- ПОСТАНОВКА НА ВЪПРОСА
В т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС[1] бе даден отговор на въпроса откога започва да тече нова погасителна давност при перемпция на изпълнителното производство. На него ВКС отговори в смисъл, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
От този отговор се създаде усещане, че релевантният момент за преценка относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност в хипотезата на перимирано изпълнително производство, е последното по ред поискано от взискателя или предприето изпълнително действие по вече прекратеното поради перемпция изпълнително производство.
В същото време обаче, при внимателен прочит на съобразителната част по т. 10 става видно, че първосигналното възприемане на този извод може да бъде поставено под съмнение. Аргумент за това дава изразеният на с. 25 по повод т. 10 от Тълкувателното решение извод, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Предвид това на пръв поглед противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, поражда се проблемният въпрос могат ли обезсилените по право изпълнителни действия, които с обратна сила са изгубили своето правно значение, да бъдат отчитани като валидни юридически факти, прекъсващи погасителната давност, дори след прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция.
Този въпрос е особено актуален, вземайки се предвид, че към настоящия момент съдилищата биват сезирани с необичайно голям брой искове на правно основание чл. 439 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че длъжникът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на взискателя. В тях длъжникът, имащ качеството на ищец в исковото производство, се домогва да докаже, че след изтичането на срока за погасителната давност, то взискателят, имащ качеството на ответник, е лишен от правото да търси изпълнение по принудителен ред.
- ИЗВЕЖДАНЕ НА ОТГОВОР
Изложеното по-горе на пръв поглед противоречие между съобразителната част и диспозитива на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС според мен не трябва да бъде възприемано като източник на вътрешен дисбаланс на аргументите и извода на върховните съдии. При внимателен прочит на т. 10 от диспозитива ще открием, че те посочват като правно релеватни за прекъсването на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД само онези изпълнителни действия, които са валидни. Нито в съобразителната част, нито в диспозитива обаче се изяснява по директен начин какво точно значение се влага в използвания термин. Според мен това не се и налага. Нужно е по тълкувателен път вложеният смисъл в термина валидност на изпълнителните действия да бъде обвързан смислово с правните последици от обезсилването по право на тези действия при прекратяване на изпълнителното производство поради перемпция.
Трябва да се изходи от принципната позиция, че правните последици на перемпцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който е имал възможността на действа с оглед на защитата на интересите си, но не е сторил това. При перемпцията тези последици водят до прекратяване на изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което автоматично води и до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство. Както вече посочих, изключение е създадено единствено по отношение на третите лица. Тук трябва да се поясни, че в контекста на хипотезата на прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД те се развиват на плоскостта на две паралелни линии на отношения. Те са свързани помежду си и при тяхното съпоставяне ясно проличава обвързаността им с критерия валидност в контекста на прекъсването на погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Нека разгледаме всяка една от тях.
Първата е по линията на отношения между взискател и съдебен изпълнител. Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да предприеме извършване на изпълнителни действия, а съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме съобразно искането. Искането на взискателя прекъсва давността, доколкото като аргумент може да се изтъкне, че съдебния изпълнител е длъжен се съобрази с него и да предприеме действия по изграждане на съответния изпълнителен способ. Предприетите изпълнителни действия са валидни, доколкото са изрично поискани, с изключение на хипотезата при овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, когато съдебният изпълнител е овластен от взискателя сам да избира изпълнителните способи и да предприема по собствена преценка действия при тяхното изграждане, както изрично се подчертава и в съобразителната част на т. 10 от Тълкувателното решение. Тоест, основната линия за преценка е винаги относно валидността на предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител, а искането или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е само обуславящо условие за валидността на тези действия – и то само в контекста на изпълнително производство, което все още не е прекратено поради перемпция.[2]
Втората е по линията на отношения между съдебния изпълнител и длъжника, която се очертава на плоскостта на предприети изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ. Те могат да не са успешни и да не са довели до намаляване на общото задължение на длъжника. В този случай те ще са прекъснали погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, защото в законовата разпоредба се поставя единствено условието да бъдат предприети – арг. от Решение № 1416 от 24.06.1969 по гр. д. № 884/1969 г., I г. о. на ВС.[3] Те могат и да са успешни, което да доведе до разместване на имущество от патримониума на длъжника в това на взискателя. В този случай те също ще са прекъснали погасителната давност, доколкото производството не е прекратено поради перемпция.
И по двете горепосочени линии на отношения обаче, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния изпълнител вече няма да са валидни. Причината за това е, че те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В контекста на прекъсването на погасителната давност ще бъдат обезсилени както процесуалните действия на взискателя, касаещи прекъсването на погасителната давност – овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ или отделните молби с искане за предприемане на изпълнителни действия, така и всяко едно предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ, което го изгражда. Изключение е създадено единствено за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания – арг. от чл. 433, ал. 3 ГПК. Пример за такива действия са влязлото в сила постановление за възлагане, от което купувачът на публична продан на недвижим имот черпи своето право на собственост, както и плащанията на работодателя, извършени на основание получено запорно съобщение.
Тази логика, пренесена на плоскостта на т. 10 от диспозитива на Тълкувателното решение, ясно показва зависимостта между изискването за преценка относно валидността на изпълнителните действия и онези юридически факти по прекратеното поради перемпция изпълнително производство, които могат да прекъснат погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Въпросът за изискването за валидност, изразяващо се в преценката за липса на прекратено изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпило поради това обезсилване по право на всички изпълнителни действия, е преюдициален отсносно поставянето на въпроса дали погасителната давност въобще някога е била прекъсвана в рамките на изпълнителното производство на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Налага се изводът, че ако е налице прекратяване в хипотезата на перемпция, тогава няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
- АРГУМЕНТИ ОТ СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА
Становището ми по изложения въпрос намира опора и в съдебната практика на ВКС. За съжаление, към настоящия момент тя не анализира детайлно понятието за валидност на изпълнителните действия, поради което и не потвърждава по категоричен начин правилността на аргументите ми, които изложих по-горе. По-важното обаче е, че приема в пълнота заключението, до което стигам.
Тук бих искал да се позова на три съдебни акта, имащи задължителна сила за всички съдилища – арг. от чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Всички те са постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК след приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и трябва да се вземат предвид при предявяване на отрицателни установителни искове, основани на разпоредбите на чл. 439 ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че длъжникът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на взискателя.
Първият съдебен акт е Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС, постановено в състав от съдиите Бойка Стоилова, Велислав Павков и Маргарита Георгиева[4]. От фактическа страна в него е прието, че взискателят е образувал изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист и представена заповед за незабавно изпълнение, които са били издадени от Районен съд въз основа на запис на заповед в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК. След образуване на изпълнителното производство взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия повече от две години, поради което изпълнителното производство е прекратено по право след изтичането на този срок. ВКС е констатирал този факт и поради тази причина е извел следното заключение: „В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, както се посочи и по-горе, всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени, така че те също не са прекъснали давността, дори и да са били от вида на посочените в чл.116 б.”в” ГПК, според задължителното за прилагане и съобразяване ТР №2/2013 г. на ОСГТК”. Въз основа на него е направен извод, че погасителната давност при записа на заповед е кратката тригодишна – чл. 537 ТЗ във връзка с чл. 531, ал. 1 ТЗ, и предвид това, че тя никога не е била прекъсвана поради обезсилването на изпълнителните действия по перимираното изпълнително производство, то тя е изтекла и е погасено правото на принудително изпълнение на взискателя.
Вторият съдебен акт е Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на ВКС, постановено в състав от съдиите Борислав Белазелков, Марио Първанов и Борис Илиев.[5] В съдебния акт ВКС е констатирал, че от датата на влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителният лист, са изтекли пет години, в които не са предприемани изпълнителни действия. Направил е извод, че в този случай, тъй като вземането се отнася до ангажирана деликтна отговорност, погасителната давност е общата петгодишна на основание и тя е изтекла. Допълнил е този извод като е посочил, че дори да е имало предприети изпълнителни действия, то изпълнителното производство е било прекратено по право поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поради тази причина всички изпълнителни действия по него биха били обезсилени по право и никога не биха прекъсвали погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Съдът е допълнил своето заключение, също така, със съществения извод, че предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител след изтичане на давността също не могат да прекъснат погасителната давност, защото изтекъл срок не може да бъде прекъсван.
Третият съдебен акт е Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о. на ВКС, постановено в състав от съдиите Борислав Белазелков, Марио Първанов и Борис Илиев.[6] Този съдебен акт доразвива вече посоченото заключение в т. 10 от Тълкувателното решение, че независимо от основанието за прекратяване на изпълнителното производство, то всички изпълнителни действия се обезсилват по право. В конкретната хипотеза ВКС се е произнесъл по въпроса счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист. Отговорът на ВКС е в пълен синхрон с дотук защитаваната от мен позиция. Той е следния: „В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен акт. Поради това на поставеният в настоящето производство материалноправен въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор: когато е проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”В” ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици” (курс. мой – И. В.).
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От основно значение за преценката дали предприетите изпълнителни действия в рамките на изпълнителния способ въобще са прекъсвали погасителната давност на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД е задължителното условие за тяхната валидност. Ако изпълнителното производство е прекратено поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то това условие няма да е изпълнено и нито едно от предприетите изпълнителни действия по прекратеното изпълнително производство няма да е валидно. Причината за това е обезсилването им по право с обратна сила, т.е. предприетите изпълнителни действия няма да се произвели процесуални и материални последици относно погасителната давност между взискателя и длъжника.
Автор: Ивайло Василев – редовен докторант в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски”
[1] Достъпно на страницата на ВКС:
http://www.vks.bg/Dela/2013-02-ОСГТК-Тълкувателно%20решение.pdf.
[2] Вж. Василев, И. Спиране и прекъсване на погасителната давност в изпълнителния процес (в светлината на ТР № 2 от 2015 г., ОСГТК на ВКС). – Общество и право, № 10, 2015, 55-57.
[3] Пак там, с. 56.
[4] Достъпно на страницата на ВКС:
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/1E7CB1CA6644F791C2257F650031A111.
[5] Достъпно на страницата на ВКС:
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/A9FB9F85F838A8FFC2257EED00489E41.
[6] Достъпно на страницата на ВКС:
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/EF180864C6BC7239C2257ED6003C2475.