1. Увод
Професионалната болест е признат от българското право осигурен социален риск от категорията на професионалните рискове и има основно значение за трудовото и осигурителното право поради своята връзка с живота на човек, с труда и свързаните с него увреждания на здравето. Проблемите относно правния режим на професионалната болест не са нови за българската правна доктрина. През годините на развитие и усъвършенстване този правен институт е привлякъл вниманието на множество български автори като проф. Л. Радоилски[1], проф. Ив. Кацаров[2], проф. В. Мръчков[3], проф. Кр. Средкова[4], проф. Ат. Василев[5], доц. В. Ангушева[6] и др.[7]. До този момент професионалната болест не е била предмет на едно цялостно монографично изследване. Отделни въпроси, свързани с нейния правен режим, са били разглеждани, най-вече в учебниците и курсовете по трудово право и осигурително право, а също и в Коментара на Кодекса за задължително обществено осигуряване[8]и Коментара на Кодекса на труда[9].
Настоящия анализ отговаря на практическа необходимост при разглеждането на един правен институт – той да се докосне до правните достижения на чуждестранната юридическа мисъл, за да могат да бъдат откроени различията, анализирани предимствата и недостатъците на вътрешноправната уредба, а когато е необходимо – да бъдат обосновани предложения “de lege ferenda”. Въпросите, които засяга сравнително-правното изследване на правната уредба на професионалната болест у нас и тази в други държави, са няколко. Интерес представлява най-напред откриването и посочването на релевантния източник на правна уредба на професионалната болест в изследваните чужди държави, за да може читателят да бъде улеснен при намирането му и сам при необходимост да почерпи от чуждестранната правна мисъл. По необходимост са изследвани групите задължително осигурени лица за професионална болест в различните държави и изключенията от тях, когато са изрично предвидени в изследваната осигурителноправна система. По-нататък са сравнени различията на чуждестранните осигурителни законодателства, свързани с избора на система за определяне на професионалните болести. На световната правна мисъл са познати, както стана ясно по-рано в изложението, три системи за определяне на професионалните болести – първата е системата на листата, втората е системата на легалната дефиниция и третата е смесената система, представляваща комбинация от първите две. От особено значение за темата е извършването на сравнение на материалните предпоставки и условията за възникване на професионалната болест като осигурен социален риск в отделните изследвани държави, като анализът акцентира върху това. Сравнението е един от основните и сигурни способи за правилното познание. От гледна точка на осигурените лица с най-голяма важност е изясняването на различията на отделните системи по отношение на видовете осигурителни престации при временна неработоспособност, трайна неработоспособност и при смърт, както и реда за тяхното предоставяне. Накрая са разгледани предвидените способи за осъвременяване на осигурителните плащания при настъпване на професионална болест в различните изследвани държави. За настоящите сравнително-правни бележки съм разгледал правната уредба на професионалната болест в немската осигурителна система, основана на осигурителния модел на канцлера Ото фон Бисмарк, тъй като тя е по-близка и сходна с българската система за обществено осигуряване.
2. Принципи на обществено осигуряване в Германия.
Принципите на осигуряване в Германия се свързват с изграждането на самостоятелна задължителна система за социално осигуряване, финансирана от вноските на осигурените лица – работниците или служителите, някои категории самостоятелно заети лица и други групи предвидени от закона осигурени лица. При настъпване на професионална болест се предоставят обезщетения в натура и парични обезщетения, размерът на които се изчислява на базата на доходите на осигурените лица, респективно на осигурителния доход, върху който се осигуряват и внасят осигурителни вноски. Немският модел на обществено осигуряване следва принципите на изграждане на осигурителната система, въведен от канцлера Ото фон Бисмарк в периода 1883 –1889 г. със законите за осигуряване за старост и инвалидност, болест и злополука. Според този модел средствата се набират от осигурителните вноски на задължително осигурените лица, а се разходват при реализирането на признат от закона осигурен социален риск само за тези конкретни лица, за които се е осъществил рискът и се е превърнал в осигурителен случай. Този модел на обществено осигуряване е възприет и в българското законодателство.
3. Правна уредба на професионалната болест в Германия
Правната уредба на професионалната болест в Германия се съдържа в Закона за социалното осигуряване, книга седма, параграф 9 – професионална болест, както и в някои части от книга девета на същия закон. Системата на общественото осигуряване при професионална болест в Германия е еманация на модела на Бисмарк за постигане на социална сигурност в обществото. Той се изгражда въз основа на принципите за задължителност и всеобщност на общественото осигуряване, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица, които са познати и възприети от българското законодателство.
Задължително осигурени за професионална болест в Германия са всички работници или служители, както и определени групи самоосигуряващи се лица. Съществуват и изключения за лицата, осигурени въз основа на други разпоредби, като например членовете на църковни организации. Изключени от задължителното осигуряване за професионална болест са и самостоятелно заети лекари, психотерапевти, лечители и фармацевти. В нашето право, възможност за осигуряване за професионална болест за самоосигуряващите се лица не е предвидено, нито като задължително, нито като доброволно осигуряване (арг. чл. 4, ал. 3, вр. чл. 4, ал. 4 КСО).
Системата за определяне на професионалните болести в Германия е смесена. Налице е списък от 80 професионални болести, които са изброени в Приложение 1 към тяхната Наредбата за професионалните болести (Die Berufskrankheiten sind in der Anlage 1 zur Berufskrankheitenverordnung sogenannte Berufskrankheitenliste, BK-Liste aufgeführt). Налице е изменение през 2017 г., което увеличава броя болестите, които са включени в списъка и се признават професионална болест. (Berufskrankheiten-Verordnung vom 31. Oktober 1997 (BGBl. I S. 2623), die zuletzt durch Artikel 1 der Verordnung vom 10. Juli 2017 (BGBl. I S. 2299) geändert worden ist.)
Болестите, включени в немския списък на професионалните болести са разделени на следните шест групи: заболявания, причинени от химични агенти, например болести на кръвта, на кръвообращението и на лимфната система от бензен (ВК 1318), физически разстройства, например загуба на слух поради шум на работното място (BK 2301) инфекциозни или паразитни заболявания и тропически болести, респираторни, белодробни, перитонеални разстройства, напр. белодробни заболявания, причинени от азбест (BK 4104) или респираторни заболявания, причинени от алергенни вещества (BK 4301). Кожни заболявания. Списъкът на професионалните болести е изчерпателен, тоест не може да се признае за професионална болест, друга, която не е включена в него. Това обаче не изключва възможността едно заболяване, макар и да не се признае за професионална болест, поради това, че не е включено в списъка, да бъде обезщетено по реда, условията и в размерите за професионална болест.
4. Материални предпоставки за възникването на професионална болест
За да бъде призната една болест за професионална е необходимо осъществяването на следните предпоставки. Първо, осигуреното лице се изисква да принадлежи към определена група лица, които при извършването на работата си трябва да са изложени на особени вредности, които са в много по-голяма степен от останалата част от осигурените лица. Второ, неблагоприятното въздействие върху човешкия организъм от извършваната работа е необходимо да е причинено от нея според новите открития в медицинската наука и съпътстващите фактори на трудовия процес да могат да причиняват такъв вид болест, от която е заболял осигуреният. Третата предпоставка се свързва с изискването – тези медицински достижения за вредното влияние на определен работен процес или на условия на работната среда върху здравето на осигурения, да не са били обсъждани при последното осъвременяване на списъка на професионалните болести или да са останали непроверени. Накрая, трябва да е налице вероятна причинно-следствена връзка между заболяването и извършваната работа. Съображенията на немския законодател да предвиди обезщетяване на болести, които не са включени в списъка, и като такива не се признават за професионални болести, са няколко. От една страна, се отчита бързото развитие на работните процеси, въвеждането на нови агенти и вредности в производството. До този извод ни навежда втората изискуема предпоставка – да е налице новост по отношение на заболяването, то да бъде открито/диагностицирано с оглед достиженията на медицинската наука. Тоест, то да не бъде познато досега или да не е била известна връзката му с извършване на определената работа. От друга страна, придобиването на нови медицински и научни познания за определени химични и физични вещества, както и откриването на причините за настъпването на определено заболяване способстват за непрекъснатата необходимост от осъвременяване на списъка. Въпреки че списъкът с професионалните болести редовно се актуализира, осъвременяването му от законодателя обикновено отнема няколко години, така например в България в момента действа списъкът, приет като приложение към член единствен на ПМС № 175 от 16.07.2008 г. (Обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2008 г.).
Чрез въвеждането на възможността за изплащане на осигурителни престации и на тези осигурени лица, които не им е призната професионална болест, поради невключването й все още в списъка на професионалните болести, се гарантира социална сигурност на осигурените лица. За някои болести, посочени в списъка е установен период на вредно въздействие, в които лицето трябва да е изложено на тези фактори.
Достигам до заключението, че системите за определяне на професионалните болести в Германия и у нас се различават. Водещ в Германия е списъкът на професионалните болести, където същият е уреден като изчерпателен и законът не допуска признаването за професионална болест на друга болест, извън списъка. Обстоятелството, че по правни последици едно невключено в списъка на професионалните болести заболяване се приравнява на професионална болест, не го прави професионална болест. То продължава да бъде общо заболяване, до момента, в който бъде включено в списъка на професионалните болести. В България е възприет обратния подход. Съгласно чл. 56, ал. 2 КСО, за професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения. Тоест, по нашето законодателство се фингира наличието на професионална болест, за да се постигне по-ефективна осигурителна закрила на заболялото осигурено лице. Не може еднозначно да се отговори кой от двата подхода на българското или на немското право е по-правилен и по-целесъобразен. Както немският, така и българският подход и използваната юридическа техника водят до един и същи краен резултат. За сравнение, употребата на правна фикция е подход, възприет от нашия законодател и при другия професионален риск – трудовата злополука, където чл. 55, ал. 1 КСО урежда същинската трудова злополука, а чл. 55, ал. 2 КСО посочва случаите, които не са същински трудови злополуки (т.нар. злополуки по пътя), но са приравнени на тях, заради определени социални съображения, които обосновават това.
5. Осигурителни плащания по краткосрочното обществено осигуряване
Осигурителните престации при настъпване на професионална болест се свързват най-напред с предоставянето на медицинска помощ на осигуреното лице. Принципът е, че осигуреното лице няма право на свободен избор на лекар, а трябва да посети доктора, определен от осигурителния орган. По-нататък е предвидено изплащането на обезщетение за временна неработоспособност, което може да има две форми, в зависимост от характерна на осигурения социален риск, който е настъпил. Първата форма се нарича „Krankengeld“ (болнични или пари поради обща болест – превод мой) и се изплащат при настъпване на общо заболяване. Другият вид обезщетение се нарича „Verletztengeld[13]“ (от глагола verletzen – наранявам се) и се изплаща при увреждане на здравето, настъпило вследствие на трудова злополука или професионална болест, т.е. при реализирането на професионален риск. У нас нямаме отделна, различна дума за обезщетението за временна неработоспособност, когато е причинена такава от различен по вид осигурен социален риск. Смятам, че не е необходима, тъй като диференциацията се постига посредством изчерпателното изброяване на материалните предпоставки за възникване на правото на обезщетение.
По немското законодателство, непосредствено след установяване на професионална болест, работникът има право на период от 6 седмици[14], през който той получава своето трудово възнаграждение от работодателя в пълен размер[15]. След изтичането им осигуреният има право на обезщетение (при професионалната болест отбелязах, че то се нарича „verletztengeld“) за период от още 72 седмици или общо до изтичане на 78 седмици от настъпване на увреждането (на временната неработоспособност). Първите шест седмици се включват общия максимален срок от 78 седмици. Размерът на обезщетението за временна неработоспособност за периода от 72 седмици се равнява на 70 на сто от размера на последното брутно трудово възнаграждение[16], когато неработоспособността е причинена от общо заболяване и 80 на сто от него, при причинена трудова злополука или професионална болест. За сравнение, по българското законодателство паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване е 80 на сто от загубения трудов доход (имам предвид среднодневното брутно трудово възнаграждение), а при трудова злополука или професионална болест в размер на 90 на сто него. Процентът на паричното обезщетение за временна неработоспособност е по-голям в сравнение с този в Германия, но въпреки това разликата в абсолютния размер на осигурителните престации е различен. Това е обяснимо с оглед разликата в доходите, респективно в максималния осигурителен доход за двете държави. Тенденцията за постепенно увеличаване на максималния осигурителен доход у нас е обоснована. През 2019 г. се предвижда максималният осигурителен доход за страната да се увеличи от 2600 на 3000 лева, съгласно заложените промени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обоснована е, защото по този начин ще бъдат увеличени осигурителните вноски, но осигурените ще получават по-високи по размер на осигурителните плащания, при реализирането на осигурен социален риск, доколкото техният размер е процентно съотношение от осигурителния доход.
Открива се широко поле за сравнение между продължителността и размера на обезщетението за временна неработоспособност по немското и българското законодателство. У нас то е уредено в чл. 40 до 42 от КСО, като за придобиване на правото на обезщетение за временна неработоспособност, поради трудова злополука или професионална болест не се изисква осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 КСО. Различен е и периодът, през който се изплаща обезщетението за временна неработоспособност. Няма ограничение на неговата продължителност, както е в Германия (до общо 78 седмици). Обезщетението у нас се изплаща от първия ден на настъпването на неработоспособността до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност, както повелява чл. 42, ал. 1 КСО.
Немското законодателно решение – работодателят да поема първите шест седмици от неработоспособността на работника, като му заплаща пълното му трудово възнаграждение, гарантира в много по-висока степен правото на социална сигурност на осигурените лица в Германия, за разлика от уредбата по българското законодателство, която предвижда само първите три дни от неработоспособността да се заплащат от осигурителя (работодателя) и то в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, както посочва чл. 40, ал. 5 КСО.
Считам, че поемането на риска от реализирането на осигурен социален риск от осигурителя за тези първи шест седмици след увреждането на здравето на работника, както е по немското законодателство, е оправдано и би могло да намери подкрепа за възприемането му и у нас. От една страна, този подход води до дисциплиниране на осигурителя, който би положил по-големи усилия и усърдие при осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, ако при увреждане на здравето на работника се предвижда той да заплаща заплата за 42 дни. Като резултат ще бъдат намалени трудовите злополуки и професионалните болести, въобще уврежданията на здравето, свързани функционално с работния процес. От друга страна, осигурителят ще има интерес от по-строг контрол при издаването на болнични листове за общо заболяване и експертни решения за професионални болести от ТЕЛК, а у нас това е проблем, с оглед големия брой болнични листове за временна неработоспособност и експертните решения, които се издават. Накрая, осигурителният орган ще бъде разтоварен от заплащането на тези осигурителни престации, а това ще освободи паричен ресурс за увеличаване на размера на осигурителните плащания.
6. Осигурителни престации по дългосрочното обществено осигуряване
Осигурителните престации по дългосрочното обществено осигуряване в Германия изискват установена трайна неработоспособност след 26-тата седмица от настъпване на злополуката или професионалната болест, чийто размер да бъде не по-малък от 20 процента. Изключения правят земеделските производители, техните съпрузи, както и членовете на семействата им, за които се изисква да е настъпила трайна неработоспособност от 30 процента след 26-тата седмица. През първите 3 години преосвидетелстване на степента на трайна неработоспособност е допустима по всяко време, стига процентът на повишаването или намаляването на неработоспособността да е повече от 5%. Предвидено е изплащането на средства за грижи[17](чужда помощ), чийто размер е от 351 до 1,400 Евро.
Няма значение дали злополука или заболяване са довели до това увреждане. Пенсията за инвалидност обаче се изплаща само на лица, осигурени по закон, които стават инвалиди преди пенсионната възраст.
По отношение на пенсиите за инвалидност в Германия през последните години тече усилена реформа. Бяха въведени нови правила за отпускане на пенсиите за инвалидност. Преди всичко се изхожда от разбирането, че лицето трябва с помощта на държавата да бъде реинтегрирано в работния процес и то да полага труд, за да изкарва прехраната си. Това се извършва чрез преквалификация. Така например ако едно лице заболее от тендовагинит и не може да извършва работа с ръцете си, то това не означава, че това лице е инвалид, а просто, че не може да извършва физическа работа с ръцете, която е довела до това заболяване. В този случай осигуреното лице няма да има право на пенсия ако все още е в състояние да работи до три часа на ден. Той ще получи право на пенсия, когато инвалидността му е в толкова висока степен, че не може да работи дори три часа на ден. Правната уредба се съдържа в книга седма, на немския закон за социално осигуряване § 56.
В немската правна система, що се касае до пенсиите за инвалидност се използват две понятия, които имат различно значение. Първото е неработоспособност (Arbeitsunfähigkeit), в което се влага смисъл на неспособност за извършването или изпълнението на конкретно определена работа / дейност в определено време и по конкретна трудова функция. Неработоспособно е лицето, което вече не може да упражнява предишната си професия, поради физическо или психическо заболяване. Това обаче не означава, че лицето не може да изпълнява друга трудова функция, след като се преквалифицира, например. Другото понятие е (Erwerbsunfähigkeit) и не може точно да бъде преведено, но носи значението на невъзможност за започване упражняването на каквато и да е трудова дейност. То е сходно на нашето българско понятие нетрудоспособност[18], означаващо невъзможност за полагането на какъвто и да е по вид труд. В това отношение не се наблюдават различия в тези понятия у нас. Но немското законодателство обаче изостави терминът неработоспособност, когато се уреждат правилата за пенсиите за инвалидност и започна да си служи с понятието нетрудоспособност, защото фокусът се премести върху използването на всяка една остатъчна работоспособност, а когато такава е налице, то инвалидна пенсия по правило не следва да се получава, съгласно немското законодателство, което намирам за правилно законодателно решение.
Според разпоредбата на § 56 от немския социален закон право на пенсия имат осигурените лица, чиято трудоспособност се намалява с поне 20 на сто в резултат на реализирането на осигурен социален риск след изтичането на 26-та седмица от настъпването му. Ако нетрудоспособността е в резултат на няколко различни риска, а заедно възлизат най-малко на 20, също възниква право на пенсия.
Немското законодателство предвижда възможност за всеки, който може да работи по-малко от шест часа, но повече от три часа на ден, за получаване на намалена пенсия за инвалидност.
Размерът на пенсията за инвалидност зависи преди всичко от размера на вече внесените вноски в задължителното пенсионно осигуряване. Така, ако млад човек стане трайно неработоспособен (инвалид), вследствие на злополука или професионална болест, той ще получава значително по-малка пенсия за инвалидност от осигуреното лице, което вече е внасяло в пенсионните фондове осигуровки в продължение на 10 години, например. Въпреки това, ако неработоспособността се дължи на трудова злополука и има застраховка за злополука, пенсията за инвалидност може да възлиза на 90% от предишните доходи. За да бъде изплатена пенсия за инвалидност, степента на увреждане трябва да бъде най-малко 40 процента. Тогава осигуреното лице получава така една четвърт от пълната пенсия. Но ако степента на увреждане е 70 процента, пълната пенсия за инвалидност се изплаща. За възникване на право на пенсия за инвалидност се изисква участие в натрупването на средствата чрез осигурителни вноски за 36 месеца през последните 60 месеца предхождащи началото на трайно намалената работоспособност. Изчисляването на тези периоди не включва периоди на безработица, периоди на липса на полагането на труд, поради майчинство. Тези изисквания не се отнасят правила се прилагат за осигурените лица, които преди това са претърпели частично увреждане поради трудова злополука или имат намалена работоспособност през първите 6 години след завършване на обучението.
Сравнително-правния поглед от предишния абзац открива сериозен хоризонт за размисъл в няколко насоки. Първо в немската осигурителна система – що се отнася до пенсиите за инвалидност, се забелязва промяна (реформа) в модела на Бисмарк в посока на неговото осъвременяване и развитие. Фокусът се измества от предоставянето на осигурителна закрила под формата на обезщетение за трайна неработоспособност (пенсия), към насърчаването на осигуреното лице, което се е инвалидизирало, да започне да полага труд под различна форма или при облекчени условия. Едва накрая (финално), когато лицето е лишено поради заболяването си да полага какъвто и да е труд, то да се обръща към общественото осигуряване. Второ, размерът на пенсията за инвалидност зависи от участието на осигуреното лице в натрупването им. В България и двете професионални пенсии – за трудова злополука и за професионална болест не са обвързани с изискването за наличие на осигурителен стаж, по арг. от чл. 78 КСО. Осигурителният стаж обаче се отчита при определянето на размера на тези пенсии. Значение има и степента на трайно намалена работоспособност, съгласно чл. 79 КСО. Практически обаче професионална болест не може да възникне без наличието на осигурителен стаж, тъй като възникването й се предпоставя от изминаването на определен времеви период на полагане на труд във вредна среда или с такъв вредоносен характер, който може да причини болестта[19].
Както е известно, професионалната болест може да доведе и до смърт на осигуреното лице. В този случай по германското осигурително законодателство се предвижда предоставянето на различни по вид осигурителни престации, като обезщетение при смърт (Sterbegeld), предназначени за посрещане на разходите за погребение на починалото лице, обезщетение за транспортиране на починалия (Überführungskosten), за да може тялото на починалия да бъде пренесено (превозено) до гробищата, пенсии за преживелите (Hinterbliebenenrenten), които могат да бъдат – пенсии за вдовици и вдовци (Renten an Witwen und Witwer), пенсии за сираци (Waisenrenten).
Парите при смърт се изплащат на лицето, което е направило разходите за погребението на осигуреното лице. Известна особеност представлява обстоятелството, че независимо от действителните разходи за погребението, близките получават обезщетение за смърт равно на една седма дохода му през последната година преди смъртта. Трети лица (приятел, съсед или работодател), които са платили погребението получават безвъзмездна помощ за смърт в размер на действително направените разходи, до максимум една седма от годишния доход.
Обезщетение за транспортиране (репатриране) се изплаща в допълнение към обезщетението за смърт при определени условия, за да бъдат поети разходите за трансфер до мястото на погребение, в случай, че осигуреното лице не е починало на мястото на постоянния си адрес (адресът на който обичайно живее), например когато трудовата злополука е станала по време на командировка.
По немското законодателство се предвижда и изплащането на наследствени пенсии (пенсии за преживелите), които имат за цел да заместят загубата на издръжка на членовете на семейството на осигуреното лице, които те са загубили вследствие на смъртта му. Всички пенсии за преживелите лица общо не могат да надхвърлят 80% от годишните му доходи. Право на наследствена пенсия има преживелият съпруг, регистрираните партньори, живеещи на семейни начала, ако не са оженили/омъжили повторно. Децата на възраст до 18 години получават пенсия за сираци. При определени условия пенсията може да бъде изплащана до 27-годишна възраст, когато лицето се обучава. Бивши съпрузи, партньори и партньори в живота, както и родителите на осигуреното лице, които са били издържани от него през годината преди смъртта, имат право на наследствена пенсия при определени условия.
Размерът на осигурителното плащане зависи от възрастта на преживелия съпруг. Когато той е под 47 години получава 30 процента от дохода на починалия, като максималният период е 24 месеца. Съществува известна особеност за първите три месеца след смъртта на осигуреното лице. Така за месеца на смъртта (започващ да се брои от деня на смъртта) и през следващите три календарни месеца се изплаща пенсия в по-голям размер, възлизащ на две трети от годишните доходи на починалия. Целта е в началото, непосредствено след смъртта на осигурения, да се подпомогнат преживелите по-плавно да понесат неблагоприятните последици от загуба на издръжка, а също и да бъдат насърчени – сами да потърсят източници на доходи[20].
При определени условия преживелият съпруг получава наследствена пенсия в по-голям размер[21] от 40 % от годишния доход на починалия – това е брутната заплата през последната година преди настъпването на осигурителния случай, довел до смъртта. Такъв е размерът, когато преживелият съпруг е над 47 години или когато се грижи за отглеждането на дете или деца. Завишеният размер на пенсията ще се получава и когато преживелият съпруг е инвалид.
Сираците получават пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а при определени условия тя се изплаща до 27-годишна възраст. Такъв е случаят, когато лицето учи или продължава своето професионално образование. Пенсия за сираци се получава след навършване на 18 години и когато лице полага доброволен труд през годината в социална/екологична организация, съгласно законодателството на Германия. Накрая, пенсия ще получи и това лице, което не е в състояние да осигури собствено препитание поради физическо, умствено или емоционално увреждане. Размерът на пенсията за сирак, загубил единия си родител е 20% от годишните доходи на починалия, а за пълен (кръгъл) сирак се равнява на 30% от годишните доходи на починалия[22].
Германското законодателство предвижда изплащането на еднократна парична помощ при липса на право на наследствена пенсия. Това е хипотезата, когато смъртта на осигуреното лице не е вследствие на трудова злополука или професионална болест. В случай, че осигуреният преди смъртта е имал право на пенсия, поради инвалидност, тъй като е бил неработоспособен в размер на 50% или повече процента, то в този случай на преживелия съпруг или на регистрираните партньори се изплаща еднократна помощ, която е равна на 40 на сто от годишните доходи на починалия. Като предложение „de lege ferenda” би могло да се направи – въвеждането на еднократна помощ при смърт, настъпила вследствие на общо заболяване, която да се различава от еднократната помощ при смърт, предназначена да покрие разходите, свързани с погребението. Нейното предназначение е да бъдат финансово облекчени близките на починалия осигурен в първите месеци след смъртта му, така че да могат да организират своята прехрана и издръжка.
В същата хипотеза, когато сираците нямат право на наследствена пенсия, тъй като смъртта не е настъпила в резултат на трудова злополука или професионална болест, те ще получат еднократна помощ в размер на 40 на сто от годишните приходи на починалия осигурен. Основанието е, че преди смъртта на осигурения те са живели заедно с него и са били издържани от него, тоест смъртта му е довела за тях до загуба на издръжка. В случай, че има няколко сираци, обезщетението се разпределя поравно помежду им.
Ако преди смъртта си, осигуреният е получавал повече от 10 години пенсия за трайно намалена работоспособност в размер на 80 или повече процента, то тогава помощта е ежемесечна, а не еднократна.
Друго осигурително право при професионална болест е правото на рехабилитация. Тя е функционална рехабилитация и е част от медицинската помощ. Отделно от нея, когато е необходимо, се предвижда възможност за преквалификация и насочване на лицето към друга професия. Това е случаят, когато лицето е заболяло от професионална болест, причинена от определени вредни фактори на работната среда или на трудовия процес и е противопоказно той да продължи да изпълнява същата работа. В този случай той се преквалифицира и премества на друга работа, а при разлика в трудовото възнаграждение се изплаща обезщетение за нея. Този подход за компенсиране на разликата в заплащането беше коментиран в сравнителното изследване, поради което няма да се спирам на него.
Заключение
В заключение следва да се обобщи, че правната уредба на професионалната болест у нас е съобразена с тенденциите и насоките на развитие на този институт в европейски и международен план. Възприетата от българския законодател смесена система за признаване на професионалните болести предоставя възможност за по-точно и справедливо откриване и доказване на този осигурен социален риск, което способства за по-пълна закрила на осигурените лица.
Автор: адв. Георги Гочев
[1] Вж. Радоилски, Л., Трудово право на Народна република България. С.: НИ, 1957, 678 –684.
[2] Вж. Кацаров, Ив. Обществено осигуряване на работниците и служителите С.: НИ, 1957, 410–419.
[3] Вж. Мръчков, В. Имуществена отговорност на работодателя. С.: Сиби, 2013, 104–145; Осигурително право. 6. изд. С.: Сиби, 2014, 231–242; Трудово право. 10. изд. С.: Сиби, 2017, 530–547.
[4] Вж. Средкова, Кр. Трудово право. Специална част. Дял І. Индивидуално трудово право. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 2011, 387–402; Осигурително право. 5. изд. С.: Сиби, 2016, 194–203.
[5] Вж. Василев, Ат. Имуществена отговорност на работодателя за вреди от трудова злополука и професионално заболяване. С.: Интерюс, 1997; В: Мръчков, В., Кр. Средкова, Ат. Василев. Коментар на Кодекса на труда. 12. изд. С.: Сиби, 2016, 659–720.
[6] Вж. Ангушева, В. Трудова злополука – дисертационен труд за придобиване на научната степен „Кандидат на юридическите науки“. С.: СУ „Климент Охридски“, 1983; Правна уредба на отговорността на предприятието при трудова злополука и професионално заболяване. – Правна мисъл, 1987, № 3, 53–68.
[7] Вж. Гевренова, Н. – В: Средкова, Кр., Н. Гевренова, Ив. Янев. Здравословни и безопасни условия на труд. 2. изд. С:. Труд и право, 2005, 607–618.
[8] Вж. Василев, Ат. – В: Мръчков, В., Ат. Василев, Ил. Шотлеков, Ем. Мингов. Коментар на Кодекса за задължително обществено осигуряване. С.: Труд и право, 2000, 193–219.
[9] Вж. Василев, Ат. – В: Коментар на Кодекса на труда, 659–683.
[10] Sozialgesetzbuch (SGB VII), Siebtes Buch. Gesetzliche Unfallversicherung, Berufskrankheit.
[11] Разпоредбите на чл. 55, ал. 2 КСО – „Трудова е и злополуката…”, както и тази на чл. 56, ал. 2 КСО – „За професионална болест може…” можеха да бъдат формулирани, например в смисъл, че не се признават за същинска трудова злополука / професионална болест, а просто се приравняват по правни последици на тях.
[12] У нас по-често се използват фикциите, както е например с правната уредба на приравнените на трудова злополука случаи, т.нар. злополуки по пътя, които не са същински трудови злополуки. Според мен разпоредбата на чл. 56, ал. 2 КСО би могла да се прецизира, като се посочи, че тези болести не са професионални, а се приравняват по правни последици на тях.
[13] Правната уредба се съдържа в параграф от 45 до 52 на немския закон за социалното осигуряване, книга седма.
[14] На немски се нарича Lohnfortzahlung – (Fortzahlung des Lohnes über einen bestimmten Zeitraum durch den Arbeitgeber im Krankheitsfall) и се изразява в изплащането за определен период от шест седмици на пълното трудово възнаграждение на работника от работодателя.
[15] Така например, ако работникът е получавал трудово възнаграждение от 1727 евро, то размерът на средствата, които той ще получи под формата на заплата, е същият за първите шест седмици, а именно 1727 евро.
[16] За 2015 г. например, максималният размер на осигурителния доход е бил 49.500 евро, което разделено на 360 дни означава, че максималният дневен осигурителен доход е бил 137,50 евро. А 70 процента от тази дневна сума се равнява на 96,25 евро, като към онзи момент това е бил максималният размер на обезщетението. Така за 30 дни максималният размер е бил 2887.50 евро.
[17] “Pflegegeld” представлява форма на държавна помощ за хора, които поради увредено здравословно състояние имат нужда от грижи, които имат характера на фактически действия. В българската осигурителна система е позната добавката за чужда помощ, чиято цел е да се подпомогне осигуреното лице в неговото ежедневие чрез заплащането на средства, с които то да наеме друго лице, което да извършва вместо него тези фактически действия.
[18] За съотношението между понятията неработоспособност и нетрудоспособност вж. повече у Мингов, Ем. Обезщетения при временна неработоспособност. С.: Сиби, 2002, 17 – 45.
[19] Споделям изразеното становище на гл. ас. д-р Цв. Попова в нейния дисертационен труд на тема „Осигурителният стаж в българското законодателство“, стр. 157, че при професионална болест законодателството имплицитно съдържа изискването за осигурителен стаж. По-подробен анализ на осигурителния стаж като елемент от понятието за професионална болест ще бъде направен в съответното систематично място.
[20] Пример: На 25.08.2011 г. Ханс Мюлер пострадва при тежка трудова злополука, в резултат на която той умира. Той е на 31 години по това време. През дванадесетте календарни месеца, предшестващи злополуката, той е получил брутно възнаграждение от 36 000 евро. Съпругата му Гертруде Мюлер е на 36 години. Тя няма собствен доход, двойката нямат деца. Oт 25.08.2011 г. до 30.11.2011 г. пенсия в размер на 2000,00 евро на месец (36,000.00 евро х 3,2 = 24,000.00 евро, 24,000.00 евро: 12 = 2000,00 евро),
В периода от 01.12.2011 г. до 31.08.2013 г-жа Мюлер ще получава наследствена пенсия от 900.00 евро на месец (36,000.00 х 30% = 10,800.00 евро 10,800.00 евро: 12 = 900.00 евро). Данните са взети от https://www.bghw.de/arbeitnehmer/unsere-leistungen/hinterbliebenenleistungen.
[21] На немски “große Witwenrente”.
[22] Пример: г-жа Мюлер умира в резултат на професионална болест. Тя оставя г-н Мюлер (вдовец) и 3-ма сираци. Нейните годишни доходи (брутните доходи през годината преди смъртта от професионална болест) възлизат на 30,000 евро. След първото тримесечие на годината пенсията на вдовеца възлиза на 40% от годишните доходи. Това са 12,000 евро на година или 1,000 евро на месец. Трите деца – сираци ще получават наследствена пенсия от 20% от годишните й доходи. Това са ежегодно 6,000 евро или 500 евро на месец. Събирайки всички пенсии, те възлизат на 100% от годишните доходи (12,000 евро + (3 х 6000 евро) = 30,000 евро). Така се надхвърля максималната сума от 80% от дохода. Поради това пенсиите трябва да бъдат намалени, като това ще се извърши по следния начин. Преживелият съпруг ще получава 1.000 евро (единична пенсия) умножени по 2.000 евро (максимална сума), а след това разделени 2.500 евро (сума от всички пенсии на месец) се получава сумата от 800 евро.
Използвана литература:
1. Ангушева, В. Правната уредба на отговорността на предприятието за трудова злополука и професионално заболяване в новия Кодекс на труда – Правна мисъл, 1987, № 3.
2. Мръчков, В. България в международния трудов ред. С.: Труд и право, 2007.
3. Мръчков, В. Трудово право. 7 изд. С.: Сиби, 2010.
4. Мръчков, В. Осигурително право. 6 изд. С.: Сиби, 2014.
5. Мръчков, В., Кр. Средкова, Ат. Василев. Коментар на Кодекса на труда. 12 изд. С.: Сиби, 2016.
6. Мингов, Ем. Понятията неработоспособност и нетрудоспособност в българското осигурително законодателство. – Съвременно право, 2001, № 2.
7. Мингов, Ем. Обезщетения при временна неработоспособност. С.: Сиби, 2002.
8. Попова, Цв. Осигурителният стаж в българското законодателство, дисертационен труд, 2018.
9. Средкова, Кр. Трудово право. Обща част. С.: УИ “Св. Климент Охридски”, 2010.
10. Средкова, Кр. Осигурително право. 5. изд. С.: Сиби, 2016.
Подобни статии
ВИДЕОИГРИТЕ – ОБЕКТ НА ПРАВОТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ. СРАВНИТЕЛНО – ПРАВЕН АНАЛИЗ
Критичен поглед върху някои съдебни решения по прилагането на ЗИДЗОЗ, обнародван в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. Част 1
Критичен поглед върху някои съдебни решения по прилагането на ЗИДЗОЗ обнародван в ДВ бр. № 105 от 30.12.2016г. – част 2
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ И СПЕДИТОРСКИ ДОГОВОР, ОТГРАНИЧЕНИЯ. УРЕДБА ПО НЕМСКОТО ПРАВО И НЯКОИ ТЕОРЕТИЧНИ ВЪПРОСИ
ПАРИТЕ: НЯКОИ ГРАЖДАНСКОПРАВНИ И НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ АСПЕКТИ
