ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕД СБЪДВАНЕ НА УСЛОВИЕТО

1. СБЪДВАНЕ НА УСЛОВИЕТО

При определяне дали условието се е сбъднало, от значение е и неговият вид. Ако условието е положително, то се счита за настъпило, ако се осъществи бъдещият неизвестен факт. Страните могат да уговорят период от време, през който този факт трябва да се прояви. Ако това не стане в рамките на уговорения период, условието следва да се смята за несбъднало се. Независимо дали е уговорен срок или не, положителното условие се счита за несбъднато, когато стане известно, че събитието няма да настъпи. Обратно, отрицателните условия ще се смятат за сбъднали се само когато събитието не се осъществи в уговорения период от време или със сигурност се установи, че то въобще няма да се осъществи.

И за двата вида условие обаче е приложима разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Тя установява фикцията, че условието се смята за сбъднато, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи.

За да се прояви действието на тази фикция е необходимо: 1. да е уговорено условие, което да не зависи от страната, имаща интерес от несбъдването му; 2.действията на тази страна да са в причинна връзка с несбъдването на условието; 3. страната да е попречила на сбъдването на условието недобросъвестно, т. е. умишлено или поради груба небрежност.

Така уговорката, че възнаграждението на посредника се заплаща след плащане на цената от купувача по сключения с негово посредничество договор за продажба представлява отлагателно условие. Сбъдването му зависи от поведението и на двете страни по продажбеното отношение, чието възникване е резултат и на усилията на посредника. Ако продажбата не бъде реализирана, посредникът не може да търси възнаграждението си. Обаче когато купувачът, след като е бил подпомогнат от посредника си, не търси изпълнение по сключения договор за продажба, а договаря с други лица и търси развалянето му, за да не плати посредническото възнаграждение, се приема, че условието е настъпило^[1].

В учебната литература е изказано разбирането, че от чл. 25, ал. 1, изр. второ ЗЗД се извежда още една, огледална по съдържание фикция^[2]. Предпоставките на такава фикция били: 1. да е уговорено условие, чието несбъдване зависи от страната, имаща интерес от сбъдването му; 2. поведението на тази страна да е в причинна връзка с несбъдването на условието; 3. страната да действа недобросъвестно. Не може да се сподели виждането, че ако страната, която има интерес условието да настъпи, недобросъвестно способства то да се осъществи, отношенията следва да се уредят все едно, че условието не се е сбъднало. Това виждане няма опора в закона, т. к. в чл. 25, ал.1, изр. второ ЗЗД, уреждаща обратната хипотеза, е използвана фикция. Последната обаче като способ на законодателна техника, следва да е изрично уредена, а не да се извежда по тълкувателен път.

По силата на чл. 25, ал. 2 ЗЗД сбъдването на условието има обратно действие (отношенията се считат за уредени все едно условието се е сбъднало, още от постигането на съгласието). Така напр. правните последици ще се считат настъпили още от момента на сключването на сделката, а не от този на сбъдване на условието. Страните обаче могат да уговорят и друго, напр. че действието му ще бъде само занапред. В доктрината и в практиката е изказано разбирането, че такава уговорка е възможна, тъй като правилото на чл. 25, ал. 2 ЗЗД няма императивен характер и не изключва приложението на чл. 9 ЗЗД.

2.1. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОБРАТНОТО ДЕЙСТВИЕ НА СБЪДНАЛОТО СЕ ОТЛАГАТЕЛНО УСЛОВИЕ

Смята се, че от момента на сключването на сделката кредиторът е станал носител на едно безусловно вземане. Ако преди сбъдването на условието той е получил изпълнение и то не е поискано обратно, след сбъдването на условието иск за недължимо платено вече не може да се води.

При задължения за dare се приема, че приобретателят е станал собственик още от момента на сключване на сделката. Ако междувременно той се е разпоредил с вещта, която е очаквал да придобие, правото на собственост ще премине директно в патримониума на новия приобретател. Ако пък до сбъдване на условието прехвърлителят я е отчуждил, то с обратното действие ще отпаднат правата на новите приобретатели, освен ако последните не могат да се позоват на оригинерен придобивен способ като 78 ЗС.

Ако през време на висящото състояние на сделката дължимата под условие вещ е погинала или е повредена по вина на отчуждителя, приобретателят има право на обезщетение за причинените му вреди. Рискът от случайното й погиване след сбъдване на условието обаче се носи от него като собственик.

2.2. ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОБРАТНОТО ДЕЙСТВИЕ НА СБЪДНАЛОТО СЕ ПРЕКРАТИТЕЛНО УСЛОВИЕ

Ако сделката е имала прехвърлителен ефект, субективните права отново се връщат в патримониума на прехвърлителя. Счита се, че приобретателят никога не е ставал собственик. Поради това той дължи връщане на всичко, което е получил като изпълнение, т. к. то е получено на отпаднало основание и може да иска обратно онова, което самият той е дал.

Обратното действие на сбъдналото се прекратително условие засяга всички извършени от приобретателя отчуждавания – с отпадане на неговите права, отпадат и придобитите на деривативно основание права на новите приобретатели[3].

До настъпване на уговореното прекратително условие приобретателят разполага с правата на собственик, като включително може да прехвърли придобитото вещно право. Той обаче не може да прехвърля повече от това, което самият притежава. При сбъдването на условието обаче отпадат правата и на неговите правоприемници (с изключение на хипотезата по чл. 78 ЗС). Ако обаче се установи, че условието няма да се сбъдне, правата на приобретателя стават окончателни, а вещните права на третите лица, получени от прехвърлителя след първия договор, не могат да възникнат. Последиците при сбъдването на прекратителното условие са същите както при изтичането на срока – действието на договора се прекратява.

Разликата е, че съгласно чл. 25 ЗЗД сбъдването на прекратителното условие има обратно действие, което представлява законово установена фикция. Ако страните не са уговорили друго, юридически се възстановява положението, каквото е било преди сключването на договора. Когато страните са се съгласили договорът да се прекрати автоматично с изтичането на уговорен срок, договорът се прекратява както при уговорено прекратително условие[4]. Ако обаче е започнало изпълнение на договора, обратното действие на прекратителното условие би създало затруднения за страните – те трябва взаимно да си възстановят даденото по договора, т. к. основанието за разменените престации е отпаднало, а правната квалификация на иск за връщане на даденото би била на чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД.[5] Няма пречка обаче страните да се споразумеят, че сбъдването на прекратителното условие ще има действие занапред, т. е. да изключат обратното му действие.

            Ако през време на висящото състояние на сделката придобитата под условие вещ е погинала, рискът след сбъдването му е в тежест на отчуждителя – той ще дължи обратно цената за вещта, без да получи нищо насреща.

2.3. ПЛОДОВЕТЕ, СЪБРАНИ ПРЕДИ НАСТЪПВАНЕ НА ПРЕКРАТИТЕЛНОТО УСЛОВИЕ, РЕСП. ДО НАСТЪПВАНЕ НА ОТЛАГАТЕЛНОТО УСЛОВИЕ

Общо, като изключение от обратното действие както на отлагателното, така и на прекратителното условие, проф. Л. Диков приема задържането на плодовете, придобити докато сделката е във висящо състояние, от отчуждителя (под отлагателно), респ. от приобретателя (под прекратително) условие. Като аргумент се сочи възприемането от „цялата теория във Франция и Италия“, на разрешението, че въпросните плодове се получават и задържат от отчуждителя, и след като условието се сбъдне, той не дължи връщането им на приобретателя, въпреки че се смята като да не е бил през това време собственик и следователно да няма основание за тяхното задържане. Според автора това е така, защото  плодовете се получават по силата на едно друго общо правило, от всеки, който добросъвестно владее и стопанисва дадена вещ, а той приема това качество на отчуждителя под отлагателно условие, респ. – на приобретателя под прекратително условие, за безспорно – че и двамата получават плодовете в резултат на добросъвестно владение.

Тези разсъждения обаче едва ли могат да бъдат споделени. По силата на чл. 93 ЗС добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. Разпоредбата се отнася до всички възможни добиви от вещта, получени съобразно с нейното предназначение и вид. При настъпване на отлагателното условие, ще се счита все едно собствеността да е била прехвърлена със сключване на сделката – т.е. приобретателят ще може да се претендира и връщане на плодовете. А при настъпване на прекратителното условие, лицето, чието право на собственост е отпаднало с обратна сила ще следва да ги върне. Не мисля, че е оправдано те да бъдат третирани като добросъвестни владелци, защото не във всички случаи ще са налице предпоставките по чл. 70 ЗС.

Изтъкнатите разсъждения от проф. Л. Диков влизат в противоречие и с изричния текст на чл. 187 ЗЗД, според който вещта, която продавачът дължи да предаде на купувача, се предава в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата (т.е. към момента на сключване на продажбата, независимо от това, че прехвърлителния ефект е отложен с условие), заедно с плодовете оттогава. От друга страна, при разваляне на договора с обратна сила (на каквото като последици ще бъде приравнено действие на сбъдналото се прекратително условие), купувачът дължи връщане на всичко, което е получил, вкл. с плодовете оттогава, именно заради обратното му действие.

По-различно обаче е разрешението на чл. 57, ал.1 ЗЗД, който предвижда, че ако се дължи връщане на определена вещ, получателят ще дължи плодовете от момента на поканването, най-ранната дата за която ще бъде настъпването на прекратителното условие (ако въобще се приеме, че в този случай  покана ще е необходима). В съответствие с това правило ще се окаже и разрешението, възприето от П-6-74-Пл. на ВС, според т. 11 на което, когато основанието, на което лицето е придобило собствеността е отпаднало с обратна сила, поради унищожаване, отмяна или разваляне на договора, той се обезщетява като добросъвестен владелец за подобренията, направени докато е бил собственик, ако с поведението си не е допринесъл за отпадането на придобивното основание. Тълкувателното постановление не коментира въпроса за плодовете, но ако се приеме, че такъв собственик с отпаднало с обратна сила основание, е приравнен на добросъвестен владелец, но само при условията, посочени в неговата т.11, той би могъл да задържи плодовете от вещта, придобити до датата на предявяването на иска за връщане на вещта

3. ЗА НЕПРИЛОЖИМОСТТА НА УСЛОВИЕТО КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА НЯКОИ СПЕЦИФИЧНИ ХИПОТЕЗИ НА УСЛОВНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Независимо, че облигационното право условието като модалитет намира широко приложение, все пак са възможни изключения.

 Струва ми се, че задължението за прехвърляне на собствеността при дарението не търпи отлагателно условие – аргумент от чл. 225, ал.1 ЗЗД. Възможно е обаче да се отложи предаването на владението, на ползването. Същевременно в практиката като че ли се застъпва и обратното виждане, а именно, че дарението може да се сключи под отлагателно или прекратително условие, както и с тежест[6].

По правило изявлението за прихващане не може да бъде направено под условие. Изключението, което тук законодателят е допуснал е, че съгласно чл. 104. ал. 1 ЗЗД то може да бъде направено под условието, че предявеното в съд вземане бъде уважено. Според проф. В. Таджер въобще едностранните волеизявления под условие са недопустими, когато се нуждаят от приемане – отмяна на дарение, упражняване правото на избор при алтернативни задължения, менителницата и др.

Няма да са допустими условни задължения и в хипотезата, в която условието не се е осъществило до ликвидацията и заличаването на кредитора – ЮЛ. Със заличаването на търговското дружество едната страна по договора прекратява своето правно съществуване без правоприемство, което води до прекратяване и на правоотношенията, по които тя се явява страна. Правоотношение на правоприемство с една страна не може да съществува. След заличаването на търговското дружество липсва правоотношение, в рамките на което уговореният между страните модалитет да произведе своето правно действие.

В Решение № 78 от 14.07.2011 г. по т. д. № 605/2010, I т. о., ВКС е прието, че не може да се опрощава бъдещо задължение, следователно и такова, което се очаква да възникне под условие.

3.1. УСЛОВИЕ И ИПОТЕЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо тях. Когато към момента на сключване на договора за ипотека е налице надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, по който е възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще бъдат построени, изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения инвестиционен проект. Ипотеката в този случай ще се счита учредена под условие и ще произведе действие от момента на завършване на строителството, ако след построяването на сградата е налице тъждество между посочения в ипотечния договор и реално възникнал недвижим имот и този имот е собственост на учредителя на ипотеката. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда, а при последващо разпореждане – и за отделните самостоятелни обекти в нея[7].

3.2. ЗАКОНОВО УСЛОВИЕ (CONDITIO IURIS) И ПРОДАЖБА НА ПРОСТАТА НАДЕЖДА (EMPTIO SPEI)

При продажбата на „проста надежда“ задължението на купувача за заплащане на уговорената цена е безусловно и следва да бъде изпълнено, независимо от възникването на бъдещата вещ. Под отлагателно условие е поставено единствено задължението на продавача – той дължи прехвърлянето на собствеността и предаването на владението само ако бъдещата вещ възникне. Купувачът поема риска от ненастъпването на отлагателното условие, т.е. риска бъдещата вещ да не възникне. Ако продавачът недобросъвестно попречи на възникването на вещта, не може да се приложи чл. 25, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, според което условието се счита за сбъднато. В този случай договорът за продажба на бъдеща вещ на надежда може да се развали, като купувачът има право да получи обратно платената от него цена, заедно с направените във връзка със сключването и изпълнението на договора разноски.

Автор: проф. ИВАН РУСЧЕВ, д.ю.н.

[1] Виж. Р. № 979 от 20.02.2008 г., по т. д. № 541/2007 г., II т. о., ТК, ВКС.

[2] Павлова, М, цит съч, с.500.

[3] В този смисъл и проф. А. Калайджиев, Облигационно право, Обща част, 6 издание, С. 2014, с. 723, който приема, че отчуждителят на имот под отлагателно условие може да го ипотекира, стига условието да не е настъпило. След настъпването на условието ипотеката отпада с обратна сила. Ако правото на собственост е придобито под прекратително условие, ипотечния договор с приобретателя е валиден, но в случай, че условието настъпи, би следвало да се погаси и ипотечното право.

[4] Р. № 417 от 03.06.2004 г. по гр. д. № 703/2003 г., II г. о. на ВКС, докладчик съдия Борислав Белазелков

[5] Р. № 210 от 22.12.2009 г., по т. д. № 327/2009 г., II т. о., ТК,  ВКС докладчик съдията Марио Бобатинов

[6] Определение № 982 от 3.08.2011 г. по гр. д. № 187/2011 г., III г. о., ГК, ВКС, докладчик председателят Таня Митова.

[7] Р. № 250 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 673/2014 г., IV г. о., ГК, ВКС, докладчик съдията Василка Илиева

Подобни статии

ДЕЙСТВИЕ НА УСЛОВИЕТО ДО НЕГОВОТО СБЪДВАНЕ – ПРАВНОТО ОЧАКВАНЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВАЛИДНОСТ НА УСЛОВИЕТО В ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО ИМА ЛИ ПРАВНО РЕШЕНИЕ ПРИ СПАСЯВАНЕ НА ХОРА, ЖИВОТНИ И ВЕЩИ? ОТНОСНО „ЗАДЪЛЖЕНИЕТО“ НА НАДАРЕНИЯ ЗА ИЗДРЪЖКА ИЛИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ОТМЕНИТЕЛНОТО ОСНОВАНИЕ ПО ЧЛ. 227, АЛ. 1, Б. „В“ ЗЗД Обявяване на противоконституционност – а след това?