Правното понятие за търговска тайна в контекста на Директива (ЕС) 2016/943

The Legal Notion of Trade Secret in the Light of Directive (EU) 2016/943

 

Abstracts

The article concerns Directive (EU) 2016/943 of the European Parliament and of the Council on the Protection of undisclosed know how and business information (trade secrets) against their unlawful acquisition, use and disclosure. An attention is paid on the notion of business (trade) secret, its legal protection against unlawful acquisition, use and disclosure. Provisional and precautionary measures, injunctions and corrective measures have been regarded. The specific features of the tort liability for damages caused to the trade secret holder and the specific moments by the determination of the compensation of the damages take important place in the article. It is noted, that where pecuniary compensation is ordered instead of the measures referred above the amount of royalties or fees which would have been due had that person requested authorization to use the trade secret in question for the period of time which use of the trade secret could have  been prohibited. 

 

Ключови думи: директива, търговска тайна, ноу-хау, търговска информация, коригиращи мерки, обезщетение

 

Key words: directive, trade secret, know how, trade information, compensation

 

1.На 8.06.2016 г. беше приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу – хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване[1]. Предмет на защитата е интелектуалният капитал на предприятията и научноизследователските институти с нестопанска цел. Вложенията в научноизследователската дейност на стопански и нестопански субекти са важни и скъпо струващи инвестиции, които допринасят не само за укрепване на конкурентноспособността на предприятията, но и до увеличаване на техните печалби. Правейки открития, събирайки и подреждайки научните резултати от творческата си дейност и търговската информация, разширявайки своите знания, те допринасят не само за подобряване на икономическото си положение, но и за развитието на научно-техническия прогрес. Ненужно и досадно би било да пиша за огромното значение на знанията в производствения процес, в сферата на обслужаването, в търговията и всички видове търговски и нетърговски дейности. Защото това е всеобща, универсална истина, която е призната в целия свят.[2]

2. За съжаление обаче интелектуалният капитал, ценната информация, която създателите й искат да съхраняват за целите само на своя производствен процес, не са достатъчно защитени в рамките на Европейския съюз и това е наложило приемането на препоръки, задължителни за всички държави – членки, целящи уеднаквяване на правните уредби в защитата на знанията, които са ценни за предприятието и които то иска и има интерес те да останат поверителни, а не широко известни на обществото. Затова основната цел на директивата е да се предвидят правни средства за защита и предотвратяване на незаконни посегателства срещу неразрешеното ползване и прилагане на чужди знания, които съставляват търговска тайна. В преамбюла на директивата се отчита фактът, че макар и да благоприятстват интелектуалното творчество и иновациите и да повишават конкуретноспособността на икономиката на съюза, търговските тайни са най-слабо защитените от съществуващата правна рамка на Съюза срещу тяхното незаконно придобиване, използване или разкриване интелектуални продукти. Констатира се, че иновативните предприятия са все повече изложени на непочтени практики, целящи присвояването на търговски тайни като кражба, икономически шпионаж, неразрешено копиране.

Предмет на директивата са сближаването на законите на държавите – членки само на плоскостта на гражданскоправната защита във вътрешния пазар. Извън нейния обсег следователно остават административната и наказателната отговорност за нарушенията на търговската тайна.

3. Посегателствата върху търговската тайна са най-тясно свързани с правната защита на конкуренцията. Би могло да се каже, че правната уредба на търговската тайна е част от конкурентното право. Само че в по-широк аспект – не само по отношение на търговците, но и на нестопанските организации и не само в областта на икономиката, но и на целия градивен творчески процес.
4. Най-напред е важно да се определят правните признаци на търговската тайна.

В българското право има една разпоредба за търговската тайна в чл. 52 от Търговския закон. Тя обаче не дава дефиниция на понятието, а вменява като задължение пазенето на търговска тайна от прокуриста, търговския пълномощник, търговския помощник, търговския представител и търговския посредник при осъществяване на дейността си, възложена им от търговеца. Те са длъжни да пазят и неговия търговски престиж. Нормата е имперфектна и има само оповестително значение. В нея не са посочени нито мерки за превенция, нито последиците от нейното нарушаване. Нормата е още имперфектна и затова, защото тя не обхваща всички субекти – напр. членовете на управителните органи, работниците и служителите. Това е така, защото всички те имат или са имали досег с поверителна информация или най-малкото с данни, които касаят производството, търговията, съпътстващите дейности в едно търговско предприятие[3].

5. В директивата обаче има твърде много разпоредби, които ни позволяват да очертаем правните белези на търговската тайна и да я отграничим от други обекти на интелектуална дейност. Търговската тайна се дефинира в преамбюла на цитираната директива като ценна ноу хау и търговска информация, които не са разкрити и е предвидено да останат поверителни. Оттук може да извлечем и съществените белези на търговската тайна:
6. Търговска тайна са:

6.1. – ценно ноу хау

        –  търговска информация – информация за клиенти и доставчици

         – бизнес планове

         – пазарни проучвания

         – пазарни стратегии;    

6.2.  които не са разкрити;

Търговската информация не е патент или друга форма на права върху интелектуална собственост[4]. Търговската информация може да бъде само допълнение или алтернатива на правата върху интелектуална собственост;

6.3. Предвидено е търговската информация да остане неразкрита. Такава е волята на търговеца – той е взел решение да не разгласява своите планове, идеи, стратегии и да не ги прави обществено достояние. Предвидено е да остане поверителна, т.е. създателите й имат законен интерес информацията и данните, резултатите да останат поверителни и да предприемат действия с цел запазването й в тайна;

6.4. Ноу хау – то и търговската информация са ценни за търговеца, защото му позволяват да се извлече  печалби от тях. Евентуалното им разгласяване и узнаване от трети лица дава възможност те да бъдат използвани в дейността на други търговци и същите да станат конкуренти на създателя на ноу хау –то и да осуетят печалбата на креативния търговец. Търговската тайна има реална или потенциална търговска стойност именно в това свое качество. Незаконното й придобиване или използване може да навреди на интересите на притежателя на поверителната информация, като му отнема клиенти, уврежда стратегически важни позиции на пазара или конкуретноспособността на предприятието. Паразитно е копирането или буквалното подражание на продукти, настъпило след пускане им на пазара, когато те са създадени благодарение на търговска тайна. В резултат на това някои търговци неправомерно демонстрират иновации и повишават своя имидж.

конк

6.5. Укрепва конкурентноспособността в стопанската дейност. Правната защита на търговската тайна служи на защитата на конкурентното начало в икономиката, прави по-ясни, честни, лоялни и справедливи отношенията в нея. Защитата на търговската тайна създава увереност и стабилност за търговците и ги стимулира към развиване на научно-техническия прогрес, към спокойствие, че техните умствени усилия и инвестиции в творческата дейност няма да бъдат застрашени от кражбата на недобросъвестни търговци.

Друга проява на стабилизиране на конкурентноспособността е защита на данните относно връзките и договорите с клиенти, които търговецът не иска да станат достояние на широк кръг търговци и най-вече на неговите конкуренти. Той иска да запази клиентите за себе си, за да не бъдат отнети от нелоялните му конкуренти. Той е положил усилия и умение да ги спечели и задържи (в много случаи чрез компромиси, икономически бонуси), поради което разноските и усилията му трябва да бъдат признати и защитени от закона.

7. Не е търговска тайна информация, която

– не е съществена за интересите на предприятието;

– общоизвестна е – напр. публикувана е на законно основание;

– лесно достъпна е за лица от средите, които обичайно се занимават с тази информация;

– закон позволява придобиването, използването или разкриването й;

8. Търговската тайна се придобива законно, когато

– нейният притежател я е открил или създал;

– когато тя е предмет на продукт или стока, които са наблюдавани, изучавани, изпитвани от притежателя им;

– е практика, която при съответните обстоятелства е в съответствие с почтените търговски практики – чл. 3, т.1., б. Г от директивата;

– узната е от работниците или техните представители при упражняване на тяхното право на информация или консултации;

– узната е при наблюдение, изучаване, разглобяване или изпитване на продукт или предмет, предоставен на разположение на обществеността или представляващ законно притежание на придобилото информация лице;

– информацията е разрешена от националното право или правото на ЕС.

9. Незаконно е придобиването, използването и разгласяването на информация, когато

– без съгласие на притежателя на търговската тайна тя е присвоена, копирана; присвоени са предмети, материали, вещества, документи, които са се намирали под законния контрол на притежателя и от които може да се извлече търговската тайна или да се узнае търговска практика, съставляваща търговска тайна;

– търговската тайна е узната незаконно, без съгласието на притежателя й;

– е нарушено споразумение за поверителност;

– е нарушено законово или друго правно задължение за ограничаване  използването на търговската тайна.

10. Освен горепосочените фактически състави, които се състоят предимно от обективни елементи, незаконното ползване трябва да се съпътства от един субективен елемент – знанието на нарушителя, че това е търговска тайна или че я е получило пряко или непряко от друго лице, което е узнало и/или ползвало незаконно търговската тайна. Нарушението е налице и ако нарушителят не е знаел, но е бил длъжен да знае при дадените обстоятелства, че търговската тайна е използвана незаконно, ако беше длъжен да провери и беше изпълнил задължението си да извърши проверката.
11. Мерки за предотвратяване, ограничаване и прекратяване на незаконното придобиване, използване и разкриване на информация

От голямо значение са мерките и средствата за правна защита, които могат да се състоят в предотвратяване на разкриването на информация с цел да се защити поверителността на търговските тайни. В същото време директивата изисква при налагането на тези мерки да не се ограничи упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, свободата и плурализам на медиите – т. 19 от Преамбюла.

Като общо изискване към мерките е предвидено те да бъдат пропорционални и адаптивни към нарушението, но в същото време да не застрашават основни права и свободи или обществения интерес, като напр. обществената безопасност, защитата на потребителите, общественото здраве, опазването на околната среда.

Като общи указания на директивата към държавите – членки е предвидено, при определяне на мерките и тяхната тежест да се вземат предвид фактори като стойността на търговската тайна, тежестта на деянието, вредите, причинени на притежателите на търговски тайни.

Важно указание е съдебните органи в хода на съдебното производство по решаване на спор за налагане на тези мерки да предвидят средства за защита поверителността на информацията. Тази защита следва да остане и след приключване на съдебното заседание, докато търговската тайна стане общодостъпна информация. В тази връзка се препоръчва да се ограничи кръгът на лицата, които имат право на достъп до доказателствата и до съдебните заседания. Впрочем точно тук може да се прояви действието на поговорката „вместо да ти изпишем вежди, ти извадихме очите”. Има опасност в съдебното заседание да се разкрият тайните, предмет на делото и съдебното производство да има унищожителни последици за законния притежател на търговската тайна. След като тя стане обществено достояние, нейният носител няма да може да възстанови състоянието от преди разкриването й.

Директивата отчита момента, когато търговската тайна се използва незаконно за проектиране, производство или предлагане на пазара на стоки или съставни части от тях, които в резултат на разпространението им на пазара биха нарушили търговските интереси на притежателя на търговска тайна. Затова съдебните органи трябва да могат да налагат мерки, които ще гарантират, че тези стоки и услуги няма да се пускат или ще се изтеглят от пазара. Следва да се налагат мерки за забрана на вноса и износа им от вътрешния пазар.

Друга мярка е възможността за парично обезщетение на претърпялите вреди лица. От голямо значение е указанието, съдържащо се в директивата, обезщетението да не надхвърля размера на възнагражденията или таксите, които биха били дължими, ако незаконно използващият търговската тайна беше получил разрешение на нейното ползване за периода от време, през който първоначалният й притежател е могъл да предотврати нейното използване. При определяне на обезщетението следва да се имат предвид следните фактори: пропуснатите ползи за притежателя й; несправедливо получена от нарушителя печалба; неимуществените вреди на притежателя й.  Ако е трудно да се докажат всички тези елементи, може да се използва следната формула – обезщетението е равно на възнагражденията и таксите, които биха били дължими в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да ползва търговската тайна – т. 30 от Преамбюла.

Общо изискване към мерките е те да са справедливи и безпристрастни; да не са ненужно сложни или скъпи; да не налагат неразумни срокове или неоправдани забавяния и да са ефективни и възпиращи – чл. 6 от директивата.

Мерките трябва да са пропорционални, да не създават пречки пред законната търговия и да предвиждат средства срещу злоупотребата с тях.

12. Видове мерки срещу незаконното ползване на търговската тайна

А/ Временни и предпазни мерки срещу предполагаем нарушител

• преустановяване на използването или разкриването на търговската тайна;
• забрана на използването или разкриването на търговската тайна;
• изземване на стоките – предмет на предполагаемото нарушение от пазара.

Тъй като става дума за временно или предполагаемо нарушение, мерките се налагат от съда по искане на притежателя на търговската тайна и наподобяват много обезпечителното производство по ГПК. Те имат обезпечителен и процесуален характер. В същото време директивата дава възможност като алтернатива на тези мерки да се постанови внасяне на гаранции, предназначени да осигурят обезщетение на притежателя на търговската тайна, ако впоследствие се докаже, че действително е извършено нарушение и са причинени вреди.

Това, което може да се установи от директивата, е следното:

1. само съд може да налага мерки или да определя гаранцията;
2. съдът не се произнася служебно, а по искане на засегнатото лице;
3. искът трябва да се предяви в определен от националния закон срок, но не по-дълъг от 20 работни дни или 31 календарни дни. Директивата дава възможност на държавата – членка да предостави на съда опцията сам да определи този срок.
4. преди да наложи временните или предпазни мерки съдът може да изисква от ищеца да представи доказателства, от които с достатъчна сигурност да следва, че съществува търговска тайна, че ищецът е неин притежател; че търговската тайна е придобита, използва се или е разкрита незаконно от ответника или има непосредствен риск от това;
5. съдът трябва да се произнася с решение, с което уважава или отхвърля искането. Националното законодателство трябва да определи компетентния съд.
6. законът трябва да определи параметрите, въз основа на които съдът се произнася дали да уважи или да отхвърли иска. Той прави съвкупна преценка на базата на стойността и характеристиката на търговската тайна, поведението на ответника, характера на мерките, които възнамерява да приложи и тяхното евентуално въздействие върху нарушителя, интересите на страните, на трети лица, обществения интерес и защитата на основните права.
7. съдът може да разпореди внасяне от ищеца на гаранция, предназначена да обезпечи обезщетение на всички щети, понесени от ответника или друго лице, засегнато от мерките в случай, че искът не е основателен и бъде отхвърлен.

Б/ Забрани и коригиращи мерки

Вторият вид мерки се постановяват от съда със съдебно решение по исков процес, когато по същество е разгледан спор относно незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна. Решението се постановява по иск на ищеца, в който се иска осъждане на ответника да преустанови незаконното ползване, да му се забрани производството на стоки, създадени в резултат на използването на търговската тайна  или да извърши унищожаване на документи, материали или предмети, както и да се наложат други мерки, наречени от директивата „коригиращи.”

Правомощията на съда са:

1. Да осъди ответника да преустанови използването или разкриването на търговската тайна или да му забрани да използва търговската тайна на ищеца;
2. Да забрани на ответника производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение;

В посочените два случая става дума за забранителни мерки. Те съставляват първият подвид мерки от втората група – забрани и коригиращи мерки.

Вторият подвид от тази група мерки са коригиращите – те се предприемат по отношение на стоките – предмет на нарушението, документи, предмети, материали, вещества или части от тях, които съдържат или имплементират търговската тайна. Тези стоки, предмети или документи

1. се унищожават по силата на съдебното решение;
2. стоките се изтеглят от пазара;
3. премахва се тази характеристика на стоката, въз основа на която е установено нарушението;
4. стоките се предават на притежателя на търговската тайна или на благотворителни организации.

След постановяване на съдебното решение е възможно въпросната информация вече да не отговаря на изискванията за търговска тайна и тогава националното право трябва да предвиди възможност съдът да отмени мерките. Съдът не действа служебно, а по искане на ответника. Необходимо е да се уреди процедурата, по която ще се иска и допуска отмяната на корегиращите мерки.

В/ Вместо забранителни или корегиращи мерки съдът може да присъди в полза на ищеца парично обезщетение. Съдът не извършва замяната служебно, а по искане на осъдения нарушител. Според директивата кумулативно следва да са налице всички предпоставки за замяната:

1. увреденото (засегнатото) лице трябва да е било добросъвестно към момента на използването или разкриването на търговската тайна – да не е знаело или да не е трябвало да знае, че търговската тайна е получена от друго лице, което я е използвало или разкрило. Ако то е знаело или е трябвало да знае в случай че беше положило дължимата грижа, не би следвало да претендира налагането на такава мярка;
2. забранителните или коригиращите мерки са несъразмерно тежки в сравнение с вредата, която засегнатото лице е претъпяло;
3. вредите му могат да бъдат компенсирани чрез паричното обезщетение.

Г/ И така, стигаме до последното правно средство за защита на притежателя на търговската тайна – обезщетение на претърпените вреди

Между притежателя на търговска тайна и нейния нарушител възниква деликтно правоотношение. Основанието за това е деликт, който се състои от следните елементи:

• деяние на длъжника, изразяващо се в придобиване, ползване или разкриване на чужда търговска тайна. Деянието се изразява в действие – активно поведение – кражба, незаконно копиране, икономически шпионаж, при който нарушителят без съгласието на притежателя узнава, използва в своята дейност или разгласява публично данни, ноу хау, информация, които са предмет на търговска тайна. Достатъчно е да е извършено едно от тези действия, за да имаме деяние по смисъла на чл. 14 от директивата.
• противоправност – придобиването, използването и разкриването на поверителната информация е забранено, незаконно, без правно основание, против волята и желанието на притежателя на търговската тайна.
• вреди, претърпяни от притежателя на търговската тайна. Те могат да бъдат имуществени вреди – отрицателни имуществени последици; намаляване на имуществото на засегнатото лице; пропуснати ползи – невъзможност той да увеличи своите доходи, да получи печалба; неимуществени вреди – увреждане на неговия имидж, намаляване на рейтинга му, накърняване на доброто му име.
• причинна връзка между вредите и незаконното деяние – ищецът не би претърпял тези вреди, ако не беше извършено правонарушението. Намаляването на имуществото му и/или пропуснатият доход, който би се очаквал да настъпи, ако не беше нарушението, са адекватна и закономерна последица на деянието на делинквента.
• вина – нарушителят е знаел (действал е умишлено) или е бил длъжен да узнае, че участва в незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна (небрежност). Тъй като при деликтната отговорност вината се предполага, по analogia legis ще приложим чл. 45, ал. 2 ЗЗД и нарушителят трябва да докаже, че не е могъл да знае или не е трябвало да знае, че използва чужд опит, добра търговска практика или е разгласил търговската тайна на ищеца.

Когато незаконното деяние е извършено от работник или служител при изпълнение на трудовите си задължения, отговорността му е ограничена съгласно Кодекса на труда, освен ако деянието му не е извършено умишлено. Ограничената отговорност е спрямо работодателя.

Новото при този състав на деликтна отговорност е възможността на съда вместо обезщетение на конкретно настъпилите вреди да присъди фиксирана сума, равна на възнагражденията и таксите, които биха могли да се дължат, ако нарушителят беше поискал разрешение да ползва въпросната търговска тайна. С други думи той може да бъде осъден да плати цената, която се дължи при договор за продажба на търговска тайна. В този случай е необходима експертиза, която да изчисли обичайният размер на фиксираната сума. Но по-доброто при този вариант е, че ищецът няма да се затрудни при доказване на конкретния размер на вредите.

 

Автор: д-р Поля Голева

---

---

---

[1] Eur-lex.europa.eu

[2] Директивата следваше да бъде съобразена с нашето национално право до 9 юни 2018 г. Крайният срок изтече, но не ми е известно директивата да е съобразена в нашето национално законодателство.

[3] Следва да се подчертае, че не само у нас, но в другите държави липсват национални определения за търговска тайна или незаконно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна – т. 6 от Преамбюла. Но като най-голям пропуск се отчита липсата на съгласуваност по отношение на гражданскоправните средства за защита, тъй като не само у нас, но в другите страни отсъстват норми за преустановяване и възпиране от нарушващи поверителността средства.

[4] Важно е да се отбележи, че ноу хау-то и информацията са защитени само като такива. Но притежателите им не придобиват никакви изключителни права върху тях по силата на разглежданата директива – т. 16 от Преамбюла.