ДОВЕРЕНОТО ЛИЦЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО СТАБИЛИЗАЦИЯ НА ТЪРГОВЕЦ

Със закона за изменение и допълнение на Търговския закон(ТЗ) се създаде нова част пета, посветена на производството по стабилизация на търговец. Производството е съдебно, неправораздавателно и неизпълнително и има за цел да предотврати откриването на производство по несъстоятелност. Дава се възможност със съдействието на съда да се постигне споразумение между търговеца и неговите кредитори относно начина на изпълнение на задълженията му, което ще обезпечи продължаване дейността на търговеца и няма да доведе до неговото прекратяване.
Производството не е част от производството по несъстоятелност и има факултативен характер – открива се само по искане на търговеца, ако той сметне това за наложително и полезно за него. Производството има своите корени в Закона за предпазен конкордат, утвърден с указ Nr. 569 от 28.03.1932 г. и обнародван в ДВ, притурка към брой Nr. 295 от 29.3.1932 г.(отм.). Не може обаче да се приеме, че новата част пета е реципирала старата уредба на предпазния конкордат. От 1.7.2017 г. ще започне да действа ново самостоятелно съдебно производство по стабилизация на търговеца. (Друг е въпросът коя правна уредба е по-съвършенна…).
В това производство се предвижда участието на доверено лице, на проверител – регистриран одитор и на надзорен орган, който ще следи изпълнението на плана за стабилизация. Става дума за субекти, които са нови за търговското право. Поради тази причина се налага да се анализира и да осветли тяхното правно положение. С оглед краткостта на изложението тук ще се спра само на довереното лице.

I. Довереното лице – правен статут, права и задължения, отношения с търговеца, съда и кредиторите

1. Назначаване на довереното лице

Терминът и понятието „доверено лице” са познати още на Закона за предпазния конкордат – чл. 30.
Първият въпрос логично се свързва с назначаването на довереното лице. То се назначава от съда с определението за откриване на производството по стабилизация – чл. 772, ал. 1, т. 2 ТЗ. Съдът сам решава кое лице от списъка на синдиците да бъде назначено за доверено лице. Кредиторите и търговецът не правят предложение за него. Освен това от правната уредба следва, че съдът винаги назначава доверено лице – дори и търговецът, и кредиторите да се противопоставят и дори работата, която ще извърши това лице да е малка по обем и незначителна.
Втората стъпка в процедурата по назначаването на довереното лице е подписване от него на декларация с нотариална заверка на подписа. В нея то декларира наличието на условия и липсата на пречки за заемане на тази длъжност. Тъй като законът изисква то да отговаря на условията за назначаване на синдик, довереното лице може да бъде само физическо лице – чл. 655, ал. 1. Липсата на пречки за заемане на длъжността са да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран; да не е съпруг на длъжника или на кредитор, да няма родство с тях по права линия, по съребрена – до шеста степен и по сватовство – до трета степен; да не е кредитор в производството по стабилизация; да не е невъзстановен в правата си несъсътоятелен длъжник; да не се намира с длъжника или с кредиторите в отношения, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.; да не е освобождаван като синдик на основание чл. 657, ал. 2 от закона или чл. 29, ал. 1, т. 6 или 7 от Закона за банковата несъсътоятелност и други пречки, предвидени в цитирания член. Положителните предпоставки за заемане на длъжността доверено лице са наличието на завършено висше юридическо обазование и не по-малко от 3 години стаж по специалността; да е издържал успешно изпит за придобиване на квалификация по ред, определен в наредбата по чл. 655а, ал. 1 и да бъде включен в утвърден от министъра на правосъдието и обнародван в „Държавен вестник” списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици.
В декларацията довереното лице е длъжно да декларира освен наличието на положителни условия и липсата на пречки, още и участието си в търговски дружества, участието си като ликвидатор, синдик, доверено лице и дрги платени длъжности.
Въз основа на определението на съда в търговския регистър се вписват името, телефонът, адресът и електронният адрес на довереното лице. Вписването става по партидата на търговеца.
Правата и задълженията на довереното лице възникват след като то встъпи в длъжност, а това според ч. 782, ал. 4 от закона трябва да стане в 3 – дневен срок от обявяване на определението за откриване на производството по стабилизация. При встъпването довереното лице е длъжно да заяви пред съда, че е съгласно да изпълнява тази длъжност. Ако лицето откаже, съдът незабавно назначава друго лице.

2. Правно положение на довереното лице

Довереното лице се дефинира от закона като помощен орган на съда – чл. 782, ал. 1. По правното си положение то се доближава твърде много до синдика. Трябва да отговаря на императивните изисквания за синдик и да бъде включен в утвърдения от Министъра на правосъдието списък на синдиците. Но довереното лице и синдикът са две различни правни фигури в две различни производства – по несъстоятелност и по стабилизация на търговеца. Те имат и различни права и задължения.
Съдът назначава довереното лице, определя възнаграждението му и може да го освободи от длъжност.
Правата и задълженията на довереното лице се определят в закона. Законът не споменава за сключване на договор между довереното лице от една страна и търговеца, респ. кредиторите, от друга страна. Но между тях възникват правоотношения и правното им основание е определението на съда за назначаване на доверено лице.
Последното има право да преглежда книжата в производството по стабилизация и да получава преписи от тях – чл. 768, ал. 3 от закона. Във връзка с това търговецът е длъжен да му обезпечи достъп до тях. Чл. 778, ал. 1, т. 2 и 3 изисква търговецът да осигурява на довереното лице свободен достъп до помещенията му в предприятието и възможност да преглежда търговските му книги и всички други книжа, свързани с дейността му. Търговецът е длъжен да предоставя както на съда, така и на довереното лице необходимата информация за състоянието на имуществото и търговската му дейност при поискване и всички свързани с нея документи – чл. 778, ал. 2. Законът определя и 7-дневен императивен срок за изпълнение на посочените задължения.
Правото на довереното лице на достъп до книгите на търговеца и до документите се обезпечава с възможността при неизпълнение на насрещното задължение на търговеца, съдът да прекрати производството по стабилизация – чл. 796, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Довереното лице има право на възнаграждение, което се заплаща от търговеца, но не директно, а чрез съда. Ако той не внесе определените от съда средства за покриване на разноските по производството по стабилизация, вкл. и възнаграждението на довереното лице, съдът може да прекрати производството.
Друго право на довереното лице е да упражнява надзор върху търговеца, който след откриване на производството по стабилизация може да продължи дейността си, но под надзора на довереното лице.
От най-важно значение е правото на довереното лице да даде предварително съгласие при сключването на всички или на определени от съда сделки по преценка на съда – чл. 776, ал. 2 ТЗ. Съгласието на довереното лице предхожда сключването на сделката, която може да бъде сделка на обикновено управление или на разпореждане. Предварителното съгласие обаче не е елемент от фактическия състав на сделката, т.е. не е условие за нейното действие. Без него сделката може да породи желаните от страните правни последици, но не може да се противопостави на кредиторите на търговеца – за тях тя не поражда действие – все едно че не е сключена – чл. 776, ал. 9. Третите лице, които сключват тези сделки са защитени срещу относителната недействителност – те могат да се информират от търговския регистър дали търговецът се намира в производство по стабилизация, което изисква сделката да бъде предшествана от съгласието на довереното лице, чието име и адрес са вписани в търговския регистър и по този начин да бъдат да бъде предотвратено незаконосъобразното сключване на договора.
Когато съдът констатира, че с действията си търговецът може да застраши интересите на кредиторите си, той може да ограничи правото му да сключва определени сделки или изцяло да го лиши от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, като в този случай правото да се сключват определените от съда сделки се предоставя на довереното лице – чл. 776, ал. 3 от закона. Ограничението или лишаването от право става с определение, което се обявява в търговския регистър в партидата на търговеца, за да бъдат уведомени по този начин третите лица, които влизат в отношения с търговеца. Сключените в противоречие с определението на съда сделки са относително недействителни – те не могат да се противопоставят на кредиторите, докато трае производството по стабилизация – чл. 776, ал. 9 от закона.
Други права, които съдът по силата на закона, може да предостави на довереното лице, е правото да приема изпълнението на задълженията на търговеца, както и да се изпълняват паричните задължения от търговеца със съгласието на довереното лице. Посочените правни действия – активни и пасивни изпълнителни действия не могат да се противопоставят на кредиторите, докато те се намират в производство по стабилизация, т.е. за кредиторите те се считат за неизвършени.
Ограничителните мерки се налагат с определение на съда, което подлежи на обявяване в търговския регитър. Съдът е длъжен служебно да изпраща определенията си в Агенцията по вписванията. Определението не подлежи на обжалване, но може да бъде променяно или отменяно от съда – чл. 776, ал. 8 от закона.
Довереното лице има право да прави искане за получаване на информация за поемането от търговеца на всяко ново задължение, за сключването на всяка нова сделка, за тяхното изменение и погасяване – чл. 778, ал. 1, т. 1 от закона.
Посочените до тук права и задължения на довереното лице биха могли да се определят като съдържание на правоотношението му с търговеца.
Но освен с търговеца довереното лице се намира в правоотношение с кредиторите в производството по стабилизация. В рамките на правоотношенията с кредиторите довереното лице разглежда възраженията и становищата на кредиторите по съставения от търговеца списък на кредиторите и го предалага на съда за утвърждаване. Става дума за списък на кредиторите, които имат право да гласуват плана за стабилизация. Списъкът се обявява в търговския регистър и срещу него могат в определените в закона срокове – чл. 786, ал. 2 да се правят възражения от кредиторите и от търговеца. В 14-дневен срок от изтичането на горните срокове довереното лице изготвя окончателен списък на кредиторите, които имат право да гласуват плана за стабилизация и този списък се представя в съда.
Освен списък на кредиторите, довереното лице изготвя доклад за състоянието на имуществото и за дейността на търговеца. Докладът се представя в съда и е необходимо да съдържа данни за състоянието и работите на търговеца. Довереното лице е длъжно да провери дали данните в молбата за стабилизация на търговеца са верни. То трябва да установи какви причини са създали опасността от неплатежоспособност и дали се изпълними задълженията, поемани с предложението за стабилизация.
Законът определя с императивни норми срока за представяне на доклада в съда и пред кредиторите – не по-късно от 14 дни преди насроченото съдебно заседание за разглеждане на плана за стабилизация. Участието на довереното лице в съдебното заседание е задължително – чл. 783, ал. 5 ТЗ.
То упражнява надзор върху дейността на търговеца и следи за спазването на наложените от съда ограничения – чл. 783, ал. 1, т. 3 от закона.
Довереното лице има правомощия и в сферата на изготвяне на плана за стабилизация – то съдейства на търговеца и кредиторите по уточняване на съдържанието му.

3.Прекратяване на правния статус на довереното лице

Основанията за прекратяване на правоотношението, в което довереното лице се намира с търговеца, са: 1. смърт или поставяне на довереното лице под запрещение; 2. влизане в сила на определението на съда за увържаване на плана за стабилизацията – чл. 791, ал. 7 от закона и 3. прекратяване на производството по стабилизация – чл. 796, ал. 1.
Довереното лице може да бъде освободено само от съда, ако последният прецени, че то не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Актът за освобождаване от длъжност е определение, което не подлежи на обжалване – изрично чл. 782, ал. 7 от закона и което следва да се впише в търговския регистър.
С определението за утвърждаване на плана за стабилизация се прекратява производството, както и правомощията на довереното лице. Със същото определение съдът назначава надзорен орган, който е факултативен – трябва или да е предложен в плана за стабилизация, или да е избран от събранието на кредиторите. Той има същите правомощия като надзорния орган в производството по оздравяване на предприятието в производството по несъстоятелност по чл. 700а ТЗ.

4. Заключение

Изводът, който може да се направи от анализа на правната уредба на довереното лице е че правната уредба е много по-оскъдна и непълна в сравнение с правната уредба на синдика. Не са уредени въпросите за отговорността на довереното лице за вредите, които може да причини на търговеца или на кредиторите му от виновни действия или бездействия, както това е уредено по отношение на синдика. Смятам, че в този случай може да се приложат по аналогия разпоредбите, важащи за отговорността на синдика. Не може обаче да се прилагат по аналогия нормите на част 4 от ТЗ относно правомощията на синдика, защото безспорно има разлика между длъжността на синдика и на довереното лице, независимо че те могат да се избират от един и същи списък. Различни са техните функции и предназначение, както са различни и производството по стабилизация и несъстоятелност.
Друг извод, който следва от правната уредба на част пета от Търговския закон, е засилената намеса на съда в дейността на търговците, които вървят към неплатежоспособност. Съдът разполага с големи правомощия да спре движението на търговеца по този път. Понеже съдът не разполага със специални менаджерски знания и умения, той използва довереното лице като помощен орган. Но последното е юрист, а не менаджер, а му се налага да управлява дейността на търговско предприятие, което все още не е прекрачило прага на неплатежоспособността и не е преминало в друго състояние. Според мене възниква въпросът за професионализма на довереното лице, което има юридическа квалификация, а трябва да се справя с предизвикателствата на доброто управление на застрашения търговец. Това презумира по-добрата подготовка на довереното лице в сравнение с търговеца, който не е могъл да се справи със задачите си и е изпаднал в състояние на опасност от една бъдеща неплатежоспособност или свръхзадълженост. Изобщо спасяването на закъсалите търговци е оставено в ръцете на юристите – съдията и довереното лице. Те са лицата, които ще обезпечат законността и безпристрастността в най-критичното състояние на участниците в търговския оборот.

Автор: Проф. Д-р Поля Голева