НАСЛЕДЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОРЪЧИТЕЛ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ГПК

С благодарност към д-р Димитър Иванов за ползотворните дискусии по някои от въпросите в статията!

1. Статията поставя акцент върху някои въпроси относно наследяването на поръчителство. В нея са анализирани неизчерпателно няколко хипотези, свързани с възможността наследниците на поръчителя да бъдат конституирани като длъжници в изпълнителното производство по ГПК след смъртта на поръчителя. Тази възможност съществува предвид разширяване на субективните предели на изпълнителния лист, издаден срещу поръчителя наследодател – чл. 429, ал. 2 ГПК. В този случай, тъй като поръчителството не е договор с оглед на личността (intuitu personae), то не се прекратява със смъртта на поръчителя.[1] Задължението по него става част от съвкупността от задължения, които се включват в наследството.[2] Поради това, ако наследниците приемат наследството, по пътя на универсалното правоприемство те ще заместят като страна наследодателя в договора за поръчителство. Тяхното имущество ще се смеси с това на наследодателя и те на свой ред ще отговарят с цялото си имущество за обезпечените вземания в полза на взискателя.

2. Тук съзниква въпросът дали наследниците могат да се откажат от наследството и да осуетят конституирането им от ЧСИ като длъжници в изпълнителното производство по ГПК, или ако приемат наследството, то поне да ограничат отговорността си. При търсенето на отговор на този въпрос трябва да се има предвид, че законът презумира приемането на наследството от страна на наследниците на поръчителя. В чл. 429, ал. 2, изр. първо ГПК е налице оборима презумпция – така Решение № 927 от 05.05.1956 г. по гр. д. № 973/1956 г., IV г. о. на ВС, и Решение № 8533 от 15.12.2017 г. по в. гр. д. № 14750/2017 г. на СГС.[3] Тя дава правомощието на ЧСИ да продължи изпълнението по издадения изпълнителен лист срещу наследодателя и спрямо имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис.

Поради изложеното ми се струва, че за да осуетят конституирането им като длъжници и да предотвратят принудителното изпълнение спрямо тях, наследниците на поръчителя имат най-голям интерес от това да оборят презумпцията, че са приели наследството като своевременно извършват отказ от наследство по реда на чл. 52 ЗН. Той се извършва чрез писмено волеизявление, което се вписва в особената книга по чл. 49 ЗН, която се води от съответния районен съд. След извършване на отказа от наследство, наследниците трябва да предоставят писмени доказателства пред ЧСИ за извършения отказ и с молба да поискат прекратяване на изпълнението спрямо тях.

3. Възможно е обаче правата в наследството да са с по-висока стойност от задължението на поръчителя. Например, поръчителят наследодател е притежавал апартамент на стойност 100 000 лв., а задължението му по договора за поръчителство е за 40 000 лв. Поради това наследниците могат да имат полза от това да приемат наследството. В този случай е препоръчително наследството да бъде прието по опис по реда на чл. 61, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 553 и сл. ГПК. Наследниците имат полза от това да приемат наследството по този ред, защото ще ограничат отговорността си спрямо взискателя до размера на полученото имущество – чл. 60, ал. 2 ЗН. Според мен под ограничена отговорност тук трябва да се разбира правомощието на ЧСИ да осребрява само и единствено обекти, които са включени в наследствената маса и са били притежание на починалия поръчител, но не и обекти от личното имущество на наследниците. Кои са тези обекти посочва описът, който служи като ориентир на ЧСИ.[4]

4. Ако обаче наследството не е прието и пред ЧСИ липсват данни за извършен отказ, тогава ЧСИ разполага с правомощието да определи срок за приемане на наследството – чл. 429, ал. 2, изр. второ ГПК във вр. с чл. 51 ЗН. При наличието на изричен отказ за приемане на наследството или липсата на отговор до ЧСИ в определения срок, това обстоятелство се съобщава на съответния съд от ЧСИ и съобщението се вписва в книгата по чл. 49 ЗН. След това се прилагат правните последици на чл. 51, ал. 2 ЗН. Наследниците губят право да приемат наследството и не заместват наследодателя в договора за поръчителство. В този смисъл относно правния ефект на отказа от наследство е и изложеното в Тълкувателно решение № 148 от 10.12.1986 г., ОСГК на ВС, и Решение № 868 от 04.07.2008 г. по гр. д. № 3865/2007 г., II г. о. на ВКС.

С отказа от наследство наследниците се лишават от включените в наследството права и не приемат включените в него задължения. Те не само престават да бъдат наследници, но се счита, че не са били такива, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Тоест, отказът има обратно действие (ex tunc) от смъртта на поръчителя наследодател. Следователно лицата, които са се отказали от наследството на починалия поръчител, се изключват от числото на наследниците, загубват това качество и се счита, че те са трети лица спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. В този смисъл е и Решение № 145 от от 23.11.2011 г. по търг. д. № 1018/2010 г., I. т. о. на ВКС.

Тъй като отказът от наследство има обратно действие, той може да се противопостави на взискателя, дори да е извършен след вписване на възбрана върху имот на наследник – така Решение № 1268 от 10.07.2015 г. по в. гр. д. № 1639/2015 г., ОС-Пловдив.

5. Трябва да се вземе предвид обаче, че спрямо ЧСИ няма забрана след извършения отказ от наследство да издири наследниците от следващия ред, за които възниква правото на приемат наследството и отново да приложи гореописаната процедура по чл. 429, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 51 ЗН. Това трябва да стане по искане на взискателя или служебно в хипотезата на възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Докато наследството не бъде прието, ЧСИ не може да предприема никакви изпълнителни действия спрямо имуществото на починалия поръчител, тъй като в периода от неговата смърт до приемане на наследството изпълнителното производство трябва да бъде спряно – чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК. Изключение прави единствено хипотезата на започнала публична продан на недвижим имот на поръчителя наследодател, за която вече е било направено обявление – чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК. В този случай ЧСИ разполага с правомощието да довърши този изпълнителен способ по реда на чл. 483 и сл. ГПК, но не и да предприема други изпълнителни действя по изграждане на фактическия състав на други способи за принудително изпълнение спрямо имущество на поръчителя наследодател. Няма пречка обаче ЧСИ да налага обезпечителни мерки запор или възбрана спрямо това друго имущество. Той трябва да извърши тези действия с оглед на правното очакване някой от наследниците да приеме наследството и да успее да се разпореди с имуществото на поръчителя наследодател, като по този начин осуети или затрудни неговото осребряване. Съществува и възможност всички наследници, които имат правото да наследяват, да извършват отказ от наследство и по силата на закона всички включени права и задължения да станат притежание на държавата – чл. 11 ЗН. В този случай обезпечителните мерки биха помогнали на ЧСИ да възобнови принудителното изпълнение, но като конституира като длъжник държавата. В този случай спрямо държавата ще се счита, че е приравнена на наследник, приел наследството по опис – така Определение № 148 от 30.08.1978 г. по ч. гр. д. № 2436/1978 г., II г. о. на ВС.

6. В описаната хипотеза могат да възникнат някои усложнения. Те са свързани с неспазване на процедурата по чл. 429, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 51 ЗН, конституиране на наследниците в изпълнителното производство по ГПК и предприемане на изпълнителни действия по осребряване на тяхното лично имущество, въпреки че те не са приели наследството. В този случай ми се струва, че постановлението за конституиране на наследниците има правопораждащ ефект и именно от този момент наследниците придобиват качеството на длъжници в изпълнителното производство по ГПК. Поради това на процесуално основание те имат всички права и задължения на длъжниците. Тъй като това процесуално положение на наследниците обаче не отговаря на тяхното реалното материалноправно положение, то за наследниците на поръчителя възниква интерес от това да търсят защита спрямо незаконосъобразните действия на ЧСИ.

Според мен тази защита може да бъде получена по два начина. И при двата наследниците трябва да извършат своевременен отказ от наследство по реда на чл. 52 ЗН, който да бъде доведен до знанието на ЧСИ. След това за наследниците съществуват две алтернативни възможности. Първо, да поискат прекратяване на изпълнението спрямо тях и при отказ на ЧСИ да обжалват неговия отказ на основание чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК пред съответния окръжен съд. При обжалването наследниците могат да искат от съда да спре принудителното изпълнение до постановяване на съдебното решение – чл. 438 ГПК. Второ, ако изпълнението не бъде прекратено, наследниците могат да предявят иск на основание чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението. За да бъде получено ефективно съдействие от съда при търсене на защита, наследниците могат да поискат издаване на обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното производство по ГПК по реда на чл. 389 и сл. ГПК, ако то не е било спряно преди това.

Автор: Ивайло Василев

Хон. ас. по Гражданско право и Вещно право

в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“

Редакционният екип си запазва правото да не публикува мнения, противоречащи на морала и етиката.

Всеки има право на отговор!

R.S.V.P.

[1] Така също П. Голева – В: Герджиков, О., И. Русчев, М. Марков, Г. Стефанов, К. Касабова, П. Голева, Т. Градинарова, В. Гигова, К. Недкова, Г. Хорозов, Ст. Стефанов. Обезпеченията в материалното и в процесуалното право. С.: ИК „Труд и право“, 2018, с. 433.

[2] Подробно за наследството и неговите елементи, съставени от права и задължения на наследодателя – вж. изложеното от Веселин Петров – В: Цанкова, Ц., Е. Матеева, М. Марков, В. Петров, Д. Танев, И. Георгиев. Закон за наследството. Научноприложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. Нормативен текст. С.: ИК „Труд и право“, 2016, 72-91.

[3] Вж. В. Попова – В: Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С.: Сиела, 2012, 970-971.

[4] Тук обаче е коректно да се отбележи, че между авторите в правната литература е налице спор относно това тълкуване на чл. 60, ал. 2 ЗН. Вместо всички – вж. Петров, Васил. Ограничена отговорност на наследника, приел наследството по опис. – Норма, 2017, № 1, 5-27, достъпна на http://norma.bg/bg/.