Финансови стимули за създаване на видео игри в България

Адв. Христина Георгиева, Докторант [1]

Summary: Previous article, entitled „Tax incentives for video games development. Compatibility with EU law“[2] , investigates the tax credit as a state aid provided by some member states in order to support the creation of video games with cultural content and the compatibility of such a measure with European Union law. Insofar as in some of the foreign literature used by the author, namely: European Game Support Systems, A Work in Progress Information collected during 2015, National and Regional public funds for interactive and games, Elaborated by Creative Europe Desk Denmark Adaptation and design by Media Office Spain, it is expressly underlined that there is no information about existence of any financial support opportunities for the game industry in several countries, including Bulgaria, and a conclusion is made that there are no financial incentives in the enumerated countries at all, this article aims to present the opportunities for financial support existing under the Bulgarian law for video and computer games developers, for higher schools, scholars and scientific organizations – legal entities that carry out research, etc. By virtue of some of the financial schemes introduced in this article state aid could also be granted, following the conduct of a competition procedure and with regards to projects for development of the so-called „serious games“, with educational and cultural content; games representing „technological innovation“, etc. The existing opportunities for private financing of the Bulgarian game industry are also examined.

Key words: Video games, financial incentives, serious games, “Scientific researches” fund, National Innovation Fund, group financing, tax credit, innovative projects.

I. Увод
Секторът с видео игри се характеризира през последните години с все по – динамично развитие и все по-високите приходи, които реализира гейм индустрията в световен мащаб. В същия период пазарът на видеоигри се развива все по-активно и успешно и в България[3] . В много европейски държави обаче видео игрите, включително образователните и игрите с културно съдържание, се създават от дружества, които не разполагат с достатъчен финансов капацитет и поради това са в положение на зависимост от големите издатели на игри, що се отнася до финансиране на разработките им [4]. Това от своя страна предопределя и съдържанието на видео игрите, и пазарите, за които са предназначени. Постепенно игрите, разработвани в Европа, стават все по – съобразени с културните и образователни стандарти и очаквания на пазарите в Америка, Канада и Далечния изток, а не отразява европейските и/или съответните национални ценности и култура.
Основно в отговор на финансовите стимули и данъчни облекчения, предлагани за разработване на игри в Канада, САЩ и Южна Корея, много държави в Европа, признавайки видео и компютърните игри за важен икономически фактор, за културен, образователен и развлекателен актив, въвеждат различни схеми за данъчни облекчения, намаляване на производствените разходи, публично и частно финансиране на разработването, производството, маркетинга и дистрибуцията на игри, съответстващи на европейските и национални ценности, култура и образователни нужди.
В България са налице няколко национални финансови схеми, средствата от които биха могли да се предоставят и за подпомагане и стимулиране на производството на определени видео и компютърни игри. Български търговски дружества и европейски дружества, учредени в България, разработващи иновативни проекти за създаване на „сероизни игри”, образователни и с културно съдържание, игри, представляващи „технологични иновации” и други, могат да кандидатстват с проектно предложение за финансиране от национални Фондове, аналогични на някои от съществуващите в цяла Европа, както и от други над-национални Фондове.

II. Фондове за безвъзмездно финансиране на видео и компютърни игри в България

1. Национални Фондове

В България финансиране на иновативни проекти за създаване на видео и компютърни игри е възможно Чрез пряко финансиране със средства от държавата от:

а/ Национален иновационен фонд към Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерство на икономиката на Република България и
б/ Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката на Република България.

1.2. Национален иновационен фонд (НИФ)[5]

Националният иновационен фонд е създаден в съответствие с Решение на Министерски съвет No 723 от 8 септември 2004 година за приемане на Иновационна стратегия на Република България и мерки за нейната реализация, изменена с Решение No 385 от 22.05.2006 г. Фондът е финансова схема за подкрепа на иновативни предприятия, която е приета за допустима от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с Решение на КЗК № 142 от 31.05.2005 г. Със свое Решение № 301 от 21.12.2006 г. КЗК е приела за допустимо изменението на финансовата схема и е разрешила предоставянето от НИФ на държавни помощи. С писмо (2007)4472/24.09.2007 Европейската комисия (EK) е потвърдила, че измененията във финансовата схема за подкрепа на иновативни предприятия чрез НИФ се считат за съвместими с чл. 108 (1) от ДФЕС, считано от датата на присъединяване на България към ЕС.
Средствата, отпускани от НИФ, представляват безвъзмездна финансова помощ и държавна помощ по смисъла на § 1. от допълнителните разпоредби на Закона за държавните помощи (ЗДП). Приложимият режим на държавна помощ по отношение на схемата е Регламент (ЕО) No 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година, относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 107 и 108 от ДФЕС [6] и по – специално чл. 25 от него.
Пряката цел на НИФ е да насърчи реализацията на научноизследователски развойни проекти, инициирани и реализирани в предприятията, с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, насочени към засилване на икономическата ефективност, повишаване конкурентоспособността на предприятията, иновативния потенциал и технологичното им равнище, увеличаване на частните инвестиции за тях, повишаване динамиката на иновационните процеси.
Дейността на НИФ към настоящия момент е регламентирана основно в Правила за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2016[7] , утвърдени със Заповед №РД-16-812/23.08.2016г. на Министъра на икономиката, както и Правилник за оценка на проектни предложения, Процедура за административно и финансово отчитане на проекти по Национален иновационен фонд и Приложенията към тях.
В чл. 20, ал. 1 от Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2016 (Правилата на НИФ), са изброени допустимите за финансиране от НИФ проекти в следните тематични области:
1. Мехатроника и чисти технологии;
2. Информационни и комуникационни технологии и информатика;
3. Индустрия за здравословен живот и Биотехнологии;
4. Нови технологии в креативните и рекреативните технологии.
Следва да се подчертае, че изрично видео игрите са посочени в ал. 7, т. 1[8] на същия чл. 20 от Правилата на НИФ като попадащи в тематична област „Нови технологии в креативните и рекреативните технологии“. Казаното важи и за компютърните игри, включително, но не само с образователен характер, които са посочени в т. 2 на същия чл. 20, ал. 7 от Правилата на НИФ[9] .
В допълнение, тематична област „Информационни и комуникационни технологии и информатика“, видно от съдържанието на ал. 5 на чл. 20 от Правилата на НИФ, включва и: дигитализация на културно-историческо наследство, развлекателни и образователни игри, „инбедид” софтуер; 3D дигитализация, визуализация и прототипиране; Big Data, Grid and Cloud Technologies; уеб, хибридни и „native“ приложения, уеб базирани приложения за създаване и експлоатиране на нови услуги и продукти; използване на нови възможности във връзка с аутсорсинг и ИКТ-базирани услуги и системи[10].
Оттук следва изводът, че България разполага с Фонд, а именно НИФ, създаден конкретно като финансова схема за подпомагане и на разработки на видео и компютърни игри, включително, но не само с образователно и културно съдържание. Допустим кандидат за финансиране от НИФ съгласно Правилата на НИФ е предприятие – регистриран в България търговец по смисъла на Търговския закон или еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава-членка на Европейския съюз.

1.2. Фонд „Научни изследвания” (ФНИ)

Фонд „Научни изследвания” (ФНИ) е създаден със Закона за насърчаване на научните изследвания и има за цел да подкрепя финансово проекти и дейности за насърчаване и развитие на научните изследвания в съответствие с Европейската рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации[11] ; Националната стратегия за научни изследвания; Националната програма за реформи; рамкови програми с определени приоритети на Европейския съюз, както и други европейски и международни инициативи; и Европейската и националната пътна карта за научноизследователска инфраструктура.
Дейността на ФНИ е регламентирана от Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника на фонд „Научни изследвания”. ФНИ е юридическо лице със седалище София – второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на образованието и науката.
ФНИ насърчава научните изследвания като: подпомага финансово научните организации и висшите училища на базата на проектно-програмно финансиране; финансира проекти, разработки и демонстрационни проекти в определените от ФНИ научни направления; финансира проекти, разработки и демонстрационни проекти на млади учени.
ФНИ финансира проекти чрез конкурси, които излизат извън обхвата на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС съгласно Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации. Конкурсите се провеждат съгласно правилата, предвидени в българския ЗДП. В конкурсите на ФНИ могат да участват учени или колективи от учени от установени в България научни организации – юридически лица, които извършват научни изследвания в съответствие с действащото законодателство. Финансирането представлява държавна помощ, която се предоставя в съответствие със ЗДП, условията на Европейската рамка за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации, условията на Глава III, Раздел 4 от Регламент (ЕС) No 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)[12] , както и по Регламент (ЕС) No 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС към помощта de minimis[13] .
Финансиране от Фонд „Научни изследвания”, например, е получил български проект APOGEE (smArt adaPtive videO GamEs for Education)[14] . Основната му цел е създаване и практическо валидиране на иновативна софтуерна платформа с отворен код за конструиране на интелигентни адаптивни образователни видео игри от не-ИТ специалисти и използването им в обучението. Софтуерните инструменти, които ще е възможно да се разработват от не-ИТ специалисти, ще дадат възможност на преподавателите сами да създават интелигентни и персонализируеми спрямо играча адаптивни игри на базата на 3D видео лабиринт с интелигентни виртуални персонажи[15] .
Фонд „Научни изследвания“ участва още в следните международни програми ЕРА-НЕТ[16] за финансово стимулиране на технологични и научни изследвания, които също създават потенциална възможност за получаване на финансово стимулиране на иновативни проекти за разработване на видео и компютърни игри, посредством които могат да се постигнат целите на програмите. Програмите се финансират от национални научни фондове и агенции със съфинансиране от програмата Хоризонт 2020 на ЕС.
Фонд „Научни изследвания“, както и Националният иновационен фонд са централни фондове. В България няма регионални фондове, аналогични на съществуващите в Белгия (Аудиовизуален фонд – Фландрия [17]), Франция (Pôle Image Magelis Poitou-Charentes[18] ), Германия (Mitteldeutsche Medienförderung[19] и Medienboard Berlin-Brandenburg [20] ) и др.

2. Наднационални фондове

2.1. Творческа Европа (2014—2020г.), Подпрограма „МЕДИА”[21]

Български дружества за производство на видео игри могат да кандидатстват с проектно предложение за финансиране по програмата на ЕС „Творческа Европа“, чиято цел е да увеличи способността на европейските производители на видеоигри да разработват иновативни проекти (по отношение на съдържанието и качеството на играта), за да се подобри конкурентоспособността на гейм индустрията на европейския и международния пазар.
Подпрограма „МЕДИА” на програмата „Творческа Европа“ предоставя подкрепа на филмовата и аудиовизуалната индустрии в Европейския съюз – в страните членки на програмата. Подпомагат се проекти за развитие на анимационни, документални и игрални филми, видео игри, разпространение и промоция на филми, филмови фестивали. Подпрограмата подпомага проекти с европейски измерения и нови технологии; допринася за предоставянето на европейски филмови и аудиовизуални творби на пазари извън националните и европейски граници; финансира тренингови програми за професионалнисти от аудиовизуалната област. Схемата за подкрепа на видео игри е насочена към европейски продуцентски компании с доказан опит, които искат да развият концепция или проект за видео игра за търговско разпространение, независимо на каква платформа и по какъв начин [22].
Макар да не са получили одобрени за финансиране, български дружества, разработващи видео игри, са кандидатствали по програма „Творческа Европа“, подпрограма „МЕДИЯ” съответно по Конкурс EAC/S31/2013 (краен срок 28.03.2014)[23] , Конкурс EACEA 06/2015 (краен срок 26.03.2015)[24] и Конкурс EACEA 20/2015 (краен срок 03.03.2016)[25] .

2.2. Инициативата „ЕВРИКА” (Eureka)[26] :

Инициативата „ЕВРИКА” е обществено финансирана междуправителствена, трансевропейска мрежа от 41 страни [27], включително Европейски съюз, чиято цел е да подпомага конкурентоспособността на европейските дружества чрез развиването на международно сътрудничество, което води до създаването на контакти и изграждането на мрежи за иновации. Целта й е да постигне пазарна реализация на резултатите от висококачествената научноизследователска и развойна дейност и да използва мултиплициращия ефект от съвместната работа за подобряване на качеството на живота.
Инициативата „ЕВРИКА” не разполага с централизирани фондове. Всяка страна – членка осигурява финансирането на своите изследвания по съвместния проект. България е пълноправен член на ЕВРИКА от 25.06.2010г.[28]
Разходите за националното финансиране на българските организации, участващи в проекти на инициативата „ЕВРИКА” и в съвместната програма „ЕВРОСТАРС”, са за сметка на бюджета на Националния иновационен фонд и съгласно Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд към Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), създадена през 2004 г. към Министерство на икономиката на Република България.

2.3. Съвместната програма „ЕВРОСТАРС”

Програма „ЕВРОСТАРС” е съвместна инициатива на ЕВРИКА и Европейската комисия (ЕК) по линия на 7-ма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС (7РП). Целта й е да осигури финансиране за пазарно ориентирани научни изследвания и експериментално развитие с активното участие на малки и средни предприятия, осъществяващи научно-развойна дейност[29] . Програмата „ЕВРОСТАРС” предоставя възможност за съвместно национално[30] и европейско финансиране на международни научноизследователски проекти. Изискването е в проекта да участват най-малко две юридически лица от различни страни-членки[31] , като водещ партньор е „малко или средно предприятие, работещо в сферата на научноизследователската и развойна дейност”.
На 14 септември 2011 г. 41-ото Народно събрание прие Закона за ратифициране на Споразумението между Правителството на Република България и Секретариата на инициативата „ЕВРИКА”[32] , с което стана възможно кандидатстването на български дружества (МСП) за отпускане на средства по програма „ЕВРОСТАРС”. На 30 декември 2015 г. беше подписано Споразумение между Правителството на Република България и Секретариата на ЕВРИКА за участие в съвместната програма Евростарс-2 (2014-2020)[33] . Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) е организацията, която координира дейността по програма „ЕВРОСТАРС”в България.
Програмата получава публичен бюджет, като част от него отпуска Европейската Комисия, а останалите средства са от националните бюджети. Финансирането на българските МСП, работещи в сферата на научноизследователската и развойна дейност”, е за сметка на бюджета на НИФ, съгласно Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия е посочена за партнираща организация, която да координира и администрира дейността по програма „ЕВРОСТАРС” в България.

III. Груповото финансиране

Групово финансиране (известно още като crowdfunding), е метод за набиране на средства, при който частни физически или юридически лица финансират реализирането на даден проект. Съществуват различни видове групово финансиране, например: голям брой поддръжници на даден проект да предоставят безвъзмездно финансови средства за реализирането му; физически или юридически лица да инвестират определени суми в стартиращ проект срещу придобиване на дялово участие в дружеството, което го разработва и реализира; физически или юридически лица да кредитират реализирането на даден проект, т.е. да предоставят заем на дружеството, което го разработва и реализира – срещу лихва и др.
Сред най-активните страни в Европа що се отнася до груповото финансиране са: Великобритания, Франция, Германия, Швеция, Холандия, Норвегия, Испания и Естония.
В България някои дружества също финансират разработването на игрите си чрез групово финансиране в интернет. Phoenix Point, например, е наименованието на новата видео игра, създадена от българското дружество „Снапшот Геймс София“ ЕООД, създаващо игри, което решава да финансира разработването й чрез кампания за групово финансиране в интернет. С оглед интереса към играта, за по-малко от 24 часа са събрани повече от 500 000 лева от дарени от фенове парични средства.
Останалите изброени по-горе видове групово финансиране също намират приложение на българския пазар на видео игри, доколкото са форми на инвестиране на частни средства в реализация на проект, относими към всеки вид бизнес.

IV. Данъчни стимули

Данъчни стимули чрез предоставяне на държавна помощ под формата на данъчен кредит се прилагат към момента само в две държави в Европейския съюз, а именно: във Франция[34] , Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия[35] като отговор на данъчните облекчения в Канада, САЩ и Южна Корея.
В дебати с представители на германския парламент и представители на гейм индустрията през ноември 2016г. бе представена на обществеността схема за предоставяне на данъчно облекчение за създателите на видеоигри под формата на данъчен кредит. Въпреки че не са предприети последващи законодателни стъпки заради изборите в Германия, които се проведоха през есента на 2017 г., по законопроекта се водят обсъждания включително, но не само с: представители на законодателната власт, на изпълнителната власт и немската гейм индустрия.
По въпроса за съвместимостта на подобна мярката с правилата на ЕС за държавните помощи, Комисията открива две процедури, които приключват с Решения[36] , с които приема, че мерките, предвидени от Франция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за въвеждане на данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри с културно съдържание са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на член 107 параграф 3, буква г) от ДФЕС.

V. Други форми на финансово стимулиране на гейм индустрията

Във Франция [37] и Испания[38] , например, Фондове, съвместно с банки, големи публични финансови институции и дори с държавно участие, предоставят целеви кредити на дружества – за реализация на филмова и аудиовизуална продукция, видео игри и т.н., с[39] или без гаранция[40] , с променлив или фиксиран лихвен процент.
Във Франция специална финансова подкрепа е създадена от френския министър на културата и комуникациите Флер Плерлин през октомври 2015 г., за дружества, които отговаря на критериите за МСП, определени от Европейската комисия, чийто оборот се дължи главно на производството на игри. Подкрепата се състои в авансово предоставяне на сума до 100% от бюджета, необходим на дружеството, разработващо видеоигри. Възстановяването на авансово предоставената сума става за период от една до седем години, при фиксиран и плаващ лихвен процент, съобразен с успеха на проекта. За авансовото отпускане на средствата не се изисква гаранция, но може да се поставят специални условия.
Към настоящия момент в България не се предлагат подобни финансови схеми за стимулиране на създатели на видео и компютърни игри.

VI. Заключение

Гейм индустрията в България разполага с публични и частни финансови схеми и стимули, аналогични на някои от съществуващите в Европа като: безвъзмездна държавна помощ, предоставяна чрез национални Фондове, финансово стимулиране от европейски фондове, групово финансиране, и др.
В последното десетилетие в преподавателската практика в България все повече навлизат технологично – базирани методи на обучение. Значително нараства приложението на интерактивно и мултимедийно съдържание и игри не само в системите за електронно обучение, но и в традиционното такова. Образователните компютърни и видео игри се доказват като успешна форма за подпомагане и насърчаване както на неформалното, така и на формалното обучение. В резултат на това нараства и нуждата от качествени образователни игри [41].
Авторът на настоящата статия счита, че възприемането на данъчни (данъчен кредит, например) и допълнителни финансови стимули (целеви кредити, предоставяни от банкови и финансови институции) най – вече по отношение на образователните игри и игрите, отразяващи европейските и съответните национални ценности и култура, ще отговори на търсенето и нуждите от създаване на успешна форма за подпомагане и насърчаване на образованието, ще спомогне развитието на сектора на видео и компютърни игри у нас и в ЕС, ще създаде възможност за увеличаване на инвестициите в българския и европейски пазар, ще доведе до създаване на нови работни места и икономически растеж, ще укрепи положението на дружествата, разработващи видеоигри на българския пазар, спрямо техните европейски и международни конкуренти.

Автор:Адв. Христина Георгиева, Докторант

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

Цитирани източници

1. Aide d’Etat n° SA.47892 (2017/N) – France Crédit d’impôt en faveur de la création de jeux vidéo – modifications et prolongation, Bruxelles, 5.5.2017, C(2017) 3146 final.
2. ADAPTIMES http://adaptimes.eu/, последен достъп на 04.09.2018.
3. APOGEE http://www.apogee.online/, последен достъп на 04.09.2018.
4. Commission Decision of 11 December 2007 on State Aid C 47/06 (ex N 648/05) Tax credit introduced by France for the creation of video games (notified under document number C(2007) 6070) (Text with EEA relevance), OJ L 118, 6.5.2008, p. 16–29.
5. Commission Decision of 27 March 2014 on the State aid scheme SA.36139 (13/C) (ex 13/N) which the United Kingdom is planning to implement for video games (notified under document C(2014) 1786) Text with EEA relevance, OJ L 323, 7.11.2014, p. 1–8.
6. European game support systems, A Work in Progress Information collected during 2015, National and Regional public funds for interactive and games, Elaborated by Creative Europe Desk Denmark Adaptation and design by Media Office Spainр.
7. Games funding guide, Creative Europe Desk Denmark, MEDIA 2016.
8. RAGE http://rageproject.eu/project/, последен достъп на: 04.09.2018.
9. State aid: Commission opens investigation into a French tax credit scheme for video game creation, IP/06/1602, Brussels, 22nd November 2006.
10. State Aid: the Commission authorises French aid scheme for video game creation, IP/07/1908, Brussels, 12 December 2007.
11. State aid: Commission approves extension of French aid scheme for video game creation, European Commission – Press Release.
12. State Aid SA. 48362 (2017/N) – United Kingdom. Video games tax relief – prolongation. C(2017) 7138 final, Brussels, 23.10.2017.
13. TIGA: Research and Development. Tax incentive guide. How video game companies can get the most out of the research and development tax incentive (R&DTI). A guide to research and development tax relief for video game companies, 2016.
14. TIGA: A guide to video game tax relief. UK unleashed: How video games businesses can get the most out of games tax relief, November 2016.
15. Terzieva Valentina, Video igri za obučenie v učilište, Institut po informacionni i komunikacionni tehnologii – BAN, XI Nacionalna konferencija „Obrazovanieto i izsledvanijata v informacionnoto obštestvo” 2018, Терзиева Валентина, Видео игри за обучение в училище, Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН, XI Национална конференция „Образованието и изследванията в информационното общество” 2018.
16. ZAKON za nasǎrčavane n naučnite izsledvanija, obn. DV. br.92 ot 17 Oktomvri 2003g., izm. DV. br.36 ot 4 April 2008g., izm. DV. br.74 ot 15 Septemvri 2009g., izm. DV. br.82 ot 16 Oktomvri 2009g., izm. DV. br.83 ot 22 Oktomvri 2010g., izm. DV. br.99 ot 16 Dekemvri 2011g., dop. DV. br.82 ot 26 Oktomvri 2012g., izm. i dop. DV. br.15 ot 15 Fevruari 2013g., izm. DV. br.68 ot 2 Avgust 2013g., izm. i dop. DV. br.107 ot 24 Dekemvri 2014g., izm. DV. br.14 ot 20 Fevruari 2015g., izm. i dop. DV. br.16 ot 26 Fevruari 2016g., izm. DV. br.58 ot 18 Juli 2017g, ЗАКОН за насърчаване н научните изследвания, обн. ДВ. бр.92 от 17 Октомври 2003г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.83 от 22 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.16 от 26 Февруари 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.
17. PRAVILNIK na Fond „Naučni izsledvanija“ 2016g, Izdaden ot Ministerstvoto na obrazovanieto i naukata, Obn. DV. br.41 ot 31 Maj 2016., s kojto se otmenja Pravilnikǎt na Fond „Naučni izsledvanija“, izdaden ot ministǎra na obrazovanieto i naukata (obn., DV, br. 73 ot 2004 g.; izm., br. 104 ot 2005 g., br. 86 ot 2006 g., br. 107 ot 2008 g., br. 29 ot 2010 g., br. 49 ot 2013 g. i br. 47 ot 2014 g.)., ПРАВИЛНИК на Фонд „Научни изследвания“ 2016г, Издаден от Министерството на образованието и науката, Обн. ДВ. бр.41 от 31 Май 2016., с който се отменя Правилникът на Фонд „Научни изследвания“, издаден от министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 73 от 2004 г.; изм., бр. 104 от 2005 г., бр. 86 от 2006 г., бр. 107 от 2008 г., бр. 29 от 2010 г., бр. 49 от 2013 г. и бр. 47 от 2014 г.).
18. Pravila za upravlenie na sredstvata na Nacionalnija inovacionen fond – 2016, utvǎrdeni sǎs Zapoved №RD-16-812/23.08.2016g. na Ministǎra na ikonomikata, koito otmenjat Pravila za upravlenie na sredstvata na Nacionalnija inovacionen fond – 2014 (Pravila po NIF, utvǎrdeni sǎs zapoved № RD-16-82/21.02.2005 godina; Pravila po NIF, utvǎrdeni sǎs zapoved № RD-16-1402/22.12.2006 godina; Pravila po NIF, utvǎrdeni sǎs zapoved № RD-16-1244/28.12.2007 godina; Pravila po NIF, utvǎrdeni sǎs zapoved № RD-16-396/15.04.2008 godina), Правила за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2016, утвърдени със Заповед №РД-16-812/23.08.2016г. на Министъра на икономиката, които отменят Правила за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2014 (Правила по НИФ, утвърдени със заповед № РД-16-82/21.02.2005 година; Правила по НИФ, утвърдени със заповед № РД-16-1402/22.12.2006 година; Правила по НИФ, утвърдени със заповед № РД-16-1244/28.12.2007 година; Правила по НИФ, утвърдени със заповед № РД-16-396/15.04.2008 година)
11. Tvorčeska Evropa http://www.creativeeurope.bg/media/games, posleden dostǎp na 04.09.2018g, Творческа Европа http://www.creativeeurope.bg/media/games, последен достъп на 10.10.2018г.
12. Spravočnik za Evropejskija sǎjuz – 2017, Evropejskijat fond za regionalno razvitie (EFRR), Справочник за Европейския съюз – 2017, Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР).
13. http://mgames-youth.org/, posleden dostǎp na 10.10.2018g., http://mgames-youth.org/, последен достъп на 10.10.2018г.
17. https://eacea.ec.europa.eu/creative-europe/actions/media/development-video-games_en, posleden dostǎp na 10.10.2018g., https://eacea.ec.europa.eu/creative-europe/actions/media/development-video-games_en, последен достъп на 10.10.2018г.
18. https://www.sme.government.bg/?p=635, posleden dostǎp na 10.10.2018g., https://www.sme.government.bg/?p=635, последен достъп на 10.10.2018г.
19. http://www.eurekanetwork.org/, posleden dostǎp na 10.10.2018g., http://www.eurekanetwork.org/, последен достъп на 10.10.2018г.
20. http://www.idg.bg/27021_game_dev_summit_2017_s_poslednite_tendencii_v_gejminga, posleden dostǎp na 10.10.2018g., http://www.idg.bg/27021_game_dev_summit_2017_s_poslednite_tendencii_v_gejminga, последен достъп на 10.10.2018г.
21. https://www.mi.government.bg/bg/themes/programa-evrostars-30-287.html, posleden dostǎp na 10.10.2018g., https://www.mi.government.bg/bg/themes/programa-evrostars-30-287.html, последен достъп на 10.10.2018г.

[1] Христина Радкова Георгиева, Докторант към катедра “Частноправни науки” на УНСС, Адвокат, член на Софийска адвокатска колегия, georgieva.r.hristina@gmail.com; Hristina Radkova Georgieva, PhD student at Private Law Sciences Department, UNWE, Attorney at law, Member of Sofia Bar Association, georgieva.r.hristina@gmail.com.
[2]Виж https://gramada.org/%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d1%8a%d1%87%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bc%d1%83%d0%bb%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%be%d0%b8%d0%b3/
[3]През 2005г. българско дъщерно дружество за разработване на видео игри открива френският гигант при издателските компании Ubisoft. В началото на 2006г. Gameloft открива в България свое дъщерно дружество за разработване на игри за мобилни телефони. Японският гигант в разработването на игри СЕГА (SEGA) навлезе в българската гейм индустрия, купувайки през 2017г. базираното в София студио „Крайтек Блек Сий” (Cryteck Black Sea). Придобиването е чрез едно от най-старите и най-големите студия за разработка на игри във Великобритания, което има 30 годишна история и е собственост на СЕГА.
[4]Обичайната практика е дружеството – разработчик да получава от дружеството – издател авансови средства (аdvanced royalties), за да започне разработката на играта. С тази предварително получена сума се покриват всички разходи по създаването на играта – заплати на програмистите и дизайнерите, нужният специализиран софтуер и хардуер, консумативи и други.
[5]https://www.mi.government.bg/bg/themes/nacionalen-inovacionen-fond-19-287.html, последен достъп на 04.09.2018.
[6]OB L 187/26.06.2014 г.
[7]Отменят Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2014г.
[8]Чл. 20, ал. 7, т. 1. от Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2016, издадени от Министерството на икономиката: ”културните и творческите индустрии (според дефиниция на ЕК: архитектура, архивно дело и библиотекарство, артистично занаятчийство, аудио-визуални форми (филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, вкл. моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио;
[9] Чл. 20, ал. 7, т. 2. от Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2016, издадени от Министерството на икономиката: ”компютърни и мобилни приложения и игри с образователен, маркетинг и/или развлекателен характер”
[10] Чл. 20, ал. 5. от Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд – 2016, издадени от Министерството на икономиката: „В тематична област „Информационни и комуникационни технологии и информатика“ се включват:
1. производства, особено Fabless и нови подходи за дизайн и/или асемблиране;
2. ИКТ подходи в машиностроене, медицина и творчески индустрии (във връзка с другите три тематични области), вкл. дигитализация на културно-историческо наследство, развлекателни и образователни игри, „инбедид” софтуер;
3. 3D дигитализация, визуализация и прототипиране;
4. Big Data, Grid and Cloud Technologies;
5. безжични сензорни мрежи и безжична комуникация/управление;
6. езикови технологии;
7. уеб, хибридни и „native“ приложения, уеб базирани приложения за създаване и експлоатиране на нови услуги и продукти;
8. използване на нови възможности във връзка с аутсорсинг и ИКТ-базирани услуги и системи.
[11] ОВ, С 198 от 27.06.2014 г.
[12] ОВ, L 187/1 от 26.06.2014 г.
[13] ОВ, L 352/1 от 24.12.2013 г.
[14] Той е приет за отговарящ на растящата нужда от специализирани адаптивни видео игри за обучение по всички учебни дисциплини в България.
[15] Първия прототип на платформата за генериране на сериозни игри за обучение APOGEE е посветена на значим етап от средновековната история на България, който се изучава в основното образование. Примерната учебна видео игра – лабиринт „Асеневци“, която може да се играе в браузър или локално инсталирана на компютър, предназначена главно да покаже различни типове учебни задачи, тестове и предизвикателства, се състои само от четири зали: „Въвеждаща“, „Въстание на Петър и Асен“, „Цар Калоян“ и „Цар Иван Асен II“. Крайната цел е играчът да стигне до последната зала, като премине през другите три зали, в които трябва да реши всички задачи и да отговори на въпросите, за отключване на вратата към следващата зала. Предстои да се разработи умен виртуален играч, който да отговаря на въпроси в областта на играта, като ползва извлечени знания от семантични корпуси и уеб източници.
[16] BiodivERsA: www.biodiversa.org, CHIST ERA: www.chistera.eu, Core Organic: www.coreorganic.org, FLAG ERA: www.flagera.eu, M-ERA: https://m-era.net, Quant ERA: https://ncn.gov.pl/quantera, ERA.Net RUS Plus: http://www.eranet-rus.eu/.
[17] Аудиовизуален фонд – Фландрия регионален фонд, финансиран от правителството на Фландрия, е създаден през 2012 г., за да подпомогне създаването на видео игри, произведени от разработчиците на игри с образователни цели и развлекателни игри във Фландрия.
[18] Създаден през 1997 г. за подпомагане на артистичното творчество в индустрията на видео игрите и иновативни проекти, не само технологично изискващи, но и такива, които са творчески и новаторски.
[19]Регионален фонд, съфинансиран от регионите на Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия, предназначен за разработване на проекти и за разработване на икономически обещаващи игри и мултимедийни проекти. Не по-малко от 100% от средствата трябва да бъдат изразходвани в районите на Саксония, Саксония-Анхалт или Тюрингия.
[20]Регионален фонд, съфинансиран от инвестиционните банки в Берлин (IBB) и Бранденбург (ILB), предназначен за подпомагане на разработването на проекти и поддръжка на продукцията на игри, приложения, транс-медии, виртуална и разширена реалност и други иновативни и интерактивни проекти за аудио-визуално съдържание.
[21]Творческа Европа е наднационален фонд, финансиран от Европейската комисия.
[22]Повече информация за Фонда, условията и критериите за финансиране, изисквания за кандидатстване достъпнd на https://eacea.ec.europa.eu/creative-europe/actions/media/development-video-games_en и http://www.creativeeurope.bg/media/games. Виж още: Games funding guide, Creative Europe Desk Denmark, MEDIA 2016 и European game support systems, A Work in Progress Information collected during 2015, National and Regional public funds for interactive and games, Elaborated by Creative Europe Desk Denmark Adaptation and design by Media Office Spainр.
[23]https://eacea.ec.europa.eu/sites/eacea-site/files/documents/results-videogames-eacs312013-applications-received-by-country_en.pdf, последен достъп на 04.09.2018.
[24]https://eacea.ec.europa.eu/sites/eacea-site/files/publication-of-results-dev-vg-2015.pdf, последен достъп на 04.09.2018.
[25]https://eacea.ec.europa.eu/sites/eacea-site/files/level_of_demand_by_country_vg_2016.pdf, последен достъп на 04.09.2018.
[26]Междуправителствена мрежа, създадена през 1985 г. – http://www.eurekanetwork.org/, последен достъп на 04.09.2018.
[27]http://www.eurekanetwork.org/eureka-countries, последно посетен на 04.09.3018г.
[28]http://www.eurekanetwork.org/countries/bulgaria и https://www.sme.government.bg/?p=3444, последен достъп на 04.09.2018.
[29]Основният документ, регламентиращ дейността на съвместната програма ЕВРОСТАРС е Решение № 743/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за участието на Общността в научноизследователската и развойна програма, предприета от няколко държави-членки, подкрепящи малки и средни предприятия, извършващи научноизследователска и развойна дейност. Правното основание за тази програма е чл. 169 от Договора за създаване на Европейската Общност, регламентиращ общи действия на страните-членки в подкрепа на научните изследвания.
[30]Държави членки на ЕВРОСТАРС са 33, а именно: Австрия, Белгия,България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Италия, Хърватска, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Норвегия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Великобритания.
[31]България стана член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
[32]Обн. – ДВ, бр. 75 от 27.09.2011 г.
[33]За периода 2014-2020 програмата получава публичен бюджет в рамките на 400 млн. евро, като 100 млн. отпуска ЕК, а останалите средства са от националните бюджети на страните-членки.
[34]Комисията одобрява схемата през декември 2007 г., както и удължаването на продължителността й първоначално до 31 декември 2017 г., а впоследствие – до 31 декември 2022г. С новия Френски финансов закон, част от разпоредбите на който са в сила от 31 декември 2017г., а останалите от 01 януари 2018г., размерът на данъчния кредит, който може да се ползва по отношение на направените разходи за създаване на видеоигри, се увеличава до 30%, а таванът на разходите се увеличава от 3 милиона евро на 6 милиона евро – за дружество, за година.
[35]Комисията одобрява схемата през декември 2014 г., като първоначално същата е планирана да се прилага до 31 март 2017 г. Продължителността й е удължена до 2023 г, като всички останали условия за ползване на данъчни облекчения за създаване на видеоигри с културно съдържание в Обединеното кралство остават непроменени. Следва да се отбележи, че решението ще се прилага само (а) ако Обединеното кралство Великобритания все още е държава-членка в първия ден от периода, за който схемата, предмет на уведомление, е одобрена, и (б) на предоставената индивидуална помощ, съгласно уведомлението, докато Обединеното кралство престане да бъде държава-членка.
[36]Решение на Комисията от 11 декември 2007 година относно държавна помощ С 47/06 (ех N 648/05) — Данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри – мярката, предвидена от Франция за създаване на данъчен кредит в полза на създаването на видеоигри и Решение на Комисията от 27 март 2014 година относно схема за държавна помощ SA.36139 (13/C) (ex 13/N), която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие за видеоигрите
[37] Национален фонд „Институт за финансиране на филмовата и културна индустрия”
[38] Каталанският институт на културната индустрия
[39] Гаранция, предоставяна от Института за финансиране на филмовата и културна индустрия, която се одобрява от Национален център за кинематография и движещо се изображение (CNC), спомага за предоставянето на банкови кредити в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план на компании, разработващи видеоигри.
[40] В Испания Каталанският институт на културната индустрия също предоставя заеми, без задължителна гаранция, с променлив лихвен процент – въз основа на дейността на дружеството.
[41] Тази необходимост е инициирала няколко проекта в България в областта на „сериозните игри”: „Models and concepts of serious educational games through related multimedia resources of military and historical heritage“, „Мобилни игри в младежката работа/ Mobile games in youth work“ [http://mgames-youth.org/] и др. Те са насочени основно за разработване на обучителни игри или на програмни средства за създаване и адаптация на учебно съдържание, в което да се включат и учебни игри. Множество европейски изследователски проекти също правят проучвания и разработки в областта на „сериозните игри” [RAGE http://rageproject.eu/project/ и ADAPTIMES http://adaptimes.eu/].