Данъчни стимули за създаване видеоигри. Съвместимост с правото на ЕС

Адв. Христина Георгиева, Докторант[1]

Summary: This article investigates the legal framework that is applied when tax credit is implemented as a financial mechanism for supporting developers and publishers of video games with cultural content. The article also examines the compatibility of this type of financial support with the EU law, mainly with the EU Treaty rules on state aid, and provides an overview of the two investigations undertaken by the European Commission, regarding the notifications made by France and the United Kingdom on tax credit granting for video games creation.

Key words: State aid, tax incentives, tax credit, tax relief, financial support, video games development, cultural content.

Увод
Секторът с видеоигри се характеризира през последните години с все по – динамично развитие и все по-високите приходи, които реализира гейм индустрията. От друга страна, в много държави видеоигрите се създават от дружества – разработчици с малко служители, които не разполагат с достатъчен финансов капацитет и поради това са в положение на зависимост от големите издатели на игри, що се отнася до финансиране на разработките им[2] , което от своя страна предопределя и съдържанието на видеоигрите, и пазарите, за които са предназначени.
Статистиката сочи[3] , че ръстът при игрите за смартфони е премахнал някои от пречките за навлизане на пазара на по-малки разработчици, но по отношение на съдържанието на игрите се отбеляза, че все повече се създават видеоигри с по-общо съдържание, насочено към международните пазари, които предоставят и възможности за финансиране на разработките, като по този начин гарантират и оцеляването на създателя им. Доколкото целта е игрите да станат достъпни на пазара на Северна Америка и/или Далечния изток, съдържанието им става все по – съобразено с културните стандарти и очаквания на тези пазари, а не отразява европейската и/или съответната национална култура. В допълнение, значими в културно отношение игри може да са свързани с производствени разходи, равни на тези за „глобалните игри“, но да имат много по-малък пазар. Поради това тяхното производство ще бъде свързано с по-висок икономически риск, вследствие на което търговската жизнеспособност на видеоигри със съдържание, отразяващо национална и/ или европейска култура, ще бъде по-ниска в сравнение с тази на игри с по-глобално съдържание.
В Уведомлението на Обединеното кралство относно намерението да се въведе данъчно облекчение за видеоигрите от 1 април 2013 г. до 31 март 2017 г., изпратено до Комисията на 25 януари 2013 г., се посочва, че по време на работа по програмата за прототипи на видеоигри, чието предназначение е да помогне малките предприятия да превърнат своите игри в действащи прототипи, Университетът Abertay във Великобритания установява, че от 306 предложения за мобилни и онлайн игри, представени на университета през последните 2 години от малки и микропредприятия от цялото Обединено кралство, преобладаващата част от тях — 255, не съдържат нито среда, нито герой, нито сюжет, свързани с Обединеното кралство [4].
Финансиране под една или друга форма на разработването на видеоигри и гейм индустрията предлагат следните държави: Австрия, Белгия /Фландрия и Валония/, Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство Великобритания, тъй като стигат до извода, че предоставянето на публични средства би улеснило производството на игри, насочени към европейския пазар, респективно би стимулирало разработчиците да създават игри, отразяващи европейските и съответните национални ценности и култура. Различните форми на финансово подпомагане в изброените държави, които са различни от данъчния кредит, предмет на настоящата статия, ще бъдат разгледани в последваща статия. Следва да се отбележи, че липсва информация за наличие на каквито и да е системи за финансово подпомагане на създаването на игрите в държави като Албания, България, Гърция, Естония, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Молдова, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Хърватска и Чехия[5].
Целта на настоящата статия е да разясни правната уредба на данъчния кредит като механизъм за финансово подпомагане на разработчиците и издателите на видеоигри с културно измерение, както и съвместимостта на мярката с правото на ЕС.

I. Данъчен кредит за видеоигри и държавна помощ по смисъла на ДФЕС

Стимулиране на производството на видео игри е възможно посредством въвеждането на данъчни стимули, чрез които да се намалят производствените разходи на предприятията, които създават игри. Такъв стимул, например, е данъчният кредит, въведен към момента в две държави в Европейския съюз, а именно: Франция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Доколкото гейм индустрията се развива между държавите членки на ЕС, по отношение на търговията с видеоигри се прилагат правилата, действащи в рамките на единния пазар на ЕС (наричан понякога и „вътрешен пазар“).
Данъчният кредит, предмет на настоящата статия, води до намаляване на данъци, които обикновено са дължими на държавния бюджет, т.е. мярката е финансирана от държавата и представлява форма на публично подпомагане.
Тъй като въпросният данъчен кредит видимо представлява преимущество, което е избирателно, доколкото от него може да се възползва само секторът на производството на видеоигри, следва извода, че същият ще засегне търговията в рамките на Европейския съюз и конкуренцията между държавите членки по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Както в решението си от 2007 г. относно данъчния стимул по отношение разработването на видеоигри с културно съдържание във Франция, така и в решението си от 2014 г. относно данъчния стимул в полза на създаването на такива видеоигри във Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Комисията прави заключението, че въпросната мярка представлява държавна помощ. Според цитирания член обаче: „Освен когато е предвидено друго в настоящия договор, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с общия пазар.“ Помощите, съвместими с вътрешния пазар, са изрично изброени в чл. 107, параграф 2 от ДФЕС.
Предвид гореизложеното, по въпроса за съвместимостта на мярката с правилата на ЕС за държавните помощи, Комисията открива две процедури, които приключват с Решения, с които приема, че мерките, предвидени от Франция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за въвеждане на данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри с културно съдържание са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107 параграф 3, буква г) от ДФЕС.

II. Данъчният кредит за видеоигри съгласно Френското законодателство

В Уведомлението на Франция относно намерението да се въведе данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри, изпратено на 20 декември 2005 г. до Комисията, е предоставена статистика, съгласно която броят на видеоигрите със съдържание, отразяващо френската и/ или европейската култура, е в постоянен спад от 2000 г. насам. Все по-малко са видеоигрите с исторически контекст (Versailles, Pompéi, Egypte), след като едно от дружествата – разработчици, специализирани в този жанр на видеоигрите, Cryo Interactive, е престанало да съществува.
На 20 декември 2005 г. Франция е изпратила уведомлението до Европейската Комисия относно въвеждането на този вид мярка за помощ. С писмо от 25 януари 2006 г. Комисията е поискала допълнителна информация, която е предоставена от Франция с писмо от 15 февруари 2006 г. На 3 май 2006 г. се е състояла среща между Комисията и френските органи, вследствие на която са внесени изменения в мярката и са изпратени на Комисията с писмо от 12 юни 2006 г. Въз основа на тези изменения Комисията е поискала допълнителна информация с писмо от 1 август 2006 г., на което френските органи са отговорили с писмо от 18 септември 2006 г. С писмо от 22 ноември 2006 г. Комисията уведомява Франция за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС срещу данъчния кредит в полза на създаването на видеоигри. Франция представи съображенията си с писмо от 22 декември 2006 г., регистрирано на 3 януари 2007 г. Решението на Комисията да открие процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията е поканила заинтересованите страни да представят съображенията си относно въпросната мярка и е получила в срок становища от: TIGA[6] , с писмо от 21 декември 2006 г., EGDF[7] , с писмо от 22 декември 2006 г., GAME[8] , с писмо от 3 януари 2007 г., ADESE[9] , с писмо от 3 януари 2007 г., APOM[10] , с писмо от 5 януари 2007 г., ISFE[11] , с писмо от 5 януари 2007 г., Ubisoft[12] , с писмо от 8 януари 2007 г. Комисията е получила и допълнителни мнения много след края на едномесечния срок от публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз, затова не ги е взела предвид. Съображенията, изпратени в определения срок, са предадени на Франция с писмо от 12 февруари 2007 г. С писмо от 23 януари 2007 г. и в подготовката на среща с Комисията, която се е състояла на 29 януари 2007 г., френските органи са информирали Комисията за измененията на мярката. На 21 февруари 2007 г. Комисията е изпратила на Франция отново допълнителни въпроси. С писмо от 22 март 2007 г. френските органи са изпратили своето мнение относно съображенията на заинтересованите страни, изпратени на 12 февруари 2007 г., както и отговорите си на въпросите, изпратени на 21 февруари 2007 г. На 31 юли 2007 г. се е състояла среща между френските органи и Комисията, след която френските органи са изпратили три писма на 5 октомври, 17 октомври и 7 ноември 2007 г., с които са уведомили Комисията за внесените изменения в мярката, за която е изпратено уведомление.
И в първоначалното Уведомление, изпратено от Франция до Комисията, и в измененията и допълнителната информация относно мярката, изпратени от Франция в хода на процедурата по член 108, параграф 2 от ДФЕС, данъчният кредит се разглежда като най-подходящия инструмент за подпомагане създаването на видеоигри, имащи културно измерение и съдържание.
На 31 януари 2007 г., по повод на дебата за проектозакон за модернизацията на телевизуалното разпространение и за телевизията на бъдещето, френският парламент приема проект на разпоредба, въвеждаща данъчен кредит за видеоигри с културно съдържание, за който Комисията е уведомена и въз основа на който тя е открила процедура за разследване. Този текст на закона е публикуван в Официален вестник на 7 март 2007 г. Френските органи обаче са потвърдили, че постановлението за прилагането му няма да бъде прието преди окончателното решение на Комисията.
След провеждане на процедура по реда на член 108, параграф 2 от ДФЕС, Комисията решава, че мярката, предвидена от Франция за въвеждане на данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри, е съвместима с общия пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС. Така през 2008 г. Франция е първата държава в Европейския съюз, която въвежда данъчен кредит в размер на 20% от разходите за проектиране и създаване на видео игри с културно съдържание. Определен е и таван за всяко дружество – разработчик, за да може да се овладее фискалната стойност на мярката: до максимум 3 милиона eвро на година. Мярката е отворена за установени във Франция предприятия, произвеждащи видеоигри[13] , включително и за френски клонове на европейски предприятия, независимо от юридическата им форма[14].
За да се ползва от данъчния кредит, една игра трябва да отговарят на определен брой критерии.
Първият критерий е негативен: от възможността да ползват от данъчен кредит са лишени видеоигрите, съдържащи сцени с порнографски характер или висока степен на насилие. Комитет от експерти, отговорен са определянето на допустимите видеоигри, ще се осланя върху единствената паневропейска система за класификация: системата PEGI[15] , в която са уточнени подробно ситуациите с висока степен на насилие (видеоигри от група „18+“).
Вторият критерий е позитивен – допустимите видеоигри трябва да имат културно измерение, т.е. да получат минимум 14 точки (от 22) въз основа на критериите, изрично посочени в таблица[16] , т.нар „културен тест”.
Играта трябва да има стойност на разработка над 150 000 евро и реализирана основно със съдействието на европейски автори и творчески сътрудници.
Допустимите разходи [17] са определени така, че да отговорят на разходите за разработка и създаване. Те включват:
1. разходите, свързани с персонала (възнаграждение и социални осигуровки):
2. амортизационните отчисления за недвижимите вещи, различни от недвижимо имущество, пряко свързани със създаването на договорените видеоигри;
3. разходите за дейността, които реално са свързани със създаването на допустимите видеоигри.
Комисията е посочила, че за да бъде една мярка за отпускане на помощ пропорционална, трябва да бъде основана на точно определение за допустимите разходи. Доколкото под внимание се вземат само разходите, които действително са направени за производството на допустими видеоигри, Комисията прави заключението, че мярката е подходяща и пропорционална.
Комисията одобрява схемата през декември 2007 г., както и удължаването на продължителността й първоначално до 31 декември 2017 г., а впоследствие – до 31 декември 2022г.[18] . С новия Френски финансов закон, част от разпоредбите на който са в сила от 31 декември 2017г., а останалите от 01 януари 2018г., размерът на данъчния кредит, който може да се ползва по отношение на направените разходи за създаване на видеоигри, се увеличава до 30%, а таванът на разходите се увеличава от 3 милиона евро на 6 милиона евро – за дружество, за година.

III. Данъчният кредит за видеоигри съгласно законодателството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия

Статистика на TIGA сочи [19], че между 2008 г. и 2010 г. в Канада заетостта в сектора е нараснала с 33 %, а в Обединеното кралство е намаляла с 9 %. Видео игри, които са можели да бъдат произведени с помощта на данъчно облекчение в Обединеното кралство, респективно Европа, в действителност не са произведени. Данните показват постоянен спад в броя на игрите, отразяващи британската култура, и драстично намаление на техния дял на пазара от 9 % от всички игри, пуснати в Обединеното кралство (включително игри от други държави) през 2003 г., на 4 % през 2006 г., като от 2009 г. до 2012 г. равнището се задържа на 3 %.
След анализ на пазара на видеоигри[20] и с цел да се предостави стимул за разработчиците да произвеждат видеоигри, отразяващи британската и/или европейската култура, Обединеното Кралство също решава да въведе данъчен стимул за създателите на игри[21] .
На 25 януари 2013 г. Обединеното кралство е уведомило Комисията за намерението си да въведе данъчно облекчение за видеоигрите от 1 април 2013 г. до 31 март 2017 г. Комисията е поискала допълнителна информация с писмо от 7 март 2013 г., която Обединеното кралство е предоставило с писмо от 22 март 2013 г. С писмо от 16 април 2013 г. Комисията е уведомила Обединеното кралство, че е взела решение да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС по отношение на планираната мярка за държавна помощ. Решението на Комисията е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и са призовани заинтересованите страни да представят своите мнения. Обединеното кралство е предоставило мнението си относно това решение с писмо от 17 май 2013 г. Комисията е получила и мнения от заинтересованите страни и ги е предала на Обединеното кралство, което е отговорило с писма от 22 август 2013 г. С писмо от 7 октомври 2013 г. Комисията е поискала от Обединеното кралство допълнителна информация, която й е предоставена с писмо от 4 ноември 2013 г.
Националното правно основание за въвеждане на мярката е Законът за корпоративното данъчно облагане (Corporation Tax Act) от 2009 г., по-конкретно съответните предложени изменения към него, за които Обединеното кралство съобщава, че ще бъдат включени в проекта за Закон за финансите (Finance Bill) на Обединеното кралство от 2013 г.
След провеждане на процедура по реда на член 108, параграф 2 от ДФЕС, Комисията е решила, че мярката, предвидена от Обединеното кралство за въвеждане на данъчно облекчение в полза на създаването на видеоигри, е съвместима с общия пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС. Схемата за данъчни облекчения е въведена през 2014 г. в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и обхваща разработването на видеоигра или софтуер, доколкото видеоигрите са разработени във Великобритания. Дружествата, подлежащи на корпоративно данъчно облагане в Обединеното кралство, които създават отговарящи на условията видеоигри, ще могат да изискват данъчно облекчение за разходите за стоки и услуги, използвани или консумирани в Европейското икономическо пространство (ЕИП), в размер на най-много 25 % от производствения бюджет [22]. Помощта е финансирана от Министерството на финансите на Обединеното кралство. Отделът за сертифициране към Британския филмов институт ще отговаря за оценяването на заявленията за сертифициране на игри, отразяващи британската култура.
Данъчното облекчение ще се предоставя за видеоигри, които преминат т.нар. „културен тест”, подобен на този при данъчния стимул за производството на филми в Обединеното кралство. И двата теста са разделени на четири направления (културно съдържание, културен принос, използване от културни центрове в Обединеното кралство и използване от културни дейци, които са граждани на Обединеното кралство или на страна от ЕИП или пребивават в Обединеното кралство или в ЕИП).
Допустимите разходи са определени като „разходите за стоки и услуги, използвани или консумирани в ЕИП, в размер на най-много 25 % от производствения бюджет”. Според раздел 1217CF(3) от проектозакона за изменение на Закона за корпоративното данъчно облагане от 2009 г. допустимите разходи се ограничават до основните разходи за проектиране, производство и тестване на играта.
Комисията е посочила, че за да бъде една мярка за отпускане на помощ пропорционална, трябва да се прилага максималният интензитет на помощта, установен в Съобщението отново филмовата индустрия, а 25 % от производствените разходи, които действително са направени при производството на допустимите игри, е по-ниско равнище от интензитета на помощта от 50 %, позволен за аудиовизуални продукции съгласно точка 52, параграф 1 от Съобщението относно филмовата индустрия, който по аналогия се прилага по отношение на разрешения интензитет на помощта.
Комисията одобрява схемата през декември 2014 г., като първоначално същата е планирана да се прилага до 31 март 2017 г. Продължителността й е удължена до 2023 г. [23], като всички останали условия за ползване на данъчни облекчения за създаване на видеоигри с културно съдържание в Обединеното кралство остават непроменени.

IV. Съвместимост на помощта с правото на ЕС

Една от основните цели на Европейския съюз е осигуряването на висока степен на конкурентоспособност чрез установяването на режим, който да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Режимът на държавните помощи има за задача да не допусне предоставянето на държавни помощи, които „изкривяват” конкуренцията чрез поставянето на определени предприятия в по-изгодно положение от други, и да позволи мерките на държавна подкрепа, които са оправдани от гледна точка на общия интерес, а именно такива, които насърчават малките и средните предприятия, увеличават заетостта, професионалната квалификация, иновациите и съдействат за икономическото развитие на отделните райони и просперитета на Съюза.
От датата на присъединяването на една държава към Европейския съюз оценката и разрешаването на държавни помощи се осъществява от Европейската комисия, която има изключителното правомощие да разрешава предоставянето на индивидуални държавни помощи или схеми на държавна помощ в рамките на изключенията от забраната по член 107, параграф 1 от ДФЕС. Всяка държава членка уведомява Комисията за мерките на държавна помощ, които има намерение да приложи. До решението на Комисията, че една мярка е държавна помощ, съвместима с правото на ЕС, или не е, тази мярка не може да бъде прилагана.
Както вече се спомена по-горе, данъчният кредит, предмет на настоящата статия, е мярка за държавна помощ, от която ще се ползва само секторът на производството на видеоигри, вследствие на което мярката ще окаже въздействие върху търговията в рамките на Европейския съюз и конкуренцията между държавите членки. По тази причина и Франция, и Обединеното кралство са изпратили уведомления до Комисията относно мерките, които искат да въведат, последвани от процедура, в която Комисията е извършвала проверки и анализи на съвместимостта на предложените държавни помощи с вътрешния пазар и правото на ЕС.

1. Съвместимостта на мярката с разпоредбите на ДФЕС в области, различни от тази на държавните помощи

При извършване на проверката по предложена държавна помощ, в приложение на принципа, установен от Съда на Европейския съюз в решението „Матра“ (Matra [24]), Комисията на първо място проверява дали условията на достъп до данъчен кредит не съдържат клаузи, които противоречат на разпоредбите на ДФЕС в области, различни от тази на държавните помощи, а именно, налице ли е дискриминация по отношение на националността.
В производството, образувано по предложената от Франция мярка, Комисията установява, че същата не съдържа никакви ограничения по отношение на националността на наетия персонал или мястото, където се извършват допустимите разходи. Френските органи са включили разходите за подизпълнители в допустимите разходи, в рамките на 1 милион евро и са потвърдили, че тези разходи са допустими независимо дали подизпълнителят е установен във Франция или в друга държава-членка. Мярката е отворена за установени във Франция предприятия, произвеждащи видеоигри, включително и за стабилните френски клонове на европейски предприятия.
В производството, образувано по предложената от Обединеното кралство мярка, Комисията установява, че са предвидени данъчно облекчение за разходите за стоки и услуги, използвани или консумирани в Европейското икономическо пространство. Получилият подпомагане създател на видеоигри може да направи до 1 милион евро допустими основни разходи за един проект за подизпълнители в съответствие с данъчното облекчение за видеоигри във Франция[25] .
Предвид изброените условия и данъчния характер на мерките за помощ, Комисията прави заключението, че те не съдържат нарушения на разпоредбите на ДФЕС в области, различни от тази за държавните помощи.

2. Съвместимостта на мярката с правилата за държавните помощи на ЕС

На първо място, що се отнася до въпроса за съвместимостта на мярката с правилата за държавните помощи, Комисията в решението си от 2007 г. относно данъчния стимул за видеоигрите, предложен от Франция (Решението от 2007 г) подробно разглежда принципния въпрос дали видеоигрите могат да бъдат определени като продукти на културата по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС.
Следва да се обърне внимание на двете основни виждания, които заинтересованите страни са представили пред Комисията под формата на становища:
1. Сдруженията на производителите на видеоигри като TIGА, GAMЕ, APOM и EGDF, както и Ubisoft, един от главните френски издатели на игри, застъпват виждането, че видеоигрите представляват произведения на културата. Според тях играта е една от най-старите културни традиции на човечеството, взаимодействаща с други области на науката, каквито са киното, музиката и пластичните изкуства. В становищата си, изпратени до Комисията, те представят видеоигрите като аудиовизуални продукти, които могат да въздействат на въображението, начина на мислене, езика и културните асоциации на играчите, и по-специално при възрастовата група от 15 до 25 години. Според тях видеоигрите отразяват културната среда, в която са създадени, чрез използването на езика и хумора, музиката, средата (а именно архитектура, пейзажи), персонажите (облекло, произход), чрез сценария, засегнатите теми или истории или начина, по който се играе. Мястото на действие при германските игри често е Германия или Европа и те са основани на типично местни истории. Американските продукции, обратно, често се развиват в Съединените щати и възприемат една холивудска естетика. Японските игри често са основани на национални митове и стила на японските анимационни филми.
2. ISFE, която представлява издателите на видеоигри (а именно Sony, Microsoft, Nintendo, Vivendi), застъпва виждането, че видеоигрите не би трябвало да се разглеждат като произведения на културата, а само като продукти за интерактивно развлечение. Докато зрителят на един филм гледа произведението мълчаливо, първото, което прави един играещ, е да участва лично и интерактивно в играта, където разказаната от нея история няма реално значение. За разлика от филмите, видеоигрите нямат за цел да прокарват културни идеи или послания. Обратно, тяхната главната стойност се състои във възможността да се играе и във взаимодействието с другите играчи. В становището си, изпратено до Комисията, ISFE подчертават, че видеоигрите трябва да се разглеждат като софтуер, а не като аудиовизуални продукти. Подобно е мнението, изпратено от асоциацията ADESE[26] , която счита, че видеоигрите трябва по принцип да бъдат разглеждани като компютърни програми, а не като аудиовизуални продукти.
Комисията в Решението си от 2007 отбелязва, че ЮНЕСКО признава на индустрията на видеоигрите характера на културна индустрия, както и ролята й във връзка с културното разнообразие[27] . Комисията възприема тези от аргументите, изложени от изброените по-горе трети страни и от френските органи, според които видеоигрите могат да прокарват образи, стойности, теми, които отразяват културната среда, в която са създадени, и могат да въздействат върху начините на мислене и културните асоциации на потребителите, по-специално на по-младите възрастови класове. В този контекст, при постановяване на Решението си Комисията обсъжда също и конвенцията на ЮНЕСКО относно опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване[28] .
Очевидно е, че основният предмет на видеоигрите е да предоставят интерактивно забавление, както това се подчертава от ISFE. Това обаче не пречи някои видеоигри да могат да имат и културно измерение, както в случая на някои театрални форми, където е налице и взаимодействието с публиката. Също така, фактът, че видеоигрите могат да бъдат разглеждани по-скоро като софтуер, отколкото като аудиовизуални продукти, по никакъв начин не засяга факта, че някои от тях могат да бъдат считани едновременно като произведения на културата по смисъла на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС. Оттук, в Решението си от 2007г. Комисията прави заключението, че някои видеоигри могат да представляват произведения на културата[29] . Това се признава изрично и в решението за откриване на процедурата по реда на член 108, параграф 2 от ДФЕС.
В процедурата по реда на член 108, параграф 2 от ДФЕС, открита от Комисията относно данъчните стимули в Обединеното кралство, Комисията е получила мнения от една държава членка — Франция, както и национални сдружения на разработчици на игри от Обединеното кралство, Франция, Германия, Финландия, EGDF, публични органи от Обединеното кралство, занимаващи се със стимулиране на киното, един телевизионен оператор и търговски сдружения за филмови продукции от Обединеното кралство. Всички страни, които са изразили мнения, са подчертали културното качество и значение на игрите. Според тях съществуващите пазарни стимули за производството на по-значими в културно отношение видеоигри са недостатъчни.
Доколкото в Решението си от 2007 Комисията вече е направила заключение, че някои видеоигри могат да представляват произведения на културата , при постановяване на решението от 2014г. тя не се произнася толкова подробно по въпроса за културното измерение на видеоигрите, а основно разглежда предложените критерии за подбор на значими в културно отношение видеоигри, които да се ползват от предложените данъчни стимули.
Комисията отбелязва също така, че предвиденото в член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС изключение, както всяко изключение от общото правило, посочено в член 107, параграф 1, трябва да бъде тълкувано ограничително. Така в секторите на производството на кинематографични и аудиовизуални произведения, съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите относно някои правни аспекти във връзка с кинематографичните произведения и други аудиовизуални произведения установява, че, за да може да се приложи това изключение, „всяка държава-членка трябва да следи дали съдържанието на произведенията, предмет на помощта, има културен характер, според проверими национални критерии (съгласно принципа на субсидиарност)“[30].
Оттук, на второ място, що се отнася до въпроса за съвместимостта на мярката с правилата за държавните помощи, Комисията оценява и в двете производства съвместимостта на мерките с член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС, и проверява дали мерките, предложени от Франция и Обединеното кралство служат за популяризиране на културата и дали не засягат търговските условия и конкуренцията в Съюза в степен, която противоречи на общия интерес.
По отношение на „културния елемент”, симулации на културния тест въз основа на игрите, пускани в предходни години, показват, че от 26 до 27 % от произведените в Обединеното кралство игри биха издържали културния тест. Такъв процент на успеваемост показва, че чрез критериите на теста се гарантира, че съдържанието на видеоигрите, допустими за данъчно облекчение, е наистина културно и че културният тест за видеоигрите е достатъчно ограничаващ, за да се гарантира, че помощта е насочена към видеоигри, отразяващи британската и/или европейската култура. За сравнение, в решението си от 2007 г. относно данъчния стимул за видеоигрите във Франция Комисията установява, че допустимостта на около 30 % от игрите показва, че тестът е бил с достатъчна степен на избирателност. Оттук, Комисията прави заключението, че и френските, и британските органи са изработили проверими национални критерии, позволяващи да се гарантира, че съдържанието на допустимите за данъчен кредит видеоигри е наистина културно в съответствие с член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС и с мярката за помощта се постига една реална цел за насърчаване на културата.
По отношение на „ефекта на мярката върху търговските условия и конкуренцията в Съюза”, Комисията подчертава, че намаляването на производствените разходи на предприятията в сектора чрез данъчен кредит би могло да укрепи положението им спрямо техните европейски конкуренти. В тази връзка тя е поискала да се установи дали нарушенията на конкуренцията и въздействието им върху търговския обмен са достатъчно ограничени така, че общият резултат от помощта да е положителен.
Според предоставената от Франция на Комисията информация за пазарните дялове на издателите на видеоигри, тримата големи издатели на видеоигри във Франция, а именно Ubisoft, Atari и VUGames заемат съответно 6,4 %, 3,5 % и 4,4 % от пазара на издателите на видеоигри през 2005 г., образуван от Обединеното кралство, Германия, Франция, Испания и Италия. Създадените във Франция дружества – разработващи игри (студия), за които е предназначена мярката, представляват само малък процент от оборота на тези издатели (25 % за Ubisoft, 10 % за Atari и 2 % за VUGames) и представляват незначителен дял от пазара им в горепосочените пет държави-членки.
В становищата на някои от заинтересованите страни, представени пред Комисията в процедурата по член 108, параграф 2 от ДФЕС, проведена във връзка с планираната от Обединеното кралство Великобритания мярка за държавна помощ, както и по предложената от Франция мярка, се излага мнението, че ефектът на мярката върху търговията и конкуренцията ще бъде ограничен и тя не представлява реален риск за техните национални индустрии, по конкретно германските и британските. Основните предизвикателства за държавите членки според заинтересованите страни се оказват свързани с преодоляване на конкуренцията, наложена от трети държави, които предоставят големи субсидии за игрите, по-специално Канада, а не подпомагането на бизнеса в отделни държави-членки, което може да окаже известен ефект върху конкуренцията, влияние върху решенията относно местоположението на предприятията за производство на видеоигри, пренос на инвестиции от други държави-членки към Франция и Великобритания и т.н. От друга страна, мярката би могла да стимулира производството на видеоигри в цялата Европейска общност, особено при условие че разходите за подизпълнителите са включени в допустимите разходи.
Пред Комисията в процедурата по член 108, параграф 2 от ДФЕС, проведена по предложената от Франция мярка, е изразено и мнение[31] , че данъчният кредит може да насърчи производството на видеоигри, които не отговарят на пазарното търсене и ще доведе до риск от кръстосани субсидии, позволяващи на производителите да използват получената помощ за своите „културни“ игри, за да финансират производството на чисто комерсиални игри. Независимо от това, направено е заключението, че следва да се одобри принципа на подпомагане на видеоигрите чрез държавна помощ, макар според някои заинтересовани страни[32] по-подходящо правно основание за такава подкрепа да са държавните помощи за научни изследвания, развойна дейност и иновации [33] .
Анализирайки гореизброените аргументи, Комисията и в двете си решения е изразила убеждението, че предложените мерки ще имат ограничено въздействие върху конкуренцията и върху търговията между държавите-членки, предвид по-специално малките пазарни дялове на производителите, обхванати от мярката. Комисията признава, че данъчният кредит, така както е разработен от Франция и Обединеното кралство, позволява действително публичната помощ да се насочи към игри с културно съдържание. Поради това, той изглежда най-подходящият инструмент, за да се постигне културната цел. При това Комисията подчертава, че вече е направила заключението си за съвместимостта въз основа на член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС за мерките под формата на данъчен кредит в предишни решения.[34] В допълнение, Комисията приема, че помощта няма да доведе до укрепване на пазарната мощ на предприятията бенефициенти, нито до затрудняване на конкурентите, а по-скоро ще увеличи разнообразието на предлагането на пазара. Оттук прави и заключението, че нарушенията на конкуренцията и въздействието върху търговския обмен, които ще последват от мярката са ограничени по начин, че да не противоречат на общия интерес и ще бъдат компенсирани от положителните й резултати.

V. Данъчният кредит за видеоигри съгласно законодателството на Федерална република Германия

В дебати с представители на германския парламент и представители на гейм индустрията през ноември 2016г. бе представена на обществеността схема за предоставяне на данъчно облекчение за създателите на видеоигри под формата на данъчен кредит. Законопроектът, предложен от германската асоциация на индустрията за игри (BIU) и изготвен с помощта на редица данъчни адвокати, предвижда данъчен кредит в размер на 25% от допустимите разходи за разработване на видеоигри. Ако размерът на данъка, дължим от дружеството, разработващо игри, е по-нисък от тази сума, то ще получи съответното изплащане на пари в брой от данъчните власти.
Според законопроекта[35] , изискванията за получаване на данъчното облекчение са:
1. Играта трябва да бъде публикувана в рамките на пет години от началото на разработката й.
2. В рамките на този петгодишен период дружеството – бенефициент трябва да е имало допустими разходи за разработка от общо 200 000 евро или повече.
3. Дружеството, разработващо игри, което претендира за данъчен кредит, трябва да е данъчно задължено лице в Германия, заемащо водещо място в процеса по създаване на играта.
4. Играта трябва да премине „културен тест”, чието съдържание подлежи на допълнително обсъждане и уточняване с цел осигуряване на съответствие с правото на ЕС относно държавните помощи и вътрешния пазар;
5. Предвидено е, че данъчният кредит да може да се комбинира и с други стимули за развитие на сектора с видеоигри.
Въпреки че не са предприети последващи законодателни стъпки заради изборите в Германия, които се проведоха през есента на 2017 г., по законопроекта се водят обсъждания включително, но не само с: представители на законодателната власт, на изпълнителната власт и немската гейм индустрия.

VI. Заключение

Много държави в момента създават фондове и схеми за финансово подпомагане на създателите и издателите на видеоигри, тъй като признават видеоигрите за важен икономически фактор и културен актив, в това число: Австрия, Белгия /Фландрия и Валония/, Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство Великобритания. Предоставянето на държавна помощ под формата на данъчен кредит се прилага към момента само в две държави в Европейския съюз, а именно: във Франция[36] , Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия [37] като отговор на данъчните облекчения в Канада, САЩ и Южна Корея. Германската асоциация на индустрията за игри в края на 2016г. също предложи проект на законопроект за данъчни стимули за разработване на видеоигри под формата на данъчен кредит.
Авторът на настоящата статия счита, че въвеждането на данъчно облекчение под формата на данъчен кредит или друга държавна помощ в полза на създателите и издателите на видеоигри в България ще спомогне развитието на гейм индустрията у нас, ще създаде възможност за увеличаване на инвестициите в българския пазар, ще стимулира създаването на игри, отразяващи европейските и съответните национални ценности и култура, ще доведе до създаване на нови работни места и икономически растеж, ще укрепи положението на дружествата, разработващи видеоигри на българския пазар, спрямо техните европейски и международни конкуренти.

Цитирани източници

1. Aide d’Etat n° SA.47892 (2017/N) – France Crédit d’impôt en faveur de la création de jeux vidéo – modifications et prolongation, Bruxelles, 5.5.2017, C(2017) 3146 final.
2. Commission Decision of 11 December 2007 on State Aid C 47/06 (ex N 648/05) Tax credit introduced by France for the creation of video games (notified under document number C(2007) 6070) (Text with EEA relevance), OJ L 118, 6.5.2008, p. 16–29.
3. Commission Decision of 27 March 2014 on the State aid scheme SA.36139 (13/C) (ex 13/N) which the United Kingdom is planning to implement for video games (notified under document C(2014) 1786) Text with EEA relevance, OJ L 323, 7.11.2014, p. 1–8.
4. Council Decision of 18 May 2006 on the conclusion of the Convention on the Protection and Promotion of the Diversity of Cultural Expressions.
5. European game support systems, A Work in Progress Information collected during 2015, National and Regional public funds for interactive and games, Elaborated by Creative Europe Desk Denmark Adaptation and design by Media Office Spainр.
6. Focus on Tax – KPMG’s guide to international tax competitiveness Competitive Alternatives – special report, 2016 edition.
7. Games funding guide, Creative Europe Desk Denmark, MEDIA 2016.
8. German Games Industry Presents Model Bill For Development Tax Credits, http://gameslaw.org/german-games-industry-presents-model-bill-for-development-tax credits/, последно посетен на 06.08.2018.
9. Mac Síthigh, D. “Multiplayer games: tax, copyright, consumers and the video game industries”, European Journal of Law and Technology, Vol 5, No 3, 2014
10. Nick Pettigrew, Graham Keilloh, Kelly Maguire, Paul Sheriffs and Jayesh Navin Shah, Video Games Tax Relief Evaluation Research Report for HM Revenue and Customs, March 2017.
11. Решение N461/2005 относно данъчния стимул за филмите в Обединеното кралство, 22 ноември 2006 г., Rešenie N461/2005 otnosno danǎčnija stimul za filmite v Obedinenoto kralstvo, 22 noemvri 2006 g., ОВ C/9/2007 от 13.1.2007 г.
12. Решението от 16 май 2006 г. по казус N 45/06 — Данъчният кредит за фотографска продукция, Rešenieto ot 16 maj 2006 g. po kazus N 45/06 — Danǎčnijat kredit za fotografska produkcija, ОВ С 293, 2.12.2006 г., стр. 6).
13. Решението от 22 март 2006 г. по казус N 84/04 и N 95/04 — Режими на помощи за киното и аудиовизуалните произведения, Rešenieto ot 22 mart 2006 g. po kazus N 84/04 i N 95/04 — Režimi na pomošti za kinoto i audiovizualnite proizvedenija, (ОВ С 305, 14.12.2006 г., стр. 12).
14. State aid: Commission opens investigation into a French tax credit scheme for video game creation, IP/06/1602, Brussels, 22nd November 2006.
15. State Aid: the Commission authorises French aid scheme for video game creation, IP/07/1908, Brussels, 12 December 2007.
16. State aid: Commission approves extension of French aid scheme for video game creation, European Commission – Press Release.
17. State Aid SA. 48362 (2017/N) – United Kingdom. Video games tax relief – prolongation. C(2017) 7138 final, Brussels, 23.10.2017.
18. TIGA: Research and Development. Tax incentive guide. How video game companies can get the most out of the research and development tax incentive (R&DTI). A guide to research and development tax relief for video game companies, 2016.
19. TIGA: A guide to video game tax relief. UK unleashed: How video games businesses can get the most out of games tax relief, November 2016.
20. Tax relief for the video games sector, https://www.moorestephens.co.uk/news-views/april-2017/tax-relief-for-the-video-game-sector, последно посетен на 06.08.2018.
21. UK game developers missing out on Video Games Tax Relief, 04 May 2018, Author: Leon Cliff, https://ukie.org.uk/news/2018/05/uk-game-developers-missing-out-video-games-tax-relief, последно посетен на 06.08.2018.
22. Video games tax relief (VGTR), Whitepaper.
23. Video Game Tax Relief to continue until at least 2023, https://www.mcvuk.com/development/video-game-tax-relief-to-continue-until-at-least-2023, последно посетен на 06.08.2018.
24. Video games tax credit. NESTA joins call for UK developer tax break. https://www.gamesindustry.biz/articles/video-games-tax-credit-nesta-joins-call-for-uk-developer-tax-break, последно посетен на 06.08.2018.
25. Video Games Tax Relief Scheme Extended, 8th November, 2017, https://www.myriadassociates.com/news/2017/video-games-tax-relief-scheme-extended/, последно посетен на 06.08.2018.

Автор: Адв. Христина Георгиева, Докторант

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1]Христина Радкова Георгиева, Докторант към катедра “Частноправни науки” на УНСС, Адвокат, член на Софийска адвокатска колегия, georgieva.r.hristina@gmail.com; Hristina Radkova Georgieva, PhD student at Private Law Sciences Department, UNWE, Attorney at law, Member of Sofia Bar Association, georgieva.r.hristina@gmail.com.
[2]Обичайната практика е дружеството – разработчик да получава от дружеството – издател авансови средства (аdvanced royalties), за да започне разработката на играта. С тази предварително получена сума се покриват всички разходи по създаването на играта – заплати на програмистите и дизайнерите, нужният специализиран софтуер и хардуер, консумативи и други.
[3]Уведомление на Обединеното кралство Великобритания от 25 януари 2013 г. до Комисията и мнения, предоставени от заинтересованите страни в процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, по отношение на планираната от Обединеното кралство Великобритания мярка за държавна помощ.
Виж още мнение на сдружение Interactive Entertainment (Ukie) в Обединеното кралство, представляващо гейм индустрията и интерактивните забавления.
[4]2014/764/ЕС: Решение на Комисията от 27 март 2014 година относно схема за държавна помощ SA.36139 (13/C) (ex 13/N), която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за видеоигрите.
[5]European Game Support Systems, A Work in Progress Information collected during 2015, National and Regional public funds for interactive and games, Elaborated by Creative Europe Desk Denmark Adaptation and design by Media Office Spain.
[6]Търговска организация, представляваща бизнес и търговските интереси на разработчиците на игри в Обединеното Кралство и Европа (Trade association representing the business and commercial interests of game developers in the UK and in Europe)
[7]Асоциация на производителите на мултимедийни произведения (Association des Producteurs d’ Oeuvres Multimédia).
[8]Федерална асоциация на разработчиците на видеоигри в Германия (Federal association of the video games developers in Germany).
[9]Испанска асоциация на разпространителите и издателите на развлекателен софтуер (Asociación Española de Distribuidores y Editores de Software de Entretenimiento).
[10]Асоциация на производителите на мултимедийни произведения (Association des Producteurs d’ Oeuvres Multimédia).
[11]Европейска федерация за интерактивен софтуер (Interactive Software Federation of Europe).
[12]Ubisoft е един от тримата големи издатели на видеоигри във Франция, заедно с Atari и VUGames.
[13]Допустимите за финансиране игри са дефинирани като софтуер за свободното време, предоставян на разположение на обществеността върху физически носител или по електронен път и включващ елементи на артистично и технологично творчество. Те обхващат не само видеоигрите за персонален компютър или конзола, но и игри за мобилни телефони, игри, които се играят в мрежа от един или повече играчи, образователен софтуер, образователен софтуер на основата на игри и компактдиск с информация от областта на културата, ако включва интерактивност и достатъчно творчество. Освен това, за да могат да се ползват от данъчен кредит, видеоигрите трябва да отговарят на определен брой критерии.
[14]Комисията счита, че фактът, че се ограничава ползването на данъчен кредит за така определените предприятия, предвид френските данъчни правила, е неотделим от условието за установяването като местно лице във Франция за целите на данъчното облагане за дружествата и следователно е оправдан от данъчния характер на мярката за помощ.
[15]Създадена през 2003 г. от ISFE, PEGI (Pan-European Game Information) е система за класификация на видео игри, която е създадена с цел да обедини европейските национални системи. Системата е получила одобрението на Комисията.
[16]2008/354/EC: Commission Decision of 11 December 2007 on State Aid C 47/06 (ex N 648/05) Tax credit introduced by France for the creation of video games.
[17]От тях са изключени разходите за отстраняване на програмни грешки и предварителни изпитания.
[18]Aide d’Etat n° SA.47892 (2017/N) – France Crédit d’impôt en faveur de la création de jeux vidéo – modifications et prolongation, Bruxelles, 5.5.2017, C(2017) 3146 final.
[19]Решение на Комисията от 2014 година относно схема за държавна помощ SA.36139 (13/C) (ex 13/N), която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за видеоигрите и Мнения на заинтересованите страни, изпратени до Комисията в процедурата по в член 108, параграф 2 от ДФЕС.
[20]След извършване на анализ на пазара на игрите, разпространени в Обединеното кралство между 2003 г. и 2012 г., се установява, че: Великобритания е загубила водещата си позиция, тъй като през 2012 г. по-малко от 10 % от пуснатите на пазара игри в Обединеното кралство са разработени там; а пазарът е доминиран от Северна Америка и Азия и е налице изтичане на персонал към Канада.
[21]Мярката е замислена по модела на данъчния стимул за филмите в Обединеното кралство, одобрен от Комисията през 2006 г. и удължен през 2011 г. до 31 декември 2015 г.
[22]Облекчението се получава чрез допълнително приспадане на отговарящите на условията производствени разходи от облагаемия доход, произтичащ от видео игрите. При все това не повече от 80 % от производствения бюджет могат да бъдат допълнително приспаднати. В случай че бенефициентът е понесъл загуба за отчетния период, той може да поиска възстановяване на дължимия данъчен кредит.
[23]State Aid SA. 48362 (2017/N) – United Kingdom. Video games tax relief – prolongation. C(2017) 7138 final, Brussels, 23.10.2017г.Следва да се отбележи, че решението се прилага само (а) ако Обединеното кралство Великобритания все още е държава-членка в първия ден от периода, за който схемата, предмет на уведомление, е одобрена, и (б) на предоставената индивидуална помощ, съгласно уведомлението, докато Обединеното кралство престане да бъде държава-членка.
[24]Решение на Съда от 15 юни 1993 г., Маtra/Комисията, (С-225/91, сборник, стр. I-3203, точка 41).
[25]Решение на Комисията от 25 април 2012 г. по дело SA. 33943, Prolongation du régime d’aide C 47/06 — Crédit d’impôt en faveur de la création de jeux vidéo (ОВ C 230, 1.8.2012 г., стр. 3)
[26]Испанска асоциация на разпространителите и издателите на развлекателен софтуер (Asociación Española de Distribuidores y Editores de Software de Entretenimiento)
[27]Вж. също така уебсайта на ОСИР, по-специално страниците относно индустриите с културен характер и техния принос за културата: http://portal.unesco.org/culture/en/ev.php-URL_ID=2461&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html
[28]Конвенцията, което бе приета от Общата конференция на ЮНЕСКО на 20 октомври 2005 г. и бе включена в общностното право с Решение 2006/515/ЕО на Съвета от 18 май 2006 г. относно сключването на Конвенция за опазване и насърчаване многообразието от форми на културно изразяване (ОВ L 201, 25.7.2006 г., стр. 15) (чийто текст може да бъде намерен на следната интернет страница: http://unesdoc.unesco.org/images/0014/001429/142919f.pdf).
[29]В Решението на Комисията от 2007г. е направено уточнението, че едно такова заключение по никакъв начин не нарушава класификацията или квалификацията на видеоигрите, направена съгласно националните или международни норми.
[30]СОМ(2001) 534 окончателен (ОВ C 43, 16.2.2002 г., стр. 6)
[31] Становище на ISFE до Комисията, изпратено относно процедурата по член 108, параграф 2 от ДФЕС, проведена по предложената от Франция мярка за държавна помощ, както и Решението на Комисията ог 2007г. относно държавна помощ С 47/06 (ех N 648/05) — Данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри.
[32]Становище на ISFE и на ADESE до Комисията, изпратено относно процедурата по член 108, параграф 2 от ДФЕС, проведена по предложената от Франция мярка за държавна помощ, както и Решението на Комисията ог 2007г. относно държавна помощ С 47/06 (ех N 648/05) — Данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри.
[33]В действителност, Френските органи са предвидили възможността тази мярка да бъде уведомена въз основа на общностните ограничения на държавните помощи за научни изследвания, развойна дейност и иновации, но я отхвърлят впоследствие, тъй като тази правна основа не позволява установяването на връзка между културното съдържание на допустимите видеоигри и осигуряването на известно разнообразие в предлагането на видеоигри.
[34] Решението от 16 май 2006 г. по казус N 45/06 — Данъчният кредит за фонографска продукция (ОВ С 293, 2.12.2006 г., стр. 6) и Решението от 22 март 2006 г. по казус N 84/04 и N 95/04 — Режими на помощи за киното и аудиовизуалните произведения (ОВ С 305, 14.12.2006 г., стр. 12).
[35] http://gameslaw.org/german-games-industry-presents-model-bill-for-development-tax-credits/
[36] Решение на Комисията от 11 декември 2007 година относно държавна помощ С 47/06 (ех N 648/05) — Данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри – мярката, предвидена от Франция за създаване на данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри.
[37]2014/764/ЕС: Решение на Комисията от 27 март 2014 година относно схема за държавна помощ SA.36139 (13/C) (ex 13/N), която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за видеоигрите.