I. НЯКОИ ПРОБЛЕМИ В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПРИ БРОЕНЕ НА МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ СРОКОВЕ
Правна регламентация на броенето на срoкове се съдържа в разпоредбата на чл. 72 ЗЗД, респ. – в чл. 60 ГПК. Съгласно чл. 72 ЗЗД срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица[1]. В практиката на ВКС се приема, че срокът, който се брои по години, изтича в съответния ден на последната година (вж. напр. Р. по гр. д. № 432/97 г. на Ṿ г. о. на ВКС). Това разрешение е изрично възприето в чл. 60, ал. 2 от ГПК от 2007 г. и според правилата за прилагане по аналогия на нормативните актове (чл. 46, ал. 2 ЗНА), следва да се приложи и за броенето на сроковете в материалния закон.
Обратното становище относно допустимостта да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК към процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество в хипотезата на чл. 194 от ТЗ, се застъпва обаче в Р. № 139 от 08.07.2010 г. по т. д. № 964/2009 г., II т. о., T. К., на ВКС. Там се приема, че разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК не може да се прилага по аналогия при преценката за спазване на срока по чл. 194, ал. 3 от ТЗ за упражняване на правота на предимство на акционерите по чл. 194, ал. 1 от ТЗ за придобиване на нови акции в процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество. Според състава на ВКС, ТЗ не съдържа специални норми, които да въвеждат фикция за спазване на срока или да препращат към аналогични норми на други закони, установяващи правна възможност за неговото фингиране. Подобна възможност е уредена в чл. 62, ал. 2, изр. първо от ГПК от 2007 г. (по подобие на чл. 34, ал. 2 от отменения ГПК от 1952 г.), според който срокът за извършване на действие или за представяне на нещо в съда не се смята за пропуснат, когато молбата е изпратена по пощата преди изтичането му.
Съдът обаче приема, че тази разпоредба е неприложима при преценката за спазване на преклузивния срок по чл. 194, ал. 3 във вр. с ал.1 от ТЗ, поради отсъствие на изрична препращаща норма в ТЗ, а и не може да бъде обосновано и с аналогия на закона, тъй като не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Според състава на ΙΙ т. о., ТК на ВКС, разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ГПК се съдържа в процесуален закон и е предназначена да регулира процесуални правоотношения между съда и страните, възникнали в гражданския процес. Предвид характера и съдържанието на тези правоотношения, тя не може да бъде отнесена по аналогия към материални правоотношения между равнопоставени субекти на търговското право (каквото качество имат акционерите и акционерното дружество в процедурата по чл. 194 във вр. с чл. 192 от ТЗ). Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложимостта на установената в чл. 62, ал. 2 от ГПК правна фикция към надлежното упражняване на правото на предимство на акционерите по чл. 194, ал. 1 от ТЗ. Според съда срокът по чл. 194, ал. 3 от ТЗ, в рамките на който е възможно валидното изявяване на воля за придобиване на акции, следва да бъде преценяван единствено от гледна точка на решението на общото събрание за определянето му и обявената в търговския регистър покана – от една страна, и на момента, в който тази воля е достигнала до акционерното дружество – от друга. Независимо от начина и времето на отправяне, волеизявлението трябва да достигне до дружеството преди крайния момент на срока а не и при условията на чл. 62, ал. 1 ГПК.
Струва ми се, че възприетото от състава на ΙΙ т. о., ТК на ВКС разбиране следва да бъде оспорено, най-малкото защото съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 72, ал 4 ЗЗД, изрично предвиждаща фикцията, че писмени изявления и съобщения от каквото и да било естество се считат извършени в срока, ако са предадени по пощата до изтичане на 24-я час от срока. Тя е пряко приложима към материалноправните отношения, каквито са тези между акционерите и АД по повод процедурата по чл. 194 ТЗ. Поради което няма нужда да се изследва нито наличието на препращаща разпоредба, нито приложимостта на аналогията по чл. 46 ал. 2 ЗНА. Освен това разпоредбите относно броенето на сроковете са императивни, т. к. са предназначени да бранят обществения интерес – не само този на страните по договора, но и на третите лица, които имат интерес във връзка с това съглашение. Независимо от това, в цитираното решение не се споменава решение на Общото събрание, с което акционерите да са дерогирали правилото на чл. 72, ал. 4 ЗЗД.
II.ПОСЛЕДИЦИ ОТ НАСТЪПВАНЕТО НА СРОКА. ОТГРАНИЧЕНИЕ НА СРОЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ОТ ЗАДЪЛЖЕНИЯТА БЕЗ СРОК ПО ЧЛ. 69, АЛ. 1 ЗЗД.
С настъпване на отлагателния, наричан още начален срок, в зависимост от това дали той обуславя възникването или изискуемостта на задължението, то или възниква или става изискуемо. В чл. 128 ЗЗД (отм.) е било посочено, че изискуемостта настъпва по право и веднага с изтичането на срока и длъжникът изпада в забава, без да е нужна особена покана за изпълнение (правилото dies interpellat pro homine). Що се отнася до настъпването на т. нар. краен срок, то неговото действие е прекратително. Със самото му изтичане, сделката, респективно задължението престава по право да проявява последиците, към които е била насочена.
- ОСОБЕНОСТИ НА ПРАВИЛОТО НА ЧЛ. 84, АЛ. 1 ЗЗД
Специфична хипотеза на изпадане в забава е уредена в чл. 84, ал.1 ЗЗД, според който, ако денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал.1, изр. първо ЗЗД. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата – чл. 84, ал.1, изр. второ ЗЗД. От тази законова разпоредба се налага изводът, че тя е приложима само при онези срочни задължения, при които падежът е определен или определяем, но не и при задълженията без срок, нито при задълженията, чието изпълнение е предоставено на волята на длъжника.
Как следва да се разбира това законово правило? Дали че наследниците на починалия длъжник следва да бъдат поканени да изпълнят, за да настъпи изискуемостта на вземането на кредитора по отношение на тях (т. е. дали се касае до специфична хипотеза на трансформация на срочно задължение в безсрочно или правилото не касае изискуемостта на задължението (респ. на вземането), а е относимо само до възможността да бъде поставен длъжникът (в случая неговите наследници) в забава?
Наистина, съобразно естеството на поетите облигационни задължения или предметното съдържание на постигнатите между страните уговорки, изискуемостта на задължението и длъжниковата забава може да настъпват едновременно (по-скоро – с един ден разлика, т. к. съгласно чл. 84 ал. 1 изр. първо ЗЗД денят на забавата следва този на определения падеж (на изискуемостта), каквато е хипотезата на всички задължения, чиято изискуемост е поставена в зависимост от настъпването на определен срок.
Правните последици на изискуемостта не следва да се смесват обаче с тези на длъжниковата забава. В приложното поле на цитираното правило попадат случаите, в които изискуемостта е настъпила в отнапред определен момент – срок, който е изтекъл след смъртта на длъжника, като кредиторът е могъл да иска изпълнение от този момент. При смърт на длъжника и преминаването на това имуществено задължение по силата на наследственото правоприемство, изискуемостта му не се преустановява, а наследниците, които са приели овакантеното наследство, следва да изпълняват това облигационно задължение, като не могат да се позовават на обстоятелството, че то не е изискуемо, и от тях не може да се търси изпълнение, т. к. не са били поставени в забава от кредитора – аргумент от чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД или че не са били поканени.
Съгласно чл. 48, изр. второ ЗН приемането на наследството произвежда действие от откриването му, т.е. от смъртта на наследодателя (аргумент от чл. 1 ЗН), поради което наследникът като универсален правоприемник отговаря за преминалите върху него задължения на своя наследодател. Затова не е необходима покана за настъпване на изискуемостта на тези задължения, а само за поставянето му в забава и то в случай, че уговореният срок е изтекъл след смъртта на длъжника. Като покана по смисъла на чл.84, ал.1, изр. второ ЗЗД ще се счита и исковата молба до наследниците, респ. тя би могло да се заяви в съдебно заседание, както и през времето на спиране на висящия процес, в хода на който е настъпила смъртта на длъжника (чл.229, ал.1, т.2 ГПК).
- ЗАДЪЛЖЕНИЯ БЕЗ СРОК ПО ЧЛ. 69, АЛ. 1 ЗЗД
Възможно е обаче страните да не са уговорили срок за изпълнение или поради настъпване на последващ юридически факт задължението да се е превърнало от срочно в безсрочно[2] или самото задължение да произтича от извъндоговорен юридически факт, в който случай задължението възниква като такова без срок, доколкото в закона липса правило, което да сочи кога следва да бъде изпълнено. Следователно, ако по силата на специална норма срокът не може да бъде определен по друг начин, ще се прилага субсидиарното правило на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно което кредиторът може да иска изпълнение на задължението „веднага“.
Пример за задължение, което възниква без срок, е това за връщане на даденото без основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД. То, както и всички основани на извъндоговорен източник на облигационно правоотношение задължения, не възникват в резултат на съгласуване на волята на правните субекти. Поради естеството им, не е възможно задълженията, съдържание на такива правоотношения, да имат определен ден за изпълнение. В тази връзка се поставя въпросът за забавата и за началото на давностния срок при тях. При срочните задължения, длъжникът изпада в забава от деня, следващ срока, посочен като падеж. А давността, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т. е. от настъпване на отлагателния срок, обуславящ възможността да се иска изпълнение на едно вече възникнало задължение.
Не такова обаче е положението при задълженията без срок. Възниква въпросът трябва ли при безсрочни облигационни задължения (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и/или при такива по търговска продажба (чл. 319 ТЗ) кредиторът да отправи покана, за да стане задължението изискуемо? Какво означава, че тези задължения следва да се изпълнят „веднага”?
Съществуват две виждания по този въпрос, като според едното падежът на безсрочните задължения съвпада със (или следва по време) изпратена от кредитора и получена от длъжника покана за изпълнение, в която се съдържа достатъчен според обстоятелствата срок за изпълнение[3]. Според другото виждане, за да настъпи падежът при задълженията без срок, не е нужно получаване на покана като задължителна предпоставка за настъпване на времето на изпълнението, т. к. падежът следва да се определи съгласно добросъвестността. Макар получаването на покана да е препоръчително, кредиторът може да поиска изпълнение във всяко подходящо време[4].
Самият факт, че привържениците на това разбиране приемат, че кредиторът може да поиска изпълнение във всяко подходящо време, вече поставя въпроса как може да бъде поискано изпълнението, без да се отправи покана?
Считам, че поканата е нужна при задълженията без срок, за да бъде определен падежът на дълга и да бъде поставен длъжникът в забава, както и за да придобие притезателното право годност да бъде принудително поискано (да стане не просто изискуемо – т.е. абстрактно годно да бъде поискано, но и да бъде в действителност поискано). Придобиването на годност за принудително осъществяване на вземането е следствие на правопораждащ фактическия състав, включващ: 1. изискуемост на вземането, 2. упражняване на претенцията и 3. нарушеност на вземането, т. е. неизпълнение на задължението. Касае се за състояние, в което доброволното изпълнение вече е поискано, претенцията като правомощие вече е упражнена, независимо дали директно – чрез покана или по силата на фикцията dies interpellat pro homine и то не е удовлетворено, респ. правото е нарушено. По причина, че при задълженията без срок фикцията относно срока не действа, за да бъде годно за принудително изпълнение противостоящото му право, т.е. за да е в състояние на притезание, претенцията следва да е упражнена. А при задълженията без срок това няма как да стане без покана.
Поканата е нужна при задълженията без срок и за да бъде поставен длъжникът в забава. Това е така, защото при тях разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД е неприложима – няма договор, поради което не може да има и уговорен срок, в който даденото да бъде върнато и с изтичането на който длъжникът да изпадне в забава.
Изискуемостта и забавата не са еднозначни понятия, като забавата е обусловена от настъпването на изискуемост на задължението, но изискуемостта е достатъчна сама по себе си за поставяне на длъжника в забава само в определени случаи – чл. 84, ал. 1, изр. 1 и 2 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Има разлика между задължения, които са изискуеми и такива, чието изпълнение е забавено. Всяко безсрочно задължение е изискуемо веднага – чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Не всяко изискуемо задължение обаче е със забавено изпълнение. Безсрочните задължения са забавени едва от момента на поканата, отправена от кредитора и достигнала до знанието на длъжника – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. (А по-скоро на другия ден, след изтичане на подходящия срок за изпълнение, даден с поканата.).
Поканата по смисъл на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД следва да е за заплащане на конкретно посочено в нея обезщетение за забава и да е изрична[5]. За да постави длъжника в забава, поканата следва да се отнася за вземане, което вече е възникнало. По тази причина правилно в практиката се приема, че исковата молба, с която се претендира обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за минал период от време, не може да съставлява покана по смисъла на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД и да породи акцесорно задължение[6] за обезщетение за забава за ново бъдещо главно задължение, което касае следващ период. Кредиторът може да кани длъжника да му заплаща само вече възникнало парично задължение за обезщетение по чл. 59 от ЗЗД. Длъжникът не би могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече съществуващото, още и друго – невъзникнало и несъществуващо към датата на поканата главно задължение за обезщетение, което би възникнало, ако напр. длъжникът – несобственик продължи да ползва без основание чуждия имот на кредитора и което би предстояло да се претендира с последваща искова молба. Това е така, т. к. паричното обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, дължимо от неоснователно ползващият чужд имот несобственик на лишения от правото да ползва своя имот собственик, възниква ежедневно – „ден за ден“.
Неизпълнението на това парично задължение поражда друго акцесорно задължение по чл. 86 ал. 1, изр. първо от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, което възниква от деня на забавата. Тъй като този ден на забавата няма как да бъде определен, съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, длъжникът ще изпадне в забава за това свое акцесорно задължение от деня на поканата. Т. е. поканата по чл.84 ал.2 от ЗЗД има правопораждащо действие, което се осъществява занапред във времето.
С ППВС № 1/1979 г., което, съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС съставлява задължителна съдебна практика, е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Според него за задълженията по първия фактически състав на ал.1 погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията, защото те са изискуеми от този момент. Касае се за безсрочни задължения и изпълнението може да бъде искано от кредитора веднага след възникването им. Но за поставянето на длъжника в забава е нужна нарочна покана по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В този смисъл е и съдебната практика, обективирана напр. в Решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г., I. г. о., ВКС и в Решение № 47/31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г., II т. о., ТК, ВКС. В първото от тези решения съдебният състав е приел, че за задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, няма определен срок за изпълнение и че за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен.
Противоположното становище е застъпено в Решение № 985 от 01.09.2010г. по гр. д. №2924/2008г.на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. С това решение е разрешен правният въпрос дали и при начална липса на основание по чл. 55, ал.1 ЗЗД е необходима покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД за вземането за лихвите по чл. 86 от ЗЗД? В него съставът на ІІ г. о. е приел, че давностният срок на претенцията по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, с оглед разясненията възприети с т.7 на ППВС № 1/1979г. започва да тече още от деня на получаване на благото. Като е направен извод, че поради това и покана по чл.84, ал.2 ЗЗД не е необходима, а лихвата се дължи от момента на получаване на сумата. Констатираното наличие на противоречива практика по въпроса кога става изискуемо задължението за връщане на дадено имуществено благо в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД (при начална липса на основание) и от кой момент се дължи обезщетението за забава, е довело до образуването на Тълкувателно дело № 5/2017 г. ОСГТК, по което се очаква решение.
Безспорно и в теорията и в практиката е, че правоотношенията, които имат за източник неоснователното обогатяване, са с извъндоговорен характер. Те не възникват в резултат на съгласуване на волята на правни субекти, поради което и към тях е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Няма договор, поради което не може да има и уговорен срок, в който даденото да бъде върнато, респ. – с изтичането на който длъжникът да изпадне в забава. Приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – за такива задължения длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Във връзка с коментираната вече разлика между изискуеми задължения и такива, чието изпълнение е забавено, както вече бе посочено, в ППВС № 1/1979 г, за хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД също се приема, че погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Това е така, защото задълженията от дадено при начална липса на основание са изискуеми от момента на даването, респ. – получаването от accipiens-a. Касае се за безсрочни задължения и изпълнението може да бъде искано от кредитора веднага след възникването им. В Постановлението обаче не е казано, че тези задължения са забавени, без да е нужно отправянето на покана, поради което няма основания при разрешаване на този въпрос да се черпят аргументи от ППВС № 1/1979 г. Задължителното тълкуване е в смисъл, че задължението, възникнало от даване на нещо без основание, e изискуемо от момента на даването, но не и че изпълнението му е забавено от момента на даването.
Друг пример за задължение без срок е вземането за неустойка за забавено изпълнение на задължение за освобождаване на недвижим имот след прекратяване на договор за наем, което става изискуемо при условията на чл. 69, ал. 1 ЗЗД (т.е. от деня на забавата). Но тъй като не възниква като срочно, за изпълнението на това вземане ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД[7].
Автор: проф. ИВАН РУСЧЕВ, д.ю.н.
[1] Съгласно чл.72, ал. 1, изр. трето ЗЗД когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден (ал. 2). Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока (ал. 4).
[2] Така например вземането за връщане на даденото на отпаднало основание е безсрочно, независимо че разваленият договор е срочен – Р. 417 – 2000 – V Г.О. ВКС, Цит. по Бюлетин на ВКС, 2000, бр.5, с. 35.
[3] Вж. Кожухаров, А. Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга първа. С, 1992, с. 161. В този смисъл се тълкува разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД и от Р. по ВАД 63/2000 г., цитирано по Търговско право, 2001, № 3, с. 101.
[4] Така Калайджиев, А. цит. съч. с. 257, в този смисъл е и поддържаното от Диков, Л. цит. съч., с. 147; Апостолов, И. цит. съч., с. 147, цитирани по Калайджиев, А., цит. съч. с. 257 – 258.
[5] Решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр. д. № 1290/2013 г. на III г. о. на ВКС.
[6] Връчването на поканите по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, за разлика от тази по чл. 31, ал. 2 от ЗС, по никакъв начин не могат да породят главно задължение, нито могат да поставят длъжника в забава за плащането на главно задължение, което не е съществувало към датата на връчването на поканата, респ. не могат да породят и акцесорно задължение за обезщетение за забава – по отношение невъзникнало към датата на връчването на поканата главно задължение. Определение № 1280 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1191/2011 г. на ВКС.
[7] Така изрично Р. № 351 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 2767/2013 г., III г. о., ГК на ВКС, докладчик съдията Драгомир Драгнев.
Подобни статии
ЗАКОННИ СРОКОВЕ И СРОКОВЕ ПО МИЛОСТ (DELAIS DE GRACE) В МАТЕРИАЛНОТО ПРАВО
ЗЛОУПОТРЕБАТА С ПРАВО И НЯКОИ НЕЙНИ ПРОЯВНИ ФОРМИ В ЧАСТНОТО ПРАВО
Проблематичната правна уредба на погасителната давност в застраховането у нас
Застраховката „гражданска отговорност”, погасителната давност и деликтното обезщетение при ексцес
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВАЛИДНОСТ НА УСЛОВИЕТО В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО
