ВИРТУАЛНАТА ВАЛУТА БИТКОЙН КАТО УСЛУГА НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

I. Въведение

Поради редица преимущества, като мигновени транзакции, презгранично прехвърляне на собствеността и по-ниска такса, все повече потребители, търговци, борси, доставчици, производители и други лица, включват в своите правоотношения участието на виртуалната валута биткойн. Наред с положителните й качества, тази „валута“ носи в себе си редица рискове, като операционен, кредитен, ликвиден и най-вече правен. Целта на настоящия преглед е да разгледа възможността дали биткойн може да се определи като услуга на информационното общество, и от там дали са приложими правилата за електронната търговия към участниците, които се докосват до него. С цел по-голяма изчерпателност на въпроса се разглеждат българското и европейското законодателство и съдебна практика.

Биткойн е отворена децентрализирана виртуална цифрова крипто валута с публична счетоводна книга на транзакциите, нарeчeна Блокчейн [1]. Тя се основава на P2P разпределена мрежова архитектура и има следните характеристики: децентрализираност – не се емитира от централна банка или публичен орган; анонимност – всяка валутна единица и потребител са криптирани с уникална идентичност, като не се разкрива никаква лична информация за участващи страни в сделките; и гаранция за амортизация – ограничения за максималния брой биткойн, които могат да бъдат „добивани“, като по този начин се избягва инфлацията и стабилизиране на пазарните биткойни [2]. Бикойнът се определя, и като виртуална валута – “цифрово представяне на стойност, която не се емитира от централна банка или публичен орган, не е непременно свързана с фиатна валута, но се приема от физически или юридически лица като начин на плащане и може да се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път“[3]. В биткойн мрежата се отчитат специфични категории участници, като: 1) изобретател, който развива техническата част на мрежата и създава виртуална валута, за биткойн се счита, че е анонимен програмист с псевдоним Накамото Сатоши [4]; 2) миньори – лицата, които доброволно предоставят изчислителната мощ на компютрите си, за да се валидира набор от сделки (наричани „блокове“) [5]; 3) потребители – лицата, които избират използването на биткойн, като закупуване на виртуални или реални стоки и услуги, за плащания или изпращане на парични преводи, за инвестиционни цели, дарения и др.; 4) доставчици на цифров портфейл – лица, които предлагат електронен портфейл за потребителите на биткойн [6]; 5) борси – предлагат търговски услуги на потребителите, като обменни курсове, чрез които се обменя виртуална валута спрямо основните валути или срещу друга виртуална валута; 6) платформи за търговия, които имат функция на пазари, събират купувачи и продавачи на виртуални валути в една платформа, на която те взаимодействат помежду си; 7) други участници, като търговци, платежни посредници, разработчиците на софтуер, производители на компютърен хардуер и производителите на банкомати [7].

II. Виртуалната валута биткойн като услуга на информационното общество

Обща правна рамка за електронната търговия на европейско ниво се съдържа в Директива 2000/31/ЕО за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), Директива 98/48/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34/EО относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила, Директива 97/7/ЕО за продажба от разстояние и др. На национално ниво са Закон за електронната търговия (ЗЕТ), Закон за електронния документ и електронния подпис, Търговския закон, Закон за задълженията и договорите, Закон за защита на потребителите и др.

Електронната търговия включва предоставяне на услуги на информационното общество (чл.1, ал.2 от ЗЕТ). Услуги на информационното общество са дефинирани, като „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“ (чл.1, ал.3 от ЗЕТ; чл.1, т.2 от Директива 98/34/ ЕО, изменена с Директива 98/48/ЕО). Съгласно посоченото разграничаваме четири характеристики [8]:

възмезден характер;
предоставят се от разстояние;
предоставят се по електронен път;
след изрично изявление от страна на получателя на услугата.

Характеристика „възмездност“ и биткойн

Една от характеристиките за определяне на услуги на информационното общество е възмездност. Във връзка с нея българската съдебна практика допълва, че услугите „включват и такива услуги, за потреблението, на които не е необходимо заплащането на определена цена”[9], както и „възмездността не е задължително изискване, ….. същите могат да бъдат и безвъзмездни, което обстоятелство не отнема характерът им на услуги, предоставяни на информационното общество, а на лицето, което ги предоставя – техен доставчик“[10]. В подкрепа на това, от гледна точка на европейското законодателство, Съдът на Европейския съюз (СЕС) по отношение на задължителността на възнаграждение от получателя отчита, че „..подобно условие е изрично изключено от съображение 18 от Директива 2000/31, в светлината на което трябва да се тълкува чл.2, б.а) от Директива 2000/31 и което уточнява, че доколкото представляват икономическа дейност, услугите на информационното общество обхващат и услуги, „които не се заплащат от техните получатели, като тези, които предлагат онлайн информация или търговски съобщения“. Това тълкуване съответства и на понятието за услуги по смисъла на чл.57 ДФЕС, който също не изисква услугата да е заплатена от получателите ѝ“[11].

Видно от горепосоченото, може да достигнем дo заключението, че възмездният характер при услугите на информационното общество не е определящ и задължителен критерии, а приложното поле от възмездността е насочено по скоро към извършване на икономическа (стопанска) дейност. А една услуга е със стопанска дейност, когато резултатите са предназначени за размяна на пазара с цел извличане на печалба [12].

Биткойн, разглеждан като P2P мрежа, не може да се определи, като услуга, която се предоставя срещу възнаграждение. Посоченото твърдение се основава на първо място, от факта, че самата мрежа не се осигурява от лице срещу заплащане, защото всички участници в нея са равнопоставени и са едновременно „снабдители“ и „потребители“ на ресурси. На второ място самата мрежа е децентрализирана, липсва централен сървър и единствено свързаните равноправни устройства – сървъри, съставляват мрежата в даден момент от времето [13]. На трето място, определящо е и характерът на мрежата, който е обществено достъпен, т.е. до всеки, който желае да се включи в нея, независимо от времето, мястото или лицето.

При биткойн, разглеждан през призмата на различните категории участници, следва твърдението, че възмездността е фактор, който се включва в техните взаимоотношения. Например, като награда за работата им, миньорите обикновено получават определен брой единици биткойн, които могат да обменят в друга валута, потребителите ползват биткойн за закупуване на виртуални или реални стоки и услуги, борсите за биткойн работят за процент и др.

Въпреки, че не всички отношения свързани с биткойн са с елемент възмездност, уповавайки се на гореспосоченото, считам че този критерий се покрива по отношение на лицата, които се занимават с тази валута [14].

Характеристика „от разстояние“ и биткойн

Предоставяне на услуги от разстояние се определят, като предоставяне на услуги, при които страните не се намират едновременно на едно и също място (параграф 1, т.1 от ДР на ЗЕТ; чл.1, параграф 2 от Директива 98/34). Терминът, който се използва в посоченото определение е „страни“, като възможни страни по отношение на електронната търговия, следва да се разбират доставчик на услугата и нейния получател. По отношение на момента, в който страните трябва да не се намират на едно и също място, могат да се откроят две хипотези – по време на предоставяне на услугата или по време на отправяне на заявката за нейното предоставяне. Възприема се позицията, че страните не трябва да се намират на едно и също място през времето на предоставяне на услугата [15]. Това изискване обаче се критикува в литературата, защото е възможно страните да присъстват и да извършват услуга по електронен път. Предлага се този критерий да се тълкува, като се вземе предвид възможността страните да сключват договора лице в лице [16]. Следва да се отбележи, че съществуват и услуги, които изрично са изключени от приложното поле на предоставени „от разстояние“. Това са услуги, които са предоставяни във физическото присъствие на доставчика и получателя, дори ако предполагат използването на електронни средства. Изброени са: медицински прегледи или лечение в лекарска операционна, при използване на електронно оборудване, когато пациентът присъства физически; консултиране с електронен каталог в магазин, когато клиентът е на мястото; резервации на самолетни билети в туристическа агенция във физическото присъствие на клиента чрез средствата на компютърна мрежа и електронни игри, предоставени на разположение във видеозала, когато клиентът присъства физически [17].

Видно от горепосоченото, биткойн не попада в изключенията от приложното поле на предоставени „от разстояние“. Той се определя като децентрализирана цифрова крипто валута, в която децентрализираността е фактор, при който самите участници не се намират на едно и също място.

Интерес представлява в случая дали участниците в биткойн мрежата могат да се явят страни, съгласно посоченото по-горе определение, а именно доставчик на услуга на информационното общество или неин получател. Тези две понятия са легално определени, като доставчик е физическо или юридическо лице (ФЛ/ЮЛ), което предоставя услуги на информационното общество (чл.3, ал.1 от ЗЕТ; чл.2, буква „б“ от Директива 2000/31/ЕО), а получател на услуги е ФЛ или ЮЛ, което ползва услуги на информационното общество с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея (чл.3, ал.2 от ЗЕТ; чл.2, буква „г“ от Директива 2000/31/ЕО).

а) По отношение на доставчик

Биткойн мрежата не може да се определи като доставчик на информационни услуги, защото въпреки че тя представлява една платформа за дигитални плащания, не отговаря на критериите за определяне на доставчик. При нея нямаме установено лице (ФЛ или ЮЛ), което да притежава, ръководи и предоставя самата мрежа. Тя е създадена от анонимен програмист и се основава на P2P мрежова архитектура, където само свързаните сървъри съставляват мрежата. В подкрепа на посоченото, чл.2 от Директива 2000/31/ЕО определя, че самото наличие и използване на технически средства и технологии, необходими за предоставянето на услугата, само по себе си не представлява установяване на доставчика.

Доставчик на услуги на информационното общество може да предположим, че има сред различните категории биткойн участници. Например лицата, които предлагат биткойн портфейл, биткойн борсите, платформите за търговия на виртуална валута, миньорите. Тези лица определено са ФЛ или ЮЛ, които предоставят определена услуга на други лица. Интересно виждане е представено от Ibrahim M. Tayel, които споделя, че приложимостта на „доставчик на информационни услуги“ трябва да се решава за всеки конкретен случай. Той добавя, че услугите, свързани с биткойн са проектирани в съответствие с нивото на биткойн клиентите. Посочва три вида клиенти, първият е пълен клиент, който сам обработва собствения си протокол, управлява собствения си портфейл и проверява собствените си сделки, без да разчита на услуги от трети страни; вторият е лек клиент, който разчита за някои услуги на трети страни; и третият е уеб-клиент, който разчита единствено на услуги от трети страни [18].

Вземайки предвид възможността участниците в биткойн мрежата да бъдат доставчици на услуги на информационното общество, то следва за тях да е приложимо изискването да спазват всички заложени законови задължения, например да са ясно обозначени, с конкретни индивидуализиращи данни, данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него и редица други (чл.4, ал.1 от ЗЕТ; чл.5 от Директива 2000/31/ЕО). Това е гаранция за получателите на тези услуги, че срещу тях стои реален икономически субект, към който при липса на изпълнение или при лошо изпълнение на престацията могат да се отправят претенции [19]. Във връзка с използването на биткойн обаче съществуват редица проблеми за изпълнение на всички законови изисквания. Например до колко е възможна приложимостта им, в сложността на биткойн сделките, след като в същността си тази виртуална валута е с характеристика анонимност, а заради спецификата в технологията си, сделките са необратими. Друг проблем е например според чл.4, ал.2 от ЗЕТ, когато при предоставянето на услуги на информационното общество се посочват цени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин. Доставчикът на услуги е длъжен да указва дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена. И тук възниква въпросът: как следва да се определят цените на биткойн, при условие, че те са с висока летливост и неопределими [20], в кой момент се посочва тази крайна цена и други?

Видно от горепосоченото, въпреки че е възможно участниците в биткойн мрежата да отговарят на определението за доставчици на услуги на информационното общество, то дори и при желание от тяхна страна да изпълнят всички законови изисквания и задължения, би било мисия невъзможна.

б) По отношение на получател

Освен посоченото по-горе определение за получател, в съображение 20 от Директива 2000/31/ЕО, се добавя, че „получател на услуга“ обхваща всички видове ползване на услуги на информационното общество, както от лица, които предоставят информация по отворени мрежи като Интернет, така и от лица, които търсят информация в Интернет за лични и професионални цели. Освен това под понятието получател следва да се разбира и по тясното понятие потребител [21]. Видно от посоченото приложното поле е значително разширено.

Биткойн мрежата не може да се определи като получател на информационни услуги, защото нямаме конкретно лице, което да я ползва, с професионална или друга цел, включително за нуждите на търсене на информация или предоставяне на достъп до нея.

Получател по отношение на биткойн, може да имаме в различните категории участници, като например миньори, които са ФЛ или ЮЛ, които я ползват с цел добиване на биткойн, потребителите, които ползват биткойн с цел, например изпращане на парични преводи, за инвестиционни цели и др.

Интересна хипотеза е възможността едно лице да е и доставчик, и получател на информационни услуги, съдебната практика отчита „че това, че едно лице е доставчик на своите услуги, не изключва възможността да бъде потребител на услуги, предоставяни от друго лице, което от своя страна също се явява доставчик на услуги“ [22]. Именно този двойствен характер е залегнал в някои от участниците в биткойн мрежата, като например миньорите, те предоставят, но и получават услуги.

Третата характеристика по електронен път и биткойн

Предоставяне на услуги чрез електронни средства е предоставянето на услуги, при които всяка от страните използва устройства за електронна обработка, включително цифрово компресиране и съхраняване на информацията, като услугата изцяло се осъществява чрез използване на проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни средства (параграф 1, т.2 от ДР на ЗЕТ; чл.1, параграф 2 от Директива 98/34). Изрично са изключени от приложното поле на предоставени „чрез електронни средства“, следните услуги: услуги, които имат материално съдържание, дори ако са предоставени чрез електронни устройства, като автомати за теглене на пари или получаване на билети; достъп до пътни мрежи, паркинги за автомобили и други, за чиято употреба се плаща, дори ако има електронни устройства на входа/изхода, контролиращи достъпа и/или осигуряващи коректното извършване на плащането, офлайн услуги: разпространение на CD-ром или софтуер на дискети, услуги, които не са предоставени чрез системи за електронно обработване/инвентаризация [23].

Биткойн не попада в изключенията от приложното поле на предоставени „чрез електронни средства“ и считам, че отговаря на посочената характеристиката, защото не само се прехвърля, съхранява или търгува по електронен път, но не може да съществува в различна среда от виртуалната.

Характеристика „по изрично изявление на получателя на услугата“ и биткойн

И последната характеристика „по изрично изявление на получателя на услугата“ означава, че услугата се осигурява при изрично заявяване на желание за ползване от страна на получателя (параграф 1, т.3 от ДР от ЗЕТ; чл.1, параграф 2 от Директива 98/34). Услуги, които не се предоставят „по индивидуално искане на получателя на услугите“ са услуги, предоставяни чрез предаване на данни без да е налице индивидуална молба за едновременно приемане от неограничен брой отделни получатели (предаване от една до много точки)[24]. Съгласно съобръжение 34 от Директива 2000/31/ЕО потвърждаването на получаването от доставчика на услуги може да бъде под формата на онлайн доставка на платената услуга.

В биткойн мрежата включването е доброволно с инсталиране на специален софтуер от потребителя. Самото взаимодействие с нея става с помощта на биткойн портфейл. Може да се предположи, че инсталирането на портфейла представлява вид искане за услугата [25] или че предоставянето на услуги от биткойн борсите за разплащане е онлайн доставка на платената услуга. Чрез анализиране на връзката между потребителите и биткойн мрежата, S. Scherback дава заключение, че биткойн мрежата е платформа мулти-точка-до-точка, която не попада в обхвата за услуги на информационното общество. Обосновава се, че правното наличие или липсата на индивидуална заявка в рамките на предоставянето на определена услуга, зависи от това дали услугата се предоставя на потребителите чрез малко по-защитен от точка до точка канал, или се предава на обществеността чрез общодостъпна от точка до точка мулти-връзка. В случая, биткойн няма канал за предаване на услугата от точка до точка, тъй като потребителят получава услугата от биткойн мрежата, подкрепена от общността на биткойн миньори. От друга гледна точка, предаване от една до много точки също не се извършва в схемата биткойн, тъй като услугата не е централизирана. Може да се твърди, че биткойн като услуга се предава чрез един вид платформа мулти-точка-до-точка, чиято концепция не попада в Директива 2000/31/ЕО [26].

Видно от горепосоченото трудно би се определило, че четвъртата характеристика отговаря за биткойн мрежата, по скоро тя би се отнесла за участиците в нея.

III. Заключение

Предоставянето на услуги на информационното общество са с широк обхват. Включват се както продажба на стоки, така и различни по своя характер услуги, които се реализират изцяло в рамките на виртуалната среда. Те са неизменима част и в понятието електронна търговия. Виртуалната валута биткойн все повече се разраства и се използва не само на национално, европейско, но и на световно ниво. В светлината на гореизложения преглед, могат да се обобщят следните изводи за нея и услугите на информационното общество:

Биткойн мрежата не може да се определи като услуга на информационното общество, не е доставчик или получател на такава услуга.
По отношение на участниците в нея, според това какви услуги предоставят, е възможно да попаднат в обхвата на „предоставяне на услуга на информационното общество“. Те могат да са както доставчици, така и получатели на такава услуга, възможно е да включват и двете понятия в един участник едновременно. Поради своята специфичност обаче понякога не могат да осъществят всички законови изисквания в областта на електронната търговия, което би довело до санкционни последици за тях.
И видно от всичко гореизложено, приложното поле на българското и европейското законодателство е по-скоро ограничено за тази нова технология, нужно е de lege ferenda да се помисли за разширяване на обхвата в областта на електронната търговия и включване на нови понятия, като виртуална валута.

Автор: Анелия Цветанова-Минчева

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Публичната счетоводна книга на транзакциите Блокчейн (вж. https://blockchain.info/ ) е видима за всички компютри в Интернет мрежата, но не разкрива никаква лична информация за участващи страни в сделките.

[2] Зайцева А. Г., Правовой статус системы «Биткойн» и проблемы регулирования в России, European science, 2016, № 8 (18), p.35.

[3] чл.3, т.18 от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на Директива 2009/101/ЕО, 05.07.2016.

[4] Nakamoto, S. Bitcoin: A Peer-to-Peer Electronic Cash System, 2009, вж. https://bitcoin.org/bitcoin.pdf

[5] За да е легитимен, всеки блок трябва да съдържа доказателство за извършената работа, което подлежи на проверка от другите участници, които на свой ред получат нов блок за изчисление. Процесът на придобиване чрез изчисления се нарича „добиване“ или „копаене“.

[6] Биткойн портфейлът е съвкупност от множество биткойн адреси, в които може да се съхраняват различни баланси от биткойни. Те са софтуерни програми, които дават възможност за лесно управление на биткойни, без да е необходимо техническо познаване на биткойн протокола.

[7] Повече за субектите на виртуалната валута, вж. Virtual currency schemes – a further analysis, European Central Bank, 2015, 7-8.

[8] Някои автори добавят и пета характеристика: поне едната страна по правоотношението да е търговец. Вж. Йосифова, Т. Общата правна рамка на електронната търговия в Европейската общност (Директива 2000/31/ЕО) и разрешенията в българския Закон за електронната търговия, сп. Юридически свят, 2007, №2, с. 32.

[9] Решение №2060 от 26.03.2015г. на АдмС – София по адм. д. № 9256/2014г.

[10] Решение №5963 от 20.07.2016г. на СРС по а. н. д. № 4792/2016г.

[11] Решение Sotiris Papasavvas срещу O Fileleftheros Dimosia Etaireia Ltd,Takis Kounnafi, Giorgos Sertis, C‑291/13, ECLI:EU:C:2014:2209, т. 28 и т.29, както и вж. Решение Bond van Adverteerders и др., C-352/85, EU:C:1988:196, т.16.

[12] Решение № 540 от 30.06.2015 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-227/2015 г.

[13] Schollmeier, R. A Definition of Peer-to-Peer Networking for the Classification of Peer-to-Peer Architectures and Applications, Proceedings of the First International Conference on Peer-to-Peer Computing, IEEE, 2002.

[14] Обратно становище, вж. Shcherbak S. How should bitcoin be regulated? European Journal of Legal Studies, vol.7, No. I, p.68.

[15] Кискинов, Н. Новата правна рамка на електронната търговия в България – 2, сп. Пазар и право, 2006, № 10, 36 – 37.

[16] Йосифова, Т., Цит.съч., с. 31.

[17] Приложение V „Индикативен списък на услуги, които не са предмет на чл.1, т.2, втора алинея” от Директива 98/48/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 20 юли 1998 година за изменение на Директива 98/34/EО относно определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и правила.

[18] Tayel, Ibrahim M. Can bitcoin self – regulatory legal tender? A comparative analysis of United States, European Union and Islamic legal systems. Central European University, 2015, p.76.

[19] Решение № 2060 от 26.03.2015 г. на АдмС – София по адм. д. № 9256/2014 г.

[20] Yermack, D. Is Bitcoin a Real Currency? An Economic Appraisal (April 1, 2014). Available at SSRN: https://ssrn.com/abstract=2361599 or http://dx.doi.org/10.2139/ssrn.2361599 .

[21] Решение от 8.08.2013 г. на СРС по адм. д. № 17847/2012 г., Решение от 27.05.2013 г. на СРС по адм. д. № 6026/2013 г.

[22] Решение от 1.04.2011 г. на СРС по а. н. д. № 13076/2011 г.

[23] Вж. Приложение V от Директива 98/48/EО.

[24] Вж. Пак там.

[25] Shcherbak S. Op. cit. p.68

[26] Ibid., p.68