С въвеждането през 2011 г. на промените в Закона за движението по пътищата бе създаден нов ред за налагане на административно наказание с акт, различен то познатите дотогава, а именно – електронен фиш. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се намира в пар. 1 ДР от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), възпроизведена и в пар. 6, т. 63 ДР Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Тези разпоредби гласят, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Тоест може да се заключи, че електронният фиш е властнически акт с установителни и санкционни функции. Освен това той се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление, но единствено по отношение на правното му действие (вж. чл. 189, ал. 11 ЗДвП), а не и по съдържание, форма, реквизити и процедура по издаване. Изводът, който следва е, че подробно регламентираните изисквания в ЗАНН, отнасящи се до формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и наказателно постановление, не намират приложение по отношение на електронния фиш. Сравнявайки акта за установяване на административно нарушение с електронния фиш може да се каже, че установяват от фактическа страна извършване на деяние, което съставлява нарушение на определени правила. От друга страна наказателното постановление и електронният фиш имат сходни последици, тъй като с цел да превъзпитат и предупредят нарушителя засягат имуществената му сфера. Относно формата на електронния фиш може да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед на ускорената процедура няма състезателен характер.
При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. Въведеното в чл. 189, ал. 4 ЗДвП съкратено производство за административнонаказателна отговорност е изключение от общите правила, уредени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Прилагането на тази разпоредба доведе до противоречива съдебна практика, като една част от съдилищата застъпваха становището, че са неоснователни оплакванията и не почиват на приложимите законови норми изводите, че изискване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е нарушението да е установено със заснемащо устройство, което следва да бъде стационарно монтирано, а не да бъде използвана мобилна система за видеонаблюдение, тъй като при мобилната система за видеонаблюдение има човешки фактор – наличие на контролни органи, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по олекотената процедура на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и следва същата да се осъществи по общия ред на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда, че нарушението следва да бъде установено и заснето с техническо средство, като не посочва неговия вид и характеристики. По-подробна регламентация относно средството за установяване на нарушението се съдържа в текста, даващ определение за „електронен фиш“, съгласно който нарушението следва да е установено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Следователно, според тези съдилища, единственото изискване относно техническото средство за установяване на нарушението, е същото да е автоматизирано. Посочва се още, че легалното определение на електронен фиш не съдържа изискване данните за нарушенията, въз основа на които той се издава, да са получени само от стационарни устройства /стационарни камери/. Идеята на законодателя е била, след като нарушението е било заснето и установено с техническо средство /независимо дали е стационарно или мобилно/, тоест по безспорен и изключващ субективен фактор начин, административната отговорност да се търси по облекчен ред, различен от установения в ЗАНН. С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11 ЗДвП е въведена възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административно-наказателна отговорност по олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства, като се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията. Тези състави приемаха още, че изречението „ При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.“ е просто изречение, в което обособената част – „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ пояснява сказуемото „се издава“, тоест израза „ в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ пояснява „издаването“ на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на нарушението с техническо средство. Според съдилищата, подкрепящи това становище, този е вложеният от законодателя смисъл и от гледна точка на логическото и систематическото тълкуване на нормата. С оглед на мястото на цитираната норма в системата от правни норми, регулиращи тази материя тези съдилища обосновават извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административно-наказателната отговорност за извършено административно нарушение. Те приемат още, че непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо тези състави смятат, че тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че „ в отсъствие на контролен орган и на нарушител“ е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението. В горния смисъл са: Решение от 10.07.2012 г. по НАХД № 421/2012 г. на РС Горна Оряховица; Решение от 12.11.2012 г. по КНАХД № 170/2012 г. на АС Ловеч; Решение от 04.06.2012 г. по КАНД № 114/2012 г. на АС Шумен; Решение от 09.05.2012 г. по НАХД №1242/2012 г. на РС Бургас; Решение от 02.05.2012 г. по КАНД №198/2012 г. на АС Плевен; Решение от 20.07.2012 г. по КАНД № 126/2012 г. на АС Ловеч.
Друга част от съдилищата застъпваха становището, че налагането на административно наказание с електронен фиш, а не с наказателно постановление, е правна възможност, предвидена в ЗДвП. Доколкото процедурата по чл. 189, ал. 4 ЗДвП е значително по-олекотена от тази по ЗАНН, то законът определя точно и изчерпателно условията, при които се издава електронен фиш. Тези условия са изброени в горната норма и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител. При тази формулировка на горната разпоредба се налага изводът, че следва заснемащото устройство да е стационарно монтирано, а не чрез използвана мобилна система за видеонаблюдение. Изводът за налагане на административно наказание посредством издаването на електронен фиш само и единствено в хипотезата на ползвано стационарно устройство за измерване на скоростта на движение се подсилва и от систематичното тълкуване на чл. 189, ал. 4 вр. чл. 165, ал. 2 т. 6 и 7 ЗДвП – издаването на електронен фиш е строго лимитирано и възможно само при предварително стационарно позициониране на техническото средство със съответните предварителни обозначения за съществуването им, като тези технически средства работят на автоматичен режим, изключващ непосредственото им обслужване от контролен орган. Противното би довело до заобикаляне на закона, респективно до незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол по спазване на закона. Съдилищата констатират и още едно съществено нарушение на условията по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, позволяващи издаването на електронен фиш, а именно условието установяването на административно нарушение да е осъществено в отсъствие на контролен орган. При използване на мобилна система за видеонаблюдение присъстват полицейски служители, което води до извода, че в случая е допуснато нарушение на законовите правила, позволяващи налагането на административно наказание с електронен фиш. При наличието на използвана мобилна система за видеоконтрол и при наличието на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението не следва да се ангажира административната отговорност на нарушителя посредством олекотената процедура на издаване на електронен фиш, а следва наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение с описание на констатираното нарушение и сроковете по чл. 34 ЗАНН да се издаде наказателно постановление с налагане на съответното административно наказание. Според съдилищата, застъпващи второто становище, прилагането от страна на административно-наказващия орган на процедурата по чл. 189, ал. 4 и сл. ЗДвП в отсъствие на законово предвидените условия води до ограничаване правото на защита на наказаното лице – последното е лишено от възможността за оспорване на направените констатации още в момента на установяване на същите и е лишено от възможността за подаване на възражение по чл. 44 ЗАНН. В този смисъл са Решение от 09.11.2011 г. по НАХД № 1818/2011 г. на РС Велико Търново; Решение от 21.04.2012 г. по НАХД № 1449/2011 г. на РС Враца; Решение по НАХД №1052/2011 г. на РС Враца; Решение от 17.10.2011 г. по НАХД № 2354/2011 г. на РС Бургас; Решение от 27.04.2012 г. по КНАД № 2563/2011 г. на АС Бургас.
Посочените по-горе съдебни актове по прилагането на чл. 189, ал. 4 ЗДвП доведоха до противоречива съдебна практика относно издаването на електронен фиш за налагане на административни наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП, което наложи да бъде образувано производство по чл. 124 и сл. от Закона за съдебната власт по искане на министъра на правосъдието до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по въпроса: В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата техническо средство, установяващо и заснемащо нарушение, следва ли да бъде монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно? Вследствие на това с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на Върховния административен съд се прие, че установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. В разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е уредена самата опростена процедура по установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност, която се основава на резултатите от извършено наблюдение на движението по пътищата чрез технически средства. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП след издаването на електронния фиш той се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка на собственика или на този, на когото е предоставено моторното превозно средство, а ако собственикът е юридическо лице – на неговия законен представител. В четиринадесет дневен срок от получаването му съответното лице или заплаща глобата, или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторното превозно средство. Ако се посочи друго лице, което е управлявало автомобила, електронният фиш, който е издаден първоначално се анулира и се издава нов, който се изпраща на лицето, посочено в декларацията. В закона е предвидена възможност за подаване на писмено възражение в седемдневен срок от получаването на електронния фиш пред директора на съответната структура на МВР, който следва да разгледа възражението в седемдневен срок от постъпването му. Възможностите за защита на собственика на превозното средство при издаден електронен фиш са сериозно ограничени, като това е заложено от законодателя с цел бързина и ефективност. Собственикът на моторното превозно средство може да: 1. подаде възражение относно обстоятелствата, че съответното МПС е било обявено за издирване; 2. че нарушението е извършено от моторно превозно средство със специален режим на движение; 3. Да посочи друго лице, на което собственикът е предоставил автомобила. Директорът на областната дирекция на МВР уведомява съгласно чл. 189, ал. 7 ЗДвП собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице – неговия законен представител, за решението си в седемдневен срок от датата на анулирането, съответно – за отказа за анулиране на фиша.
Съобразно чл. 189, ал. 8 ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, но за разлика от оспорването на наказателно постановление, жалбата срещу електронния фиш се подава в четиринадесет дневен срок от получаването му, а в случай на направено възражение – в четиринадесетдневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. През 2015 г. законодателят допълни ал.8 на чл. 189 ЗДвП, предвиждайки задължение за директора на съответната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице в седемдневен срок да изпрати жалбата заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като следва да посочи доказателствата, които подкрепят обжалвания електронен фиш, а също така и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, вида му и данни за извършена метрологична оценка.
Преобладаващата съдебна практика приема, че в производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. Сроковете по ЗАНН не намират приложение при електронния фиш, защото тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на АУАН, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН се отнася до издаването на наказателно постановление, а както споменах по-горе при производството по установяване и наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се издава наказателно постановление. Срещат се и други тълкувания в практиката, според които електронният фиш следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя – в този смисъл са например Решение № 210 от 27.03.2015 г. по НАХД № 2568/2014 г. на РС Велико Търново; Решение № 270 от 29.05.2014 г. по НАХД № 341/2014 г. на Административен съд – Плевен. За съжаление в ЗДвП липсва определен срок след извършване на нарушението, в който контролният орган е длъжен да издаде електронен фиш и именно този пропуск може да се отчете като съществен недостатък. Освен това в закона няма посочване към минималното съдържание на фиша датата на неговото съставяне. В този случай давността, която може да се приложи е абсолютната, която съгласно чл. 11 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е четири години и половина. Именно тук възниква въпросът доколко е ефикасна и бърза тази опростена процедура по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание, след като няма законоустановен срок за съставяне на електронния фиш? По този начин административнонаказващият орган не е стимулиран своевременно да връчва съставените електронни фишове, което от своя страна води до ограничаване на правото на защита на собственика на заснетия автомобил. Тоест е напълно възможно срещу мен да е издаден електронен фиш отпреди една година, а моят автомобил в този момент да е бил управляван от приятел и аз да не си спомням кой е управлявал автомобила към датата на извършване на нарушението поради изтеклия сравнително дълъг период от време. Как ще се развие законосъобразно производството по реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя чрез издаване на електронен фиш, ако не е своевременно ангажирана? С други думи продължителното бездействие на държавните органи при осъществяване на правомощията им не бива да бъде позволявано и стимулирано.
Автор: Кристиян Трендафилов
Подобни статии
Доколко товарни са спортните автомобили според практиката на Върховния административен съд
НАЛИЦЕ ЛИ Е СЪЩЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРАВИЛА, СЪСТАВЛЯВАЩО САМОСТОЯТЕЛНО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТМЯНА НА ПРИЕТИЯ НОРМАТИВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, ПРИ НАРУШАВАНЕТО НА НОРМАТА НА ЧЛ. 26, АЛ. 2 ОТ ЗНА?
ПРОЦЕСУАЛНО ЛЕГИТИМИРАНО ЛИ Е ГРАЖДАНСКО ДРУЖЕСТВО ДА ОБЖАЛВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР ВЪРХУ БАНКОВА СМЕТКА ИЛИ ЗАПОР ВЪРХУ ВЗЕМАНЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ ЗА ПУБЛИЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА УЧАСТНИК В НЕГО? ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИТЕ МЕРКИ.
ОТНОСНО НЕЗАКОННИТЕ СТРОЕЖИ И ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЧЛ. 225а ОТ ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
КАК СЛЕДВА ДА СЕ ПРЕЦЕНЯВА ИЗТИЧАНЕТО НА СРОКОВЕТЕ ПО ЧЛ. 102 АПК В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ПРЕДМЕТ НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ Е НИЩОЖЕН ИЛИ УНИЩОЖАЕМ АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ?
