – В: Маринов, Д. Правно положение на третото лице – ипотекарен длъжник в изпълнителния процес. – Търговско и облигационно право, 2018, №1, с.41 и сл.
[4] Пунев, Б., и колектив. Граждански процесуален кодекс, Труд и право, 2017, с.1260 и цитираното там Решение № 16 от 11.01.2011г. по т.д. № 1241/2010 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Подобни статии
ДИСКУСИОННИ ВЪПРОСИ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС – 2
Може ли кредитор с ипотека или възбрана върху имот, който е удовлетворен частично в разпределение по ЗОЗ от продажбата му, да го продаде отново по реда на ГПК
Изпълнение върху вземане по реда на ЗОЗ и конкуренция между залог на вземане по ЗОЗ и ЗДФО
ВПИСВАНЕ НА МОЛБАТА НА КРЕДИТОР ЗА ОТДЕЛЯНЕ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ
За поредността на удовлетворяване на разноските по осъдителен иск, заповедно производство и издаване на изпълнителен лист в т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
