Иво Бретонски (1253 г. – 1303 г.) – адвокатът на бедните
Иво Елори е бретонски юрист, известен като “адвокатът на бедните”, канонизиран от католическата църква за светец. Той бил францискански свещеник, изучавал право в Сорбоната, а по-късно практикувал като църковен съдия. Често пъти, за да спести на спорещите страни парите за съдебните такси, той ги насочвал да се помирят. Веднъж, след като видял една жена да плаче – тя била вдовица, която двама мошеници били измамили – Иво се смилил и й помогнал да се измъкне от неприятностите. След това решил да се посвети в помощ на бедните и многократно ги защитавал безплатно в съда. Заради множеството си добри дела днес той се смята за покровител на бедните и светец на юристите. Мощите му се пазят в катедралата в гр. Трегер, Франция, като на гробницата му е изписан следният шеговит надпис: “Sanctus Ivo erat Brito/Advocatus et non latro/Res miranda populo” (“За почуда на народа Св. Иво е бил адвокат, но не и крадец.”).
“Един адвокат би направил всичко, за да спечели делото – понякога дори би казал истината.” – Патрик Мъри
Тиберий Корунканий (умрял през 241 г. пр.н.е.) – първият юрисконсулт в света
Тиберий Корунканий бил римски пълководец. Поради плебейския си произход той не можел да заема висши длъжности, но по време на Пировата война (280 г. пр.н.е. – 275 г. пр.н.е.) срещу гърците се отличил в боя – всъщност именно той нанесъл удара в битката срещу цар Пир, станала известна като “Пирова победа”, т.к. в нея макар и временен победител, Пир понесъл загубата на голям брой от най-добрите си войници, а накрая загубил и войната.
През 254 г. пр.н.е. Тебирий бил избран за Понтифекс максимус – първият плебей, назначен на тази най-висока религиозна длъжност. Понтифексът отговарял, освен за религиозните обреди, също и за администрирането на правото – определяне на дните, в които може да се завеждат искове, сключване на бракове, извършване на завещания и пр. По това време законите били написани на 12 плочки от мед, поставени на римския форум, известни като “Закони на дванадесетте таблици ”. На Тиберий му направило впечатление, че хората често пъти се нуждаели от съвет как се прилагат и тълкуват тези закони и започнал да дава консултации на граждани, като така се превърнал в първия юрисконсулт в света.
След това и други започнали да правят същото и така се родила класата на jurisprudentes или юрисконсултите. За първи път jus civile се отделило от jus pontificium.
Тиберий често давал и устни разяснения по прилагането на законите пред групи от по десетина човека. И именно така се зародила първата юридическа школа в Древен Рим и правото започнало да се изучава като отделна дисциплина. Затова Тиберий се слави и като първият в света преподавател по право.
“Поведението на юрисконсулта в професионалния и обществения живот трябва да бъде едновременно негово призвание и негово задължение, насочено към укрепване на обществената значимост на професията.” – Чл. 2 от Етичен кодекс на националния съюз на юрисконсултите в Република България
Луций Касий Лонгин Равила (ІІ в. пр.н.е.) – в чия полза?
Луций Касий Лонгин Равила произлиза от плебейски род, но благодарение на невероятния си ум успял да се издигне до постове като консул, цензор и съдия. Той станал особено известен тъкмо в ролята си на правораздавател. По време на едно дело задал към обвинението въпроса “Cui bono?”, което се превежда като “В чия полза?”. Оттогава изследването на мотива за дадено престъпление било въведено като стандарт в наказателните дела и досъдебни производства и тази формула е запазена и до днес.
През 114 г. пр. н.е. именно на Луций Равила било възложено едно от най-скандалните дела на епохата – това срещу три весталки, обвинени в нарушение на обета им за девственост. Весталките били жрици на богинята Веста и основното им задължение било опазването на вечно горящия огън в храма на Веста. Ако този огън угаснел, това значело, че краят на Рим ще настъпи. Най-свещеният обет, даван от весталките, бил този за девственост и нарушаването му можело да доведе до разгневяване на богинята и угасване на огъня. Наказанието за това престъпление, което се налагало на съгрешила весталка, било да се погребе жива.
След продължителен процес Луций Равила обявил обвинените жрици Емилия, Марция и Лициния за виновни. И макар че целият народ скърбял за трите красиви момичета, всички разбирали, че спазването на закона е в полза на народа.
“Правораздаването се извършва в полза на народа.” – Аласдер Макинтайър
Джон Селден (1584 г. – 1654 г.) – най-добрия адвокат на епохата срещу другия най-добър адвокат на епохата
Вече ви разказахме за великия Хуго Гроций и неговата теория за свободното море. Само друг юрист от ранга на Гроций можел да напише защита на обратната теза тази за mare clausum и това бил Джон Селден. Той следвал право в Оксфордския университет и скоро след дипломирането си написал книга, в която опровергавал правото на църквата да събира данъци. Това предизвикало невиждан скандал и Джон бил заставен да оттегли мнението си и да унищожи всички бройки от книгата. Преживяното го подтикнало да започне да се занимава с политика и да влезе в Парламента, за да отстоява правото на свободно изразяване и други права, които смятал, че били отказвани на съгражданите му. Участвал в написването на прословутата Петиция за правата, както и в искане за намаляване на данъците, поради което бил хвърлен в затвора на лондонския Тауър. След освобождаването му той съставил теорията за mare clausum – тя била много важна в спора между Великобритания и Холандия за морско надмощие. Този път Селден получил признателността на Короната, като бил възнаграден със сума в размер на 5000 паунда (огромно състояние за онова време) и бил върнат отново в Тауър, но… този път не като затворник, а като разпоредител на кралските архиви – много престижна позиция тогава.
“Адвокатите са хора, които наемаме, за да ни пазят от други адвокати.” – Елберт Хъбарт
П.С. Спорът за това дали морски територии могат да се придобиват също както сухоземните бил разрешен едва през 1702 г., след като било застъпено становището, изразено от именития холандски юрист Корнелий ван Бейнкерсхук, съгласно което държавите упражняват суверенитет само на определено разстояние от брега, известно днес като териториални води.
Кристиан Волф (1679 г. – 1754 г.) – юристът, на чието име е кръстена една от планините на Луната
Кристиан Волф се смята за вторият най-важен автор в международното право след Хуго Гроций и също като предшественика си той практически бил гений, т.к. е първият човек, създал пълни научни трудове по всички съществуващи дисциплини, като дори си позволил лукса да пише на родния си език – немски, с което го направил международен академичен език, заедно с латинския и английския.
А трудът му “Jus Gentium Methodo Scientifica Pertractum” за първи път систематизирал международното публично право в стройна система, привнасяйки редом с това идеи, които сложили началото на правния позитивизъм в тази материя. Така например, Волф пръв изказал мнение, че обичаят е източник на правото, основан на продължителна и унифицирана практика, възприета като правило; също така той предвиждал създаването на международна супра-държава, което по същество е ранна идея за учредяването на международни организации; освен това пръв плокламирал и един от най-важните принципи в тази наука, а именно принципа за ненамеса на една държава във вътрешните и външни дела на друга държава.
Благодарение на отчисленията от продажбата на учебниците му и лекциите, които изнасял, Волф се оттеглил от академичния живот като много богат човек и дори една от планините на Луната (“Монс Волф”) е кръстена на негово име като признание за гения му.
“Един ден ще бъда толкова известен, че ще кръщават на мое име улици, площади и цели градове.” – цитат от неизвестен автор
Автори: Инна Учкунова и Олег Темников
