Solon

Цар Соломон – най-мъдрият човек живял някога и първият арбитър в света

Според Библията цар Соломон, цар на Еврейското царство (управлявал в периода 970 г.пр.н.е. – 931 г.пр.н.е.), помолил Бог да му даде мъдрост. Впечатлен от това, че за първи път смъртен го моли не за власт или богатство, Бог изпълнил молбата на царя…

През време на неговото управление Еврейското царство изживяло своя Златен век. Започнал и строежът на Първия Йерусалимски Храм, където в Светая светих[1] се пазели скрижалите с Десетте Божи заповеди. Храмът бил разрушен при вавилонската обсада и днес за него, както и за Втория храм, напомня Западната стена (известна като “Стена на плача”[2]).

Цар Соломон управлявал цели 40 години и се прочул като най-мъдрият човек живял някога. Поданиците му често търсели от него съвет или помощ.

Около 960 г. пр.н.е. две жени, всяка от които твърдяла, че е майка на едно бебе, се обърнали към царя, за да разреши спора им. Той решил да изпита майчината им обич и казал, че най-справедливо ще е бебето да бъде разделено на две и да се подели между двете. Истинската майка, която искала да пощади живота на рожбата си, се разплакала и се съгласила да го даде на другата жена. Така царят разбрал коя е действителната майка и отсъдил в нейна полза.

Това Соломоновско решение е и първият случай на решаване на спор чрез арбитраж, а Соломон – първият арбитър в света.

Той се помни още и с прекрасната “Песен на песните” (част от Стария завет).

“Арбитражът е решаване на споровете чрез мъдрост и доброволност.” – цитат от неизвестен автор

Сусана (150 г.) – разпит на свидетели

Сигурно няма да повярвате, но в Библията (Стар звет, Книга на пророк Даниила, гл. 13) се съдържа разказ на случката, довела до въвеждането на правилото, че в наказателния процес свидетелите трябва винаги да се разпитват поотделно:

Сусана живеела във Вавилон и била омъжена за един от най-знатните мъже в града. Тя била изключително красива. В къщата на съпруга й често се отбивали двама местни старейшини и от ден на ден, като гледали хубостта на младата жена, поискали да я прелъстят, съставяйки хитър план. Когато веднъж Сусана отишла в градината на къщата да се разходи сама, старейшините я пресрещнали и й казали, че ако не изпълни това, което искат от нея, ще свидетелстват, че са я видели как приема свой любовник в дома си. Сусана знаела, че наказанието за прелюбодейство е смърт и че никой няма да й повярва, че е невинна при наличието на двама свидетели, но въпреки това отказала да изпълни желанието на старейшините. Тогава те отишли в съда и свидетелствали против нея.

Още същия ден Сусана била осъдена и процесия тръгнала през града към бесилото й. Тъкмо в този момент пророк Днаиил чул как тя се моли, защото е невинна, извикал да спрат процесията и накарал двамата старейшини да бъдат докарани и разпитани, но поотделно. Даниил попитал всеки от тях под кое дърво са видели жената да приема любовника си. Старейшините дали два различни отговора на този въпрос и така тяхното лъжесвидетелстване било разкрито, а Сусана освободена. Вместо нея, нейните обвинители били обесени на площада.

Оттогава винаги свидетелите се разпитват пред съда поотделно.

“Първото нещо, което един бъдещ адвокат научава в университета е никога да не задава пред съда въпрос на своя клиент, на който не знае отговора.” – цитат от неизвестен автор

Солон (638 г. пр.н.е. – 558 г. пр.н.е.) – добрите закони

Солон произхождал от беден род, което значело, че го чака бъдеще на земеделец, т.к. повечето постове в Древна Елада били запазени за висшата класа. Но по време на войната между Атина и Мегара за о-в Саламин, Солон се отличил с изключителния си героизъм в битката, успял да увлече и своите другари в боя, като написал стих, който повдигнал духа им, а при последвалия арбитраж относно спора за острова, Солон бил натоварен със задачата да пледира на страната на своята родина и спечелил делото с удивителните си ораторски умения. Така той бил избран за магистрат и му било възложено извършването на законодателни реформи. Солон въвел редица промени, сред които: всеки търговец, който искал да се установи в Атина, можел да стане гражданин на полиса, като вероятно това е първият закон в света, който целял да насърчи чуждестранните инвестиции; Солон освободил земеделците от дълговете им, с което загубил значителна сума, т.к. самият той имал длъжници, които му дължали пари, но това не го спряло да направи подобна жертва в полза на обществото; въвел и възможността бедните да участват в управлението, излъчвайки свои представители в еклесията, с което сложил началото на демокрацията. Благодарение на реформите, въведени от Солон, Атина се превърнала във водещата икономическа сила на древния свят.

Солон също така е и първият Атински поет и е признат за един от седмината велики гръцки мъдреци редом с Талес, Периандър и др.

“Добрите закони означават добра икономика.” – Хербърт Ховенкамп

 У Ци (440 г. пр.н.е. – 380 г. пр.н.е.) – великият китайски държавник

У Ци бързо се прочул като един от най-добрите военни стратези в древен Китай, поради което кралят на царство Чу го направил свой главен министър. След встъпването си на този пост, У Ци се заел да реформира държавния апарат по примера на строгата военната дисциплина, която преди това бил наложил във войската. Най-важната промяна, която министърът въвел, било да уволни всеки некомпетентен, безполезен или корумпиран държавен служител, за да намали бюрокрацията. Допреди това никой не си бил дал сметка каква огромна сума би била спестена на хазната чрез подобна мярка, а така се благоприятствало наемането на повече и по-добри войници чрез пренасочването на разходите. У Ци отменил и наследствените постове или тези, които можело да бъдат откупени. (Впоследствие Китай става и първата държава в света, въвела изискването държавна длъжност да се заема след полагане на изпит, за да може само най-компетентните лица да се назначават на държавни постове.)

У Ци наредил също и преместването на част от аристокрацията по градове, намиращи се извън столицата, за да може по този начин, от една страна, да не се влияе на решенията на държавни служители, които може да се намират в зависимост от даден благородник, но от друга страна, по този начин били населени и развити повече райони.

Извършените реформи били толкова драстични, че вбесили аристокрацията и наемници убили У Ци.

Но благодарение на усилията му, платени с цената на живота му, древен Китай започнал да се превръща в мощна империя.

“С лоши закони и добри държавни служители, управлението е възможно, но с лоши държавни служители, дори най-добрите закони не могат да помогнат.” – Ото фон Бисмарк

 Томас де Торквемада (1420 г. – 1498 г.) – всичко се връща

Томас де Торквемада бил доминикански монах. Той използвал позицията си на изповедник на испанската кралица Исабела І Кастилска, за да придобие огромно влияние над нея и я убедил да поиска от папа Сикст ІV разрешение в Испания да се създаде свещена инквизиция, поставена под негово ръководство. Именно Томас де Торквемада е човекът, наложил най-жестоките наказания над хора, набедени за еретици, и направил от инквизицията институцията, за чиято печална слава се знае и днес. Под негово ръководство на кладите били хвърлени и множество книги, които църквата обявила за забранени. Но понеже всичко на този свят се връща (“omnia cum redeunt”) през 1832 г. гробницата на Томас била ограбена от антирелигиозни протестанти, костите му били хвърлени на аутодафе и… изгорени.

“Най-строгите закони понякога водят до големи несправедливости.” – Бенджамин Франклин

Автори: Инна Учкунова и Олег Темников


star



[1] Днес се смята, че Светая светих се е намирал точно под Купола на Скалата в Йерусалим. Там се съхранява и най-свещената юдейска реликва – Крайъгълният камък, откъдето се смята, че е започнало сътворението на света. Мястото е свещено и в исляма, т.к. се приема, че оттам Мохамед се е възнесъл на небето. В интерес на истината, Йерусалим е единственият град, който е свещен за три от световните религии – християнство, юдаизъм и ислям.

[2] Западната стена е останка от Втория храм, издигнат от Ирод. Смята се, че тя е построена върху основата на една от стените на Соломоновия храм. Името “Стена на плача” произлиза от юдейската практика да се оплаква разрушаването на храма, който се е приемал за едно от най-свещените места на юдейската религия.