- Един от често срещаните въпроси в съдебната практика по търговски дела е какво в крайна сметка е правното действие на вписването на прехвърлянето на поименни акции в книгата за акционерите.
Тук ще се спра на няколко решения, постановени от различни по степен съдилища.
В р. 488 от 2017 г. Софийски градски съд, Шесто – 18 – ти състав е уважен на основание чл. 247а от Търговския закон във връзка с чл. 181, ал. 1 ТЗ иск за заплащане на дивидент на акционер, който към момента на приемане на решение за разпределение на печалбата под формата на дивиденти не е присъствал на заседанието на общото събрание, защото в качеството си на спорен притежател на поименни акции и по-точно на временно удостоверение, не е бил вписан в книгата за акционерите. Общото събрание е било проведено през 2011 г.
Софийският апелативен съд в р. 546 от 9.3.2017 г. по т.д. 5163/2016 г. е потвърдил решението на СГС. Основният аргумент е, че през 2011 г. решенията на общото събрание на акционерите са били приемани при липса на кворум, защото притежателят на поименните акции не е бил редовно уведомяван за събранието и кворумът е бил съставян на базата на акциите, записани в книгата за акционерите на името на техния предишен собственик.
Тъй като е имало спор кой е собственикът на процесните поименни акции, от които зависи и кворумът, и мнозинството при вземане на решение от общото събрание, въз основа на предявен от приобретателя иск, ВКС по реда на чл. 290 ГПК постановява решение 133 от 14.01.2016 г. по т.д. 1834/2014 г., Второ т.о., ТК, с което признава за установено по отношение на прехвърлителя и акционерното дружество, че приобретателят е придобил 400 000 поименни акции с право на глас. Решението е влязло в сила на 14.1.2016 г.
СГС и САС придават обратна сила на съдебното решение и на основата на този извод преценяват валидността или по-скоро недействителността на решенията на общото събрание на акционерното дружество, приети през 2012 г., т.е. 4 години преди това. Основният мотив и на двете съдебни инстанции е зачитане силата на присъдено нещо на касационното решение, постановено по т.д.№1834/2014г. на ВКС, II ТО, влязло в законна сила на 14.01.2016г.
Така, позовавайки се на съдебен акт на ВКС, влязъл в законна сила четири години след провеждане на общото събрание, чието или чиито решения се атакуват, съдът приема, че процедурата за провеждане на общо събрание от акционерното дружество през 2012 е нарушена, защото в него не е участвал акционерът – приобретател на 400 000 поименни акции. Прието е, че общото събрание е проведено при липса на изискуемия от закона и устава кворум, а решенията са приети без са е налице изискуемото мнозинство по смисъла на чл. 230, ал.2 ТЗ.
Тук се оставя въпросът, има ли обратна сила съдебното решение и може ли то да доведе до пререшаване на отношенията, възникнали години преди неговото постановяване.
Смятам, че изводите на съда за изцяло неправилни, а и опасни, защото те нарушават правната сигурност на търговския оборот. Ако приемем, че решението на съда има обратна сила, трябва да подложим на пререшаване всички вътрешни и външни отношения на акционерното дружество през периода от 2007 г. (когато се е извършило спорното прехвърляне на акциите) до 2016 г.
Подобно тълкувание от съда е вредно за обществения ред, защото би довело до един по-обобщаващ и всеобхватен извод – до извода, че всички решения на съда имат обратно действие. Особено това е опасно за конститутивните решения, каквито са решенията по чл. 74 ТЗ. Смятам, че конститутивните съдебни решения имат обратно действие, само ако законът – материален или процесуален го допуска. Така напр. решението по разваляне или по унищожаване на договор има обратно действие, защото това изрично е предвидено в Закона за задълженията и договорите. За отмяната на решения на общото събрание на капиталово дружество обаче законът не придава обратна сила на съдебните решения.
В теорията няма единодушие по въпроса за действието на отмяната на решението на общото събрание. Според В. Таджер отмяната на решението на общото събрание от съда има обратно действие от момента на вземането му.[1] Обратно становище застъпва П. Джидров. Според него, ако съдът отмени решението, не се засягат създадените дотогава сделки и добросъвестно придобити права от трети лица[2], т.е. отмяната има действие за в бъдеще. Това становище се подкрепя и от В. Даскалов – влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя решение на общото събрание, няма обратно действие, а действие за в бъдеще[3]. Към него следва да причислим и М. Златарева, според която с отмяната на решението на общото събрание не се погасяват правата, възникнали от изпълнение на порочното решение спрямо третите лица, поради което тя не квалифицира иска за отмяна като правопогасяващ конститутивен иск[4]. Макар в миналото да съм поддържала първото становище, винаги ми е било трудно да обясня неговата рефлексия върху заварените правни отношения и придобитите от трети лица права. Третите лица са се доверили на вписването на атакуваното и може би неправилно решение на общото събрание (впрочем те може и да не знаят, че решението е атакувано и че е отменяемо) и са придобили своите права – напр. те са закупили новоемитираните в резултат на увеличаването на капитала акции и са станали акционери. Освен това след вземането на атакуваното и впоследствие отменено решение на общото събрание са били взети и други решения, въз основа на които са сключени сделки с трети лица, извършени са преобразувания в дружеството, променен е бил неговият членски състав и пр. Правилно В. Даскалов изтъква, че изпълнителният директор на АД или управителят на ООД нямат задължение да впишат в търговския регистър съдебното решение и да поискат заличаване на вписаните въз основа на него обстоятелства. Следователно, има влязло в сила съдебно решение за отмяна на взетото от общото събрание решение, но законът не урежда последиците от това, освен че предвижда в съдебното решение да се съдържат задължителни за общото събрание указания при приемане на решение по същия въпрос. Това означава, че трябва да се оспори вписването на отмененото вече решение и това може да стане само с установителен иск, с който ще се установи, че вписването е извършено въз основа на отменено вече решение на общото събрание. За да не се губи време този втори иск се съединява в един процес с иска за отмяна на решението. Но това е един труден и мъчителен, заобиколен път, както правилно се изтъква в теорията и се предлага de lege ferenda да се предвиди задължението на управителните органи да искат вписване на решението в търговския регистър и промяна на направените вече вписвания[5].
2.Другият спорен въпрос е въпросът за действието на вписването на прехвърлянето на поименните акции в книгата за акционерите. Съдът в постановените решения не е съобразил чл. 185, ал. 4 от Търговския закон, който е игнориран в обсъждане на правната обстановка. Според тази разпоредба в 7-дневен срок от извършване на джирото приобретателят, съответно заложният кредитор, е длъжен да уведоми дружеството и да подаде заявление за вписване на прехвърлянето, съответно залога в книгата за акционерите. Цитираната норма няма информационно или инструкционно значение, а тя е същинска императивна норма с определено правно значение и последици. Тази норма е установена в интерес на акционерното дружество и на правния оборот. Тя произтича от същността на акционерното дружество и основната му клетка – акцията. Не случайно във френското право то се нарича още „анонимно дружество”. Имената на акционерите не се вписват в търговския регистър. Прехвърлянето на акциите се извършва без съгласието и знанието на акционерното дружество. Единственият начин акционерното дружество да узнае кои са негови членове и колко акции от капитала му притежават, е книгата за акционерите, в която е необходимо да се впишат всички притежатели на поименни акции. АД определя кворума и представените на общото събрание акции само и единствено на базата на сравнение на участващите в общото събрание с вписаните в книгата за акционерите поименни акционери с право на глас. Не случайно и кворумът, и мнозинството, необходими за вземане на определено решение, се определят на базата на представените на общото събрание акции, а не на базата на всички акции. Обстоятелството че към момента на провеждане на общото събрание, на което е прието решението, предмет на отмяна, е бил вписан предишният акционер, а не приобретателят на акциите, означава, че акционерното дружество е действало съобразно правните норми на акционерното право, действало е законосъобразно и е било добросъвестно. То не е могло и не е било длъжно да проверява дали сделката по прехвърляне на акциите стария и новия собственик е била действителна или не и при спор между две лица (спор, за който АД не е било уведомено и е нямало как да узнае), то не е знаело кой е действителният собственик на акциите. Това се установява едва след като се проведе впоследствие съдебното производство, завършило с влязло в сила решение, което обаче няма обратно действие и не може да преурежда възникнали преди 4 години материални правоотношения. Преценката за действителността на решението на общото събрание се прави към момента на неговото вземане и не се ревизира след години. Смятам, че така се накърнява правната сигурност на търговския оборот. Отмяната на решението на общото събрание ще се отрази върху валидността на правните сделки и на всички действия на АД, защото волеизявленията са направени от надлежно избрания съвет на директорите, чиято отмяна впоследствие се иска. При провеждане на общото си събрание, АД не е било длъжно да проучва кой и на какво основание е собственик на съответния брой акции, които образуват изискуемия кворум, както неоснователно приема САС. Неговото задължение е само да провери, дали на общото събрание е представен достатъчен брой акции, който образува необходимия кворум, и дали присъствалият акционер е бил вписан в книгата за акционерите с поименни акции, със съответния брой акции. За да може да се легитимира като акционер, лицето, което твърди, че е такова на базата на придобитите акции, е било длъжно да се впише в книгата за акционерите, а то не го е направило.
Обвързващото действие на вписването в книгата на акционерите при провеждане на Общото събрание на акционерите, изразяващо се в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери, се потвърждава и от задължителната практика на ВКС. Така в р. №204 от 06.06.2012г. – ВКС, II ТО, по т.д.№898/2010 г. се приема, че установеното в чл. 185, ал. 2 ТЗ задължение за вписване в книгата за акционерите на извършваното чрез джиро прехвърляне на поименните акции, респ. на удостоверяващото ги временно удостоверение /предвид изричното препращане в чл. 187, ал. 2 и 3 ТЗ/, цели създаване на яснота по отношение акционерите в дружеството и притежавания от всеки от тях обем права, което е абсолютно необходимо за надлежното упражняване на тези права, от една страна, и за осъществяване дейността на дружеството, от друга страна. Съобразно нормата на чл. 179 ТЗ, указваща изчерпателно съдържанието и изискванията за водене на книгата за акционерите, по своята правна същност, същата представлява частен документ от категорията на така наречените свидетелстващи документи и като такъв тя се ползва с формална доказателствена сила, т. е. до доказване на противното книгата за акционерите установява единствено, че са вписани конкретни обстоятелства и че вписването е извършено от посоченото лице, но не и че същото е вярно. Акционерното дружество е обвързано от вписването в книгата за акционерите и е длъжно да счита за притежатели на акции от неговия капитал именно лицата, вписани в книгата, като обвързването се отнася съответно и за броя на притежаваните от тези лица акции. Обвързващото действие на вписването в книгата за акционерите при провеждане на общото събрание на акционерите се изразява в това, че до участие в събранието могат да бъдат допуснати само лицата, вписани в нея като акционери.“
В този смисъл са още р. №52 от 25.04.2013г. на ВКС, I ТО, постановено по т.д.№472/2012г.; р. № 204/06.06.2012г. по т. д. № 898/2010 г. на ВКС; р. № 220/14.02.2012г. по т. д. № 839/2010г.; р. №14/25.03.2010г., по т.д.№524/2009г. на ВКС, както и съдебната практика по отменения ГПК, а именно р № 327/14.04.2003г. по гр. д. № 2650/2002г. на ВКС, разрешенията на което са приети за правилни, и се споделят от съставите по горепосочените решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и имащи характер на задължителна практика.
- Следователно в обсъждания казус проведеното през 2012г. общо събрание на акционерите е валидно, и е проведено при спазване правилата на закона и устава, независимо, че според установеното през 2016 г. от ВКС фактическо и правно положение в него не е участвал акционер, който обаче не е бил вписан в книгата за акционерите. Валидността на едно решение на общото събрание се преценява към деня на неговото вземане, а законосъобразността на провеждането на събранието се преценява на плоскостта на представените акции от лицата, които са вписани като акционери в книгата за акционерите към съответното акционерно дружество.
- Независимо че настоящето изложение е направено на основата на конкретни решения, то засяга принципни и основополагащи въпроси – въпроси, които могат да се разглеждат и на плоскостта на другите видове капиталови дружества. Разбира се, това важи най-вече за въпроса за действието на съдебните решения, засягащи персоналния състав на дружеството или на неговите органи. Напр. при ООД този въпрос възниква когато съдът отмени решение за изключване на съдружник или на управител на дружеството. Смятам че горните разсъждения се отнасят и за тях.
Автор: Проф. Д-р Поля Голева
[1]Таджер. Цит. Съч., с, 87.
[2] Вж. Джидров, П. Коментар на Търговския закон. Том втори, 1929 г., С, с. 797.
[3] Вж. Даскалов, В. Правна закрила на миноритарните съдружници и акционери в капиталовите дружества. С. 2012, Авалон Пъблишинг, с. 104.
[4] Вж. Златарева. Цит. съч., с. 77. Но авторката не е последователна привърженица на това становище, защото по нататък на същата страница тя приема, че с отмяната на решението с заличават с обратна сила порочните последици от него и съдебното решение има обратно действие. Едновременно авторката приема, че няма да се засегнат правата, придобити от отмененото решение от трети лица, ако те са добросъвестни.
[5] Даскалов. Цит. съч., с, 105.
Подобни статии
ОТНОСНО ТЕМПОРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ВПИСВАНЕТО ПРИ ДОГОВОРА ЗА ОСОБЕН ЗАЛОГ ВЪРХУ ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ И ПРОБЛЕМЪТ С НЕГОВОТО ЗАЛИЧАВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
Някои критични бележки по иска за обявяване недействителността на ипотека по чл. 646, ал. 2 от Търговския закон в производството по несъстоятелност
Действие на отмяната на индивидуален административен акт във времето и по отношение на субектите – при осъществен съдебен контрол за законосъобразност на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР
ФОРМАТА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 293, АЛ. 3 ОТ ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН
За приложението на чл. 301 от Търговския закон по отношение на арбитражното споразумение
