Част втора. Основни промени в подзаконовата уредба
Неминуемо вследствие на извършените промени през април 2018 г. в законовата уредба на академичния състав се наложи приемането на изменения и допълнения в подзаконовата нормативна уредба, детайлно регулираща същите обществени отношения. Тази необходимост се породи, на първо място, поради нуждата от привеждане в съответствие преди всичко на разпоредбите на ППЗРАСРБ с новите правни разрешения в ЗРАСРБ, като това беше осъществено посредством съответните изменения в подзаконовите норми.
Освен това обаче, въз основа на делегацията на чл. 2б. ал. 3 ЗРАСРБ бяха осъществени и значителни допълнения в ППЗРАСРБ, изразяващи се в определяне на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ по научни областни и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и за заемането на всяка академична длъжност. Тези минимални национални изисквания бяха обективирани по съвсем не най-удачния начин от гледна точка на юридическата техника в нормотворчеството[1], а именно става въпрос за тяхното поставяне в приложение към разпоредбата на чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, което е ситуирано след ПЗР към ППЗРАРБ най-накрая в текста на този подзаконов нормативен акт. В това приложение минималните национални изисквания са установени въз основа на група показатели измежду показателите по чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ и се изразяват в минимален брой точки, които ще получава всеки кандидат в определена процедура в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели.
2.1. Сред видовете промени в ППЗРАРБ бяха извършени и такива изменения, които не бяха наложителни от гледна точка на горепосочените две хипотези на необходимост от ревизиране на разглеждания нормативен акт. Става въпрос за няколко изменения в основния текст на ППЗРАСРБ, като сред тях като най-значителни се отличават тези в разпоредбите на чл. 9, ал. 3, изр. 3 и чл. 31, ал. 1, изр. 4.
В първия случай от кръга на членовете на академичния състав, притежаващи право да изпълняват функциите на научен ръководител на докторант по време на неговото обучение в някоя от четирите предвидени от закона форми на докторантура, бяха изключени лицата, които в своето научно развитие са достигнали само да етапа на придобита образователна и научна степен „доктор“. Това разрешение вероятно има своите основания, доколкото може би се смята, че единствено придобиването на указаната научна степен не е достатъчно за ефективното осъществяване на задълженията на научен ръководител.
От друга страна, напълно законосъобразно и често срещан случай в практиката е например веднага след заемането на академичната длъжност „доцент“ определено лице да участва в научно жури за заемане на академичната длъжност „професор“, като член на съответното научно жури притежава правото да оценява качествата на кандидатите за професор, съответно на техните научни трудове и въобще на всички посочени от закона изяви на професионалния им опит. При това положение защо да не е допустимо доктор в определено професионално направление да осъществява научно ръководство на докторант по време на неговото обучение за придобиване на образователната и научна степен „доктор“?
Дори да не се възприеме тази позиция, все пак е твърде крайно разрешението, съществуващо към настоящия момент, че научен ръководител може да бъде само хабилитирано лице. Ето защо това право, ако не бъде предоставено на лице с присъдена докторска степен, то поне трябва да бъде отредено по отношение на заемащите академичната длъжност „главен асистент“.
Известно е, че още от приемането на ЗРАСРБ през 2010 г. досега е установено изискването заемането на указаната академична длъжност да е възможно само от лица, придобили образователната и научна степен „доктор“. Освен това обаче отново от 2010 г. насам съгласно закона, включително и след промените от април 2018 г. в реда за заемане на академична длъжност „главен асистент“, тази академична длъжност се заема въз основа на конкурс. Нещо повече – поставеният на първо място от конкурсната комисия кандидат не встъпва автоматично в трудово правоотношение със съответното висше училище или научна организация, както е при провеждането на конкурс по Кодекса на труда[2] (КТ), а задължително трябва да бъде проведен и следващият етап от цялата сложна процедура – този по избора на кандидата от факултетния или от научния съвет. А това, от своя страна, означава съответният кандидат да бъде одобрен от мнозинството от членовете на един колективен орган, състоящ се преимуществено от хабилитирани лица.
От всичко гореизложено е видно, че лицата, заемащи академичната длъжност „главен асистент“, освен че са придобили образователната и научна степен „доктор“, но и неминуемо са преминали през няколко етапа на оценяване на техните професионални качества. Ето защо би могло да се заключи, че посочената категория учени и преподаватели заслужават да им бъде гласувано доверие, тъй като по най-ефективен начин биха могли да изпълняват функциите на научен ръководител на докторант.
Предвид горепосочените аргументи се предлага de lege ferenda следното допълнение в текста на чл. 9, ал. 3, изр. 3 in fine ППЗРАСРБ: „… или лице, заемащо академичната длъжност „главен асистент“.
Следващото по-важно изменение в основния текст на ППЗРАСРБ е това на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, изр. 4 ППЗРАСРБ, която преди 6 юли 2018 г. установяваше задължение за научния ръководител на определен докторант да бъде член на научното жури, което ще проведе защитата на дисертационния труд на същия докторант. Настоящата редакция на разглежданата разпоредба не само че не предвижда указаното задължение за научния ръководител, но дори не предоставя право на последния, ако желае да бъде член на конкретното научно жури. Коментираният текст от ППЗРАСРБ към настоящия момент съдържа диаметрално противоположно разрешение на разглеждания проблем спрямо редакцията, действала до 5 юли 2018 г. След тази дата вече е в сила абсолютна забрана за участие на научен ръководител на докторант в процедурата по неговата защита в качеството му член на научното жури.
Съображенията на нормотвореца за установяването на това разрешение се основават на стремежа да бъдат избегнати всякакви съмнения по отношение на обективността при произнасянето на научното жури относно присъждането на образователната и научна степен „доктор“. По този въпрос Наталия Киселова правилно отбелязва, че въведената забрана за участие на научния ръководител в научното жури е „израз на презюмирана недобросъвестност на научния ръководител, че ще изрази мнение, което не съответства на действителната научна стойност на дисертационния труд“[3]. Заслужава подкрепа изразеното от същия автор мнение, че „демонстрирането на подобно отношение на държавата към учени, които всъщност създават свои последователи, е недопустимо… и неуважително“[4].
Поради това се препоръчва изменение на разпоредбата чл. 31, ал. 1, изр. 4 ППЗРАСРБ, като бъде възстановена нейната предишна редакция, а именно: „Научният ръководител е член на журито, ако е хабилитирано лице“.
2.2. Освен промените в основния текст на ППЗРАСРБ, критика заслужава и значителна част от текста на Приложението към чл. 1а, ал. 1 от анализирания правилник. При установяването на минималните национални изисквания в това приложение за всяка научна област и/или професионално направление са предвидени два броя таблици. В първата таблица са посочени минимално изискваните точки по групи показатели за всички научни степени и академични длъжности, а втората включва броя точки, които се полагат за всеки от показателите в дадена група от показатели. Всяка от двете таблици е съставена от общо 6 групи от показатели, обозначени с буквите от „А“ до „Е“.
Значителен брой несъответствия и пропуски се откриват в групите от показатели „Г“ и „Д“. На първо място, в група „Г“, показател „Публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд“ в колоната, наименувана „брой точки“, освен отредения брой точки не е предвидена хипотезата, както при значителна част от останалите показатели за съвместна научна дейност, когато този монографичен труд не е самостоятелен, а е публикуван в съавторство с други автори. Ето защо се предлага допълнение в графата за брой точки срещу указания показател, а именно след съответния брой точки да се добави „/n“. Този елемент от алгребична формула, който присъства неизменно при точкуването на останалите показатели – например тези за статии и доклади, както и за студии, предвижда разделяне на съответния брой точки – в случая за публикувана монография, която не е основен хабилитационен труд – на броя на авторите, когато този труд не е издаден единствено от кандидата в съответната процедура, а е публикуван от авторски колектив.
На следващо място се откроява проблем при отредения брой точки за показател „Студии, публикувани в нереферирани списания с научно рецензиране или публикувани в редактирани колективни томове“, намиращ се отново в група „Г“. Към момента за посочената категория студии се полагат само 15 точки.
При статиите е прието, че за публикуването на труда в научно издание, реферирано и индексирано в световноизвестни бази данни с научна информация, вместо в такова, което не отговаря на тези изисквания, следва да бъдат получавани 20 точки повече (30 вместо 10), без промяна в обема. Логично е същият подход да бъде приложен и към студията, за която са предвидени 45 точки при публикуване в реферирано и индексирано издание. Следва да се отчете и обстоятелството, че студията е труд, който по своя обем в съответствие със законовата дефиниция по § 1, т. 12 ДР ЗРАСРБ може да надхвърля неколкократно (включително 10 и повече пъти) обема на статията.
Ето защо е видно, че по отношение на разглеждания показател са несправедливо предвидени само 15 точки. Поради гореизложените аргументи се налага този брой от точки да бъде завишен на 25.
В никоя от групите от показатели не се среща показател, отнасящ се до изнесените доклади на научни конференции. Необходимостта от въвеждането на такъв показател следва непосредствено от чл. 2б, ал. 2, т. 1 ЗРАСРБ, който предвижда изрично сред наукометричните показатели „брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции“. Представянето на доклад пред аудиторията на определена конференция, често последвано от специализирана дискусия, е форма на научна активност, която има важно значение за развитието на науката, поради което следва да бъде оценена отделно и наравно със самото публикуване на доклада в сборника с материали от конференцията.
Поради това се предлага да бъде отстранен този пропуск посредством допълването на група „Г“ с нов показател – „Изнесен доклад на научна конференция“, за който да бъдат получавани 10 точки.
В група „Д“, показател „Цитирания в монографии и колективни томове с научно рецензиране“ се откроява отсъствието сред посочените по-големи по обем научни трудове на дисертациите, с които е придобита някоя от научните степени.
Защитените дисертации за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и научната степен „доктор на науките“ не отговарят на изискванията за монография по § 1, т. 10 ДР ЗРАСРБ, тъй като не са публикувани и нямат научен редактор и/или научни рецензенти. В същото време тези трудове са висша форма на научно творчество, защото са получили положителната оценка на 5- или 7-членното научно жури, и макар да не са публикувани, имат окончателен вид, в който са били представени на членовете на журито и в който задължително биват депозирани в НАЦИД след успешно проведената защита (арг. чл. 3, ал. 2 ППЗРАСРБ).
Поради тези причини се предлага de lege ferenda да бъде променен текста на Приложението към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ като в таблица 2 при всички научни области и професионални направления, в група „Д“ да бъде допълнен горепосоченият показател по следния начин: „Цитирания в монографии, дисертации, с които е придобита образователната и научна степен „доктор“ или научната степен „доктор на науките“, и колективни томове с научно рецензиране“.
При всички показатели в група „Д“, посветена изцяло на цитиранията, се констатира пропуск в колоната с броя точки, а именно отсъствие на елемента от математическа формула „/n“, където n е броят на авторите на цитираната публикация. Като цяло общите насоки на установяването на показателите в Приложението към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ са всички точки по различните показатели да бъдат разделяни на броя съавтори. След като всеки съавтор получава съответен брой точки от публикацията, например 10/4=2.5 точки, не е логично той да получава пълен брой точки от цитирането на същата.
Поради това при всички показатели в група „Д“ се налага да бъде прибавено към броя точки „/n“.
На следващо място, в нито една от групите от показатели не е предвиден показател за участие в научно жури за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност.
Дейността на членовете на научните журита е отговорна, отнема значителен период от време за запознаване с трудовете на кандидата/кандидатите и провеждане на съответните заседания и конкурси и има решаващ принос за правилния подбор на преподавателите и научните работници, включително с оглед предвидените след измененията на ЗРАСРБ правомощия, свързани с констатирането на плагиатство.
Така се предлага в група „Д“ да бъде добавен показател „Участие в научно жури за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ или научната степен „доктор на науките“ или за заемане на академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ или „професор“, за който да бъдат получавани 10 точки.
Отново в никоя от групите от показатели от „А“ до „Е“ не се среща още един важен показател, а именно такъв, при който да се предоставят точки за участие като научен редактор или научен рецензент на определен по-голям по обем научен труд или пък на периодично издание.
След измененията на ЗРАСРБ се установи особено важното значение на дейността на научните редактори и рецензенти. Същата е включена като изискване и в самите законови дефиниции на съответните видове научни трудове. Отчитането на тази дейност при определянето на научната активност е от естество да мотивира академичния състав към нейното ангажирано и добросъвестно осъществяване.
С оглед на гореизложеното de lege ferenda следва да бъде допълнена във всички научни области и професионални направления таблица 2 от Приложението към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, група „Д“ с нов показател – „Участие като научен редактор или научен рецензент на монография, колективен том, списание, книга с характер на университетски учебник или на учебник, който се използва в училищната мрежа, или университетско учебно пособие или учебно пособие, което се използва в училищната мрежа“, за който да бъдат получавани 10 точки.
Отново със съмнение, че е избран най-подходящият подход от добрата нормотворческа практика, следва да се коментира заключителната част от Приложението към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, а именно т.нар. „забележки“. Наред с недостатъците от гледна точка на юридическата техника при регламентирането на текста на тази част от споменатото приложение, безпокойство буди по-конкретно т. 7 от указаните забележки. Според текста от тази точка, освен че „системата“ създава възможност за сумирането на коефициентите в рамките на една група от показатели (А, Б, В, Г, Д и Е), тази възможност бива разширена от гледна точка на нейния обхват вследствие на това, че споменатата „система“ позволява „да се извършва вътрешна компенсация и недостигащите точки от един показател да се допълват с точки от друг“.
В случая обаче на практика не става въпрос въобще за каквато и да е компенсация в рамките на една група от показатели, тъй като не съществува изискване, според което е задължително да бъдат получени определен минимален брой точки от конкретен показател. Изискуемият минимален брой от точки, посочен в таблица 1 от разглежданото приложение при всяка научна област и професионално управление, се отнася за сумата от събрани точки за цяла група от показатели след сумирането на точките за всеки отделен показател в рамките на групата.
По същата причина е напълно грешно и следващото твърдение в т. 7 от Забележките към Приложението към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, а именно, че възможността за компенсация цели да може недостигащите точки от един показател да се допълват с точки от друг. Но предвид горепосочената „система“ за диференциране на минимално необходимия брой точки не по отделни показатели, а по цяла група от показатели, е невъзможна описаната от нормотвореца хипотеза на недостиг на точки от определен показател. Така например, ако в таблица 1 от приложението за група „Г“, която е първата по ред с повече от един показател, спрямо кандидат за заемане на академичната длъжност „доцент“ се изискват 100 точки[5], това означава, че този кандидат трябва да събере общо указания брой точки, без да е от значение с полагащите се точки конкретно от кой от всички показатели в указаната група. По този начин определен кандидат за доцент би могъл да получи 100 точки само въз основа на първия показател от група „Г“ – „Публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд“. На практика в случая на процедура за заемане на академичната длъжност „доцент“ тези 100 точки от споменатия показател лесно биха могли да бъдат получени от определен кандидат само въз основа на публикувана от него монография, която всъщност представлява неговият дисертационен труд, защитен в процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Така в разглежданата хипотеза е възможно и допустимо съответният кандидат да не е събрал нито една точка повече от някой от останалите показатели от група „Г“. Този извод е верен, тъй като, както беше посочено, няма установено изискване за събиране на минимален брой от точки за конкретен показател в определена група, а изискуемите точки са определени само на основата на сбора от точки в цяла група от показатели.
Автор: Христо Банов
[1] За недостатъците на юридическата техника при осъществяване на законодателния процес вж. Средкова, К. За Халтурата в законодателството (или как не трябва да се пишат закони). – Съвременно право, 1998, № 2, с. 28–40; Средкова, К. За „модерната“ българска нормотворческа практика в трудовото и осигурителното право. – В: Актуални проблеми на трудовото и осигурителното право. Т. V, 2011, с. 45–65.
[2] Обн, ДВ, бр. 26 от 1 април 1986 г. и бр. 27 от 4 април 1986 г.
[3] Киселова, Н. Висшите училища в Република България според чл. 53, ал. 4 от Конституцията се ползват с академична автономия. А дали тихомълком не искат да го обезсмислят? Тази публикация е достъпна (към 10.09.2018 г.) на интернет адрес: http://legalworld.bg/72406.visshite-uchilishta-v-republika-bylgariia-spored-chl-53-al-4-ot-konstituciiata-se-polzvat-s-akademichna-avtonomiia-a-.html
[4] Пак там.
[5] Такъв е например броят на точки, изискуем при заемане на посочената академична длъжност в професионално направление 3.6. Право от област 3. Социални, стопански и правни науки, като се налага да бъде направено уточнението, че в различните научни области и професионални направления се наблюдава и различен минимално изискуем брой от точки за заемането на същата академична длъжност, като този брой е най-често от 200 точки.
Подобни статии
ПРАВНА СЪЩНОСТ НА ПРОМЕНИТЕ ОТ 2018 Г. В ПРАВНАТА УРЕДБА НА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДОВЪРШВАНЕ НА ОТКРИТИТЕ ПРОЦЕДУРИ ЗА ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ СЛЕД ПРОМЕНИТЕ ОТ АПРИЛ 2018 Г. В ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Перспективи за възприемане на индивидуалната конституционна жалба в българската правна система. Други способи за защита на конституционните права на отделния гражданин в Република България.
НОВАТА ПРАВНА УРЕДБА НА ДОГОВОРА ЗА ЛЕЧЕНИЕ В ГЕРМАНИЯ
Правна уредба на някои банкови сделки в Рим и в ЕС
