ПРОИЗВОДСТВОТО ПО СТАБИЛИЗАЦИЯ – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЛИЗКО БЪДЕЩЕ

Настоящото изложение има за цел да проследи развитието на идеята за производство по стабилизация, което бе уредено с последните изменения и допълнения в Търговския закон[1] (ТЗ). Характерното за това производство е, че целта му е да предотврати откриване на производство по несъстоятелност. За това е необходимо постигане на споразумение между търговец и кредиторите му, в което да залегне начина на изпълнение на задълженията му, с което да се продължи дейността на търговеца[2]. Интересен въпрос е и дали сегашната правна уредба ще се промени в близко бъдеще и в каква насока ще бъде тази промяна.

Нашето право и сега познава два способа за навременно оздравяване на длъжника и прекратяване на производството по несъстоятелност (извънсъдебното споразумение  по чл. 740-741а ТЗ и оздравителният план чл. 696 и сл. ТЗ), но те са приложими в рамките на вече открито производство по несъстоятелност[3]. Практиката красноречиво доказва, че в откритото производство по несъстоятелност значително намаляват възможностите на длъжника да продължи дейността си[4]. Тези способи остават извън обхвата на настоящото изложението, защото те се развиват в рамките на вече открито производство по несъстоятелност.

Извън обхватът на изложението остават и специфичните оздравителни процедури, които предхождат откриването на производство по несъстоятелност на определени видове търговци, които извършват дейност под надзор. Такива са кредитните институции (банки), инвестиционни посредници и др.[5]

1. Предпазен конкордат (1932г. – 1951 г.)

Производството по стабилизация не е новост за нашата правна действителност. Още през 1932 г. е приет Закон за предпазен конкордат[6] (ЗПК). Понятието конкордат произлиза от думите за съгласие и съгласуване от френски език[7]. Конкордатът има различно значение в публичното и в частното право. В публичното право с „конкордат” се означавали договорите, които отделните държави сключвали с папата[8]. В частното право той се свързва със способите за приключване или избягване на несъстоятелността[9]. Доктрината и съдебната практика преди 1951 г. са признали предимствата на предпазния конкордат и неговото значимо място като способ за навременно „спасяване“ на длъжника от дългото и скъпо струващо производство по несъстоятелност[10]. ЗПК е бил насочен към всеки търговец, който е спрял или се намира в опасност да спре платките си, като последният може да поиска от компетентния за обявяването му в несъстоятелност съд откриване на производство за сключване на предпазен конкордат[11]. ЗПК е отменен с влизането в сила на сега действащия Закон за задълженията и договорите[12].

2. Предпазният конкордат и национализацията (1947 г.)

С оглед на настъпилите социални и икономически промени след 09.09.1944 г. в България, конкордатът постепенно започва да губи своето правно значение. В процесът на национализация[13], държавата поема пасива на национализираното частно индустриално или минно предприятие, но до размера на актива му[14]. Установяването на актива и пасива се извършва съобразно Правилник за приложение за Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (ППЗНЧИМП)[15], за което се изготвя нарочен баланс[16]. Върху държавата, респективно върху национализираното предприятие, не преминават задължения, които произтичат от предпазен конкордат[17].

3. Производство за споразумение с кредиторите (1989 г. – 1996г.)

С приемането на Указ № 56 за стопанската дейност[18] (УСД) е уредено т. нар. „производство за споразумение с кредиторите”[19]. Това производство се явява алтернатива на възможността да се окаже помощ от държавата на фирма[20], изпаднала в неплатежоспособност или обявена в несъстоятелност[21]. В същността си производството за споразумение с кредиторите е предприемане на мерки за възстановяване платежоспособността на длъжник, като му се окаже финансова или друга помощ, отсрочат се или се разсрочи погасяването на неговите задълженията[22]. Съдебната практика счита, че споразумението между кредиторите уредено в УСД, представлява така наречения конкордат[23].

Възможността за споразумение с кредиторите предхожда ликвидацията[24]. Легитимирани да искат откриване на това производството са фирмата, или някой от кредиторите, което искане се подава до една от обслужващите банки[25]. Производството за споразумение се ръководи от председателя на банката, при която е образувано производството, или от определен от него служител на банката[26]. Срокът, в който производството трябва да приключи е един месец, като по съгласие между кредиторите и длъжника срокът може да бъде удължен[27]. Ако не се постигне споразумение, председателят на банката, който ръководи производството за постигане на споразумение, е длъжен в 3-дневен срок писмено да уведоми окръжния съд, където е регистрирана фирмата[28]. След това уведомление съдът образува дело за обявяване на несъстоятелност[29]. Съдът дава на длъжника подходящ срок, в който да представи редица документи като  баланс към деня на образуване на делото,  списък на вземанията и задълженията на фирмата и др.[30] Интересното при това производство е ангажирането не само на държавен орган какъвто е съдът, а и на друг стопански субект – банка с неприсъщи за нейната дейност функции.

4. Преструктуриране на рисковите експозиции

Подобно на производството по стабилизация беше уредено в отменената Наредба № 9 на БНБ[31]. Става дума за т.нар. преструктуриране на рискови експозиции. Под рискови експозиции Наредба № 9 на БНБ (отм.) разбира всички кредити и други вземания на банка независимо от основанието за възникването им и използвания финансов инструмент, за които има риск от загуби и които се отчитат по амортизирана стойност[32].

Самото преструктуриране на експозиция представлява изменение на първоначалните условия на споразумение чрез даване на отстъпки от банката към длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки банката не би дала при други обстоятелства[33]. Съгласно Наредба № 9 на БНБ (отм.) първоначалните условия на споразумението се считат за изменени при намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива[34].

5. Производство по стабилизация (2017-)

Производството по стабилизация е особено съдебно производство, в което участват търговец, който е изправен пред реална опасност от неплатежоспособност, и неговите кредитори[35]. Производство по стабилизация може да се открие за търговец, който не е неплатежоспособен, но се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност[36], т.е. то предхожда производството по несъстоятелност. По своята цел – да се стабилизира/оздрави и да се продължи дейността на търговеца, производството по стабилизация е близко с производството по оздравяване на предприятието[37].

Съгласно Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, в основата на приемането на текстове, които уреждат производство по стабилизация, са препоръките на Европейската комисия от 12 март 2014 г. за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията[38]. Въпреки, че текстът на мотивите говори за „препоръки”, вероятно се има предвид само една препоръка, а именно Препоръка на Комисията от 12.3.2014 година за нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията[39] (Препоръка на ЕК). Цел на Препоръката на ЕК е да насърчи държавите членки да установят правна рамка, която дава възможност за ефикасно преструктуриране на жизнеспособни предприятия във финансови затруднения и предоставя втори шанс на почтените предприемачи, с което се подкрепят предприемачеството, инвестициите и заетостта и се допринася за ограничаване на пречките пред гладкото функциониране на вътрешния пазар[40].

При един внимателен прочит на Препоръката на ЕК могат да се открият известни разлики с новите текстове на ТЗ. Така например, съгласно Препоръка на ЕК „длъжник“ означава всяко физическо или юридическо лице, намиращо се във финансови затруднения, при които има вероятност от несъстоятелност[41]. Субективният обхват на българската правна уредба обаче е по-стеснен. Друга интересна разлика може да бъде открита по отношение на може би една от най-важните последици от откриването на производството по стабилизация – спирането на изпълнителни действия. Съгласно Препоръката на ЕК, длъжниците следва да имат право да поискат от съд да разреши временно спиране на производствата по индивидуални искове за принудително изпълнение, предявени от кредиторите, включително обезпечените и привилегированите кредитори, които могат иначе да възпрепятстват перспективите за план за преструктуриране[42]. Това спиране на практика означава временно отнемане от съд на правото на принудително изпълнение на вземане, предявено от кредитор срещу длъжник[43]. Към спрените изпълнителни производства, ТЗ е добавил и тези, които са по реда на Закона за особените залози[44], но не и уредените в Закона за договорите за финансово обезпечение[45] (ЗДФО). Тази липса може да се обясни по няколко начина.  Първо, целта на финансовите обезпечения може да е свързан със стабилността на финансовата система като цяло. Системният риск, който е присъщ на определени сетълмент системи следва да бъде ограничен. За това, ползата от общи правила по отношение на обезпеченията, предвидени в рамките на тези системи е от съществено значение[46]. Второ, за да бъде финансовото обезпечение квалифицирано като приемливо съгласно извикванията на Регламент (ЕС) № 575/2013[47], то остатъчният матуритет на защита следва да е не по-малък от остатъчния матуритет на експозицията[48]. Това означава, че изискването на Регламент (ЕС) № 575/2013 не би могло да бъде спазено, ако в плана за стабилизация се предвижда разсрочване на задължения. Трето, по принцип реализирането на финансовото обезпечение не следва да е обвързано от одобрение на условията за реализиране от съд, друга институция или друго лице[49].

6. Заключение

Производството по стабилизация цели предотвратяване на откриване на производство по несъстоятелност чрез постигане на споразумение между търговец с неговите кредитори и за начина на изпълнение на задълженията му, с което да не се прекратява дейността му.

В исторически план стабилизационните производства са претърпели редица промени. Тези промени са не само в използваната терминология, но и в процедурите, които са се прилагали. Началото на подобен род производства в България е поставено през 1932 г. с приемането на ЗПК (отм), с който е бил уреден предпазния конкордат. Всеки търговец, който е спрял или се намира в опасност да спре платките си е можел да поиска от компетентния за обявяването му в несъстоятелност съд, откриването на производство за сключване на предпазен конкордат[50]. Тази процедура е просъществувала близо деветнадесет години. Нейното действие е ограничено още със започването на национализацията (1947 г.), а впоследствие този правен институт е изцяло отменен (1951 г.).

Със започването на икономическите, а малко по-късно и политически промени в България (1989 г.), е уредена процедура, наречена споразумение с кредиторите. Тази процедура носи някои доста екзотични черти, въпреки, че съдебната практика по това време я припознава като „конкордат”[51]. Законодателният подход в това производство въвлича освен длъжник, кредитори, съд и банките, на които възлага неприсъщи функции. Това странно решение не е възприето в последяващото развитие на института.

Интерес представлява институтът по преструктуриране на рискови експозиции. Това производство, за разлика от останалите подобни на него, се развива между длъжника и само един от неговите кредитори-банка.

С регламентирането на производството по стабилизация, в нашето право бе приведено в съответствие с Препоръката на ЕК от 2014 г. (с някои особености по отношение на изпълнението на част от обезпечените вземания). По въпроса, дали тази правна уредба ще се радва на стабилност във времето, то считам, че отговорът е отрицателен. Промяната в сегашната правна уредба ще се наложи с приемането на т. нар. Директива за предоставяне на втори шанс[52], която в момента е само предложение, но вероятно ще стане част от правото на ЕС в близкото бъдеще.

Автор: Д-р Иван Мангачев

---

---

---

[1] Обн. ДВ. бр.48 от 18 Юни 1991г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г.

[2] Чл. 761 ТЗ.

[3] Я. Тянкова, Необходимост от промяна в правното регламентиране на извънсъдебното споразумение в производството по несъстоятелност, Дайджест „Търговско и конкурентно право“, 2012 г., кн. 01, ПИС ЕПИ-Online.

[4] Тянкова (2012).

[5] Става въпрос за правилата и процедурите по Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, Обн. ДВ. бр.62 от 14 Август 2015г., доп. ДВ. бр.59 от 29 Юли 2016г.

[6] Обн., ДВ, бр. 295 от 29.03.1932 г., отм., бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г.

[7] Решение № 52 от 3.02.2014 г. на ПАС по в. т. д. № 1338/2013 г. (не е влязло в сила).

[8] К. Кацаров, Систематичен курс по българско търговско право, 4-то фототипно издание (Българска книга и печат, София 1990) 927.

[9] Ibid.

[10] Тянкова (2012).

[11] Чл. 1, ал. 1 ЗПК.

[12] Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г., в сила от 1.01.1951 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г. Виж т. 5, § 4 от Преходните правила на ЗЗД. Съгласно § 5 от Преходните правила на ЗЗД, висящите дела в съдилищата по обявени несъстоятелности и по даден предпазен конкордат се довършват по досегашния ред.

[13] Съгласно чл. 1 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (ЗНЧИМП), Обн., ДВ, бр. 302 от 27.12.1947 г., изм. и доп., бр. 176 от 2.08.1949 г., национализацията е процес на превръщането на частна собственост в собственост на държавата, т.е. общонародна собственост. Подробно за този процес виж К. Кацаров, Теория на национализацията (Ciela, София 2012). За съвременните възможности за национализация виж И. Мангачев, Правните реформи на национализацията в банковия сектор съпоставка и кратък коментар на директива 2014/59/ЕС, https://gramada.org/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/.

[14] § 44 ППЗНЧИМП, издаден от министъра на индустрията и занаятите, обн., ДВ, бр. 39 от 18.02.1948 г., изм., бр. 181 от 2.08.1950 г.

[15] § 56 ППЗНЧИМП.

[16] § 44 ППЗНЧИМП.

[17] § 44, б. „в” ППЗНЧИМП.

[18] Обн., ДВ, бр. 4 от 13.01.1989 г., отм., бр. 59 от 12.07.1996 г.

[19] Чл. 65-67 УСД и чл. 74 УСД.

[20] Следва да се има предвид, че под фирма УСД не разбира наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва (чл. 7, ал. 1 ТЗ), а имуществено, социално и организационно обособен участник в стопанската дейност с отделно наименование, който работи на стопанска сметка и което е юридическо лице освен едноличните и колективни фирми на гражданите (чл. 10, ал. 1 УСД).

[21] Чл. 65, ал. 2 УСД.

[22] Чл. 66, ал. 4 УСД.

[23] Определение № 229 от 29.VI.1993 г. по гр. д. № 606/93 г., V г. о., ВС.

[24] Чл. 65, ал. 3 УСД. Става дума за производство по несъстоятелност по смисъла на УСД.

[25] Чл. 66, ал. 3 УСД.

[26] Чл. 66, ал. 5 УСД.

[27] Чл. 66, ал. 7 УСД.

[28] Чл. 67, ал. 1 УСД.

[29] Чл. 67, ал. 2 УСД.

[30] Чл. 67, ал. 3 УСД.

[31] Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.), (Наредба № 9 на БНБ (отм.)) Обн., ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г., отм., бр. 40 от 13.05.2014 г.

[32] Чл. 2 Наредба № 9 на БНБ (отм.).

[33] Чл. 13, ал. 1 Наредба № 9 на БНБ (отм.).

[34] Чл. 13, ал. 2 Наредба № 9 на БНБ (отм.).

[35] Г. Григоров, Производство по стабилизация на търговец – общи положения, Дайджест „Търговско и облигационно право“, 2017 г., кн. 06, ПИС ЕПИ-Online 1.1.

[36] Чл. 762, ал. 1 ТЗ.

[37] Григоров (2017) 1.1.

[38] http://www.parliament.bg/bills/43/602-01-31_ZID_Targovskiya_zakon.PDF , стр. 3 от Мотивите.

[39] Брюксел, 12.3.2014 г., C(2014) 1500 final http://ec.europa.eu/justice/civil/files/c_2014_1500_bg.pdf.

[40] Чл. 1 Препоръка на ЕК.

[41] Чл. 5 (а) Препоръка на ЕК.

[42] Чл. 10 Препоръка на ЕК.

[43] Чл. 5 (в) Препоръка на ЕК.

[44] Обн., ДВ, бр. 100 от 22.11.1996 г., изм. и доп., бр. 62 от 1.08.2017 г.

[45] Обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 102 от 29.12.2015 г.

[46] Пар. 1, Преамбюл Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 година относно финансовите обезпечения, ОВ L168/43 от 27.06.2002 г.

[47] Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент (ЕС) № 575/2013), ОВ L 176/1 от 27.6.2013 г.

[48] Чл. 207 (5) Регламент (ЕС) № 575/2013.

[49] Чл. 11, ал. 3, т. 2 ЗДФО.

[50] Чл. 1, ал. 1 ЗПК (отм.)

[51] Определение № 229 от 29.VI.1993 г. по гр. д. № 606/93 г., V г. о., ВС.

[52] Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно рамки за превантивно преструктуриране, предоставяне на втори шанс и мерки за повишаване на ефективността на процедурите за преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива 2012/30/ЕС, COM(2016) 723 final, 2016/0359(COD), Страсбург, 22.11.2016 г., http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52016PC0723.