КОНКУРСЪТ ЗА НОТАРИУСИ И (НЕ?)ЛЕГИТИМНОСТТА НА КОНКУРСНАТА КОМИСИЯ

Manifestum non eget probatione

В началото на 2015г. в ДВ, бр. 16, бе обнародвана заповед на министъра на правосъдието, с която се насрочи конкурс за нотариуси за множество райони в РБ. Дългоочакваният изпит за една от най- желаните и сладки професии, както обикновено се случва, бе съпроводен с трескаво суетене покрай набавянето на необходимите документи за кандидатстване. Кандидатите с нетърпение и леко притеснение очакваха сакралната дата и началото на легендите, клюките и твърденията бе поставено. На уречената дата- 19.04.2015г. 628 кандидати се явяват на писмения изпит в зала „Арена Армеец“. Допуснатите кандидати научават съдбата си едва четири дена преди самия изпит.

След провеждането на писмения изпит, недоволството буквално заля интернет пространството. Кандидати бяха възмутени от промяната на мястото за писмения изпит от сградата на министерството в зала „Арена Армеец“, което става в последния момент чрез публикация на интернет страницата на министерството. Изнесени са твърдения за участие на квесторите в преписването. Масово бе недоволството от некоректно поставени въпроси на изтегления казус, поправени протоколи, еднолично поставяне на коренно различни оценки от едни и същи членове на комисията. Стигна се и до отворено писмо до президента и министър- председателя http://kanal3.bg/news/7777-Uvadzaemi-g-n-Premier%252C-ETO-TAKA-NE-SE-STAVA-NOTARIUS%2521 .

До устния изпит достигнаха 113 кандидати. На 25.06.2015г. министърът на правосъдието издаде заповеди за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класираните кандидати за нотариуси за съответните съдебни райони. От този момент, голяма част от битката за заемане на апетитните места се пренесе във Върховния административен съд. Въпреки очакванията, образуваните множество дела допринесоха за една богата и доста интересна казуистика.

Един въпрос като че ли остана в периферията на казусите, с които ВАС бе сезиран, тъй като бе засегнат в много малка част от жалбите (поне доколкото е известно на автора). На 14.04.2015г. министърът на правосъдието издава заповед, с която назначава конкурсната комисия. Съставът на комисията става ясен на писмения изпит, проведен в зала Арена Армеец. Съгласно въпросната заповед, комисията е в състав:

Председател- Борис Илиев, в качеството си на представител на Министерство на правосъдието;

Членове:

Проф. Ангел Калайджиев– хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието;
Бонка Дечева– съдия от ВКС, определен от председателя на ВКС;
Красимир Катранджиев– нотариус, определен от Съвета на нотариусите;
Лозан Лозанов– нотариус, определен от Съвета на нотариусите.

Виждайки лицата, които формират състава на комисията основателно възникна въпросът Легитимна ли е конкурсната комисия?

Съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за нотариусите, конкурсът се провежда от комисия в състав: председател – представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието. На пръв поглед комисията и нейния състав изглежда напълно съответства на изискванията на цитираната разпоредба. При направена справка, обаче, се установи, че председателят на комисията г-н Борис Илиев е съдия от ВКС http://www.vks.bg/vks_p01_01.htm . При това положение основателно възникна въпросът може ли съдия от ВКС да бъде председател на комисията за провеждане на конкурс за нотариуси и какво е имал предвид законодателя, посочвайки, че председателят трябва да е представител на Министерство на правосъдието?

По този въпрос тричленните състави на ВАС формираха противоречива практика, като преобладаващото становище бе, че няма законови пречки съдия от ВКС да бъде председател на комисията.

1. В решение по адм. д. № 9051/2015г., съдът приема, че: „в конкретния случай е безспорно, че председател на конкурсната комисия е бил съдия от Върховния касационен съд. Той не може да се определи като представител на Министерството на правосъдието по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗННД. По аргумент от чл. 42 от Закона за администрацията, Министерството на правосъдието е администрация, която подпомага дейността на министъра на правосъдието, която администрация се представлява от министъра на правосъдието или от овластено от него длъжностно лице. Съобразно разпоредбите от глава трета от ЗА, като длъжностно лице на министерството на правосъдието следва да се определи лице, което осъществява дейност на тази администрация, и което е назначен държавен служител в нея или работи по трудово правоотношение. Тоест, според граматическото, функционалното и логическото тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 2 ЗННД, председателят на комисията трябва да е лице, заемащо длъжност в министерството на правосъдието, определено от министъра на правосъдието.

…Съдът приема, че волята на законодателя, председател на конкурсната комисия да е лице, определено от министъра на правосъдието, но заемащо длъжност в министерството на правосъдието, е непроменена и с приетото изменението на чл. 12, ал. 2 ЗННД през 2003 г. с ДВ, бр. 18/2003 г. Това е видно от съдържанието на Стенограмата от обсъжданията на първо четене на проектите на Закона за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност (№ 202-01-34 от 21.06.20012 г. и № 254-01-55 от 03.07.2002 г.).

Решението е подписано с особено мнение, което застъпва обратното становище.

2. В Решение по адм. д. № 8634/2015г., съдът приема, че „с оглед правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието за председател на комисията, ответникът е посочил като такъв съдията от Върховния касационен съд Борис Илиев. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не е пречка за участието му в комисията в посоченото качество. Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е служител на Министерство на правосъдието. Основание за това тълкуване дава и редакцията на чл. 12, ал. 2 ЗННД /в ред., изм. – ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице – заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност. В относимата към спорната хипотеза редакция, действащата разпоредба не въвежда нито цитираното изискване, нито такова лицето да е служител по трудово или служебно правоотношение с Министерство на правосъдието. С факта на посочването му от министъра на правосъдието, Илиев е станал ad hoc представител на тази институция. Сам по себе си фактът, че с определянето на Илиев за председател на конкурсната комисия в състава й участват двама съдии от Върховния касационен съд, тоест все представители на съдебната власт, също не обективира нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията Илиев е включен, не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра.

Решението е подписано с особено мнение, което застъпва обратното становище.

3. В Решения по адм. д. № 8744/2015г. и адм. д. № 9139/2015г., съдът излага абсолютно идентични мотиви като тези, посочени в решението, описано в т. 2, приемайки, че няма пречка председателят на комисията да бъде съдия от ВКС.

Положителният момент от формираната практика е, че петчленните състави, произнесли се след касационни жалби срещу решенията по описаните по- горе дела, уеднаквиха практиката и приеха, че не е допуснато нарушение на чл. 12, ал. 2 от Закона за нотариусите и комисията за провеждане на конкурса е легитимна.

Отрицателният момент е демонстративният отказ на съда и в частност съставите, постановили съдебните решения по адм. д. № 9139/2015г.- тричленен състав и адм. д. № 11179/2016г. – петчленен състав, да изложат мотиви по направеното възражение, свързано с текста на чл. 26, ал. 1, т. 11 от Устройствения правилник на Министерство на правосъдието (Устройствения правилник). Съгласно тази разпоредба, „инспекторатът на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт участва в изпитни комисии при провеждане на конкурси за държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията, нотариуси, помощник-нотариуси по заместване, частни съдебни изпълнители, помощник частни съдебни изпълнители, синдици. Тази разпоредба дава ясен отговор на въпрос, който доста състави се опитваха да тълкуват чрез чл. 12 от Закона за нотариусите. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове, правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Устройственият правилник на Министерство на правосъдието урежда именно организацията и вътрешният ред на дейността на министерството. В чл. 5, т. 7 от Устройствения правилник е уредено правомощието на министъра да осъществява дейности, свързани с нотариусите, една от които е организирането и провеждането на конкурсите за нотариуси. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 11 от Устройствения правилник от своя страна, посочва кои са лицата, които могат да бъдат определени от министъра за председатели на комисиите при провеждане на конкурсите за нотариуси. В този случай, Устройственият правилник доразвива законовата регламентация, дадена в чл. 12, ал. 2 от Закона за нотариусите.

Очевидно въпросът за това кой може да бъде председател на комисията за провеждане на конкурса за нотариусите е разрешен на подзаконово ниво и то изрично. А очевидното не се нуждае от доказателство. Големият проблем в случая е, че практиката на съдилищата да игнорират направени пред тях възражения, като не излагат мотиви за основателността или неоснователността им, придобива големи размери. А в някои случаи, направените възражения носят информация на съда, която евентуално би променила първоначално формираното му вътрешно убеждение.

В случай, че съдът се бе замислил върху направеното възражение за незаконност на комисията, аргументирано с чл. 26, ал. 1, т. 11 от Устройствения правилник и бе приел, че действително е нарушена правната уредба, много интересен щеше да бъде въпросът какъв би бил порокът на оспорените административни актове. Дали просто щеше да отмени като унищожаеми заповедите за вписване в регистъра на Нотариалната камара на класираните кандидати за нотариуси за съответните съдебни райони или щеше да обяви тяхната нищожност? Конкурсната комисия е помощният орган, който реално провежда конкурсът и изпитва кандидатите. В този смисъл един нелегитимен състав на тази комисия би бил тежък порок, който опорочава целия конкурс, поради което не без основание въпросните актове биха се оказали нищожни. А тогава конкурсът действително би бил един фарс, тъй като нямаше да има нито един новоназначен нотариус и всички вакантни места щяха да си останат такива до провеждане на нов конкурс. Доста страшна хипотеза, но още древните римляни са казали Fiat iustitia et pereat mundus – Да възтържествува справедливостта, та ако ще и светът да погине. Разбира се, обратното тълкуване не следва да се изключва, но така или иначе до подобна тежка преценка не се стигна, поради разбирането на ВАС, че конкурсната комисия не е с незаконен състав.

Автор: Борис Еленков