Разпределението на съдебния изпълнител е акт, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях[1]. То предпоставя няколко взискатели по едно и същото изпълнение и недостатъчност на сумата постъпила по изпълнението за цялостно им удовлетворяване. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на изготвяне на разпределението[2]. За да е налице необходимост от изготвянето му, следва по изпълнителното дело да са постъпили суми, които може да са от запори на длъжниково имущество, плащания от трети лица на дълга му, съответно да е проведен търг относно негово имущество и да е обявен купувач, който да е внесъл цената. Изключение е предвидено при хипотезата, в която взискател е обявен за купувач, тъй като в този случай първо се изготвя разпределение, което трябва да е влязло в сила, за да може взискателят да изплати съответната съразмерна част.
Разпределението е акта на съдебния изпълнител, чрез който се разпорежда насочването на събраните от длъжниковото имущество суми към неговите кредитори. То представлява финална фаза на изпълнителните способи по ГПК при изпълнение на парични вземания и е „венец” на успешно проведеното принудително изпълнение[3]. Всички проведени изпълнителни действия имат цел и тя е усвояване на длъжниковото имущество – било то чрез продажбата му и получаване на суми, било то чрез възлагане вместо дълг, било то чрез събиране на негови суми от банкови сметки, изплащане на вземанията му от трети лица и др., като чрез това усвояване взискателите ще получат дължимото им, което пък е търсения чрез изпълнителния процес резултат. Само по себе си то не представлява изпълнително действие[4], тъй като не е свързано с процесуална принуда[5].
Както е известно, разпределението в изпълнителното производство се извършва от съдебния изпълнители – чл. 460 и сл. ГПК. След предявяването му на страните те имат тридневен срок за обжалване – чл. 462 ГПК. Ако не бъде обжалвано то влиза в сила и сумите предвидени в него за отделните кредитори подлежат на изплащане. В случай обаче, че разпределението бъде обжалвано, съдебният изпълнител, след като изпълни процедурата по администриране на жалбата, е длъжен да я изпрати заедно с копие от изпълнителното дело на окръжния съд, където е района му на действие – чл. 463, ал. 1 ГПК. Проблемът, който възниква и е противоречиво разрешаван в съдебната практика е дали в този случай съдът следва, при постановена отмяна на извършеното от съдебния изпълнител разпределение, да го извърши сам в съдебния акт, или да върне делото на органа по принудително изпълнение за изготвянето на ново разпределение. За да бъде даден отговор на поставения въпрос е необходимо да се извърши анализ на законовите разпоредби и тяхното систематично тълкуване. В чл. 463, ал.2 ГПК изрично е указано, че при обжалване на разпределението, жалбата се разглежда по реда на чл. 274 ГПК. Т.е. законът извършва препращане към правилата за обжалване на определенията в глава XXI. Там е предвидено, че определенията се обжалват с частна жалба, за чието съдържание се прилагат разпоредбите за въззивно обжалване на съдебно решение – чл. 259, ал. 2 – 4, чл. 260, 261, 262 и 273 ГПК. От своя страна в чл. 463, ал, 1 ГПК е предвидено, че при обжалване на разпределението, съдът действа по реда на чл. 278 ГПК. Т.е. в този случай, законът е възложил на съда да действа като инстанция по същество, а не като контролно-отменителна инстанция, както това е предвидено при обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Специфичната функция на разпределението като акт налага и режима на проверка за законосъобразност да е различен от предвидения за типичните изпълнителни действия като форми на принуда. С оглед на това, че при обжалване на разпределението, съдът действа като инстанция по същество, то при отмяната му следва да се изготви ново разпределение, което да е обективирано в самото съдебно решение, като при влизането му в сила съдебния изпълнител следва единствено да изплаща дължимите суми на взискателите по реда предвиден в изготвеното от съда разпределение, а не да се връща последното на съдебния изпълнител, за да го изготвя наново. Считам, че това е правилното разрешение, тъй като то изцяло кореспондира със законовите разпоредби и тяхната систематична връзка.
Тъй като обжалването на разпределението за разлика от обжалването на действията на съдебния изпълнител е двуинстанционно – чл. 463, ал. 2 ГПК, то първоинстанционното решение, в което е изготвено ново разпределение, ще подлежи на обжалване пред апелативния съд, който следва да прецени дали да го потвърди, да го отмени и да извърши ново разпределение, което отново да бъде обективирано в съдебния акт и да е окончателно, или да отмени решението на първата инстанция и да потвърди първоначално изготвеното разпределение от съдебния изпълнител[6]. Ако бъде приета за законосъобразна практиката на съдилищата[7], че при отмяна на извършеното от съдебния изпълнител разпределение делото следва да се върне на последния, който да изготви ново, спазвайки указанията на съда, то би се стигнало до последващо обжалване на новото разпределение, което от своя страна ще „завърти” един порочен кръг от обжалвания и така ще бъде шиканирана възможността взискателите да могат да се удовлетворят. Освен това, към момента на изготвяне на новото разпределение в практиката се наблюдава предявяване на нови вземания от кредитори, съответно добавяне на увеличени размери на вече съществуващите вземания, което допълнително усложнява разпределението, а и е незаконосъобразно. Според мен не е случаен срокът предвиден за присъединяване на вземанията на нови кредитори в чл. 456, ал.1 ГПК. Там е казано, че това може да бъде извършено преди изготвянето на разпределението от съдебния изпълнител. Т.е. в последното следва да бъдат включени вземанията на тези кредитори, които са успели да ги присъединят по изпълнителното дело до момента на изготвянето му, както и на присъединените по право[8]. Неприсъединени до изготвянето на разпределението вземания, както и допълнително възникнали вземания на вече включените в него кредитори, следва да се удовлетворят чрез осъществяването на други изпълнителни способи, съответно чрез извършването на отделно разпределение. Това обяснява защо следва да се отрече възможността при изготвяне на ново разпределение да се добавят допълнително възникнали вземания на вече включените в него кредитори, както и допълнително предявени вземания от други кредитори.
За щастие голяма част от съдебната практика на по-големите съдилища вече се е преориентирала и е започнала да прилага правилно процесуалния закон като приема, че съдът следва сам да извърши разпределението, а не да го връща на съдебния изпълнител за изготвяне[9]. Това разрешение осмисля и повелята на чл. 463, ал. 2 ГПК, която предвижда, че решението на Апелативен съд не подлежи на обжалване. Необжалваемостта е предвидена не просто за съдебния акт, но и за самото разпределение. Т.е. то е необжалваемо от момента на постановяване на решението на Апелативен съд. За да може това да се случи на практика обаче, е необходимо разпределението да е извършено от съда в самия съдебен акт. Ако делото бъде върнато на съдебния изпълнител за извършване на новото разпределение, то от своя страна отново ще подлежи на обжалване по реда на чл. 463 ГПК, както за съжаление става на практика, и така може да отнеме години, докато същото влезе в сила. Очевидно е, че не това е била идеята на законодателя при приемането на новия ГПК.
В по-ново време състав на ВКС също е заел позицията, че при отмяна на разпределението не съдебният изпълнител, а съдът следва да извърши новото разпределение в съдебния акт[10].
Изводът според мен е, че при обжалване на разпределение по реда на чл. 463 ГПК, ако съдът го отмени, то той следва сам да извърши новото разпределение, което да бъде обективирано в съдебния акт, а не да връща делото на съдебния изпълнител, за да го извършва отново. Именно затова е предвиден и двуинстанционен контрол при обжалването на разпределението, за да може второинстанционният съд да извърши контрол върху изготвеното от първоинстанционния съд в решението му ново разпределение, или върху извършеното с решението потвърждаване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение.
Автор:Д-р Димитър Иванов
[1] Решение № 4990 от 23.07.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5356/2018.
[2] Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г. на ВКС.
[3] Василев, Й. Предприемането на кои изпълнителни действия прекъсва погасителната давност в изпълнителния процес, достъпна на https://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B8 %D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B4/.
[4] ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС.
[5]Пунев,Б., и колектив. Коментар на новия Гражданскопроцесуален кодекс, ИК „Труд и право”, 2012, с. 1098.
[6] При изготвяне на разпределението съдът се обръща към услугите на вещо лице чрез назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като в по-голямата си част става въпрос за математически изчисления.
[7]Определение № 700 от 14.01.2013 г. по в. гр. д. № 16134/2012 г. на СГС. Решение № 280 от 24.07.2019 г. по в. гр. д. № 504/2019г. на ОС-Пазарджик; Решение № 221 от 14.05.2014г. по в.г.д. 339/2014г. на ОС – Хасково; Решение № 371 от 03.11.2014г. по в.г.д. 734/2014г. на ОС – Добрич; Решение № 17 от 09.02.2015г. по г.д. 342/2014г. на АС – Пловдив; Решение № 44 от 2.02.2018 г. по в. гр. д. № 35/2018 г. на ОС-Плевен; Решение № 65 от 17.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 198/2018 г. на ВнАС; Решение № 1 от 2.01.2018 г. по в. гр. д. № 798/2017 г. на ОС-Русе; Решение № 13 от 9.01.2018 г. по в. гр. д. № 301/2017 г. на ОС-Плевен.
[8]Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г. на ВКС.
[9]Решение № 2367 от 28.10.2013г. по ч.г.д.3832/2013г. на САС; Решение № 1665 от 01.08.2014г. по в.ч.г.д. 2895/2014г. на САС; Решение № 87 от 07.05.2012г. по в.ч.г.д. 248/2012г. на ВнАС; Определение № 53 от 11.02.2009г. по в.т.д.33/2009г. на БАС; Решение № 72 от 12.03.2010г. по в.ч.г.д. 101/2010г. на ВтАС и др.
[10]Мотивите на ВКС са, че „съобразно специалната норма на чл. 463 ГПК в случай на обжалване на разпределението окръжният съд разглежда жалбата по реда на чл. 278 ГПК, предвиждащ в своята алинея втора, че при отмяна на обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Ето защо при отмяната на атакуваното разпределение съдът трябва да извърши друго такова” – Определение № 196 от 25.04.2018 г. по ч. т. д. № 656/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева. Противното разбиране като че ли се застъпва в Определение № 457 от 4.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3376/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, където е прието, че съдебният изпълнител по изключение правораздава при изготвянето на разпределението, което от своя страна навежда на извода, че щом съдебният изпълнител правораздава в този случай, то само той има право да изготвя разпределението, а съдът не би могъл да му изземе това право, изготвяйки разпределението в съдебния акт.
Подобни статии
Действия на съдебния изпълнител при някои специфични хипотези в изпълнителния процес1
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ИМОТ ОТ СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ НА ПРИВИДЕН КРЕДИТОР
Основание ли е спирането на изпълнението за неизвършване на действия по разпределение в изпълнителния процес?
Може ли кредитор с ипотека или възбрана върху имот, който е удовлетворен частично в разпределение по ЗОЗ от продажбата му, да го продаде отново по реда на ГПК
Изпълнение върху заложено търговско предприятие чрез частен съдебен изпълнител Мерки за предаване на заложеното имущество[1]
