Застраховането като дейност придобива все по-голямо значение в обществения живот на страната. Вследствие на това, голямо развитие и промени претърпява и законодателството в областта на застраховането, което пък от своя страна води и до развитие и обогатяване на теоретичните познания по застрахователно право. Уредбата на застрахователните правоотношения се съдържа в много нормативни актове с различна юридическа сила, основният от които е Кодексът за застраховането (КЗ, обн. в ДВ., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., последно изм. и доп. в ДВ., бр. 17 от 26.02.2019 г.). Други такива нормативни актове са например Законът за задълженията и договорите (ЗЗД), Търговският закон (ТЗ), Кодексът на търговското корабоплаване (КТК), Законът за здравното осигуряване (ЗЗО), Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз и други.

В настоящата статия обект на изследване ще бъдат някои проблеми и въпроси, свързани с договорите за имуществени застраховки.

Договорите за имуществени застраховки покриват имуществените вреди, които възникват в резултат на настъпване на застрахователно събитие. Имуществени вреди настъпват, когато се намалява активът или се увеличава пасивът на имуществото.[1]

Правната уредба на имуществените застраховки се съдържа в глава 39 „Имуществено застраховане“ (от чл. 399 до чл. 418) от дял първи „Общи изисквания към всички застрахователни договори“ на част четвърта „Застрахователен договор“ от Кодекса за застраховането, като за неуредените в глава 39 въпроси се прилагат общите правила от глава 36 „Обща част“ от дял първи „Общи изисквания към всички застрахователни договори“ на част четвърта „Застрахователен договор“ от КЗ, както и разпоредби от други нормативни актове като ЗЗД и КТК.

В общите условия по имуществени застраховки (най-често се сключват на практика договори за застраховки на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства – така наречените застраховки „Каско“) на някои застрахователи е предвидено, че застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ако е налице прехвърляне на правото на собственост върху съответното имуществено право от предишния собственик към друго лице и новият собственик (най-често) не е изпълнил облигационното си задължение по общите условия на застраховката в определен срок от прехвърляне на правото на собственост да представи на застрахователя съответната вещ (най-често моторно превозно средство) за оглед и заснемане от представител на застрахователя.

Приложимите разпоредби, релевантни за прехвърлянето на имуществено право, за което е сключен договор за имуществена застраховка, се съдържат в чл. 413 – чл. 418 от КЗ.

Съгласно чл. 416 от КЗ, застрахователят не може да се позовава във вреда на приобретателя на застрахователни условия, които са различни от разпоредбите на чл. 413 – 415.

Никъде в чл. 413 – чл. 415 от КЗ не е предвидено задължение за приобретателя на имущественото право да се яви пред застрахователя и да представи застрахованата вещ /най-често моторно превозно средство/ за оглед и заснемане от представител на застрахователя.

Съгласно чл. 413, ал. 1 от КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор.

Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КЗ повелява, че прехвърлителят и приобретателят са солидарно отговорни за заплащане на неплатената част от премията до встъпването.

Член 414 от КЗ урежда хипотезите на прекратяване на застрахователния договор след прехвърляне на застрахованото имущество.

Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КЗ гласи, че прехвърлителят или приобретателят уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок от прехвърляне на правото на собственост. Ако не е извършено уведомяване по изречение първо, застрахователят не е длъжен да плати застрахователно обезщетение, в случай че застрахователното събитие е настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост и при условие че той не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено увеличение на риска.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 2 от КЗ, застрахователят не може да се позовава на ал. 1, изречение второ, когато към момента на настъпване на застрахователното събитие е знаел за прехвърлянето на правото на собственост или е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 за отправяне на предизвестие за прекратяване на застрахователния договор от страна на застрахователя и той не го е прекратил.

От това следва, че чл. 415 от КЗ урежда изчерпателно произтичащите от прехвърлянето на имуществено право, обект на договор за имуществена застраховка, задължения на прехвърлителя и приобретателя на това право спрямо застрахователя по сключен договор за имуществена застраховка, както и последиците от неизпълнението на тези задължения, и в тази разпоредба не се съдържа изискване вещта, предмет на имуществена застраховка, да бъде представена пред посочено от застрахователя лице за оглед и заснемане след прехвърлянето на правото на собственост. Всъщност чл. 415 от КЗ регламентира едно-единствено задължение на приобретателя – да уведоми в писмена форма застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен срок от прехвърляне на правото на собственост върху застрахованата вещ, като това задължение е предвидено алтернативно и за прехвърлителя на правото на собственост върху вещта (чл. 415, ал. 1 от КЗ). В чл. 415 от КЗ не се съдържа задължение нито за приобретателя, нито за прехвърлителя да предостави застрахованата вещ, чийто право на собственост е прехвърлено, за извършване на оглед от страна на застрахователя.

Предвиденото от някои застрахователи в общите им условия към застрахователни договори по имуществени застраховки /най-често застраховки „Каско“/ задължение на предишния или новия собственик на застрахованата вещ /най-често моторно превозно средство/ да я представи за извършване на оглед и заснемане е едно предварително задължение, което е свързано със самото прехвърляне на правото на собственост върху застрахованата вещ, а законът е уредил какви са задълженията на прехвърлителя и приобретателя на това имуществено право в разпоредбата на чл. 415 от КЗ, като всяка една клауза, съдържаща се в полицата и/или общите условия към нея, в която е уговорено нещо различно, което в същото време е във вреда на новия собственик на вещта, противоречи на правилото на чл. 416 от КЗ и съответно тази клауза би била нищожна като противоречаща на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД /за застрахователните договори ЗЗД се прилага по силата на препращащата разпоредба на чл. 343, ал. 2 от КЗ/.

Ако в застрахователния договор е предвидено, че прехвърлителят е носител на задължението за представяне на застрахованата вещ за извършване на оглед и заснемане от страна на застрахователя, тогава следва, че приобретателят няма как да встъпи в това задължение на застрахования именно поради законовата забрана, извеждаща се от систематичното тълкуване на чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 416 от КЗ. Ако се приеме противното, т.е. че това задължение на стария собственик на вещта, обект на договор за застраховка, се прехвърля и на новия, за застрахователя би се създала възможност да договаря със застрахования задължения от всякакво естество, които при прехвърляне на собствеността върху застрахованата вещ биха преминали в правната сфера на новия собственик и той би бил принуден да се съобразява с тях, макар и тези задължения да са неоправдани с оглед на действието на застрахователния договор. Впоследствие застрахователят би могъл да постанови отказ по заведена при него претенция поради неизпълнение на тези задължения, макар и в момента на сключване на договора новият собственик да не е бил страна по този договор и тези задължения да не са възникнали за него към този момент.

При хипотезата, в която застрахователният договор, сключен между застрахователя и бъдещия прехвърлител на застрахованата вещ, предвижда, че титуляр на задължението за представяне на застрахованата вещ за извършване на оглед и заснемане от страна на застрахователя е приобретателят, съществува още един момент. Този момент е свързан с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно нейното съдържание, договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи.

Тъй като страни по застрахователното правоотношение, породено от застрахователния договор, са застрахователят и предишният собственик на застрахованата вещ, уговореното между тях задължение за евентуален бъдещ собственик на вещта да я представи на застрахователя за оглед и заснемане след придобиването на правото на собственост върху нея е по своята същност задължение за едно трето лице, което не е било страна по този договор. Член 21, алинея 1 от Закона за задълженията и договорите изрично и достатъчно ясно посочва, че договорът между страните поражда действие за трети лица само когато това е предвидено в закон, тоест само по изключение. Освен това приобретателят на вещта, обект на договор за имуществена застраховка, няма как да стане носител на това задължение и по силата на правилото на чл. 413, ал. 1 от КЗ, тъй като тази разпоредба повелява, че приобретателят встъпва в правата и задълженията на застрахования по застрахователния договор, а въпросното задължение е създадено изначално за евентуалния приобретател на застрахованата вещ, а не за застрахования.

Тук трябва да бъде направен кратък анализ на чл. 408 от КЗ. Тази разпоредба урежда изчерпателно хипотезите, в които за застрахователя съществува правна възможност да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по предявена пред него на основание на договор за имуществена застраховка претенция.

Основанията за отказ са следните:

  1. Умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение (чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ).
  2. Умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице (чл. 408, ал. 1, т. 2 от КЗ).
  3. Неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед на интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие (чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).
  4. Други случаи, предвидени със закон (чл. 408, ал. 1, т. 4 от КЗ).

 

На първо място следва да се отбележи, че основанията за отказ, предвидени в четирите точки на алинея 1 на чл. 408 от КЗ, са относими към случаите, в които по договора за имуществена застраховка е налице застрахователно събитие по смисъла на параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КЗ („Застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие.). Съгласно чл. 351, ал. 1 от КЗ, период на застрахователното покритие е периодът, в който застрахователят носи риска по застраховката. Ако настъпилото събитие не е застрахователно по смисъла на цитираната разпоредба, то или няма да е налице покрит риск по застрахователния договор, или събитието ще е настъпило извън периода на застрахователното покритие и договорът за имуществена застраховка няма да бъде действащ към момента на неговото настъпване, и застрахователят ще има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на някое от тези две основания, или и на двете едновременно.

Друг случай извън посочените в т. 1-3 от ал. 1 на чл. 408 от КЗ, в който законът предвижда, че застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение по предявена на основание на договор за имуществена застраховка претенция (чл. 408, ал. 1, т. 4 от КЗ), е например хипотезата, в която нито прехвърлителят, нито приобретателят е уведомил писмено застрахователя за прехвърлянето на правото на собственост върху застрахованата вещ в 7-дневен срок от това прехвърляне. В тази хипотеза застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по претенцията само ако са налице кумулативно още няколко условия: 1) застрахователното събитие да е настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост и 2) застрахователят да не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради съществено увеличение на риска (чл. 415, ал. 1 от КЗ).

Застрахователят няма право да откаже изплащане на обезщетение в хипотезата на чл. 415, ал. 1 от КЗ, когато към момента на настъпване на застрахователното събитие е знаел за прехвърлянето на правото на собственост или е изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 от КЗ за отправяне на предизвестие за прекратяване на застрахователния договор от страна на застрахователя и той не го е прекратил (чл. 415, ал. 2 от КЗ).

Извън хипотезите, регламентирани в т. 1-3 от ал. 1 на чл. 408 от КЗ, е и случаят, когато ползвателят на застрахователни услуги не е уведомил своевременно застрахователя за настъпването на застрахователното събитие с цел да му се попречи да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя (чл. 403, ал. 4 от КЗ).

Разпоредбата на чл. 416 от КЗ не само че не урежда други основания, на които застрахователят може да се позове и да откаже да изплати застрахователно обезщетение по предявена претенция по договор за имуществена застраховка (чл. 408, ал. 1, т. 4 от КЗ), а даже му забранява да се позовава във вреда на приобретателя на застрахованата вещ на застрахователни условия, които са различни от изложените в разпоредбите на чл. 413, 414 и 415 от КЗ. А отказът на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение по предявена при него претенция по своята същност би бил именно такова позоваване във вреда на новия собственик на условия, различни от регламентираните в разпоредбите на чл. 413, 414 и 415 от КЗ.

Приобретателят на правото на собственост върху застрахованата вещ има качеството на ползвател на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ (съгласно тази разпоредба ползвател на застрахователни услуги е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите).

Следва да се обобщи, че законодателят е създал разпоредбата на чл. 416 от КЗ с цел да защити новия собственик на застрахованата вещ от застрахователни условия, на които застрахователят може да се позовава в негова вреда. Защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги е основна цел на Кодекса за застраховането, която се съдържа в чл. 2, ал. 1, т. 1 от него. Трябва да се добави също, че застрашаването на интересите на ползвателите на застрахователни услуги е основание за прилагане на една или повече от принудителните административни мерки, изброени в чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от КЗ, от страна на Комисията за финансов надзор или на нейния заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ (чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ). Това е така, защото приобретателят на правото на собственост върху вещта, обект на договор за имуществена застраховка, е икономически по-слабата страна спрямо застрахователя в застрахователното правоотношение, разполага с по-малко ресурси и средства за защита на интересите си и затова законодателят следва да създаде такава законова рамка, която осигурява протекция на тези интереси.

Важно е да се отбележи също, че разпоредбата на чл. 416 от КЗ е създадена в изпълнение на повелята на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), съгласно която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. (курсивът е мой – В.Ш.). Тук трябва да се уточни, че в тази конституционна разпоредба понятието „потребител“ е използвано с по-широко значение от значението на това понятие, вложено в параграф 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Конституционното понятие „потребител“ включва в себе си не само значението, придадено му от параграф 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, но и смисъла и съдържанието на понятието „ползвател на застрахователни услуги“, дефинирано в чл. 2, ал. 2 от КЗ.

Именно защото разпоредбата на чл. 416 от КЗ е създадена от законодателя с цел да бъде защитен интересът на новия собственик на застрахованата вещ, който е носител на качеството „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ и на качеството „потребител“ по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, тази разпоредба има императивен характер. Характерен белег на императивните (още наречени повелителни) норми е, че адресатите им са обвързани да ги съблюдават, без да имат възможност да допускат никакви отклонения от тях.[2] Тук трябва да се изтъкне още, че по аргумент на противното (argumentum a contrario) от разпоредбата на чл. 416 от КЗ следва, че застрахователят може да се позовава спрямо приобретателя на застрахованата вещ на застрахователни условия, които са различни от разпоредбите на чл. 413 – 415 от КЗ само ако тези условия са в полза на новия собственик на застрахованата вещ.

От всичко изложено може да се направи нееднозначният извод, че застрахователят няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по заведена при него претенция, ако е налице прехвърляне на правото на собственост върху съответното имуществено право от предишния собственик към друго лице и прехвърлителят или новият собственик не е изпълнил облигационното си задължение по общите условия на договора за имуществена застраховка в определен срок от прехвърляне на правото на собственост да представи на застрахователя съответната вещ (най-често моторно превозно средство) за оглед и заснемане от представител на застрахователя.

 

Автор: Виктор Шуманов


star



[1] Герджиков, О., Търговски сделки, София, 2008 г., стр. 209-210;

[2] Павлова, М., Гражданско право – Обща част, София, 2002 г., стр. 109;