В Библията пише, че от мръсен извор чиста вода не излиза.
Мафиотски змиярник няма как да роди анти-мафиотска конституция.
И други сатрапи се опитват да гасят бунт с конституция.
Но няма защо да ходим толкова далеч. Българската история ни предлага наготово поучителен пример.
След зверското потушаване на Априлското въстание, в края на 1876 г. в Цариград се свиква конференция на Великите Сили за българската съдба. Тя е последният дипломатически опит за решаване на българския проблем с мирни средства. След нея през 1877 започва Освободителната Руско-Турска война.
В деня на откриването на Цариградската конференция – 23 декември 1876 г. – турските представители Сафет паша и Мидхат паша прогласяват, че: „Негово Величество Султанът ощастливи империята с конституция“. Един несръчен турски опит да се предотврати българската свобода със спусната отгоре конституция. Разбира се, Великите сили го отхвърлят и последвалите събития са известни.
Да виждате някакъв паралел със ставащото днес? Пак опит огънят на бунта и свободата да се гаси с дрънкалката „конституция“. Не че авторът на този опит е чел и разбира история. Но онези, които го съветват, сигурно пак им се играе конституционен кючек.
Въпросът е: Защо Родината на Гьоте търпи ставащото в България?
Къде са Великите сили от 1876-1877?
Къде сме ние, българите?
Автор: Атанас Вълков
