„Тогава всяка земна власт е като Божия,
ако в строг закон открием милост.“
16 век, Уилям Шекспир.
Анонс: Настоящата статия е провокирана от наложителната съпоставка на чл.552 от Кодекса за банкрута на САЩ с някои принципни „нормотворчески“ постановки на ТР № 2 от 2015 по т.д № 2/2013 на ОСГТК, вдъхновили „успешното“ и оправдано принудително изпълнение върху 116 лева социална помощ на човек без други доходи, извършено от ЧСИ-то Б., с район на действие СОС.
Според Монтескьо: „…най-добрият начин да направиш от някого роб и поданик в една деспотична държава е да го превърнеш в лош гражданин; добрият гражданин става лош тогава, когато му отнемеш всичко, като това е основният метод на възпитание в деспотската държава, която се характеризира и с невежеството – сред поданиците и деспотите“. Подобен метод на лишаване от собственост и достойнство, ефективно прилаган у нас повече от 70 години, винаги е целял човекът да забрави, че е такъв, за да се лута като подгонено и бито животно, с една единствена обсесия – да оцелее физически.
В България, в последните 70 години, Човекът (колкото и да звучи гордо) не е бил никога ценност, надежда, цел, гражданин, а винаги субординиран, йерархично подчинен елемент на някаква абстракция. Абстракцията на 50 години комунизъм, отричаща и хуманизма, и Божиите заповеди, презираше личността и неговата собственост, като имаше най-въздействащия си символ в лицето на литературния герой Павлик Морозов – дете, предаващо баща си на смърт, поради простата причина, че той (бащата) отказва да се колективизира, т.е да даде имуществото си и земята си на други лица, заради абстракцията комунизъм. Срутването на комунизма възпита у нас още една химера – че сме извършили скок – етичен, морален, който ни дава право да си служим (по- скоро послужваме) спекулативно с величието на други държави и нации, т.е. да употребяваме техните добродетели и ценности – търсени, градени и отстоявани столетия, за да оправдаваме нормативен, съдебен, социален и икономически произвол. Словоупотребата с чуждите духовни и материални завоевания, шарлатански ни представя пред останалия свят като общност, в която Човекът е естествен център, достоен и горд субект, „който сам себе си определя и сам себе си осъществява”. Истината е друга. До сега България не е изживяла своето Просвещение, а не го и търси. Образът на Павлик Морозов у нас не умря, а се разви в събирателния образ на ЧСИ и тълкувателната практика на ВКС, по повод частното съдебно изпълнение. Химерата комунизъм (като унизителна и нехристиянска форма на изключително изземване на притежание и възможности от друг), бе заместена от химерата дълг, представян като единствено значима за цивилизацията поанта. Дългът у нас във всичките му форми: още неформиран, очакван, узряващ, падежирал, редовен, лош, провизиран, непогасяем, вечен (като комунизма) е новата размахана тояга, новата абстракция, която трябва да препятства възможността за появата на гражданин, такъв, какъвто е познат и различим в онази част на света, където има граждани. Понастоящем, дългът в останалия свят се разглежда като форма на преобразуване, нов старт, прочистване, утвърдена култура на оздравяване, единична ценност, която понякога следва да отстъпи пред по-значими общи материални и дори нематериални ценности. У нас дългът е новата форма на гражданска смърт, налагана от ариегарда на преторианците на частното принудително изпълнение – с нормативна пречка – чл.444 от ГПК, и Списък на вещите за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, върху които съгласно чл. 339, буква „а“ от Гражданския процесуален кодекс не може да бъде насочено принудително изпълнение, преодолени от някои постановки на ТР № 2 от 2015 по т.д № 2/2013 на ОСГТК (наричано по-нататък и ТР). С т.1 и т.13 от ТР Общото събрание на ГТК на ВКС зачеркна изобщо несеквестируемостта като правно положение, принцип, право (от което отказът е недействителен – 447 от ГПК), свещена материална необходимост и минимум на човешкото достойнство. С тълкувателното решение ВКС прогласи, че: „Запорът и възбраната, като изпълнителни действия (вкл. върху несеквестируемо имущество – бел. ред) не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.“ Тази постановка преобърна не само практиката на съдилищата по приложението на чл.435, ал.2 от ГПК, но и основни принципи, свързани с принудителното изпълнение. Вместо да отрече изобщо възможността за изпълнение и да прогласи абсолютната и изначална недействителност на всички действия, с които се засяга несеквестируемостта на дом и доходи, ВКС отвори вратите за спекулацията от страна на ЧСИ. В т.1 от ТР ВКС прие, че възбраната върху единственото жилище е допустимо действие (тъй като възбраната не била свързана с принудителното изпълнение?!). Съгласно проф. Живко Сталев, автор на единствената засега българска процесуална библия, от която всеки съдия следва да е учил процеса – „Българско гражданско процесуално право“: „…възбраната е разпореждане, с което определена недвижима вещ се предназначава за принудително удовлетворение на взискателя“, „…недопустимо е не само осребряването, но и възбраняването на несеквестиреум имот“, „… защото е безпредметно да се обезпечава недопустима продан…“ , пак според проф. Живко Сталев: „несеквестируемостта по принцип е абсолютна“. Кое е мотивирало ВКС да се отклони от толкова съществени азбучни правила (които всички юристи учат наред със закона), свързани с изпълнението, е въпрос с много отговори, но с една целена предвидима последица – нравствена смърт на неизправния длъжник, който пред съседи, близки и пред децата си, наведено и смирено, с поругано и сринато достойнство, следва да търпи възбрана, насилственото отключване на жилището му, описа, оценката му, унищожаване на това, което Конституцията и разни Конвенции гласят, че е свещено и неприкосновено. От допуснатата от ВКС възможност единственото жилище да се предназначи за продажба, до самата продажба, стъпката е възможна, мислима и реална, и е дадена отново в самото ТР. Според мотивите към ТР № 2 от 2015 по т.д № 2/2013 на ОСГТК, ако длъжникът пропусне седмодневния срок да обжалва насочването на изпълнението върху единственото му жилище, правото му върху него (жилището) на практика се погасява завинаги. За реализирането на този забранен от закона способ е достатъчно съобщението за насочване на изпълнението да не стигне до длъжника, т.е. да се залепи ( вместо да се връчи) от частния призовкар, работещ при частния съдия изпълнител (удобна, и често прилагана техника, когато взискателят иска и си е платил). Предложената от ВКС алтернативна опция за защита (след като е изтекъл седмодневния срок за обжалване), длъжникът да иска от съдия изпълнителя да спре публичната продан, е неработеща. Отказът на частния орган по изпълнението да спре проданта не може да се обжалва, поради ясните и ограничени основания за обжалване на действията му, посочени в чл. 435, ал.2 от ГПК. Така, вместо да тълкува закона, ВКС е иззел всички средства за защита на една от страните в процеса, с една вече лесно постижима цел – да се изнесе на публична продан и несеквестируемото по принцип единствено жилище, заедно с всичко, което притежава длъжникът.
Друг пробив в несеквестируемостта е т.13 от посоченото тълкувателно решение. След многократно заявената от ВКС принципна несеквестируемост на потребимите вещи и вземанията до размерите в чл.446 от ГПК, ВКС предлага на ЧСИ нов инструмент за флагрантно заобикаляне на закона, основана на принципа на незнанието и познат правно-технически като добросъвестност. Според т.13 от ТР „Ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае за произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта“. Именно този тълкувателен „процеп“ позволи в петъчен ден, ЧСИ невъзвратимо да прибере от банкова сметка последните 116 лева помощ за безработен и семейството му, разпределени веднага на взискателя и на НАП. Оправданието на ЧСИ Б. за произвола и откровеното нарушаване на закона – новото тълкуване по т.13 от ТР № 2 от 2015 по т.д № 2/2013 на ОСГТК. Случаят е от действителността, не от съдебната такава. Как точно е преживяло семейството до понеделник, остава извън кориците на изпълнителното дело.
Или, независимо от някои добри и правилни подходи в ТР, духът и принципната му обосновка са порочни. Макар и без изрична тълкувателна манифестация, самото решение преобръща един основен принцип – задължението на ЧСИ служебно да следи дали правото, обект на изпълнение, е несеквестируемо и дали несеквестируемостта може да отпадне в конкретния случай (Решение по гр. д 6579/1958 год. ІІІ г.о Решение по гр. д 7047/56 год. ІV г.о – цитирани в подкрепа а този принцип от проф. Сталев, в „Българско гражданско процесуално право“), като вместо него на длъжника е предоставена възможността (по-скоро тежестта) да ангажира отговорността на ЧСИ-то след като последният е провел изпълнение върху несеквестируем обект, т.е. правата на едната от страните (длъжника) в процеса са поставени в една невъзможна за упражняване среда. Това е така, защото несеквестируемото е нужно тук и сега, а не като бъдещ сурогат, а и е немислимо длъжник, оставен с месечен доход 280 лева да ангажира защитата си в съда на три инстанции – самата държава с невъзможни съдебни такси му е затворила вратите за правосъдие.
В заключение бихме посочили, че нищо не може да различи повече развитата от порочната (нецивилизованата) държава, от съпоставката между установените критерии – колко в материален смисъл е нужно на Човека – за да остане такъв. Вместо доживотен дълг и доживотно изпълнение, САЩ, а и другите държави, които имат за цел да бъдат обитавани от граждани, предлагат частен банкрут на физически лица. Минималните несеквестируеми суми в САЩ се актуализират на всеки три години. Контрапункт: у нас предпоследните размери на несеквестируемите суми не бяха актуализирани 11 години – от 1997 год. до 2008 год; към момента не са актуализирани вече осем години след приемане на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 год. У нас до 2003 год., съгласно стария списък на МС за несеквестируемите вещи, приет през 1952 година, длъжникът запазваше два чифта нови обувки и три ката ново бельо, сега и бельото и обувките, ако са нови, се продават. В днешна България, за разлика от предишните – довоенната и комунистическата, земеделецът не може да си запази едната си свиня, двата коня и бивола, трите кози (виж. чл. 859 от Закона за гражданското производство, действал до 1942 година). В България до 1944 год. несекевестируема е храната за 6 месеца, сега – за един. По силата на чл. 859 от Закона за гражданското производство, действал до 1942 год, иконите не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение; сега образът Божи и тези на Светците Божии, са жертвани от новия български нормотворчески Гаргантюа, за да наситят абстракцията дълг, и за да се лиши длъжникът от вяра, светлина, надежда и молитви. Какъв морален и материален регрес!
По-долу, без коментар, посочваме актуализирания през 2013 год (съгласно Smith & Roberson’s- Busisnes law, 15 Edition) списък и стойности на несеквестируемите вещи, извън масата на несъстоятелността на банкрутиралия длъжник (оставащи, след пълното му освобождаване задължения, при прекратяване на делото по несъстоятелност) съгласно чл.522 от Закона за банкрута на САЩ, както следва:
(1) недвижим имот на стойност до $ 21 625 ,който се използва като жилище, или представлява гробищно място;
(2) едно моторно превозно средство на стойност до $ 3450;
(3) До $ 550 ( но не повече от $ 11 250 в обща стойност) за всяка конкретна вещ и позиция – битово обзавеждане, стоки за бита, облекло, уреди, книги, животни, растения, или музикални инструменти, които са държани предимно за лични, семейни или битови цели;
(4) бижута на стойност не повече от $ 1450 ;
(5) каквото и да е имущество на стойност не повече $ 1150, плюс всяко друго имущество на стойност до $10 825, което не включено в т.1- т.4;
(6) всяко оборудване, професионални книги, или средства за на търговията на длъжника на стойност до $ 2175;
(7) Средствата по неизискуеми животозастрахователени договори, притежавани от длъжника;
(9) Професионално предписани здравни помощи за длъжника;
(10) Обезщетение за социално осигуряване, обезщетения за безработица, обезщетение за инвалидност или в полза на ветераните;
(11) Получавана от длъжника издръжка и плащания от подобен характер ;
(12) Пенсионни плащания, плащания по застраховки тип рента, плащания, извършвани въз основа на т.нар. profit sharing ( бел. ред. – допълнителни директни или индиректни плащания на работници и служители в зависимост от печалбата на компанията- работодател, или плащания във връзка с допълнително предоставени акции на работници и служители в публични дружества);
(13) плащания по освободени от данъци пенсионни фондове;
(14) дължимо обезщетение на жертва на престъпление; плащания поради смърт, причинена от непозволено увреждане; плащане до $ 21 625 за телесна повреда, без да се включват обезщетението за болката и страданието или обезщетение за действителната парична загуба; плащания, дължими като обезщетение за загуба на бъдещите доходи на длъжника до степен, която може да осигури издръжката на него и семейството му.
P.S. Подобни са принципите и на приетия Закон за фалита на физически лица, действащ от 01.10.2015 год. в Руската федерация.
Автори: Веселин Иванчев и Галин Манолов