С приемането на последния Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за развитието на академичния състав в Република България[1] бяха въведени много на брой и съществени по своето значение и обхват промени в нормативните правила, с които до този момент се осъществяваше регулирането на обществените отношения, свързани с професионалната кариера и научната работа и израстване на представителите на академичната общност в България. Едни от най-съществените изменения и допълнения, които заедно с останалите влязоха в сила на 4 май 2018 г., се оказаха тези, засягащи именно реда за личното научно развитие, основен израз на формалното обективиране на което представлява придвижването във възходящ академичен порядък на членовете на т.нар. български академичен състав, т.е. тяхното научно или академично израстване и издигане[2].
Един от най-дискусионните и дебатирани текстове се оказа не някой, свързан с изменение по същество на процедурите за придобиване на научни степени, а нормата, указваща към кои процедури следва да се прилагат досегашните условия и ред, и към кои – новите, изменени и допълнени, правила.
Така относно момента, след който всяка процедура за заемането на академична длъжност следва да бъде изцяло съобразено с нововъведенията, влезли в сила на 4 май 2018 г., е установена разпоредбата на § 40 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към ЗИД на Закона за развитието на академичния състав (ЗРАСРБ) от 3 април 2018 г. Според този параграф откритите и незавършили до влизането в сила на закона процедури за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се довършват при досегашните условия и ред. Оттук може най-общо да се заключи, че откритите на 4 май 2018 г. и след този момент процедури вече ще започват, ще протичат и ще приключват по реда и условията, установени след посочените законови промени.
За разлика от процедурата за заемане на академичната длъжност „асистент“, която по никакъв начин не беше повлияна от промените, редът и условията за заемането на останалите три академични длъжности[3] бяха засегнати чувствително със ЗИД на ЗРАСРБ, който влезе в сила от 4 май 2018 г. Така се появи проблемът дали измененията и допълненията в ЗРАСРБ имат действие спрямо определена процедура за заемане на някоя от академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“. Решението на този въпрос е неминуемо обусловено от това да се изясни, от една страна, кой е точният момент, в който се поставя началото на конкретна процедура, т.е. кога тя се открива, а от друга страна, кога се смята същата процедура за завършила. А първопричината, поради която въобще се повдигат тези въпроси, се корени в разпоредбата на § 40 ПЗР към ЗИД на ЗРАСРБ.
Редът за откриването на процедурите за заемане и на трите разглеждани академични длъжности е общ, т.е. не проявява никакви различия при която да е от тези три отделни процедури. Начинът за поставяне на началото на всяка процедура за заемане на академична длъжност е посочен в чл. 3, ал. 1 ЗРАСРБ. Този член в цели 3 изречения сравнително детайлно урежда разглеждания ред за откриване. Въз основа на текста на изречение 1 от посочената разпоредба би могъл да бъде направен изводът, че процедурите за заемане на академични длъжности се откриват в момента, в който се вземе решението на висшето училище или научната организация за обявяване на конкурса. Във връзка с установяването в чл. 3, ал. 1, изречение 3 ЗРАСРБ на седемдневния срок за изпълнение на задължението да бъде изпратена до Националния център за информация и документация (НАЦИД) информацията за конкурса е предвидено, че този срок започва да тече от деня, следващ деня, в който е взето решението за обявяване на конкурса от академичния или от научния съвет.
В продължение на това законово разрешение по отношение на процедурите за заемане на академични длъжности във висшите училища разпоредбата на чл. 50, ал. 1 in fine от Закона за висшето образование[4] (ЗВО) установява още по-детайлна уредба, като предвижда още един задължителен етап в цялата разглеждана процедура, който предхожда вземането на указаните решения от академичния съвет. Абсолютна предпоставка за вземането на законосъобразно решение на академичния съвет е преди това да е налице адресирано до него предложение от основните звена и/или филиалите на съответното висше училище. В случая ЗВО има предвид вземането на решение за отправяне на предложение до академичния съвет, като на практика органът, който приема такова решение, в повечето висши училища е факултетният съвет.
Ето защо при систематичното тълкуване на разгледаните норми от ЗРАСРБ И ЗВО става ясно, че откриващият процедурата за заемане на академична длъжност акт е всъщност решението не на академичния съвет на висшето училище, а на факултетния съвет, в чието решение се съдържа предложение до академичния съвет за обявяване на конкурс за заемане на определена академична длъжност.
На следващо място, често срещан случай е, когато вътрешен правилник на висше училище или на научна организация[5] предвижда, че споменатото решение на факултетния, съответно на научния съвет се приема само след предложение от първичното звено – съответната катедра, секция и др. В тази конкретна хипотеза процедурите за заемане на академични длъжности следва да се считат за открити от момента на вземане на решението на първичното звено (катедра), с което се предлага на факултетния съвет да излезе с предложение до академичния съвет за обявяване на съответния конкурс. При научните организации моментът на откриване на посочените процедури в разглеждания случай ще бъде денят на приемане на решението на първичното звено (секцията), с което се предлага на научния съвет да обяви конкурс за заемане на определена академична длъжност.
Вследствие на множеството запитвания, отправени от висши училища до Министерството на образованието и науката, относно тълкуването, съответно начина на прилагане на § 40 ПЗР на ЗРАСРБ, на 17 май 2018 г. е изпратено писмо до Ректорите на всички висши училища от Заместник-министър на образованието и науката. В този документ, в началото на чийто основен текст е употребено сказуемото „уведомявам“, като първа точка, т.е. първи пункт на „уведомлението“, е посочено: „Съгласно чл. 3, ал. 1, изречение първо от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) процедурите за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се откриват от деня на решението на висшето училище или научната организация за провеждане на конкурс. На основание чл. 50, ал. 1 от Закона за висшето образование решението за обявяване на конкурс се взема от академичния (научния) съвет.“.
Предвид всички гореизложени аргументи е видно, че в цитираното писмо на Заместник-министъра на образованието и науката неправилно се твърди, че процедурите за заемане на академични длъжности се откриват от деня на вземане на решението на академичния или научния съвет за обявяване на конкурса. В случая не се държи сметка за особеностите в реда за приемане на споменатото решение, произтичащи от ЗВО и вътрешните правилници на висшите училища.
Така, ако определен академичен или научен съвет на свое заседание, проведено на 3 май 2018 г. или на по-предишна дата, е приел решение за публикуване в „Държавен вестник“ на обявление за конкурс за заемане на академична длъжност, цялата процедура за заемане на съответната длъжност – нейното провеждане и завършване, задължително следва да се осъществяват при спазване на разпоредбите на ЗРАСРБ, действали преди влизането в сила на ЗИД на ЗРАСРБ. Това е допустимо, независимо че значителна част от процедурата, дори цялата (ако е открита точно на 3 май 2018 г.), с изключение само на първия ден от нея, ще бъде разположена и ще протече в период, който е времево ситуиран след влизането в сила на посочения ЗИД. Ако обаче посоченото решение бъде взето от указания компетентен орган на 4 май 2018 г. и след тази дата, то правните субекти, страни по конкретната процедура, са задължени неотлъчно да следват нормите на закона с извършените в тях промени.
Моментът, в който определена процедура за заемане на някоя от академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ или „професор“ приключва, т.е. по смисъла на § 40 ЗРАСРБ се счита за завършила, е деня, в който избраният кандидат и представителят на неговия работодател – ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация, направят своите съвпадащи волеизявления за сключването на трудов договор (арг. чл. 54, ал. 4 ЗВО, чл. 52 и 59 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България[6] (ППЗРАСРБ). С други думи, това е датата, на която двете страни по учредяваното в този момент индивидуално трудово правоотношение положат своите подписи под съдържанието на трудовия договор[7], тъй като съгласно чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труд[8] (КТ) този договор задължително се сключва в писмена форма.
Всъщност точният момент на сключването на трудовия договор е този, в който подписаният от ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация и от избрания кандидат трудов договор бъде получен от този кандидат за заемане на съответната академична длъжност. При липсата на изрична правна уредба в Кодекса на труда по въпроса кой е точният момент на сключване на определен трудов договор субсидиарно се прилагат правилата на гражданския закон. Съгласно чл. 14, ал. 1, изречение 1 от Закона за задълженията и договорите[9] договорът се смята за сключен в момента, в който приемането стигне у предложителя.
Тук се налага да бъде направено уточнение относно употребеното понятието „избран кандидат“. Това е лицето, което, на първо място, е спечелило проведения конкурс, а след това е било утвърдено чрез избор на факултетния или научния съвет. Тази хипотеза е налице освен за кандидатите за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“, така и по отношение на кандидат, назначен на академичната длъжност „асистент“, но само ако в правилника на съответното висше училище или научна организация изрично е предвидено трудовият договор в последния случай да бъде сключван след провеждането и на конкурс, и на избор. Във всички останали хипотези не става въпрос за избран кандидат, а за назначен по трудов договор или пък за притежаващ качеството на служител, който встъпва като страна в трудово правоотношение, възникнало въз основа на проведен конкурс по КТ.
От всичко това е видно, че употребата от законодателя в ЗРАСРБ на понятието „избран кандидат“ не е особено коректна, тъй като в общия случай съгласно уредбата в КТ с избран кандидат е този, с когото възниква трудово правоотношение директно от проведения избор[10], поради което не се налага сключването на трудов договор.
Предвид коментираните вече разпоредби на ЗРАСРБ, задължаващи ректора на висше училище или ръководителя на научна организация, да сключат трудов договор с този кандидат за заемането на определена академична длъжност, който е спечелил избора, проведен чрез гласуването на членовете на факултетния или научния съвет, е ясно, че в разглежданата хипотеза основанието, от което се поражда индивидуалното трудово правоотношение със сигурност не е разглежданият избор.
Автор: ас. Христо Банов,
млад учен по трудово право и обществено осигуряване в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, гост-преподавател и докторант в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и хоноруван асистент по трудово и осигурително право в Юридическия факултет на Университета за национално и световно стопанство
[1]Обн., ДВ, бр. 30 от 3 април 2018 г.
[2] За академичната професия в настоящия век, включително за научната кариера в определени европейски страни вж. Грашкина, В. Кариерно развитие на академичния състав. – INFOсвят. София: НАЦИД , 2012, № 2, с. 2–43.
[3] В първите четири години след влизането в сила на ЗРАСРБ през 2010 г. в сравнение с периода 2007-2010 се наблюдава спад в общия брой на хабилитиралите се при досегашния ред и условия лица, но броят на новозаетите места на академичната длъжност „професор“ се е увеличил почти двойно. За точните и подробни статистически данни, както и техния анализ вж. Дамянов, Д. Цит. съч., с. 41–46.
[4] Обн., ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.
[5] Българската академия на науките е най-голямата научна организация в България. Във всички случаи, когато в настоящото изследване се посочва обобщено понятието „научна организация“, следва да се има предвид, че в случая с БАН се визира не цялата научна организация, а нейно самостоятелно звено – институт. Всеки институт на БАН има свои автономно съществуване и управление, поради което под използвания от закона израз „ръководителя на научната организация“ не се има предвид ръководителят на цялата научна организация – председателят на БАН, а ръководителят на отделен институт на БАН – неговият директор.
[6] Приет с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 202 от 10 септември 2010 г., обн., ДВ, бр. 75 от 24 септември 2010 г.
[7] Вж. Мръчков, В. Субсидирано прилагане на гражданското в трудовото право. – В: Юбилеен сборник в памет на проф. Витали Таджер. София: Сиби, 2003, с. 347–349.
[8] Обн, ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г. и бр. 27 от 4 април 1986 г.
[9] Попр. ДВ, бр. 2 от 5 декември 1950 г., обн. ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.
[10] Изборът като самостоятелно основание на възникване на индивидуалното трудово правоотношение има своята обща правна уредба в чл. 83–88 КТ.
Подобни статии
ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ПРОМЕНИТЕ ОТ 2018 Г. В ПРАВНАТА УРЕДБА НА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ПРОМЕНИТЕ ОТ 2018 Г. В ПРАВНАТА УРЕДБА НА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Перспективи за възприемане на индивидуалната конституционна жалба в българската правна система. Други способи за защита на конституционните права на отделния гражданин в Република България.
Финансови стимули за създаване на видео игри в България
ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА ОТНОСНО ПРИДОБИВНАТА ДАВНОСТ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ – ЧАСТНА ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ И ОБРАТНАТА СИЛА НА ЗАКОНА
