Ето и отговора , даден от председателя на САС, Д.Д.
„Решение
№ 659
гр. София, 03/19/2018 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
при секретаря И. А. като разгледа докладваното от съдията Д. Д. т.д. № 4031 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд счита, че договорът за наем от 19.01.2007 г. не е развален, тъй като чрез същият се учредява вещно право на ползване върху отдадените под наем недвижими имоти, а съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.“
Какво иде да ни каже тази апелативна промисъл:
Че властта (в широк смисъл) е силна с абревиатурите си Д.Д, Б.Б, Ц.Ц (и други подобни), които следва да заменят смисъла, или,
Че съдебната власт е вече близо до хората и страните, и е готова да поеме всяка подаден ръка, едва ли,
По-скоро, че съдебната власт в определени ръце е като течен сапун, служи не само да за почисти, но и да запълни формата на всеки удобен приемник….
Или, както по елегантно го е казал проф. Сталев, произвол е тогава, когато законът е мека глина в ръцете на съдията, от която може да се извае всякакво решение.
Аве апелатус! Ad balneo ut salutaret!