Предмет на анализ е Решение №45 на Пловдивския апелативен съд (ПАС) по гр.д. № 1200/2008 год, с което е отменено решение на Окръжен съд – Пловдив по т.д 456/2007 г., осъждащо ответника Т.Ст.К. по предявен частичен иск, да заплати на ищеца “ПСК П.” ООД сумата 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, представляващи част от неотчетени средства, изтеглени от касата на дружеството с РКО (разходни касови ордери).
Установени факти в двете инстанции:
Ответникът Т. Ст. К. е вписан като управител и едноличен собственик на капитала за периода 23.12.2003 г. до 14.02.2007 г., когато като съдружник в дружеството е вписано и „С.Т.” ЕООД, дружеството е преобразувано в ООД с управител Д.И.К., а Т.Ст.К. е освободен като управител, без да е освободен от отговорност за причинени на дружеството вреди. Като едноличен собственик на капитала в периода 06.04.2001 г. до 23.12.2003 г. е установено, че Т.Ст.К. е изтеглил от касата на дружеството 538 604,01 лева, без да е посочено основанието за ползване на сумите. Същите не са възстановени, което е продиктувало необходимостта дружество да потърси защита и съдействие от съда на основание чл. 59 от ЗЗД.
Изводи на ПАС: ПАС, е приел, че в счетоводството (счетоводните регистри) на ищеца няма данни за отразяване на операции, съдържащи се в разписките – РКО за теглене на суми. Или, независимо, че с подписа си ответникът е удостоверил получаване на сумата от общо 538 604,01 лева, това обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като не е намерило отражение в по-нататъшната счетоводна документация. Според ПАС, след като счетоводството е водено правилно и в същото няма данни за процесните РКО и сумите по тях, то следвало да се приеме, че тези документи не установяват твърдяното получаване на суми от К. Следователно, не е налице и щета за дружеството със сумите по РКО, поради което предявеният иск се явявал неоснователен.
Критика:
Решението привлича не с поставения за решаване казус (дължат ли се едни средства и на какво точно основание), а с методологическия подход на ПАС към доказателствата и фактите, формиращ своеобразна съдебна онтология, заместваща действителността. Произнасянето на ПАС е значимо и с оглед на това, дали принципът на правната сигурност е последователно прилаган, респективно дали съставлява основа на правораздаването, тук и сега. Изводите и разрешенията на ПАС са в двупосочен аспект – доказателствено-процесуален и финансово–счетоводен, и провокират към кратък анализ. Според ПАС, доказателствената сила на счетоводния документ – РКО, неговото значение при достоверното отчитане на движението на имуществото в едно предприятие, е интерпретативно и според контекста. Мотивите на ПАС отхвърлят функционална свързаност между регистър и документ. На практика, ПАС е установил нов принцип на йерархична документална подчиненост между първичните счетоводни документи и регистрите – ако регистърът е неверен и неоснован на първични счетоводни документи, то следва да се промени не регистърът като производен такъв, а трябва да се променят или унищожат първичните счетоводни документи, за да е достатъчно вярно и честно представеното финансовото състояние на предприятието.
Съгласно чл. 55, ал.1 от ТЗ, счетоводството отразява движението на имуществото на предприятието. Това движение се регистрира в хронологичен ред и се основава на принципа на документалната обоснованост – чл. 4, ал.3 от Закона за счетоводството. Обобщената информация от стопанските операции, свързани с изменението на имуществото, намира отражение в счетоводни регистри, които са носители на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и вторични счетоводни документи. Според ВКС, Решение № 7 от 22.02.2011 год. по т.д. №264/2010 год., І Т.О., обобщените записвания в счетоводните книги не представляват писмени актове за установяване на определени обстоятелства. Макар и спорно, цитираното заключение (предвид на това, че материята за счетоводните документи се намира в Раздел на ГПК, озаглавен „Писмени доказателства“, чл.182 от ГПК), има за свое смислово и логическо оправдание предназначението на т.нар. счетоводни книги – да обобщят информация за факти, чието осъществяване е удостоверено от други документи – първичните. По тази причина, счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 182 ГПК – Решение по т.д 813/2012 год., ВКС, ІІ т.о. Зависимостта на регистрите спрямо първичните счетоводни документи е еднопосочна. Без първичен документ няма регистър, но не и обратното. Следователно, регистрите не могат да оправдаят съществуването си без първичните счетоводни документи. Изводите на ПАС в счетоводно – финансов аспект са в противоположна посока и следването им при изготвяне на финансовите отчети и ежедневното осчетоводяване би изопачило достоверността и истинността на финансовата информация. Приемайки, че разходните касови ордери, след като не са отразени счетоводно, нямат доказателствена стойност, ПАС е създал нов модел за отчетност, в който представената обобщена информация е важима и достоверна, дори и без документална обоснованост от първоизточника, регистриращ за първи път движението на имуществото на предприятието.
Писменият документ се съставя с нарочна цел, мотивираща съставящия го, или поради нормативно основание и задължение. В случая, ответникът е положил подписа си върху РКО (разписки), с които е признал и удостоверил, че е получил суми от дружеството ищец. Освен счетоводно-организационния смисъл, разгледан по-горе, изготвянето на РКО има своя типична доказателствена цел и предназначение – да докаже, в случай на спор, размера на изтеглените от касата суми, датите и получателя им. Защото, съставеният документ тежи повече от едно съдебно признание, което се преценява с оглед на останалите обстоятелства по делото – чл.175 от ГПК. Не така стои въпросът за писмените доказателства. Дори и да са оспорени те, ако оспорването е прието за недоказано, съдът не може да ги елиминира и да приеме, че нямат доказателствена стойност – аналогично в Решение № 657-55- ІV г.о., ВКС. ПАС е ценил доказателствата по делото и автентичните РКО на основата на противоположен процесуален подход и посредством несъобразяване със задължителната практика на ВКС. В решение № 51/21.07.10 г. по т.д. № 528/09 г. ВКС, І т.о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че приходният касов ордер представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на процесуалния закон и съгласно чл. 144 ГПК (отм.) съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от подписалото го лице, както и че се ползва с материална доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя му факти. Посоченото решение съдържа произнасяне и по въпроса, в кои случаи е допустимо страните да опровергават удостоверителната и диспозитивната част на официален документ, съдържащ и подписа на страните по делото (по–конкретно, твърдение на продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него). ВКС приема, че доказване, целящо да установи нещо друго, а не това, съдържащо се в документа, е допустимо да се провежда само при изявления за симулация и искане за разкриването й, и само ако е представен документ, представляващ начало на писмено доказателствено средство. Като оставим на страна, че частните свидетелстващи документи не могат да бъдат симулативни (симулативни са сделките), решението на ВКС съдържа принципната постановка, изключваща дейност по установяване на нещо друго и различно от това, съдържащо се в документ, носещ подписа на една от страните по делото, с изключение на случаите, посочени в решение № 51/21.07.10 г. по т.д. № 528/09 г. ВКС, І т.о., или когато документът е признат за неистински.
В коментираното решение, ПАС е възприел трети подход – от данните от счетоводните регистри (които сами по себе си не могат да се разглеждат като актове, удостоверяващи определени обстоятелства – така Решение № 7 от 22.02.2011 г. по т. д. № 264/2010 Г.,, І ТО на ВКС ), е извел изводи за това, че не са се осъществили неизгодни за ответника факти (теглене на суми), които последният е удостоверил с подписа си. Предложената форма на проверка на достоверността на РКО е логически и процесуален прецедент, в който немислимото и неочакваното изгражда решаващото вътрешно убеждение. Това е така, защото за получаването или неполучаването на средства в брой обичайно и единствено се удостоверява с разписка, връщането – също, така чл. 77, ал.1 от ЗЗД . Всеки друг способ превръща доказването от акт на опознаване в акт на предполагане. Не може да служи като убедително основание за изключването на РКО като достоверни доказателства по делото това, че ПАС е кредитирал заключение на вещи лица, а не редовно съставени счетоводни документи – РКО. Освен че изводите на счетоводната експертиза са свързани с косвени обстоятелства, съпоставката им с решаващите изводи на съда по фактите образуват едно логическо неприемливо заблуждение. Това е така, защото след като счетоводството (което е съвкупност от първични, вторични документи и регистри) е редовно водено, то процесните РКО, като част от редовното счетоводство, следва безусловно и приоритетно да залегнат с доказателствената си сила в крайното решение на съда, а не да бъдат изключени. Този доказателствен подход на ПАС демонстрира една надигаща се в съдилищата по същество доказателствена патерица – заключенията на вещи лица по общи и странични въпроси често заместват установяването на фактите по законовите правила за доказване и следователно – замества и волята на съда и неговото убеждение, основаващо се на доказаните факти.
Доказателствените аспекти и методология на ПАС по отношение на оценката на силата, стойността и предназначението на доказателствата трасират пътя на нов вид „дяволско доказване“ в сферата на поемане и изплащане на дълг. За да отхвърли исковете, ПАС е приел, че в счетоводството на ищеца не е отразено движение на средства – теглене, ерго парите по разписките не са дадени и получени. Ако се приложи това монументално основание за отхвърляне на иск за дадени суми, последователно и единно, страните по един заемен и кредитен спор биха били въоръжени с нови правопогасяващи възражения. Например, кредитополучателят с основание би възразил на кредитора си, че последният не е осчетоводил заема по договора за кредит, и независимо от разписките, договорите, кредитирането на банкови сметки и други подобни, искът е недоказан поради невъвеждането на информация в счетоводството. На същото основание погасен кредит би се оказал отново дължим, поради простото възражение, че в касата на длъжника счетоводно не е имало средства за погасяване на задължението, поради което и разписката на кредитора по чл. 77, ал.1 от ЗЗД не удостоверява плащане. Възможни са и други хипотези, алюзиращи с делата по реда на ДОПК – пик на доказателствено–процесуалната съдебна акробатика. Всяка от страните би възразила на другата, че данните в счетоводството са неверни, поради липсата на дейност, която да попълни касата, от която са дадени или взети паричните средства. В този случай, предметът на доказване, за да изчерпи и изясни спора от фактическа страна, ще обхване дейността на контрахенти, доставчици, клиенти на страните по делото и тяхната платежоспособност, с една цел – да се установи съдържание на един счетоводен регистър, който според ВКС дори не е документ, установяващ обстоятелства с обвързваща двете страни и съда доказателствена сила. Естественият фокус в подобни имагинерни процеси би била фигурата на вещото лице, чието заключение често е оправдание и основание на мотивите на инстанциите по същество, което елиминира и всякаква възможност да се постави въпрос за разглеждане по чл. 280 от ГПК пред съда по правото ( дори от авторите на кодекса – ГПК ). Към заключение на вещо лице, когато става въпрос за дадени и получени суми, съдилищата прибягват редовно, често и без да е необходимо. Подобно на ПАС, другите инстанции по същество възприемат преки и нарочно изготвени писмени доказателства като предпроцесуална измама, хартийки без стойност. Вместо тях съдебните състави инаугурират новия цар на доказателствата в съвременния български процес – вещото лице, чието заключение по счетоводно-регистърните въпроси може да отключи „опуртюнитито“ на дългова ваканция за всеки.
