Несъразмерност при наложени възбрани по смисъла на чл. 442а ГПК

Със ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр.86/2017 беше приет чл. 442а ГПК, чрез който се създаде изрична законова уредба относно задължението на съдебния изпълнител да следи служебно, подобно на несеквестируемостта, за наличието на прекомерност на наложените обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника спрямо размера на задължението по изпълнителното дело. Подобно на несеквестируемостта, за която съдебният изпълнител следи служебно, и по въпроса за прекомерността също следва да се следи служебно от органа по принудително изпълнение, тъй като той е натоварен от държавата с функцията да води законосъобразен изпълнителен процес,съответно следва да съблюдава всички законови разпоредби, които имат значение за законосъобразното му протичане, като такава определено е разпоредбата на чл. 442а ГПК. Именно поради тази причина съдебният изпълнител вече отговаря за вреди при нарушение на посочената разпоредба, а преди приемането и това не беше така. Подобно на положението при несеквестируемостта, длъжникът има право да подаде възражение срещу предприетите от изпълнителния орган действия, считайки че е налице хипотезата на несъразмерност. Това е и единственият възможен ред за защитата му при наличие на тази хипотеза, тъй като в чл. 435 ГПК не е предвидена възможност за обжалване на действия на съдебния изпълнител, които са в нарушение на чл. 442а ГПК – Определение № 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС; Определение № 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС; Определение № 477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. на I състав на ПАС; Определение № 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. на Окръжен съд – Шумен; Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на Окръжен съд – Русе; Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на Окръжен съд – Русе; Определение № 77/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 25/2018 г. на Окръжен съд – Смолян; Решение № 423/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2355/2017 г. на IV състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 319/25.10.2018 г. по в. гр. д. № 1357/2018 г. на ОС – Стара Загора [1].
За да се прецени дали наложените възбрани са прекомерни, следва да се изследват определени обстоятелства визирани в законовата разпоредба на чл. 442а ГПК, а именно – съразмерност на стойността на възбраненото имущество спрямо размера на дълга; какво е процесуалното поведение на длъжника, рисковете вземането на взискателя да остане неудовлетворено.
На първо място служебно, или при подадено възражение от длъжника, съдебният изпълнител следва да съобрази дали стойността на недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана, е съответна на дълга по изпълнителното дело, или многократно го надвишава. За да може да се направи подобна преценка, тъй като съдебният изпълнител изначално не може да знае цената на възбранените имоти, на първо място е необходимо да им бъде извършен опис, тъй като фактическото състояние на един недвижим имот се узнава едва към момента на описването му, когато съдебният изпълнител може да установи състоянието му. По този начин органът по принудително изпълнение, който е специалист по извършването на публични продажби, съответно познава добре пазара на имоти в своя район (подобно на брокер), може да прецени каква би била евентуално реалната пазарна цена на един такъв имот. Тъй като обаче законодателят отне на съдебния изпълнител възможността сам да определя стойността на недвижимите имоти и го задължи да посочва вещи лица винаги, когато става въпрос за публична продажба на недвижим имот, то следва да се приеме, че доверието в тяхната експертиза в тази посока е снето. Именно поради тази причина чисто субективната му преценка на експерт, подобно на вещо лице или брокер, не може да се счете за меродавна при определянето на стойността на имота, а може да е само един спомагателен инструмент. Поради това следва да се посочи вещо лице, което да определи стойността на недвижимите имоти, като допълнително се изискат и данъчни оценки, тъй като законодателят не позволява началната цена на публичната продажба, макар и само при първата, да слиза под данъчната оценка. Чрез определената от вещото лице стойност, както и от получената данъчна оценка ще може да бъде изчислена началната цена при първата публична продажба. Позовавайки се на собствения си опит относно пазара на съответните недвижими имоти в своя съдебен район, както и съобразявайки определената от вещото лице стойнст, както и данъчната оценка на имота, съдебният изпълнител би могъл да прецени реалната пазарна цена на имота, съответно да съобрази до каква степен тя е съразмерна с размера на дълга.
На второ място, съдебният изпълнител трябва да изследва процесуалното поведение на длъжника, тъй като до една или друга степен това е обстоятелство, което следва да се съобразява в полза на длъжника, ако той е изпълнил условията му. Законът е доста пестелив в това отношение, като в него не се съдържат никакви критерии, които трябва да бъдат съобразявани при отчитане на длъжниковото поведение. Въпреки това следва да се приеме, че от значение са следните обстоятелства:

– дали длъжникът съдейства на изпълнението или се укрива
– предлага ли той начини, с които да удовлетвори кредитора
– извършвани ли са по делото погашения на дълга
– обжалва ли длъжникът действията по изпълнителното дело или има пасивно поведение

Дали длъжникът съдейства на изпълнението следва да се преценява с оглед на това дали същият получава съобщенията и призовките по него. При положение, че същият редовно получава всички адресирани до него книжа, съответно осигурява достъп до имуществото си при провеждане на описи, както и при огледи от кандидат купувачи, то следва да се приеме, че съдействие е дадено. В обратния случай, когато длъжникът се укрива, не е известно къде пребивава, като на известните на съдебния изпълнител адреси той не може да бъде открит, съответно книжата по делото не могат да му бъдат връчени, както и когато не взема никакво отношение по провежданото спрямо него изпълнение и не осигурява достъп до своето имущество при нужда, следва да се приеме, че липсва съдействие.
Предлагането на начини, с които да бъде удовлетворен кредиторът също е важен елемент от процесуалното поведение на длъжника. Така при насочване на изпълнението върху конкретен имуществен обект на длъжника, същият може да предложи алтернативно изпълнение върху друг такъв обект по смисъла на чл. 443 ГПК. Освен това, длъжникът може да предложи разсрочено плащане на задължението по смисъла на чл.454 ГПК. Не на последно място, сключването на споразумение между взискателя и длъжника, макар и стоящо извън изпълнителното дело, също следва да се оцени като активно поведение на длъжника в търсенето на възможности за удовлетворяване на взискателя.
Извършвани от длъжника погашения по делото, било в срока за доброволно изпълнение, било то и при вече провеждащо се ефективно принудително изпълнение върху неговото имущество също следва да бъдат взети предвид при преценката относно неговото поведение. Тук не се включват постъпления от реализирани изпълнителни способи, тъй като под поведение на длъжника следва да се има предвид активно поведение от самия него, а не събиране на суми от негови сметки, съответно удръжки от заплата или пенсия, тъй като те се извършват противно на неговата воля, освен ако не са предложени по реда на чл. 443 ГПК [2].
Възможността вземането на взискателя да остане неудовлетворено трябва да се преценя с оглед изследването на няколко важни обстоятелства. На първо място следва да се съобрази броят на взискателите по делото и размера на техните вземания, тъй като всички присъединени взискатели имат правата и задълженията на първоначалния – чл. 457 ГПК, съответно размера на дълга би се повишил със сбора от тези допълнителни вземания. В тази връзка е задължително да бъде направена проверка и относно наличието на публични задължения към държавата. Освен това, съдебният изпълнител следва да се информира и за образуваните срещу длъжника изпълнителни производства пред други съдебни изпълнители, съответно при нужда да се снабди с информация за тях относно размера на задълженията, тъй като рискът от присъединяване на други кредитори при тяхното наличие и допълнително повишаване на размера на дълга е голям. Не на последно място, следва да бъде съобразено и дали взискателите са хирографарни или в тяхна полза има вписани обезпечения, тъй като при наличие на привилегии вероятността да се удовлетвори съответното вземане става по-голяма.

Пример за липса на прекомерност:
Взискатели – 3 (ипотекарен кредитор, НАП, община за данък недвижим имот)
Общ размер на дълга – 60000 лева
Длъжник – 1, срещу него няма образувани други изпълнителни дела, съдейства на изпълнението
Наложени обезпечения – възбрана върху ипотекирания недвижим имот (вещо лице е определило стойност на имота в размер на 60000 лева, а данъчната оценка е 45000 лева).

В гореописания пример е очевидно, че не е налице прекомерност на обезпечението. Ипотекираният недвижим имот, върху който е наложена възбрана, няма да е достатъчен за удовлетворяването на разноските по изпълнението – чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и вземанията тримата взикатели. Това е така, тъй като дори и да бъде осребрен на първа публична продажба, началната цена на имота ще се определи по правилата на чл.484, ал.4 ГПК – 48 000 лева, което е по-малка сума от дълга в размер на 60000 лева.

Пример за прекомерност на обезпечението:
Взискател – 3 (ипотекарен кредитор, НАП, община за данък недвижим имот)
Общ размер на дълга – 40000 лева
Длъжник – 1, срещу него няма образувани други изпълнителни дела, съдейства на изпълнението
Наложени обезпечения – възбрана върху ипотекирания недвижим имот (вещото лице е определило стойност на имота в размер на 100000 лева, данъчна оценка 80000 лева), както и втора възбрана върху имот със стойност определена от вещото лице в размер на 50000 лева и с данъчна оценка 25000 лева).

В гореописания пример е очевидно, че е налице прекомерност на обезпечението. Ипотекираният недвижим имот, върху който е наложена възбрана е достатъчен за удовлетворяването на разноските по изпълнението – чл. 136, ал.1, т.1 ЗЗД и вземанията на ипотекарния взискател и на държавата в лицето на НАП, както и за плащането на данъка на общината. Това е така, тъй като началната цена на първа публична продажба на ипотекирания недвижим имот ще се определи по правилата на чл.485,ал.4 във връзка с чл. 485, ал.5 ГПК – 80 000 лева. Съпоставяйки началната цена на възбраненото имущество спрямо размера на дълга излиза, че началната цена на имота е в размер на 80000 лева, което е над общата сума на вземанията на взискателите, която е 40000 лева. В резултат на изложеното възбраната върху втория имот следва да бъде вдигната, тъй като ипотекирания недвижим имот е достатъчен.
В заключение следва да се посочи, че преценката относно наличието на несъразмерност на наложените обезпечения спрямо размера на дълга не може да бъде еднаква, а следва да се съобразява в зависимост от конкретния случай. Действително обаче, разпоредбата на чл. 442а ГПК въвежда сериозен ангажимент за съдебния изпълнител, тъй като лошата му преценка относно наличието на съразмерност на обезпеченията с размера на дълга би ангажирала имуществената му отговорност. Тази преценка обаче не бива да се абсолютизира, тъй като би било възможно, за нуждите на изпълнението, все пак да е налице известна несъразмерност, но тя все пак да не води до основание за ангажиране на имуществената отговорност на съдебния изпълнител [3].
De lege ferenda разпоредбата на чл.442а ГПК следва да бъде доразвита, като в нея трябва да бъдат посочени ясни и конкретни правила, по които съдебния изпълнител да се ръководи, за да бъде ясно не само на него, а и на всички останали правни субекти, по какъв начин се извършва преценката за съразмерност, тъй като сегашният законов текст е доста общ, а множеството обстоятелства, които следва да се вземат предвид при прилагането и са много по широки от изброените

Автор: д-р Димитър Иванов

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Така Драгиев, Д. Съразмерността в принудителното изпълнение съгласно чл. 442а ГПК, достъпна на https://gramada.org/%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BF/. Обратното, че действията на съдебния изпълнител се обжалват – вж. Определение № 132/20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 140/2018 г. на II състав на ПАС; Решение № 357/02.10.2018 г. по в. гр. д. № 300/2018 г. на Окръжен съд – Смолян; Определение № 875/10.05.2018 г. по в. гр. д. № 575/2018 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас; Решение № 2244/31.12.2018 г. по в. гр. д. № 2580/2018 г. на V състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 1365/19.07.2018 г. по в. гр. д. № 1491/2018 г. на V състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 1229/16.10.2018 г. по в. гр. д. № 2300/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 1396/25.07.2018 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1387/2018г.
[2] Подробно за това какво трябва да се наблюдава при преценка на поведението на длъжника в Решение № 599 от 15.05.2019 г. на по в. гр. д. № 874/2019 г. на ОС – Варна.

[3] Следва да се сподели направеното в съдебната практика разграничение на несъразмерността на обоснована и необходима, съответно на явна несъразмерност, като в първият случай поведението на съдебния изпълнител би било законосъобразно, докато във втория незаконосъобразно – Определение № 1598 от 15.05.2019 г. по в. гр. д. № 1773/2019 г. на САС.