На 17 срещу 18 октомври 1216 над Нюарк, графство Нотингам /на около 200 км. северно от Лондон/ се разразява страшна гръмотевична буря, която лишава от сън обитателите на къщи около замъка на този малък град. През тази тревожна нощ именно в крепостта Нюарк умира английският крал Джон, само два месеца преди да навърши 50 години. Това е същият крал Джон, който на 15 юни 1215 издава легендарната Магна Карта на поляната Рънимийд пред Уиндзър и от тогава под непрекъснатия натиск на въстаналите барони търси болен убежище в различни владения извън Лондон. Когато рано сутринта на 18 октомври в замъка влиза личният му секретар John de Savigny, пред спалнята на краля той не среща слуги, които да му кажат какво се е случило. Савини предположил, че те уплашени са избягали, оставяйки без надзор голото тяло на краля – докато началникът на замъка не донесъл достойно за покойния крал покривало. С основание се приема, че Джон де Савини е бил между близките на краля лоялни благородници, които са го съветвали при преговорите за Магна Карта в средата на юни 1215 на Рънимийд и така е станал съпричастен на едно от най-светлите събития в правната цивилизация.
Точно 600 години по-късно – през първата половина на 19 век – изгрява звездата на европейския юридически гений Friedrich Carl von Savigny. Той е основателят на Историческата школа в правото, според която всяка национална правна система трябва да отразява и въплъщава историята и духа на народа през изминалите векове. Савини е диригентът на германското правно възраждане след наполеоновите войни. Първото бляскаво писание е ненадминатата му монография от 1803 Der Besitzwille, посветена на анимуса на владението. Но най-често цитираното му произведение е осемтомният Der Geist des Heutigen Römischen Rechts = Духът на Днешното Римско Право, където той обосновава приемствеността на действащото тогава германско право спрямо древното римско. Като пруски министър на правосъдието Савини утвърждава субсидиарното приложение на римското право за запълване на празнини в германските закони. На неговия авторитет и проницателност Германия дължи здравословната сдържаност да не прибързва с подражание на френския Code Civil от 1804, а да осмисли собствената си история, правна традиция и национален дух и тогава да пристъпи към кодификация. Това позволява наследството на Савини да се съчетае с други титани на германската юридическа мисъл като Хегел, Виндшайд и Йеринг, за да се стигне до шедьовъра от 1900г. – Das Bürgerliche Gesetzbuch = Германският Граждански Кодекс.
John de Savigny и Friedrich Carl von Savigny са далечни разклонения на древен род, произхождащ от френските нормани, които пък са потомци на викингите, възприемани във Франция като „северни хора“= “northmanni”.
Самото изписване на името Savigny и неговата фонетика говорят за френски произход. Една част от норманите се отправят на запад през канала и в 1066г. при Хейстингс Уйлям Нормандски завладява престола на Англия с прозвището „Завоевателят“. От тези френски нормани е John de Savigny. Друга част от войнстващите нормани тръгват на югоизток през Германия и след събора в Клермон 1095г. по решение на Папа Урбан II оглавяват Първия кръстоносен поход и стават негова ударна сила, превзела Йерусалим в 1099г. Те са и първите рицари-тамплиери. От тези лотарингски нормани е коренът на Friedrich Carl von Savigny.
Следва да припомня, че норманите в Англия не се отказват от „Майка Франция“. Официалният дворцов и съдебен език през тези векове на острова е френският, първият превод от латинския оригинал на Магна Карта е на френски, Ричард Лъвското Сърце предписва да бъде погребан в любимата му Франция през 1199 – а той е братът на бащата на Магна Карта крал Джон. Дори на днешния английски кралски герб стои френското мото на Ричард Лъвското Сърце “Dieu et Mon Droit”=“Бог и Моето Право“. Всъщност англо-френските средновековни войни не са английска агресия срещу френското кралство, а са борба на английските нормани да запазят законните си наследствени владения на континента. Това започва от Хейстингс, минава през 100 годишната война и Жана д’Арк, за да стигне до Ла Рошел, в чиято обсада участват тримата мускетари на Дюма. Към тези англо-френски нормани принадлежи John de Savigny, затворил очите на крал Джон на 18 октомври 1216.
Раните от това древно съперничество между двете велики нации са почти зараснали, но не са забравени. През 1965г. Англия и Германия предложиха на Франция да направят приятелски помирителен народен събор на трите нации във връзка със 150 годишнината от битката при Ватерло – 1815. Френският президент генерал де Гол им отговори, че предлага разширение и малко отлагане на помирителните тържества за 1966г., което да съвпадне с 900 годишнина от завладяването на Англия от френския принц Уйлям Нормандски през 1066 при Хейстингс. Помирителният събор не се състоя.
Какъв днешен смисъл има горната историческа романтика? Очевидната поука е фактът, че един аристократичен род като Савини оцелява близо 800 години и негови представители два пъти през 600 години се оказват на кръстопътя на правната цивилизация. Това показва съдбоносното национално значение на съхранения интелектуален елит през вековете. Държавност, справедливост и правов ред няма как да се утвърдят, ако техният стълб – интелигенцията- през 50 години се подлага на политическо касапско хоро – чрез терор, „народен“ съд, кинжалите на ДС досиета или оскотяващ жизнен стандарт. Както казва Цицерон:
„Няма по-уродливо държавно устройство от това,
при което най-богатите се считат за най-доблестни“.
Информацията за смъртта на крал Джон и присъствието на Джон де Савини е от: David Carpenter, Magna Carta, Penguin Classics 2015, p.405-406.
Автор: Валентин Брайков
