Забраната за участие в картели е въведена както на ниво Европейски съюз, така и на национално ниво. Чл.101 от Договора за функциониране на ЕС забранява всички картелни споразумения, които засягат търговията между държавите членки и ограничават конкуренцията на вътрешния пазар. В Закона за защита на конкуренцията е предвидена забрана за всякакъв вид споразумения или съгласувани практики между двама или повече конкуренти, насочени към координиране на тяхното поведение на пазара.

Съгласно дадената в ЗЗК дефиниция, картел е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или повлияване на съответните параметри на конкуренция. Законодателят е изброил неизчерпателно определени практики, които счита, че могат да повлияят  негативно на конкуренцията – определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на търговия, определяне на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа, или антиконкурентни действия срещу други конкуренти.

Участието в картел е едно от най-сериозните нарушения, които засягат конкуренцията на даден пазар. Затова и за него са предвидени изключително големи имуществени санкции –  до 10 на сто от общия оборот на нарушителя за предходната финансова година.

Поради тайната същност на картелите обаче, установяването и доказването на това нарушение често се оказва изключително трудно за контролните органи. С оглед улесняването на този процес, още през 1996 г. на ниво ЕС е създадена програма, която да стимулира участниците в картелите да сътрудничат на разследващите. В замяна на своето съдействие те получават възможност за освобождаване или значително намаляване на санкциите, които в противен случай биха им били наложени.  Това е така наречената „Leniency policy”. В същността й стои разбирането, че интересите на потребителите и гражданите от разкриване и наказване на картелите надделяват над интереса за налагане на санкции на предприятия, които съдействат на компетентните органи да разкрият и докажат забранената практика.

В българското законодателство тази политика е въведена през 2008 г. с измененията в ЗЗК. Впоследствие Комисията за защита на конкуренцията прие и Програма за освобождаване от санкции или намаляване на санкциите, както и Правила за прилагане на програмата.

ЗЗК допуска както пълното освобождаване от отговорност на дадено предприятие за участието му в картел, така и намаляването на имуществената санкция, която следва да му бъде наложена.

Освобождаване от отговорност за  извършено нарушение по чл.15 от ЗЗК и чл.101 от ДФЕС може да бъде получено само в случай, че предприятието участва в таен картел. Инициативата за прилагане на програмата за освобождаване от санкции е на самото предприятие, което за целта следва да подаде искане до КЗК.

Освободено от санкция може да бъде само едно от предприятията, участващи в картела. Това е този участник в картела, който пръв разкрие пред КЗК съществуването му. Необходимо е предприятието да предостави на КЗК преди останалите участници достатъчно данни и доказателства за съществуването на картела. Изискванията за характера на тези доказателства са различни в зависимост от това, дали КЗК вече е започнала разследване на съответния картел или ще започне такова в резултат на информацията на молителя.

Нито в ЗЗК, нито в Програмата на КЗК има изискване по отношение на количеството на доказателствата, които следва да представи предприятието.  Достатъчно е и само едно доказателство, като въз основа на него КЗК да може да осъществи проверка на място. Освобождаване от санкция може да се приложи дори ако КЗК вече е осъществила проверка на място или вече разполага с достатъчно данни за отправяне на искане за издаване на съдебно разрешение за извършване на проверка на място. За целта предприятието следва да предостави доказателство, въз основа на което КЗК да може да докаже твърдяното нарушение. Необходимо е също така към този момент комисията да не е предоставила на друго предприятие условно освобождаване от санкции преди извършването на проверка на място, както и да не е разполагала с достатъчно доказателства, за да постанови решение за установяване на нарушение.

Във всички случаи, задължителна предпоставка за освобождаване от санкция е предприятието да не е предприемало действия, за да принуди останалите предприятия да участват в картела, както и да е спазило всички условия, определени в Програмата.

КЗК може също така да намали санкциите на предприятие, участващо в картел при условие, че предприятието доброволно, по собствена инициатива, предостави доказателство, което има съществено значение за доказване на нарушението. Разбира се, доказателството следва да бъде предоставено до приключване на производството през КЗК.

Преценката за това, дали дадено доказателство притежава „съществено значение за доказване на нарушението“ се прави от КЗК спрямо вече събраните доказателства по производството към момента на представяне на доказателството.  Наложената санкция може да бъде намалена с до 50 % от санкцията, която следва да бъде наложена на предприятието, съгласно Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета  с Решение № 71/03.02.09 г. на КЗК.

Освобождаването от санкции, независимо дали пълно или частично, може да се приложи само при условие, че предприятието е преустановило участието си в забраненото споразумение. Изключение се допуска, ако комисията прецени, че продължаването на това участие е необходимо за разследването.

За да бъде освободено от налагане на санкции или да му бъдат наложени по-ниски такива, предприятието е длъжно да изпълнява определени задължения. То следва да сътрудничи на КЗК доброволно, коректно и пълноценно. Предприятието е длъжно да не унищожава, подправя или укрива свързани с картела доказателства преди и след подаване на искането си, да не разкрива по какъвто и да било начин участието си в програмата, да спазва указанията на КЗК относно прекратяване или продължаване на участието си в картела.

От своя страна КЗК е длъжна да запази в тайна самоличността на молителя. Закрила получава и производствената, търговска или друга защитена от закон тайна на предприятието, съдържаща се в искането, както и предоставените с него доказателства.

Процедурата, по която протича производството по освобождаване от санкции, се състои от две фази – неформална и формална.

Неформалният контакт  не е задължителен, а се провежда само по желание на предприятието. То може да установи първоначален анонимен контакт с КЗК, за да получи неформално конкретни указания за прилагане на Програмата за освобождаване/намаляване на санкции по отношение на неговия случай. КЗК изразява необвързващо мнение по отношение на предоставената информация с цел да улесни предприятието в преценката му дали да подаде искане. Същинската част на производството започва с подаването на писмено или устно искане за освобождаване/намаляване на санкции.

По принцип към искането следва да се представят и доказателствата, с които молителят разполага. В случай, че по някаква причина той не може да представи веднага доказателствата, има възможност да подаде искане за предоставяне на маркер. Това представлява искане КЗК да му предостави срок, в рамките на който да се снабди с доказателствата и да ги предостави. КЗК предоставя, по своя преценка, срок за окомплектоване на искането за освобождаване от санкция.

След получаване на искането КЗК насрочва среща с предприятието, по време на която се уточняват детайли относно участието му в Програмата, включително и сроковете при искане за маркер. На срещата КЗК указва и поведението, което предприятието трябва да следва относно прекратяване или продължаване на участието му в картела.

КЗК оценява исканията за освобождаване/намаляване на санкции (включително и исканията за маркер) и предоставените с тях данни и доказателства, във връзка с един и същ картел, по реда на получаването им.

В случай че представените с искането данни и доказателства са достатъчни и отговорят на законовите изисквания, на предприятието се предоставя условно освобождаване/намаляване на санкции. Това става с писмено разпореждане на председателя на КЗК.

До приключване на производството комисията може да оттегли предоставеното условно освобождаване, ако установи, че предприятието не спазва всичките си задължения. Ако предоставеното условно освобождаване от санкции бъде оттеглено, засегнатото предприятие не може да се възползва от което и да е благоприятно третиране.

Окончателно освобождаване/намаляване на санкции се постановява от КЗК с крайното й решение, след като установи, че предприятието е изпълнило всичките си задължения по Програмата.

От анализа на разгледаната правна уредба може да се направи извод, че съществуващата възможност за освобождаване/намаляване на санкциите за участие в картел стимулира нарушителите да съдействат на компетентните органи, като разкрият участието си в даден картел и предоставят доказателства за наличието му. Важен стимул за разкриване на картелите е своеобразният пълен „имунитет” от санкции, който получава само първия участник в картела, който го разкрие пред КЗК. Допълнителен стимул за участие в програмата на КЗК са и предвидените правила за редукция на санкциите на участници в картел, които, макар и не първи, са съдействали на комисията. Колкото по-рано дадено предприятие е подало искането, толкова по-малък ще бъде размерът на наложената му санкция. Намаляването на размерите на санкциите според поредността на подаване на искането от предприятията създава условия за своеобразна „конкуренция” между участниците в картела за разкриването му пред разследващите органи. Освен това размерът на намалението на санкцията зависи и от периода, в който са представени доказателствата, от техния вид и съдържание.  Това означава, че до голяма степен участниците в картела могат сами да влияят върху размерите на санкциите, които ще им бъдат наложени.

Като допълнителен стимулиращ фактор може да се посочи и това, че в програмата за освобождаване не са въведени ограничения по отношение на броя на предприятията, които могат да получат намалена санкция. По този начин уредбата на института за освобождаване от отговорност за участие в картел по българското законодателство напълно съответства както на правото на ЕС, така и на правилата в тази област в повечето развити правни системи.

Автор: Адв. Райна Александрова


star